Правила за учебните планове в образователно-квалификационна степен "бакалавър" и "магистър" в унсс част първа




ИмеПравила за учебните планове в образователно-квалификационна степен "бакалавър" и "магистър" в унсс част първа
страница1/4
Дата на преобразуване19.11.2012
Размер358.04 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.unwe-sc.org/docs/uch_planove/uch_planove.doc
  1   2   3   4

ПРАВИЛА ЗА УЧЕБНИТЕ ПЛАНОВЕ В ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН "БАКАЛАВЪР" И "МАГИСТЪР" В УНСС

Част първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. Тези правила уреждат условията и реда за разработване, приемане и утвърждаване на учебните планове на специалностите в УНСС, в образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" - редовно, задоч­но, дистанционно и индивидуално обучение, съгласно изискванията на действащите нормативни актове в областта на висшето образование и правилниците на УНСС.


Чл. 2. (1) Учебният план е част от учебната документация на всяка специалност, която обхваща още квалификационна характеристика, учебни програми на изучаваните дисциплини и годишен график на учебния процес.

(2) Документацията на специалностите в магистърска степен включва и план-сметка, разработена според условията на Правилника за учебната дейност на УНСС.


Чл. 3. (1) Учебният план на специалностите в бакалавърска и магистърска степен включва:

1. учебни дисциплини;

2. практическо обучение (стаж);

3. държавен изпит или дипломна работа.

(2) Всяка учебна дисциплина има идентифициращ код, съставен по реда на чл. 56, ал. 5.

(3) За всяка учебна дисциплина, включена в учебния план, се определят брой часове за аудиторна заетост общо и в лекции и/или упражнения, брой часове за извънаудиторна заетост, брой на присъжданите кредити, формата на контрол и оценяване.

(4) Формата на контрол и оценяване на знанията на студентите по учебните дисциплини може да е изпит (семестриален или годишен) или текуща оценка.

(5) Формата на текущ контрол, формата на провеждане на обучението и методите на преподаване се отразяват и утвърждават в учебните програми на дисциплините.

(6) В учебния план се определят формата на практическо обучение/стаж и формата на завършване на обучението - държавен изпит или дипломна работа.

Глава първа

РАЗРАБОТВАНЕ, ПРИЕМАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ
НА УЧЕБНИТЕ ПЛАНОВЕ


Чл. 4. (1) Учебните планове се разработват от катедрите, осигуряващи обучението по специалностите, или от научния ръководител и временните преподавателски групи със статут на катедри, водещи университетски специалности.

(2) Учебните планове се разработват по приети от Академичния съвет единна форма и правила.

(3) За всяка специалност и форма на обучение се разработва отделен учебен план.

(4) За една специалност, която се прилага в различни форми на обучение, се разработват една квалификационна характеристика и един учебен план, в който се отразява само спецификата на хорариума за съответната форма на обучение или друга специфика, ако има такава.


Чл. 5. (1) Учебните планове на катедрени специалности в бакалавърска и магистърска степен се предлагат от катедрените съвети, обсъждат се и се одобряват от Факултетния съвет, приемат се от Академичния съвет и се утвърждават от ректора.

(2) Учебните планове на катедрените специалности се внасят в Академичния съвет по доклад на декана на факултета, придружен с препис-из­вле­че­ния от протоколите на заседанията на катедрения и Факултетния съвет.


Чл. 6. (1) Учебните планове на университетски специалности в магистърска степен се предлагат от временните преподавателски групи със статут на катедри, обсъждат се и се одобряват от Учебно-методичния съвет на образователно-квалификационна степен "магистър", приемат се от Академичния съвет и се утвърждават от ректора.

(2) Учебните планове на университетските магистърски специалности се внасят в Академичния съвет по доклад на председателя на Учебно-мето­дич­ния съвет на образователно-квалификационна степен "магистър", придружен с препис-извлечения от протоколите на заседанията на преподавателската група със статут на катедра и на Учебно-методичния съвет на образователно-квалификационна степен "магистър".


Чл. 7. (1) Учебните планове, изготвени в приетата единна форма в четири екземпляра, се внасят в Академичния съвет:

1. подписани от ръководителя на катедрата/научния ръководител на специалността, декана на факултета/председателя на Учебно-методичния съвет на образователно-квалификационна степен "магистър" и главния секретар по въвеждане на кредитната система и европриложенията;

2. придружени от доклад на декана на факултета/председателя на Учебно-методичния съвет на образователно-квалификационна степен "магистър", квалификационна характеристика на специалността и план-сметка (само за магистърските специалности).

(2) Учебните планове се обсъждат и приемат от Академичния съвет и се утвърждават от ректора.

(3) Утвърдените учебни планове се изпращат от съответния заместник- ректор по обучението в ОКС "бакалавър" или "магистър":

1. в два оригинални екземпляра на директора на дирекция "Учебна дейност";

2. в един оригинален екземпляр на ръководителя на катедрата, водеща специалността/научния ръководител на университетската специалност;

3. в един оригинален екземпляр в архива от материали на заседанията на Академичния съвет.

(4) Началникът на отдел "Учебно-методичен" в дирекция "Учебна дейност" сканира утвърдения учебен план и го предава на директора на дирекция "Информационни технологии", който в срок от два дни организира поставянето му в университетския сайт. По този начин се отразяват и утвърдени частични промени в учебните планове.


Чл. 8. (1) Частични промени в учебните планове в бакалавърска и магистърска степен могат да се извършват при необходимост и в случаите на:

  1. смяна на наименованието, подменяне или допълване на учебни дисциплини;

  2. разместване на учебни дисциплини по семестри и/или учебни години;

  3. промени в аудиторната и извънаудиторната заетост или в броя на кредитите по учебните дисциплини;

  4. промени в преподавателския състав на катедрите и др.

(2) В действащите учебни планове могат да се правят еднократно, до три частични промени.

(3) Частични промени в учебните планове се правят по реда на чл. 5, 6 и 7.

(4) Предложения за частични промени се разглеждат от Академичния съвет:

1. за специалностите в бакалавърска степен - преди началото на учебната година, от която влизат в сила;

2. за специалностите в магистърска степен - преди началото на учебната година или на семестъра, от който влизат в сила.

(5) Частичните промени в учебните планове влизат в сила за специалностите в бакалавърска степен от началото на цяла учебна година, за специалностите в магистърска степен - от началото на учебна година или семестър.

Глава втора

УЧЕБНИ ДИСЦИПЛИНИ


Чл. 9. (1) В учебните планове на специалностите в бакалавърска и магистърска степен се включват задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.

(2) В учебните планове се включват учебни дисциплини, които се преподават най-малко в три университета в други държави от ЕС и тези университети се посочват в учебните програми на дисциплините.


Чл. 10. (1) Задължителните учебни дисциплини осигуряват фундаментална подготовка по специалността от съответното професионално направление/поднаправление, в която се обучават студентите.

(2) Всяка задължителна учебна дисциплина получава идентифициращ код и отделен номер в учебния план.


Чл. 11. (1) Избираемите учебни дисциплини осигуряват специфични знания и компетентности от областта на професионалното направление, поднаправление и специалност на висшето образование.

(2) Студентите трябва да изберат и изучават определен брой от предлаганата/ите им група/и от избираеми учебни дисциплини, включени в учебния план за съответния курс или семестър.

(3) Всяка избираема учебна дисциплина получава идентифициращ код и номер, който е общ и еднакъв за съответната група от дисциплини и се образува като:

1. една цифра, когато студентите трябва да изберат една дисциплина;

2. поредица или интервал от цифри, когато студентите трябва да изберат повече от една дисциплина.

(4) Броят на номерата на избираемите учебни дисциплини съответства на броя на дисциплините, които студентите е необходимо да изберат и изучават.


Чл. 12. (1) Факултативните учебни дисциплини осигуряват допълнителна подготовка, получаване на знания и умения в съответствие с интересите на студентите.

(2) Факултативните учебни дисциплини могат да се отразят в учебния план:

1. като се определи една учебна дисциплина като факултативна;

2. като се предложи група/и от факултативни учебни дисциплини, от които студентите могат да избират и изучават определен брой дисциплини.

(3) Факултативните учебни дисциплини получават идентифициращ код и могат:

1. да се номерират, на основата на което се включват в общата рекапитулация; трябва да бъдат изучени от всички студенти, обучавани по съответния учебен план, като оценката и кредитите по тези дисциплини стават неотменна част от дипломата на студентите;

2. да не се номерират, при което остават извън общата рекапитулация; могат да бъдат изучени от част от студентите, като оценката и кредитите по тези дисциплини се отразяват в дипломата само на тези студенти, които са избрали да ги изучават по собствено желание.

(4) При номериране на факултативните учебни дисциплини:

1. се определя отделен номер за дисциплините по ал. 2, т. 1;

2. се прилагат условията на чл. 11, ал. 3 за дисциплините по ал. 2, т. 2.

(5) Факултативните учебни дисциплини, включени в учебния план:

1. по условията на ал. 3, т. 1 - осигуряват част от минималния изискуем брой кредити;

2. по условията на ал. 3, т. 2 - осигуряват допълнителен брой кредити - над минималния изискуем брой, за обучението на студентите в съответната образователно-квалификационна степен.

(6) Препоръчително е една част от факултативните учебни дисциплини да се отразят в учебния план по условията на ал. 3, т. 1.

(7) В случаите по ал. 3, т. 2 в забележка под общата рекапитулация на учебния план може да се отбележи общият брой на кредитите при дипломиране на студентите на основата на базисния учебен план (без неномерираните факултативни дисциплини) и на основата на разширения учебен план
(с неномерираните факултативни дисциплини).

(8) Като факултативни учебни дисциплини за обучението в трети и четвърти курс, бакалавърска степен, в учебния план могат да се включват дисциплини, които са приети в учебните планове на специалностите от съответното професионално направление.


Чл. 13. (1) В учебния план на всяка специалност съотношението между задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини е:

1. задължителни учебни дисциплини - до 70%, но не по-малко от 50% от общия хорариум и брой на учебните дисциплини;

2. избираеми учебни дисциплини - най-малко 20% от общия хорариум и брой на учебните дисциплини;

3. факултативни учебни дисциплини - до 10% от общия хорариум и брой на учебните дисциплини.

(2) При включване в учебния план на по-малък брой и определяне на по-малко от 70% от общия брой на учебните часове за задължителни учебни дисциплини, могат да се увеличат броят и часовете за избираеми учебни дисциплини.

(3) При включване в учебния план на по-малък брой и определяне на по-малко от 10% от общия брой на учебните часове за факултативни учебни дисциплини, могат да се увеличат броят и часовете за избираеми или за задължителни дисциплини (ако те са под 70% от общия хорариум).


Чл. 14. (1) В учебния план могат да се включват учебни дисциплини, обучението по които се осъществява в зависимост от хорариума в един или в два семестъра.

(2) Учебна дисциплина, обучението по която се извършва в един семестър и приключва със семестриален изпит или текуща оценка, получава самостоятелен номер в учебния план.

(3) Учебни дисциплини, които се изучават в два семестъра:

1. се отразяват с един номер и в двата семестъра в случаите, когато обучението по тях приключва с една годишна оценка от изпит или друга форма на оценяване;

2. се отразяват с два отделни номера за всеки семестър в случаите, когато обучението по тях приключва с две отделни семестриални оценки от изпит или друга форма на оценяване.

(4) За учебни дисциплини, които се изучават в два семестъра, аудиторната и извънаудиторната заетост и общият брой на кредитите се разпределят между двата семестъра в определено съотношение.

(5) Изключение от ал. 2 и ал. 3 са факултативните учебни дисциплини, включени в учебния план по условията на чл. 12, ал. 3, т. 2.


Чл. 15. (1) Броят на учебните дисциплини за един семестър може да е максимално шест, като пет от тях могат да завършват с изпит и един - с текуща оценка.

(2) По изключение учебните дисциплини за един семестър могат да са до седем, когато в учебните планове на определени професионални направления/поднаправления и специалности се включва изучаване на чужд език.

(3) В последен семестър в учебния план се включват по-малък брой учебни дисциплини (три до пет) и държавен изпит/дипломна работа.

Глава трета

Аудиторна, извънаудиторна и пълна заетост


Чл. 16. (1) За всяка учебна дисциплина - задължителна, избираема и факултативна, в учебния план се определят брой часове за аудиторна и извън-
аудиторна заетост.

(2) Сборът от часовете за аудиторната и извънаудиторната заетост образува пълната заетост на студентите по всяка учебна дисциплина.

(3) За практическо обучение (стаж) и държавен изпит/дипломна работа се определя само извънаудиторна заетост.


Чл. 17. (1) Аудиторната заетост обхваща брой часове, предназначени за провеждане на лекции и/или упражнения на студентите по учебните дисциплини.

(2) За всяка учебна дисциплина аудиторната заетост може да се определи:

1. само за лекции,

2. само за упражнения,

3. за лекции и упражнения.

(3) Общата аудиторна заетост по една учебна дисциплина се образува като сбор от часовете за лекции и/или упражнения.


Чл. 18. (1) Извънаудиторната заетост обхваща брой часове, предназначени за самостоятелна работа на студентите.

(2) Извънаудиторната заетост се определя за подготовка на студентите за лекции и/или упражнения, контролни работи и тестове, разработване на курсови проекти, провеждане на практическо обучение, полагане на семестриални или годишни изпити и държавен изпит, разработване и защита на дипломна работа и др.


Чл. 19. (1) Часовете на аудиторната и пълната заетост по един учебен план са сравнително равномерно разпределени по учебни години и семестри, с изключение на последния семестър.

(2) В последния семестър на обучение на студентите:

1. аудиторната заетост е по-малка поради включване в учебния план за този семестър на по-малък брой учебни дисциплини;

2. извънаудиторната заетост е по-голяма поради определяне на часове за подготовка и полагане на държавен изпит или защита на дипломна работа.


Чл. 20. Съотношението между броя на часовете за аудиторна и извънаудиторна заетост в рамките на пълната заетост по всяка учебна дисциплина и по един учебен план е:

1. аудиторната заетост е най-много 50% от пълната заетост;

2. извънаудиторната заетост е най-малко 50% от пълната заетост по учебната дисциплина и по учебния план.

Глава четвърта

Кредити


Чл. 21. (1) Кредитът е цифрово изражение на студентската заетост и се определя въз основа на броя часове на пълна заетост.

(2) Един кредит се присъжда за 25-30 часа пълна заетост, т.е. за най-малко 25 часа или за най-много 30 часа пълна заетост.

(3) Препоръчително е един кредит да се присъжда за 25 часа пълна заетост.

(4) Броят на кредитите не е показател за равнището на подготовка и знания на студентите, за оценката от изпита, значимостта на дисциплината или нейния характер на задължителна, избираема или факултативна.


Чл. 22. (1) Кредити се определят за цялата отразена в учебния план студентска аудиторна и извънаудиторна заетост за:

1. всяка отделна задължителна, избираема и факултативна учебна дисциплина;

2. практическо обучение (стаж);

3. държавен изпит или дипломна работа.

(2) Броят на кредитите е цяло число.

(3) Общият брой на кредитите по един учебен план се разпределя по учебни дисциплини, семестри, учебни години.


Чл. 23. (1) Учебният план за обучението по специалностите в бакалавър-
ска и магистърска степен осигурява придобиването на не по-малко от 30 кредита за един семестър и не по-малко от 60 кредита за една учебна година.

(2) В последния семестър в бакалавърска степен се определят 10 кредита за държавен изпит/дипломна работа и не по-малко от 20 кредита за учебни дисциплини.

(3) В последния семестър в магистърска степен се определят 15 кредита за дипломна работа (за специалност Право - за държавни изпити) и не по-малко от 15 кредита за учебни дисциплини.

(4) При включване в учебния план на повече от един държавен изпит броят на кредитите се запазва и се разпределя между предвидените няколко държавни изпита.
  1   2   3   4

Свързани:

Правила за учебните планове в образователно-квалификационна степен \"бакалавър\" и \"магистър\" в унсс част първа iconРепублика българия академия на министерство на вътрешните работи
За обучение в образователно-квалификационна степен “магистър” след придобита образователно-квалификационна степен “бакалавър” или...
Правила за учебните планове в образователно-квалификационна степен \"бакалавър\" и \"магистър\" в унсс част първа iconНаименование на специалността
Изисквано базово образование – образователно-квалификационна степен „магистър” по „фармация” или образователно-квалификационна степен...
Правила за учебните планове в образователно-квалификационна степен \"бакалавър\" и \"магистър\" в унсс част първа iconПрограма за дисциплина: „Корпоративни финанси
За образователно квалификационна степен: Магистър (след професионален бакалавър)
Правила за учебните планове в образователно-квалификационна степен \"бакалавър\" и \"магистър\" в унсс част първа iconУчебен план утвърждавам, Професионално направление: Филология Образователно-квалификационна степен
Завършилите Магистърската програма „Общество и култура на арабския свят” придобиват образователно-квалификационна степен „магистър...
Правила за учебните планове в образователно-квалификационна степен \"бакалавър\" и \"магистър\" в унсс част първа iconУчебен план социална педагогика окс "магистър", дистанционно обучение
Обучението в специалност “Социална педагогика” е предназначено за завършили образователно-квалификационна степен „бакалавър” или...
Правила за учебните планове в образователно-квалификационна степен \"бакалавър\" и \"магистър\" в унсс част първа iconТворческа автобиография
Казвам се Валентина Димитрова Гичева. Завършила съм специалността Макроикономика в Университета за национално и световно стопанство-София...
Правила за учебните планове в образователно-квалификационна степен \"бакалавър\" и \"магистър\" в унсс част първа iconРед за прием
За обучение в образователно – квалификационната степен „магистър” могат да кандидатстват лица, които притежават диплома за висше...
Правила за учебните планове в образователно-квалификационна степен \"бакалавър\" и \"магистър\" в унсс част първа iconВипусков учебен план прием 2007/2008 Утвърждавам, Професионално направление: Филология Образователно- квалификационна степен
Професионално направление: Филология Образователно- квалификационна степен: Бакалавър
Правила за учебните планове в образователно-квалификационна степен \"бакалавър\" и \"магистър\" в унсс част първа iconВипусков учебен план прием 2011/2012 Утвърждавам, Професионално направление: Филология Образователно- квалификационна степен
Професионално направление: Филология Образователно- квалификационна степен: Бакалавър
Правила за учебните планове в образователно-квалификационна степен \"бакалавър\" и \"магистър\" в унсс част първа iconКонспект за държавен изпит по „управление на здравните грижи" на образователно -квалификационна степен „бакалавър" учебна 2010/2011 г
За държавен изпит по „управление на здравните грижи” на образователно -квалификационна степен „бакалавър
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом