1 Контекст на съставяна на плана




Име1 Контекст на съставяна на плана
страница1/13
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер1.45 Mb.
ТипАнализ
източникhttp://bansko.bg/documents/opr.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13













СЪДЪРЖАНИЕ


1. Увод ...................................................................................................................3

1.1. Контекст на съставяна на плана.

1.2. Процес на подготовка на плана.

1.3. Резюме на анализа на социално-икономическата ситуация на общината.

1.4. Приоритети за развитие на общината, визия.


  1. Анализ на икономическото и социално развитие на общината (анализ на ситуацията) ......................................................................................................6



  1. Стратегическа част на плана........................................................................29




  1. Описание на съвместни дейности и проекти, които допринасят за постигане общи цели на развитие на съседни общини .............................50




  1. Индикативна финансова таблица ...............................................................51




  1. Ред и начин за осигуряване на информация и публичност на плана.......57




  1. Увод


1.1. Контекст на съставяна на плана.


Настоящият общински план за развитие представлява своебразно продължение на изработеният и одобрен през 2005 г. Общински план за развитие на Община Банско 2005 – 2007 г. Неговото съставяне се ръководи на основание чл. 14 от Закона за регионалното развитие и е с цел точно да се формулират специфичните средносрочни и дългосрочни цели и приоритети за развитие на Община Банско на база на анализа на настоящите показатели на социално-икономическата ситуация на региона на общината.


1.2. Процес на подготовка на плана.


В изготвянето на Общинския план за развитие на Община Банско участва специално назначена за целта комисия от служители в Общинска администрация – Банско: специалисти в различни области под председателството на зам. кмета Ивайло Ръхов, Йоанна Попова – мл. специалист “Международно сътрудничество и инвестиционни програми” към Община Банско, проф. д-р ик. н. Марин Тодоров – консултант, представители на Общински съвет – гр. Банско, представители на браншовите организации в сферата на туризма и дървопреработването и др.


1.3. Резюме на анализа на социално-икономическата ситуация на общината.


В сферата на нефинансовия сектор икономическата ситуация в Община Банско е почти идентична на тази в страната и се характеризира с голям относителен дял на малките предприятия – около 75 на сто при среден дял за страната – около 91 на сто.

Югозападният район отбелязва значителен темп на нарастване на броя на малките и средните предприятия през периода 1999 - 2002 г. - съответно с 9.6 и 6.9%, и постигат успоредно с това повишаване на тяхната гъстота до най-високите стойности за страната (съответно 70 и 72) след Югоизточния район.


Като сфера със стратегическо значение за социално-икономическото развитие на Община Банско е туристическият бизнес. През последните 3 години на територията на град Банско туризма е отрасъла с изключително динамични темпове на развитие, надвишаващи неколкократно средните за страната, което води до извода, че Община Банско е най-динамично развиващата се в страната в този отрасъл. За периода 2001 – 2004 год. размерите на инвестициите в сферата на туризма е над 100 млн. лева, с което се регистрира скок в тенденциите за строителството в общината и позволи разкриването на над 500 работни места в сферата на обслужването в туризма и около 400 места в сферата на строителството. Изградени бяха нови лифтови съоръжения и писти с високо техническо ниво, като за 2004 и 2005 г. в Общинска администрация – Банско са издадени и 668 разрешителни за строеж (от които 465 са за хотели), с обща разгърната площ 261 509 кв. м.

Отрасълът туризъм е с изключителни перспективи за развитие във почти всичките му разновидности на територията на цялата, имайки предвид уникалните възможности, като природо-географско разположение, културно-историческо наследство, автентичен бит и фолклор, както и вече внушителния размер на направените инвестиции.


1.4. Приоритети за развитие на общината, визия.


Визията за развитието на Община Банско през следващите десет години е свързана преди всичко с развитието на туризма като водещ отрасъл.

През 2014 г. в общината са развити зимният туризъм, културният туризъм, балнеотуризмът и селският туризъм. Развити са големият и малкият туристически бизнес. Преодолян е дисбалансът между зимния и летния сезон, тъй като Общината има изграден имидж като уникално място за активна почивка и район, богат на много събития и прояви и предлага разнообразен, качествен и атрактивен туристически продукт, обезпечен с подобрен маркетинг и туристическа информация.

Този продукт цели привличането на посетители с висока и средна платежоспособност – български и чуждестранни специализирани туристи – любители на зимните спортове, природата и кратките почивки.

Общината се е утвърдила като водещ национален и международен зимен център за туризъм и спорт, в който ще се провеждат кръгове от европейски и световни първенства по зимни дисциплини, включително водещо участие във XXII зимни олимпийски игри през 2014 година, във връзка с кандидатурата на България за домакинството на олимпиадата. Оползотворени са възможностите за развитие на този вид туризъм в с. Добринище, комбиниран с развитие на балнеологията, а в останалите съставни села – селския туризъм и екотуризма.

Подобрено е туристическото благоустрояване по краищата на град Банско и с. Добринище с цел по добър “външен вид” на утвърдената вече туристическа дестинация.

В общината се предлага интегриран висококачествен туристически продукт в унисон с европейските и световни изисквания, което да привлече трайно чуждестранните туристи, преодолени са трудностите свързани с новите потребности за енергия и техническата инфраструктура.

Постигането на по-високо ниво на интензивност на туристическо предлагане обуславя и по-високата динамика в развитието на т. нар. съпътстващи на туризма сфери като търговия, разнообразни услуги, различни дейности по анимацията в туризма.

Балансираното развитие в управлението на горския фонд осигурява добра суровинна база за развитие на дървопреработващата индустрия и ще позволи на тези предприятия скъсяване на маркетинговата верига при реализацията на продукцията с оглед на влизането на страната в Европейския съюз. Увеличаването на приходите е стъпка за извършване на инвестиции в тези производства в технологичния им парк и е предпоставка за формирането им като конкурентоспособни икономически единици в единния европейски пазар.

Влизането в европейския съюз ще позволи оползотворяване на възможностите за развитие на някои подотрасли в селското стопанство предвид икономико-географския потенциал на района и силните страни на нашата страна в този аспект – производство на типичните български млечни продукти (бяло сирене, кисело мляко, кашкавал и др.), производство на различни видове месо и месни традиционни и типични за региона продукти, развитие на фуражната база, подпомогнати и от инвестиционните възможности на структурните мерки в сектор “Селско стопанство”.

В рамките на 5-10 години Община Банско се е утвърдила като устойчив образователен център, обусловено от съществуващите училища в сферата на туризма и дървопреработването. Преодолени са трудностите свързани с недостига на квалифицирана работна сила в обслужването и управлението на хотелите и заведенията за обществено хранене, повишено е нивото за подготовка на висококвалифицирани кадри предвид натрупания опит и нарастващите нужди в сферата на туризма.



  1. Анализ на икономическото и социално развитие на общината (анализ на ситуацията).


Географска характеристика на общината.


Местоположение, граници с други общини, основни населени места, население

Община Банско /492 146 дка/ се намира в Югозападна България и заема най-красивата част на Пирин планина, северната половина на живописния Моминоклисурски пролом на р. Места и незначителни площи от Западните Родопи и Разложката котловина. На тази територия са разположени гр.Банско и още 7 села – Добринище, Обидим, Кремен, Гостун, Места, Филипово и Осеново, с население 13 988 д. /2000 г./.


населено място

население /брой/

Банско

9 325

Добринище

3 013

Обидим

163

Кремен

353

Гостун

90

Места

291

Филипово

612

Осеново

141

общо за община Банско:

13 988


Граничи с общините Разлог, Кресна, Сандански, Гоце Делчев, Гърмен, Велинград и Белица.

Наличието на три различни подстъпа към община Банско определя като благоприятно нейното туристико-географско положение:

- Чрез седловината Предел /1140 м/ на запад, разделяща Рила и Пирин, община Банско се свързва с долината на р.Струма, където минава първокласното шосе Е-79 от Северна и Западна Европа - София - Благоевград - ГКПП Кулата - за Гърция.

- Чрез седловините Юндола и Аврамови колиби /1350-1400 м/ на североизток, разделящи Рила и Родопите, община Банско се свързва с долината на р.Марица, където минава главната автомагистрала на България Е-80 от Западна Европа - ГКПП Калотина - София - Пловдив - Свиленград - за Турция и Близкия Изток.

- Чрез пролома Момина клисура на юг, разделящ Пирин и Западните Родопи, община Банско се свързва с останалите селища по долината на р.Места, а в близко бъдеще, след откриването на ГКПП при Садово-Гоце Делчев – и с Гърция.

С най-важно значение е западното направление, осъществяващо връзката с главния транспортно-разпределителен център на България – София, който се явява основен изходен пункт за туристическите потоци към локализацията Банско - Добринище.


Релеф, природни ресурси, почвено плодородие и други характеристики на общината


Релеф

Територията на община Банско представлява едно интересно съчетание на различни видове релеф – котловинно-долинен, хълмист, ниско-, средно- и високопланински, сред които определящ е планинският. Тя обхваща значителни площи от най-високия Северен дял на Пирин /североизточните склонове/, малка част от сравнително ниския Западно Родопски рид Дъбраш /запад-северозападните склонове/, най-южните части на Разложката котловина и неголям участък от поречието на Средна Струма с живописния Моминоклисурски пролом /северната му половина/.

От 650 м н. в. в най-ниската си точка по долината на р.Места /при с.Места/, релефът придобива типичен алпийски характер в Пирин, достигайки първенеца връх Вихрен /2914 м/.

В границите на общината се издигат 23 пирински върха с височина над 2500 м, в т.ч. 7 над 2800 м -- факт, който недвусмислено показва защо Банско е известен като "Вратата към Българските Алпи".

Високопланинската част на Пирин е изпъстрена с множество интересни геоморфоложки форми с ледников произход /глациогенни форми/ – карлинги, циркуси, трогови долини, ригели, мутонирани скали, морени и т.н. Сред тях особена туристическа атракция представляват иглообразните върхове /карлинги/ Вихрен /2914 м/, Бъндеришки чукар /2731 м/, Василашки чукар /2615м/, Момин двор /2725 м/, Полежан /2851 м/ и др.; красивите циркуси Бански Суходол, Казаните, Бъндеришкият, Василашкият, Валявишкият, Поповоезерният, Кременският и др., в повечето от които блестят бистрите леденостудени води на циркусните езера; величествените каменни реки, езера и морета в троговите долини и по циркусните склонове.


Климат

Климатът на Разложката котловина, в чийто южен участък са разположени Банско и Добринище, се характеризира като умереноконтинентален с изразен планински характер и незначително средиземноморско влияние. Последното се чувства все по-осезателно на юг по долината на р.Места, обуславяйки постепенната смяна на умереноконтиненталния с преходносредиземноморски климат. С увеличаване на надморската височина в Родопите и особено в Пирин се наблюдават типичните черти на планинския климат, смекчен до известна степен в по-ниския пояс. Тази диференциация личи много ясно при сравнение на данните за основните климатични показатели в станция Банско /936 м н. в./, станция х. Вихрен /2064 м н. в./ и циркус Голям Казан /2455 м н. в./: средната температура на най-топлия месец в котловината - юли , е +18,90 С, а за планината - август, са съответно +12,20 С и +8,70 С; средните януарски температури са -1,90 С, -4,70 С и -7,70 С; средните годишни температури са съответно 90 С, 3,40 С и 0,30 С; средногодишната валежна сума в котловината е около 700 мм и 1200 мм - във високопланинската част на Пирин; ветровете в котловината са с преобладаваща западна и северозападна компонента, слаби до умерени със средна скорост 1м/сек /през топлото полугодие и локални планинско-долинни ветрове/, докато в алпийската част на Пирин през зимата те достигат 35- 40 м/сек - почти на прехода от бурни към ураганни ветрове.

В котловината снежната покривка се задържа средно 70 дни в годината, а в планината – от 5 до 8-9 месеца /средно 180 дни в годината/. Дебелината й е най-голяма през месеците февруари и март, достигайки 3 м, и благоприятства карането на ски до късна пролет /края на април-началото на май/, а в постоянните снежници на циркусите Кутело, Големият Казан и Бански Суходол* - и до късно лято.

През зимата и ранна пролет алпийската част на Пирин е лавиноопасна, особено циркусите, лавинните улеи и на много места във високите части на ледниковите долини на Демяница и Бъндерица.

С най-голям брой ясни и относително топли слънчеви дни през топлото полугодие са месеците юли и август, а през студеното полугодие - периода януари-март. Това са съответно и най-благоприятните месеци за лятна и зимна рекреация /пешеходен туризъм през лятото и ски-спортове през зимата/.

Най-общо лятото е кратко и прохладно /абсолютно доминира немразовитото време, въпреки че по най-високите планински части през юли и август се отчитат и отрицателни температури, а в края на август може да падне и сняг/, зимата е дълга и студена - умерено студена в котловината и сурова в алпийската част на Пирин /доминира мразовития тип време/, а преходните сезони са сравнително къси, есента е по-топла от пролетта като последната закъснява.

Като цяло територията на община Банско се характеризира със стабилно и устойчиво време, което е изключително важна предпоставка за развитие на традиционните зимен ски-туризъм и маршрутно-познавателен пешеходен туризъм из Пирин през лятото.

Със специфичен микроклимат се отличават град Банско и местността Логовете над село Добринище:

- гр.Банско

Разложка котловина, в подножието на Северен Пирин; 161 км асфалтов път юг-югозападно от София

Планински климатичен курорт с местно значение; отлични възможности за климатопрофилактика и климатотерапия при заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдовата и нервна система.

- мест. Логовете

Северен Пирин; 18 км асфалтов път югозападно от Банско, в т.ч. 11 км южно от Добринище

Планински климатичен курорт с местно значение; възможност за климатотерапия и климатопрофилактика при заболявания на дихателните пътища, сърдечно-съдовата и нервна система; изградена е настанителна база с капацитет 700 легла /главно ведомствена/, в т.ч. 560 - в бунгала; тук се намира хижа Гоце Делчев /вж.Заведения за настаняване/, строи се луксозен горски дом /на Горско стопанство - с.Добринище/; 2-седалков лифт Безбог до хижа Безбог.


Води

Главна водна артерия е река Места, която протича от северозапад на юг в източната част на общината. Тя разделя Пирин и Родопите, образувайки живописния пролом Момина клисура. На територията на община Банско Места приема 5 по-големи десни притока -- реките Ръждавица, Добринишка, Безбожка, Ретиже и Лъкенска, и 3 леви -- Златарица, Мътеница и Градишка река.

Особен интерес представляват Пиринските притоци на р.Места, които се отличават с кристално чистите си води и образуват множество красиви бързеи и водопади. Сред тях по-значими са Бъндерица, Демяница /в горното си течение е известна с името Валявица/, Десилица, Безбожка река и Ретиже, събиращи водите си от най-високите части на Пирин планина. Първите две се сливат над Банско като реката, минаваща през града носи името Глазне. Десилица, заедно с по-малката Валявишка река протичат през Добринище и след селото формират Добринишка река.


Оценка на природните условия и ресурси


Община Банско притежава голям природен потенциал за развитие на екологичен и устойчив туризъм. Специфичното съчетание на комплекса от природни условия и ресурси в района е първопричината за обособяването на Банско като четвърти ски-център в България. Като един от най-южните зимни курорти в Европа, той предлага едновременно голям брой слънчеви дни през студеното полугодие, продължително задържане и добро качество на снежната покривка -- даденост, с която много малко ски-курорти на континента могат да се похвалят. Възможността за каране на ски не само през активните месеци декември, януари, февруари и март, но и до края на април-началото на май, а в постоянните снежници на Пирин – и до късно лято, добре изградена туристическа инфраструктура, високо качество на обслужването и конкурентни цени, са предпоставки за превръщането на Банско в предпочитан европейски ски-център.

Въпреки че Банско е известен преди всичко като зимен курорт, той заедно с Добринище и прилежащата част от Пирин предлагат отлични условия и за летен екотуризъм, като броят на туристите, посещаващи района през топлото полугодие се увеличава с всяка изминала година. Възможностите за разнообразяване престоя на туристите са изключително богати – организиране на комбинирани полудневни и еднодневни пешеходно-познавателни маршрути до атрактивни природни забележителности, практикуване на различни рекреационни дейности в горска среда и около водоемите като: излети с фолклорен пикник, спортуване за здраве, събиране на диворастящи плодове и гъби /в границите на Национален парк Пирин – със специално разрешение от Управлението на парка/, наблюдаване на диви животни в естествената им среда, слънчеви и водни бани /в минералните басейни на Добринище/, любителски риболов в р.Места, язовирите и пиринските езера /през уикенда/ и т.н.

Специфичният микроклимат на Банско и м. Логовете над Добринище позволява комбиниране на екотуризма с климатолечение и климатопрофилактика. За балнеопрофилактика могат да се ползват откритите минерални басейни в с.Добринище.

Уникалната природа на Пирин с множеството интересни скални феномени, буйни планински реки и красиви високопланински езера, пълни с риба, изключително богатия и разнообразен растителен и животински свят с голям брой ендемични и реликтни видове, обхваната в значителни по свойте размери защитени територии, благоприятства развитието и на хоби-туризма – многодневни пешеходни турове /трекинг турове/, алпинизъм, ботанически и орнитоложки турове, чист екотуризъм в Национален парк Пирин и др.

Спортен риболов и гребни спортове ще могат да се практикуват в язовира Кринец /до 1 година/, а добри условия за международен ловен туризъм предлага Горско стопанство - с.Места в двете си дивечоразвъдни бази Харамибунар /Пирин/ и Вищерица /Западни Родопи/.

В границите на община Банско попада най-красивата част от Пирин планина, което заедно с комплексното влияние на природните фактори е определило нейната изявена туристическа специализация.


    1. Стопански сектор – развитие на бизнеса, промишлеността и селското стопанство.



В Община Банско е застъпено развитието на малкия и средния бизнес, динамично развитие на сектора туризма и услугите.

На територията на Общината работят следните по-мащабни промишлени предприятия:

1. Завод за телефонна апаратура гр. Банско - отрасъл електроника, осигурява около 200 работни места, но е със структурни и маркетингови затруднения. Тенденциите в развитието му са свързани с тотални отраслово пренасочване на дейността и необходимост от инвестиции за добиване на дълготрайни материални и нематериални активи.

2. “Пиринска Мура” АД - гр. Банско - отрасъл дървопреработване, производство на столове предимно за износ, осигуряващо над 500 работни места. Дейността на предприятието се характеризира с много добър маркетинг и относително добра ресурсна осигуреност с материали и квалифицирана работна сила.

3. Шивашки цех “СИВЕН” АД - с. Добринище - отрасъл лека промишленост, производство на спортни и други облекла, осигуряващо около 50 работни места. Произвежда продукция по линензии на водещи външнотърговски марки в бранша предимно за износ с тенденция за увеличаване на оборотите.


В сферата на дървопреработването участват и 35 фирми обединени в Сдружението на дървопреработвателите в гр. Банско, които осигуряват около 800 работни места и с годишен оборот над 5 млн. лева. По-голямата част от тези фирми вече добиват размери за средния бизнес и произвеждат висококачествени мебели за износ в западноевропейски страни в продължение на около 5 години. Характеризират се с изключителна гъвкавост и динамични процеси на инвестиции и развитие, въпреки съществуващите заплахи от осигуряване на суровина и остарялост на машинните паркове. Съществуват и реални заплахи свързани с трудности по привеждането на тези предприятия по европейските стандарти за малки и средни предприятия, като доминиращ проблем ще се яви големия размер на инвестициите необходими за целта. По данни на изследвания на националните браншови организации, средните размери на инвестиции за синхронизиране на стандартите по смисъла на европейското законодателство, ще бъде около 200 хил. лева.

Извън това сдружение работят около 50 фирми и занаятчии с по-малки мащаби.


РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ НЕФИНАСОВИЯ СЕКТОР НА ИКОНОМИКАТА СПОРЕД БРОЯ НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА, брой


Област

Микро фирми (до 10)

Малки фирми (11-15)

Средни фирми (51-100)

1999

2000

2001

1999

2000

2001

1999

2000

2001

Общо за областта

8574

7881

7550

465

474

538

107

116

131

Банско

292

334

386

12

17

23

6

5

4



Източник: Териториално статистическо бюро - Благоевград


РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ НЕФИНАСОВИЯ СЕКТОР НА ИКОНОМИКАТА СПОРЕД БРОЯ НА ЗАЕТИТЕ ЛИЦА, брой (продължение)


Област

От 101 до 205 заети лица

Големи фирми (251+)

Общо

1999

2000

2001

1999

2000

2001

1999

2000

2001

Общо за областта

95

101

103

34

32

33

9275

8604

8355

Банско

2

3

3

2

1

1

314

360

415

Източник: Териториално статистическо бюро - Благоевград


В България предприятията от нефинансовия сектор в преобладаващата си част са много малки предприятия (микропредприятия) с не повече от 10 заети лица. Микропредприятията съставляват през 2002 г. 91.1% от общата съвкупност на предприятията в страната. Сред останалите групи фирми според броя на заетите в тях със значително по-голям брой са предприятията с персонал от 11 до 50 заети, чийто относителен дял е 6.8%, и фирмите с 51 до 100 заети с относителен дял 1.1%. По-големите предприятия - с над 100 до 250 заети и с над 250 заети, сумарно са приблизително толкова на брой колкото са средните предприятия.

Измененията, които настъпват през периода 1999 - 2002 г. в структурата на предприятията според числеността на персонала, са незначителни, като се наблюдава слаба тенденция на увеличаване дела на предприятията с 11 до 50 заети - от 5.5 на 6.8% и на предприятията с над 100 до 250 заети - от 0.4 на 0.7%. Делът на най-големите фирми (с над 250 заети) намалява от 0.7 на 0.3%.

За Банско ситуацията е почти идентична на общата за страната като в микропредприятията съставляват 75 % от заетите в икономиката за периода 2001-2002 год. Секторът на обществените предприятия се характеризира с относително по-равномерна структура по групи предприятия според броя на заетите в тях и се разграничава отчетливо от силно поляризираната структура на сектора на частните фирми. Най-много на брой са предприятията от обществения сектор с 11 до 50 заети, като относителният им дял през 2002 г. е 34.5%. Фирмите с до 10 заети са с по-малък дял - 26.9%, а останалите групи фирми заемат своята важна позиция със значителни дялове между 10.9 и 15.5%. Тази структура е в противовес на силно нехомогенната структура на предприятията от частния сектор, където повече от 91% са микропредприятия.


ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЕЙНОСТТА НА СТОПАНСКИТЕ ЕДИНИЦИ ОТ НЕФИНАНСОВИЯ СЕКТОР НА ИКОНОМИКАТА, хиляди лева


Област

Бруто продукция

Приходи от дейността

Нетни приходи от продажби

1999

2000

2001

1999

2000

2001

1999

2000

2001

Общо за областта

784676

823078

934576

1181731

1223341

1347774

1109235

1173922

1287255

Банско

20202

19295

23197

25544

27685

28968

24361

27072

27727

Източник: Териториално статистическо бюро - Благоевград


ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ДЕЙНОСТТА НА СТОПАНСКИТЕ ЕДИНИЦИ ОТ НЕФИНАНСОВИЯ СЕКТОР НА ИКОНОМИКАТА, хиляди лева (продължение)


Област

Разходи за дейността

Печалба

Загуби

1999

2000

2001

1999

2000

2001

1999

2000

2001

Общо за областта

1075382

1141702

1272755

91402

71815

70841

31761

26231

33368

Банско

24748

27418

28962

1659

936

777

956

848

1111



ПРОИЗВЕДЕНА ПРОДУКЦИЯ ОТ ЧАСТНИТЕ ФИРМИ ПРИЛАГАЩИ ЕДНОСТРАННО СЧЕТОВОДНО ЗАПИСВАНЕ ПО ОБЩИНИ, хиляди лева


Област

Продукция

Нетни приходи от дейността

Относителен дял на продукцията, %

1999

2000

2001

1999

2000

2001

1999

2000

2001

Общо за областта

63306

68715

63456

142835

162749

119505

100

100

100

Банско

3208

2013

2697

8662

4696

5485

5

3

5

Източник: Териториално статистическо бюро - Благоевград


Югозападният район отбелязват значителен темп на нарастване на броя на малките и средните предприятия през периода 1999 - 2002 г. - съответно с 9.6 и 6.9%, и постигат успоредно с това повишаване на тяхната гъстота до най-високите стойности за страната (съответно 70 и 72) след Югоизточния район.


Като сфера със стратегическо значение за социално-икономическото развитие на Община Банско е туристическият бизнес. През последните 3 години на територията на град Банско туризма е отрасъла с изключително динамични темпове на развитие, надвишаващи неколкократно средните за страната, което води до извода, че Община Банско е най-динамично развиващата се в страната в този отрасъл. За периода 2001 – 2004 год. размерите на инвестициите в сферата на туризма е над 100 млн. лева, с което се регистрира скок в тенденциите за строителството в общината и позволи разкриването на над 700 работни места в сферата на обслужването в туризма и около 2400 места в сферата на строителството. Изградени бяха нови лифтови съоръжения и писти с високо техническо ниво, като общо за 2004 и 2005 г. в Общинска администрация – Банско са издадени и 668 разрешителни за строеж (от които 465 са за хотели), с обща разгърната площ 261 509 кв. м.

Отрасълът туризъм е с изключителни перспективи за развитие във почти всичките му разновидности на територията на цялата, имайки предвид уникалните възможности, като природо-географско разположение, културно-историческо наследство, автентичен бит и фолклор, както и вече внушителния размер на направените инвестиции.

Към м. Декември 2005 г. в Община Банско има 49 хотела – 1 петзвезден хотел /от веригата Кемпински/, 10 четиризвездни, 9 тризвездни, 3 двузвездни, 3 еднозвездни, 23 семейни хотели една, две и три звезди, 5 почивни станции, 1 туристическа спалня, 26 къщи за гости, 174 частни квартири, 1 пансион, 1 заслон и 6 хижи с обща леглова база 6 382 легла, 250 заведения за обществено хранене.

Главната тенденция за развитието на туризма е през следващите няколко години в общината да са развити зимният туризъм, културният туризъм, балнеотуризмът и селският туризъм. Развитие на големият и малкият туристически бизнес. Общината се е утвърдила като водещ национален и международен зимен център за туризъм и спорт, в който ще се провеждат кръгове от европейски и световни първенства по зимни дисциплини, включително водещо участие във XXII зимни олимпийски игри през 2014 година, във връзка с кандидатурата на България за домакинството на олимпиадата. Преодоляване на дисбалансът между зимния и летния сезон, тъй като Общината има изграден имидж като уникално място за активна почивка и район, богат на много събития и прояви и предлага разнообразен, качествен и атрактивен туристически продукт, обезпечен с подобрен маркетинг и туристическа информация.

Този продукт ще цели привличането на посетители с висока и средна платежоспособност – български и чуждестранни специализирани туристи – любители на зимните спортове, природата и кратките почивки.

Общинската икономика е с висока обща динамика, поради процесите на преструктуриране на отраслите.

Динамика по отрасли и подотрасли.

Най-динамично развитие имат отраслите:

- туристическия бизнес (хотелиерство, ресторантьорство, услуги),

- дървопреработване,

- търговия.

Динамика по форми на собственост - най-висока е в частния сектор.


Сфера селско стопанство:

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Свързани:

1 Контекст на съставяна на плана icon1 Контекст на съставяна на плана
Увод
1 Контекст на съставяна на плана icon1 Контекст на съставяна на плана
Увод
1 Контекст на съставяна на плана iconI. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър
Външен контекст конкуренция, технологични промени, икономически условия, политически и законодателни условия, обществена ценностна...
1 Контекст на съставяна на плана iconКакво прави един човек индивидуалност? И какво го свързва с всички останали?
Западно общество, ни пречи да осъзнаем ясно свързаността си с цялото. Но индивидуалността не съществува във вакуум. Тя се развива...
1 Контекст на съставяна на плана iconОбщинабурга с
Упи ІІ – 958,959 в кв. 13, кв. Акациите по плана на гр. Бургас и в упи І в кв. 44 по плана на ж к. „Лазур” по плана на гр. Бургас...
1 Контекст на съставяна на плана iconУральский государственный педагогический университет русская рок-поэзия: текст и контекст выпуск 11 Научное издание Екатеринбург, Тверь - 2010
Р 66 Русская рок-поэзия: текст и контекст: Сб науч тр. – Екатеринбург; Тверь, 2010. – Вып. 11. – 286 с
1 Контекст на съставяна на плана iconРешение №224
За процедура за доброволно прилагане плана регулация и застрояване за урегулиран поземлен имот іі-727 от квартал №60 по плана на...
1 Контекст на съставяна на плана iconРешение №211
За прекратяване на съсобственост в упи vі-591, кв. 9 по плана на с. Мировяне, район “Нови Искър”, и доброволно прилагане на плана...
1 Контекст на съставяна на плана iconПроизводство по реда на чл. 235 и сл от гпк
П.№ от кв по плана на Г. Г. О. У.”Св. К. Б.” № идентичен с актувания като частна общинска собственост с акт № / г.”Магазин с площ...
1 Контекст на съставяна на плана iconРешение №220
За процедура по чл. 15, ал. 5 от зут за изменение на плана за регулация за урегулирани поземлени имоти от квартал №15, местност жк...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом