1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство




Име1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство
страница1/7
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер0.72 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://pgikj.com/old/temi/pgi_temi_4292.doc
  1   2   3   4   5   6   7


1. Митническата дейност в България в исторически план


След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство, на 07.04.1879 г. администрацията на временното руско управление изготвя, а императорският комисар княз Дондуков -Корсаков утвърждава „Проект за митарствен устав на Българското княжество". Този устав на практика е ползван основа на първия митнически закон у нас в първите години след възстановяването на българската държава.В него се е предвиждало в Княжество България да не могат да се налагат мита, по -високи от 8% за вносните стоки. По този начин внасяните чуждестранни стоки в сравнение с произвежданите по занаятчийски начин български стоки стават значително по -евтини. Това води до западане на българските занаяти и впоследствие до разоряване на повечето от българските занаятчии. На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика, което се отразява негативно на състоянието на бюджета на княжеството.

През 1879 г. се приема и Временна инструкция за митническите учреждения в Българското княжество. По- късно през 1881 г. се разработва Проект за обща митническа тарифа за вносните и износните стоки, основаваща се на специфичните мита, което по това време е сравнително по-благоприятно за фиска. Независимо от сравнително ниския размер на митата те са представлявали един от най- важните приходоизточници за бюджета и през първите дванадесет години след възстановяването на българската държава между 1879 г. и 1890 г. те са заемали между 12,3% и 19,7% от общите приходи за държавния бюджет.

През 1885 г. се приема Закон за митниците на Княжество България, а през 1900г. - Правилник за митниците. В него се детайлизират някои основни постановки, свързани с дейността на митническите служители, служебната им отговорност преминаването на стоките през границата, процедурите по обмитяването и т. н.

Значително изменение на митническия режим у нас настъпва с приемането в началото на 1895 г. на Закон за насърчение на местната индустрия. Съгласно неговите разпоредби се освобождават от вносно мито непроизвежданите в нашата страна суровини и материали, а също и машините, необходими за изграждането на български индустриални предприятия. По този начин по законодателен път чрез регламентация на регулирането на външнотърговските взаимоотношения се дава възможност за развитието на националното производство и преимуществено на индустрията. С оглед на преодоляването или по-скоро заобикалянето на неравноправните разпоредби на Берлинския договор по отношение на митническия режим, по предложение на кабинета на Стефан Стамболов Народното събрание приема „Закон за сключване на търговски договори с всички държави, които биха пожелали това". Първата държава, която след приемането на закона, сключва междудържавен договор с Българското княжество е Великобритания. В него вносното мито за английските стоки вече е 8,5%, вместо 8 %, както е предвидено на Берлинския конгрес през 1878 г.

През 1906 г. се приема нов Закон за митниците, а през 1938 г. -Правилник за митническата стража. Тези два нормативни акта са в сила до 1948 г. Относително високи са приходите от мита непосредствено след Първата световна война, когато те възлизат на около 30% от общите бюджетни приходи. По- късно те намаляват и според статистическите данни от средата на тридесетте години на XX век митата са представлявали между 11,9% и 13,3% от общите бюджетни приходи. През годините на Втората световна война приходите от мита чувствително намаляват поради военните действия на основните търговски партньори на България.

По времето на планово-централизираното стопанство е установен абсолютен държавен монопол на външната търговия, както и държавен валутен монопол. Основната задача в този период на митническия контрол и на митническите органи при облагането с мита е преди всичко да осигуряват спазването на тези два държавни монопола, а на по-заден план е да събират митата, независимо че те са значително перо в бюджета по това време.

През периода 1948-1990 г. митата със страните, имащи развито пазарно стопанство, от Европейската икономическа общност, САЩ, Канада, Япония и т. н. са твърде високи за сметка на тези със страните, които членуват в бившия Съвет за икономическа взаимопомощ или са включени в групата на т.нар. “приятелски” развиващи се държави. Митата в този период са осигурявали д значителна част от приходите в бюджета. Следва да се подчертае, че по това време страната ни не е членка на ГАТТ (Общото споразумение за митата и търговията), което е позволявало вносните, износните и транзитните стоки да бъдат облагани със сравнително високи мита. За осигуряването на спазването на тези два държавни монопола изцяло е променено стопанското и финансовото ни законодателство, което е съответствало на принципите на планово-централизираното стопанство.

През 1948 г. е приет друг Закон за митниците, който отменя този отпреди войната, както и редица правилници и наредби за прилагането му. През 1960 г. е приет осъвременен Закон за митниците, който с редица изменения е в сила до началото на 1999 г. Монополът на държавата във външната търговия е отменен едва с влизането в сила на Указ №56 за стопанската дейност през 1989 г., което води до значително изменение на основните задачи и на прерогативите на митническите органи в Република България.

Към настоящият етап нормативната база на митническия контрол е регламентирана в Закона за митниците. Правилника за приложение на закона за митниците и Правилника за вътрешния ред на митническите учреждения.

От 1999 година влиза в сила настоящият Закон за митниците, като последната му поправка е от 21.12.2001 г. и е в сила от 01.01.2002 г. В структурно отношение той има 240 члена, разпределени в девет части с тридесет и две глави, допълнителни преходни и заключителни разпоредби.

Този Закон за митниците е създаден изцяло по подобие на Европейския митнически кодекс С изключение на първата глава “Общи положения” и предпоследната свързана с “Административно наказателните разпоредби” той напълно наподобява на цитирания кодекс.

Законът предвижда излизането на два правилника, няколко наредби и инструкции. Първият подзаконов акт е “Правилник за приложението на закона за митниците”, а вторият основен поднормативен акт е “Правилник за вътрешния ред на митническите учреждения”.

Правилникът за прилагане на закона за митниците /ППЗМ/ влиза в сила от 01.01.1999 г., последно променян на 18.02.2000 г., и отменя действащия ППЗМ от 1975 година. Обнародван е в ДВ№ 149/1998 година и съдържа 886 члена, състои се от шест части, седемдесет и три глави, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби, заедно с 67 приложения.

Като цяло ППЗМ развива идеите за либерализация на митническия контрол и уеднаквяването му с европейския такъв.

След публикуването на ППЗМ, са издадени и други нормативни актове. По-важните от които са:

  • Наредба № 11/1998 го д. За реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения;

  • Наредба №7/1999 г. за условията и реда за предоставяне на държавни учреждения на отнети или изоставени в полза на държавата моторни превозни средства;

  • Наредба №11/99 за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и отнети в полза на държавата стоки. В сила са международните митнически конвенции, които Република България е подписала или към които се е присъединила.

Освен посочените законови и подзаконови нормативни актове митническото законодателство в страната се регулира и от ратифицираните от Народното събрание на Република България конвенции. Следва да се отбележи, че те представляват нормативни актове, които имат предимство пред нормативните актове, създадени в страната. Някои от тези конвенции са:

  • Митническа конвенция за временно допускане на стоки /АТА/. Брюксел, Об 12.1961г., в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.;

  • Митническа конвенция за международен транспорт на стоки, под прикритието на ТИР карнета, Женева, 14.11.1975г., в сила за нашата страна от 20.04.1978 г.;

  • Митническа конвенция за създаване на международен съюз за публикуване на митнически тарифи, Брюксел, 05.07.1890 г.;

  • Международна конвенция за опростяване на митническите формалности. Женева, 03.11.1923г., в сила за нашата страна от 10.12.1926 г.;

  • Конвенция за митнически улеснения в полза на туризма и допълнителния протокол към нея, съставена в Ню Йорк на 04.06. 1954г., в сила за страната ни от 05.01.1960 г.;

  • Конвенция относно временен внос на частни шосейни превозни средства, съставена в Ню Йорк на 04.06.1954г. и в сила за нашата страна от 07.01.1960г.;

  • Митническа конвенция относно контейнерите, създадена в Женева на 02.12.1972 г и в сила за нашата страна от 22.08.1977г..;

  • Митническа конвенция за режима на палети, използвани при международен транспорт, Женева, 09.12 1960г., в сила за нашата страна от 12.06.1962 г.

  • Конвенция за създаване на Съвет за митническо сътрудничество, Брюксел, 15.12.1950г. и в сила за нашата страна от 01 08.1962 г.;

  • Митническа конвенция относно улесненията, които се дават за внос на стоки, предназначени да бъдат показани или използвани на изложение, панаир, конгрес или подобно мероприятие, съставена в Брюксел на 08.06.1961 г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.;

  • Митническа конвенция относно временния .внос на професионални материали, Брюксел, 08.06.1961г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964г.;

  • Международна митническа конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите режими, съставена в Киото на 18.05.1973 г. и в сила за нашата страна от 20.07.1982г.;

  • Митническа конвенция относно временен внос на търговски шосейни превозни средства, съставена в Женева на 18 .05 .195 6г., в сила за нашата страна от 07. 01.1960г. ,•

  • Митническа конвенция относно временен внос на амбалажи, съставена в Брюксел на Об.10.1960 г. и в сила за нашата страна от Об.12.1969 г.

От 01.01.2000 година влиза в сила Валутния закон, с които се отмени действащия от 1966 г. Закон за сделките с валутни ценности и валутен контрол. С него страната ни се доближава до европейските стандарти.

За митническата администрация влизането на Валутния закон породи нови задължения: нова декларация, нови регистри и информация, нови лимити за износ и внос на валутни ценности и.други.


2. Mитническата политика


Митническата политика се определя като много важен лост за икономическо развитие на всяка страна, което налага необходимостта тя правилно да се определя и насочва. Митническата политика има за цел установяване на контрол по движението на стоки през държавните граници.

Митническата политика по контрол на стоките включва различни по своя характер процедури. Тези процедури засягат както работата на митническите органи, така и задълженията и функциите на търговците. Процедурите, извършвани от митническите служители, по установяване на контрол на стоките, задължително се извършват в строго определен и установен ред и се изразяват в задължителни действия по документиране, установяване на проверки, обмитяване, оформяне на митническа документация, обезпечаване и събиране на митнически сборове.1

Характера на митническата политика се определя от всяка отделна държава. Той е в силна зависимост от степента на икономическо развитие на страните, различните им политически цели, различните им производствени и потребителски възможности. В този смисъл всяка държава изгражда своя митническа политика, която в най-голяма степен отговаря на нейните политически, икономически и социални интереси.

Чрез митническата политика държавата поема върху себе си функции на регулиране на международния обмен. Държавната митническа политика се изразява в установяване на насочена икономическа политика за осигуряване на икономическо развитие с оглед постигане на научно -технически, икономически и социален прогрес.

Трябва да се отбележи, че държавното регулиране на пазарната икономика се определя от необходимостта да се решават макроикономически и социални проблеми в интерес на нацията. Разрешавайки, забранявайки или ограничавайки вноса или износа на съответните стокови позиции, държавата фактически влияе върху интензивността на външноикономическите контакти. Аналогичен е резултатът, когато тя установява високи митнически ставки по вноса на стоки от чужбина, когато определя ниски равнища на митническото облагане, т.е. митническата политика на държавата е с определяща роля в общо икономическото развитие на страната.

Митническата политика установява т. нар. митнически режим, който може да се определи като съвкупност от вътрешни нормативни актове, митнически тарифи и международни договори. Митническият режим също се определя в зависимост от митническата политика, която дадена страна е решила да провежда.

Много е важно, в процеса на упражняване на съответния митнически режим, служителите на митническите служби да познават митническите нормативни актове и тарифи, както и мотивите за тяхното създаване, за да ги прилагат правилно, ефективно и с разбиране. Ето защо, от митническите служители се изискват солидни икономически и юридически познания, които в повечето страни се добиват чрез няколко годишно специално обучение.

Най-общо може да се каже, че митническата политика е съвкупността от действия, които държавата прилага, за регулиране на външнотърговската стратегия.

Съществуването на митническата политика напрактика е невъзможно без съществуването на основните й елементи:

  • мита, данъци и такси;

  • създадена организация за осъществяване на митническа политика;

  • управление на митническата политика, което включва: планирането, анализа, отчетността и контрола.

Митата са основен митнически регулатор. Те са вид данък, с който се облагат стоките, обект на внос, а в някои случаи и на стоките, които са обект на износ. Митата притежават всички основни черти на данъка. Те са парично плащане на юридическите и физическите лица, които внасят или изнасят стоки. Това внасяне има задължителен и непротиворечив характер.2

Като вид косвен данък митата имат следните отличителни характеристики:

  • митата се събират принудително и не зависят от волята и желанията на данъкоплатеца;

  • митата се събират безвъзмездно, т.е. срещу плащането на митото не се получава никаква друга услуга;

  • митото е предназначено за държавата и постъпва в държавния бюджет;

  • събирането на митото се извършва от специални субекти, определени със закон и обособени в митническа декларация.

Важен елемент от определянето на митото е митническата граница, чието преминаване е условие за извършване на митнически контрол.

Митническата политика се намира под прякото влияние на фактори, които най-общо могат да се разделят на вътрешни и външни. Към външните фактори се отнасят подписаните от дадена страна споразумения за намаляване и премахване на митата с международни организации като СТО, МВФ, Митническия съюз на Европа и др., отношението на чуждестранните инвеститори и рейтингът на страната в международен план и т.н. Към вътрешните фактори, оказващи влияние могат да се отнесат явления като: намаляване обема на вноса, преструктуриране на стопанството, формиране на нова износна и вносна структура, промяна ставките на митата за отделните стоки и цели групи и др.

Контролът заема най-голямата част от митническата политика. Митническият контрол е отношение между държавата и данъкоплатците, с което се цели спазването и коригирането на митническата политика. В България например, конкретните цели на митническия контрол на настоящия етап са свързани с повишаване на събираемостта на митата вследствие на подобряване на организацията и условията на работа в митническата администрация. Трябва да се каже, че наличието на митническа политика е предпоставка за ефективен митнически контрол.

  1   2   3   4   5   6   7

Свързани:

1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство iconСело Караджово, община Садово
...
1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство iconИсторията на Българската комунистическата партия се представяше за история на България
България стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите...
1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство iconДоклад          
Илчов скат. След Освобождението на България от турско робство Шумен е бил център на област или окръг през всички административни...
1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство iconДоклад          
Илчов скат. След Освобождението на България от турско робство Шумен е бил център на област или окръг през всички административни...
1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство iconКонспект по история на журналистиката
Поява на печата в Европа. Първи български печатни издания-вестник, списания и техните издатели. Български революционен печат. Печатът...
1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство iconСъществува ли добра избирателнА системА?
Веднага след освобождението на България от турско робство, още докато Източна Румелия е васална провинция, един от първите български...
1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство iconМоят роден град софия
Сердика. Славяните и българите приемат това име, по време на византийското владичество градът се казва Триадица, едва през 14 век...
1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство iconС. Бели мел отбеляза 130 години от освобождението си от турско робство
С вечерно факелно шествие и тържествена заря отбелязаха 130-та годишнина от освобождението на с. Бели мел от турците
1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство iconРешение №83 на ОбС
Отбелязване на 134 години от Освобождението на Казанлък от турско робство и боевете при Шипка и Шейново
1. Митническата дейност в България в исторически план След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство iconКонспект понятие за местно управление. Развитие на местното управление по българските земи до освобождението от турско робство
Развитие на местното управление от освобождението до приемането на Конституцията от 1991 година
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом