Рецензия за доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за присъждане на научното звание „професор" по обявения конкурс за „професор" по професионално направление Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5 от 17. 01. 2012 г




ИмеРецензия за доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за присъждане на научното звание „професор" по обявения конкурс за „професор" по професионално направление Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5 от 17. 01. 2012 г
Дата на преобразуване18.11.2012
Размер100.03 Kb.
ТипКонкурс
източникhttp://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/91784/704989/version/1/file/Retzensia_AAl
РЕЦЕНЗИЯ

за доц. д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева

за присъждане на научното звание „професор”

по обявения конкурс за „професор” по професионално направление 2.1. Филология (алтайска и корейска литература и култура),

обявен в ДВ, бр. 5 от 17.01.2012 г.


Доц. д-р Светла Къртева-Данчева, - единствен кандидат за конкурса, е завършила с отличие Монголския държавен университет през 1983 г. по специалност Монголска филология, с втора специалност манджуристика. От 1984 г. започва работа като преподавател по монголски и манджурски език в ЦИЕК. По-късни специализации ѝ дават възможност да изучи и овладее писмено и говоримо корейския език, да задълбочи познанията си по манджурски език. През 1992 г. доц. д-р Светла Къртева-Данчева получава научната и образователна степен „доктор“. През 2001 г. придобива научното звание „доцент“ по сравнително и корейско езикознание, като и до момента заема тази академична длъжност в катедра „Езици и култури на Източна Азия”, - понастоящем вече, от 2010 г. насам, и като ръководител на новата катедра „Кореистика“.

Доц. д-р Светла Къртева-Данчева има преподавателски стаж от над 25 години, като води следните бакалавърски курсове: монголски език; старомонголски език; манджурски език; увод в тюркското и алтайското езикознание; история и култура на номадските държави в Централна Азия; шаманизмът в Корея и Централна Азия; графика, фонетика и лексикология на корейския език; увод в корейското и алтайското езикознание; морфология на корейския език; социолингвистика; теория и практика на превода. В магистърската степен води курс лекции по културно-исторически връзки между Източна и Централна Азия.

Както може да се види от казаното дотук, професионалното развитие на кандидатката напълно удовлетворява условията по чл. 29 от Закона за развитието на академичния състав в България.

Доц. д-р Светла Къртева-Данчева е сериозен и ерудиран учен, който се ползва със заслужено уважение от страна на колегите. Член е на Международната асоциация на монголистите (МАМ), със седалище в Улан-Батор.

В настоящия конкурс доц. д-р Светла Къртева-Данчева участва с научна продукция, която не е обвързана с хабилитирането ѝ като доцент и включва: една монография, четири учебника и учебни помагала, 29 статии и студии, десет превода, 14 съставителства и редактирания.

В монографичния си труд, озаглавен „Централноазиатски шамански мотиви в корейския му-сок“, доц. д-р Светла Къртева-Данчева използва ретроспективния метод и интердисциплинарен подход за да направи анализ и съпоставка на голям обем от материал, в който се разглежда мирогледа, култовата и обредната система, служителите на шаманския култ при алтайските народи (тюрки, монголи, манджури, тунгуси) и корейците. В работата си тя очертава и анализира общите елементи в шаманските вярвания и обреди между тези народи, имащи общи етногенетични и етнокултурни връзки.

Първата глава се съсредоточава върху алтайския шаманизъм. Там се разглеждат подробно най-важните предпоставки за възникване на шаманизма в ранните родови общества в Централна Азия и Сибир, мирогледът на алтайските народи в Сибир и Централна Азия, прави се съпоставка между техните основни култове и обреди, а също така и между особеностите на шаманските им ритуали, видовете и предназначението на шаманските атрибути и култови предмети. Подобно сравнително изследване на древните култове и обреди на алтайските народи, а също така и на атрибутите и костюмите на служителите на култа при тях представляват важни приносни моменти в работата на доц. д-р Светла Къртева-Данчева.

Във втората глава се разглежда корейският шаманизъм „му-сок“. Проследява се възникването и развитието му от ранна форма на религиозно съзнание в култова система със специфични представи за света. Направена е подробна класификация на шаманите като служители на култа в корейския шаманизъм, описват техните функции. В отделна точка са разгледани видовете ритуали „кут“ – едни от най-разпространените в практиката на корейския шаманизъм, както и атрибутите на корейските шамани. Разкриването на конкретните особености при отделните категории шамани, видове ритуали и атрибути на корейския шаманизъм е друг важен приносен момент в работата.

При съпоставителния анализ между алтайския и корейския шаманизъм в третата глава, на базата на представените в първите две глави подробни сведения за обектите на сравнение се очертават съответните изконни пластове, свързващи ритуалните практики на шаманите при всички алтайски народи. На преден план изпъква общата употреба при алтайските шамански практики на специфични предмети - звънците, ветрилата, а също така и барабаните. Като общи елементи се открояват също така и култовете към определени свещени животни - птицата (орел, лебед), свинята, която се използва като жертвено животно. Общ елемент е и култът към ковача и металните предмети, изработвани от него. Сред металните предмети с особена сила се открояват огледалата (бронзови и месингови дискове), които са задължителен шамански атрибут. Всички тези общи елементи представляват своеобразна връзка между света на хората и духовете.

Особен интерес представлява категорията на големите шамани „те-гам“. На техните практики се придава първостепенно значение: за успех при важното за номадските алтайски народи военно дело, а също така за въпросите, касаещи живота и смъртта (изцеряване на смъртно болни, ритуали за помен на покойник). При тези шамани също се открояват общи атрибути, като жезъла, камъка (девет камъка). Общи елементи се наблюдават и при ритуалните одежди на големите шамани от алтайския ареал. Това са от една страна повтарящите се мотиви върху дрехите и ръкавиците (котки – тигри, леопарди, птици, змии или дракони, гущери, жаби), а също така и запасването с тежък пояс-ремък, с помощта на който помощници удържат шамана по време на ритуала да не отлети безвъзвратно в отвъдното.

Сред общоалтайските магически предмети важно място заемат огледалата „толи“. Този шамански атрибут притежава изключителна сила. С негова помощ може да се врачува, тъй като по време на ритуала от една страна „в огледалото се отразяват всички човешки дела“, добри или лоши, а от друга „то може да отблъсне намесата на злите духове“ (стр.100). Огледалата са също така и вместилище (обиталище) на духове-помощници (конят – пренасящ шамана от един свят в друг; кучето – превозвач на душите в отвъдното), в тях се заселват и духовете на самите шамани (стр.101). Магията на огледалата се проявява и чрез техния блясък, асоцииран с мълнията. Благодарение на данните от корейския език, доц. д-р Светла Къртева-Данчева извежда важния извод, че етимон на названието „толи“ е понятието „луна“ (стр.103-104), което е важен принос на нейната работа. Именно блясъкът на луната е в основата на мотивацията на това название, общо за всички алтайски народи, тя е носител на горепосочените свръхестествени сили, като също така и предвещава дъжда. Тук безспорно правя паралел с китайската митология и народна традиция, в която луната играе централна роля. По време на празника на Средата на есента, - вторият по важност празник в страната след китайската нова година, централен обект е пълната в тази вечер луна – чрез нея мислена връзка помежду си осъществяват близките хора, разделени от съдбата да живеят в различни краища. В нейна чест на празника се приготвят кръгли лунни кексчета (юебин). Луната служи и като обиталище (убежище) на безсмъртните.

Специален интерес за мен като китаист представляват още някои елементи на шаманските практики, имащи по-ограничено разпространение. Една от тях, обща при корейците и монголите е изграждането на каменни насипи, представляващи култови съоръжения, в които живеят божества – покровители и защитници на конкретно селище. Тук съществува пряк паралел с китайския „бог, защитник на града“ Чънхуан (城隍), по-точно - защитникът на градската стена (изградена от камък). Негов храм има във всеки по-важен стар китайски град.

Друг ритуал, общ за джурджените и техните наследници манджурите, описан в „Преданието за Нишанската шаманка“ и пряко свързан с китайците е изгарянето на хартия при погребалния обред. Китайците редовно изгарят жертвени предмети, - макети, изцяло изработени от хартия, и специални хартиени „пари“ на гроба на покойника, като по този начин изпращат необходимите му за „живота“ в отвъдния свят блага. Този обред очевидно е произлязъл от Китай, тъй като там е изобретена и хартията. Смята се, че това се е случило през 105 г., следователно тези обичаи се отнасят към последващ период. Отглас от този ритуал при корейците може да се търси в изгарянето на вещите на покойника, но мотивацията е различна (стр.114).

В присъствието на числото три в погребалните обреди на джурджените, манджурите и корейците, смятам, че също може да се търси китайски паралел: тройката 三 sān се свързва в китайската народна традиция по съзвучие и, съответно, по смисъл с понятието 丧 sāng `траур`. Числовата символика на тройката в религиозните практики обаче е твърде сложен въпрос.

Корейско-китайски паралели откриваме и в етимологията и семантиката на самото название на корейския шаманизъм му-сок, където първата сричка е китайската дума 巫 wū `гадател`.

Безспорен и важен принос на доц. д-р Светла Къртева-Данчева представлява и задълбоченото, убедително проследяване на етимологията на термина за шаманските практики „кут“ като „ритуал за постигане на щастие, благополучие“, общ за корейския, монголските и манджуро-тунгуските езици (стр.118-120), а също и генезисът на понятието „шаман“ – от гледна точка на манджурския език, като sa-ma-n `човек, който знае, умее, разбира` (стр.124-126).

Имам отделни бележки, например при обяснението на значението на елементите на думите, образувани от корена „хохо“ „син, небе“: със словобразуващия суфикс „–дай“ „за означаване на отношение към нещо, за притежаване на качество“ (стр.120, в думата „хохдай“) – словобразувателното значение би могло да се формулира по-обстойно и точно. Същото се отнася и за словообразуващия суфикс към същата основа „-чин“ (в думата „хохчин“, стр.121). Не става съвсем ясно също така защо едно от названията за „шаман“ - „ган“ е фонетичен вариант на китайска дума (стр.122).

В монографското изследване на доц. д-р Светла Къртева-Данчева основен приносен момент е използването на ретроспективния метод и интердисциплинарния подход за анализ на мирогледа, култовата и обредната система на алтайския и корейския шаманизъм въз основа на значителен по обем материал от фактически данни от археологията, историята, етнологията фолклора и лингвистиката. Такова мащабно съпоставително проучване по отношение на алтайския и корейския шаманизъм се прави за първи път в алтаистиката. Това е много голям принос. Авторката установява по-голяма близост между корейския „му-сок“ и тунгуския и манджурския шаманизъм, отколкото между тюркския и монголския. Изводът от тази успешно извършена съпоставка също е важен приносен момент, а именно: от гледна точка на изконните религиозни вярвания съществува по-тясна етногенетична и етнокултурна близост между корейците и народите от Североизточна Азия.

Основната част от останалите представени за конкурса статии доц. д-р Светла Къртева-Данчева, предхождащи монографията са посветени на конкретни лингвистични и културологични аспекти на проучванията, свързани с доказване на тезата за правомерността на алтайската теория: корейците като народ, чиито етногенезис е свързан с алтайските народи. С присъщата си методичност и внимание към отделния детайл, в статиите „Относно етимологията на корейското название „pom“ – „пролет“ (2001), On the Origin of Some Shamanic Terms in the Altaic Languages (2002), Lexical and Semantic Parities of the Signification of the Terms “Autumn” and “Winter” in the Altaic Languages (2003), On the Problem of the Connection between Korean and Altaic Languages (2004) авторката внимателно анализира проблемите на алтайското и корейското езикознание, с оглед на алтайската теория.

За да е научно издържана обосновката на алтайската теза, доц. д-р Светла Къртева-Данчева се заема с изключително тежка и трудоемка задача, която е извън традиционната за нея като учен сферата на лингвистиката и при това не е правена досега в алтаистиката – да проучи културните връзки между между корейците и другите алтайски народи. В това направление са изследванията ѝ в статиите „Тайните на монголската юрта“ (2006), „Специфика на етнокултурните връзки на алтайските народи“ (2009), „Монголското квадратно писмо като символ на управлението на Кубилай хан“ (2009), „Номадските селища в раннофеодалните държави на Централна Азия“ (2010), Системите за отопление „кан“ и „ондол“ в Далечния изток“ (2010), „Някои въпроси, свързани с културното наследство на държавата Бохай“ (2010) „Древномонголската столица Каракорум“ (2011). Обемът на научната литература, въз основата на която авторката провежда анализите си в горепосочените публикации е впечатляващ.

Важно условие за разбирането на културните връзки на корейците с алтайските народи е познаването на основата на изконните им религиозни вярвания, и по-конретно на шаманизма. На тази тема са посветени статиите ѝ „The Manchu „Tale of the Nishan Shamaness“ Compared with some Korean Shamanic Beliefs“ (2004), „Алтайски елементи в корейския шаманизъм“ (2005), „Каменните насипи като култови съоръжения при корейците и монголците“ (2007), „Огледалата като магически атрибут в ритуалната практика на алтайските и корейските шамани“ (2008).

Доц. д-р Светла Къртева-Данчева е авторка на голям брой научни текстове – учебни помагала, учебно-методически статии и сборници, речници, както и на художествени преводи на проза и поезия от корейски, манджурски, монголски и старомонголски.

Доц. д-р Светла Къртева-Данчева има 18 библиографски цитирания, 8 индексирани публикации, както и споменавания в редица издания у нас, а също така в Русия, Корея, Монголия.

Доц. д-р Светла Къртева-Данчева ръководи един докторант, а двама други вече са се защитили.

Към споменатото по-горе трябва да се добави и активното участие на кандидатката с научни доклади, съобщения, а също и като организатор в над 25 национални и международни конференции по кореистика и изтокознание у нас и в чужбина.

С ценните си и широки научни познания по лингвистика и културология на страните от алтайския ареал в Източна Азия, материализирани в множество публикации, с изявите си като преводач на литературни произведения, както и с набора от източни езици (турски, корейски, манджурски, монголски, старомонголски), които владее писмено и говоримо (наред с отличното владеене на „конвенционални“ чужди езици, като английски и руски), с активната си научна, организационна и преподавателска дейност, доц. д-р Светла Къртева-Данчева има своето уникално, важно и осезаемо присъствие в българската ориенталистика.

Всичко казано дотук ми дава достатъчно основания да предложа на членовете на уважаемото Научно жури да дадат положителна оценка и подкрепят избирането на доцент д-р Светла Къртева-Данчева на академичната длъжност „Професор“ на СУ „Св. Климент Охридски” по професионално направление 2.1. Филология (алтайска и корейска литература и култура).

Свързани:

Рецензия за доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за присъждане на научното звание „професор\" по обявения конкурс за „професор\" по професионално направление Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5 от 17. 01. 2012 г iconРецензия на научната продукция на доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за участие в конкурса за професор по алтайска и корейска литература и култура, направление Филология, обявен в дв бр. 5 от 17. 01. 2012 г
Монголския държавен университет по специалност монголска филология и втора специалност манджуристика. По-късно тя завършва курсове...
Рецензия за доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за присъждане на научното звание „професор\" по обявения конкурс за „професор\" по професионално направление Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5 от 17. 01. 2012 г iconЗа участие в конкурс за професор по алтайска и корейска литература и култура, направление Филология, обявен в дв бр. 5 от 17. 01. 2012 г
Научният й авторитет се потвърждава от цитиранията у нас и в чужбина ( най-малко осемнадесет пъти). Доц д-р Светла Къртева е член...
Рецензия за доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за присъждане на научното звание „професор\" по обявения конкурс за „професор\" по професионално направление Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5 от 17. 01. 2012 г iconМонография (приета за печат в издателството на Институт Конфуций София)
Светла Къртева-Данчева, представени за участие в конкурса за професор по Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен...
Рецензия за доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за присъждане на научното звание „професор\" по обявения конкурс за „професор\" по професионално направление Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5 от 17. 01. 2012 г iconКонкурс за заемане на академична длъжност "професор"
Филология (Алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5/17. 01. 2012 г
Рецензия за доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за присъждане на научното звание „професор\" по обявения конкурс за „професор\" по професионално направление Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5 от 17. 01. 2012 г iconНа представените научни трудове, учебници и методически пособия от доц д-р Стоян Димитров Стоянов за участие в обявен конкурс за научното звание „професор по
Стоян Димитров Стоянов за участие в обявен конкурс за научното звание „професор” по научната специалност 05. 02. 07 Счетоводна отчетност,...
Рецензия за доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за присъждане на научното звание „професор\" по обявения конкурс за „професор\" по професионално направление Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5 от 17. 01. 2012 г iconЗа участие в обявения конкурс за научното звание "професор" по научната специалност 05. 02. 07 "Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност (счетоводна отчетност)" за нуждите на катедра
Единствен кандидат по обявения конкурс за професор е доц д-р Снежана Александрова Башева, редовен преподавател в катедра “Счетоводство...
Рецензия за доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за присъждане на научното звание „професор\" по обявения конкурс за „професор\" по професионално направление Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5 от 17. 01. 2012 г iconКонкурс за професор по научно направление 1
Филология (Древна индийска литература), обявен в дв бр. 41/01. 06. 2012 с единствен кандидат
Рецензия за доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за присъждане на научното звание „професор\" по обявения конкурс за „професор\" по професионално направление Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5 от 17. 01. 2012 г iconРецензия
Относно: конкурс за получаване на научното звание “професор” по научна специалност 05. 02. 06 “Статистика и демография” с единствен...
Рецензия за доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за присъждане на научното звание „професор\" по обявения конкурс за „професор\" по професионално направление Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5 от 17. 01. 2012 г iconКонкурс за научно звание "професор"
Стоян Димитров Стоянов за участие в обявения конкурс за научно звание “професор” по научна специалност 05. 02. 07 “Счетоводна отчетност,...
Рецензия за доц д-р Светла Тодорова Къртева-Данчева за присъждане на научното звание „професор\" по обявения конкурс за „професор\" по професионално направление Филология (алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5 от 17. 01. 2012 г iconКонкурс за заемане на академична длъжност "професор"
Юлия Иванова Стефанова, член на научно жури в конкурс за заемане на академична длъжност ”професор” по 1 филология /най-нова английска...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом