Глобалната капиталистическа криза издателство на Българския аграрен съюз




ИмеГлобалната капиталистическа криза издателство на Българския аграрен съюз
страница1/8
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.68 Mb.
ТипЛитература
източникhttp://angeldimov.dir.bg/_files/5242849.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8


Проф. д.ик.н. Ангел Димов


ГЛОБАЛНАТА

КАПИТАЛИСТИЧЕСКА КРИЗА


Издателство на Българския аграрен съюз

София, 2009


© Ангел Димов, 2009

© Издателство на Българския аграрен съюз, 2009


Проф. д.ик.н. Ангел димов


глобалната капиталистическа криза


Рецензенти

Доц. д-р Владимир Царевски

Доц. д-р Нено Димов

Художествено оформление на корицата

Любомир Филипов

Редактор

Пепа Младенова


Печатни коли – 9

Формат – 16 / 60 х 84


Предпечатна подготовка и печат

Академично издателство на Аграрния университет

Пловдив, 2009

ISBN 978-954-91701-6-0


Съдържание


Предговор ...............................................................

I. За същността на капиталистическата криза ..

II. Форми на капиталистическата криза .............

III. За глобалната капиталистическа криза ..........

IV. Антикризисната политика в големите

държави ............................................................

V. Разразяване на глобалната капиталистическа

криза в България ..............................................

VI. За българската антикризисна политика .........

Заключение ............................................................

Литература ..............................................................

5

11

29

43


71


89

115

137

154



Предговор


През лятото на 2008 г. в САЩ експлодира тлялата няколко десетилетия капиталистическа кредитна криза. Взривяването е предизвикано от драстичното оскъпяване на ипотечните кредити, взети от десетки милиони американци за закупуване на жилища. При влошилите се лихвени и други условия на кредитния пазар длъжниците не разполагат с достатъчно парични ресурси за връщане на получените жилищни заеми. Изкуствено създадените кредитни институции (инвестиционни банки и фондове, застрахователни компании и т.н.) изпадат в състояние на фалит.

Американската капиталистическа кредитна кри-за бързо се разпространява в промишлеността и в други икономически отрасли и производства. Обхваща икономиките на свързаните със Северна Америка стра-ни (Япония, Англия, Германия, Франция и др.) и придобива всеобщ икономически и глобален характер. Нанася небивали щети на народите и най-вече на трудовите хора. По данни на Азиатската банка за развитие за няколко месеца след началото на кризата от финансовите пазари в САЩ и другите развити капиталис-тически държави са изчезнали активи за 50 трилиона долара (при ежегодно получаван в света брутен вътрешен продукт около 60 трилиона долара). Закрити са десетки милиони работни места, а от неизплатените ипотекирани жилища са изхвърлени на улицата милиони семейства.

Веднага след избухването на глобалната капиталистическа криза в отделните държави се набелязват и реализират правителствени “антикризисни мерки”, повечето от които са за възстановяване и за засилване на експлоататорската сила на капитала (съвременната глобална капиталистическа криза също е взрив, крах на капитала – на носещите доходи сгради, оръдия на труда, суровини, пари, ценни книжа). Вземат се от данъкоплатците пари, които след това се наливат във фалирали частни банки, застрахователни и други финансови компании. С прилагането на парична (монетарна) и бюджетна (фискална) антикризисна политика се оказва държавна финансова помощ и на банкрутиращи частни индустриални фирми и акционерни дружества (рудодобивни, металодобивни, автомобилостроителни, самолетостроителни и др.). Кризисното бедствие се използва от предизвикалата го финансова буржоазия и олигархия за укрепване на нейното господстващо положение в обществото.

При глобалната капиталистическа икономическа криза, т.е. при краха на капитала, отново най-онеправдани и потърпевши са обикновените хора. Милиарди от тях остават без работа и без източници на доходи и водят жалко съществувание в очакване да настъпи фазата на стопанско оживление, което да открие възможности за подобряване на съсипания им от кризата живот.

Спрямо тези жертви на капитализма буржоазните правителства проявяват притворна загриженост. Представят програми за обезщетение при безработица (в размер на няколко месечни минимални работни заплати), за преквалификация на някои безработни, за субсидирана, но крайно ниско платена заетост в обществени дейности (почистване на улици, обслужване на стари и болни хора и др.).

Сегашното бедствено състояние на световния капитал неправилно се обозначава с понятието “финансова криза”. Така се замаскирва капиталистическия характер на тази криза и се правят внушения, че нейното появяване се дължи на прекалената алчност на някои банкови и борсови собственици и на неразбории в съществуващата глобализирана банкова система. Формира се мнение, че за излизане от въпросната криза е достатъчно да бъдат направени малки, козметични промени в някои закъсали банки и застрахователни компании и да им се предоставят пари от бюджета на държавата.

Във връзка с глобалната капиталистическа икономическа криза се организират срещи (към края на 2008 г. и през април 2009 г. в Лондон) на ръководителите на двадесетте най-големи държави (включително Китай, Индия и Бразилия), чийто дял в световната икономика е около 90 %. Обменят се мнения за приемане на съгласувана антикризисна стратегия, насочена главно към:

  • реформиране на глобалните финансови ин-ституции;

  • налагане на международен надзор над финансовите пазари;

  • въвеждане на по-строги правила и прозрачност (включително премахване на банковата тайна в Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Австрия и други държави) във финансовия сектор;

  • регулация на паричните и кредитните отношения, в т.ч. и на частните смесени (хедж) акционерни фондове;

  • мерки срещу освободените от данъци зони, наричани “данъчни оазиси”.

На тези срещи на върха са изразени различните интереси и гледища на представителите на САЩ и реди-ца големи европейски държави (Германия и Франция).

Американската страна, чиито банки и валутни ресурси доминират в света, настоява в центъра на глобалната антикризисна политика да бъдат поставени “фискалните пакети”, т.е. наливането на държавни пари в частните финансови институции с цел да се стимулира кредитирането.

Според европейските лидери веднага след избухването на глобалната криза държавите са направили достатъчно разходи за финансово оздравяване на доведени до фалит частни банки и по-нататък е нужно да се засилва контролът върху тях. В национален и глобален мащаб трябва да се преминава към “регулация на финансовите пазари”, за да бъде деблокиран достъпът до свежи пари за реалната икономика.

Такива препоръки се дават и в почти ежедневно появяващите се научни и научно-популярни публикации, посветени на “глобалната финансова криза”. В тях се предлагат палиативни бюджетни и други мерки за спасяване на наемните работници от кризисното бедствие. Споровете се въртят главно около това, кои икономически инструменти (лихви, данъци, държавни инвестиции и субсидии и т.н.) би трябвало да се прилагат за по-скорошно възобновяване и нормализиране на застоялия оборот на капитала. Застъпват се и утопичните твърдения, че с такива инструменти и подходи могат не само да се преодоляват, но и да се “предот-вратяват” капиталистически кризи и “депресии”.

Абсурдно е да се смята, че народите могат да се избавят от разорителните кредитни, търговски, произ-водствени и всеобщи кризи в рамките на съществуващия капиталистически обществен строй, особено в буржоазни държави, където частни банки изпълняват функциите на централни банкови институции и с парите си могат задкулисно да упражняват върховната държавна власт.

Целта на настоящата книга е да се представи научнообоснован социалистически възглед за противодействие на глобалната капиталистическа икономическа криза и същевременно да бъде посочен път към изграждане на солидарно и справедливо общество, в което да се премахне бедността-една от главните причини за избухването на различните форми на капиталистическа криза.

Тезата е, че за бързото преодоляване на съвременната глобална капиталистическа криза е необходимо в отделните страни да бъдат извършвани дълбоки социално-икономически преобразования, насочени към формиране на социалистически държавен и обществен строй.

Нужно е да се ускори процесът на преминаване от еднополярно към многополярно глобално общество и да се създадат условия за поставяне на местните и световните финансови институции под властта и кон-трола на съответните държави и междудържавни организации.

В книгата са изложени социалистически идеи за излизане от безпрецедентната глобална капиталистическа икономическа криза. Посочени са пътища и средства за реформиране на сегашната архитектура на световната финансова система.

Систематизирани са обоснованите от Карл Маркс изводи и постановки за отделните форми на капиталис-тическата икономическа криза. Повечето от тях са формулирани при изследването на конкретни обществени събития и явления (икономически, класови, политически) и се съдържат в различни негови съчинения, но при подреждането им се оформя цялостен мироглед за премахване на опустошителната циклична капиталистическа криза.

Разкрита е същността на капиталистическата криза и са очертани нейните основни форми. Представени са марксистко-ленинските, кейнсианските и други антикризисни теории и практики.

О


бстойно са разгледани особеностите на съвременната глобална капиталистическа икономическа криза. Посочени са материалните щети, които нанася това небивало по обхват и дълбочина обществено бедствие.

Формулирани са гледища за антикризисните мерки и начини на действие, предприети в САЩ и в други големи държави. Обоснована е необходимостта от преструктуриране на собствеността в банковите, в застрахователните и в производствените сектори на тези държави и са очертани насоките на реформиране на действащите световни организации – International Mo-netary Fund – Международен валутен фонд (МВФ) и International Bank for Reconstruction and Development –Международна банка за реконструкция и развитие (Световна банка).

Разгледани са последствията от глобалната капиталистическа криза и в Република България.

Доказана е необходимостта от преминаване към български път на обществено развитие, при който да се осъществява съобразена със съществуващите меж-дународни реалности народополезна политика.

Книгата е предназначена за обикновените хора, включително за младежта. Може да се ползва и от учени, преподаватели, стопански деятели, държавници и политици.


I. За същността на капиталистическата криза


Капиталистическата икономическа криза е бед-ствено състояние на общественото производство. Тя се характеризира с периодични нарушения в процеса на капиталистическото възпроизводство (производство и обръщение на стоки и пари). При протичането на този процес кризите възникват предимно на фазата на стоковото и паричното обръщение.

В зависимост от тяхната форма и обхват са и обществените им последствия:

  • разорявания и фалити на банки, производ-ствени, търговски и обслужващи компании;

  • колосални загуби на производителен и паричен капитал;

  • спад на икономическия растеж;

  • масова безработица и бедност;

  • мизерия и глад на милиони хора.

Капиталистическата икономическа криза е свойс-твена, вътрешно присъща на капитализма като социално-икономически строй. Окончателното й премахване предполага смяна на този строй и изграждане на общество, в което планомерно и целенасочено да се съчетават материалните и духовните интереси на отделните индивиди и социални групи.

Много учени икономисти са писали за характера на капиталистическите стоково-парични отношения, за заложените в тях противоречия и възможности за възникване на криза.

Засега най-обосновани от научна гледна точка си остават изследванията на класиците на научния социали-зъм и ръководители на световната работническа класа – Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Владимир Илич Ленин.

В редица техни изследвания на действителните обществени отношения са разкрити главните тенденции в развитието на капиталистическото (основаното на частната собственост и наемния труд) стоково производство1. Доказано е, че в капиталистическото общество, където господства буржоазната експлоататорска класа, кризите са неизбежни.

Това по оригинален и убедителен начин е на-правено в трудовете на определения (чрез допитване на английската медийна компания ББС) за мислител на второто хилядолетие Карл Маркс. В тях е разкрита същността, структурата и движението на капитала и са посочени насоките на развитие на капиталистическите обществени отношения.

Направен е обстоен анализ на стоката (елементарната форма на богатството в капиталистическото общество) и е доказано, че тя е благо, продукт, предназначен за продажба на пазара. Стоката се състои от въплътен конкретен човешки труд, т.е. потребителна стойност и стойност – “овеществен, материализиран абстрактен човешки труд”2.

Размяната на стоките на пазара се извършва по тяхната стойност. Обикновено величината на стойността на всяка стока се определя от обществено необходимия за нейното производство труд, измерван с продължителността и интензивността на работата по часове и дни.

Притежателите на капитал (пари, средства за производство) наемат на работа работници, които про-дават своята работна сила като стока. Стойността на стоката работна сила се определя от работното време, необходимо за нейното възстановяване и възпроизводство, т.е. от времето, през което могат да бъдат произведени нужните за съществуването на отделния работник продукти (храна, облекло, обувки и други стоки).

Работната сила, която участва в производствения процес, може не само да възпроизвежда един “еквивалент” на своята стойност, но и един “превес извън него”, наричан “принадена стойност”, която обикновено се присвоява от собствениците на капитали (т. XXIII, с. 221). За да обсебват повече принадена стойност (принаден продукт) и да трупат колкото може повече богатства, притежателите на капитали налагат безмилостна и жестока експлоатация на наемните работници чрез удължаване на работното време, пренатоварване с работа на заетите, лишаване от социални осигуровки, използване на по-малко платен детски труд и т.н.

Капиталът е овеществен (в стоки и пари) минал човешки труд. Постоянната му част (машини и съоръжения) участва в производствения процес, без да създава нова стойност (стойността на постоянния капитал се отдава на части на новопроизвеждания продукт). Стойността на капитала се увеличава чрез изсмукване на максимално количество принаден продукт от наетата жива работна сила. “Капиталът е мъртъв труд, който като вампир оживява, само когато всмуква жив труд и живее толкова по-пълно, колкото повече жив труд поглъща” (т. XXIII, с. 245).

В конкурентните условия на капиталистическия начин на производство капиталът и наемният труд се натоварват до краен предел и се постига бурно развитие на обществените производителни сили.

Това развитие не е насочено към постигане на всенародно благоденствие, а към увеличаване на богат-ството на собствениците на капитала.

В капиталистическото, буржоазното общество стоките се произвеждат предимно от класата на наемните работници, наричани
  1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

Глобалната капиталистическа криза издателство на Българския аграрен съюз iconБългарските „царски имоти издателство на Българския аграрен съюз
Рила планина); ловният дом „Саръгьол” (Рила); хижа „Соколец”; вилно имение в с. Баня, Карловско; над 16 хил дка горски масиви в района...
Глобалната капиталистическа криза издателство на Българския аграрен съюз iconУстав на арбитражния съд при българския футболен съюз софия, 2011 година
Арбитражният съд при Българския футболен съюз е постоянно действаща независима юрисдикция за решаване на спорове в системата на Българския...
Глобалната капиталистическа криза издателство на Българския аграрен съюз iconУстав на арбитражния съд при българския футболен съюз
Арбитражният съд при Българския футболен съюз е постоянно действаща независима юрисдикция за решаване на спорове в системата на Българския...
Глобалната капиталистическа криза издателство на Българския аграрен съюз iconУстав на арбитражния съд при българския футболен съюз
Арбитражният съд при Българския футболен съюз е постоянно действаща независима юрисдикция за решаване на спорове в системата на Българския...
Глобалната капиталистическа криза издателство на Българския аграрен съюз iconНационален рамков договор
Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г
Глобалната капиталистическа криза издателство на Българския аграрен съюз iconНаучен ръководител
Рецептивен туристически пазар на Турция в условията на глобалната финансова криза
Глобалната капиталистическа криза издателство на Българския аграрен съюз iconРеч на г-н Иван Искров, управител на бнб, пред Третата годишна среща на бизнеса с правителството „Финансовата криза: България в глобалната икономика, София, 28 октомври 2008 г. Финансовата криза и България
Реч на г-н Иван Искров, управител на бнб, пред Третата годишна среща на бизнеса с правителството „Финансовата криза: България в глобалната...
Глобалната капиталистическа криза издателство на Българския аграрен съюз iconНационална конференция
Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Българската...
Глобалната капиталистическа криза издателство на Българския аграрен съюз iconМедиа мониторинг | Фармация и здравеопазване 28. 02. 2008
Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Българската...
Глобалната капиталистическа криза издателство на Българския аграрен съюз iconСписъ к
Личев В., В. Гърневски, С. Табаков, Г. Добревска, Г. Говедаров, А. Йорданов, Помология. Академично издателство на Аграрен Университет,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом