Фантастична светлина




ИмеФантастична светлина
страница6/22
Дата на преобразуване19.11.2012
Размер2.82 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.koronal.com/downloads/diskat/fantasti4nasvetlinaromanzadiska.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

- Ами, може да искате да знаете кога да си посадите реколтата - каза

Белафон, като започваше да се поти леко, - или пък може би...

- Ще ви услужа с моя алманах, ако искате. - каза Двуцветко.

- Алманах?

- Това е книга, която ти казва кой ден сме. - уморено обясни Ринсуинд.

- Точно каквото ви трябва за посевите.

Белафон се наежи.

- Книга? - повтори. - Такава, от хартия?

- Да.

- На мене пък това никак не ми звучи убедително - злобно заяви

друидът. - Как може една книга да знае какъв ден сме? Хартията не може да

брои.

Отправи се с тежка стъпка към предната част на скалата, от което тя

заплашително се наклони. Ринсуинд с мъка преглътна и направи знак на

Двуцветко да се приближи.

- Чувал ли си за културологичен шок? - просъска.

- Какво е това?

- Това, което се получава, когато хората цели петстотин години се

опитват да накарат да заработи както трябва един кръг от камъни и изведнъж

се появи някой с малко книжле със страница за всеки ден и словоохотливи

изреченийца от рода на "Сега е времето да посадите бакла" или "Рано пиле,

рано пее, най-добре мъртвец се смее". А знаеш ли кое е най-важното във

връзка с културологичния шок, което - Ринсуинд спря да си поеме дъх и

замърда безгласно устни, опитвайки се да си спомни докъде бе стигнал с

изречението, - не трябва да се забравя? - завърши.

- Кое?

- Не го предизвиквай у човек, пилотиращ скала тежка хиляда тона.


- Отиде ли си?

Траймън надникна предпазливо над назъбените стени на Кулата на

Изкуството, голямата порутена островърха кула, която се извисяваше над

Невидимия Университет. Далеч долу, групичката студенти и инструктори на

магия направи удивителен знак.

- Сигурни ли сте?

Касиерът събра ръцете си във фуния и извика:

- Разби към централната врата и избяга преди час, сър.

- Неправилно - рече Траймън. - Той си тръгна, ние избягахме. Е, добре

ще слизам тогава. Докопа ли някого?

Касиерът преглътна. Той не беше магьосник, а любезен, добродушен

човек, който не заслужаваше да вижда нещата, на които беше станал свидетел

през последния час. Разбира се, не беше необичайно в района на Университета

да се скитат малки демони, цветни светлини и разни полуматериализирани

фантазии, но в безмилостното нападение на Багажа имаше нещо, което дълбоко

го разтърси. Да се опиташ да го спреш би било като да опиташ да се бориш с

ледник.

- Ами... той глътна Декана на Хуманитарния факултет, сър - извика.

Траймън грейна.

- Зла съдба - промърмори.

Тръгна надолу по дългото спираловидно стълбище. След малко устните му

се стегнаха в тънка усмивчица. Денят определено вървеше накъм добро.

Трябваше да се организират много неща. А ако имаше нещо, което Траймън

наистина обичаше, то беше да организира.


Скалата се спусна над високите равнини, разпъртушинвайки снега от

преспите само на няколко фута под нея. Белафон сновеше забързано насам

натам, като ту мажеше скалата с мъничко имелов мехлем, ту пишеше с тебешир

руни тук-там, докато Ринсуинд трепереше от ужас и изтощение, а Двуцветко се

тревожеше за Багажа си.

- Там горе пред нас! - изкрещя друидът, надвиквайки шума на въздушната

струя. - Вижте великия небесен компютър!

Ринсуинд надникна измежду пръстите си. Далече на хоризонта се издигаше

огромна конструкция от сиви и черни каменни стълбове, подредени в

концентрични окръжности и мистични пътеки, върлинести и отблъскващи на фона

на снега. Без съмнение, хора не биха могли да преместят тези зараждащи се

планини - без съмнение, тълпа великани е била превърната в камъни от

някакъв...

- Ами че това май са куп камъни - каза Двуцветко.

Белафон замръзна насред ръкомаханията си.

- Какво? - попита.

- Много е хубав - добави туристът забързано. Потърси думата. -

Етнически - реши.

Друидът настръхна.

- Хубав? - каза. - Триумф на силиконовия блок, чудо на съвременната

зидарска технология хубав?

- О, да - съгласи се Двуцветко, за който сарказъм беше просто

осембуквена дума, започваща със "С".

- Какво значи "етнически"? - попита друидът.

- Означава ужасно внушителен - бързо обясни Ринсуинд, - и ако нямате

нищо против, май има опасност да се приземим.

Белафон се извърна, не съвсем умилостивен. Вдигна широко разперени

ръце и изкрещя върволица от непреводими думи, като накрая обидено прошепна

"хубав".

Скалата забави скорост, понесе се странично в пушилка от сняг и увисна

над кръга. Отдолу един друид махаше в сложни фигури с две клонки имел и

Белафон умело приземи масивния блок между два гигантски изправени камъка,

при което се чу възможно най-слабо чукване. Ринсуинд изпусна дъха си в

дълга въздишка и тя побърза да се скрие някъде. От едната страна на скалата

се стовари стълба и над ръба се появи главата на възстар друид. Той

озадачено изгледа двамата пътници и после се обърна към Белафон.

- Време беше, мама му стара - рече. - Седем седмици до Свинебъдни

вечер, а тая пущина пак ни играе номера.

- Здравей, Закрая - каза Белафон. - Какво стана тоя път?

- Съвсем се е развалил. Днес предрече изгрева на слънцето с три минути

по-рано. Пълен провал, момче, това е.

Белафон се прехвърли на стълбата и изчезна от погледа им. Пътниците се

спогледаха, после се взряха надолу в огромното открито пространство между

вътрешния кръг камъни.

- Какво ще правим сега? - попита Двуцветко.

- Можем да си поспим, а? - предложи Ринсуинд.

Двуцветко не му обърна внимание и заслиза надолу по стълбата. Из кръга

друиди почукваха мегалитите с малки чукчета и напрегнато се вслушваха в

звука. Няколко от грамадните камъни бяха сложени да легнат на едната си

страна и всеки от тях беше заобиколен от друга тълпа друиди, които

внимателно ги изучаваха и спореха помежду си. Към мястото, където седеше

Ринсуинд, се носеха тайнствени фрази: "Не може да е софтуеърна

несъвместимост - Напевът на Стъпканата Спирала беше замислен за

концентрични пръстени, идиот..."

"Аз викам да го запалим отново и да опитаме с една проста лунна

церемония..."

"...е, добре де, добре, нищо им няма на камъните, само дето нещо във

вселената се е объркало, нали така?"

В мъглявото изтощено съзнание на Ринсуинд изникна споменът за ужасната

звезда, която бяха видели в небето. Нещо наистина се бе объркало във

вселената снощи.

Как така се бе върнал върху Диска? Имаше чувството, че отговорите бяха

някъде във вътрешността на главата му. И го осени още по-неприятното

чувство, че нещо друго наблюдава сцената долу - наблюдава я иззад очите му.

Магията се беше измъкнала от леговището си дълбоко в неутъпканите

черни пътища на мозъка му и се беше разположила господарски в предната му

част, гледаше разиграващата се сцена и се занимаваше с умствения еквивалент

на чоплене на семки.

Опита се да я побута назад - и светът изчезна... Намираше се в

тъмнина, топла плесенясала тъмнина, тъмнината на гробницата, кадифената

чернота на фараонския саркофаг. Долови силна миризма на стара кожа и

киселия дъх на древна хартия. Хартията прошумоля. Усещаше, че тъмнината е

пълна с невъобразими ужаси - а неприятното на невъобразимите ужаси е, че е

твърде лесно да си ги въобразиш...

- Ринсуинд - каза някакъв глас. Ринсуинд никога не беше чувал гущер да

говори, но беше сигурен, че би имал такъв глас.

- Хъм - каза той. - Да?

Гласът се изкикоти - странен звук, хартиен.

- Би трябвало да попиташ "Къде съм?" - каза.

- Приятно ли щеше да ми е, ако знаех? - попита Ринсуинд.

Втренчено се вгледа в тъмнината. Сега, след като беше привикнал с нея,

виждаше нещо. Нещо безформено, толкова неясно, че едва ли можеше изобщо да

бъде нещо, нищо повече от драскулки във въздуха. Нещо странно познато.

- Е, добре - каза. - Къде съм?

- Сънуваш.

- Може ли вече да се събудя, моля?

- Не - отсече друг глас, стар и сух като първия, но все пак малко по-

различен.

- Имаме да ти кажем нещо много важно - каза трети глас, още по-

мъртвешки сух, ако това беше възможно.

Ринсуинд глупаво кимна. Дълбоко навътре в мозъка му се таеше магията и

предпазливо надничаше иззад мисленото му рамо.

- Ти ни причини много неприятности, млади Ринсуинд - продължи гласът. - Цялото това твое падане от края на света, без да мислиш за другите. Видиш ли, наложи се сериозно да изкривим действителността.

- Оле боже!

- А сега пред теб стои много важна задача.

- Аха. Добре.

- Преди много години уредихме една от нас да се скрие в главата ти,

тъй като предвиждахме, че ще дойде време, когато ти ще трябва да играеш

много важна роля.

- Аз? Защо?

- Много се измъкваш - каза един от гласовете. - Това е добре.

Късметлия си.

- Късметлия? Десетки пъти вече едва отървавам кожата.

- Именно.

- Аха.

- Обаче гледай да не почнеш да падаш пак от Диска. Това ние наистина

не можем да допуснем.

- Кои сте това ние, по-точно - попита Ринсуинд.

В тъмнината прошумоля нещо.

- В началото бе словото - рече сух глас точно зад него.

- Яйцето беше - поправи го друг глас. - Съвсем ясно си спомням.

Великото Яйце на Вселената. Малко гумено.

- И двамата всъщност грешите. Сигурен съм, че беше първоначалната

тиня.

Един глас до коляното на Ринсуинд каза:

- Не, тя дойде после. Първо бе небесната твърд. Купища твърд. Доста

лепкава, като захарен памук. Много сиропирана всъщност...

- В случай, че някой се интересува - рече пресеклив глас от лявата му

страна, - всички вие грешите. В началото бе Прочистването на Гърлото...

- после словото...

- пардон, тинята...

- определено гумено, стори ми се...

Спряха за момент. После един глас каза внимателно:

- Както и да е, каквото и да е било, спомняме си го ясно.

- Точно така.

- Именно.

- И задачата ни е да се погрижим нищо ужасно да не му се случи,

Ринсуинд.

Ринсуинд примижа в тъмното:

- Бихте ли били така любезни да ми обясните за какво става дума?

Чу се хартиена въздишка:

- Не става с метафори - рече един от гласовете. - Слушай какво, много

е важно да запазиш Магията в главата си и да ни я донесеш точно когато

трябва, разбираш ли, тъй че щом настъпи точния момент, да можем да бъдем

казани. Разбираш ли?

Ринсуинд си помисли: "Да можем да бъдем казани?" И изведнъж се сети

какви са тези драскулки пред него. Това беше нещо написано върху страница,

гледано изотдолу.

- Нима съм вътре в Октаво? - запита.

- В известно метафизическо отношение - рече безцеремонно един от

гласовете, като се приближаваше. Ринсуинд почувствува сухото шумолене до

самия си нос...

Той побягна.


Една единствена червена точка гореше в заобикалящото я петно тъмнина.

Траймън, облечен още в церемониалната си мантия от тържественото встъпване

в длъжност като глава на Ордена, не можеше да се отърве от чувството, че е

пораснала малко, откакто я наблюдаваше. Извърна се от прозореца,

потръпвайки.

- Е? - попита.

- Звезда е - каза Професорът по Астрология. - Мисля.

- Мислиш?

Астрологът трепна. Стояха в обсерваторията на Невидимия Университет и

мъничката колкото глава на топлийка рубинена точица на хоризонта не го

гледаше много по-свирепо от новия му господар.

- Ами, видите ли, въпросът е, ние винаги сме смятали, че звездите са

до голяма степен като нашето слънце...

- Искаш да кажеш огнени кълба с диаметър около една миля?

- Да. Но тази нова звезда е, ами... голяма.

- По-голяма от слънцето? - попита Траймън. Винаги беше считал огнено

кълбо с диаметър една миля за доста внушително, въпреки че по принцип не

одобряваше звездите. Правеха небето да изглежда разхвърляно.

- Много по-голяма - бавно изрече астрологът.

- Да не би да е по-голяма от главата на Великия АТуин?

Астрологът изглеждаше съкрушен.

- По-голяма от Великия АТуин и Диска взети заедно - каза. - Проверили

сме - добави бързо, - и сме съвсем сигурни.

- Това значи голяма - съгласи се Траймън. - Думата огромна ми идва на

ум.

- Масивна - набързо се съгласи астрологът.

- Хъм.

Траймън закрачи по широкия мозаичен под на обсерваторията, който беше

изпъстрен със знаците от Дисковия Зодиак. Те бяха шестдесет и четири, от

Уезин Двуглавото Кенгуру до Гахуум, Вазата с Лалетата (съзвездие от голямо

религиозно значение, чийто смисъл, уви, вече не се знаеше).

Той спря върху златно-синята мозайка на Мубо Хаената и рязко се

извърна.

- Ще я ударим, нали? - попита.

- Боя се, че да, сър - каза астрологът.

- Хъм - Траймън направи няколко крачки напред, гледайки брадата си

замислено. Спря върху ръбчето между Окьок Търговеца и Небесния Пащърнак.

- Не съм експерт по тези въпроси - каза. - Но предполагам, че това

няма да е никак добре, нали?

- Не, сър.

- Много горещи са това звездите, а?

Астрологът преглътна:

- Да, сър,

- Ще изгорим, а?

- Накрая, да. Разбира се, преди това ще има дискотресения, приливни

вълни, разпадане на гравитацията, а вероятно и атмосферата ще изчезне.

- Аха. С една дума, липса на свястна организация.

Астрологът се поколеба, после се предаде:

- Може и така да се каже, сър.

- Хората ще изпаднат в паника?

- Боя се, че не за дълго.

- Хъм - каза Траймън, който точно минаваше върху Портата Може Би и

умело се завърташе към Небесната Крава. Отново присви очи към червения

блясък на хоризонта. Изглежда взе решение.

- Не можем да намерим Ринсуинд - рече. - А ако не можем да намерим

Ринсуинд, не можем да намерим осмата магия на Октаво. Но смятаме, че Октаво

трябва да се прочете, за да се отклони катастрофата - иначе защо Създателят

я е оставил?

- Може би я е забравил - предположи астрологът.

Траймън го изгледа кръвнишки.

- Другите ордени претърсват всички земи оттук до Центъра - продължи,

като отмяташе въпросите върху пръстите на ръката си, - тъй като изглежда

нелогично човек да влети в облак и да не излезе от него...
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Свързани:

Фантастична светлина iconВзаимоотношения в малката група
Бога, повличайки останалите в дълбочината на подобна лична среща и интимност. Подобно на луната, която отразява слънчевата светлина...
Фантастична светлина iconНашият адрес е: с. Кортен 8930 общ. Нова Загора обл. Сливен нч "Светлина 1872" За XIII национални Празници на Селския Любителски Театър
Светлина” -с. Кортен е основано през 1893г., а данни за началото на културна дейност датират от 1872г., когато се основава ученолюбивата...
Фантастична светлина iconМинистерство на културата национално училище по изкуствата
Р. Шуман Фантастична пиеса Солист Георги Руменов Георгиев VIII клас, виолончело
Фантастична светлина iconПрограма 17 май 2008г
Карате Клуб „Светлина” и Българската Федерация по карате – ijka българия, с любезното съдействие на Столична община организират четвърти...
Фантастична светлина iconНа 10 ноември започна контролния етап на традиционната акция "Светлина"
Акция “светлина”. Акцията има за цел, чрез целенасочена контролна и превантивна дейност да насочи вниманието на обществеността към...
Фантастична светлина iconСъбития от живота на фондация „Светлина на Балканите
В деня на детето, 1 юни, в Пленарната зала на община Русе се проведе благотворителен концерт, организиран от сътрудниците на фондация...
Фантастична светлина iconЖива вода
Думата “урина” или “уринотерапия” предизвикват погнуса и гримаса на отвращение у много хора. В действителност, тази фантастична течност...
Фантастична светлина iconЦветна среда
Агиращи на дразнения, получени от пряка или отразена от предметите светлина. Очите при човек са пригодени да отчитат нюансите на...
Фантастична светлина iconПредставяме ви – light im osten
Светлина на Изток” (“Licht im Osten”) се стреми да разпространява благовестието сред народите от Източна Европа. Днес „Светлина на...
Фантастична светлина iconСветлинните вълни и цветовете
Друга характеристика на цвета е неговата наситеност или чистота – това е степента на смесването му с бяла светлина. Колкото по-малко...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом