Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни




ИмеТест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни
страница3/5
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.76 Mb.
ТипКонспект
източникhttp://www.bglegis.com/TMO - lekcii by Nelcheto.doc
1   2   3   4   5

Основните структурни промени в системата на МО и новите тенденции, които се появяват.

  1. Най-голямата промяна е свързана със структурната конфигурация на системата – след края на Студената война структурната конфигурация се променя, защото отпада основната ос на противоречие и поради факта, че едната супер-сила вече я няма. Оттук нататък вече въпросът е каква е новата структурна конфигурация. В теорията има различни възгледи. Има възгледи, че системата е йерархична – напр. това за йерархичната система като модел е измислена от Моргън Каплър. Основна роля в МО играят САЩ. Те единствени имат средствата да водят глобална политика и да определят развитието на МО. Други възгледи са, че системата е универсална. Под „универсална” се разбира, че няма йерархия в системата , а идеята, че в тази система ръководната, водещата роля е на един универсално действащ участник в системата.

  2. Системата след края на Студената война е станала мултиполярна. Това означава, че в системата имаме повече от 2 центъра на силата.

  3. Друга характеристика на новата система на МО е, че отпада антагонистичната основна система. Идеята е, че отпада антагонистичната основа на системата и като основа на системата заляга взаимна зависимост на интересите. Идеята е, че тази нова основа на системата на МО ще доведе до проявлението на нова тенденция – тенденция към сътрудничество.

Всички тези промени са до 2001 г. След 2001 г. има нова тенденция в развитието на МО – борба с международния тероризъм.

  1. Друга характеристика на новата система на МО е, че в новата система все по-

осезаема роля започват да играят международните организации, и то регионалните международни организации. Във военен план можем да говорим за роля на регионални организации като НАТО и ОС. Изключително засилване на инициативи като ЧИС, НАФТА, МЕРКУСУР, АСЕАН.

5. След края на Студената война изключително много се активизират двустранните отношения между държавите в системата. В новата система имаме свободно развитие на друстранни отношения между всички участници и активизирането им.

Възгледите на едни от най-изявените изследователи на международните отношения (Хенри Кисинджър, Самюъл Хънтингтън и Майк Ленърд) за новото развитие на системата на МО.

Хенри Кисинджър е умерен в своите възгледи, като в своите изследвания на МО той се занимава преди всичко с ролята на САЩ и според него във външната си политика САЩ след края на Студената война се ръководят от 2 взаимноизключващи се стремежа:

  • Единият стремеж на американската външна политика е пак към изолационизъм, но в същото време Хенри Кисинджър смята, че така, както има индикации за изолационизъм в американската външна политика, така тя се характеризира с точно противоположния стремеж. Хенри Кисинджър смята, че такива 2 взаимноизключващи се тенденции са характерни не само за американската външна политика, а са характерни изобщо за развитието на новите международни отношения.

  • Той смята, че имаме тенденция към глобализация, но в същото време той смята, че паралелно с глобализацията върви един процес на фрагментаризация.

Хенри Кисинджър е категоричен, че след края на Студената война системата е станала мултиполярна. Той смята, че новата система има 6 центъра на силата – това са САЩ, Русия, Китай, ЕС. Център на силата за него е ЕС, Европа като цяло, Япония и Индия. Възгледите на Хенри Кисинджър засягат и това кои ще са новите източници на напрежение и на конфликти в МО след края на Студената война. Хенри Кисинджър защитава възгледа, че 3 ще са източниците на нови проблеми и нови конфликти в МО.

  1. Първият източник според него ще са „отломките” от разпадналите се империи и под тези разпаднали се измперии Кисинджър има предвид бивша Югославия и бившия СССР.

  2. Вторият източник на напрежение според Кисинджър ще са държави от континентален тип, които претендират да имат качеството на национални държави, но според Кисинджър не притежават класическата характеристика на националната държава – това са Китай и Индия.

  3. Третият източник на възможни конфликти според Кисинджър ще бъдат границите в Африка. Кисинджър обосновава този си възглед с обективните факти. В Африка 90 % от държавите са били някога колони на европейските сили. След като те стават независими държави границите им следват административните граници, които някога метрополите са очертали.

Хенри Кисинджър е умерен в своите възгледи. Той защитава тезата за водещата роля на САЩ в системата на МО, но прави това много умерено.

Бжежински обосновава своята теза, че в новата система на МО има една-единствена глобална супер-сила. Това са САЩ. Той обосновава тезата като посочва 4 критерия на глобалната мощ и за да може една държава да стане супер сила, тя трябва да притежава тези 4 критерия:

  1. икономическа мощ;

  2. военна мощ;

  3. технологичната мощ – това е водещата роля в сферата на високите технологии и иновациите + водещата мощ;

  4. културно превъзходство – под това не разбира дълбочина на културата или продължителност на културата, а разбира 2 неща: масовост на културата и привлекателност на тази култура, особено за младите хора.

Според Бжежински само САЩ покрива тези критерии. Според него ЕС не покрива военния критерии.

Друго характерно за възгледите на Бжежински е едно нововъведение – Бжежински смята, че глобалната мощ на САЩ може да има една конкуренция. Единствената възможна конкуренция на САЩ е потенциала и силата на Евразията. За него вторият център на света може да бъде само Евразия. Бжежински смята, че най-добрият регион за Евразия е западната й периферия. За него западноевропейската периферия на Евразия са държави с общо историческо и културно наследство. Нарича ги „предмостие”. Според Бжежински в Евразия има един крайно нестабилен регион, който ще е именно източникът на конфликти на напрежение в нея. Регионът според Бжежински е това, което той нарича „Евразийските балкани”. Под „Евразийски балкани” Бжежински разбира територията на Евразия, която обхваща бившите Съвестски републики. Към Евразийските балкани той отнася и Афганистан и той ги нарича балкани, правейки аналогия с европейските балкани, с тази разлика, че според него тези балкани са още по етнически хетерогенни от европейските. Там ролята на религията и на исляма е много по-силна. Според Бжежински евразийските балкани са „близката чужбина на Русия”. Близка, защото това са бивши съветски републики, в същото време е чужбина, защото това са независими държави. Русия продължава да ги възприема по по-различен начин. Бжежински смята, че САЩ са твърде далече от Евразия, за да се намесват те там, но в същото време евразийските балкани, според него, имат съответните природни ресурси. САЩ са твърде силни, за да не се намесват там.

Третият изследовател е Самюъл Хънтингтън. Той лансира тезата за сблъсъка на цивилизациите в средата на 90-те години и тя предизвиква истински фурор. Хънтингтън вкарва в теория обективните дадености. Неговата основна теза е, че след края на Студената война сблъсъците, конфликтите между субектите на МО не са нито на политическо, нито на икономическо, нито на идеологическо, а само на цивилизационно ниво. Под това той разбира конфликти между представители на различни цивилизации. Тези конфликти ще са на тази основа, като неговата теза е, че тези конфликти са възможно най-жестоките, най-кървавите, най-трудните за разрешаване, защото тези конфликти засягат собствената идентичност.

Хънтингтън говори за съществуването на няколко цивилизации. Двете най-стари цивилизации са китайската и хиндуиската.

Китайската е наричана още конфуцианска. Когато говори за цивилизации, Хънтингтън посочва и държавата-ядро. Това е основният носител на съответната цивилизация. Към китайската цивилизация Хънтингтън отнася държави не само от китайската общност, но и Корея и Виетнам.

Хиндуиската цивилизация се нарича още индийска, индска или индуиска, но в теорията е възприето хиндуиска. Тя е древна, колкото и китайската. Държавата-ядро тук е Индия.

Хънтингтън откроява като отделна цивилизация японската.

Според Хънтингтън друга цивилизация, чието съществуване е безспорно, е западната. Тя се оформя като такава през 7-8 век, като под западна цивилизация той разбира Западна Европа, САЩ и Латинска Америка.Може да се отнесе и Австралия.

Той откроява източно-православна цивилизация, като според него държавата-ядро тук е Русия. Хънтингтън смята, че трябва да се открои ролята на Русия и значението на културно-историческото наследство.

Той говори за ислямска цивилизация, като специално за нея той откроява водещата роля на религията. Ислямската цивилизация според него няма държава-ядро. Няколко държави претендират да са държава-ядро, но тя е била твърде светска за останалите. Иран също претендира да е държава-ядро. Ислямската цивилизация се оформя 7 век, като в нейните рамки има подцивилизации, като арабска, тюркска, персийска. В географски аспект ислямската цивилизация обхваща Северна Африка.

Той откроява още 2 цивилизации. Една от тях е африканската, но той смята, че тя тепърва ще се оформи и развива. Под африканска цивилизация разбира Африка на юг от Сахара. Тук вече тази цивилизация е особена с религиозните си виждания.

Хънтингтън е склонен като отделна цивилизация да разглежда латиноамериканската. Латиноамериканските държави са инкорпорирали в своята култура местното наследство.

Хънтингтън смята, че вероятните конфликти са между представители на различни цивилизации. Тези конфликти се разрешават бързо, защото хората имат една и съща идентичност, докато според него конфликтите ще са между представители на различни цивилизации.

Според него двете цивилизации с потенциал за най-много конфликти са: западната и ислямската. Той обосновава това с факта, че религиите на двете цивилизации си приличат много, което предопределя конфликта. Според него и двете религии в основата си са монотеистични. И двете религии са с претенции да са универсални. Оттук идва сблъсъкът.

Ключово понятие за тезата на Хънтингтън е „линии на разлома”. Под това той разбира границите, местата, където има съприкосновение към различни цивилизации.

Марк Ленърд е английски учен. Той лансира една теория за водещата роля в МО на ЕС. Трудът, в който лансира тази теза, се казва : „Защо Европа ще лансира 21 век?”. Той изгражда своята концепция за водещата роля на ЕС. Казва, че САЩ практикуват силата като спектакъл. ЕС според Марк Ленърд практикува силата като правен надзор. Според него САЩ си служат с метода на т.нар. „превантивна война”. ЕС, според Марк Ленърд, има т.нар. преобразуваща роля. Марк Ленърд сравнява ЕС с елитен клуб. Като всеки елитен клуб той си има правила. Самите държави, които искат да влязат в ЕС или да поддържат отношение с него, доброволно предприемат всички стъпки и мерки, за да извършат необходимите промени. Турция, още 60-те години на 20 век е подала молба за членство в ЕС. Тя е направила няколко конституционни промени, за да се приближи до нормите, които са необходими.

Марк Ленърд казва, че реакцията на САЩ при неизпълнение не техните препоръки и прерогативи, е война, защото според него САЩ приемат всички други участници в МО като потенциални врагове, а ЕС приема всички останали като потенциални приятели. Ако участниците в ЕС не се съобразяват с нормите, мярката, която предприема ЕС, е да прекрати отношенията си с тях, а това е много страшно, защото отношенията с ЕС са икономически и носят икономически облаги.

„Кръглият затвор със стъклените стени” – с това оприличава Марк Ленърд ЕС. ЕС действа на следният принцип: представяме си, че в центъра на този „затвор” е „надзирателят”, около него „затворниците” са в отделни помещения, като те са в кръг около „надзирателя”. Те са в отделни помещения, като всяко е със стъклени стени. Единствено стените на „надзирателя” са огледални – т.е. той може да вижда навън, но „затворниците” не могат да го виждат. Идеята е, че самият ЕС е този „надзирател”. Членовете на ЕС са „затворниците”. Самите „затворници” помежду си могат да се наблюдават, но не виждат „надзирателя”. Идеята е идеята за самоконтрол и за самодисциплина, тъй като затворниците въпреки че може да не ги гледат, имат чувството, че надзирателят ги гледа.

Когато Марк Ленърд говори за водещата роля на ЕС в МО той говори за това не че ЕС ще се наложи като център на силата, а идеята му е, че европейският начин на водене на политика е този, който ще доминира.

Марк Ленърд въвежда ново понятие „ефекта на доминото”. Под това разбира следното: ЕС вече може да служи като един пример за успешно сътрудничество до степен на интеграция. „Ефектът на доминото” се изразява в следното: другите държави по света, виждайки, че ЕС е един работещ механизъм, ще се опитват да създават сходни на ЕС структури и в това се изразява ефектът на доминото.


20. ПОНЯТИЕ ЗА ДИПЛОМАЦИЯ И ДИПЛОМАТИЧЕСКО ОБЩУВАНЕ


Под дипломация като вид дейност се разбира:

  1. Дипломацията представлява правомерно осъществяване на държавна функция с цел представителство на дадената държава в чужбина в МО и защита на интересите й.

  2. Дипломацията представлява официална дейност, извършвана от държавни глави, правителства и специално упълномощени за целта лица, за защита в чужбина, както на правата и интересите на съответнана държава, така и за защита на правата на нейните физически и юридически лица в чужбина.

Множество са определенията за дипломация. Бихме могли да ги обобщим, като посочим елементите, които присъстват във всички тези дефиниции.

  • Дипломацията при всички случаи е дейност, която се осъществява единствено и само във външните отношения на държавите.

  • Основното средство, с което си служи дипломацията, са преговорите.

  • От своя страна дипломацията е основното средство на външната политика на всяка държава. Преговорите са нейното основно средство, тя пък е основното мирно средство, свързано с неупотреба на сила.

  • Дипломацията се осъществява от специално упълномощени за целта лица и може да се осъществява и от лица, които не са специално упълномощени точно за това, но те изпълняват тази дейност ex oficio.

Формите на дипломацията: Формите на дипломацията са институти по вътрешното или по международно публично право, които задават рамките, в които се осъществява дипломацията. Формите на дипломацията са организационните рамки, в които се осъществява дейността й. Това са случаите, в които дипломацията намира израз съответно в тези институти. Формите на дипломацията са няколко.

  • Една от формите на дипломацията са всички двустранни и многостранни срещи, които се осъществяват между представителите на няколко държави.

  • Друга форма на дипломацията е сключването на международни договори. Международните договори са съществена, основна форма на дипломацията, те са резултат от проведени дипломатически преговори.

  • Друга форма на дипломацията са дипломатическите представи.

  • Следващата форма на дипломацията е представителството на държавите пред международните организации и дейността й пред международните организации.

  • Следваща форма на дипломацията е дипломатическата преписка.

Въпросът за дипломатическите представителства. Дипломатическите представителства по класификацията на държавни органи за външни отношения спадат към групата на задграничните държавни органи за външни отношения, а пък в рамките на задграничните органи спадат към подгрупата на постоянните. Задграничните органи се делят на: постоянни и временни. Постоянните включват освен дипломатическите представителства и постоянните консулски представителства. Консулите не са дипломати. Най-често една държава има дипломатическо представителство в друга държава. Дипломатическите представителства се делят на два основни вида: посолства и легации. Начело на посолството стои посланик, начело може да стои и пълномощен министър. Начело на легациите стоят управляващ легация.

Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. – това е най-важният източник на дипломатическото право. Всичко що е свързано с тази материя, се урежда с тази конвенция. Тази конвенция не прави разлика във функциите и статута на двата вида представителство.

Дипломатическите представителства са подчинени на няколко правопорядъка.

  • на националната правна система;

  • на правото на държавата, на чиято територия се намират. Тя се нарича приемаща държава. Тук основното задължение на представителствата е да спазват правната система на приемащата държава, да се въздържат от вмешателство в дейността й.;

  • на международното публично право.

Функциите на дипломатическите представителства са ясно и изчерпателно уредени във Виенската конвенция. Няколко са:

  • всяко дипломатическо представителство изпълнява преговорни функции, особено шефът на мисията има много сериозни правомощия, тъй като може без специални пълномощия да участва в организирането на преговори.

  • защитна функция – изразява се в това, че представителствата трябва да защитават правата и интересите както на приемащата държава, така и на нейните физически и юридически лица.

  • информационна функция – под нея се разбира и това дипломатическите представителства да събират информация за приемащата страна със всички позволени средства и да я изпращат на тяхната собствена.

  • приятелска функция

Дипломатическите класове са установени още през 19 век с Виенския протокол за единните дипломатически класове. Впоследствие Виенската конвенция закрепва тези класове. Дипломатическите класове са следните:

  1. Класът на посланиците и на нунциите. Нунциите са представители на Ватикана. Тези лица се акредитират към държавния глава на приемащата държава.

  2. Класът на пълномощните министри. Те също се акредитират към държавния глава.

  3. Класът на управляващите легации. Управляващите легации се акредитират към външния министър на приемащата държава и са по-нисък клас.

Временно управляващ легация – това е лицето, което замества управляващия легация, като временно управляващите легация имат същия дипломатически клас и привилегии, както и дипломатите. За разлика от т.нар. charge d’affaires, това е лице от административния персонал на мисията. Тези лица временно поемат текущите тежести на мисията, заместват, но през този период те нямат дипломатически ранг.

Дипломатическите класове се установяват по силата на международното право. Те служат, за да се различава старшинството между представителите на различни държави.

Дипломатическите рангове се установяват по вътрешното право на държавите, не по международното. Дипломатическите рангове служат, за да се направи разграничение между дипломатите на една и съща държава. Ранговете служат, за да разграничат един път служителите на външно министерство от тези, които отиват на мандат зад граница и служат, за да се определи старшинството между дипломатите на една и съща държава навън. Дипломатическите рангове можем да обобщим по следния начин: дипломатическите рангове са в низходящ ред. Най-високо е посланикът. След него е пълномощен министър. След него е съветник. След това – първи секретар, втори секретар, трети секретар и културен аташе. Аташето не е дипломатически ранг, в смисъл, че последният ранг е на аташето. Аташето е длъжност, която се заема.

Дипломатическо представителство и мисия е едно и също.

Една мисия има 3 категории персонал:

  1. дипломатическият персонал – той включва всички лица с дипломатически ранг. Лицата, които принадлежат към дипломатическия персонал имат пълния кръг от привилегии и имунитети;

  2. административно-техническия – нямат дипломатически ранг. Това са секретари, шифровчици, куриери и т.н. Административно-техническияj персонал се ползва с по-ограничен обем привилегии и имунитети от дипломатите.;

  3. обслужващ – чистачи, домакини, шофьори. Нямат дипломатически ранг. Имат най-малко привилегии и имунитети. Предоставят им се привилегии колкото да си изпълняват служебните задължения. Възможно е някои от лицата от обслужващия персонал да са местни.

Посланикът + 3-те категории персонал дават съдържанието на понятието „сътрудници на представителството”.

Друго ключово понятие е „дипломатически статус”. Това е съвкупността от всички права, но и задължения, а също така и от привилегии и имунитети на дипломатите. Дипломатическият статус дава правното им положение.

Дипломатически корпус – разбира се в тесен и широк смисъл. В тесен смисъл дипломатическият корпус, това са всички ръководители на дипломатически представителства в една приемаща държава. Под дипломатически корпус в широк смисъл се разбира ръководителите на дипломатическите представителства, членовете на техните семейства, лицата от дипломатическия персонал и техните семейства, т.е. дипломатически корпус в широк смисъл – това са всички чужди дипломати + техните семейства. Дипломатическият корпус не е организация на дипломатите със структура и със старшинство в него. Начело на дипломатическия корпус стои т.нар. доайен, като доайенът на дипломатическия корпус е лицето от най-висок клас. Доайен става този, който е връчил пръв акредитивните писма. Това не е фигура с властнически, контролни правомощия. Доайенът се определя с организационна цел. Обикновено това е този, който поддържа контактите между чуждите дипломати в една държава.

Дипломат – това лице, което вече осъществява дипломатическа дейност в чужбина. В момента, в който го акредитират и изпратят на мисия в чужбина, отива да изпълнява мисията и можем да го окачествим като дипломат.

Може да има само едно дипломатическо представителство във всяка държава. То обикновено е в столицата. Консулствата може да са няколко.

Привилегиите – под привилегия се разбира допълнително право, което се предоставя на чуждите представители. Привилегии имат не само членовете на дипломатическия персонал, но и на административно-техническия и обслужващия.

Под имунитет се разбира изземване на възможностите на приемащата държава за принудително въздействие върху чуждите представители на нейна територия. Напр. привилегии и имунитети имат както лицата, чуждите представители на една държава в друга, така и дипломатически помещения.

В никакъв случаи не може да се влезе в сградата на едно дипломатически представителство, ако няма изрично съгласие и позволение на чуждия посланик.

Имунитетът на дипломатите – от наказателна отговорност. Дипломатите са с пълен имунитет. Не могат да бъдат арестувани и подвеждани под отговорност.

Формите на дипломатическо общуване – 3:

- устната форма – под устна форма на дипломатическо общуване се разбират вербалните контакти, както официални и формални събития, така и неформални срещи между дипломати. Това са вербалните контакти, вербалното общуване между лицата с дипломатически ранг.

- писмената форма – тя се приема за основната и има най-голямо значение като форма на дипломатическо общуване, защото е в писмен вид. Може да служи като доказателствено средство и да бъде обект на последващ анализ.

- мълчаливо общуване – не става въпрос нито за вербални контакти, нито за писмени документи, а се разбират дипломатическите знаци и жестове.

Дипломатическите знаци и жестове се делят на 2 големи групи:

1. формални – т.нар. дипломатически протокол – правилата на дипломатическия протокол дават формалните знаци и жестове. Под дипломатически протокол се разбират всички мълчаливи, негласни, неписани правила, които държавите са възприели в общуването помежду си и които правила самите държави считат за задължителни. Дипломатическият знак се изразява в отклоняване от тези правила на протокола. Правилата в рамките на дипломатическия протокол са няколко категории:

- правилата на международната вежливост;

- правила за отношенията в дипломатическия корпус;

- правила за титлите и обръщенията;

- правила за ордените и отличията;

- правила за приемите;

- правилата на дипломатическия церемониал – под това се разбира строго определеният обществен ред, по който се провеждат определени събития.

2. неформални - неформален знак и жест е всяко действие, което се прави в повече или пък всяко бездействие.


21. ДИПЛОМАТИЧЕСКА ПРЕПИСКА

1   2   3   4   5

Свързани:

Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconУпражнение №26: колоквиум и тест
Аудиторен тест върху върху противомикробни средства в края на съответната лекция
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconТест 30 въпроса Отворени въпроси 8 въпроса Философско есе от избран философски фрагмент психология ІХ клас
Паметта като психически процес има 3 етапа – запомняне, съхраняване и възпроизвеждане. В такъв случай тя ни
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconВлиянието на Интернет и високите технологии върху международния маркетинг
Маркетинга на национално ниво. Интернет, който преживя истински бум в своето развитие и разпространение през 90-те години и днес...
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconТестови изпитни въпроси за медици
Тестовете по-долу са 70% от тестовите въпроси за изпита по фармакология за 2009 г. Първият етап на изпита е свързан с тестово изпитване...
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconСекретар магистърски програми: г-жа Радка Орешкова Адрес: бул. "Джеймс Баучер" 1, стая 103, София 1164 Химически Факултет на су "Св. Кл. Охридски" Тел.: (+359 2) 8161 302; e-mail: ro-sofia bg Химическият факултет предлага следните магистърски програми
Изпитът се състои в попълване на тест, съдържащ 20 въпроса върху материала от програмата за държавен изпит за образователната квалификационна...
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconПрограма за изпит по етика и философия на правото за промяна на оценката върху материала за 10 клас
Компонент А: Тест със структуриран и свободен тип отговори. Тестът е от 20 въпроса и има за цел да провери дали ученикът е запознат...
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconУпражнение №12
Колоквиум и тест (пред квестори) върху невротропни средства (без анестетици и aналгетици) и тест
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconВажна информация
При избор на система за измерване на кръвна захар е необходимо освен върху техническите характеристики, да се обърне внимание и върху...
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconПрограма за изпит по психология и логика за промяна на оценката върху материала за 9 клас
Компонент А: Тест със структуриран и свободен тип отговори. Тестът се състои от 20 въпроса и има за цел да провери дали ученикът...
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconИзпитен проверочен тест по "Стратегическо управление" Уважаеми студенти
Предложеният тест съдържа 22 въпроса и две задачи от теорията и практиката на стратегическото управление. Общият максимален брой...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом