Страсбург




ИмеСтрасбург
страница1/6
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.88 Mb.
ТипРешение
източникhttp://www.justice.government.bg/publications/Reshenia/CASE OF VELIKOVI AND OTHERS v[1]. BULGARI
  1   2   3   4   5   6






ПЕТА СЕКЦИЯ


ДЕЛОТО ВЕЛИКОВИ И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

(Жалби №№ 43278/98, 45437/99, 48014/99, 48380/99, 51362/99, 53367/99, 60036/00, 73465/01 и 194/02)


РЕШЕНИЕ


СТРАСБУРГ

15 март 2007г.


Настоящето решение ще стане окончателно при условията посочени в Член 44 § 2 от Конвенцията. То може да бъде променено при редактиране.


По делото Великови и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пета секция), заседаващ като Камара в състав:

Г-н П. Лоренцен (Mr.P.Lorenzen), Председател,
Г-жа С.Ботушарова (Mrs.S. Botoucharova),
Г-н К.Юнгвийрт (Mr K. Jungwiert),
Г-н В.Буткевич (Mr.V. Butkevych),
Г-жа М.Цаца-Николовска (Mrs.M. Tsatsa-Nikolovska),
Г-н Р.Марусте (Mr.R. Maruste),
Г-н П.Вилигер (Mr.M. Villiger), съдии,
и Г-жа К.Вестердийк (Ms C. Westerdiek), Секретар на Секция,


След проведено закрито заседание на 20 февруари 2007г.,

Произнася следното решение, прието на последната посочена дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по девет жалби срещу Република България подадени от български граждани на основание Член 34 от Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи (“Конвенцията”) както следва: жалба № 43278/98, Великови (Velikovi), на 10 април1998г.1; жалба № 45437/99, Вульпе (Wulpe), на 11 декември 1998г.; жалба № 48014/99, Чолакови (Cholakovi), на 12 март 1999г.; жалба № 48380/99, Тодорова (Todorova), на 4 февруари 1999г.; жалба № 51362/99, Енева и Добрев (Eneva and Dobrev), на 13 май 1999г., жалба № 53367/99, Стоянова и Иванов (Stoyanova and Ivanov), на 2 ноември 1999г.; жалба № 60036/00, Богданови (Bogdanovi), на 4 януари 2000г.; жалба № 73465/01, Цилеви (Tzilevi), на 11 май 2001г.; и жалба № 194/02, Николови (Nikolovi), на 29 септември 2001г.

2.  Представителите на жалбоподателите са посочени по-долу. На жалбоподателите по всички дела, с изключение на Енева и Добрев (Eneva and Dobrev) (№ 51362/99) и Цилеви (Tzilevi) (№ 73465/01), е отпусната правна помощ. Българското правителство (“правителството”) е представлявано от агентите си, г-жа М.Димова и г-жа М.Караджова.

3. Всички жалбоподатели твърдят inter alia, че са били лишени от собственост в нарушение на Член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

4.  Съдът е обявил някои от жалбите допустими, а други частично допустими с отделни решения по всяко дело от 12 май 2005г..

5.  Както жалбоподателите, така и Правителството са депозирали допълнителни писмени становища (Правило 59 § 1).

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ОТДЕЛНИТЕ ДЕЛА

A.  Делото Великови (жалба № 43278/98)

6.  Г-н Илия Великов (“първият жалбоподател”) е роден през 1923г. Той починал на 27 април 2002г.. Синовете му – вторият и третият жалбоподатели, са заявили, че поддържат жалбата. Г-н Атанас Великов (“вторият жалбоподател”) е роден през 1944г. Г-н Росен Атанасов (“третият жалбоподател”) е роден през 1947г. Те са представлявани пред Съда от г-н Б.Войнов и г-н Р.Райковски, адвокати практикуващи в София

7.  На 27 май 1968г. жалбоподателите закупили заедно от Община София пет/шест стаен апартамент, който бил национализиран през 1949г. Те направили първоначална вноска от 20% и изплатили остатъка през следващите години. През този период цените на апартаментите в големите градове били нормативено определени и възлизали на поне няколко средни годишни заплати.

8.  През 1978г. апартаментът бил разделен на два апартамента, които станали собственост на втория и съответно на третия жалбоподател. През 1991г. вторият жалбоподател прехвърлил своята собственост на двамата си сина, Александър и Илия Великови.

9.  През февруари 1993г. наследниците на собственика на целия апартамент преди национализацията завел срещу жалбоподателите дело по член 7 от Реституционния закон (виж параграфи 117-120 по-долу, в които се дава обяснение за съответния закон и практика). Съдът събрал писмени доказателства и изслушал няколко свидетеля в последвалото производство.

10.  На 17 февруари 1995г. Софийският районен съд обявил договора за нищожен поради нарушения на закона и възстановил правото на собственост на ищците.

11.  Районният съд намерил, че договорът от 1968г. не е подписан от съответното длъжностно лице – председателя на ИК на общинския НС. Решенията за одобрение на договора в случая били издадени от заместник-председателя на ИК на Градския НС, висшестоящ на компетентния председател на съответния район. Независимо от това, висшестоящият административен орган нямал право да изземва правомощията на подчинените си по въпроси, които не подлежат на обжалване. Също така, правомощията на районния кмет били едва наскоро въведени с изменение, което влязло в сила през 1969г., няколко месеца след съответните дати.

12. И накрая, Районният съд отхвърлил като недоказани твърденията, че първият жалбоподател, който бил регистриран като “борец против фашизма и капитализма” – регистрация, която по съответното време била свързана с редица привилегии по законбил злоупотребил с положението си, за да получи въпросния апартамент.

13.  На 20 януари 1997г. Софийският градски съд отхвърлил последвалата жалба на жалбоподателите.

14.  В производството по касационната жалба на жалбоподателите, Върховният касационен съд потвърдил решенията на по-долните съдилища на 27 октомври 1997г., като добавил, че са налице достатъчно непреки доказателства за злоупотреба: информация, че може на първия жалбоподател да е било дадено предимство, че е правил изявления срещу лица, които кандидатствали да закупят апартамента през 1968г. и че при подаването на документи за покупката на апартамента през 1968г. е заявил, че трябва да му се даде “дължимото” като ветеран.

15.  На 25 ноември 1997 възстановените собственици завели rei vindication иск. Жалбоподателите и синовете им опразнили двата апартамента на неизвестна дата в началото на 2000г. и собствениците преди национализацията влезли във владение.

16.  От октомври 2000г. синовете на втория жалбоподател наемат апартамент при месечен наем от 100 Евро (“EUR”). Семействата на жалбоподателите неуспешно кандидатствали пред Община София за предоставянето на общински жилища на фиксиран наем.

17.  На неизвестна дата жалбоподателите и синовете им поискали обезщетение чрез компенсационни записи по Компенсационния закон. (за обяснение на тази компенсационната схема и флуктуацията на цените на записите, виж параграфи 133-139 по-долу). В началото на 2000г. пазарната цена на двата апартамента била определена от лицензиран оценител на 84,756 български лева (“BGN”), равностойни приблизително на 42,900 евро (EUR). Жалбоподателите получили компенсаторни записи на тази стойност.

18.  Някои от жалбоподателите или техните синове продали записите през ноември 2004г., когато такива записи се продавали на около 68% от номиналната им стойност. Един от жалбоподателите продал записиге си в момент, когато пазарната цена стигнала връх, при който записите се продавали на 110% от номиналната им цена. Жалбоподателите и синовете им получили общо равностойността на приблизително 30,500 евро (EUR) като обезщетение.

B.  Делото Вульпе (жалба № 45437/99)

19.  Жалбоподателката, г-жа Надежда Вульпе, е българска гражданка, която е родена през 1929г. и живее в София. Тя е представлявана пред Съда от г-жа С.Маргаритова-Вучкова, юрист практикуващ в София.

20.  През 1969г. съпругът на жалбоподателката бил настанен в тристаен държавен апартамент на 95 км.метра в Бургас. Семейството на жалбоподателката се нанесло в него. Жалбоподателката имала две дъщери.

21.  През 1982г. жалбоподателката, която се развела и получила правата на наемател в апартамента, го закупила и изплатила цената през следващите години.

22.  През 1993г. наследниците на собствениците преди национализацията на апартамента, който бил национализиран през 1949г. без обезщетение, завели дело срещу жалбоподателката по член 7 от Реституционния закон.

23.  Изглежда по това време жалбоподателката вече не живеела в Бургас. Тя се преместила в София на неизвестна дата.

24.  На 24 март 1995г. Бургаският районен съд обявил продажбата от 1982г. за нищожна. Съдът отбелязал, че през 1969г. настаняването в апартамента било получено в нарушение на закона, тъй като според приложимите норми четиричленно семейство като това на жалбоподателката, имало право само на двустаен апартамент. Още повече, предоставянето на апартамента на жалбоподателката след развода било в нарушение на закона, тъй като той бил значително по-голям от нейните и на дъщерите й нужди. Във всички случаи по това време тя е трябвало да се счита за “едночленно семейство”, тъй като дъщерите й се били върнали в София. Нещо повече, към момента на сделката от 1982г. жалбоподателката все още не била жител на Бургас (което било предпоставка за закупуването на апартамент там) и тъй като били достигнали пълнолетие, дъщерите й не можели да се считат за членове на семейството, за да се оправдае правото да се закупи тристаен апартамент. И накрая, договорът от 1982г. не бил подписан лично от кмета.

25.  Последвалата жалба от жалбоподателката била отхвърлена от Бургаския окръжен съд през януари 1996г. На 17 септември 1997г. касационната жалба на жалбоподателката била оставена без уважение от Върховния касационен съд. Съдилищата потвърдили заключенията на Районния съд и намерили, че всяко от намерените нарушения на закона било достатъчно за обявяването на договора за нищожен.

26.  На 2 октомври 1997г. жалбоподателката се обърнала към кмета с писмена молба за обезщетение по пазарна стойност в съответствие с измененията на Реституционния закон от 1996г. (виж параграфи 129-132 по-долу). Тя получило отговор от областния управител, в който се обяснявало, че такова обезщетение ще е платимо само след като Министерският съвет приема правилник за прилагането на изменението от юни 1996г.

27.  На 20 май 1998г. Бургаският окръжен съд разпоредил на жалбоподателката да опразни жилището и да заплати на възстановените собственици вредите за ползуването на апартамента продължило и след обявяването на договора й за нищожен. Съдът отхвърлил възражението на жалбоподателката, че не може да се иска да опразни жилището преди да получи предвиденото с изменението от 1996г. обезщетение на пазарна стойност. Съдът постановил, че тя не може да противопоставя правото си на обезщетение от държавата на възстановените собственици, които имат правото да влязат във владение в имота си.

28.  На неизвестна дата възстановените собственици влезли във владение на апартамента.

29.  След няколко неуспешни молби от 1997г. и 1998г., на 30 септември 1999г. жалбоподателката била настанена в едностаен общински апартамент в Бургас. По това време тя живеела в София с дъщеря си и внучката си, все още малолетна. Дъщерята на жалбоподателката била болна и жалбоподателката помагала за отглеждането на внучката си.

30.  На 21 март 2000г. жалбоподателката подала заявление за компенсаторни записи до областния управител. На 11 октомври 2000г. областният управител признал правото на жалбоподателката и на 12 юни 2001г. назначил експерт за оценяването на пазарната цена на апартамента. На 4 юли 2001г. областният управител одобрил заключението на експерта и разпоредил издаването на компенсаторни записи с номинална стойност 39,600 лева (BGN) (равностойни на приблизително 20,000 евро (EUR)).

31.  На 18 юли 2001г. жалбоподателката обжалвала оценката. След като назначил друг експерт, който стигнал до същите цифри, както и назначеният от областния управител, на 5 февруари 2002г. Бургаският окръжен съд оставил жалбата без уважение, като заключил, че използуваният от двамата експерти метод на изчисление е бил в съответствие със закона.

Последвалата касационна жалба от жалбоподателката била оставена без уважение от Върховния административен съд на 19 ноември 2002г.

32.  На 2 януари 2003г. жалбоподателката подала искане за получаване на издадените в съответствие със заповедта на областния управител от 4 юли 2001г. компенсаторни записи. Тя ги получила на 21 април 2003г.

33.  Жалбоподателката продала записите си на части. През септември и октомври 2003г. тя продала на две части около половината от записите си по курс приблизително 22.6 % от номиналната им стойност. През септември 2004г. тя продала част от оставащите й записи за 25% от номиналната им стойност. През ноември 2004 г. – когато цаната на записите се повишила, тя продала остатъка за 50% от номиналната стойност. Като краен резултат жалбоподателката получила общо 11,923 лева (BGN) (приблизително 6,050 евро (EUR)) като обезщетение за апартамента си.

C.  Делото Чолакови (жалбо № 48014/99)

34.  Жалбоподателите, г-н Божко Чолаков и г-жа Милка Чолакова – и двамата български граждани, са родени съответно през 1914г. и 1916г. Г-н Чолаков починал през март 2005г. Съпругата му (втората жалбоподателка) и нейната дъщеря и син, наследници на г-н Чолаков, са заявили, че желаят да встъпят в производството пред Съда. Жалбоподателите са представлявани пред Съда от г-жа З.Калайджиева, адвокат, практикуващ в София.

35.  През 1967г. жалбоподателите били настанени в тристаен държавен апартамент с площ от 126 квадратни метра в центъра на София. През 1969г. те закупили апартамента.

36.  През 1993г. г-н М., наследникът на собствениците на апартамента преди национализацията, завел дело по член 7 от Реституционния закон. С решение от 19 април 1994г. Софийският районен съд отхвърлил иска с мотиви, че сделката от 1969г. е в съответствие с приложимия закон и твърденията за злоупотреба със служебно положение са недоказани. На 17 юни 1996г. тези мотиви били потвърдени във въззивното производство пред Софийския градски съд.

37.  Г-н M. подал касационна жалба. На 17 септември 1997г. Върховният касационен съд отменил решенията на по-долните съдилища и обявил договора на жалбоподателите за нищожен. Съдът установил, че през 1967г. настаняването на жалбоподателите в апартамента било в нарушение на закона, тъй като не е установено те да са били регистрирани като нуждаещи се от жилище. Същевременно, апартаментът превишавал жилищните нужди определени в приложимия по това време закон. Нещо повече, като оценил всички налични улики, като това, че жалбоподателят бил началник на финансовия отдел на Софийски окръг по това време, че настанителната заповед била издадена във връзка с писмо изходящо от окръжната администрация и че въпросния апартамент се намирал в близост с предишното жилище на жалбоподателите, съдът заключил, че единственото възможно обяснение е, че апартаментът е получен чрез злоупотреба с власт и contra bonas mores.

38.  На 12 октомври 1998г. Софийският районен съд разпоредил на жалбоподателите да опразнят апартамента. Те правили безуспешни постъпки за отлагане и обжалвали, като се позовавали на възрастта и лошото си здраве и на липсата на обезщетение. Изглежда в крайна сметка жалбоподателите освободили апартамента не по-рано от 2000г.

39.  Жалбоподателите подали до общинските власти няколко молби за предоставяне на държавен апартамент под наем от 1997г. и 1998г. Те били включени в списъка на чакащите. През ноември 1999г. получили под наем двустаен апартамент от 56 квадратни метра в околностите на София.

40.  Междувременно, през юли 1998г. жалбоподателите подали заявление за компенсаторни записи. През 1999г. или 2000г. пазарната цена на апартамента била определена от експерт на 113,600 лева (BGN) (равностойността на приблизително 57,000 (EUR) и на 11 август 2000г. жалбоподателите получили компенсаторни записи за тази сума.

41.  През 2001г. жалбоподателите направили постъпки за закупуването на двустайния общински апартамент, в който били наематели от 1999г. Общината се съгласила. На 16 юни 2003г. жалбоподателите закупили апартамента за 12,550 лева (BGN) (равностойността на приблизително 6,500 евро (EUR). Тъй като молбата им да платят с компенсаторни записи била отхвърлена, жалбоподателите заплатили в брой,.

42.  На 26 януари 2005г.жалбоподателите продали записите си на 110% от номиналната им стойност - в момент, когато пазарът достигнал връх и така получили 124,960 лева (BGN) (равностойността на приблизително 63,000 евро (EUR).

  1   2   3   4   5   6

Свързани:

Страсбург iconЛюбляна страсбург- париж –женева венеция
Пътуването е 8-дневно и включва: автобусен транспорт, медицинска застраховка, 6 нощувки със закуски в хотели, богата туристическа...
Страсбург iconАз бях евродепутат за един ден
Всички бяхме развълнувани за предстоящото ни посещението в Европейския парламент в град Страсбург, Франция. С нетърпение очаквахме...
Страсбург iconПътуване до Европейския парламент в гр. Страсбург, Франция
Страсбург. Още в 04. 45 ч се събрахме на летище София, защото самолетът ни за Франкфурт излиташе в 06. 00 часа. Оттам пътувахме с...
Страсбург iconПариж без нощен преход
Загреб (околности), 1 нощувка в Страсбург (периферия), 4 нощувки в Париж, 1 нощувки в околностите на Лион, 1 нощувка в района на...
Страсбург iconПариж без нощен преход автобус
Загреб (околности), 1 нощувка в Страсбург (периферия), 4 нощувки в Париж, 1 нощувки в околностите на Лион, 1 нощувка в района на...
Страсбург iconПариж без нощен преход автобус
Загреб (околности), 1 нощувка в Страсбург (периферия), 4 нощувки в Париж, 1 нощувки в околностите на Лион, 1 нощувка в района на...
Страсбург iconЛондон – автобус
Страсбург (периферия), 4 нощувки в Лондон или околности, 1 нощувка в Мюнхен (периферия) или Аугсбург (околности) и богата екскурзоводска...
Страсбург iconПрограма първи ден
Страсбург (периферия), 4 нощувки в Лондон или околности, 1 нощувка в Мюнхен (периферия) или Аугсбург (околности) и богата екскурзоводска...
Страсбург iconПариж – брюксел – амстердам автобус
Страсбург (периферия), 2 нощувки в Париж, 2 нощувки в Брюксел, 1 нощувка в Амстердам или околности, 1 нощувка във Виена или околности...
Страсбург iconПариж – брюксел амстердам
Страсбург (периферия), 2 нощувки в Париж, 2 нощувки в Брюксел, 1 нощувка в Амстердам или околности, 1 нощувка във Виена или околности...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом