Фантастична светлина




ИмеФантастична светлина
страница7/22
Дата на преобразуване19.11.2012
Размер2.82 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.koronal.com/downloads/diskat/fantasti4nasvetlinaromanzadiska.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   22

- Освен ако не е бил натъпкан с камъни - каза астрологът като отчаян

и, както се оказа, напълно несполучлив опит да разведри обстановката.

- Но той трябва да се приземи все някъде? Къде, питаме се ние.

- Къде? - лоялно повтори астрологът.

- И незабавно ни идва наум един начин на действие.

- А! - възкликна астрологът, тичайки в стремежа си да не изостава от

магьосника, който крачеше гордо през Двамата Дебели Братовчеди.

- И този начин е...?

Астрологът срещна две очи, толкова сиви и толкова ласкави, колкото е

стоманата.

- Ъ, ъ, ъ. Да спрем да търсим? - осмели се.

- Точно така! Вкарваме в действие дарбите, които ни е дал Създателят,

до трошица, поглеждаме надолу и какво е това, което виждаме?

Астрологът изпъшка вътрешно. Погледна надолу.

- Плочки - рискува.

- Плочки, да, които заедно изграждат?...

Траймън видимо очакваше отговор.

- Зодиака? - дръзна в отчаянието си астрологът.

- Правилно! И следователно, единственото което трябва да направим, е

да съставим хороскопа на Ринсуинд и ще научим точно къде се намира!

Астрологът се ухили като човек, който след като е танцувал степ върху

движещи се пясъци, най после усеща досега на твърда скала под нозете си.

- Ще ми трябва точното място и време на раждането му - рече.

- Лесна работа. Преписах ги от Университетските архиви, преди да

дойда.

Астрологът погледна бележките и сбърчи чело. Пресече стаята и издърпа

широко чекмедже, пълно с карти. Отново прочете бележките. Взе сложен пергел

и няколко пъти го разтвори над картата. Взе малък месингов астролаб и

внимателно го прегъна. Свирукаше си през зъби. Взе парче тебешир и надраска

няколко числа на една черна дъска.

Междувременно Траймън втренчено гледаше новата звезда. Мислеше си:

"Легендата в Пирамидата на Тсорт гласи, че този, който каже Осемте Магии

заедно, когато Дискът е в опасност, ще получи всичко, което истински желае.

А това ще стане толкова скоро!"

Мислеше още: "Спомням си Ринсуинд, не беше ли онова дръгливо хлапе,

което винаги показваше най-слаб резултат на упражненията. И един магически

кокал няма в тялото му. Само да ми падне и ще видим дали не можем да кажем

всичките осем..."

Астрологът възкликна "Божичко!" под носа си. Траймън се завъртя.

- Е?

- Удивителен хороскоп - задъхано рече астрологът. Сбърчи чело. -

Всъщност малко странен. - добави.

- Колко странен?

- Роден е под Малката Скучна Група Слаби Звезди, която, както знаете,

се намира между Летящия Лос и Възлестата Нишка. Твърди се, че даже древните

не са могли да измислят какво интересно да кажат за знака, което...

- Да, да, хайде карай нататък - раздразнено викна Траймън.

- Това е знакът, по традиция асоцииран с майстори на шахматни дъски,

продавачи на лук, производители на малки гипсови изображения от

второстепенно религиозно значение и хора, алергични към олово. Изобщо не е

знак на магьосници. И по време на раждането му, сянката на Кори Селести...

- Не искам да знам всички технически подробности - изръмжа Траймън. -

Само ми прочети хороскопа му.

Астрологът, който доста добре се забавляваше, въздъхна и направи някои

допълнителни изчисления.

- Много добре - каза. - Гласи следното: "Днес е добър ден за нови

запознанства. Добро дело може да има непредвидени последствия. Не ядосвайте

друиди. Скоро ви очаква много странно пътешествие. Щастливата ви храна са

малки краставички. Хора, които насочват ножовете си към Вас, може би не Ви

мислят доброто. П.С. Съвсем сериозно ви казваме това за друидите."

- Друиди? - каза Траймън. - Чудя се...


- Добре ли си? - попита Двуцветко. Ринсуинд отвори очи.

Магьосникът бързо се привдигна и хвана Двуцветко за ризата.

- Искам да се махна оттук! - каза настойчиво. - Веднага!

- Но тук сега ще се проведе древна и традиционна церемония!

- Хич не ме интересува колко древна! Искам да усещам честен калдъръм

под нозете си, искам старата позната миризма на помийни ями, искам да отида

там, където има много хора, и огнища, и покриви, и стени и други такива

дружелюбни неща. Искам да си отида у дома!

Откри, че внезапно и отчаяно копнее за смрадливите задимени улици на

Анкх-Морпорк, който беше най-хубав през пролетта, когато лепкавият блясък

на мътните води на реката Анкх придобиваше особена иридесценция, а стрехите

бяха пълни с птичи песни, или най-малкото с птици, които кашляха ритмично.

Сълзи изскочиха на очите му при спомена за изкусната игра на светлината по

храма на Малките Богове, известна местна забележителност, и буца заседна на

гърлото му при мисълта за сергията с пържена риба на пресечката на Улица

Мидън и Улицата на Лукавите Занаятчии. Сети се за малките руски

краставички, които се продаваха там, огромни зелени неща, спотайващи се на

дъно то на буркана си като удавени китове. Те зовяха Ринсуинд през хиляди

мили разстояние, обещавайки му да го запознаят с яйчената туршия в съседния

буркан.

Спомни си за уютните плевници и топлите решетки на първокласните

конюшни, където нощуваше. Глупак, какъвто си бе понякога, се беше подиграл

с този начин на живот. Сега това му изглеждаше невероятно, но тогава го

намираше за скучен.

Сега му беше дошло до гуша. Отиваше си у дома. Туршийо от краставички,

чувам твоя зов...

Той избута Двуцветко настрани, загърна се в окъсаната си мантия с

огромно достойнство, обърна лице към онази част от хоризонта, където

смяташе, че се намира родният му град и с напрегната решителност и

значителна разсеяност се хвърли направо от върха на тридесетфутов трилитон.

След около десет минути, когато разтревоженият и доста разкаян

Двуцветко го изрови от огромната снежна пряспа при основата на камъните,

изразът на лицето му не се беше променил. Двуцветко се вгледа в него.

- Добре ли си? - попита. - Колко пръста ти показвам?

- Искам да си вървя у дома?

- Добре.

- Не, не се опитвай да ме разубеждаваш, до гуша ми дойде. Ще ми се да

ти кажа, че всичко беше много хубаво, но не мога, и... какво?

- Казах добре - повтори Двуцветко, - нямам нищо против да видя отново

Анкх-Морпорк. Предполагам, че вече са възстановили доста от сградите там.

Трябва да отбележим, че когато за последен път тези двамата видяха

града, там бушуваше пожар, факт, който до голяма степен се дължеше на това,

че Двуцветко беше запознал благосклонното, но невежо население на града с

понятието застраховка срещу пожар. Но опустошителните пожари бяха обичайно

явление в Морпоркианския живот и разрушеното винаги се построяваше отново,

весело и педантично, като се използваха традиционни местни материали - сухо

като прахан дърво и слама, насмолена, за да не пропуска вода.

- Така ли? - каза Ринсуинд, поотпускайки се. - Е, добре тогава.

Хубаво. Ами може би е по-добре да офейкваме тогава, а?

Изправи се криво-ляво и се поотупа от снега.

- Само че според мен по-добре да изчакаме до утре сутрин - добави

Двуцветко.

- Защо?

- Ами, защото е ужасно студено, не знаем всъщност къде сме, Багажът

никакъв го няма, стъмва се...

Ринсуинд застина. Стори му се, че в дълбоките каньони на мозъка си чу

далечно шумолене на древна хартия. Осени го ужасяващото чувство, че отсега

нататък сънищата му натрапчиво ще се повтарят, а той има да върши толкова

по-добри неща, отколкото да слуша наставленията на куп древни магии, които

не можеха даже да стигнат до консенсус относно това как се е появила

Вселената...

Тих сух гласец се обади от задната част на мозъка му: "Какви неща?"

- О, я млъквай - каза.

- Само казах, че е ужасно студено и... - занарежда отново Двуцветко.

- Нямах предвид теб, а себе си.

- Какво?

- О, я стига - уморено каза Ринсуинд. - Дали не се намира нещо за

ядене наоколо?

Гигантските камъни се открояваха черни и застрашителни на фона на

умиращата зелена светлина на залеза. Вътрешният кръг беше пълен с друиди,

които сновяха насам-натам на светлината на големи огньове и настройваха

всички необходими периферни устройства на един каменен компютър, като

овнешки черепи на колове с имел на върха, знамена, избродирани с виещи се

змии и тъй нататък. Оттатък кръга, образуван от светлината на огньовете, се

бяха събрали голям брой жители на равнината; друидските фестивали винаги са

били много популярни, особено когато нещата вървят на зле.

Ринсуинд впери поглед в тях.

- Какво става тук?

- Ами - ентусиазирано подхвана Двуцветко, по всичко личи, че ще се

състои тази церемония, датираща от хиляди години, за да се отпразнува...

ъъм, ъъм, възраждането на луната или може би на слънцето. Не, почти съм

сигурен, че е луната. По всичко личи, че е много тържествена и красива, и

изпълнена с мълчаливо достойнство.

Ринсуинд потръпна. Той винаги се разтревожваше когато Двуцветко

заговаряше по този начин. Добре поне, че още не беше употребил "живописен"

и "чудноват"; Ринсуинд въобще не бе успял да стигне до задоволителен превод

на тези думи, но най-близкото, до което можа да се добере, беше

"неприятности".

- Де да беше Багажът тук - съжали туристът. - Щях да мога да си

използвам иконоскопа. Сигурно ще е много чудновато и живописно.

Тълпата се раздвижи очаквателно. Очевидно всеки момент щеше да

започне.

- Виж какво - настоятелно заобяснява Ринсуинд. - Друидите са божии

служители. Не трябва да забравяш това. Не прави нищо, с което да ги

раздразниш.

- Но...

- Не предлагай да купиш камъните.

- Но аз...

- Не започвай да говориш за чудновати местни фолклорни обичаи.

- Мислех си...

- Наистина не се опитвай да им продадеш застраховка, това винаги ги

раздразва.

- Но те са божии служители! - проплака Двуцветко.

Ринсуинд спря.

- Да - каза, - нали именно там е цялата работа?

В далечния край на външния кръг се оформяше нещо като процесия.

- Но божиите служители са добри и мили хора - каза Двуцветко. - В

родината ми обикалят с просешки купички. Те са единственото, което

притежават - добави.

- Аха - рече Ринсуинд, без да е сигурен, че е разбрал. - Те сигурно им

служат, за да слагат там кръвта, нали така?

- Кръв?

- Да, от жертвоприношенията - Ринсуинд се замисли за божиите

служители, които познаваше у дома.

Той, разбира се, се страхуваше да не превърне в свой враг някой от

боговете и беше присъствувал на безброй храмови служби и общо взето

смяташе, че най-точната дефиниция за който и да е божи служител в региона

на Кръглото Море е - човек, който прекарва значителна част от времето си

потънал до мишниците си в кървища.

Двуцветко беше ужасен.

- О, не - каза. - Там, откъдето идвам, божиите служители са свети

хора, които са се обрекли на живот в нищета, добри дела и изучаване

естеството на Бога.

Ринсуинд се замисли над това ново твърдение.

- Никакви жертвоприношения? - попита.

- Абсолютно никакви.

Ринсуинд се предаде.

- Е - каза, - на мен не ми звучат много святи.

Прозвуча силен взривопръднист звук от оркестър бронзови тромпети.

Ринсуинд се огледа. Колона друиди бавно маршируваха край тях с окичени с

букети имел дълги сърпове. Следваха ги разни младши друиди и чираци,

свирещи на различни ударни инструменти, за които се предполагаше, че

пропъждат злите духове и по всяка вероятност това беше така. Светлината на

факлите описваше вълнуващо драматични фигури по камъните, зловещо

възправящи се на фона на осветеното в зелено небе. В посока към пъпа

бляскавите завеси на aurora coriolis* започнаха да намигат и блещукат сред

звездите и милион ледени кристалчета затанцуваха в магическото поле на

Диска.

[* Б.пр. По аналогия с Aurora Borealis - северно сияние и Aurora

Australis - южно сияние; aurora coriolis - сиянието откъм Cori Celesti,

която се намира в Центъра.]

- Белафон всичко ми обясни - прошепна Двуцветко. - Ще станем свидетели

на многовековна церемония, която прославя Единството на Човека с Вселената,

ето това ми каза.

Ринсуинд кисело следеше процесията. Когато Друидите се разпръснаха

около голям плосък камък извисяващ се в центъра на кръга, той не можа да не

забележи привлекателната, макар и доста бледа млада дама сред тях. Тя имаше

дълга бяла роба, златна огърлица около врата си и неопределено изплашено

изражение на лицето си.

- Тя друидка ли е? - попита Двуцветко.

- Мисля, че не - бавно рече Ринсуинд. Друидите започнаха да пеят

монотонно. Това беше един особено зловещ и доста еднообразен напев, който

звучеше така, сякаш щеше всеки момент да премине в рязко кресчендо. Мисълта

му не излезе от релси, когато видя как младата жена легна върху големия

камък.

- Искам да остана - рече Двуцветко. - Мисля, че церемонии като тази ни

връщат към една примитивна простота, която...

- Да, да - прекъсна го Ринсуинд, - но те ще я принесат в жертва, ако

държиш да знаеш.

Двуцветко го погледна удивено.

- Какво? Ще я убият?

- Да.

- Защо?

- Не питай мен. За да накарат реколтата да расте или луната да изгрее,

или нещо такова. А може би просто си падат по убийства на хора. Ето ти тебе

религия.

До съзнанието му достигна ниско бръмчене, което не толкова се чуваше,

колкото се усещаше.

Като че ли идеше от камъка до тях. Под повърхността му блещукаха малки

светлинки, като слюдени люспички.

Двуцветко отваряше и затваряше уста.

- Не могат ли да използват цветя, горски плодове и тям подобни -

попита. - Така, като символ?

- Тцъ.

- Някой опитал ли е някога?

Ринсуинд въздъхна:

- Виж какво - каза. - Нито един уважаващ себе си Върховен Жрец няма да

вдига цялата тая дандания с тромпетите и процесиите и всичко останало, за

да забие после ножа си в нарцис и две-три сливи. Приеми нещата такива,

каквито са, всички тия дрънканици за златни клонки, природни цикли и тям

подобни, всичко се свежда до секс и насилие, обикновено в комбинация.

За негово учудване, устната на Двуцветко трепереше. Двуцветко не само

че гледаше на света през розови очила. Ринсуинд знаеше - той също така го
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   22

Свързани:

Фантастична светлина iconВзаимоотношения в малката група
Бога, повличайки останалите в дълбочината на подобна лична среща и интимност. Подобно на луната, която отразява слънчевата светлина...
Фантастична светлина iconНашият адрес е: с. Кортен 8930 общ. Нова Загора обл. Сливен нч "Светлина 1872" За XIII национални Празници на Селския Любителски Театър
Светлина” -с. Кортен е основано през 1893г., а данни за началото на културна дейност датират от 1872г., когато се основава ученолюбивата...
Фантастична светлина iconМинистерство на културата национално училище по изкуствата
Р. Шуман Фантастична пиеса Солист Георги Руменов Георгиев VIII клас, виолончело
Фантастична светлина iconПрограма 17 май 2008г
Карате Клуб „Светлина” и Българската Федерация по карате – ijka българия, с любезното съдействие на Столична община организират четвърти...
Фантастична светлина iconНа 10 ноември започна контролния етап на традиционната акция "Светлина"
Акция “светлина”. Акцията има за цел, чрез целенасочена контролна и превантивна дейност да насочи вниманието на обществеността към...
Фантастична светлина iconСъбития от живота на фондация „Светлина на Балканите
В деня на детето, 1 юни, в Пленарната зала на община Русе се проведе благотворителен концерт, организиран от сътрудниците на фондация...
Фантастична светлина iconЖива вода
Думата “урина” или “уринотерапия” предизвикват погнуса и гримаса на отвращение у много хора. В действителност, тази фантастична течност...
Фантастична светлина iconЦветна среда
Агиращи на дразнения, получени от пряка или отразена от предметите светлина. Очите при човек са пригодени да отчитат нюансите на...
Фантастична светлина iconПредставяме ви – light im osten
Светлина на Изток” (“Licht im Osten”) се стреми да разпространява благовестието сред народите от Източна Европа. Днес „Светлина на...
Фантастична светлина iconСветлинните вълни и цветовете
Друга характеристика на цвета е неговата наситеност или чистота – това е степента на смесването му с бяла светлина. Колкото по-малко...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом