Интервю на майя грекова с рударска




ИмеИнтервю на майя грекова с рударска
страница1/5
Дата на преобразуване23.11.2012
Размер439.55 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://prehodbg.com/sites/default/files/Intervyu_Rudarska_Maya_Grekova_Pernik_06_06_2011.doc
  1   2   3   4   5
ИНТЕРВЮ НА МАЙЯ ГРЕКОВА С РУДАРСКА,

ПЕРНИК, 06.06.2011 Г.


М: Какво си спомняте? Кои са най-важните събития за вас в града през тези последни 20 г.?


Ж: Преди 89-та?


М: 90-те години на 20-ти век.


Ж: Аха, на 20-ти век, последните години? Значи Перник, има така щастието да бъде изграден като град през 20-ти век. И той наистина, след І св.война, когато единствено там каменовъглената промишленост се е развила и събирала беднотата от всички краища на страната за да им даде хляб. След това във връзка с потребностите на мините се появяват още и още предприятия – машиностроене, след това Цимент, след това Стомана. 76-та г. започва строителството на завода за тежко машиностроене, което беше като идея, като проект за завод на заводите, който да храни не само България, а и Балканите. Който събираше специалисти от Полша, Чехия, Естония, Германия и т.н. Имаше институт от 1 600 инженера, от които, да кажем 95 % пътуваха от София. Така. Това бяха надеждите. Хората работеха с, имах така съдбата да съм от 78-ма година до 84-та в самия обект, да ги виждам.


М: На Червена могила?


Ж: Да, Червена могила. Да ги видя тези хорица от всички краища на страната, елитни бригади, които преди това, или по време доизграждаха НДК. Най-високите там, арматури сложни се правеха, Белешки?? на монтажни бригади, арматурист и така. Но аз просто съм от малкото хора, които съм се радвала на всяка крачка бетон, на всяко желязо, което е вложено, на всеки покрив. Щото знам, много са интересни това строителите и монтажниците. Те са хора на труда – по 12 часа без да мъркат, събота, неделя, пусков срок, трябва, защото пристига такава делегация от там, системата на СИВ, нали? Червена могила беше второто летище на София. Когато делегация кацне в 10,00 часа ние знаехме, че в два часа тя е отишла на Червена могила. И там се подготвяше, военни делегации и т.н. И понеже е изградено с много обич всичкото това и с много надежди, за съжаление когато вече настъпиха тези промени, този гигант, в който перничани и страната ни е имала, говоря за нацията, България като държава и като нация, е имала възможност да задели 2 млрд. и 500 млн. долара тогава, все пак конвертируема валута. Затова защото оборудването на този завод е изцяло японско, немско, последна дума на техниката. И всичкото това с големи надежди, с много обич. Значи имахме един пълномощник на Министерския съвет, Георги Белички, който беше педант. Някога е завършил за 2 години ВИАС, сега това е един труден институт. това му е коствало здравето. Но той говореше немски, говореше руски. И след всеки обект съботници. Имам чувството, че още там някъде в бараките имам такъв спортен екип и мокасинки за трудови акции. Защото трябва да се изчисти, да се измие, защото трябва цветята, знамената, всичкото да е подредено. И това го правеха хората с голямо желание и с радост. И с радост. Беше празник. И никой не е хленчил как е на работа в събота, как в неделя, как при пускови. Дори, ето тука самият площад на Перник е построен 82 г. Хората работеха до 2 часа през нощта за да стане до 100 годишнината на Георги Димитров. Същите тия строители, които там работеха и тука. И в тоя смисъл сега се чувствам както и аз, както и повечето хора много ограбена. Защото, когато настъпиха промените се намериха невежи, невежи, невежи икономисти и стопански. А в България имаше знатни хора на труда. Значи на Червена могила работеха 35 строителни и монтажни организации, 35 000 строители, над 30 строителни и монтажни организации от всички краища на Българя. Елитни бригади от Варна, Свищов, от Видин, от Кърджали, от Бургас, от Стара Загора и т.н. И когато всички мислят, че са изградили завода на бъдещето, защото той и сега приема поръчки, може да произведе оборудване за корабостроенето, за машиностроенето, за минната промишленост, за цели заводи. И изведнъж цялата наша, така духовна медийна общественост, да я наречем, заедно с президент, Жельо Желев, не знам какви още „Това е гробницата на България”.


М: Кога това?


Ж: Ами 89-та г., 92-ра, когато вече, гробницата на България. Аз тогава трябваше да отида на работа в училище. Значи сечта беше поголовна. Толкова много хора останаха без работа, нищо че са с научни степени, с научни титли и т.н. Аз отидох по заместване учителка в едно училище. Както и да е.


М: А кой провеждаше тази сеч?


Ж: СДС-то си провеждаше.


М: Тука?


Ж: Имаше един Николай Слатински, който за съжаление беше и съветник на президента по националните въпроси. Човек който не е бил в казармата изведнъж стана съветник по националните въпроси. Щото Георги Първанов пък трябва да е на цялата нация обединител. Така жестоко се изказа по адрес на президента, прави невъзможно грозни ПиАр акции. Но както и да е. Та този човек по списък направи кои да бъдат уволнени. 40 директори, елитни хора на Перник бяха уволнени без право да работят.


М: А той какъв е бил тука?


Ж: Шеф на СДС-то.


М: В Перник?


Ж: Надеждата на демокрацията. И така. И така, тия джуджета ограбиха на народа надеждата и труда им. Защото, пак повтарям, аз съм била примерно 74-та г., 48-ма година съм родена, 78-ма съм на обекта, от август месец, сравнително млада, нали? Но виждах хора улегнали, били на ТЕЦ „Бобов дол”, били на „Марица-изток”, били на Варна, на Девня, нали по големите национални. Хора със самочувствие, с гордост, с професионализъм. Имаше разряди тогава на заварчици, на 7-ми разряд, 8-ми разряд, това значи елитни хора. И така. И тогава отивам в училище и ме посрещат, така на Слатински, така шаферки, няма да ги коментирам. „И какво? Сега на гробницата на България какво я правим?”. Значи този завод е строен като мечта, като нещо, което ще, ще помага, в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ, но участваха и много други. Една Япония и сега има участие там. Тя си купи част от цеховете, които дават нещо. Германия си купи цех. Само за нас, българите е гробница. Дотам вървеше влак, който караше една голяма част от инженерите от София. Електричка, влак. Отделно коли. 1 600 инженери работеха в Института там, инженери. И изведнъж те всичките безработни, тази гробница, това престъпление на Тодор Живков. (разлива чаша). Не мога без вълнение.


М: Е така е. Когато човек си спомня тези неща не може да не се вълнува.


Ж: И всичките тия хора, и всичкото това трябваше да го преживея, трябва да кажа една голяма част от хората не го преживяха. Една голяма част скороспешно.


М: Добре, но значи 92-ра година просто се закрива Червена могила?


Ж: Просто това е престъпление на комунистите.


М: Закрива се?


Ж: Как, на кого са нужни тия гиганти? Започва масова приватизация съкращаване, махане на влакове, махане на рейсове, освобождаване на Института. Сеч, сеч. Започва една небивала сеч, каквато чужда армия да беше влезнала нямаше да направи.


М: Добре, приватизацията кога стана?


Ж: Приватизацията я проточиха. Значи най-напред започнаха селското стопанство да ограбват, да карат, да продават крави, телета за по 2 лева. Можете ли да си представите? ТКЗС-тата не са били най-оригиналната форма, примерно. Но все пак те си имаха, аграрно-промишлените комплекси, те си имаха механизация, те имаха база. И изведнъж в селата, понеже аз съм от Дрен и наблюдавала съм, и там, и в Долна диканя. И изведнъж всичко трябва да се продаде защото Жельо Желев каза „хората си искат земята”. Хора, които не бяха стъпили 50 г. в селата изведнъж решиха съдбата на българското село и виждаме до какво са довели – обезлюдяване, хората болни, страдащи. До болници въобще не могат да стигнат сега, по никакъв начин. Това реформи дето всеки министър се пери, са просто за журналистите да има кво да си пишат, обстановката е трагична. И една част от хорицата вече тръгнаха по Кремиковци, по София. Друга част тръгнаха по чужбина, други си умряха така от естествена смърт. Аз скоро, малко преди да се срещна с вас срещнах един специалист от Червена могила и какво си говорим – кои са починалите, примерно последния месец. Елитни хора, кадърни хора, квалифицирани. Илко Грозданов, напр. беше един от изпълнителните директори на обекта, който. Ами той, рационализатор, негово дело са тези бетоновози, които въртят бетона за да не втвърди, докато стигне до обекта. След като отиде директор на Институт за строителна техника към Аерогарата. И спомням си, ходила съм там да видя новото му поприще там. Но строителите, специалистите хванаха по чужбина, Главболгарстрой.


М: А работниците?


Ж: Но хорицата, миличките хорица, страшно. В Перник по това време се строяха по 2 000 апартамента на година. И се даваха на дошлите от други краища.Има цели квартали, които са заселени. Ама така е било в Перник и в началото на 20-ти век. Така е и през 50-те години, когато „Стомана” се строи, така е и сега, когато този гигант се изграждаше. Перник е давал хляб и жилище, и дом на много българи. Пак се смееше понякога Белички, като някой го ядосаше. Вика „Какво ще ми говорите, Перник е най-българският град”. Така. И така се получи. Оказа се после, че. Значи там има един корпус 7, в който, там всичко е електронно командване на таблата, произвеждат 100 тонови валци с точност до милимикрон. И това за развитите страни е нещо обаче за българската политическа елитна, в кавички класа това е гробницата на България.


М: Добре, а какво има сега там?


Ж: Значи сега работи една малка част от завода. Прави, тука скоро четох, че са направили някаква поръчка за износ. Но основно, които немски специалисти успяха да задържат. Икономиката не работи. Икономиката спря. Перник имаше 20, 50 предприятия общо, от които повечето на тежката промишленост, но 20 на машиностроенето. Сега диша с една малка част от своите възможности - „Стомана”, а до нея Феромагнити, който изнасяше магнитна продукция за световния пазар. „Пектин”, завод в съседство, който произвеждаше пектин и изнасяше. Токоизправители. Всичкото това са сложени кепенците и край. И по-нататък като вървим, другият завод, „Благой Попов” се казваше, името му комунистическо. Той съратник на Г.М.Димитров, Жельо Желев се нервира, журналистите се сбъркаха какво да говорят, да не говорят ли. То е опасно, защото почнаха и тех да ги уволняват и т.н. И този завод в съседство със „Стомана” произвеждаше висококачествена стомана. Примерно, произведената стомана в завод „Бъни”се казваше тогава се добавяха различни азотни и фосфорни добавки и тя ставаше високо легирана стомана. Специална, която за космонавтиката, за медицината и т.н. А имаше там един прекрасен директор, Борко Михайлов, Борис Михайлов, сърцат човек. Институт до него веднага, с около 120 души в началото, след това по-малко бяха, но около 80 души имаше. Ама около цеховете с цветя, с шадраванчетата. Та хората като седнат 15 мин. да почиват да им е приятно. Делегации, гости, посрещаш. След това получи инсулт, веднага след като затвориха. А боядисваха всеки ден или през седмица. Акциите, трудови бяха просто ежедневие, част от бита на хората. Ами сега да дойде еди-кой си та да изчистим София за 1 ден. Как ли пък ще изчистим тая България за 1 ден? Няма как.


М: Добре де.


Ж: И Борето получи инсулт. И както много други директори и така.


М: Това, все пак, не може да е станало за 1 ден. Как се случваха тия неща?


Ж: Как се случи? Как се случи самият преход? Вие сте свидетели. Аз не ви питах коя година сте, но...


М: 54-та.

Ж: Значи по-младичка сте. Аз съм 48-ма, но сте от поколението, което всичко това е видяло.


М: Да, да, да.


Ж: Само, може би, през призмата на научните институти не се е видяла тази жестокост.


М: Не, не аз това искам. Вашият спомен тука, как се е случвало това време?


Ж: Как се е случило? По списък бяха уволнени директорите му. Имах нещастието и моят съпруг да е директор, две години стоя без работа, замина в Русия. Там и почина, на 48 годишна възраст. От което от демократите бяха много щастливи. И половината от тия хора не са живи. Не са живи, защото те са били некакви първи редици не защото са били комунисти. Моят съпруг е от Плевен, примерно. Идва тука, аз съм на Червена могила, работим там, в Плевен на мен не ми предложиха работа, не можах да си намеря, трудно беше за жените, въпреки, че и т.н. На него тука се намери вариант и така. Но, но как се издигаха кадрите, искам да кажа. Защото това е много важно. Сега пред очите, нали всички предишни са комунисти, всичките са мръсни, всичките са мафиоти, всичките са еди как си и т.н. А това не е така. Примерно, аз съм родена в село Дрен, тука едно, попада във вилната зона на София сега, след Долна Диканя. Но моите родители, баща ми е сирак от 9 години, безпартиен, миньор. Майка ми е трудова женица в ТКЗС-то. Не са били комунисти, не са ме избирали на комунистически принцип, примерно да кандидатствам аспирантура в Москва, нали? Имаше един професор, Исак Самуилов, сигурно знаете?


М: Исак Паси?


Ж: Исак Паси е по философия, Самуилов, Нова и най-нова история. Горе в Академията. Провежда конкурс и казва „Мен не ме интересува чии сте. Аз просто ще чета какво ми пишете”. Аз му се прекланям, той вече не жив човек обаче такава справедливост. И в един момент той се, оказах, по принципите на тогавашния подбор на кадри Академията в Москва има такава катедра. Това не го казвам за някаква хвалба ли нещо. А го казвам защото това се оказа после ужасно. Аз отивам в училището и мириша отвсякъде на комунизъм. И как пък сега некаква си там, откъде-накъде тя ще, полага й се 15 % от заплатата? Абсолютно невъзможно. Всичките директори на училищата бяха уволнени. Скороспешно. Сложиха се, вижте, още са си там, работят на по 5-6 места. Измежду другото минават отвреме-навреме в училището да видят дали са уволнени и т.н. Това си стана целево, преднамерено, с един гняв на нереализирани политици. И озлобени. Или пък, казват че и комунистите, престроили се в тези редици, има и такива. Петко Симеоновци разни дето в активните борци първи, с влизането си и после пак първи. И все борци, все активни и т.н. Та така, че това си беше преднамерено подготвено, за което хората от моя ранг, които сме били 30. Фактически аз на 40 години, червена бабичка и опасна. Червена бабичка и опасна. Това доставяше удоволствие на всички демократи.


М: Добре, кои станаха тука изведнъж демократи в Перник?


Ж: Кои станаха демократи? Слатински е учил в Съветския съюз. Жени се за рускиня, довежда я тука. Предполагам, че не е бил нито без работа, нито рускинята, защото ние по природа си имаме специално отношение към Русия. Значи първите песни народни някога, които аз съм чула от моите пра-родители са били там „Жално жали жална България, жалба пише до жална Русия” и т.н. Нещо, което е свързано с историята. Така че те не са били онеправдани тези, които застанаха в първите редици. Това са хора, които, на мен ми у трудно да кажа дали са казали „Сбогом чиста съвест”, дали са им платили нещо, дали просто са жадували за власт, а не знаят, че тя, пустата власт иска да можеш да я водиш, па да я управляваш, а не да говориш глупости от сутрин до обед и пътувайки толкова да уволниш и на връщане толкова да уволниш и вечерта да откараш 15 000 кебапчета там, къде слушах вчера Бойко Борисов вчера, и той за кампанията почна. Ами че той, който щеше да се бори срещу тия продажби вече купува гласове. Това си е чиста търговия посред пладне. И т.н. И кои станаха първи в Перник? Станаха и деца на комунисти, които са ползвали предимства. Значи аз пък мога да говоря спокойно, щото в Софийския университет не съм влезнала по буква, „а, б, в”, 26 имаха предимства - ако е дете на, после ако родителите имат еди-какво си, знаете ги вие подробно. Имаше една категория, тия които са влезнали по буква, след това са разпределени на работа по буква, след това са ползвали, нали да се преместят на някакъв пост и еди кво си по буква. Те станаха демократи. Сега са гербери обаче. Те станаха демократи, после станаха тъмно сини, после светло сини. Сега са си сложили гербери. И се движат победоносно.


  1   2   3   4   5

Свързани:

Интервю на майя грекова с рударска iconМ. Г. – Първо ще те попитам какво си спомняш от тези последни двайсет години на хх-ти век, какво е най-важното за теб събитие от тези години?
Интервю на майя грекова с денчо пашов, проведено на 7 октомври от 16 Ч. В кафенето на хотела “шумен”
Интервю на майя грекова с рударска iconРешени я
Ангелов декан на фнпп, проф д-р димитър гюров – фнпп, проф дикн георги чобанов – декан на Стопански ф-т, доц д-р желю владимиров...
Интервю на майя грекова с рударска iconЦивилизация индейцев Майя является большой загадкой для современных учёных. Во времена завоевания Юкатана конкистадорами были уничтожены почти все письменные
До наших дней сохранилось совсем немного источников, способных поведать нам откуда появилась цивилизация Майя, что же послужило причиной...
Интервю на майя грекова с рударска iconДревние майя. Загадки погибшей цивилизации
Наска. Немало споров вызывают н двенадцатитонные каменные шары в дебрях Коста-Рики. Кто создал эти колоссы? Когда? С какой целью?...
Интервю на майя грекова с рударска iconПророчества майя: 2012 / А. Попов
«Пророчества майя: 2012 / А. Попов.»: Аст, Астрель-спб; Москва; Санкт-Петербург; 2009
Интервю на майя грекова с рударска iconМаршрут начинается в городе Мехико, проходит через штаты Мехико, Пуэбла, Веракрус, Табаско, Чиапас, Кампече, Юкатан и заканчивается в штате Кинтана-Роо в Канкуне или в курортной зоне Ривьера Майя
Знакомство с древними культурами доколумбовой Мексики: ацтеки, теотиуаканцы, ольмеки и майя
Интервю на майя грекова с рударска iconОценка на услугата
Интервю със служител на Столична община (номерът идентифицира конкретното интервю)
Интервю на майя грекова с рударска iconО грозящем нашему миру апокалипсисе сегодня не слышал разве что абсолютно изолированный от общества человек. Предсказания индейцев племени майя, библейские
Предсказания индейцев племени майя, библейские пророчества, записи, оставленные Мишелем Нострадамусом, книги, опубликованные писателями фантастами...
Интервю на майя грекова с рударска iconИнтервю Точки
На 17. 08. 2012г от 30 часа в зала 680 – V етаж, в сградата на дазд комисията проведе интервю с кандидатите
Интервю на майя грекова с рударска iconИнтервю с инж
Интервю с инж. Веселина Момчилова, експерт в дирекция “Транспортна инфраструктура” към Столична Община
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом