Конспект по Местно управление




ИмеКонспект по Местно управление
страница1/4
Дата на преобразуване12.11.2012
Размер370.14 Kb.
ТипКонспект
източникhttp://www.bglegis.com/MESTNO UPRAVLENIE LECTOR.doc
  1   2   3   4
КОНСПЕКТ

по Местно управление

1. Понятие за местно управление.

2. Развитие на местното управление по българските земи до освобождението от турско робство.

3. Развитие на местното управление от освобождението до приемането на Конституцията от 1991 г.

4. Административно-териториално деление на Република България.

5. Административно-териториално устройство на Република България.
6. Централизация на държавното управление.

7. Деконцентрация на държавното управление.

8. Децентрализация на държавното управление. Самоуправление. Съотношение между централизация и децентрализация.

9. Община. Понятие. Конституитивни белези.

10. Юридическо лице на общината.

11. Сдружаване на общините.

12. Органи на общината. Понятие и видове.

13. Общински съвет. Формиране. Състав. Правно положение. Функции, компетентност и актове.

14. Кмет. Правно положение и актове.

15. Областен управител. Правно положение и актове.

16. Европейска харта за местно самоуправление. Развитие на идеята за създаването на ЕХМС.

17. Съдържание и основни принципи на ЕХМС.

18. Участие на гражданите в управление на общината.

19. Местен омбудсман.

20.Права и интереси на общините. Защита на правата и интересите на общините.

21. Защита по административен ред.

22. Защита по съдебен ред. Защита пред конституционния съд.


23. Регион. Регионално развитие.

24. Общински бюджет и общинска собственост.

25. Местно управление в САЩ.

26. Местно управление във Франция.

27. Местно управление в Германия.


Доц. Цветан Сивков


МЕСТНО УПРАВЛЕНИЕ


1. Понятие за МУ.

МУ има опред роля в Д организ на вс общ-во. То има опред знач при изграждането и използв на пол и соц реалности. Това важи и за Б-я, особ след приемането на Конс след 91г. с нея се опр пр-пите и осн правила за разв на бълг полит с-ма. Тя съдържа осн правила за МУ и М админ. След приемането на Конс започва формиране на цялостна нормат база, отнасяща се до МУ и М самоупр. Тази с-ма от правила относно МУ налага налага възстанов-то на самост учред дисциплина и на самост научно направление в тази област. Предпост-те за същ-то на науката и учебната дисципл са =>:

1) Ч` МУ гражд-те получ възм за реално участие в упр-то на ≠ терит общности. Това е 1-та предпост за същ-то, прил-то и в последствие гарант-не на гражд и полит П, закреп в Конст и развити в зак-те. На ниво община гражд-те в най-висока степен могат да участват в упр-то. Това упр е важно, защото то се отнася до тези ?-и, к` имат знач за същ-то на всеки;

2) Др прич за обособ на науката като дисципл е необх от опозн на взаимод-то и взаимоотнош-то м` центр и М органи на упр. Отнош-та м` тях са 1 от критериите за степента на демократичност на общ-то;

3) Др прич – опозн на законом-те в отнош-та м` МДО и др-те Ю субекти. Полит пром в Б-я бяха съпроводени с икон-ки промени. В следствие се обособи Д и общ-ка собственост.Освен това собств-та се разграничи по Конст път на частна и публична. Тези промени дадоха възм на територ-те общности, на общините сами и в интерес на нас-то да се разпореждат с гол фин ресурс. Това обособ на МУ постави ? за това къде е неговото място в общесвознанието като цяло и конкр сред др П науки. По този ? в т-ята същ ≠ становища – това е факт от Конст П, част от Админ П, и от Публ П изобщо. В Б-я няма установ становище – най премливо е разбирането, че МУ е част от публ П изобщо, тъй като то обхваща правила, к` имат конст-н, админ-П/вен и фин- П/вен х-р. това многообразие налага приемането и прил-то на на Н, к` са обособ във вс части публ П.

МУ като наука обхваща историята, опозн-то на действащото П и преспект-те за разв на тази материя. Му като с-ма от ПН обхваща тези конст и зак правила, к` опред субекти и П-мощията на центр-те и МОзаУ.

МУ като уч дисципл обх част от Н-те, к` се съдържат в ≠-те НА. Ч` уч дисципл се цели придоб на систематиз познания, к` са необход на гражд или спец-те при работата им в МОнаУ.


2. Разв на МУ по бълг земи до освобожд от турско робство.

Периодиз-та в истор-то разв на МУ е условна и относ-на. Тя няма самост х-р, защото зависи от периодиз-та, к` е установ от бълг истор наука. Поради това в истор план говорим за няк периода: 1) п-д преди образ на бълг Д; 2) образ на БД и І БД; 3) гръцко робство; 4) ІІ БД; 5) турско робство; 6) ІІІ БД;

Поради спецификата в разв-то на МУ същ-ват и няк мн кратки в истор план п-ди, но изключит важни за бъдещето моменти в новата бълг ист – временнто руско упр и приемането на Търн Конст.

Конкр сведения за терит устр-во преди форм-то на БД не са запазени. Те идват от ≠ археолог паметници. Тук осн могат да бъдат посочени същ-лите по гръцко и римско вр нас места и военни пунктове по р.Дунав и черном-то. Славяните заварват по бълг земи силно отслабени местни връзки и липса на устойчива М влас. Те създ организ, основана на кръвно-родств връзки. П` време на І БД това положение се запазва и то се съчет с властта на бълг владетели. По вр на ІІ бълг царство се появяват няк тенденции – някой общини или отд нас места получ самост-ст по икон, полит или военни причини. Църквата става собственик на мн земя и на отд нас места, но в същото вр тя създ известни ограничения в абсолютната власт на феодалната Д. в няк общини се създ условия за самостоят и възм-ст за реш на ? от М значение. В нач-те год на тур робство това е прекратено. В по-късен п-д общ-та по бълг земи започва да придоб самост-ст и някой публини f, к` упражн в интерес на своето нас. Самата турска Д прави опит за реформи, но те имат късен и краткоср х-р. свидетелство за това са 2-та акта на Тур власт – хатишериф и хатихумаюн, к` почти не се прилагат заради последвалата Руско-тур война и Р упр.


3. Разв на МУ от освобожд до приемането на Конст от 91г.

И тук периодиз е условна, но има няк кратки в истор план п-ди, к` са важни и днес. Това са: 1) п-да на вр руско упр; 2) дейн на учредит-то събр-е; 3) приемането на Търн Конст; 4) п-да от 1934-1947г и лед това; 5) Конст от 91г до днес;

Първият общ акт за уредба на общините е „Инструкцията на княз Черказки” за първонач военно полиц упр за завзетите територии. Положит в нея е, че тя е изработена след като са взети под внимание и съветите и на българи. Тя предвижда висока степен на самостоят при упр на нас-те места и изключит огранич намеса на руските военни власти. По късно се прилагат „Временни правила за градските и селските съвети”, утвърд от княз Дондуков. Тук е прокаран също пр-па на самостоят-та. Целта е да се запази руското влияние и след оттеглянето на армията. По вр на учредит-то събрание и обсъждане текстовете на ТКонст се провеждат дебати по отнош на МУ, но в ТК има само 1 текст, к` се отнася до терит организ и МУ. От обсъжд-та става ясно, че вс полит сили се стремят към утвърж-не и гарант на независ-та на общините.

1-ят бълг НА посветен на МУ е „Привеменнтие правила за общ-ко, градско и селско упр” от 1879г. п` 1876г са приети Зак за градските общини и Зак за селските общини. С мн малки изменения те са в сила до 1934г. за тях е х-рно, че предвиждат съществ на общ съвети, к` се избират пряко от населението. Кметовите се избират от общ съвети и се утвърждават за градовете от монарха, а за селата от Мин на вътр работи. Така кмета има 2-на природа – хем е орган на МУ, хем е орган на центр изпълнит власт.

П` 1934г са приети: Наредбата-Зак за градските общини; Наредбата-Зак за селските общини. П` 1938 Наредбата-Зак за сторична гол община. С тях се огранич М самоупр-е и се ликвидира изборността на МОзаУ. Кметовите и кматските упр-ли се назнач от централната власт. С приемането на Конст от 1947г се възприема съветската ф-ма на МУ – създ се Нар съвети, к` съгл Конст представл органи на Д власт. Конст от 1971г обявява Нар съвети за органи на Д власт и нар самоупр-е. това на практика не води до реално М самоупр.

П` 1987г се създ области – областно терит деление, гарантират се П-та на общините и се опред отнош-та м` М и центр власт. Приети са ЗМСМА; ЗМ избори; З за общ собств; З за Адм и Терит Устр-во на РБ; З за общ бюджети; Б-я се присъединява и кам Европ харта за М самоупр-1995г. с някой решения Конст съд също има отнош-е към МУ.


4. Адм-тер дел на РБ.

Установ-то на правила в Конст по повод МУ и МДО е бълг полит и Ю традиция. Правилта, к` се отнасят до админ-тер дел се съдържат в гл.7 на Конст. В чл.135 3 опред, че тер на Б-я се дели на общини и области. Тук е и първата особеност – че и др админ-тер 1-ци могат да се създ със Зак. На 1 място тр да се има в предвид, че същ-то на адм-тер дел е свързано единств с разд-то на тер-та на стр-та на ≠ по терит, ниво и степен 1-ци, к` имат единств админ знач. Тези админ 1-ци не могат да имат някаква полит самост. В същото вр Конст на РБ отдава дължимото на самоупр-то, тъй като още в чл.2 бІя е опред като унитарна Д с М самоупр. Делението възприето с Конст и с ЗАТУРБ не може да бъде осн за формиране на автономни или федерални образувания, подобно на Герм, Русия, САШ и др. разл ф-ри влияят в` адм-тер дел. Това е комплекс от елем, к` са свързани и в своето единство оказват влияние в` темповете на соц разв и в` терит организ на разл общ-на д-ст.

Тер дел се осн-ва на ик-ки, историч и общ-ни дадености. Ч` него Д-та се стреми да постигне ефективна орг-я на терит-ята и рац-но използване на ресурсите. На действащото адм дел се осн-ва и тер-та организ на Д апарат. М и Ц звена на Д учрежд се формират на осн-та на същ-щото тер дел.

Конст-те разпоредби се стремят да съчетаят традициите и нововъзникв-та необх-ст от промени.

В бърг Конст не са установени точния бр на обл и общините, к` е направено в др Конст в др стр. в бълг Конст не се допуска и създ-то и на др терит общности освен общините и обл-те. Тези К правила са резултат от компромиса, к` правят разл полит сили при приемането на оконч-те текстове на К-та.

Този компромис осн е съсредоточен в` същ-нето или несъщ-нето на междинно звено м` общ-те и обл-те. В Б-я традиционно това ниво се нар околия. Околиите не са изрично установени в К, но тя дава възм за тяхното същ-не. Те бяха изрично уредени в 1-та редакция на ЗМСМА. На практика обаче те никога не са създавани и няк год по-късно текстовете за околиите бяха отменени. Това, че изрично не същ-ва такова ниво на МУ не означ, че отделни д-сти нямат съотв-то тер дел. ( на терит-те на бившите околии са напр районните съд-ща около 100-на)


5. Адм-тер устр/во на РБ.

Н-ната осн на адм-тер у-во се съдържа в ЗАТУРБ. В лит-та същ ≠ гледище за съотнош-то м` адм-тер дел и адм-тер у/во. С` някой те са идентични по съдържание, а с` др има опред ≠. Ад-тер дел показва кои са и какви са адм-тер 1-ци и техните поделения към опред момент. В адм-тер у/во се влага др тип съдържание.

Адм-тер у/во показва как се променя адм-тер дел и какви процедури и произв-ва тр да се спазват, за да настъпят разл адм-тер или само тер промени. По тази причина още чл.1 от ЗАТУРБ казва, че с този Зак се урежда създ-то на адм тер и тер-те 1-ци и извършването на адм промени.

Тер у/во на Б-я обхваща няк ≠ видове територии: на 1-во място това са адм-тер 1-ци - това са общините и областите; на 2-ро място са съставните адм-тер 1-ци – кметствата и районите; на 3-то място това са терит 1-ци, к` са 2 вида: населените места – градове и села; и селищните образувания.

Зак установ ред и предпост за създ-то на области, общини или нас места.

ОБЛАСТ - адм-тер 1-ца, к` обхваща терит-та на 1 или няк съседни общини. Наименованието на областта се опред от наимен-то на нейния админ център. Изискванията за да има област са =>: физико-географско обособяване; същ-не на град, к` е традиционен център със съотв инфрастр-ра. Границите и центъра се установ с указ на презид по предлож на Мин съв.

ОБЩИНА – осн адм-тер 1-ца тъй като ч` нея, но в посока нагоре се създ областите, а като нейни подразделения се създ кметствата – в посока надолу. Състои се от 1 или повече нас места, чийто терит образува тази на общината. Нас място е център, то дава и нейното наименование.тя е опред като осн адм-тер 1-ца и защото на терит-та на общ-та се създ местните органи на самоупр – това са общ съвети. Конст и ЗМСМА опред, че общ съв са органи на М самоупр. Зак опред условията и предпост-те за създ-то на нова община:

1) тр да има нас еление в обособ нас места не по< то 6 000 души; наличие на център със съотв инфрастр-ра и макс отдалеч на нас място от центъра не повече от 40 км.

2) да има създадени условия за поемане на собствените разходи – 1-во ч` собствени приходи и 2-ро с участието на общ-та в реплубл бюджет.

Конститутивни белези - Зак опред кои са белезите на адм/те тер и тер 1-ци: в чл.2,ал.3 се опред, че обл-та, общ-та и кметствата имат терит, граници, нас, наимен и център. За районите – терит, гр, нас и наименование. Тези белези се нар конститутивни защото в своята с-ма дават индивидуализ-я на вс 1 адм тер или тер 1-ца.

В Зак са опред и процед за създ на обл, общ, кметство и район. Областите се създ сас Зак. Общ-та се създ при спазване на опред процед, описана в чл.9 Най-важните елем от к` са: кой има П да иска създ на нова общ и провежд на местен референдум. МРеф е най-важното условие, защото Законодат е преценил, че гласа на нас-то тр да има реш-що знач при създ-то на нова общ. Обл управител също има опред П-мощия при създ на нова общ. Неговата преценка може да бъде само по законосъобр-ст. Ако се констатира, че създ-то на нова общ е невъзм поради това, че не са, или не могат да бъдат изпълнени някой от условията, то тогава реш за създ може да бъде взето от Мин съв. Но и в този случай най-важния елем от фактич състав по създ на нова общ е резултата от референдума.

В Б-я е предвидено същ-то на 2 вида РАЙОНИ: РАЙОННОТО ДЕЛЕНИЕ ЗА София, Пл и В е предвидено в Конст. Районите в тези гр са създ със Зак. ЗАТУРБ предвижда същ на още 1 вид райони – райони могат да се създ в гр с нас над 100 хил души по реш на Обш съв. Условията за създ на район са:

1) наличие на 25 хил.д. в съотв район;

2) възм-ст за райониране – опред-ща или от устройствените планове или от тайни природо-геогр делители.

Района се създ с реш на Об съв – то се публик в ДВ от обл упр, к` се произн по неговата законосъобр-ст.


Административно – териториално устройство на РБ-я. Понятие и обща х-ка.

Цел – държ.органи да стоят по-близко до хората и се очертават границите, където ще се настанят държ.оргни по места.

ЗАТУ – дъзприе няколко вида териториялни единици, като под остовни единици закона разбира области и общини.

Второто понятие е съставни единици- райони и кмистнва. В общините има райони и кметства.

Третата група – населени места и селищни образования.

Трите групи – основни, съставни и търит.единици са характеризират с различни белези.

Област, община, кметства конститутивните белези, чрез които те се изграждат са граници, население, територия и админ.център. Останалите имат същите белези, на бъз админ.център.

Търит.единици са населените места – градовете и селата – част от територията е с инфраструктура, със своите белези землища и население, които трайно е отседнало. \по този белег населените места се различават от селищните образуватия – същите бълези, но без костоянно население (видни зони, резервати).

Трите групи единици – основни, съставни и админ.терит.единици – не не развалят 2-ву степенната с-ма на админ.терит.единици. Тя се определя от основните.


6. Централизация на Д-то упр/е.


7. Деконцентрация на Д-то упр/е.

Деконцент-та на Д упр е осн способ за практич приложение на централиз-та. Като Ю понятие се опред по ≠ н/н. тя се опред като организац-на техника, к` се състои в предаването на П по приемането на решения на представителите на Ц власт на ≠ места. От др стр това е усъвърш-на форма на централизацията, к` се израз в предост-то частична самост-ст на ≠ М органи. Най-важното в тези 2 разбирания на деконцентр-та е, че става дума за предаване на f-ии Ц-те ДО към тер-ни Д стр-ри, к` от своя стр са подчин на Ц власт.

Деконцентр-та се прил със Зак. Целта и е да доближи реш-то на ?-си, к` са от компет-та на ЦДО до мястото на тяхното възн-не и реш-не. При приложението на редица Зак Ц власт може да действа само ч` местните си представители. Ч` деконц-та М власт може да обхване мн по-шир кръг ?-си, к` изискват адекв упр-ски реш-я. пример за нейното приложение е същ-то на обл упр-ли.

  1   2   3   4

Свързани:

Конспект по Местно управление iconКонспект по Местно управление
Развитие на местното управление по българските земи до освобождението от турско робство
Конспект по Местно управление iconКонспект понятие за местно управление. Развитие на местното управление по българските земи до освобождението от турско робство
Развитие на местното управление от освобождението до приемането на Конституцията от 1991 година
Конспект по Местно управление iconПосещение в Община Варна. Мероприятието беше с практическа на­со­че­ност, свързана с проблематиката по дисциплината „Местно управление и само­уп­равление
Местно управление и само­уп­равление”. Студентите се срещнаха с Председателя на Общинския съвет- г-н Борислав Гуцанов. Той запозна...
Конспект по Местно управление iconНаредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" И
Иите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност...
Конспект по Местно управление iconНаредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" И
Иите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност...
Конспект по Местно управление iconНаредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" И
Иите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност...
Конспект по Местно управление iconИнформация относно разпределение по екипи отговорни експерти на договорите по първата покана по Мярка 41„Прилагане на стратегиите за местно развитие и
Мярка 41„Прилагане на стратегиите за местно развитие” и Под-мярка 431-1 „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения...
Конспект по Местно управление iconИнформация относно разпределение по екипи отговорни експерти на договорите, сключени по втората покана по Мярка 41„Прилагане на стратегиите за местно развитие
Мярка 41„Прилагане на стратегиите за местно развитие” и Под-мярка 431-1 „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения...
Конспект по Местно управление iconКонференция на европейските министри отговорни за местното и регионално управление
Декларация за Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво на Съвета на Европа
Конспект по Местно управление iconОбщински съвет-попово
Миг по мярка 41 „Прилагане на стратегиите за местно развитие” и по мярка 431-1 „Управление на местни инициативни групи, придобиване...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом