Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни




ИмеНаричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни
страница3/3
на онова
Дата на преобразуване12.11.2012
Размер282.15 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2011/07/trakiiski_konnik.doc
1   2   3
На тази надгробна плоча от Филипи се вижда галопиращ ездач, който е облечен и обут. Конят е и ездачът са изобразени от един ъгъл от около 10º отпред по курса. Главата на конника не е обърната. Дясната му ръка е хванала юздата, а лявата не се вижда. Опашката на коня е леко надигната, вероятно от скоростта. В краката на коня е кучето, което напада нещо, което не се вижда ясно.




На тази плоча е изобразен Конник, който язди кобила. Главата на кобилата е била релефно обърната на дясно и не е запазена. Конят не е в движение. Ездачът държи поводите с две ръце. Язди без седло. Коникът е застанал зад съркофаг, на чиито стени се виждат изображения. На обърнатата към зрителя страна се вижда изображение на бик. Зад саркофага са застанали две жени, едната от които носи на главата си пълна с дарове тава. Зад тях има дърво, в клоните на което се вие голяма змия, обърната към конника.

Тази сцена изобразява струване/ оплакване / на починал мъж, убит от враг, който се представя от змията в дървото.


На плочката е изобразена дружинката на Дионис, но не той язди, а вакханка.Тя е облечена с риза, пола до коленете и ботуши и с венец на главата. От всички страни е заобиколена от сатири, които пият вино, възкачени на лоза. Лозата започва в основата на композицията. Сцената изобразява някакъв епизод от мистериите на Дионисий.


На плочката е изобразен конник, който язди без седло, облечен в риза с много късо наметало, чиято предна част пада като яка на ризата. Носи прилепнал клиновиден панталон с високи обувки или ботуши. Дясната ръка е вдигната и държи рог.

На най-горното ниво са показани бюстове на мъжко и женско божества. Пред коня на нивото на гърдите е ситуирана птица, наподобяваща кокошка или петел. Под левия крак на коня, който е изнесено напред, е поместена видимо цилиндрично тяло, което напомня жертвеник с горящ пламък. В краката на коня има фигура на говедо, а пред краката на коня и под жертвеника е показан бик, който се принася в жертва с удар с чук от мъжа пред него. Наличието на фигури над ездача показва, че той не е бог, а починал благородник, изобразен като Аполон. Възможно е да става въпрос за изобразяване на починал цар, защото тракийските царе са водели родословието си от боговете.


Това е мемориална плоча от Дългопол, на която е показан конник от тракийския народ, изобразен в маниера на портрета на Аполон Прорицател. Конят е спрял пред олтар или пред ковчег и е готов да стъпи с левия си крак на него. Конят е пак кобила. Конникът е облечен и с калпак на главата. В дясната си ръка носи леко наклонени надолу две копия. Това е посмъртен портрет на Мадар/ корпиеносец/


На тази мемориална плоча от Попово е изобразен като Аполон починал младеж. Особеното в този портрет е обръщането на главата назад, което потвърждава идеята, че е паметна плоча. Този скулптурен портрет прави възможна логическата връзка връзка Кобила, Великата майка, Вечността. Кобилата отнася покойника във вечността. Щитът е прихванат само на едно место. Това издава много стар вариант на носене на щита. Освен това, става ясно, че плочата е паметник на загинал в бой младеж. Слуга води коня на благородния си господар. Захващането на щита на едно место издава много стара бойна техника, което говори за много ранно използване на коня за езда в боя.




На тази плочка от Ахтопол е изобразен конник, въоръжен с късо копие в образеца на Аполон. Липсват кучето и небесния свод, което говори за мемориална плочка. Конят е стъпил на олтар, което свърза персонажа с представата за Аполон прорицателя. На надписа се чете: “На Херос Стомианос Менис (принесе в) оброк за сина си Аристобул. “ В Латинския език Херос звучи като „Господ”, защото е превъзходна степен на Господар.Тази оброчна плочка е доказателство, че понятието Господ при тракийците се е отнасяло до Аполон. Пренасянето му към по-късно и към Христос е могло да стане само в среда, в която то вече е съществувало.

Тази плочка дава основание да се мисли, че на нея не е изобразен починалия, а Аполон. В същото време отсъства небето над конника.

Думите на посветителя ясно казват, че тя е посветена на Аполон за сина му Аристобул. Без съмнение конникът е показан аналогично на Аполон от другите изображения. Повтарят се както коня, така и облеклото, ездата на гол гръб и вдигнатото копие. В изображението на лицето на Бога също е спазена традицията.

През Античността хората правели посвещения на боговете във вид на дарове, които оставяли в храмовете. Следователно тази оброчна плочка е подарък за Аполон. Онова, което посветителят дава на Бога е нарисувано на плочката. С това посвещение Стомианос Менис поверява починалия си син Аристобул на Бога. Следователно, на плочката в образа на Аполон е показан Аристобул. За това плочката не е образ на Бога, на който хората да се молят и да принасят дарове, икона, а възпоменание за побиналия син на посветителя.

На тази оброчна плочка е изобразен тракиец. Липсват кучето и небето. На фигурата се вижда възрастен мъж с брада, който язди кобила. Тук е вдигнат десния крак на коня. Ездачът е облечен и обут, а на раменете си носи пелерина, която се спуска към гърла на коня. Това е мемориална плочка за покойник.

От изображенията от тази последна серия плочки можем да заключим, че когато над композицията няма свод, те са възпоменателни. Изработвали са ги по повод смъртта и струването на покойници. Естествено, тези плочки са изработвани за по-състоятелни клиенти и на тях са изобразявани благородници в обстановка, която произтича от религиозните предания на тракийските ни прадеди. Част от религиозните вярвания на дедите ни е известна от митологичните предания, но по-голямата е скрита от времето. За това не всичко в картинките не ни е ясно.

От направения преглед на тази представителна извадка на образци от изображения на т.н. Тракийски конник може да се стигне до извода, че те се отнасят до няколко субекта. На час от плочките е изобразен бог Аполон. Виждаме го като Аполон Стрелометеца или Аполон Копиеносеца, като Аполон Пастира, като Апорлон Убиеца на Питон и Аполон Прорицателя. Не бива да забравяме, че в древността на се правели особена разлика между метателното копие и стрелата.

На част от плочките е изобразена сестрата на Аполон Артемида. Тя е показана като ловджийка и в епизода с разкъсването на ловеца Актеон от собствените му кучета. На едната от плочките Артемида хвърля за разкъсване грифон. Това митично чудовище било с лъвско тяло и орлова глава и криле. Много жестоко и кръвожадно. Сцената с разкъсването на грифона носи някакво послание, но то иде от неизвестни части на религиозните и моралните представи на нашите деди и не може пряко да се разтълкува.

Сега да отидем на въпроса, който е в основата на интереса на съвременниците към Конника. Кой е изобразен на Мадарския конник?

В латинския език има една интересна дума- „matara”. Думата е наименованието на късото метателно копие на галите. Щом думата иде от наименованието на копието на езика на келтите, а е заемка от езика им. Множеството доказателства, че скитите са точно толкова келти, колкото и галите, дават основание да вярваме, че на езика на балканските келти, готите, името на късото метателно копие ще е нещо приблизително като „матара”. Ако нашите деди са наричали късото копие „мадара”, копиехвъргачът трябва да се е наричал тогава „мадар”. Така можем да отговорим до някъде на горния въпрос.

На мадарските скали е изобразен Мадар.

Този копиехвъргач напомня много за Аполон, но да видим къде е приликата, къде е разликата и съществена ли е тя.



На изображението на скалата се вижда конник, който язди кон със седло и видима надлъжна сбруя. Има достатъчно основания да се мисли, че под седлото има стремена. Конят е спрял с вдигнат ляв крак. Опашката се спуска на вълна. Главата е обърната на дясно. Ездачът е облечен с дълга до коленете дреха. Извърнат е от кръста на 90º на дясно. Има дълга до раменете коса, изтеглена назад. Дясната ръка държи края в задния край късо копие, което е забито в лежащия под него лъв. Лявата му ръка държи юздата на коня опъната. За това главата на коня е прибрана назад и извита на дясно. Зад конника бяга куче. В краката му лежи лъв със забито в гърба копие, а пред коня към опашката на лъва се спуска навита на спирала едра змия от типа на питон. Самата опашка на лъва е свита пред корема му, като скривя задния ляв крак.

Композицията като цяло е най-близка до изображенията на Аполон Прорицателя. Онова, което не съответства на традиционните изображения на Бога са липсата на небето, оръжието и убития лъв в краката на коня.

Липсата на небето може да се обясни с това, че наскалната рисунка не е икона, която се държи под покрив, а е под откритото небе. Друг е въпросът с лъва. От картината се вижда ясно, че лъвът е убит. Това може да е изобразяване на събитие или от митологията или от живота. Няма сведения от Митологията, че Аполон е убил лъв. Има сведения, че лъвове са лягали в краката му, когато е свирел на арфа или флейта, но тук кучето бяга и изключва този вариант, а и лъвът е пронизан от копието. За разлика от всички изображения на Аполон, на скалата е изобразен ездач върху жребец. Това различие с изображенията на Аполон е достатъчно, за да се убедим, че на скалата е изобразен човек, а не Божество.

Надписите около фигурата на Конника са от времето на първото столетие след нахлуването на Балканите и съдържат информация за делата на царете. Това изключва също възможността Конникът да е разглеждан от тези, които са писали на стената, като изображение на Божество. Не е възможно да се мисли, че нашите деди биха могли да правят държавни записи по икона. Следователно, Конникът за тях е изобразявал някой от българските царе или е бил събирателен образ на българския цар и в този смисъл да е образа на Българската държава.

Някои виждат в лъва символ на Византийската империя. От там смятат, че на скалата е изобразен цар Аспарух Велики след победата му над византийските войски и над държавата им в 681 година. Такава теза е трудна за отстояване и още по-малко–за доказване. До последните си дни, византийските императори се изживявали като императори на Римската империя, на Рим, който от самото му създаване до унищожението му от турците, стоял под знака на орела на Юпитер. Има достатъчно основания да се мисли, че лъвът е държавния символ, герба на Персия. Това дава основание да се мисли, че най-близо до символиката на Мадара може да стои победител на Персия. Ако на стената е изобразен конкретен цар, това не може да е друг освен единствения цар, който е разгромил до пълно унищожение Персийската империя, Александър Велики.

Изображението на скалата носи основните характеристики на изобразяването на Аполон: Изображението на коня точно повтаря позата на коня на Аполон Прорицателя с повдигнат ляв преден крак. Конникът е облечен в лека дреха както Бога. Носи късо метателно копие. Съпровожда го куче в същата диспозиция, както при повечето изображения на Аполон. Пред фигурата на коня стои Питон от другите изображения на Прорицателя. От тези основни белези на изображението Конникът е получил наименованието Мадар, което ще рече Копиехвъргач или Копиеносец. Членувано името става Мадара или Мадарът. Склонността на българина да избягва пълния член е довела до пълното му отсъствие в тази употреба. В древността Аполон вероятно, както и другите богове е бил наричан с няколко имена, едното от които е известно от Омир - Стрелометец. Ако се вгледаме в латинския език, ще видим, че там аналитичните връзки в лексиката са такива, че понятия като Стрелометец и Копиехвъргач в същност означават едно и също нещо и е само въпрос на интерпретация на преводача употребата на едната или другата дума. За това има достатъчно основание да се приеме, че едно от имената, с които е наричан по нашите земи от нашите бащи Аполон, е Мадар.

Но Мадарът има и особености в композицията, които се отличават от традицията на изобразяването на Аполон. Конят, който язди, е жребец, а не кобила. Копието е забито в лъва, лежащ в краката му. Никъде в изображенията на бога няма такъв епизод. Тук е изобразен не подвиг на бога, а военна победа над държавата Персия. Това в обозримата история е постигнал само Александър Велики. Възможно е този детайл на изображението да илюстрира и множеството победи на българското оръжие над Азия, защото и преди Александър Велики българската държава е господствала над земите на Предна и Мала Азия, но изобразяването на Александровата победа над Ахеменидите тук е видимо. В този аспект Мадарът е паметник на Александър велики. В същото време Конникът е стъпил в стреме, което по времето на Персийската война най-вероятно не е било използвано от конницата. В този смисъл конникът от изображението е представен като български владетел от по-късен период, когато не копието, а висящият от лявата страна на коня дълъг прав меч е вече главното оръжие на конницата. Така стигаме до извода, че Мадарският Конник изобразява българския цар като събирателен образ, като Авитохол, Наследник на Божия син и носител на званието „Господар на земята”, аналогично на Аполон - Херос или „Господар на Вселената”. И днес държавният глава олицетворява държавата и държавната власт. В древността единството на царя и държавата е било разбираемо в много по-висока степен от колкото сега, защото царете на българите са получавали властта от Бога, а не от народа, както условно е сега. Господарят на царете винаги стоял над главите им и им отсъждал заслуженото, а на президентите господарят е в краката им и не може да ги съди, освен, когато се изправи. За това образът на царя стоял на монета. Не за да бъде увековечен образът му, а за да се идентифицират силата и отговорностите на държавата, които стоят зад това парче метал.

Това ни дава основание да кажем, че Мадарът е образът на България. Той е гербът на България, който иде от древността, от великия ни цар Александър да ни каже кои сме ние българите и с какъв аршин да мерим ръста си.

В подножието на скалата с изображението са открити основи на култова сграда. Подобието на Конника с изображенията на Аполон прави възможно предположението, че тази сграда е била храм на Аполон и дори там да е имало Оракул. Позата на коня е аналогична на изобразяването на Аполон Прорицателя. Представите на дедите ни за божествения произход на царския им род не са изключвали възможността Аполон Прорицателя да носи черти и характеристики на българските владетели, които са възприемани като повтарящата се в човек личност на Божия син. Твърде вероятно е изобразяването на Конника да е станало по времето преди българите да приемат Христовата вяра и тази форма да е развитие на образа, а надписите около него да са направени по-късно, когато те вече са били християни, а прорицалището на Мадара да е било разрушено от гърците. Когато нашия народ възстановява господството си на Балканите, тук са дошли с Аспарух Велики християнските му войски. Гърците не са ги приемали за християни, защото са изповядали едно неканонично ранно християнство и са оставили сведения за нахлуване на нечестивци от Скития, но истината е, че те вече са били християни. Били покръстени от Св. Апостол Андрей Първозванни още в самата зора на новата вяра, но това е друга тема. За това нашите предци от него време са възприели Мадара като изображение на българския владетел, а не на Божия син, който те вече възприемали не като Аполон, а като Спасителя. И така са могли да напишат сведенията за деянията на владетелите си на скалата до Конника.

Далече са отминали битките на великите ни царе. Човечеството отдавна е забравило тропота на копитата на желязната конница. Днес просяците на историята са си присвоили славните имена на великите български царе. В Солун до брега на залива, под кръглата кула стои изправено конче с едно младо момче на гърба му. Това е гръцката представа за велик цар, но Мадара помни Александър друг, наистина Велик!

Като душата на България!



1   2   3

Свързани:

Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconНай-старият тракийски град открит до Старосел
Древен тракийски град под билото на Средна гора откри археологът от ним марин Христов. Градът се намира близо до култовия тракийски...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconМаршрутноразписани е
Направление : Депо-Тракийски-Дружба іі-добротица- градска градина – Гара юг- тракийски- депо
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconКалимок Бръшлен" Защитена местност „
Тук се намира и една от най-големите тракийски области, залята от реката, от която днес е останала единствено гробницата при село...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни icon4. Римско владичество над Родопите
Македония римляните покорили цяла Гърция. Десетилетия след това родопските траки бесите устоявали на нашествениците. Първоначално...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconВаканционният клуб "Термалис" е разположен в парк с площ 95 декара в курортния комплекс Красновски Бани, община Хисар. Само на 50 км от „Пловдив" и 110 км от
Термалис“ е разположен в парк с площ 95 декара в курортния комплекс Красновски Бани, община Хисар. Само на 50 км от „Пловдив“ и 110...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconОт корубаглар до лозенец миналото на София е интересно не само защото градът е един от най-старите в Европа, възникнал преди няколко хиляди години, но и е
Миналото на София е интересно не само защото градът е един от най-старите в Европа, възникнал преди няколко хиляди години, но и е...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconНай-старото известно име на града
Те обясняват произхода на селищното име с езика на траките, според тях „германея“ означавало „гореща вода“. Други предполагат, че...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconВинарски Комплекс
Комплексът се намира в подножието на Средна Гора, във втора предохраняема зона на Тракийски култов център в непосредствена близост...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconПотомци на тракийски бежанци учредиха младежка секция в Средец
Младежка секция към Тракийско дружество „Лазо Лазов” гр. Средец учредиха 19 млади и ентусиазирани потомци на тракийски бежанци. Събранието...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни icon"Richest" Grave of Thracian King Unearthed in Bulgaria
Нике. Според специалистите златният пръстен (снимката вдясно) с богиня, която държи венец пред конник, доказва, че наистина става...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом