Антропология. Раздел Морфология Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности




ИмеАнтропология. Раздел Морфология Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности
Дата на преобразуване21.11.2012
Размер122.47 Kb.
ТипЗакон
източникhttp://bgm8.bg/data/uploads/referats/11999/052314074b4169652aea48562e09dd91.doc
Антропология. Раздел Морфология


Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности. Физическата организация на човека и изменението и с възрастта са обект на възрастовата антропология. Основно понятие в нея е онтогенезата. Означава живот до раждане и след това. Представлява непрекъснат процес на индивидуален растеж и развитие на организма и неговите възрастови изменения. Развитието е резултат от метаболитните процеси, клетъчното делене, формирането на тъканите, органите и системите. А растежът се разделя на четири големи стадия: хиперплазия (делене на клетката, увеличаване на клетъчния брой в резултат на митозата), хипертрофия (уголемяване на клетъчните размери), клетъчна детерминация и диференциация (детерминирани са клетките, които са избрали програмата за по нататъшното си развитие и в процеса на развитие те се специализират за изпълнение на определена функция т.е извършва се диференциация) и морфогенез (образуване на клетъчни системи – тъкани, органи, системи). В хода на растежа и развитието се извършва реализация на наследствената програма (генотип и фенотип). С преобразуванията на организма в онтогенезата се свързва възникването на всички видове изменчивост на човека. Тя се изучава от ембриология, биология на развитието, молекулярна биология, генетика, медицина и педиатрия, но в антропологията на този проблем е посветено отделно направление, което се нарича еуксология. Задачи на еуксологията са измененията на антропологичните признаци в процеса на растеж и развитие, механизмите на различните преобразувания в онтогенезата, географските и епохални особености в развитието. Във всеки един момент или период на съзряване растежът и развитието протичат в съответствие с биологичните закономерности. Основни закономерности са: 1.непрекъснатостта на растежа на отделните органи и системи не е безкрайна, а се ограничава от генетичната реакционна норма. Човешкият организъм е открита биологична система и се развива непрекъснато, през целия си живот. 2.необратимост – човек не може да се върне към тези особености, които са били проявени в предишен онтогенен период. 3.постепенност – човек преминава през различни етапи в онтогенезата, следващи един след друг. При нормално развитие не може да се пропусне даден етап. Например преди репродуктивността е половото съзряване, преди постоянно съзъбие са млечните зъби. 4. цикличност – човек се развива чрез активен и забавен растеж. Активен е до раждане, първите месеци след разждане, на 6-7години и на 13-14години. Съществува цикличност, свързана с годишните сезони. Например ръста се увеличава през лятото и намалява през есенните месеци, а теглото намалява през лятото и се увеличава през зимата. Друга цикличност е тази свързана с денонощието. Най-активен е растежът през нощта, поради това че се отделя растежен хормон. 5. разновремие – различни системи и признаци в дадена система съзряват по различно време. 6.ендогенност – изразява се в съществуването на различни генетични регулаторни механизми, контролиращи растежа, развитието, стареенето на организма, половият диморфизъм (най-ярката характеристика на развитието на човека, която се проявява с различна сила в различните етапи на онтогенезата). 7.индивидуалност на растежа и развитието – хората се раждат, растат, стареят в съответствие с известни закономерности, но динамиката на процеса е различна т.е всеки човек по морфология е уникат.

Фактори на растежа и развитието. Факторите се делят на две големи групи:ендогенни и екзогенни. Ендогенните фактори действат през целия период на растеж и развитие. Не всички гени са активни при раждането, някои се проявяват в по-късни години при определени физиологични условия. Заедно с гените определящи телосложението, видовата и расова принадлежност, съществуват и гени общи за членовете на едно семейство. Те определят фамилното сходство.

Към екзогенните фактори се отнасят социално-икономическите, психологични, климатични, екологични. Най-значими са социално-икономическите. Децата от семейства с висок социален статус имат нормален растеж и развитие. Неблагоприятни психологични фактори, като стреса задържат растежа и развитието. Повече от 100 години се дискутира въпроса за влиянието на климата върху половото съзряване. Съществуваше мнение, че половото съзряване настъпва по-рано при момичетата от южни страни в сравнение с тези от северните. След публикувани данни, че половото съзряване при момичета от Гренландия и Индия е сходно, става ясно, че климатичните фактори ако не са екстремни не оказват влияние на половото съзряване. Доказано е, че растежът и развитието на децата във високопланинските области с комплекс от екологични фактори и особено хипоксията, се забавя.

Физическо развитие. Въпросът за физическото развитие на човека се развива преди повече от 150 години и е свързан с т.нар. военна антропометрия и комплектоване на армията със здрави и издръжливи индивиди. Едва през 20 век учението за физическото развитие намира практическо приложение и сред други групи от населението. В исторически план физическото развитие на човека се свързва с неговото здраве и съвременните изследвания действително показват връзка между физическото развитие и здравето, особено в ранната детска възраст. В широк смисъл терминът физическо развитие включва комплекс от морфофункционални свойства на организма, определящи запасите от физическа сила. Под физическо развитие при децата се разбира главно достигнатата от тях в индивидуално развитие степен на развитие на този комплекс от морфофункционални признаци, спрямо средната степен на признаците за дадена хронологична възраст. Основни признаци за определяне на физическото развитие са ръст, тегло и гръдна обиколка. Отношението между тях дава сумарни характеристики като плътност на тялото или телесна форма. Методите за определяне на физическото развитие са: графични, таблични, метод на регресиите, при който се предвижда стойност на даден признак при определена стойност на основния признак. Друг метод е методът на сигналните отклонения, при който физическото развитие се оценява за всеки признак отделно като се използват нормативни таблици включващи средната стойност и сигмата σ. Деца с измерения на даден признак в рамките на +/- 1σ от X нормативна средна стойност, имат нормално развитие, в рамките на +/- 2σ от X имат развитие в широката норма. Когато стойността е под или над 2σ се търси лекарска помощ.

Телесни пропорции. Пропорциите представляват съотношението между отделни телесни части. Обикновено като основен размер, с който се сравняват останалите се взима ръста и се отчита големината на глава и шия, туловище и долни крайници в %. При еднакъв ръст се отделят три основни типа пропорции: долихоморфен (индивиди с дълги долни крайници и късо и тясно туловище), брахиморфен (индивиди с къси долни крайници и дълго, широко туловище) и мезоморфен (със средни стойности на признаците). Всички телесни признаци почти винаги са свързани с положителна корелация т.е увеличаването или намаляването на един признак до увеличаването или намаляването на друг. Ръстът зависи повече от дължината на долния крайник, отколкото туловището. Съществени възрастови, полови и расови различия в телесните пропорции са: особеността на телесните пропорции при децата се свързва с неравномерен разтеж на различните части през различните възрасти. Малкото дете се характеризира с дълго туловище и къси крайници. При подрастващите пропорциите се характеризират с дълги крака, тесни рамене и късо туловище. При децата се наблюдават изодинамия (частите растат с еднаква скорост) и хетеродинамия (частите растат с различна скорост). Например долните крайници растат по-бързо от горните до 12 годишна възраст, след това растат с еднаква скорост. Съществуват и полови различия в телесните пропорции, например при еднакъв ръст на двата пола, дължината на долния крайник при жените е по-голяма, горните крайници са по-къси, раменната ширина е по-малка а тазовата е по-голяма от тази на мъжете. В телесните пропорции има и расови различия, например негроидната раса са долихоморфни, монголоидната раса са брахиморфни, а европеидната – мезоморфни.

Акселерация. Още в края на 19 век и началото на 20 век учените забелязват някои особености във физическото развитие на новото поколение, по отношение на предишни поколения. Считало се е, че това е подобрение на физическото развитие, но по-късно се разбира, че става въпрос за ускорение на физическото развитие (акселерация). Ретардацията е забавяне. В много страни е отчетено ускорение на соматичното полово и психично развитие. Прояви на акселерацията: най-добре са изучени акселерационните процеси при новородените. За 150 години ръста им се е увеличил с 2-3см, а теглото с 200-300гр. Също така се наблюдава ускорение в темповете на растеж – съвременните едногодишни деца са с 5см по-високи и 1-2кг по-тежки. Наблюдава се ускорение в прорязването на млечните и на постоянните зъби. Наблюдават се по-интензивни растежни процеси и достигане на дефинитивния ръст в по-ранна възраст (днес става на 16-17 годишна възраст при жените и на 18-19 години при мъжете, докато по-рано това е ставало на 20-22 години при жените и 23-25 години при мъжете). Акселерация се проявява и в по-ранното полово съзряване. Възрастта на менархе е била 16,5-17,5 години в началото на миналия век, а сега е на 12-13 години. Акселерацията се проявява и в темповете на физиологичното съзряване (мускулната сила, състояние на сърдечно съдовата система, формиране на емоционални говорни форми и др.). Има противоречиви мнения по отношение на проявите на акселерацията в психическото и умствено развитие. Едни считат, че има връзка между физичното и психичното развитие. Други считат, че съвременните деца остават на същата степен на психично развитие, както и когато са на 50-100 години. Всички обаче приемат голямото значение на условията на средата върху психичното развитие, което води до два аспекта по отношение проявите на акселерацията в психичното развитие: ускорение в резултат на по-ранно съзряване на структурите и социално ускорение на психичното развитие, което възниква в резултат на прилагане на различни методи за усилване на умственото развитие. Акселерацията засяга предимно детската въсраст и подрастващите, но също така и вече израстналия индивид. При него тя се изразява в увеличение на репродуктивния период при съвременните жени (по-късна менопауза, повишена работоспособност, по-дълъг живот). Акселерационните процеси зависят от пол, конституционен тип, расова и етническа принадлежност, расови и други социални фактори. Тя е по-силно изразена при момчетата, в сравнение с момичетата. Има по-голямо ускорение в темповете на развитие при момчета от брахиморфен тип. Акселерационните процеси са значителни при европеидните и монголоидни групи и консервативни при племена от Централна Америка и Полинезия. При градското население ускорението е засилено в сравнение със селското население. Във феномена акселерация има и отрицателни страни, което показва, че ускорението води до изменение не само на нормалната биология на човека, но и в патологията (по-чести заболявания на централната нервна система, детски ревматизъм, паралич). Съществуват много хипотези за причините на акселерацията, но предполагаемите фактори се обединяват в две големи групи: екзогенни и ендогенни. Голяма част от авторите свързват акселерацията с по-добрите условия на живот, по-добрите хигиенни навици, с успехите на медицината. Друга хипотеза – има опит да се обясни с условията в големия град (урбанизационна теория). Акселерацията и ретардацията се обясняват от гледна точка на взаимодействието на организма с жизнената среда. Когато разминаването между потребности и възможности е в слаба степен, води до физиологичен стрес и оттам до акселерация. Когато се задълбочи разминаването се стига до ретардация на развитието. В съвремието съществуват теории за обяснение на акселерацията, свързани с по-глобални фактори, като слънчева и геомагнитна активност.

Общо учение за конституцията. Constitution – многозначно понятие, в най-общ смисъл представлява състояние на човешкия организъм, което се проявява в частност и в неговото телосложение. Зачатъци на научни представи за конституция се появяват още при най-ранните цивилизации и за свързани с лекарските школи в древна Гърция и школата на Хипократ. Изказана е мисъл, че заболяването възниква в зависимост от свойствата на организма. По-късно ученикът на Хипократ – Гален въвежда понятието хабитус (съвкупност от признаци и особености на външния строеж, характеризиращи външният облик на индивида). По такъв начин в основата на понятието са вложени индивидуалните особености на реакцията на организма на външни въздействия и неговата резистентност към определени заболявания. В средата на 20 век с развитието на по-точни физиологични и биохимични методи, започват да се изучават функционалните особености на индивида и връзката им с телосложението. През средата на 20 век започва да се отделя внимание и на психосоматичните системи. Това показва, че съществуват обща и частна конституция. Под обща се разбира интегрална характеристика на организма, неговото сумарно свойство, което по определен начин реагира на външни въздействия, без да нарушава връзката между отделните признаци на организма. Под частна се разбират морфологични функции и психологични комплекси на организма, способстващи за неговото благополучно съществуване.

Морфологичната конституция изучава индивидуални типологични особености в телосложението. И до днес съществуват две противоположни концепции по отношение на конституцията, отнасящи се до ролята на генетичните фактори и до ролята на факторите на средата.

Според първата концепция се счита, че генотипът покрива понятието конституция, а външните фактори нямат значение. Привърженик на тази концепция е Кречмер, който счита, че телосложението е най-яркото проявление на гените. Той създава класификация, включваща три типа телосложения: астеничен, пикничен, атлетичен. Астеничния тип е слаб, висок, с тесни рамене, от които висят слаби ръце, тънки кости, дълъг, тесен и плосък гръден кош, удължено лице. Този тип се изявява в най-ранна възраст и остава такъв и в старческа възраст. Пикничен тип – големи размери на главата и на гръдния кош, със склонност към мастно отлагане, закръглен корем. При жените отлагането на мазнини се концентрира по гърдите и бедрата. Този тип се развива към 30 годишна възраст. Атлетичния тип е със силно развити скелет и мускулатура, скули с добре очертан мускулен релеф. Развива се към 25 годишна възраст.

Втората концепция приема, че въздействието на средата води до промяна на конституцията. Ярък представител е Сиго, който счита, че организмът е под влияние на хранителни, социални и други фактори, които могат да се закрепят от поколение на поколение. Според него има четити основни типа: R-дихателен, D-хранителен, М-мускулен и C-мозъчен тип. Сиго обръща особено внимание на главата и лицето, и ги разделя на три части: чело (горна част, мозъчна част), бузи,нос, дихателен отдел (средна част) и челюсти, храносмилателен отдел (долна част).

R-тип: с добре развита средна част, слаба шия, дълъг нос, гръдният кош заема по-голямата част от туловището и е широк в областта на раменете.

D-тип: лицето е с пирамидна форма с основата надолу, малко чело, къс нос, голяма уста, широка и къса шия, преобладава коремната част на туловището.

М-тип: има симетрични части на главата и лицето, широки рамене, нормален релеф на мускулите.

С-тип: несиметричен и непропорционален тип, голяма глава, слабо тяло, малка уста, тесен гръден кош и пирамидална форма на лицето.

Съществува класификационна схема на Галант за жените. Тази схема включва три основни типа, всеки от тях с 2-3 подтипа като се използва мастно отлагане, развитие на мускулатура, форма на гръден кош. Първия основен тип се нарича лептосомен и включва тясно сложени соматотипи, които включват астеничен (със слаба подкожна мастна тъкан и мускулатура и тесни бедра) и стенопластичен тип (с черти на астеничния, но има по-добро развитие на тъканите). Втория тип е мезосомен и включва широко сложени соматотипи с по-добре развита мускулатура и подкожна мастна тъкан. Включва пикничния тип (със средно развита мускулатура) и мезопластичен (повече мускулатура и по-слабо развита подкожна тъкан). Третия тип се нарича мегалосомен. Включва хора с големи надлъжни и напречни размери, атлетичния тип (мъжки тип жена с добре развита мускулатура и малко мастна тъкан), субатлетичен (високи и стройни, умерено развита мускулатура и мастна тъкан), еуропластичен (при атлетичния тип скелета има силно развита мускулатура и мастна тъкан).

Във всички типологични схеми, различните автори използват различни признаци и дават оценка на връзката между тях. В основата на типологичните схеми стои координатната система. Основната е координатата на тясно-широкосложимост т.е. дали са по-високи линейните или широчинните размери. Другата е костно-мускулна-мастна координата.

Отделните компоненти се променят на макро и на микро ниво. Съществува връзка между двете координати. Счита се, че линейният (издълженият) тип е свързан със слабо мастно отлагане (сухост), а широкият тип с по-развити мускулни и мастни компоненти.

Има два типа на затлъстяване: андрогенен (мъжки) тип, при който мазнините се съсредоточават по туловището и геноиден (женски) тип, при който маснините се отлагат в коремната област, бедрата и таза.

Аспекти на конституцията-функционални, психологични и медицински. От средата на 20 век започва разработването на функционални аспекти на конституцията, изхождайки от мнението, че съществува функционална индивидуалност. Натрупани са данни за обмяната на веществата, артериалното налягане, дишането и честотата му при различните индивиди. Най-изучени са денонощните ритми на секреция на тестостерон, кортизол и адреналин. При всеки човек денонощната активност на хормоните е стабилна , но се различава от активността на друг човек. Например тестостерона може да има три основни варианта на денонощна секреция: при повечето мъже максимума е в сутрешните и вечерните часове, но макар и рядко се среща монотонна секреция на тестостерон. Най-рядко се срещат колебания от индивидуален тип на секреция на тестостерон. Биохимичните признаци се асоциират с психологичните. Повишеното съдържание на тестостерон води до агресивност, а на естрогена към миролюбивост и емоционалност. Учените са се увличали да четат по лицето на човека, опитвали са се да покажат човешката същност по външността. През 19 век е популярно учението на френолозите, определящи характера на хората по формата на главата. Връзката между соматичните и психологичните типове винаги е привличала учените. Психологичния тип понякога се разглежда и като наследствен строеж на личността, но всъщност личността не се ражда, тя се изгражда. В основата на психо-соматичните връзки са особеностите на темперамента, който зависи от особеностите на нервната и ендокринната система. В темперамента фигурират два главни фактора: невротизъм и екстра-интроверсия. Невротизмът варира от извънредна устойчивост и добра адаптация до извънредна неустойчивост и лоша адаптация. Екстра-интроверсията дава вариациите от импулсивност, активност, контактност, спокойствие, сериозност, задълбоченост. Подобни взаимовръзки между психика и соматотип съществуват и при здрави индивиди и се отделят три типа темперамент: шизотимия, циклотимия и иксотимия. Шизотимиците се характеризират със замисленост, вглъбение навътре в себе си (интроверсия), асоциират се с астеничния тип. Циклотимиците се характеризират с откритост, ритмичност, екстра-интроверсия, асоциират се с пикничния тип. Иксотимиците са спокойни, малко впечатляващи се, трудно приспособими към промяна в обстановката. Асоциират се с атлетичния тип.

Това показва, че съществува връзка между телосложение и психика, но това не са абсолютни връзки. Те имат характер на тенденция.

От самото си начало конституцията се явява граничен медико-биологичен проблем. Всеки човек в някакво отношение се отклонява от нормата и компенсацията става през целия му живот, докато не се изяви дадена болест и организмът минава на патологична степен на регулация. Има данни за връзка на конституцията с предразположение към дадени заболявания. Астентиците са склонни към заболявания на дихателната и хранителната система. Пикниците също имат рискови заболявания – инфаркт, подагра, алергии, 65% са хипертоници. Явно може да се говори за асоциации между соматичния тип и предразположеност към дадено заболяване, но доколкото психическото и физическото здраве зависят от средата, тя може да заличи конституционните предразположения към дадени заболявания.

Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Антропология. Раздел Морфология Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности iconСофийски университет физически факултет
Материалът изисква някои основни познания по физиология, анатомия и биохимия на животните и човека. По всеки проблем отначало се...

Антропология. Раздел Морфология Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности iconФинансово развитие и икономически
Първият раздел има подчертано теоретичен характер като е посветен на теорията и методологията на анализа между финансовото развитие...

Антропология. Раздел Морфология Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности iconСтопански модели в етнологията
Стопанската антропология – наука за стопанските системи и модели. Определение за науката Антропология; нейни основни дялове и подразделения;...

Антропология. Раздел Морфология Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности iconАграрен университет пловди в факултет по тропично и субтропично земеделие
Материалът предвиден в лекционния курс е систематизиран в две основни части, а именно: част І – Почвена ерозия, основни причини и...

Антропология. Раздел Морфология Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности iconБиография На член кореспондент проф д-р Владимир Атанасов Овчаров
Научния съвет на Института по експериментална морфология и антропология при бан 1997 2005

Антропология. Раздел Морфология Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности iconПрограм а
Регионално развитие и икономически растеж. Регионални ре-сурси и икономически растеж. Теории за регионалния иконо-мически растеж....

Антропология. Раздел Морфология Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности iconПрограм а
Регионално развитие и икономически растеж. Регионални ре-сурси и икономически растеж. Теории за регионалния иконо-мически растеж....

Антропология. Раздел Морфология Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности icon1. Антропология наука о человеке Антропология составная часть естествознания, основана только на биологических науках анатомии, физиологии, а также на
...

Антропология. Раздел Морфология Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности iconПроект bg051PO001 04. 0046
Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей-бан, адрес – 1113 София ул. Акад. Г. Бончев бл. 25, кани...

Антропология. Раздел Морфология Растеж и развитие на организма. Основни биологични закономерности iconПроект bg051PO001 04. 0046
Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей-бан, адрес – 1113 София ул. Акад. Г. Бончев бл. 25, кани...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом