Тема 9 пътнически воден транспорт




ИмеТема 9 пътнически воден транспорт
Дата на преобразуване18.11.2012
Размер109.81 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://bgm8.bg/data/uploads/referats/420/3fb75037becacd85988fabc1ec80675b.rtf
ТЕМА 9


ПЪТНИЧЕСКИ ВОДЕН ТРАНСПОРТ


1. Технико-икономически особености на водния транспорт.


ü Функционира само там, където има подходящи естествени или изкуствени водни площи – реки, езера, морета, океани, язовири, плавателни канали.

1.1. Предимства на водния транспорт:

ë Разходите за гориво за единица извършена работа са много малки. Напр. при речния транспорт те са 2 пъти по-малко от за ж.п., 4 пъти по-малко отколкото за автомобилен и 20 пъти отколкото за въздушен;

ë Инвестициите за подготовка на пътя и пътните съоръжения са около 13 пъти по-малко отколкото при ж.п. транспорта;

ë Инвестициите за строителството и разходите за поддръжка на 1 тон товароподемност за значително по-малки;

ë Възможност за използване на различни видове енергоносители за двигателна сила – твърди, течни газообразни, атомни;

1.2. Недостатъци на водния транспорт:

Сравнително дълъг срок на доставяне на товарите (ниска скорост);

Известна сезонност в работата, особено при речния транспорт (замръзване или понижаване на нивото на водата);

Оскъпяване на превоза на къси разстояния, поради голямото тегло на товарите и високите разходи за извършване на товаро-разтоварните дейности;


2. Материално-техническа база на пътническия воден транспорт.


ü Има два основни компонента – пристанищни (стационарни) съоръжения и подвижен състав.


1.1. Пристанищни съоръжения.

Включват пристани, морски и речни гари, кейови стени, спомагателни инсталации.

Изпълняват две основни задачи:

1) Обслужване на пътниците при заминаване и пристигане;

2) Организационно и техническо обслужване на пътническите кораби – оформяне на документи и събиране на пристанищни такси; зареждане с гориво-смазочни материали, хранителни продукти, вода (ако няма собствена инсталация), стоки и др.


Речната или морската гара изпълнява следните по-важни задачи:

осигуряване на бързо и безконфликтно качване и слизане на пътуващите;

организиране и регулиране на движението на пътници и багажи от гаровата сграда до корабите;

продажба на билети, приемане, таксуване и пренасяне на свръхбагаж;

извършване на паспортна, митническа и санитарна проверка при задгранични пътувания;

организиране на информационно, битово и санитарно-хигиенно обслужване на пасажерите;

извършване на административно-технически снабдителни операции на акостиралите пътнически кораби.

Важно е помещенията да бъдат разположени така, че да осигуряват последователност на операциите по обслужване на пътниците. Например:

информация – билетното гише – таксуване на багаж – билетен контрол – митническа и паспортна проверка – чакални с търговски и санитарно-хигиенни обекти

Ø Пропускателна способност на помещенията и съоръженията да е съобразена с максималния обем на пътнико-потоците през върховия сезон.

Ø Въвеждат се съоръжения за ускоряване и улесняване на обслужването – автомати за продажба на билети и за билетен контрол, компютърни резервационни системи, електронни информационни табла и т.н.


v Кейовите стени и пристаните осигуряват безопасно акостиране и престой на корабите. Трябва да отговарят на националните и международните стандарти.

v В големите гари се оформя специален район с кейови места за приставане на пътнически кораби.


1.2. Подвижен състав на пътническия воден транспорт.

Включва различни по вид, капацитет, устройство, двигателна сила и обзавеждане плавателни средства.

В зависимост от начина на задвижване (двигателя) традиционните пътнически кораби се делят на: параходи, топлоходи, електроходи (дизелелектроходи и турбоелектроходи). Атомните корабни двигатели, засега, не се използват в пътническите кораби.


1.3. Видове пътнически линии.


ð В зависимост от водната площ, по която се осъществява плаването:


§ Морска навигация – по морета и океани;

§ Вътрешна навигация – по езера, плавателни реки, язовири, канали.


ð Според предназначението и редовността на връзките:


§ Редовни пасажерски линии – корабите превозват само пътници и се движат по строго определено разписание, установено за по-дълъг период от време (сезон, шестмесечие, година);

§ Редовни фериботни линии – по определено разписание със специални кораби, превозващи пътници и транспорти средства (автомобили, влакове).

§ Круизи – туристически пътувания с пътнически кораби. Съчетават пътуване (по море, океан, река) с посещение на туристически места.


ð В зависимост от разстоянието морските лини биват:


§ Далечни – не по-малко от 100 морски мили;

§ Крайбрежни – дължина до 100 мили;

§ Приградски – обслужват големи пристанищни градове и техни предградия.


ð Според бързината и удобството на корабите и броя и продължителността на междинните спирания:


§ Експресни пътнически линии – по направления с устойчив пътникопоток. Бързи икомфортни кораби. Спират на междинни пристанища по изключение. Основното им предназначение е превоз на пътници;

§ Бързи пътнически линии – по направления с достатъчен по обем пътникопотоци. Предвижда се спиране на по-големите пристанища. Допуска се превоз на товари, предимно до крайните пристанища на рейса.

§ Обикновени пътнически линии – по направления с неустойчиви пътникопотоци. Обслужват всички междинни пристанища. Превозват пътници и товари.


3. Туриситчески пътувания по водния транспорт.


ü 70-80% от морските пътувания са с туристическа цел. При далечните разстояния – над 95%.

ü Осъществяват се с: редовни пасажерски линии; редовни фериботни линии; круизни кораби.


3.1. Редовни крайбрежни пътнически линии.


Използват се при свързване на пристанищни градове с туристически места или на курорти помежду им.

Пътникопотоците показват големи ежедневни или седмични колебания.

По-голяма е интензивността по реки и езера, поради по-стабилните атмосферни условия.


3.2. Редовни фериботни линии.


Превозват преобладаващо автомобилни туристи.

Свързват:

§ сушата с острови;

§ две точки от сушата, разделени от пролив, залив, река или море;

§ отделни населени острови.


3.3. Круизни туристически пътувания.

Броят на пътниците се увеличава непрекъснато:

1980 г. – 1,4 мил. пасажери; 1996 г. – 6,0 мил.; 2004 г. – 10,6 мил.; 2005 г. – 11,2 мил. пасажери; 2006 г. – 12,6 мил.

Броят на круизните корабите също нараства:

1985 г. – 120 кораба; 1998 г. – 200 кораба.

От 2000 г. до 2005 г. са пуснати на вода 68 нови круизни кораба.

До 2010 г. се очакват още 32.

Най-масовите потребители са хората над 50 годишна възраст.

Привличат се и семейства – предлагат се намалени цени.

Основни дестинации са: Карибския басейн; Мексиканския залив; Средиземно море, Южните тихоокеански острови; Далечния изток, Аляска; Антарктика.

Реализират се почти през цялата година – използване на корабния парк. Компенсира се намалелия пътникопоток.

Най-посещавани са крузите с продължителнист от 1 до 3 седмици.

Популярни са и комбинирани круизи: кораб-самолет; кораб-влак; кораб-автобус.

Има лайнери с обособени класи и такива без разлика в класите, т.е. общите части се ползват от всички пасажери. Разликата в цената е в комфорта на каютите.


Провеждат се краткотрайни разходки в близост да курорти – уплътняване на престоите на големите кораби.


Речни круизи – по плавателни реки, канали, езера и язовири.

В Европа – по Дунав, Рейн, Майн, Волга

Извън Европа – по Нил, Мисисипи и др.


4. Развитие на пътническия воден транспорт в България.


§ 1863-1965 г. – българско акционерно дружество “Провидение”. Параходът “Азис”. Балчик-Варна-Бургас-Цариград.

§ 1892 г. – Българско параходно дружество “Постоянство”. Построени са два парахода “Борис” и “България”. Варна –Бургас и Варна-Цариград.

§ 1903 г. – открива се пристанище Бургас; 1906 г. – пристанище Варна.

§ 1935г. – начало на пътническото корабоплаване по Дунав.

§ 1939 г. обща товароподемност на морския флот 029 000 бр.р.т.

§ След Втората Световна Война – създаване на БМФ.

§ Разкриват се сезонни пътнически линии: Варна-Балчик-Каварана; Варна-Несебър-Поморие-Бургас; Бургас-Созопол-Приморско-Мичурин; до курортите около Варна и Бургас. Малки кораби. 7 кораба на подводни криле.

§ 1966 г. – предприятие “Балканшип” към Комитета по туризъм. Три пътнически кораба – “Несебър” (320 м.), “Варна” (490 м.) и “В. Коларов” (104 м.). Круизи до Истанбул, по Средиземно море, до Канарските острови, бреговете на Западна Европа, Лениград. По около 30-40 хил. туристи годишно. 1974 г. предприятието е закрито.

§ “Балкантурист” организира круизи с наети кораби.

§ 1983 г. – предприятие “Интер-Балкантурист-Дунав”. Закупени два круизни кораба “Русе” и “София” с по 240 м. 6-10 хил. туристи годишно от делтата на Дунав до гр. Дасау. Поддържат се редовни пътнически линии от Видин до Русе.

§ За това време са построени морски и речни гари и пристани. Започнато е строителство на яхтени пристанища: “Златни пясъци”, “Слънчев ден” “Гранд хотел Варна”, но не са доведени докрай.

§ През 1991 г. БМФ разполага с 13 кораба (1582 места), като постепенно намаляват.

§ 1997-1998 г. – наемат се два катамарана за круизи Варна-Несебър-Истанбул.

§ 2007 г. – кораб на подводни криле Несебър-Истанбул.

§ 2006 г. БМФ разполага със 72 морски плавателни съда за превоз на товари.

§ 08. 2008 – 70% се приватизира от "Кей Джи Маритайм Шипинг“ (440 мил. лв. + инвестиции за 780 мил. лв.) .

§ "Параходство българско речно плаване" – около 300 плавателни съда. Осъществява превоз на товари, пътници, круизи.

§ “Дунав турс” – 5 кораба "София" и "Русе" - 1984г., "Русе престиж" - 2004 г., "Хайнрих Хайне" - 1990 г., "Елегант Лейди" - 2003 г. Организират круизи по Дунав, каналите на Холандия и др.


5. Показатели за дейността на пътническия воден транспорт.


5.1. Универсални показатели

§ Брой на превозените пътници.

§ Реализирани пътник/километри (за реки, езера, язовири) или пътник/мили (за морско-океански пътувания).

§ Приходи от единица капацитет (едно пътническо място) – общата сума от приходите за определен период се раздела на броя места в работа:


Прек = ΣПр / Мр

Прек – приходи от единица капацитет;

ΣПр – обща сума от приходите за периода;

Мр – брой на местата в работа за периода


§ Чист валутен доход (за определен период – месец, тримесечие, година) – разлика между брутния валутен приход и извършените валутни разходи.


5.2. Специфични показатели


§ Рейс на корабите – завършен превозен цикъл по пренасяне на товари или превозване на пътници. Може да бъде:


Ø прост – обслужва две пристанища – начално и крайно;

Ø сложен – обслужваните пристанища са три и повече, като във всяко има слизания и качвания на пътници или товаро-разтоварни работи;

Ø кръгов – обслужва няколко пристанища, но рейсът винаги завършва в началото.


§ Коефициент на използване на календарния период. Изразява интензивността на експлоатация на корабите за даден период от време, т.е. времето през което са били в работа:

Кикп = Σ Дне / Σ Днг

Кикп – коефициент на използване на календарния период;

Σ Дне – брой на денонощия в експлоатация;

Σ Днг – брой на денонощията в отчитания период.


Коефициентът на използване на календарния период за всички кораби на фирмата се намира от израза:

Кикп = Σ Мдео / Σ Мдкпо

Кикп – коефициент на използване на календарния период на всички кораби;

Σ Мдео – място/денон. в експлоатация общо за корабите;

Σ Мдкпо – място/денон. на календарния период общо за корабите.


§ Коефициент на използване капацитета на пътническите кораби. Взима се под внимание дължината на рейса и разстоянието, на което се превозва всеки пътник. Намира се като отношение на реализираните пътник/мили или пътник/км към предложените в кораба места/мили или км:


Кик = Σ Пмр / Σ Ммп

Кик – коефициент на използване капацитета на кораба;

Σ Пмр – реализирани пътник/мили или пътник/км;

Σ Ммп – предложени места/мили или места/км.


Средна денонощна производителност на пътническите кораби – отношение на реализираните пътник/мили (пътник/км) и сумата на место/денонощията в движение на корабите:

Сдппк = Σ Пмр / Σ Мдд

Сдппк – средна денонощна производителност на пътническите кораби – общо за избрания период;

Σ Пмр – реализирани пътник/мили (пътник/км) през периода;

Σ Мдд – место/денонощията в движение на всички пътнически кораби през избрания период.


Така се установява каква е производителността (изработката) на едно пътническо място за едно денонощие при движение на кораба.


§ Себестойност на един рейс – сумата от всички направени разходи по осъществяването на определен рейс от даден кораб.

Свързани:

Тема 9 пътнически воден транспорт iconКонспект по дисциплината: "Обществен пътнически транспорт"
Устройство на обществения пътнически транспорт – задачи, видове и организация. Историческо развитие
Тема 9 пътнически воден транспорт iconМрежа за сътрудничество за логистика и морско образование с фокус върху вътрешния воден транспорт в Дунавския коридор, което е подкрепено от иновативни
И морско образование с фокус върху вътрешния воден транспорт в Дунавския коридор, което е подкрепено от иновативни решения” (neli)...
Тема 9 пътнически воден транспорт iconДоклад на к д. п. Николай Апостолов, Изпълнителен директор на иа „Морска администрация", на кръглата маса на тема: „Българският воден транспорт със значимо участие в международните интермодални превози"
Морският и речният флот – възможности и перспективи за реално участие в пазара на интермодалните превози
Тема 9 пътнически воден транспорт iconTrans& motauto'11
Приоритетно пропускане на транспортни средства от градския пътнически транспорт чрез бус-лента в град Русе
Тема 9 пътнически воден транспорт iconИкономически университет варна
Технико-икономически особености на отделните видове пътнически транспорт и ролята им в туризма
Тема 9 пътнически воден транспорт iconИкономически университет варна
Технико-икономически особености на отделните видове пътнически транспорт и ролята им в туризма
Тема 9 пътнически воден транспорт iconИкономически университет варна
Технико-икономически особености на отделните видове пътнически транспорт и ролята им в туризма
Тема 9 пътнически воден транспорт iconИкономически университет варна
Технико-икономически особености на отделните видове пътнически транспорт и ролята им в туризма
Тема 9 пътнически воден транспорт iconИкономически университет варна
Технико-икономически особености на отделните видове пътнически транспорт и ролята им в туризма
Тема 9 пътнически воден транспорт iconБулплан усъвършенстване управлението на обществения пътнически транспорт в софия
Общовалидни проблеми, изведени в международните документи, и проявлението им в софия 43
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом