Фантастична светлина




ИмеФантастична светлина
страница2/22
Дата на преобразуване19.11.2012
Размер2.82 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.koronal.com/downloads/diskat/fantasti4nasvetlinaromanzadiska.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22
главата на Ринсуинд ли говорим? Висок, слаб, малко щърбав? Онази...

- КОЯТО ТОЙ РАЗНАСЯ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ, ДА.

Галдър се намръщи. Това му се струваше прекалено. Всеки знае, че

когато един магьосник умре, всички магии в главата му излизат на свобода,

така че защо ще си прави труда да спасява Ринсуинд? Магията просто ще си

долети обратно след време.

- Да се сещаш защо? - каза без да мисли и после опомняйки се навреме,

бързо добави, - в името на ИРРИФ и КХАРЛА, заклинам те и...

- ЩЕ МИ СЕ ДА ПРЕСТАНЕШ С ТОВА - каза Смърт. - ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО

ЗНАМ Е, ЧЕ ВСИЧКИ МАГИИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ КАЗАНИ ЗАЕДНО НА СЛЕДВАЩИЯ

СВИНЕБЪДНИ ВЕЧЕР, ИНАЧЕ ДИСКЪТ ЩЕ БЪДЕ РАЗРУШЕН.

- Ей ти, я говори по-високо - настоя Грейхалд Сполд.

- Млъкни! - викна Галдър.

- АЗ?

- Не, той. Малоумен стар...

- Чух това! - озъби се Сполд. - Вий, младите... - Той спря. Смърт го

гледаше замислено, сякаш се опитваше да запомни лицето му.

- Виж кво - каза Галдър, - повтори само за онова, ако обичаш? Дискът

ще бъде какво?

- РАЗРУШЕН - повтори Смърт. - МОГА ЛИ СЕГА ДА СИ ВЪРВЯ? ЗАБРАВИЛ СЪМ

СИ ПИТИЕТО.

- Един момент - избърза Галдър. - В името на ЧЕЛИЛИКИ и ОРИЗОН и тъй

нататък, какво ще рече това "разрушен"?

- ТОВА Е ЕДНО ДРЕВНО ПРОРОЧЕСТВО, НАПИСАНО НА ВЪТРЕШНИТЕ СТЕНИ НА

ВЕЛИКАТА ПИРАМИДА НА ТСОРТ. ДУМАТА "РАЗРУШЕН" СЕ РАЗБИРА ОТ САМО СЕБЕ СИ

СПОРЕД МЕН.

- И това е всичко, което можеш да ни кажеш?

- ДА.

- Но Свинебъдни вечер е само след два месеца!

- ДА.

- Можеш поне да ни кажеш къде е Ринсуинд сега.

Смърт вдигна рамене - жест, за който телосложението му беше особено

подходящо.

- В ГОРАТА НА СКЪНД ОТКЪМ РЪБА СПРЯМО ПЛАНИНИТЕ РАМТОП.

- Какво прави там?

- САМОСЪЖАЛЯВА СЕ.

- Аха.

- СЕГА МОГА ЛИ ДА ТРЪГВАМ?

Галдър кимна разсеяно. Беше се замислил печално за ритуала на

прогонването, който започваше с думите: "Върви си, гнусна сянко" и

съдържаше някои доста внушителни пасажи, които се бе упражнявал да казва,

но някак си сега не можа да събере никакъв ентусиазъм.

- А, да - каза. - Благодаря ти, да. - И веднага, тъй като все пак си е

по-добре да не си създава човек врагове, дори сред създанията на нощта,

добави любезно: - Надявам се, че купонът ще е приятен.

Смърт не отвърна. Той гледаше Сполд, тъй както куче гледа кокал, само

дето в този случай нещата горе-долу изглеждаха наопаки.

- Казах, че се надявам купонът да е приятен - повтори високо Галдър.

- В МОМЕНТА Е ПРИЯТЕН - монотонно каза Смърт. - МИСЛЯ, ЧЕ МОЖЕ БИ ЩЕ

СЕ РАЗВАЛИ МНОГО БЪРЗО В ПОЛУНОЩ.

- Защо?

- ЗАЩОТО ТОГАВА ВСИЧКИ МИСЛЯТ, ЧЕ ЩЕ СИ СВАЛЯМ МАСКАТА.

Той изчезна, оставяйки след себе си само една коктейлна бъркалка и къс

хартия гирлянд.

Имаше един незабелязан наблюдател на всичко това. Разбира се, съвсем

против правилата, но Траймън знаеше всичко за правилата и винаги беше

смятал, че те са за да се създават, а не да се изпълняват. Дълго преди

осемте мага да започнат сериозно да спорят за това какво точно е имало

предвид привидението, той вече се намираше долу в главните етажи на

Университетската библиотека.

Мястото вдъхваше страх. Много от книгите бяха магически, а това, което

никога не трябва да се забравя за магическите трактати е, че те са

смъртоносни в ръцете на всеки обичащ реда библиотекар, защото той без друго

ще ги набута всичките на един рафт. Това никак не е добра идея при книги,

от които обикновено изтича магия, тъй като повече от една-две заедно

образуват критическа Черна Маса. Отгоре на всичко, много от по-

незначителните заклинания са твърде придирчиви по отношение на компанията

си и нерядко изразяват недоволството си, като злобно запращат книгите си

насам-натам из стаята. И разбира се, винаги съществува и почти неусетното

присъствие на Съществата от Занданните Измерения, които се тълпят около

магическата пробойна и непрестанно сондират стените на действителността.

Работата на магическия библиотекар, който трябва да прекарва работното

си време в тази опасно заредена атмосфера, носи големи рискове.

Главният библиотекар, който седеше върху бюрото си и тихичко белеше

портокал, много добре съзнаваше това. Той вдигна очи при влизането на

Траймън.

- Трябва ми всичко, каквото имаме за Пирамидата на Тсорт - рече

Траймън. Беше се подготвил - извади банан от джоба си.

Библиотекарят скръбно го погледна и тупна тежко на пода. Траймън усети

как мека ръка се пъха нежно в неговата и библиотекарят го поведе, като се

поклащаше тежко насам-натам между полиците с книги. Сякаш държеше малка

кожена ръкавица.

Около тях книгите пращяха и искряха, когато случайно разреждаща се

ненасочена магия просветваше отправяйки се към грижливо прикрепените към

полиците заземители. Усещаше се някаква тенекиена синя миризма и на самия

предел на слуха - ужасното цвъркане на занданните същества.

Както много други части от Невидимия Университет, библиотеката заемаше

много повече място, отколкото предполагаха външните й измерения, тъй като

магията изкривява пространството по странен начин и може би беше

единствената библиотека във вселената с рафтове в стил Мьобиус. Но

неписаният каталог на библиотекаря работеше съвършено. Той спря до

извисяващ се куп плесенясали книги и се хвърли нагоре в мрака. Чу се

шумолене на хартия и към Траймън се понесе облак прах. След малко

библиотекарят се върна с тънко томче в ръце.

- Ууук - каза той.

Траймън я пое внимателно.

Корицата бе издраскана и подгъната, позлатата на заглавните букви

отдавна се беше изличила, но макар и трудно, той успя да разчете думите на

стар магически диалект от Долината Тсорт:

"Виеликийот Храмъ на Тсортъ Мистическайа Иннтурийа".

- Ууук? - запита тревожно библиотекарят. Траймън разгърна плахо

страниците. Не му вървяха много езиците, винаги ги беше смятал за крайно

неефективно средство, което по право би трябвало да бъде заменено с някакъв

тип лесно разбираема числена система, но това като че ли беше точно, което

търсеше. Цели страници бяха изпълнени със смислени йероглифи.

- Това ли е единствената книга върху Пирамидата на Тсорт, която имате?

- попита бавно.

- Ууук.

- Сигурен ли сте?

- Ууук.

Траймън се заслуша. Много далече се чуваше шум от приближаващи стъпки

и спорещи гласове. Но той и за това се беше подготвил.

Посегна към джоба си.

- Желаете ли още един банан? - попита.

Гората на Скънд наистина беше омагьосана, нещо не така необикновено на

Диска, и беше единствената гора в цялата вселена, която се наричаше на

местния език "Пръстът ти бе, глупак" - буквалното значение на думата

"Скънд". Причината за това е едно за съжаление често срещано явление.

Когато първите изследователи от топлите земи около Кръглото Море

пристигнали от мразовитите вътрешни зони, те попълвали белите петна по

картите си като хващали най-близкия туземец, сочели му някакъв далечен

природен обект, говорейки ясно и високо и записвали това, което им казвал

шашардисаният човечец. Така били обезсмъртени в поколения атласи географски

чудатости като "Просто Планина", "Отде Да Знам Бе" и разбира се "Пръстът Ти

Бе Глупак".

Дъждовни облаци се скупчиха около плешивите чукари на Връх

Уулскунраход ("Кой Е Тоя Глупак, Дето Не Знай Кво Е Туй Планина") и Багажът

се настани по-удобно под капещо дърво, което безуспешно се опита да

подхване разговор.

Двуцветко и Ринсуинд спореха. Личността, за която спореха, седеше

върху гъбата си и ги зяпаше с интерес. Приличаше на някой, който живее в

гъба и това смущаваше Двуцветко.

- Добре де, защо няма червена шапчица?

Ринсуинд се поколеба, като отчаяно се опитваше да се досети накъде бие

Двуцветко.

- Какво? - предаде се той.

- Би трябвало да има червена шапчица - каза Двуцветко, - и определено

би трябвало да е по чист и някак по-веселяк. Хич не ми прилича на никой вид

гном.

- Какви ги дрънкаш?

- Виж му брадата - тросна му се Двуцветко. - Виждал съм по-добри бради

върху парче сирене.

- Слушай, той е висок 6 инча и живее в гъба. - изръмжа Ринсуинд. - Сто

на сто е гном, по дяволите!

- Заключението ти се основава само на неговите твърдения.

Ринсуинд погледна надолу към гнома.

- Извинете - каза. Отведе Двуцветко на другия край на сечището.

- Слушай - процеди през зъби. - Ако беше висок 15 фута и беше казал,

че е великан и тогава щяхме да си изградим мнение само по негово твърдение,

нали?

- Може да е горски дух - заяде се Двуцветко.

Ринсуинд се обърна назад към дребната фигурка, която усърдно си

чоплеше носа.

- Е, хубаво де? - рече. - Кво от туй? Гном, горски дух, елф - кво от

туй?

- Не е елф - твърдо заяви Двуцветко. - Елфовете са облечени в такива

едни зелени гащиризони и островърхи шапчици и малки възлести антенести

нещица се подават от главите им. Виждал съм картинки.

- Къде?

Двуцветко се поколеба, свел поглед към краката си.

- Мисля, че се казваше "мрън, мрън, мрън".

- Как? Казваше се как?

Човечето внезапно откри, че му е много интересно да си гледа опакото

на ръцете.

- "Наръчник на Цветните Феи за най-малките" - измрънка.

Ринсуинд изглежда нищо не разбра.

- Книга за това как да се избягват ли? - попита.

- А, не - забърза Двуцветко, - казва ти къде да ги търсиш. Спомням си

вече картинките.

Лицето му придоби замечтан вид и Ринсуинд вътрешно изпъшка.

- Имаше даже специална фея, която идва да ти вземе зъбите.

- Какво, идва и ти вади собствените зъби?...

- Не, не, грешиш. Искам да кажа, след като ти паднат, това, което се

прави е, слагаш зъба под възглавницата си, а феята идва, взема го и ти

оставя за него една монета рину.

- Защо?

- Защо какво?

- Защо събира зъби?

- Просто така.

Ринсуинд си състави представата за някакъв странен субект, който живее

в замък от зъби. Беше от онези представи, които се опитваш да забравиш.

Безуспешно.

- Пфу! - възкликна.

Червени шапчици! Двоумеше се дали да просвети туриста относно това

какво всъщност представлява животът, когато жабата е добра гозба, заешката

дупка е полезно място за подслон от дъжда, а бухалът, носещ се в нощта -

тих ужас. Панталони от къртичена кожа звучаха много шик наистина, само да

не се налага лично да ги сваляш от първоначалния им собственик, докато

злобната гадинка е приклещена в дупката си. Що се отнася до червени шапки,

всеки тръгнал из гората в нещо толкова ярко и биещо на очи, би го правил

само много, много кратко.

Искаше да каже: "Слушай, животът на гномовете и горските духове е

жесток, брутален и къс. Такива са и те самите."

Искаше да му каже всичко това и не можеше. Човек, изгарящ да види

цялата безкрайност, Двуцветко всъщност никога не излизаше извън собствената

си глава. Да му каже истината щеше да бъде като да ритне кокер шпаньол.

- Суии уии уидъл уиит - каза едно гласче до крака му. Той погледна

надолу. Гномът, който се беше представил като Суайърз, погледна нагоре.

На Ринсуинд много му се удаваха езиците. Гномът току-що беше казал:

"Останал ми е от вчера малко шербет от тритони".

- Звучи чудесно - възкликна Ринсуинд.

Суайърз още веднъж го побутна по глезена.

- Другият по-голям добре ли е? - рече загрижено.

- Страда само от шок поради сблъсък с действителността - отвърна

Ринсуинд. - Да имаш случайно червена шапчица?

- Каквуо?

- А, нищо, аз само така.

- Знам къде има храна за по-големи - рече гномът, - и подслон също. Не

е далеч.

Ринсуинд погледна към надвисналото небе. Дневната светлина се оттичаше

от пейзажа, а облаците поглеждаха така, сякаш бяха чули за сняг и обмисляха

предложението. Разбира се, не можеше на всяка цена да се вярва на хора,

които живееха в гъби, но точно сега един капан, зареден с топло ядене и

чисти чаршафи, би накарал магьосника да хлопа с всичка сила, за да влезе.

Потеглиха. След секунди Багажът внимателно се вдигна на крака и ги

последва.

- Псст!

Той се извърна предпазливо, движейки малките си крачета в сложни

конфигурации и сякаш погледна нагоре.

- Хубаво ли е да си дърводелско изделие? - попита тревожно дървото. -

Болеше ли?

Багажът изглежда се замисли върху това. Всяка една от пиринчените

дръжки, всяка дупка от чеп излъчваха крайно съсредоточаване.

После вдигна капак и се отдалечи, клатушкайки се.

Дървото въздъхна и отрони няколко мъртви листа от клоните си.

Къщурката беше малка, порутена и натруфена като дантела. Някакъв

побъркан резбар се е захванал да я украсява, реши Ринсуинд и е натворил

ужасни поразии, преди да успеят да го изхвърлят. Върху всяка врата, върху

всеки кепенец се мъдреха чепки дървено грозде и полумесеци, а по всички

стени имаше масови изблици на дялани шишарки. Нямаше да се изненада, ако

през един от горните прозорци внезапно изскочи някоя гигантска кукувица.

Другото нещо, което забеляза, беше характерното усещане за мазнота на

въздуха. Изпод ноктите му искряха мънички зелени и пурпурни пламъчета.

- Силно магическо поле - промърмори. - Поне 100 милитома*.

[* 1 том е основната единица за магическа сила. Всепризнато е, че тя е

равна на количеството магия, необходимо за да се създаде един малък бял

гълъб или три стандартно големи билярдни топки.]

- Магията тук е навсякъде - рече Суайърз. - Преди тук живееше стара

вещица. Отиде си много отдавна, но магията все още поддържа къщата.

- Тая врата тук нещо не е наред - каза Двуцветко.

- Защо й е на една къща магия, за да я поддържа? - попита Ринсуинд.

Двуцветко предпазливо попипа една от стените.

- Цялата лепне!

- Нуга - обясни Суайърз.

- Велики боже! Истинска захарна къщичка! Ринсуинд, истинска.

Ринсуинд кимна нещастно.

- Ъхъ, Сладкарската школа в Архитектурата - каза. - Няма много

последователи.

Погледнаха подозрително бонбоненото чукче на вратата.

- Тя някакси регенерира - поясни Суайърз. - Великолепно, наистина. В

днешно време вече е просто невъзможно да се направи такова нещо, не можеш
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

Свързани:

Фантастична светлина iconВзаимоотношения в малката група
Бога, повличайки останалите в дълбочината на подобна лична среща и интимност. Подобно на луната, която отразява слънчевата светлина...
Фантастична светлина iconНашият адрес е: с. Кортен 8930 общ. Нова Загора обл. Сливен нч "Светлина 1872" За XIII национални Празници на Селския Любителски Театър
Светлина” -с. Кортен е основано през 1893г., а данни за началото на културна дейност датират от 1872г., когато се основава ученолюбивата...
Фантастична светлина iconМинистерство на културата национално училище по изкуствата
Р. Шуман Фантастична пиеса Солист Георги Руменов Георгиев VIII клас, виолончело
Фантастична светлина iconПрограма 17 май 2008г
Карате Клуб „Светлина” и Българската Федерация по карате – ijka българия, с любезното съдействие на Столична община организират четвърти...
Фантастична светлина iconНа 10 ноември започна контролния етап на традиционната акция "Светлина"
Акция “светлина”. Акцията има за цел, чрез целенасочена контролна и превантивна дейност да насочи вниманието на обществеността към...
Фантастична светлина iconСъбития от живота на фондация „Светлина на Балканите
В деня на детето, 1 юни, в Пленарната зала на община Русе се проведе благотворителен концерт, организиран от сътрудниците на фондация...
Фантастична светлина iconЖива вода
Думата “урина” или “уринотерапия” предизвикват погнуса и гримаса на отвращение у много хора. В действителност, тази фантастична течност...
Фантастична светлина iconЦветна среда
Агиращи на дразнения, получени от пряка или отразена от предметите светлина. Очите при човек са пригодени да отчитат нюансите на...
Фантастична светлина iconПредставяме ви – light im osten
Светлина на Изток” (“Licht im Osten”) се стреми да разпространява благовестието сред народите от Източна Европа. Днес „Светлина на...
Фантастична светлина iconСветлинните вълни и цветовете
Друга характеристика на цвета е неговата наситеност или чистота – това е степента на смесването му с бяла светлина. Колкото по-малко...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом