Литература Основни цели




ИмеЛитература Основни цели
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер125.73 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://www.uni-ruse.bg/ird/tempus/S1/Docs/Part3.doc

Част 3.Инвестиции в ценни книжа


  1. Същност и значение на стопанската практика

  2. Видове ценни книжа – кратка характеристика

        1. Облигации

        2. Акции

        3. Запис на заповед

        4. Чек

        5. Менителница

  3. Понятиен апарат

  4. Пазарите на ценните книжа (из опита на САЩ)

  5. Функции на пазарите на ценни книжа

  6. Ключови думи

  7. Литература




    Основни цели:




  • да обясните

  • природата на ценните книжа;

  • основния понятиен апарат;

  • да дискутирате

  • класификацията на ценните книжа;

  • значението за стопанската практика в условията на пазарната икономика;

  • основните функции на ценните книжа;

  • да препоръчате

  • положителния опит на САЩ в пазарите на ценни книжа



3.1.Същност и значение на стопанската практика


Ценните книжа са документи за съществуващо задължение или вземане, които носят доходи на своите притежатели и са обект на покупко-продажба. Те биват:

а) безименни (лихвоносни) - облигации и акции;

б) именни (нелихвоносни) - запис на заповед, менителница, чек.

Основните ценни книжа са акциите и облигациите, които са обект на покупко-продажба на фондовите борси. Обикновено цените на акциите и облигациите на борсите се определят правопропорционално на величината на дохода, който носят, и обратнопропорционално на величина на съществуващия към момента лихвен процент. Т.е при всяко увеличение на дохода, се увеличава и цената, а при всяко намаление на лихвения процент цената се намалява.

Ценните книжа в съвременното пазарно стопанство са достигнали огромни размери. Този факт се подсилва от акционерното дело и държавните дългове, с което се увеличава и значението на ценните книжа.

3.2.Видове ценни книжа – кратка характеристика

3.2.1.Облигации


Облигацията е ценна книга с фиксирана сума, която удостоверява участие в сключен заем. Тя е част от средносрочен или дългосрочен облигационен заем на фирмите, държавата или местните органи на властта. Използва се като средство за привличане на заеми (чужди) парични средства.

Дългът по облигациите се погасява чрез изплащането им веднъж на падежа (главницата и лихвата) или с постоянни месечни анюитети (сумата, която заемателят изплаща на определен период от време) за погасяване на заем, заедно с лихвата или пък на равни годишни (неколкогодишни) погашения В редица страни практиката широко използва държавните облигации с различна срокове, които са форма на държавен заем. Някои от тези облигации никога не се изплащат обратно на купувачите (кредиторите), а от тях се плаща само лихва. В съвременните условия се проявява тенденция за сближаване на облигациите и акциите, носещи рента (право на рента).

Появиха се нови видове облигации, между които по-голямо значение за практиката имат:

а) Облигации с индексиран или променлив лихвен процент. При тях лихвения процент и сумата на купона на облигацията варират (коригират се) с някакъв индекс, например – индексът, отразяващ средния лихвен % на облигациите или на паричния пазар. Чрез този механизъм може да се предвиди и корекция на лихвения процент в зависимост от определени условия. Такива облигации се появиха през 70-те години във връзка с високото равнище на лихвените проценти.

б) Облигации с фиксиран лихвен процент и клауза за превръщането му в променлив или променлив или в променлив лихвен процент и клауза за превръщането му във фиксиран (притежателя има възможност да маневрира според промените във на лихвения процент).

в) Облигации с нулев купон се използват в Франция. Лихвата при тях не се плаща годишно, а при окончателното им погасяване, което е изгодно за емитента (издателя на емисията). Купувачите на такива облигации се облагат с данък веднъж при продажбата на облигациите или при окончателното им погасяване.

г) “Вечни” облигации. Те се изплащат (погасяват) при ликвидиране на фирмата или в друг случай, предвиден в договора за емисия.

д) Обратими облигации. Те могат всеки момент да се разменят срещу акции или да се изплатят в акции. Курсът на размяната може да бъде различен. Обикновено облигацията следва курса на акцията, когато той се покачва. Когато курсът на акцията обаче спада, курсът на размяната не може да слезе под нивото, представляващо дисконтираната (актуализираната) величина на облигацията. На практика конверсията на облигация в акция става от притежателя на акции, които се погасяват чрез тиражирана (както лотарията). И това се извършва в зависимост от планирания курс на акцията и разходите по конверсията.

е) Облигации с бон за покупка на акции (облигации). При тези облигации след емисията бонът се откъсва, а след въвеждане на борсата, облигацията и бонът се котират отделно. Тези облигации са изгодни за емитента при увеличаване на собствения капитал, а за купувача – заради по-големия им доход (за това се продават на акционерите с предимство).

Котирането (отбелязването, записването) на облигациите на борсата (за разлика от акциите) става най-често в процент от наминала и рядко в абсолютна сума. При това котиране пазарния курс се изразява в проценти, все едно, че номиналът, какъвто и да е той, се приема за равен на 100. Така могат да се сравняват пазарните курсове на облигациите без оглед на номинала им и на времето, изтекло от откъсването на последния купон.

3.2.2.Акции


Знае се, че големите и значителна част от средните предприятия (фирми) се създават и развиват с капитали на много лица, които събират част от своите парични натрупвания. Всеки от тях получава особена книга – наречена АКЦИЯ. Тази ценна книга може да бъде безименна (трудова акция и дава право на ДИВИДЕНТИ (част от печалбата). Притежателя на една акция получава право на един глас в управлението на акционерната фирма. Капитала се нарича акционерен.

АКЦИОНЕРЪТ е този, който притежава акция (акции). Печалбите и загубите се разпределят пропорционално между акционерите. Ако се губи, намалява се стойността на акциите. Цените (курсът) на акциите се колебае в зависимост от търсенето и предлагането.

3.2.3.Запис на заповед


Кредитен документ по силата на който едно лице се самозадължава да заплати на друго лице на определено място и време определена парична сума. За да функционира нормално 3.3. трябва да съдържа определени реквизити: сумата на дълга, падежа, мястото на плащане, името на издателя и платеца, името на когото следва да се плати и др., 3.3. е първата форма на полицата. Другата е менителницата. В отлика на при 3.3 участват само две лица. Издателя на 3.3. и платецът се сливат в едно лице. Издателя едновременно е и длъжник. Поради тази причина той се задължава сам да плати дълга по този документ. Задължението на 3.3. има напълно абстрактен характер. Тъй като не се посочва защо длъжника трябва да плаща. При невъзможност длъжника да изплати дълга си по 3.3 вземането се събира по принудителен , чрез съдебните органи. Благодарение на това, че плащането е напълно гарантирано, 3.3. извършва по пътя на ДЖИРОСВАНЕТО1 многократни обръщения и погасява десетки задължения. В крайна сметка обаче след изтичане на кредитния срок 3.3. прекратява своето съществуване и се превръща в налични пари. Джирантите заедно с издателя са солидарно отговорни пред кредитора за плащането на дълга в деня на неговия падеж.

3.3 се ползва условията на търговски кредит, като кредитен документ на обръщението.

3.2.4.Чек


Чекът (англ.) е писмен документ в установена от закона форма, съдържащ нареждане от притежател на сметка в кредитно учреждение (банка, ДСК) да се извършва плащане на определена сума на трето лице. Вид ценна книга. Съставя се на бланка (формуляр) от чекова книжка, която се издава от кредитното учреждение, в отношенията между фирми разплащанията с чекове не се извършват в пари, а се отнасят по сметка.

Научнотехническия прогрес създаде условия постепенно на практика да се ограничава значението на чековата система, чрез въвеждане на “дебитни карти” и компютърна техника в разплащателните схеми.

3.2.5.Менителница


Тя е ценна книга, с която едно лице (издател) натоварва друго лице (приемател, платец) да плати на трето лице (поемател) или на негова заповед определена сума пари. Издаването на МV представлява едностранна абстрактна сделка независимо от причините които са я породили. В М. Е материализирано самото право да се получи плащане. Правата на М. Се прехвърлят чрез джиро – едностранно изявление на поемателя, с което той се съгласява да бъде заместен в правата си от друго лице.

ПРИМЕР за използване на менителница (преводен запис), който показва как се съкращава препращането на пари между различни страни в условията на пазарно стопанство.

Да предположим, че русенска фирма “А” доставя от виенска фирма ”Б” машини за производство на електрозаваръчни тръби, а варненска фирма ”С” е доставила на виенска фирма ”Д” – сувенири. Какви взаимоотношения на плащания възникват?

А (Рс) дължи на Б (В),

Д (В) дължи на С (Вн),

А (Рс) изпраща на Б (В) менителница,

Д (В) я изкупува от Б (В) и я изпраща на С (Вн), с която фирма получава парите от А (Рс), т.е в случая не е видно движение на пари.

В големите градове, където е развита международната търговия, фирмите, които получават от чужбина пари, носят менителница на борсата, където се намират купувачи, дължащи зад граница пари.

Ако търсенето на М. е по-голямо от предлагането, плаща се по-скъпо, обратно, ако търсенето на М. Е по-малко от предлагането, плаща се по-евтино. Цената на М. на борсата е “Курс на менителниците”.

3.3.Понятиен апарат


а) БОРСА – тя е регламентиран пазар, на който редовно (обикновено всекидневно) се събират купувачи и продавачи на предварително известни взаимозаменяеми ценности и извършват с тях сделки по установен ред и цени, които се определят от търсенето и предлагането. Фондовите борси (на ценни книжа) са своеобразен пазар.

б) КОТИРАНЕ – (фр.koter - отбелязвам, номерирам). Отбелязване чрез всекидневно записване в съответните бюлетини на курса на чуждите валути, курса на чуждите книжа и цените на масовите еднородни стоки.

Котирането на курса на чуждите валути се извършва от банките, а котирането на курса на ценни книжа и цените на масовите еднородни стоки, съответно от фондовите и стоковите борси. В тях се публикува ежедневния максимален, минимален и среден курс.

Котирането на курса на валутите е пряко и косвено.

Пряко. Валутния курс се отбелязва за единица, 100 или 1000 от чуждестранната валута, изразено в съответно количество национална валута. Например в Париж, където се котира прякото котиране, валутния курс между долара и франка се котира в следната форма: 1 долар = 4.5 франка. При прякото котиране следователно постоянна величина се явява чуждестранната валута, изразена в кръгло число (1, 100 и по-рядко 1000 ед.), докато изменяща се величина е резултатът на изменението на валутния курс е националната парична единица.

Косвено. Курсът се представя за единица, 100 или 1000 единици от собствената валута, изразява съответното количество чуждестранна валута. Днес косвено котира Англия. Така валутния курс между лирата и долара при косвеното котиране се изразява както следва: 1 фунт.ст. = 2 щатски долара. Постоянна величина тук е собствената национална парична единица, изразена също в кръгло число (1, 100 и по-рядко 1000), а непрекъснато изменяща се величина е чуждестранната валута. В България се използва прякото котиране.

Котирането на акции и облигации е официално установяване на курса на А и О в специални бюлетини на фондовите борси. Всекидневното фиксиране цените на А и О се диктува от обстоятелството, че те са предмет на покупко-продажба. Цените са максимални, минимални и средни за всеки ден.

в) БОРСОВ БЮЛЕТИН – всекидневно издание на фондовите и стоковите борси за движението на курсовете (цените) на ценните книжа и стоките.

г) БОРСОВ КУРС – курсът, по който се осъществяват продажбите на ценни книжа (А и О) на фондовата борса.

Борсовите курсове биват:

Емисионен, по който банките откупуват ценните книжа в момента на тяхната емисия;

Ефективен курс е този, по който ценните книжа се продават се продават на фондовата борса;

Курс Ал Пари, когато ефективния курс е = на номиналната стойностна ценните книжа.

При условие, че курсът се повишава над ном.стойност, тогава имаме курс Над Пари, а когато се понижава под номиналната стойност – курс Под Пари. В първия случай говорим за тенденция на курса “Ала Ос” (a la hansse), А във втория –“Ала Бес” (a la baisse).

Борсов печат – обнародване на борсова информация в бюлетини, вестници, списания поверителни сведения, писма, прегледи, телеграфни механизми (т.нар. тикери в САЩ). Възниква в началото на 19 век. Сега периодично(непериодично) обслужва главно монополите.

д) БОРСОВА ОПЕРАЦИЯ (сделка) – съглашение, сключено на борсите за покупко-продажба на ценни книжа и стоки.

Борсовите операции биват два вида:

Касови – заплащането се извършва веднага и в брой (сделки в брой).

Срочни – след определен срок, посочен в деня на сделката. Те имат изключително спекулативен характер и се извършват да се реализира борсова печалба. Такава печалба ще реализират продавачите, когато цената по която се продава стоката на купувача, е по-ниска в сравнение с цената, която е договорена в деня на сключване на сделката. Печалбата ще бъде в полза на купувача в случаите, когато цената на стоката в деня на получаването й от него е по-висока в сравнение с ценната в деня на сключване на сделката. Затова борсовите спекуланти след сключване на борсовата операция “играят” на понижение (за продавачите) и на повишение (за купувачите). Много често срочните Б.О. на практика не се реализират. Те приключват в деня на изтичане на срока, като едните заплащат (губят), другите получават (печелят) само разликата между цената в деня на сключване на сделката и деня на нейното излъчена. В този случай разликата при повишение е в полза на купувача, а при понижението – в полза на продавача.

Б.О. са монополно право на членовете на борсата или на специално назначени лица, които се наричат МАКЛЕРИ. В случай когато членовете на борсата търгуват за своя сметка, те се наричат ДИЛЪРИ, а когато те извършват Б.О. за сметка на клиентите си БРОКЕРИ. Маклерите извършват само посреднически операции.

е) БОРСОВА ПЕЧАЛБА – печалбата от продажбата на ценни книжа на фондовите борси. Тя е разлика в цената на покупка и продажба на ценните книжа.

3.4.Пазарите на ценните книжа (из опита на САЩ)


САЩ са известни с прочути пазари за обикновени акции, облигации и опции. Освен това съществуват много борси за търговия с ценни книжа (Ню Йорк и Бостън, борсите “Америкън”, “Мидуест”). Съществува също така и национална асоциация на борсовите посредници, работеща на основата на компютъризирания пазар с възможност за осъществяване на търговски операции за САЩ и извън (отвъд) океана. Покупко-продажбата се осъществява извън борсов пазар на нерегистрирани ценни книжа, където ДИЛЪРИТЕ използват телевръзки и компютърна система за кодировка на борсовите курсове. Освен това съществуват борсите за ОПЦИИ в Чикаго, Ню Йорк, Филаделфия и др. финансови центрове.

Първото регистрирано публично разпространяване на ценни книжа в САЩ е 1788г. от Североамериканската банка.

В началото на 19 век в САЩ е имало 295 корпорации, които са били държавна или щатска собственост, 28 банки, 15 застрахователни компании и др.

Ценни книжа – основа за създаване на инфраструктурата в САЩ

Например: ЖП-мрежа – един от първите обекти на пазарите за ценни книжа.

Първата железопътна акция, тази на линията Ноуак – Хъдзън –1830г. е на Нюйоркската банка.

До 1970г промишлени фирми слабо са използвали финансирането чрез ценни книжа.

Пример: Програма на проекта (Икономика на САЩ 1990г.) щат Аризона – колосално хидротехническо съоръжение, което се инвестира от местните собственици и чрез доходите на ел.енергия (1993 г. -17,5 млрд. квч) и 220км. Основни и 1900 км. спомагателни канали за напояване. Продажба на освободени от такса облигации.

До първата световна война – Нюйоркската борса обхваща 511 компании за търговия на акции и облигации.

След 1929 г. (икономическата криза) се появяват в големи размери спекулации и злоупотреби, което налага държавно регулиране на търговията с ценни книжа.

САЩ създава КОМИСИЯ по въпросите на ценните книжа и борсите – 1934г. за контрол и чрез нея възстановява доверието към тези пазари, осигурява се ред, честност намаляват се борсовите спекулации, осигурява достоверна информация. Днес в САЩ 400-те най-големи акционерни корпорации доминират и осигуряват 50% от брутния национален продукт. Голяма част от техните капитали са образувани от фондове, набрани чрез имитиране на акции и облигации и предоставянето им на обществеността.

Освен това 10 хиляди компании са регистрирани в Комисията за търговия с ценни книжа. Повече от 47мил. Американци директно или индиректно притежават обикновени акции.

И така, пазарите на ценни книжа играят изключителна роля при формирането и натрупването на капитали в националната, регионалната и планетарната икономика. Така само в края на 80-те години в САЩ – корпорации и компании са привлекли 384млрд.щатски долара чрез регистрирано представяне на ценни книжа.

Пазарите на ценни книжа в САЩ са изгодни и за чуждестранните капитали.

3.5.Функции на пазарите на ценни книжа


Какви са икономическите и други преимущества на пазарите на ценни книжа?

а) Мобилизират и насочват ресурсите по най-ефективен начин и предоставят капитали на фирмите, които произвеждат търсене на необходимите продукти.

б) Увеличават националните спестявания, особено когато инвеститорите усетят възможност за печалба на пазарите на ценни книжа, в сравнение с влагане на друго място и с по-малко рискове.

в) Разширяват възможностите за избор при заемането на капитали и инвестиране на спестявания, ценните книжа са алтернатива на банковия кредит. Те са най-различни по форма и това създава условия за разширяване на избора.

г) Стимулират потока на капитал в страната и предпазват изтичането на капитали от нея. Когато пазарите на ценни книжа работят успешно, те повишават спестяванията и инвестициите. Така се осигурява и географска диверсификация на финансови проекти (собствени капитали + чужди).

д) Осигуряват разпределение на собствеността в сферата на компаниите върху значителна част от населението.

е) Отварят бизнеса за широката общественост, като създават възможност за осъществяване и контрол от голяма част от населението с неговото участие в акционерните компании.

ж) Пазарите за ценни книжа, освен, че събират спестяванията на едно място, осъществяват правилно насочване на финансовите ресурси към ефективни производства и услуги – залог за икономически растеж.

3.6.Ключови думи




3.7.Литература


  1. Попов,Д., Уроци по пазарна икономика. Финанси и кредит. Изд.”ВЕК 22”, С., 1990г. с. 23-48

  2. Чобанянева, Ив., Иженерна икономика, ТУ – Варна, 1995г. с. 170-189

  3. Банък, Х., У. Мансър, Световен речник по финанси, Изд. На Делфинпрес, Бургас, 1991г.

  4. Хаурт, Х., Хънк Ки Лай,Сп. Икономика, 1990г. с. 12-15

  5. Въведение в пазарната икономика и политическа демокрация, ЦИД, С. 1995г. с. 277-282.

1 Джиро (it..giro, от гр.gyros – кръг):

а) прехвърляне на полица, чек и др. върху друго лице;

б) надписът за такова прехвърляне.

Джиросвам – прехвърлям, джирант, който прехвърля платеж

полица.

Свързани:

Литература Основни цели iconТематичен план на учебното съдържание по Български език и литература за І клас
Учебната програма по български език и литература регламентира постигането на следните основни цели
Литература Основни цели iconЛитература Основни цели
Общата идея за нея се формулира обикновено в абстрактна фирмена мисия. Фирмената мисия, от своя страна, се конкретизира в стратегически...
Литература Основни цели iconЛитература Основни цели
Нова динамика на икономическия растеж чрез освобождаване на остарели структури и начин на мислене
Литература Основни цели iconЛитература Основни цели
Периодично се емитират дцк с различен срок на финансиране на държавния бюджет, т е на бюджетния дефицит
Литература Основни цели iconЛитература Основни цели
Инвеститорите от виф по този начин не притежават интереси в пула от ценни книжа, а акции от дружеството, което ги притежава
Литература Основни цели iconЛитература цели на обучението по български език и литература в четвърти клас

Литература Основни цели iconЛитература Основни понятия
Преговор: Българската литература от Освобождението до Първата световна война. Направления, течения, особености. Теми идеи и мотиви...
Литература Основни цели iconПрограма за изпита по старобалгарска литература за докторантски изпит
...
Литература Основни цели iconЛитература      Възприемане и осмисляне на литературно произведение
Обучението по български език и литература във втори клас се осъществява в параметрите, зададени от дои. Ориентирано е към формирането...
Литература Основни цели iconКакви дидактически цели си поставяте с проекта?
Влиянието й върху Земята. Изграждане на основни умения в астрономията за наблюдаване. Използване на основни величини и закономерности...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом