Четири кризи на съвременната световна капиталистическа система




ИмеЧетири кризи на съвременната световна капиталистическа система
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер134.73 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.voda.bg/uploads/FourCrisisFin.doc


http://www.monthlyreview.org/081006tabb.php

Четири кризи на съвременната световна капиталистическа система

(с известни съкращения)

Автор: Уйлям К. Табб (William K. Tabb), списание MONTHLY REVIEW, октомври 2008


Есето разглежда някои аспекти на глобалната политическа икономика с надеждата, че то ще бъде информативно за прогресивните правителства и движения за социална промяна. Направена е оценка на ограниченията и възможностите на съвременната конюнктура на развитието на капитализма в света в четири проблемни направления. Те не са единствените противоречиви елементи на съвременната конюнктура, но са най-очебийните.


Първият проблем е свързан с финансовата “турбуленция”, която има място в икономиката на САЩ и оказва влияние и на другите страни в света. Това е криза, която още по-дълбоко дискредитира основите на англо-американската икономическа наука. Не зная дали това е криза на капитализма. Ако пък това е криза, тя не само ще се задълбочи и нейните последствия могат да се тълкуват като провал на системата. Нещо по-важно, ако някоя партийна формация е в състояние да разясни, че тази криза е присъща на природата на функциониране на капитализма и приеме социалистическата алтернатива, то тя ще трябва да поведе движение от рода на това, което премахна апартейда в Южна Африка. Ако нещо такова не се случи, даже дълбоката и мъчителна криза би била, в най-добрия случай, възможност за реформиране, но не за премахване на капитализма.


Криза 1: Финансиализация и финансова криза 1

Колко големи ще бъдат нанесените поражения остава още да се види, но пораженията вече се чувстват. Кризата на системата повдига въпроси не само за икономическите загуби и цената на спасителните операции, лежащи на гърба на обикновените данъкоплатци, но и дали финансовият капитализъм ще може да оцелее.

Мартин Уолф (Martin Wolf), старши експерт по въпросите на икономиката към в. Financial Times, пише за “мутиращ” капитализъм - от “бизнес-капитализъм (managerial capitalism), към глобален, финансов капитализъм)”2.

Джон Белами Фостър (John Bellamy Foster), издател на “Монтли ревю” (Monthly Review), твърди: “въпреки че системата се промени в резултат на финансиализацията...(която) се превърна в нова хибридна фаза на етапа на монополистичния капитализъм, който може да бъде определен като “монополно-финансов капитал”3. Финансите бяха в състояние да преструктурират “продуктовия” капитализъм, при който икономиката произвеждаше реални стоки и услуги за потребителите, но по нов начин присвояваше все повече и повече от излишъка от производството.

...Като цяло корпоративната печалба на финансовия сектор на американската икономика беше около 300 млрд.долара за 2004 г., сравнена с 534 млрд.долара за нефинансовия сектор или 40 % от съвкупната вътрешна корпоративна печалба. Преди 40 години този процент беше само 2. Това показва икономическо и политическо развитие на финансовия капитал, който вече диктува поведение на длъжниците, слабите корпорации и правителствата...

Като че ли финансите развиха нов, магичен Пари – Пари’ цикъл, в който парите се възпроизвеждаха само от други пари, цикъл в който действителното производство на стоки и услуги не участват. Новата тайна за натрупване бяха кредитното финансиране (Leverage) и управлението на риска, които допускаха закупуването на активи, които обещаваха по-високи приходи даже и в условия на висок риск, както и заемането на средства в обеми, надвишаващи многократно това, което потенциалният инвеститор има като.като наличен капитал (equity capital) - десет, двадесет, тридесет, а в някои случаи - сто пъти. Така увеличен по този начин този начин (highly leveraged) капитал, даже и при малко повишение на стойността може да даде огромна печалба на първоначалната инвестиция. При наличието на глобален пазар може да се заемат при ниски лихви японски йени, а да се инвестират с висока доходност в щатски финансови активи, рискови облигации и всякакъв вид финансови инструменти.

С растежа на стойността на активите, дали в ипотеки от обезпечени дългови облигации (collateralized debt obligations (CDOs) или в други екзотични продукти, инвеститорите могат да натрупат много пари. Това дава кураж и на други да копират тези стратегии и да предлагат по-високи цени на своите активи....

Така възходящата спирала води до балони, които евентуално се пукат.


Финансиализацията като стратегия за натрупване на пари не само че доведе до сериозна криза и провал на финансовите пазари, но и постави САЩ в положението на бедна нация с дългове към чужди кредитори – спад на валутата, търговска политика, която е от полза само за елитите и правителство, които пък ще изискват от данъкоплатците да рекапитализират финансовата система, а в същото време ще предоставят данъчни облекчения на корпорациите и богатите.

Дълговите обезпечени облигации са предмет на дискусии, но основният аспект на финансиализацията е ръстът на дълга на държавата (голяма част от който са военните разходи, както и данъчните облекчения и други “поощрения” за корпорациите и богатите), потребителски дългове от всякакъв вид , както и корпоративните дългове.

Експлозивното създаване на дълг има място в икономика, която има стагнационни тенденции.

Ирационалността на класово разделено общество се състои в това, че:

- растящите печалби на корпорациите не се реинвестират в производството на неща, необходими на отделните лица и на обществото като цяло;

- покупателната способност на работническата класа е ограничена;

- корпоративните богаташи не плащат данъци, необходими на държавния сектор да обезпечи обществените нужди.


Свръхинвестира се в капацитет за производство, чийто продукти не могат да бъдат използвани в ирационална обществена структура в която ефективното търсене може да бъде подкрепено само от адекватна покупателна способност. Свръхпроизводството има място в общество, където няма задоволяване на нуждите на обществото като цяло:

- върху работниците се осъществява натиск чрез намаляване на възнагражденията им от страна на властващия капитал;

- свръхпечалбите на капиталистите не намират толкова реализация в производството на стоки и услуги, колкото във финансови спекулации, които много скоро всяват хаос в икономиката;


Зад тези общи тенденции е връзката между финансиализацията и засилващото се неравенство, изразяващо се в намаляването на благосъстоянието на работническата класа поради повишаването на цените на горива, отоплението в дома, здравеопазването и храната.

В САЩ, където имаше място пълната победа на акционерния (shareholder capitalism) капитализъм, за сметка на “стейкхолдер”- овия капитализъм (при който работниците, общините се считат заинтересувани страни и чиито възгледи и нужди трябва да бъдат взети под внимание), обикновените хора бяха притиснати до стената.

По време на президентството на Буш САЩ загубиха всяко една пета от работните места в производствената сфера, което също е част от финансиализацията и глобализацията.Заплатите тръгнаха надолу, пенсионните добавки бяха ограничени, товарът на недостигащите средства за здравеопазване се стовари върху гърба на работниците и техните семейства, служителите бяха принудени да работят почасово на други места или пък уволнявани и наети отново на временни длъжности – всичко това целеше достигане на планираните печалби и финансиране на големите дългове на компаниите – резултат на широкото вземане на заеми за финансиране на придобиванията на компании в лошо състояние...


Разпространяващият се песимизъм е оправдан поради комбинацията на три тенденции, които правят перспективите на болшинството от наетите работници мрачни:

- глобализацията на производството на стоки и услуги, изразяваща се в крайна сметка в намаление на заплатите чрез търсене на по-евтина и неквалифицирана работна ръка извън пределите на САЩ;

- новите технологии увеличават производителността на отделния работник, но когато нуждата от произведени стоки и услуги не расте по-бързо от производството, броят на необходимите за производство работници намалява; този процес е типичен сега за производството на стомана и леки коли;

- расте числото на ниско заплатените работни места, които не са и защитени от профсъюзите; атаките срещу профсъюзите не престават още от администрацията на Рейгън (когато беше разбит профсъюзът на работниците от Ръководството на въздушното движение), когато беше възприета практиката за използване на стачкоизменници и за уволняване на недоволните работници;


Предполагаше се, че англо-американската експертиза във финансите е лостът, който можеше да осигури на тези отрасли постоянен просперитет. Използвайки финансиализацията в собствените си страни и демонстрирайки растеж чрез създаването на огромни дългове, те наложиха собствения си финансов режим и правила на развиващите се страни чрез посредничеството на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ). Така капиталът разшири своите финансови операции и в т.нар. “новопоявяващи се пазари ( вкл. страните от т.нар. Източен блок).


Сега се наблюдава разпад на Уолстрийт и като ирония – нуждата от чужди фондове и инвеститори за спасяване на стълбовете на щатската финансова система.

Как трябва да се разбират тези противоречиви развития?

Това е политически въпрос. На него трябва да бъде отговорено, както на всеки друг въпрос свързан с икономика, в която ограничен елит получава ползи за сметка на огромното болшинство. Решението на този въпрос изключва продължаването на сегашното състояние на нещата и налага обществена регулация на съществуващото положение.

Лоялната опозиция, в лицето на Демократическата партия в САЩ, социалдемократите в Европа и други такива, които по същество приемат господството на капитала, губят уважението на работническата класа. Последната е принудена да се самоорганизира за защита на своите интереси и за промяна на обществените отношения, които сега гарантират единствено продължаване на експлоатацията й. Такъв пример за организация е немската Die Linke (Лявата), която е далеч по лява от Социалдемократическата партия и е един успешен опит...

В Латинска Америка, континент с най-дълъг опит от нанесените поражения от неолиберализма, масите дадоха поддръжка на леви партии, които, повече или по-малко, обещават да скъсат с капиталистическите обществени отношения.


Криза 2: Загубата на хегемония на империализма на САЩ

Налице са две скорошни поражения на американския империализъм:

дискредитиране на неолибералния Вашингтонски консенсус (Washington Consensus),

както и отвращението от насилието на Вашингтонския милитаризъм;

Надигналото се осъждане се превръща в криза за продължилата хегемония от страна на управляващата класа, която си въобразява, че има капацитета едностранно да управлява света. След провалите в Ирак и Афганистан неоконсерваторите от администрацията на Буш бяха дискредитирани, а техните програми за войни са под въпрос и вероятно вече се отхвърлят от повечето американци.

Една част от управляващата класа в САЩ вижда американския капитал като ключов елемент в международната търговия и международни финанси. Друга част от управляващата класа в САЩ заплашва с военни действия да налага хегемонията на САЩ в други страни.4....


Глобалните претенции на САЩ са напълно дискредитирани. Залезът на доверието към САЩ и тяхната хегемония в света е новината в световната система. Миналата година (2007 г.), когато се навършиха 10 години от Източно-азиатската финансова криза, бяха направени два извода:

- либерализацията на капиталовия пазар в региона не донесе ръст, а само нестабилност, с което се съгласиха и икономисти на МВФ. Те правят заключение, че е трудно да се направи убедителна връзка между финансовата интеграция и икономическия ръст, ако имат място и други фактори, като внезапното прекъсване на притока на капитал, например;

- неолибералната политика не беше само грешка, тя беше политика, наложена от неолибералните идеолози и интересите на Уолстрийт; тази политика навреди на страните-длъжници, но донесе печалби на финансистите; Тази позиция е поддържана не само от крайните леви; 5


В страните, които бяха принудени да приемат неолибералната политика на Вашингтонския консенсус, се наблюдава следния процес:

натрупване чрез лишаване от собственост – конструкция въведена от Дейвид Харви (David Harvey). Това е процес, при който обикновените хора биват лишавани от техните активи (пари, имоти и др.) и права. Харви има предвид приватизацията на водите, здравеопазването и образованието, неща, които бяха или по-скоро, трябва да бъдат неотменими...


Когато кризата започна за почна да става видима в САЩ през 2007 г., правителството се зае да спасява финансовите институции, вместо да наложи строги мерки, които в подобни случаи бяха налагани на други страни. Вашингтон намали лихвите и освободи от отговорност причинителите на кризата. Нещо повече, след като десетилетия САЩ обвиняваха страните от третия свят в неефективни банкови структури и практики, се оказа, че американската финансова система е некомпетентна...Както писа Мартин Уолф (Martin Wolf), “..Много скоро хората, които слушат лекциите на американските официални лица за преимуществата на свободния финансов пазар, няма да успеят да сдържат смеха си..” 6

Към 2007 г., когато развиващите се страни държаха по-голямата част от световната икономика и много от тях имаха по-висок темп на развитие, отколкото по-богатите страни, все по-често се чуват становища, като на Мървин Кинг (Mervyn King), гуверньор на Bank of England, че МВФ ще “потъне в забравата” ако не предприеме радикални реформи. 7

Развитите страни, с 15 % от населението на Земята, държат 60% от гласовете в МВФ и Световната банка (СБ), което сега, може би, вече не е в техен интерес...

Вече има предложения за разширяване на Г-13. Филип Стефенс (Philip Stephens) – главен политически коментатор на “Файненшъл Таймс” предлага за нови членове Индия, Бразилия, Южна Африка, Мексико и Китай. Според президента на СБ Роберт Зелик (Robert Zoellick) те са поканени в качеството им на “отговорни стейкхолдери” (responsible stakeholders). 8

Реорганизацията на световната икономика ще се изразява в по-инклузивен транснационален капитал, както и в глобално взаимно проникване на собствеността най-вече чрез държавни фондове (Sovereign wealth funds). Последните представляват натрупани активи в чужда за дадена страна валута.В повечето случаи взаимното проникване се проявява в диверсификация на собствеността на глобално равнище, както и засиленото взаимодействие между елитите. 9

В същото време недоволството от засилващото се неравенство и наглостта на капитала, бил той местен или чужд, създаде условия по места за движения за фундаментални промени и информиране в тази връзка, като пример за последното е Световният обществен форум (World Social Forum - WSF)...

Провалите на Вашингтонския консенсус и нарастващата сила на алтернативните силови центрове в лицето на левите сили и десните националисти променят глобалната политическа икономика. От значение е и решителното отслабване на американския долар – едновременно и резултат, и източник на американската мощ.

Сега ние сме свидетели за загубата на това, което Шарл де Гол някога нарече “чрезмерна привилегия” на САЩ, дължаща се на ролята им на баща на световната валута.

През януари 2008 г. Джордж Сорос заяви от трибуната на Световния икономически форум (World Economic Forum), антипод на Световния обществен форум, че “ това е в основни линии краят на 60-годишния период на продължителна кредитна експанзия на базата на долара като резервна валута.” 11


Предимството на САЩ да вземат заеми в своя валута беше дискредитирано от злоупотреби, извънредно големи дефицити по текущите сметки, както и от обстоятелството, че големи количества щатска валута беше в чужди ръце. Като контра мярка на Федералния резерв се печатаха нови банкноти (money creation) и се установиха по-ниски лихвени равнища, но кризата се задълбочи още повече. Има опасения , че евентуално бързото по време свободно падане на долара не дава възможност той да бъде заменен засега с друга валута. Понастоящем една четвърт от световните парични резерви са в евро, а две трети – в долари и според някои прогнози след 10 години еврото може да бъде по-важна резервна валута и от долара. Основание за това дават надигащата се инфлация в САЩ, техните големи дефицити по текущите сметки и др.12

Разбира се икономическото положение продължава да се влошава повече, отколкото се предполагаше, навсякъде – в европейските страни, включително и в страните в преход. Възвръщането на силата на долара би било отражение на възникващите по-големи проблеми в другите страни, отколкото на икономическото възстановяване на САЩ.

Финансовият капитал разшири своите паразитни форми. Не само масите на Юга сега страдат, страдат също и трудовите хора в богатите страни, които са призовани да освободят от дълговете “техните” банки и други финансови институции. Класовата компонента на този преразпределящ модел става очевидна.С превръщането на международната политическа икономика в многополярна, хегемонията на САЩ е категорически се оспорва и в други области, не само във валутната.


Криза 3: Новите силови центрове

Още през 2006 г. новопоявяващите се пазари (големите страни от Азия и Южна Америка, източноевропейските страни в преход и др.) дават малко над 50% от световното производство. Ако този темп се запази, прогнозите вещаят доста различна картина в средата на настоящия век...

Според проучване от 2006 г. на Прайс Уотърхаус Купърс (PriceWaterhouseCoopers) през 2050 г. икономиката на Китай ще се изравни с тази на САЩ в доларово изражение, а Индия ще се нареди на трето място.

Проучване от 2005 г. на Голдман Закс (Goldman Sachs) дава предимство на Китай пред САЩ още през 2027 г., а икономиката на Индия ще изпревари тази на САЩ преди 2050 г.

Инвестиционни банкери прогнозират, че икономиката на Бразилия ще се изравни с японската през 2050 г., а икономиките на Индонезия и Мексико ще превишат тези на Великобритания и Германия.

Изследователска група на Прайс Уотърхаус Купърс предрича, че т.нар. “Е-7” (Бразилия, Китай, Индия, Индонезия, Мексико, Русия и Турция) ще изпреварят с 25% икономиките на сегашните “Г-7”...

Ролята на тези икономически сили ще расте. От голямо значение ще е дали при тях ще се създадат условия за възникване на кризи от засилената финансиализация от рода на наблюдаваната сега в САЩ...

В статия, публикувана в сп. “Външна политика” (Foreign Affairs), се казва: “...Северна Азия е в преход. След 60 години на американска доминация балансът на силите в района се променя. САЩ са в относителен залез, Китай е в подем, а Япония и Корея формират новия си образ. Внушенията на тези процеси за Вашингтон са сериозни.” 13

Тук не стои въпросът дали тези страни са прогресивни или не, а това, че многополярният свят предлага на другите страни известно пространство, което те нямаха по време на безусловната американска хегемония.

Появява се на свят и нещо друго, което Кон Халинан (Conn Hallinan) нарича “консорциум по необходимост”14 - партньорството между Китай, Индия и Русия, което, ако то узрее, ще измени положението на САЩ като глобална сила.

Даниел Дрезнер (Daniel Drezner), пишещ за Foreign Affairs, информира за една “коалиция на скептиците”, в която влизат страни като Аржентина, Пакистан, Нигерия, имащи за цел съживяването на едно необвързано, независимо движение на антиамериканска основа. 15

Възможно е да предполагаме, че влизаме в една епоха, в която ще има възможност за маневриране и на прогресивни страни.

В тъй нар. Шангхайска организация за сътрудничество (ШОС) влизат Индия, Китай, Русия, Узбекистан, Туркестан, Киргизстан, а в качество на наблюдатели са приети Иран, Пакистан, Монголия и Афганистан. САЩ не са допуснати дори като наблюдател. ШОС открито призовава САЩ да напуснат Средния изток. 16

Появи се и ново образувание, наречено новите “Седем сестри”. (в съществуващите досега “Седем сестри” влизат ЕксонМобил, Роярл Дъч Шел и др.), в което влизат Газпром-Русия, СНПС-Китай, PDVSA- Венецуела, Петробрас – Бразилия, Сауди Арамко и Петронас – Малайзия. Тази формация ще притиска англоамериканските компании за допълнителни отстъпки.


Криза 4: Ресурси и устойчиво развитие

Последната и, може би, най-сериозната криза е свързана с наличието и разпределението на такива критични ресурси, като нефт, храни и вода.

Устойчивото развитие на човешкия живот е просто несъвместимо с присъщото на растежа на капитализма неикономичност и расточителност.

Според Световния обзор по енергетика (World Energy Outlook) към 2030 г. нуждата от енергийни ресурси ще нарасне с 50% в сравнение с нуждите от 2005 г. и че ¾ от тези 50% ще се падат на развиващите се страни, а 45% - само за Индия и Китай...

От значение са два политически въпроса:

1. САЩ и другите богати страни отдавна експлоатират значителен дял от земните ресурси и обществената справедливост налага, щото не само развиващите се страни да наложат режим на пестеливост при използване на невъзобновяемите източници на енергия. Нещо повече, тежестта на прехода към подобен вид икономии трябва да бъде изнесена именно от тези, все още богати, държави.

2. Трябва да се наложи нов модел на човешкото развитие при спазване на екологически и обществени изисквания. Те трябва да бъдат предмет на обсъждане и провеждане в международните организации, където “Тероризъм” е може би най-важната тема.

Само една шеста от човечеството се радва на “енергийно интензивен” модел на живот. Ако и останалите пожелаят такъв начин на живот то проблемите на планетата ще се увеличат...

Една четвърт от смъртните случаи в света се дължат на последствията на увреждане на околната среда, бедност, недохранване и липса на медицински грижи...

Учени твърдят, че почти всички страни в света имат достатъчно земя, вода и други климатични ресурси, необходими за производството на достатъчно храна за тяхното население. 17


Ползвана литература

1. This section draws on William K. Tabb, “The Centrality of Finance,” Journal of World-Systems Research, XIII (2007), 1.

2. Martin Wolf, “Unfettered finance is Fast Reshaping the Global Economy,” Financial Times (June 18, 2007).

3. John Bellamy Foster, “The Financialization of Capitalism,” Monthly Review (April 2007): 1.

4. William K. Tabb “The Two Wings of the Eagle,” in John Bellamy Foster and Robert W, McChesney, eds., Pox Americana: Exploring the American Empire (New York: Monthly Review Press, 2004).

5. Kenneth Rogoff, Eswar Prasad, Shang-Jin Wei, and M. Ayhan Kose (2003) “The Effects of Financial Globalization on Developing Countries: Some Empirical Evidence,” http://www.imf.org/research.

6. Martin Wolf , “Why the Sub-Prime Crisis is a Turning Point for the World Economy,” paper presented at the Globalisation and Economic Policy Centre, Nottingham University, March 5, 2008, http://globalisationandeconomicpolicy.org. The Powerpoint presentation, which is available on the Web, has a number of useful graphs and tables.

7. Krishna Guha and Chris Giles, “IMF wants more say for rising economies; Asian countries would have greater influence,” Financial Times, April 5, 2008.

8. Philip Stephens, “A Table for Thirteen,” Foreign Policy (January/February, 2008): 65.

9. Willaim K. Tabb, “Globalization Today; At the Borders of Class and State Theory,” Science & Society (January 2009).

10. Mark Engler “Latin America Banks on Independence,” In These Times (February 2008): 43.

11. Craig Karmin and Joanna Slater, “Dollar’s Dive Deepens as Oil Soars,” Wall Street Journal, February 29, 2008.

12. Jeffrey Frankel, “The Euro Could Surpass the Dollar Within the Next Decade,” (March 18, 2008), http://www.voxeu.org. 2008.

13. Jason T. Shaplen and James Laney, “Washington’s Eastern Sunset; The Decline of U.S. Power in Northeast Asia,” Foreign Policy (November-December 2008): 82.

14. Conn Hallinan, “Challenging a Unipolar World,” Foreign Policy in Focus, January 21 2008, http://www.fpif.org/fpiftxt/4904.

15. Daniel W. Drezner, “The New New World Order,” Foreign Affairs (March/April 2007).

16. William K. Tabb, “Fumbling Through the Great Game in Eurasia: the British and U.S. spreading ‘Freedom’ through Invasion, Occupation, and Regime Change,” Z Magazine (November 19, 2006).

17. Fred Magdoff “The World Food Crisis,” Monthly Review (May 2008).


Свързани:

Четири кризи на съвременната световна капиталистическа система iconСъвременната банкова система като фактор при кризата. 1
Скелетът на тази политика и “инфраструктурата” за нейното провеждане е именно съвременната банкова система, на чиито връх стои държавната...
Четири кризи на съвременната световна капиталистическа система iconМеждународните финансови институции. Има ли нужда от световна банка и международен валутен фонд?
Съвременната международна финансова система. Международните финансови институции. Има ли нужда от световна банка и международен валутен...
Четири кризи на съвременната световна капиталистическа система iconУниверситет за национално и световно стопанство общоикономически факултет
Развитие на теориите за интелектуална собственост. Обхват и съдържание на понятието «интелектуална собственост». Индустриална и художествена...
Четири кризи на съвременната световна капиталистическа система iconУниверситет за национално и световно стопанство общоикономически факултет
Развитие на теориите за интелектуална собственост. Обхват и съдържание на понятието «интелектуална собственост». Индустриална и художествена...
Четири кризи на съвременната световна капиталистическа система iconОнтологии и онтологични системи основни определения
Терминът “онтология” в съвременната философска литература се използва за означаване на определена система от категории, които са...
Четири кризи на съвременната световна капиталистическа система iconМодели за анализ на финансови кризи
Първото поколение кризи се наблюдават в редица страни от Латинска Америка през 70-те и 80-те години на xx-ти век
Четири кризи на съвременната световна капиталистическа система iconВерсайската система
За да се отговори еднозначно на този въпрос първо трябва да имаме детайлна представа за междудържавните отношения между победители...
Четири кризи на съвременната световна капиталистическа система iconФискалната дисциплина като съставен елемент на икономическия и паричния съюз
Европа ще бъде въвлечена в кризи и тя ще представлява сбора от решенията, взети във връзка с тези кризи“
Четири кризи на съвременната световна капиталистическа система iconОрганизират дванадесето световно триенале на архитектурата
Интерарх’2009” е едно от най-значимите архитектурни събития за 2009 година. То е отворен международен форум с участието на архитекти...
Четири кризи на съвременната световна капиталистическа система iconЗакон за управление при кризи
Чл. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с дейностите по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом