Фантастична светлина




ИмеФантастична светлина
страница9/22
Дата на преобразуване19.11.2012
Размер2.82 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.koronal.com/downloads/diskat/fantasti4nasvetlinaromanzadiska.doc
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   22

- Ще запаля ракета - рече водачът. Взе шепа сняг, направи я на топка,

метна я във въздуха и я запали със струя октаринов пламък от върховете на

пръстите си. Получи се кратък ослепителен синкав блясък.

Настъпи тишина. После друг магьосник каза:

- Абе смотаняк, сега вече нищо не виждам.

Това бе последното, което чуха преди нещо бързо, твърдо и шумно да ги

връхлети от тъмнината и да изчезне в нощта. Когато се изровиха един друг от

снега не откриха нищо друго, освен отчетливи следи от малки стъпки. Стотици

мънички стъпки, много нагъсто една до друга, описващи права като лъч на

прожектор черта през снега.


- Некромантка! - каза Ринсуинд.

Старицата от другата страна на огъня вдигна рамене и измъкна колода

мазни карти от някакъв невидим джоб.

Въпреки сковаващия мраз навън, атмосферата в юртата беше като под

мишницата на ковач и магьосникът вече обилно се потеше. Конските

изпражнения горяха добре, но Конските хора имаха още какво да научат за

климатичните инсталации, като се започне от значението на думата.

Бетан го изгледа косо.

- Какво е това мека романтика? - прошепна.

- Некромантия. Разговаряне с мъртвите - обясни той.

- О - промълви тя, леко разочарована. Бяха вечеряли с конско месо,

конско сирене, конски черен пудинг, кон-дьоври и рядка бира, за произхода

на която Ринсуинд не искаше да размишлява. Коен (който беше ял конска супа)

обясни, че Конните Племена от Централните степи се раждали на седлата,

което се стори на Ринсуинд невъзможно от гинекологична гледна точка. И били

особено сръчни в естествената магия, тъй като животът в откритата степ те

кара да осъзнаеш колко точно небето пасва на земята по всички ръбове и това

естествено вдъхновява ума за дълбокомислени въпроси от рода на: "Защо?",

"Кога?" и "Защо не опитаме и говеждо, за разнообразие?"

Бабата на главатаря кимна на Ринсуинд и нареди картите пред себе си.

Ринсуинд, както вече отбелязахме, беше най лошият магьосник на Диска;

никакви други магии не искаха да пребивават в мозъка му, след като там се

беше настанила Магията, точно както рибите бягат от вира с щуката. Но той

все още притежаваше гордост, а магьосниците не обичат да гледат как жени

извършват дори и най-простата магия. Невидимият Университет никога не

приемаше жени, смотолявайки оправдания за проблеми с канализацията, но

истинската причина бе неизказания ужас, че ако разрешат на жените да се

занимават с магия, те вероятно ще се оправят добре.

- Във всеки случай, не вярвам на гадания с карти - изломоти. -

Всичките тези приказки, че били изкристализираната мъдрост на вселената са

куп глупости.

Първата карта, пожълтяла от дима и нагъната от старост беше...

Би трябвало да е Звездата. Но вместо познатия кръгъл диск с недодялани

малки лъчи, видяха мъничка червена точка. Старицата измърмори нещо и

задраска с нокът по картата, после неприязнено изгледа Ринсуинд.

- Това няма нищо общо с мен - каза той. Тя обърна Голямото Значение на

Измиването на ръцете, Осмица Октограм, Купола на Небето, Езерото на Нощта,

Четворка Слонове, Асо Костенурки и, Ринсуинд го очакваше - Смърт.

И със Смърт нещо не беше наред. Би трябвало да представлява

сравнително реалистична рисунка на Смърт на бял кон и, наистина, той все

още беше там. Но небето бе осветено в червено и от далечен хълм идеше малка

фигурка, почти невидима на светлината на лампите с конска мас. Нямаше нужда

Ринсуинд да я идентифицира, защото зад нея се мъкнеше сандък на стотици

малки крачета. Багажът следва собственика си навсякъде. Ринсуинд погледна

към Двуцветко, бледа сянка върху куп конски кожи.

- Умрял ли е наистина? - попита.

Коен преведе на старата жена, която поклати глава. Пресегна се към

малкото дървено ковчеже до нея и започна да бърника из множество торбички и

шишенца, докато намери мъничко зелено шишенце, съдържанието на което изля в

бирата на Ринсуинд. Той го погледна подозрително.

- Кажва, ше е нещо като лекарштво. Ако шъм на твое мяшто бих го ишпил.

Тежи хора ше раштройват, ако откажеш гоштоприемштвото им.

- Няма ли да ми отнесе главата? - попита Ринсуинд.

- Кажва, ше е много важно да го ишпиеш.

- Ами, ако си сигурен, че не е вредно. И без това няма как да влоши

вкуса на бирата.

Отпи, усещайки всички погледи върху себе си.

- Хъм - каза. - Всъщност не е толкова ло...

Нещо го подхвана и изстреля във въздуха. Само дето в друг един смисъл

все още седеше до огъня - виждаше се там, смаляваща се фигурка в кръга от

светлина, който бързо ставаше все по-малък. Миниатюрните фигурки около него

напрегнато се взираха в тялото му. Като се изключи старицата. Тя гледаше

право нагоре към него и се хилеше.


Старшите магьосници на Кръглото море изобщо не се хилеха. Те започнаха

да съзнават, че имат насреща си нещо съвсем ново и страховито: млад човек,

който прави кариера.

Все пак никой не знаеше с пълна сигурност каква е истинската възраст

на Траймън, но рядката му коса бе все още черна, а восъчният вид на кожата

му би могъл да бъде взет, при лошо осветление, за свежия цвят на младостта.

Шестимата оцелели лидери на Осемте Ордена седяха около дългата,

лъскава нова маса в стаята, която преди това беше кабинет на Галдър

Уедъруакс и всеки се питаше какво точно у Траймън ги кара да искат да го

ритнат.

Не беше това, че е амбициозен и жесток. Жестоките хора са глупави;

всички те знаеха и как да пречупват амбициите на другите. Човек не оставаше

маг на Осмо Ниво дълго време, ако не беше изкусен в нещо като психическо

джудо.

Не беше това, че е кръвожаден, властолюбив, или пък особено зъл. Тези

неща не са непременно недостатъци за един магьосник. Магьосниците общо

взето не бяха по-зли от, да речем, комитета на средностатистическия Ротари

Клуб, и всеки от тях се бе издигнал до позиция на превъзходство в избраното

поприще не толкова чрез уменията си по магия, колкото поради това, че

никога не бе пропускал да се възползува от слабостите на опонентите си.

Не беше и това, че е особено мъдър. Всеки магьосник смяташе себе си за

сравнително страхотен в това отношение - беше си характерна черта на

професията.

Не беше даже и това, че има обаяние. Всички те знаеха какво е обаяние,

а у Траймън обаянието беше колкото у паче яйце.

В това именно беше цялата работа...

Той не беше нито добър, нито зъл, нито жесток или пък краен в някое

отношение, освен в едно. В това, че бе издигнал сивотата до висотата на

изящно изкуство и притежаваше ум, студен, безмилостен и логичен, като

склоновете на Ада.

И още по-странно беше, че всички тези магьосници, които в процеса на

работата си бяха срещнали безброй същества - пръскащи огън, с крила на

прилеп, с нокти на тигър - в уединението на магическата октограма, никога

преди не бяха изпитвали толкова неприятно чувство, каквото изпитаха когато

с десетминутно закъснение, Траймън влезе в стаята.

- Извинете ме за закъснението, господа - изгъгна той, потривайки

делово ръце, - много неща за вършене, много неща за организиране. Вярвам,

знаете как е.

Магьосниците се спогледаха косо, докато Траймън сядаше начело на

масата и дейно прелистваше някакви книжа.

- Какво стана с креслото на стария Галдър, това с лъвските облегалки

за ръцете и пилешките крака? - попита Джиглад Уърт.

Беше изчезнало заедно с повечето друга позната мебел. На нейно място

имаше няколко ниски кожени стола, които изглеждаха невероятно удобни преди

да си седял на тях повече от пет минути.

- Креслото ли? А, наредих да го изгорят - рече Траймън без да вдига

поглед.

- Да го изгорят? Но то беше безценен магически предмет на изкуството,

истински...

- Боя се, че бе просто една вехтория - рече Траймън, удостоявайки го с

бегла усмивка. - Сигурен съм, че истинските магьосници не се нуждаят от

такива неща, сега, ако ми позволите да привлека вниманието Ви към днешната

работа...

- Каква е тази хартишка? - попита Джиглад Уърт от Конски Капаци, като

размаха документа, оставен пред него, при това го размаха с повече апломб,

тъй като неговото кресло в собствената му претрупана и удобна кула беше

дори по-пищно от несъществуващото вече кресло на Галдър.

- Това е програма, Джиглад - търпеливо обясни Траймън.

- И за какво служи програмата?

- Това е списък с нещата, които трябва да обсъдим. Много е просто,

съжалявам ако смятате, че...

- Преди никога не ни е трябвало такова нещо!

- Мисля, че може би ви е трябвало, но просто не сте го имали - каза

Траймън с глас, в който звучеше разсъдливост.

Уърт се поколеба.

- Е, добре де - каза мрачно, като се огледа около масата за подкрепа, -

ама какво е това тук, където пише - той приближи писанието към очите си, -

"Избиране приемник на Грейхалд Сполд". Нали това е Руплед Вард? Той чака от

години.

- Да, но дали той е надежден? - запита Траймън.

- Какво?

- Сигурен съм, че всички ние осъзнаваме значението на правилното

ръководство - каза Траймън. - Вижте какво, Вард е... е, достоен е, разбирал

се, по свой начин, но...

- Не е наша работа - каза един от другите магьосници.

- Не, но би могло да бъде - рече Траймън.

Настъпи тишина.

- Да се месим в работата на друг орден? - недоумяваше Уърт.

- Разбира се, че не - отвърна Траймън. - Просто искам да кажа, че

бихме могли да им дадем... съвет. Но нека обсъдим това по-късно...

Магьосниците дори не бяха чували за "обединение на силите", иначе

номерът на Траймън никога нямаше да мине. Простата истина обаче беше, че да

помагаш на други да получат власт, даже за да засилиш собствените си

позиции, беше съвсем неразбираемо за тях. В тяхното съзнание всеки

магьосник се бореше сам за себе си. Дори и да не смятаме враждебните

паранормални същества, един амбициозен магьосник беше достатъчно зает да се

бори с враговете в собствения си Орден.

- Мисля, че сега трябва да обсъдим въпроса за Ринсуинд - каза Траймън.

- И звездата - добави Уърт. - Хората започват да забелязват, нали

знаете?

- Да, казват, че ние трябва да вземем някакви мерки - каза Лумуел

Партър от Ордена на Полунощниците. - Бих искал да знам какви.

- О, това е ясно - каза Уърт. - Казват, че трябва да прочетем Октаво.

Винаги това казват. Лоша реколта? Да се прочете Октаво. Болни крави? Да се

прочете Октаво. Магиите всичко ще оправят.

- Сигурно има нещо вярно - рече Траймън. - Моят, ъ-ъ-ъ, покоен

предшественик доста изучаваше Октаво.

- Всички сме я изучавали - рязко каза Пантър, - но какъв е смисълът?

Осемте магии трябва да действуват заедно. О, съгласен съм, ако всичко друго

се провали, може би ще трябва да рискуваме, но Осемте или трябва да се

кажат заедно, или изобщо да не се казват - а една от тях е в главата на тоя

Ринсуинд.

- А не можем да го открием - довърши Траймън. - Това е случаят, нали

така? Сигурен съм, че всеки е опитал самостоятелно.

Магьосниците се спогледаха, смутени. Накрая Уърт каза:

- Да, добре. Да си разкрием картите. Аз изглежда не мога да го открия.

- Опитах гадаене с кристал - рече друг, - нищо.

- Аз изпратих зли духове - каза трети.

Останалите се поизправиха. Ако да се признава неуспеха беше станало

модерно, то те щяха страшно добре да обяснят колко героично са се

провалили.

- Това ли е всичко? Аз изпратих демони.

- Аз пък погледнах в Огледалото за надзор*.

[* Б.пр. Игра на думи. Надзор - oversigh едновременно значи и пропуск,

грешка.]

- Снощи го търсих в Руните на Мхо.

- Желая да обясня, че опитах и Руните, и Огледалото, и вътрешностите

на маникрии.

- Аз пък разпитах зверовете в полето и птиците в Небето.

- Някакъв резултат?

- Тцъ.

- Ами, аз питах самите кости на страната, да, и камъните в глъбините,

и планините й.

Настъпи внезапно ледено мълчание. Всички погледнаха към магьосника,

който се бе изказал последен. Беше Ганмък Трийхалит от Почтените Пророци,

който неловко се размърда на мястото си.

- Да, предполагам, че със звънци - каза някой.

- Не съм казал, че са отговорили, нали?

Траймън изгледа събралите се.

- Аз изпратих да го търсят - каза той.

Уърт изсумтя.

- Последните два пъти май нищо не излезе от това, не е ли тъй?

- Защото разчитахме на магия, но ясно е, че Ринсуинд по някакъв начин

остава скрит за магията. Но не може да си скрие следите от стъпките.

- Изпратил си следотърсач?

- Би могло да се каже.

- Герой? - Уърт успя да натъпче тази единствена дума с много значение.

С такъв тон на гласа в една друга вселена един южняк би казал "мръсен

янки".

Магьосниците зяпнаха Траймън с отворени уста.

- Да - каза той спокойно.

- По чия заповед? - настоя Уърт.

Траймън извърна към него сивите си очи.

- Моя. Друга не ми трябваше.

- Това е... това е крайно неправомерно. Откога на магьосниците им

трябват герои, за да им вършат работата?

- Откакто магьосниците разбраха, че магията не действа - отвърна

Траймън.

- Временен неуспех, нищо повече.

Траймън сви рамене.

- Може би - каза, - но нямаме време да разберем. Докажете, че греша.

Намерете Ринсуинд чрез гадаене с кристал или разговаряне с птици. Що се

отнася до мен, аз съм устроен да бъда мъдър. А мъдрият човек се подчинява

на повелите на времето.

Добре известен факт е, че воините и магьосниците не се погаждат, тъй

като едните смятат другите за сбирщина кръвожадни идиоти, които не могат да

вървят и да мислят едновременно, а другите пък проявяват естествено

подозрение към хора, които много мънкат и носят дълги роби. Охо, казват

магьосниците, ако ще се заяждаме за това, тогава нека си кажем за тия яки,

с капси и лъскави мускули в Асоциацията на Младите Езичници*. На което

героите отвръщат, няма що страхотно обвинение, направено от куп мухльовци,

дето не смеят да се доближат до жена, от страх, представете си, че

мистическата им сила щяла да се пресуши. Така, а, казват магьосниците, тук

вече май прекалихте, вие с вашите кожени позьорски патрондаши. А, така ли,

казват героите, защо не си...
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   22

Свързани:

Фантастична светлина iconВзаимоотношения в малката група
Бога, повличайки останалите в дълбочината на подобна лична среща и интимност. Подобно на луната, която отразява слънчевата светлина...
Фантастична светлина iconНашият адрес е: с. Кортен 8930 общ. Нова Загора обл. Сливен нч "Светлина 1872" За XIII национални Празници на Селския Любителски Театър
Светлина” -с. Кортен е основано през 1893г., а данни за началото на културна дейност датират от 1872г., когато се основава ученолюбивата...
Фантастична светлина iconМинистерство на културата национално училище по изкуствата
Р. Шуман Фантастична пиеса Солист Георги Руменов Георгиев VIII клас, виолончело
Фантастична светлина iconПрограма 17 май 2008г
Карате Клуб „Светлина” и Българската Федерация по карате – ijka българия, с любезното съдействие на Столична община организират четвърти...
Фантастична светлина iconНа 10 ноември започна контролния етап на традиционната акция "Светлина"
Акция “светлина”. Акцията има за цел, чрез целенасочена контролна и превантивна дейност да насочи вниманието на обществеността към...
Фантастична светлина iconСъбития от живота на фондация „Светлина на Балканите
В деня на детето, 1 юни, в Пленарната зала на община Русе се проведе благотворителен концерт, организиран от сътрудниците на фондация...
Фантастична светлина iconЖива вода
Думата “урина” или “уринотерапия” предизвикват погнуса и гримаса на отвращение у много хора. В действителност, тази фантастична течност...
Фантастична светлина iconЦветна среда
Агиращи на дразнения, получени от пряка или отразена от предметите светлина. Очите при човек са пригодени да отчитат нюансите на...
Фантастична светлина iconПредставяме ви – light im osten
Светлина на Изток” (“Licht im Osten”) се стреми да разпространява благовестието сред народите от Източна Европа. Днес „Светлина на...
Фантастична светлина iconСветлинните вълни и цветовете
Друга характеристика на цвета е неговата наситеност или чистота – това е степента на смесването му с бяла светлина. Колкото по-малко...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом