Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни




ИмеТест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни
страница2/5
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.76 Mb.
ТипКонспект
източникhttp://www.bglegis.com/TMO - lekcii by Nelcheto.doc
1   2   3   4   5

Времевите рамки на Студената война. Този въпрос няма еднозначен отговор, тъй като различните изследователи защитават различни тези за точното начало или край на Студената война.

Според една от тезите за началото на Студената война, тя започва през1946-1947 г. Други считат, че тя започва през 1945 г., в момента в който приключва Втората световна война.

Студената война започва поради разпадането на Антихитлерската коалиция, противоречията между Съветския съюз, държавите от Западния блок и САЩ.

Краят на Студената война можем да отнесем времево към края на 80-те – началото на 90-те години на 20 в. Краят на студената война се маркира от няколко събития. Тези събития показват, че периодът е приключил. Тези събития са падането на Берлинската стена, падането на комунистическите режими, разпадането на едната супер сила – СССР, обединението на Германия в единна държава.

През 1991 г. Съветът на НАТО приема известната под името Лондонска декларация и в нея се показва, че НАТО като организация ще се трансформира, ще се адаптира към новите реалности на МО. Те са свързани с падането на Желязната завеса и края на Студената война.

В литературата няма общоприета дефиниция за Студената война. Има няколко определения и те се въртят около следното – Студената война се определя като състояние на МО. Не е събитие, което е станало и приключило.Студената война е състояние на МО, като това състояние е състояние на конфронтация. Конфронтацията е между 2 различни обществено-политически и икономически системи. Имаме конфронтация между Източния и Западния блок, която конфронтация започва средата на 40-те , приключва в началото на 90-те и се характеризира с това, че конфронтацията е с различен интензитет. Има периоди, когато тя се изостря до краен предел. Има предел, когато е налице затопляне на отношенията между двата блока. Това се нарича „разведряване”.

Конфронтацията се изостря до краен предел при Карибската криза през 1962 г.

Има надежди за разведряване, но те така и не се оправдават – 1954-1955 г.

През 1953 г. Сталин казва, че няма човек – няма проблем.

За истинско „разведряване”, което е продължило много дълго време можем да говорим от средата на 60-те години на 20 век до средата на 70-те. Има поредица от доказателства за това, че е налице разведряване. В политически план разведряването намира израз в сключването на поредица от политически договори (това става в началото на 70-те). Това става между държави от Източния блок и държава от Западния блок - ФРГ. Разведряването намира израз и в т.нар. Хелзински процес. Той е един общо-европейски форум, който се свиква началото на 70-те години под формата или наименованието СССЕ – Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Това съвещание се свиква в началото на 70-те години и това съвещание приключва през 1975 г. с подписването на един основополагащ документ – Хелзински акт. За пръв път изобщо в годините на Студената война държави от двата блока се събират да обсъждат отношенията помежду си и дори приемат документ – Хелзински акт. СССЕ не приключва тогава, то продължава да се развива нататък във времето като Хелзински процес. През 1994 г. СССЕ се трансформира в ОССЕ.

Във военностратегически план също има много доказателства за разведряване. Отново по това време – втората половина на 60-те години се подписват поредица от международни многостранни договори.

Теоретичното обяснение за причините за началото и края на Студената война.

Причините за началото на Студената война. В ТМО 3 причини се изтъкват за началото на Студената война:

  1. Първата школа, която дава едно от обясненията защо започва Студената война са традиционалистите. Според тях вината за започването на Студената война е на СССР. Оттук причината за започването на Студената война е съветският експазионизъм, стремежът на СССР за влияние в международната политика, за разпростиране на комунизма.

  2. Следващата школа е на ревизионистите. Те смятат, че вината за започването на Студената война я носят САЩ, в смисъл, че СССР след края на ВСВ е прекалено изтощен и представителите на ревизионизма считат, че след края на ВСВ външната политика на СССР е по-скоро сдържана и считат, че причината за започването на Студената война е американският експанзионизъм. Ревизионистите се делят на умерени и крайни. Умерените обясняват нещата с личностните промени в ръководството на американската външна политика. След като Рузвелт умира новият президент е много по-несклонен към сътрудничество и отстъпки. Крайните резивионисти обясняват началото на Студената война с характера на самата американска икономика и на американския капитализъм. Според тях Студената война започва, защото характерът на американската икономика е такъв, че тя изисква разпространение, хегемония.

  3. Постревизионистите дават третото обяснение защо започва Студената война. Според тях никои не е виновен за Студената война, т.е. не може да се вмени вина нито на САЩ, нито на СССР. Според тях след края на ВСВ всяка една от двете държави преследва различни цели. Според тях САЩ след края на войната преследват политически, обществени цели. Според тях е било неизбежно да започне Студената война.

Причините за края на СВ. Има един изследовател на МО – Джоузеф Найн. Той по-много добър начин групира причините за края на СВ. Той се занимава с кофликтология. Разделя причините за края на СВ на:

  • непосредствени

  • междинни

  • дълбоки

Според него непосредствената причина за края на СВ е идването на власт на Михаил Горбачов през 1983 г. и политиката, която той провежда. Във вътрешен план политиката е известна като „перестройка”. Целта на Горбачов е да реформира комунизма. Перестройката се свързва с по-голяма гласност, публичност. Във външнополитически план Горбачов провежда политика, свързана с по-малка експанзия навън на СССР.

Междинните причини са 2:

  1. Едната междинна причина за края на Студената война е, че либералните идеи на Запада започват да навлизат на Изток. Това не може да се спре.

  2. Втората междинна причина е т.нар. имперско свръхразпростиране. То не е нововъдение на Джоузеф Найн. То е една концепция на Пол Кенеди и неговите разбирания за възхода и паденията. Джоузеф Найн взима тази концепция и я прилага към Студената война, за да обясни края на Студената война. Имперското свръхразпростиране се свързва с това, че империите имат определена продължителност на живот. Всяка империя има своя жизнен цикъл. Залязвайки, империите, които са се свръхразпростряли, се свиват обратно до своето етническо ядро. Класическата концепция за имперското свръхразпростиране казва, че империите се връщат до своето етническо ядро, в резултат на това, че те са победени. В случая със СССР няма такава загуба. Свиването на империята се дължи по-скоро на вътрешни центробежни сили и до невъзможност на СССР да поддържа сам себе си.

Дълбоките причини според Джоузеф Найн за края на Студената война са 2:

  1. Комунизмът като идеология е загубил кредита си на доверие. Идеята е, че непосредствено след края на ВСВ комунизмът като идеология е много привлекателен и за обикновените хора.Те му вярват, защото свързват комунистическата идеология с антифашистката съпротива. Антифашистите са били хора с леви убеждения.

  2. Втората дълбока причина е свързана с краха на Съветската икономика, защото икономиката на СССР е функционирала така, че всичко друго се е загърбвало в името на това да има пари за въоръжаване.Оттук краха на Съветската икономика неизбежно влече след себе си проблемите на държавите сателити.

Изясняване на концепцията за взаимното сдържане: Взаимното сдържане се разбира и в политически, и във военно-стратегически план.

В политически план се разбира като ограничаване, или всяка една от двете супер сили да ограничава разпространението на влиянието на другата в МО. Сдържането много практикуват САЩ. Те го наричат сдържане на комунизма – т.е. опит да се попречи на СССР да разпространява влиянието си по света. Взаимното сдържане се изразява в това да си отказват политически контакт двете супер-сили - напр. да се бойкотират международни форуми. Изразява се и в това да се оказва помощ на приятелски държави.

Във военно-стратегически план взаимното сдържане се разбира като сплашване, като се надпреварват да се въоръжават, което означава, че колкото повече се въоръжават, толкова по-голяма е националната сила. Така всяка една от двете сили като трупа национална мощ плаши другия с това, че ако се стигне до конфликт ще употреби тази национална мощ.

Взаимното сдържане е известно в ТМО като „взаимно гарантирано унищожение”. Преди да навлязат тези понятия е бил използван друг термин, творение на Чърчил – „равновесие на ужаса”. Под това се разбира система за мир, която се постига, като взаимно двете сили се плашат с унищожение.

САЩ са тези, които формулират и оповестяват гласно такива външно-политически доктрини. Те са тези, които форулират доктрините. Доктрините обикновено носят името на американския президент, който е към момента на власт. Те са официално гласно оповестени. Американският президент ги оповестява в послание до конгреса.

Първата доктрина, която САЩ оповестяват - това е доктрината Труман”. Това е първата американска политическа доктрина. Доктрината е оповестена непосредствено 2 години след края на ВСВ, като тази доктрина се приема в литературата като негласно обявяване на Студената война. С тази доктрина САЩ оповестяват, че ще оказват икономическа, но и военна помощ на 2 конкретни държави – това са Гърция и Турция. По това време в Гърция се води гражданска война. Има противопоставяне между правителството в изгнание и силите, които са с комунистически характер. Великобртания заявява, че повече не може да подкрепя Гърция. В Гърция се отваря един политически вакуум, който САЩ решават, че трябва да запълнят. Турция всъщност е в непосредствена близост до СССР. Поради тази причина тя се разглежда също като непосредствена заплаха от навлизане на съветско влияние. С „доктрината Труман” САЩ решават, че първите държави, които ще спират от навлизане на комунизма, са Гърция и Турция. „Доктрината Труман” е скъсване с „доктрината Мънроу".

Доктрината Мънроу” е доктрина на САЩ от 1823 г. И тази доктрина е най-просто казано доктрина и за външно-политически изолационизъм. „Доктрината Мънроу” предвижда, че САЩ няма да се намесват в европейските дела, но за сметка на това европейските сили не трябва да се намесват в делата на западното полукълбо. САЩ се придържат много строго към тази доктрина.След ПСВ се отдръпват и за втори път се намесват в делата, започнати от европейските сили по време на ВСВ. САЩ се отклоняват от тази доктрина 2 пъти. „Доктрината Труман” слага край на външно-политическия изолационизъм, защото с тази доктрина САЩ заявяват, че вече ще се намесват в делата не само на Европа, но и глобално. Във външно-политически план това е окончателно скъсване с изолационизма. Тази доктрина се оказва модел за действие за САЩ по-нататък.

Доктрината Айзенхауер” е оповестена през 1957 г. Тя е свързана със Суетската криза от предната година. Египет решава и национализира Суетския канал, в резултат на което Великобритания и Франция реагират с военна акция. Акцията приключва. В резултат на това САЩ вземат повод от тази криза да формулират „доктрината Айзенхауер”, като тезата им е, че в Близкия изток се е отворил политически вакуум. С „доктрината Айзенхауер” САЩ заявяват, че Близкия изток е сфера на жизнени американски интереси и че те ще оказват помощ на всяка държава в Близкия изток в усилията й за сдържане на комунизма.

Следващата американска външно-политическа доктрина засяга Латинска Америка. Доктрината е Джонсън”. С нея САЩ обосновават и оправдават нахлуването си в Доминиканската република и с тази доктрина САЩ дават да се разбере, че в западното полукълбо те няма да допуснат да се създаде още една политическа държава и с нея САЩ заявяват, че ще подкрепят всяка една държава, всяко едно правителство–режим в Латинска и Южна Америка, които защитават интереси, близки на американските. Под интереси, близки на американските се разбира сдържане на комунизма. Резултатът от тази доктрина е, че САЩ подкрепят понякога дори авторитарни режими. „Доктрината Джонсън” разкрива следното: ако окачествим разпространението на комунизма като една злина, а авторитарните режими като втора злина, САЩ смятат, че от двете злини по-малка е втората. С тази доктрина те понякога дори подкрепят недемократични режими, защото последните заявяват, че имат интереси, близки до американските.

Следващата външно-политическа доктрина е „доктрината Картър”. Оповестява се през 1980 г., което означава, че отново тази доктрина е формулирана и оповестена в резултат на едно конкретно събитие – нахлуването в Афганистан на Съветски войски през 1979 г. За да повдигнат малко своя външно-политически успех САЩ търсят начин отново да излязат напред на международната сцена. „Доктрината Картър” конкретизира „доктрината Айзенхауер”, тъй като „Айзенхауер” засяга Близкия изток, а „доктрината Картър” – Персийския залив. „Доктрината Картър” е още по-рязка, тъй като заявява, че всеки опит за намеса на чуждо влияние в Персийския залив, ще се възприема от САЩ като директна заплаха за техните интереси там и затова САЩ ще бранят тези интереси с всички средства, включително и военни.

Доктрината Рейгън” се оповестява много скоро след „Картър”. „Доктрината Рейгън” е съвсем скоро след „Картър”. С тази доктрина се обосновава намесата на САЩ в редица държави, като напр. Африка и някои държави в Карибския басейн. С тази доктрина се заявява, че САЩ ще работи и за дестабилизация на държави, които са попаднали под Съветско влияние. С това САЩ си обосновават разни намеси, в т.ч. намеси в Либия, Никарагуа и т.н. Вторият елемент на „доктрината Рейгън” е за „междузвездните войни”. Идеята за „междузвездните войни” касае изграждане на щит в космоса за отбрана.

СССР не е активен във формулирането и така и не формулира външно-политически доктрини, но в случая със СССР е формулирана доктрина въз основата на действия, на изказване на съветски държавници – това е „доктрината Брежнев”. Тази доктрина е била изразявана със съобщения по радиото, речи на държавни говорители.

През 1968 г. в една реч пред посткомунистическа партия Брежнев изказва изрично формулирана реч. „Доктрината Брежнев” е известна още като „доктрината за ограничения суверенитет”, като тази доктрина предвижда защита, опазване на единството на комунистическия блок и на вътрешната дисциплина във вътрешния блок. Идеята на „доктрината Брежнев” е, че ако СССР счете, че някоя от държавите от комунистическия блок е в опасност от некомунистическо влияние, СССР възприема това като заплаха за едиството на Източния блок и на тази основа предприема действия, за да върне провинилия се в редиците на Източния блок. СССР е правил това доста преди 1968 г. „Доктрината Брежнев е доктрина”, която отдава предпочитания на идеологията пред норми на международното право, като териториална цялост, независимост, неприкосновеност на граници.


13. ВОЕННО-СТРАТЕГИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ ПО ВРЕМЕ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА


Ядрено оръжие – дефиницията за него се съдържа в един договор от 1967 г. Това е договорът от Тлателолко. С този договор се установява безядрена зона в цяла Латинска Америка. Този договор съдържа легалната дефиниция на това какво е ядрено оръжие. Според договора под ядрено оръжие се разбира всяко устройство, което освобождава неконтролирана ядрена енергия, която може да се използва за военни цели. Доктрините са 3 и трите засягат употребата на ядрено оръжие. В хронологично последователност доктрините са:

  1. Доктрината за „атомната дипломация”.

  2. Доктрината за т.нар. „масирано възмездие”.

  3. Доктрината за „гъвкавото реагиране”

Атомната дипломация” във времето доминира от 1945 г. до началото на 50-те. За много кратък период от време е оперативна тази доктрина. От този момент нататък започва да се прилага тази доктрина на атомната дипломация. Тя се изразява в това, че САЩ имат монопол върху ядреното оръжие, в смисъл, че само те към момента притежават такова оръжие и вече са го използвали. Силата в политиката е на този, който притежава военната сила. Това означава САЩ и оттук дипломацията е атомна, защото САЩ си позволяват именно поради факта, че те притежават и използват този тип оръжие, да водят политика от позиция на силата. Това е времето на атомната дипломация, когато САЩ разгръщат т.нар. „ядрен чадър”. А под ядрен чадър се разбира, че САЩ поемат ангажимента да защитават други приятелски държави. Поемайки този ангажимент за защитата им тези държави попадат под техния защитен „ядрен чадър”. Много скоро се променя обстановката, защото СССР прави първия успешен опит с ядрено оръжие и вече става ясно, че СССР е успял да произведе такова оръжие.

От началото на 50-те години има нова външно-политическа и военно-стратегическа обстановка, а тя е, че ядреният монопол на САЩ вече е прекратен. Новите обстоятелства са такива, че САЩ все още имат преимущество, както в количеството, така и в качеството. САЩ имат преимущество и във възможностите за базиране на това оръжие. Времето след атомната дипломация е времето, когато започва много сериозна надпревара във въоръжаването. Всичко това се отнася към втората военно-стратегическа доктрина.

Масираното възмездие” е определено като специална американска военно-политическа доктрина през 1954 г. Тази доктрина продължава да се прилага да 1961 г. Масираното възмездие е оповестено в реч на американския държавен секретар. Под масирано въздействие се разбира пълна и неограничена употреба на ядрено оръжие. Идеята на САЩ е, че те все пак имат повече и по-добри възможности да оцелеят и да отговорят със възмездие.

Именно по времето на „масираното възмездие” се лансират едни невероятни постановки за първия ядрен удар, за втория ядрен удар, за кой какъв е по характер и за т.нар. възмездни сили (сили на възмездния удар). Вторият удар се нарича възмезден. Първо, под възмезден удар се разбира способността удареният да оцелее след първият удар. Като второ се разбира и това да е запазил достатъчно оръжие, за да отвърне и трето, удареният да отвърне на първия удар с втория, като вторият удар се нарича възмезден, защото целта на втория удар е да нанесе т.нар. неприемливи щети. Първият удар се нарича контра-силов, а вторият удар е контра-ценностен. Първият удар е контра-силов, защото е насочен срещу силата на противника. Това означава, че държавата, която ще нанася първия удар ще се стреми да порази радари, ракетни установки.Вторият удар – при него няма смисъл втората държава да удря първата, при условие, че тя вече е употребила оръжията. При втория удар като обекти на удара се предвиждат гъсто населени райони, големи градове, промишлени центрове, инфраструктура. Взаимно гарантираното унищожение – приема се, че след втория удар крайният резултат е точно гарантираното унищожение. В годините на Студената война е било важно не само с колко оръжие разполага всяка една от двете сили, а е било важно дали тя разполага с достатъчно средства да пренася това оръжие и с достатъчни съоръжения да го използва. Под сили на възмездния удар са се разбирали радари, ракетни установки.

Стратегическа триада – под това понятие се разбира:

  1. трансконтинеталните ракети – това са ракетите с ядрени глави;

  2. атомните подводници;

  3. тежките бомбардировачи.

Гъвкавото реагиране” се оповестява в момента, когато настъпва т.нар. военно-стратегически паритет. То се налага като доктрина, в момента, в който става ясно, че са се изравнили двете супер сили и в момента, в който става ясно, че реализира ли се на практика масираното възмездие никои няма да оцелее. В този момент се преосмислят и концептуално нещата и през 1961 г. се оповестява доктрината за гъвкавото реагиране. Тази доктрина е подготвена от американски специалист по сигурността, като тази доктрина засяга както ядреното оръжие, така и конвенционалното оръжие. Тя има отношение и към политическите аспекти на сигурността. 3 елемента на „гъвкавото реагиране”

  • Доктрината за „гъвкавото реагиране” предвижда съразмерност при използването на оръжие. Съразмерност на вида използвано оръжие.Ако едната-супер сила нападне с оръжие, другата да отговори със същия вид оръжие. Същността на гъвкавото реагиране е в частта и за ядреното оръжие. Тази доктрина предвижда при един евентуален пряк въоръжен сблъсък между двете супер-сили ограничения в употребата на ядреното оръжие. Ограниченията са 2:

  1. Първото е от гледна точка на географията. Ограниченията са свързани с това кои обекти могат да бъдат ударени и кои не. Изключват се големите градове, гъсто населените райони.

  2. Второто ограничение, което предвижда „гъвкавото реагиране” е свързано с максимално допустимата мощност на ядреното оръжие. Приема се, че нито една от двете сили не трябва да използва по-мощно ядрено оръжие от двете бомби, пуснати в Япония.

  • Третият елемент на „гъвкавото реагиране” – като доктрина то засяга това всяка една от двете супер-сили какви политически цели да преследва. Идеята е да се преследват оптимални цели, в смисъл на това да не се преследват цели, които едната супер-сила предварително знае, че другата не само няма да приеме, а ще реагира и по начин, който може да доведе до конфликт., т.е. да не се търси повод за пряк въоръжен сблъсък.

Военно-стратегически паритет – като понятие може да се разглежда в тесен, и в широк смисъл. В тесен смисъл под това понятие се разбира приблизително равенство между САЩ и СССР в количеството притежавани оръжия. Под военно-стратегически паритет в широк смисъл се разбира приблизително равни възможности между двете държави да нанесат втори възмезден удар.


14. СИСТЕМАТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ СЛЕД КРАЯ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ, ТЕНДЕНЦИИ И ВЪЗГЛЕДИ

1   2   3   4   5

Свързани:

Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconУпражнение №26: колоквиум и тест
Аудиторен тест върху върху противомикробни средства в края на съответната лекция
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconТест 30 въпроса Отворени въпроси 8 въпроса Философско есе от избран философски фрагмент психология ІХ клас
Паметта като психически процес има 3 етапа – запомняне, съхраняване и възпроизвеждане. В такъв случай тя ни
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconВлиянието на Интернет и високите технологии върху международния маркетинг
Маркетинга на национално ниво. Интернет, който преживя истински бум в своето развитие и разпространение през 90-те години и днес...
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconТестови изпитни въпроси за медици
Тестовете по-долу са 70% от тестовите въпроси за изпита по фармакология за 2009 г. Първият етап на изпита е свързан с тестово изпитване...
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconСекретар магистърски програми: г-жа Радка Орешкова Адрес: бул. "Джеймс Баучер" 1, стая 103, София 1164 Химически Факултет на су "Св. Кл. Охридски" Тел.: (+359 2) 8161 302; e-mail: ro-sofia bg Химическият факултет предлага следните магистърски програми
Изпитът се състои в попълване на тест, съдържащ 20 въпроса върху материала от програмата за държавен изпит за образователната квалификационна...
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconПрограма за изпит по етика и философия на правото за промяна на оценката върху материала за 10 клас
Компонент А: Тест със структуриран и свободен тип отговори. Тестът е от 20 въпроса и има за цел да провери дали ученикът е запознат...
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconУпражнение №12
Колоквиум и тест (пред квестори) върху невротропни средства (без анестетици и aналгетици) и тест
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconВажна информация
При избор на система за измерване на кръвна захар е необходимо освен върху техническите характеристики, да се обърне внимание и върху...
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconПрограма за изпит по психология и логика за промяна на оценката върху материала за 9 клас
Компонент А: Тест със структуриран и свободен тип отговори. Тестът се състои от 20 въпроса и има за цел да провери дали ученикът...
Тест върху целия конспект или развиване на 2 въпроса 22. 11 събота 16 ч четни iconИзпитен проверочен тест по "Стратегическо управление" Уважаеми студенти
Предложеният тест съдържа 22 въпроса и две задачи от теорията и практиката на стратегическото управление. Общият максимален брой...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом