Софийски университет




ИмеСофийски университет
Проверител
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер42.36 Kb.
ТипАнализ
източникhttp://www.mrunkam.com/kursovi/obiknoven fascism.doc


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА
И МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ


СПЕЦИАЛНОСТ “ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА”


Курсова работа по “ВО и кино”


Тема: “Анализ на филма: „Обикновен фашизъм”- Михаил Ром

Автор: Проверител:

Стилян Горанов хон.преп. Вълчанов

Фак.№ 80454

ВО, II курс

София

Декември 2005


Как може да бъде обяснен феноменът Михаил Ром, без човек да е гледал неговите филми- това е въпросът, който си задава всеки един, щом види поне един от 14-те му филма, повечето от които се развиват в страни, които режисьорът не познава. Връстник на 20 век, започнал своя път в края на 20-те години, преживял Втората световна война, сталинизма и нещо повече- по времето на Сталин Михаил Ром е началник на филмовото производство, лауреат на държавни премии, народен артист и т.н. В същото време през 50-те и 60-те години Ром се превръща в един от основните радетели за промяна. Последните му филми- "Девет дни от една година" и "Обикновен фашизъм" наистина му отреждат място сред най-значителните творци не само на руското, но и на съвременното кино. Той е бил вдъхновен от велики личности и велики времена, които е показвал по един така лесен и обикновен за зрителя начин- успявал е да превърне историята, трагедията и величието в кинолента, която, макар и 40 години по-късно, все още може да бъде почувствана.

Филмът „Обикновен фашизъм” е една изповедална и саркастична история, която Ром строи на база архивни кадри- монтажен филм, съставен от откъси от игрални филми на фашисткото кино. Няма нищо по-жестоко от това да ти бъде разказана една кошмарна история, нещо така кърваво и зловещо, историята на геноцид, история за смъртта на милиони- една аномалия, която се превръща с времето в нещо напълно нормално. Така и в този филм ефектът се постига не толкова от концлагерите и трагедията на хората сред развалините на разрушени градове, а от факта, че пред теб, с най-спокойния задкадров глас, се представя една безмилостна история, която ти възприемаш като нещо съвсем разбираемо, логично и нормално- виждаш един най-обикновен ад и си готов да го приемеш и разбереш. Готов си да оцениш ужаса и да наречеш фашизмът просто обикновен. Михаил Ром успява да разгледа самата същност на това явление- показва, че фашизмът е страшен точно с това, че превръща ужаса в нещо така обикновено, като част от ежедневието ни- кадри, които иначе биха смразили душата на човек, се показани като една гледка- същата онази, на която Третият райх е бил свидетел и също като в онези години, зрителят започва да оценява събитията като логическа плетеница от факти, съвсем приемлива и нормална. Гледайки „Обикновен фашизъм” най-добре могат да бъдат разбрани думите на Сталин- „Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони е статистика”, защото филмът представя една трагедия със спокойния тон на една обикновена статистика. Точно като бивш скулптор Ром сякаш взима голям каменен къс под формата на хиляди кинохроники от времето на Третия райх, отсича всичко ненужно и се получава велико дело- скуплтора на тоталния ужас на 20-ти век.

Всички коментари и кадри от Германия и Италия са поразяващо стресиращи, но гледайки филма в съзнанието ми изникват някои въпроси и странната връзка между тях. Като например защо на оригинална немска видеокасета на „Обикновен фашизъм” стои гениалният текст на някой историк или философ, специално за немските зрители- че този филм трябва да бъде гледан внимателно и да не бъде възприеман като пропаганда или рекламен клип на Третия райх. Самият филм, разбира се, изпъква на фона на документалното кино, както през 65-та година, така и днес. Това не е праволинейна пропаганда, но не е и историко-философски трактат. Всъщност „Обикновен фашизъм” по необясним начин достига до всеки един зрител по индивидуален и уникален начин, което днес е важно условие за всеки документален филм.

Що се касае до съдържанието, то първото, от което изхожда Ром, е наличието на два паралелни свята- добрият, хуманният и лошият, на отровеният фашизъм. Има, разбира се, и един трети, междинен, който в годините на Михаил Ром не е бил толкова значим, колкото е днес- това е онзи Запад, който е на средата между доброто и неидеологически прераждащият се фашизъм в една нова, по-лъскава опаковка. Ясно става, че напълно добър свят, изчистен от злини и ужас няма. Ето защо премахването на фашизма от нашия „светъл свят” е немислимо, както е немислимо и да приемем напълно кошмарите на историята. Ром се опитва да покаже точно това- не бива да забравяме ужасът, защото го е имало, но и не бива да живеем с него, сякаш продължаваме да сме част от него.

„Какво трябва да се е случило с човек- пита зад кадър Михаил Ром- за да се снима за спомен на такъв фон?”, като при това ни показват усмихнат и доволен немски войник, позиращ пред обесен. Струва ми се, че е далеч по-правилно да поставим въпросът така: „Какво трябва да се случи с човек, за да не направи това? Или поне да не иска да го направи?” Че кой „добър” войник не си мечтае да се снима на фона на своя победен враг? Все пак идеалният войник винаги има една и съща цел- да победи или убие, за да не бъде победен и убит- на война хуманизмът е някак неуместен. Всъщност въпросът, който поставя Ром е не за войника като човек и не за войната като убиец, а за това война ли е това или идеология; за това кои са жертвите и как са загубили тази битка- както една „обикновена война” предполага- с достойнство и равни права или са загинали зад ехидната усмивка на... изкривения хуманизъм на фашизма. Снимката с войника и обесения шокира зрителите както би шокирала откровената порнография онзи, който никога досега не е виждал подобна гледка и е вярвал в чистотата на любовта. И в двата случая обаче не означава, че се изобразява нещо несъвместимо с човешката природа- и двете са плод на едно и също създание, което иронично и в двата случая е човек. Ирония или сарказъм- същите онези, с които можем да наречен животът обикновен или фашизмът обикновен, защото и двете са обикновена част от нашия свят- тази нелепост е видял Ром и се е опитал да я покаже, за да покаже недоразумението на нашите възприятия.

Но най-необикновеното в „Обикновен фашизъм” въпреки всичко не са военните паради и хилядите свастики; не са пленените села и дори не са екзекутираните партизани, а са онези няколко милиона, които, както образно казва Ром, са преминали през портите на Освиенциум. Това е онази „незарастнала рана”, която до ден днешен не ни дава мир. Във времето на Съветския съюз е било прието да се пише: „Фашисти- това са нечовеци, зверове, човекоядци и т.н.” Звучи страшно, но далеч по-страшно би било да кажем: „Фашисти- това са „обикновени” хора, които донякъде са разширили диапазонът на своите възможности”.


Свързани:

Софийски университет iconСофийски университет
Бизнес училището Шулих, Университета на Уисконсин, Университета Бокони, Университета в Бордо, Манчестърския университет, Копенхагенския...
Софийски университет iconСофийски университет "свети климент охридски" втора изпитна сесия кандидатстудентски изпит по журналистик а
Софийски университет "Св. Кл. Охридски" Ректорат-южно крило, вдясно от централния вход
Софийски университет iconДнес, г в гр. София между: софийски университет св. Климент охридски
Софийски университет “СВ. Климент охридски с еик 000 670 680, адрес гр. София бул. «Цар Освободител» №15 представляван от проф дин...
Софийски университет iconПравила за избор на домови съвети в студентските общежития на Софийски университет „Св. Климент Охридски >Чл. 1
Чл. 1 Настоящите правила за изработени на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за ползване на студентските общежития и столове...
Софийски университет iconГеорги Софийски" №1 дкц „Александровска"
Университетска Клиника по Кожни и Венерически Заболявания, Медицински Университет – София, Бул. „Георги Софийски” №1
Софийски университет iconГеорги Софийски" №1 дкц „Александровска"
Университетска Клиника по Кожни и Венерически Заболявания, Медицински Университет – София, Бул. „Георги Софийски” №1
Софийски университет iconПо сравнително образование в Софийски университет "Св. Климент Охридски", фнпп списък на публикациите
Преподавател по сравнително образование в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, фнпп
Софийски университет iconДекларация по Закона за защита на личните данни
Столична, община Столична, гр. София, пощенски код 1504, бул. "Цар Освободител" №15, Софийски Университет “Св. Климент Охридски”,...
Софийски университет iconСпециализация: "Въведение в американското право, американско договорно право"
Юридическа правоспособност 1998 – 1999 Софийски градски съд Съдебен кандидат 1992 – 1998 Софийски университет “Св. Климент Охридски”,...
Софийски университет iconСофийски университет "СВ. Климент охридски"

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом