Морал и етика в ежедневния живот




ИмеМорал и етика в ежедневния живот
Дата на преобразуване26.11.2012
Размер162.98 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.mego.bg/attachments/article/10/MariaPeneva_referat.doc
Морал и етика в ежедневния живот


Истината, горчивата истина”

Стендал


Ежедневието ни е трудно и не е необходимо да се правят специални изследвания, за да се докаже това. Да се живее в България не е никак лесно, независимо дали си държавен служител, учител, бизнесмен, земеделец и т.н. Предизвикателствата на прехода не спират да ни изненадват, като че ли нерешените ни проблеми се мултиплицират и надеждите ни се стопяват бавно, но сигурно. Формираните властови елити говорят за промени в конституцията, в законодателството, за “нов морал” и ни убеждават “колко по-добре живеем”. Но реалността е друга – цени, които растат, безработица - “скрита и явна”, поляризация на свръхбогатство и мизерия, липса на силна средна класа, локализиране на модерната икономика в София и още няколко големи града, недостатъчно ефективни структури на гражданското общество. В доклад пред ІХ-ти конгрес на БСА Михайл Мирчев говори и за криза в системата на образованието, в качеството му на “производител на масовия човешки капитал”. Обяснявайки динамичните и всеобхватни промени, не пропуска да отбележи и “бързата стресова трансформация на йерархията от ценности – от колективно-солидарното начало към свръхценностите на индивидуализма, успеха и хедонизма”, както и съществуващата “драматична криза на традиционните морални ценности, разпадане на тяхната йерархия, изпадане в състояние на морален хаос и ценностна дезориентация, на масово чувство за безперспективност”.

Силни думи. Отчасти се съгласявам с тях, защото преходните времена създават нови стойности. Ако проследим един ден от живота на българина /в частност на българския учител/, ще бъдем свидетели на следното: рано сутрин, от екрана на телевизора Коритаров и Лора Крумова или някой друг журналист, правейки преглед на печата, ни атакуват със заглавия от рода: “Сграда в София убиец ...”,”Далаверата е по три схеми”,”Обраха Рилския манастир”,”Роми продават децата си”,”Пияни ученици в дискотека...” и т.н. Смилайки цялата тази информация, се питаш къде ли е “новият морал”? По пътя за училище (в малкия провинциален град) виждаш неприбрани кошове за смет, разкопани улици, новостроящи се сгради (не където трябва) замислени и угрижени лица на бързащи хора и т.н. Училището те посреща с невероятния си шум, понякога е трудно да минеш през входната врата или по стълбите, защото не са много децата, които ще ти направят път. В час може да се случи почти всичко: закъснели, пристигащи със закуска в ръка, без тетрадки и учебници, с нежелание дори да слушат, камо ли да участват, но в друг час, в друг клас може да работиш спокойно, да те зарадват с оригинални, интересни идеи, да си свършиш предварително планираната работа. Една и съща урочна схема никога не може да се повтори.

Да се подредят хаотичните материали на “всекидневието” в накъсаната ни реалност понякога е много трудно. Често се налага да вършиш неща с експресна скорост, например да пишеш информация, на която срокът е бил вчерашният ден. Или – поради липса на координация в институции колеги да променят учебна програма, защото на 26-ти септември се публикува Наредба на здравното министерство, която на всичкото отгоре не е съгласувана с учебни програми и планове на МОН.

През останалата част от деня могат да се случат още много неща – и добри и лоши. Всекидневието предлага различни срещи на хората – на работното място, в свободното време, в бита. Животът на човека са хилядите часове, изтичащи като пясъчинките в пясъчния часовник. Всъщност, всекидневието се характеризира и с това, че като че ли “възпроизвежда” жизнения цикъл на обществото и отделния човек, затваря в границите на определени часове поредицата от постъпки, ситуации, от своеобразни късчета “свят” – от представи, очаквания, настроения, успехи и неуспехи, победи и разочарования. На пръв поглед в пъстрия калейдоскоп на ежедневния живот няма място за “кой знае колко големи дела, но зад известната му непълнота, незавършеност се ковът и големите успехи и постижения, възпитава се онова трайно и стабилно у нас, което се нарича социален характер, нравственост, култура на поведението ...” – Кирил Нешев из “Етика за всеки ден”.

За да няма недоразумения, трябва да се обясни смисълът, който се влага в понятията на равнище всекидневие и строга теория. Термините “етика” и “морал” са получили широко разпространение, изпълвайки се в процеса на културно развитие с различно съдържание. Най-общо етиката е наука за морала, за началото и границите му, очертава нравствения свят, съзнание, поведение, отношения. Изследва моралните избори и поведение в полето на свободата и е “размисъл за човешкото у човека”. Тя е и “покана за разговор относно морала” – въпроси и отговори около него, провокация към нашето всекидневно схващане, както и към експертните преценки (етически дебат). Моралът е своеобразен социален регулатор, спонтанно създаван и променян в човешките общности, уникален, неповторим, твърде относителен. Всяка група (общество) си изработва свои образци, норми, правила, критерии – за допустимо поведение и отношение спрямо Другия.

В ежедневния език термините “етика” и “морал” се употребяват често като взаимозаменяеми, например когато се говори за професионална етика (на учителя, лекаря, или бизнес етика) се имат в предвид определени морални феномени или липсата им. Съществува богато разнообразие от определения на морала, в които откриваме и общи неща, и различия. Гено Матеев, работещ основно по въпросите на етиката, определя морала като “една от най-важните и обширни области в духовния живот на обществото и на всеки отделен индивид”. Според мен кратичко и лаконично: има ли човек – има нужда от морал. Ако на планетата ни моралът отсъства, няма как изобщо социалността и социалния живот да присъстват на нея. Той задоволява определени наши потребности в съвместното ни битие с другите, където трябва да приемем и осъзнаем заедността си и да сведем до минимум вероятностите за неразбирателство или самоунищожение. Няма сфери от живота ни, където правила и норми да не са необходими, а стремежът към синхронизирането им да не се налага. В противен случай настъпва хаос, анархия, дезорганизираност, “социална джунгла”.

Прилагането на системния подход налага разглеждането на морала като система със сложна структура. В нея се съдържат както рационални, така и емоционално – психически елементи. Това е един безкрайно сложен комплекс, състоящ се от писани и неписани принципи, норми, категории, възгледи, представи за добро и зло, справедливо и несправедливо, честно и нечестно, достойнство, дълг, съвест, човечност и т.н. Осмислянето, осъзнаването, ориентирането в тях е трудно не само за подрастващите, но и за възрастните в един бързо променящ се, изтъкан от противоречия свят. А днес институции, организации, партии се надпреварват да предявяват изисквания и предписания спрямо поведението на отделната личност. Съществуват комисии по етика, дори и парламента, но скандалите не спират. За децата – към всичко това се прибавят и претенции на родители, учители, представители на различни асоциации. Смилането на цялата тази информация, отсяването и, формирането на лични преценки, търсенето на сигурни опори е същността на моралното съзнание. Тези процеси задвижват богата гама от морални чувства: на любов или омраза, уважение или неуважение, радост и огорчение, срам, страх и др. Теоретиците на морала обясняват значимото място, което заема моралната интуиция във функционирането на нравственото съзнание, най- вече в ежедневния живот. Без нея няма пълноценни междуличностни контакти. Именно тя ни дава възможност в отделни щрихи, думи, жестове, гримаси – да доловим позицията на друг човек, да го усетим, да го оценим като характер и личност, като че ли с помощта на “скрита, свита програма”. Но – можем и да сгрешим. Няма сигурни ориентири, универсални решения и рецепти, няма вечни морални системи. И днес се пишат морални кодекси, обсъждат се човешките мотиви и ценности, дават се напътствия и съвети, но във всеки отделен случай човек трябва сам да избира как да постъпи, как да реши своята морална дилема.

Много интересни са въпросите, свързани с моралното развитие и възпитание. Кога се появяват моралните съждения? Как става овладяването на поведението на детето? Как се формира и развива моралното съзнание? Как да надникнеш в детската глава и да разбереш какво се случва там? Час от отговорите откриваме в теорията на швейцарския психолог Жан Пиаже. “Моралното развитие е в зависимост от интелектуалното развитие на детето и преминава чрез различни стадии: морален реализъм, морална реципрочност, автономен морал”. – из “Детска психология” Румен Стаматов. И независимо, че има някои възражения срещу неговия метод (детето не винаги разбира историите, които Пиаже използва; свързани са само с лоши постъпки, последици, подбуди) изводът му е впечатляващ: ”Моралът на детето е Вселена”. Трябва да се подхожда философски и със страхопочитание към света на детската психика и морал, като към “ Вселена, в която цари многообразие”. Как да се въведе ред в нея, без да се нарани, прекърши или засегне някоя струна от неукрепналата душа?

Популярна е теорията на английския психолог и моралист Лоурънс Колбърг, който трансформира много от идеите на Пиаже и предлага свои разбирания за моралното развитие. Основната му теза е, че “Животът на човека е поредица от морални избори”. Използвайки беседата, за да разбере как детето оценява различни морални дилеми, в зависимост от мотивите при избора той определя три равнища на морална зрялост. Първото равнище определя като: “предусловен, предконвенционален морал” - на подчинение, страх от наказания, стремеж към награда и лична изгода. Второто равнище е на “условен” (конвенционален морал), на “доброто дете””. Третото равнище на “автономен – постконвенционален морал”, на морална зрялост. От многото проучвания при нормално цялостно развитие на децата се оказва, че само една четвърт от всички подрастващи достигат до третото равнище. И това е видно от:


Възрастово разпределение в теорията на Лоурънс Колбърг за трите морални равнища




Според някои изследователи морална зрялост предполагаща дълбочинни смислови образувания, способност да се прониква обективно и рационално, в същността на човешкото битие се постига след 30 години, а може би и по-късно. Не трябва ли авторите на учебни планове, програми, учебници и тези, които го одобряват, да вземат под внимание изводите, направени от психолози и социолози и да се предлагат в образователния процес на децата само понятия, текстове, дейности, които те са в състояние да разберат и осмислят. Не е тайна, че много често дори родителите се затрудняват с учебното съдържание за началното училище, макар че от години се говори за по-голяма практичност, прагматичност, за по-високо качество на образованието.

Други автори – Албърт Бандура и Уолтър Мишел – се насочват в изследване на моралното поведение и различните влияния, които го оформят (подкрепа, наказание и идентификация). И макар, че се приема, че ” съзнанието контролира поведението, а поведението стимулира съзнанието” (Кирил Нешев), оформени цялостни тенденции не били открити. Детското поведение се определя не само от развитието на моралното съзнание, но и от конкретните ситуации – съпротивата срещу изкушенията, развитието на самоконтрола, влиянието на многото социални фактори. Арон Сикурел, американски социолог, изследва отклоняващото се поведение, детската престъпност, училищните неравенства и поставя акцент върху субективния смисъл на действието и представите за социални позиции. Според него нагласи, типизации, слагането на етикети от рода “най-лошият в класа”, “хулиганче”,”престъпник” или “нашата гордост” и т.н могат в крайна сметка да се окажат “сбъдващи се предсказания”. Ако едно дете се типизира (не само от учители, но и от родители, съученици) като “най-изостаналият”, невъзпитаният, голяма е вероятността то самото да се държи по съответния очакван начин.

Ясно е и за неспециалисти, че моралното развитие и поведение е резултат от съчетаването на множество фактори. На вниманието ни в ежедневието най-важни са семейството, медиите и училището. Не трябва да се пренебрегва и играта на гените, на наследствеността, на предаваната от поколение на поколение информация за всичко ценно, натрупано в еволюцията на човешката природа. В останалото време – извън дома и училището децата са в интернет клубове, заведения, градини, паркове, често сред чалга, побой, нечистоплътна, бездуховна среда, в която и те участват.

Общоприета истина е, че първите учители по морал и етика са родителите. Семейството като миниобщество има и социализираща роля – да приобщи децата към общочовешки ценности, норми, идеи; да подпомогне процесите на осмисляне на свобода, ограничения, дисциплина, отговорност, лични цели, грижа за Другия. Овладяването на всичко това е възможно само ако има пълноценен ежедневен диалог между родители и деца. Взаимна е потребността от доверие, обич, топлота, уважение, признание. Колко са българските семейства, в които всичко това е възможно да се случи? Колко време на ден родителите отделят, за да си поговорят с децата си? (не повече от няколко минути). Как участват в живота им, какво правят заедно! Ниският стандарт и качество на живот на по-голямата част от българските граждани е извинението и оправданието за отсъствие на здрава емоционална връзка между поколенията. Отчуждение, враждебност, отсъствие от топлота и разбиране, наказания, дори насилие. Свидетели сме на факти от рода: полицаи да будят призори заспали родители, за да ги помолят да приберат пияните си деца от дискотека. За липса на интерес към живота в училище например говори оскъдното присъствие на родителски срещи или слабото участие в инициативи. На организираната първа родителска среща за тази учебна година от моя клас присъстваха 11 от 25 родители.

Ежедневието започва със събуждане, сутрешен тоалет, закуска у дома. По начина, по който се подава чинийката с хляб или зимния шал в студеното време, от мълчаливата целувка преди излизане за работа или училище и още много такива уж дребни неща, личи “семейната етика”. Детството е вълшебно, прекрасно време, ако мама и тати разказват първите приказки, дават сигурни опори и критерии за решаване на проблеми на улицата, у дома, в детската градина. Показват границите на позволено и непозволено, приемливо и неприемливо поведение. Семейната етика е преди всичко съвкупност от норми и ценности, които се използват във всекидневни житейски ситуации и осигуряват добрите взаимоотношения, придават им значение и смисъл.

В първия сборник “Ученическо творчество” на СОУ “Христо Ботев” – гр. Нова Загора със заглавие “Непредвидени послания”, Евгения Табанова пише:

“Чуството за щастливо изживяно дество ми дава спокойствие и мир, а това, на което са ме научили моите родители – доброта, честност, упоритост и трудолюбие, сега се оказва здрава основа, върху която аз сама градя себе си като достойна и целенасочена личност”.

Но когато родителят не е удовлетворен от живота си, не е успял да се самореализира, събрал е много разочарования в трудното ни време, му е почти невъзможно да внушава позитивизъм у децата си и да бъде пример за подражание. Отчаяние, срам, безперспективност, а и липсата на достатъчно пари са в основата на много негативни явления и на “дълбокия и тревожен ценностен хаос”- Марко Семов из “Глобализацията и националната съдба”. Немалко са българските родители, тръгнали на гурбет някъде по света, да печелят, оставили децата си при баба или дядо или дори сами да се справят в живота, възпитавайки ги по телефона или по интернет. Как се чувства човек, който не може да види порасналия си син или дъщеря на абитуриентския им бал? Но “времето на новия морал” се осланя най-вече на платежоспособността. Деца работят и през нощта като бармани, сервитьорки, селскостопански работници, често не съвсем законно, каквото е и заплащането им, а отношението към тях едва ли бихме определили като хуманно и нравствено. В “сивата икономика” стават свидетели на какво ли не и после се чудим защо са безотговорни, невъзпитани, неконтролируеми, дори безсърдечни. Но дали са “бездуховни еднодневки с капсулиран кръгозор”? (Михаил Мирчев из Социологически студии). Отговор откриваме в есе на Мария Караманова:

“Не съм се обезличила, не съм и апатична към другите. Напротив, интересни са ми дори пияските свади. Човек не е перфектен, важно е да си истински. Не вярвам, че в същността на едно 13- годишно момиче е сексът, не искам да приема, че начинът да оцелееш е да се напушваш всеки ден. И няма да се оправим, докато се възпитават децата по критериите на Биг Брадър. Как не успяхме да предотвратим рухването на морала ...”

Другият фактор, който образова и възпитава, но има и явна, и скрита функция като социален институт, е училището. Според някои социолози “скритата програма” е скритият код на училищния живот, който узаконява представите за йерархия, власт, авторитет, правила, норми на обществото, и се отнасят и за учители, и за ученици. Тя е “подразбиращото се възпитание, правещо индивидите годни, приспособени към обществената система, възпитание, което ги дисциплинира”.

“Училището дарява не само знания, но и чувство за отговорност и дисциплина. Научаваш се да не закъсняваш, да спазваш направените уговорки и - обещания. Научаваш се да се трудиш, защото учението е първият ти вид труд.” - Никола Шахпазов ученик от 9-ти клас.

Всъщност, дисциплината е действително въпрос на етика на всекидневието. Трудно се открива нещо по-морално от това да изпълняваш задълженията си, да бъдеш точен, отговорен, самовзискателен, да не пилееш своето и чуждото време – и то всеки ден, всеки час. В съвременното ни училище това често е един от нерешените проблеми. Правото на голям брой неизвинени отсъствия – преди години – 30, в момента – 15, криворазбраната демокрация, лесното снабдяване с фалшиви медицински бележки, оставят в съзнанието на много млади хора усещане за безнаказаност и избирателно посещаване на часовете. Трудно се справяме с такива ученици – и класни ръководители, и УКПППМН, която се занимава с всички случаи на отклоняващо се поведение – търсейки и активното съдействие на родителите.

В секция “Класни ръководители”, в редица часове на класа под формата на нравствени беседи, разговори, дискусии, анкети, казуси се работи върху проблемите на грубостта, агресивността, насилието, ниската култура на поведение, които за съжаление често откриваме в поведението на децата. Обменяме опит по - между си как да работим в “трудните класове”, споделяме разочарование от провалени часове, както и идеи за провокиране интересите и любопитството. Все по-трудно е да се задържи вниманието на ученика, както и да се възстанови разклатения учителски авторитет.

Оформят се групи – на упорити, амбициозни, любопитни, желаещи да работят, да участват и други – които посещават училището, защото нямат какво друго да правят. В класната стая са отличници, лидери, натегачи, инициатори, координатори, красавици ... Можеш да откриеш цялата пъстрота на обществото ни и тенденциите в него. Тук се създават отношения, които показват съществуването на паралелна реалност и как ученикът не просто усвоява, а и създава нови отношения. В училищното пространство можем да открием и спонтанно възникнали типологии на социалните диференциации, собствени ученически типажи, представи за добро, справедливо, нормално и ненормално (арабия, кофтар, страшилище, мозък, кълвач, зубрач, стойкар, и др.)

Откриваме различни оценки в мненията на младите хора за нравствеността в ежедневието: “Моралът и етиката са категории, които ни е трудно да осмисляме всеки ден – заети сме с хиляди други неща: учим, излизаме, общуваме, но за съжаление, все по-малко мислим за истински ценното ... Често забравяме елементарни обноски – какво остава да мислим за “морала и етиката”. Понякога не поздравяваме съучениците си. Понякога демонстрираме неуважение към учителите си. Понякога реагираме остро на забележки. Понякога: присмиваме се на професионалисти, само защото на нас ни е скучна дадената тема; обиждаме се за дреболии, грешим и забравяме да се извиним..... Не го правим съзнателно, но откъде могат да знаят другите?! – те виждат конкретните постъпки и не знаят какво се крие зад тях. Не искаме да бъдем груби нарочно, злобни, отмъстителни, егоистични. Не защото ни липсват морал и етика, а защото се заблуждаваме, че това не са качества за ежедневието ... Никой не иска от нас да бъдем съвършени. Просто трябва да бъдем хора! Всеки ден!” Велина Сашева 12а.

“За ежедневието на моето училище могат да се кажат много неща, но истината е една – всички сме свидетели на своеобразна анархия. Добрите оценки отдавна вече не са мечтата на всеки ученик, а броят на отсъствията, по една или друга причина, рязко се покачва. За морал и етика и дума не може да става – учители и ученици се въртят в един омагьосан кръг, изпълнен с абсурди. Дисциплина има, но не и такава, каквато би трябвало да бъде. Съзнанието на ученика е мисълта: ходим на училище, защото така трябва”. Всичко става по принуда и с нежелание. Какво остава за етиката на взаимоотношенията и толерантността? Изходът е един – всички трябва да осъзнаем, че етиката и моралът в училище зависят само и единствено от нас. Можем да променим това, което не ни харесва, защото изборът е наш” Виктория Жечева 11б.

От дългогодишни наблюдение и самонаблюдения като учител по философските учебни дисциплини, установявам, че младите хора са по-освободени, без задръжки, по-безотговорни, по-практични и прагматични, с по-малко усилия да постигнеш по-добър резултат, отворени към случващото се, опитващи се да отстояват свое мнение (дори когато не са проучили задълбочено обсъждания проблем). В ІХ-ти клас, когато трябва да се самоопределят – чрез текст, рисунка, или “моят идеал и антиидеал” се затрудняват, защото не могат да си обяснят значението на думи като: “акуратност”,”педантичност”, дори бъркат “гордост” и “горделивост”. В Х-ти клас по етика и право, се опитваме да обясним и осмислим основните морални понятия, а в “Пирамида на житейските ценности” – да подредим най-важните неща. И там, на върха на пирамидата, като че ли все са: здравето, приятелите, семейството, щастието, свободата, любовта, моето АЗ, ..., и парите, но рядко.

В ХІ и ХІІ клас, когато анализираме процесите в човешката природа и глобалния свят, се натъквам на корените на родолюбието, на национализъм, понякога излизащ извън разумните граници, дори на прояви на расизъм и ксенофобия. Опитвам се да им помогна да осъзнаят своята личностна, национална, европейска идентичност (да станат добри граждани), да споделят мисли и мечти, в клуб “Дебати”, да избистрят своите проектни идеи (по свят и личност). И въпреки, че не очакваха на 19 години, че ще бъдат провокирани да изрязват, рисуват, лепят, учениците ХІІа клас направиха чудесна изложба “Моята България”, представена като дървена къщичка – “Моят дом”; червена роза, на всяко листче с отговор на въпроса “Защо обичам България”, пътеводител, книжка, плакати, оригинална кулинарна кутия и др.

При срещите ми със студенти, бивши наши ученици, се радвам на успехите им, на израстването им, защото немалко стигнаха далече и станаха добри граждани – в България или някъде по света, макар че са продукт на преходното трудно време.

Всички заедно в реалния живот участваме в различни ситуации, взаимодействаме си и се променяме. Като родители се опитваме да моделираме децата си, но неусетно и незабележимо търпим тяхното въздействие. Като учители образоваме и възпитаваме учениците си, но също се обогатяваме и “подмладяваме”. Новата роля на педагога е да бъде посредник в глобалното време, а и децата ни често ни изпреварват в различни сфери. Основната ни морална отговорност е да основаваме практиката си на съвременните знания за детското развитие, на познаването, зачитането и разбирането на индивидуалните особености на всяко дете.

Очевидно е, че осмислянето на всички измерения на нравствеността ще става все по-трудно. Говоренето по етика и проблемите на морала и сега е по-често задаване на въпроси, на които еднозначен отговор не може да се даде. Трябва да се казва истината, колкото и горчива да е тя. В “Постмодерната етика” Зигмунт Баумант говори за “морална несигурност, етическа обърканост, силно чувстваща се амбивалентност/двойнственост. Разкъсваме се между “непознатата досега свобода на избора и мъчителното състояние на несигурност”. Не сме готови, липсват ни умения за такъв живот. Вземаме решения и все се питаме дали изборът ни е добър или лош. Трудно е да се подредят късчетата от пъзела на всекидневието, да се избегнат грешките, от разпокъсаните в съзнанието моменти да се сглоби светогледа ни.

Какво значи да бъдеш нравствена личност и как това се проявява всеки ден? Може би никога да не си доволен от себе си, да изискваш още от своето поведение? Защо често, когато става дума за морал, то почти винаги е за морала на другите? (българска черта). А моралът е в спускането в дълбочината на опита и “най-дългото пътуване на човека към самия себе си” (Кирил Нешев). Моралът е носенето на собствения кръст, който не може да бъде стоварен върху раменете на някого другиго. Няма валидна за всички етика, нито нравствеността може да бъде универсализирана. Всеки сам трябва да си прекопае градинката, да свърши работата си, без да вреди на останалите.

В Европа, в чистите като лаборатории държави хората работят много, имат ясни правила и закони. Там е важно да имаш добро образование, да си предприемчив, почтен, порядъчен. Във Финландия например, всеки държавен служител минава курс по етика и антикорупционни практики, получава достойно заплащане и там корупцията е сведена до миинимум. Приемайки ни в Европейския съюз, от нас, българите, очакват да изпълним докрай поетите ангажименти. Необходимо е да решим какво на всяка цена да съхраним за Европа и за себе си. В бъдещето си трябва да пренесем родолюбието, етническата си толерантност, самокритичността си, гостоприемството и добросъседството, ученолюбието и любопитството си към света, семейните традиции. Трябва да се откажем и да оставим в миналато си покорство и търпение, нихилизъм, чуждопоклонничество, побългаряването, хитруване и оплакване (друг да ни свърши работата), политическите игри.

В България живеят много достойни и добри хора – работливи, честни, отговорни. На тях възлагаме големите си надежди, без да очакваме, че животът ни ще стане по-лесен. Трябва да създадем “фабрика за добри новини”, и да не позволяваме на негативизма да ни смазва. Трябва да можем да мечтаем, че за себе си и за децата си, ще успеем да направим нашия свят малко по-морален.


Използвана литература:

  1. Михаил Мирчев “Текстове” ИК М-8-М, София, 2003 г.

  2. Румен Стаматов “Детска психологии”, ИК “Хермес”, Пловдив 2003г.

  3. Кирил Нешев “Етика за всеки ден”, “Моралът – светлини и сенки”, Партиздат, София 1990 г.

  4. Геено Матеев “Етика ” I част, Абагар, Вели Търново 2000 г.

  5. Зигмунт Бауман “Постмодерната етика”, Изд. Лик, 2001 г.

  6. Марко Семов “Глобализацията и националната съдба”, Издателство Македония Прес, София 2004 г.

  7. Етика и право – учебник за 10 клас, Издателство Екстрем, София 2001 г.

  8. Социология за 11 клас, Просвета, София 1992 г.

  9. Марк Кингуел “Добродетели, пороци и гражданско общество”, Издателство Сиела, София 2006 г.

  10. Сборник Ученическо творчество при СОУ “Христо Ботев” – “Непредвидени послания”




Свързани:

Морал и етика в ежедневния живот iconФондация Миню Балкански Национален Институт за Oбразование Национална Конференция морал, етика и гражданско образование
За да говорим за морал и етика, трябва преди всичко да спечелим доверието и възхищението на ученика, да предизвикаме очакване и събудим...
Морал и етика в ежедневния живот iconУчебник по бизнес-етика От тази сентенция следва един единствен извод: където има етика и морал там ня
От тази сентенция следва един единствен извод: където има етика и морал там ня
Морал и етика в ежедневния живот iconЕтическо образование и морално възпитание: необходимата връзка в съвременното обучение
Защо все пак Албер Камю твърди, че най-добрият морал е този, който се внушава? И само образованието по етика ли е начинът да се внушава...
Морал и етика в ежедневния живот iconСборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище
Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес” съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите...
Морал и етика в ежедневния живот iconОсма национална конференция по етика
Култура, ценности и морал” на Института за изследване на обществата и знанието бан
Морал и етика в ежедневния живот iconКодекс за професионална етика
Етиката определя система от норми за нравствено поведение, нравствени правила и морал в обществото
Морал и етика в ежедневния живот iconОбиколка на Индия необикновено пътуване в сърцето на Индия! Открийте страната на махараджите и колоритността на ежедневния живот, разнообразието на пейзажа
Обиколка на Индия – необикновено пътуване в сърцето на Индия! Открийте страната на махараджите и колоритността на ежедневния живот,...
Морал и етика в ежедневния живот iconМорал, етика и гражданско възпитание в образователния процес програма
Ст н с. Симеон Ангелов, секретар по международното сътрудничество, бан, съмишленик на инициативата
Морал и етика в ежедневния живот iconЗа какво ни служи паметта за Холокоста днес?
Космос. Още по-интересното е, че девизът им е “Мир, справедливост, морал, култура, спорт, семеен живот и за личаване на всички останали...
Морал и етика в ежедневния живот iconРазличията в секуларната етика и етосът на църквата
Това изисква да бъдат открити и очертани от една страна сходствата и различията в разбиранията на секуларната етика за подхода, съдържанието,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом