Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни




ИмеНаричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни
страница2/3
на онова
Дата на преобразуване12.11.2012
Размер282.15 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2011/07/trakiiski_konnik.doc
1   2   3
ледващият отломък от оброчна плочка е намерен в Ковачевица до Гоце Делчев. Виждат се свода и главата на коня в характерната позиция. Лицето на конника е открито и обрамчено от къдрици. Вижда се фрагмент от развято наметало. Вероятно конникът е бил и тук с копие, което се подсказва от положението на главата.Този фрагмент представя бог, който язди кон и вероятно е вдигнал копие.


На фрагмента от плочка се виждат главата на коня в характерната поза и обърнатия на 90 º Конник. Лицето е кръгло, с къса коса на къдрици, както на всички гледани до сега изображения. Сводът показва, че е изобразен Бог.


На този отломък от стела се вижда под свод конникът от сцената с кучето и бичата глава. Тук конникът е обърнат напред и е облечен с къса горна дреха с наметало и къса лека пола. Изобразен е Бог-пастир, който само оглежда стадото си.


На мемориалната стела е изобразен отново Бог-пастир, който с камшик прогонва вълците, които нападат стадото му в гората. Кучето му помага да прогони нападащия вълк, който излиза от гората. Под чертата са покойниците, които са поставени под защитата на Бога.

Стелата е късна работа от периода на римското господство на Балканите, но отразява тракийските погребални обичаи и изобразените покойници трябва да са тракийци. Физиономиите на покойните са с видима фамилна прилика, изработени с голямо художествено майсторство.


На тази оброчна плочка фигурите са неясни. Конят препуска в пълен профил, а ездачът е обърнат на 90°. Вероятно държи в дясната си ръка късо метателно копие. Наличието на свода показва, че е изобразен същия Бог върху кон и въоръжен с късо метателно копие.





Този скален баралеф е от Турция. От онова, което е останало се вижда, че е изобразен Аполон.


До тук разгледаните изображения представят Конника в движение и в борба с хищници и змей. Онова, което се вижда на плочките, разгледани до тук, може да се систематизира така:

  1. На всички плочки е изобразен Бог, който язди кобила. Никъде не е показан

жребец;

  1. На всички изображения се вижда млад мъж с къса коса, която се завърта около главата му. Възможно е това да е характерната за Прискус прическа на хуните, при която косата е високо подстригана. Тази прическа е била характерна и за руснаците до 19 век.

  2. Движението на коня е аналогично на движението на слънцето в Северното полукълбо-от ляво на дясно;

  3. Ездачът язди както със седло, така и без седло, но никъде не се вижда стреме. Стойката на ездача изключва възможността да има стреме;

  4. На плочките, където е възможно и се вижда, присъства куче в краката на коня. Кучето винаги е помагач на Конника;

  5. Богът е представен като Копиехвъргач, като Пастир на овце и говеда и като убиващ Змея.

  6. На две от изображенията се вижда птица. Възможно е това да е гълъб или петел-птицата на Аполон.

От онова, което се констатира до тук, има достатъчно основание да се предположи, че Конникът е изображение на Аполон. Движението на коня съвпада с движението на слънцето, което е космическия облик на Аполон. Епизодът с убиването на Змея илюстрира мита за убиването на Питон от Аполон. Според мита, за да изкупи кръвта на Питон, богът бил изпратен от Зевс да слугува на царя на Тесалия Адмет девет години като пастир. Като пастир той трябвало да се бори с налитащите хищници. Преследването на вълци и лъвове е било главната задача на пастира по него време. По време на службата на Аполон при цар Адмет той свирел на флейта и арфа и цялата природа се заслушвала в неговото свирене. На онзи език вълшебният свирач от небето би бил наречен Орфей, което ще рече „Небесен”. Митологията доста интересно се повтаря когато описва деянията на Аполон като пастир и на Орфей. И двамата са овчари, и двамата слизат в ада заради любимата си, и двамата са необикновени музиканти, които омагьосват цялата природа така, че дивите зверове се пъхат в краката им като котки. Твърде е вероятно двете божествени персони от т.н. „гръцка” митология в оригинала на религиозното предание да са една и съща личност, а гърците като не са разбрали всичко добре, са го написали както са го проумели.


На следващите няколко оброчни плочки с подобни изображения Конникът е изобразен в покой.

Тази плочка е намерена до село Ветрен дол. Конят е спрял, а опашката му е повдигната като да се движи. Такава стойка може да има при спиране на коня. Ако е в движение, конят би трябвало да е иноходец. Конят и ездачът са в профил, като главата на коня сочи напред, а на ездача е обърната към наблюдателя на 90 º. Конникът е облечен до таза, с голи крака, обути в ботуши. Носи късо наметало, което се вее, но не е развито напълно, както е при Тракийския конник.Язди без стреме, като краката са като при покой. Лявата ръка не се вижда, а дясната държи юздата. Позата предполага, че държи повода на коня с двете ръце. От лявата страна, зад левия крак на коня се вижда бягащото куче. Главата на коня е изпъната назад със свити уши, което показва нервност. Тази нервност на животното се вижда и в биенето с копитото. Пред коня има по-дребна фигура на жена, което подсказва, че тя не е богиня. Ако ездачът е предполагаемия Аполон, сцената трябва да изобразява Бога, когато отговаря на въпроси на Пития.


Тази плочка е с неизвестен произход. Слабо запазения релеф предполага същата сцена, както на горната плочка. Женската фигура пред коня е само загатната. Лицето на ездача е обърнато на 90º, като главата е покрита с конична шапка. Възможто е тази шапка да е фригийската шапка, която се е носела от всички келтски народи и е била в употреба чак до 19 век, където я виждаме на картината на Делакроа. Дясната ръка е вдигната за поздрав или за да се маркира копието на Аполон. Зад коня има схематична мъжка фигура. Опашката на коня е повдигната и пада надолу. Краката на ездача обхващат корема на коня. Конят е неподвижен. Женската фигура пред коня стои зад камък, който вероятно играе ролята на олтар. Зад коня се вижда мъжка фигура. Сводът показва, че ездачът е Бог.




В запазената си част тази плоча наподобява горната сцена, но дясната ръка на ездача е хванала повода на коня. Не се вижда олтар, въпреки че конят е спрял с вдигнат преден ляв крак. Пред коня стои изправена зад пътя на коня жена в доста странна дреха. Главата и е покрита с шал. Дясната и ръка е свита в лакътя, притисната до гърдите и покрита с шала. Лявата ръка е отпусната напред на 45º като за просия. Полите на роклята стигат до коляното на десния крак и над коляното на левия.


На тази плоча Конникът е под небе. Конят е спрял пред жена. Характерното тук е това, че Конникът е изобразен с калпак. Обърнат е на 90° в дясно и държи повода на коня с дясната си ръка. Лявата не се вижда.Конят е спрял. Женската фигура е точно пред него и предния ляв крак е закрит от нея. Жената държи в дясната си ръка нещо подобно на ветрило, а лявата и ръка е изнесена напред като жест на молба за подаяние. Вероятно това са ритуални жестове на Пития, за които няма сведения, но жеста показва, че жрицата очаква прорицание от Бога.

Този релеф е намерен в Истрия-Румъния. Богът е облечен с риза до коленете, наметало и носи фригийска шапка. Дясната му ръка е повдигната. Възможно е да е държал копие, което по-късно е строшено, но жеста предполага и тълкуване като знак за комуникация. Конят е спрял, като е стъпил с левия си крак на олтар. Вероятно дървото пред коня е лавър, по който се е навила змия. От лавъра излиза главата на змия, която казва прорицанието. Пред дървото стои фигура, която вероятно изобразява Пития. Картината е много близо да представата за Оракула на Делфи.





Тази плочка е намерена в района на светилището Кабиле. Композицията показва Бог на кон, който е спрял и левият му крак е вдигнат. Вероятно и тук е изобразено прорицание. Думата „кабиле” означава „прорицалище”.


На долната плочка от Пазарджишкия музей се повтаря картината на прорицанието. Конят е отново с вдигнат преден ляв крак. Чакащата оракула е пред него. И тук богът държи повода на коня с дясната си ръка.



Характерното за този втори вид изображения е това, че конят е спрял и с вдигнат ляв преден крак. Пред коня стои женска фигура. От композициите се вижда, че жената задава въпроси, а богът отговаря. Наличието на олтар на две от композициите показва, че сцената изобразява Оракул. На плочата от Румъния се вижда, че е показан точно Оракула на Аполон в Делфи.

От данните на двата вида плочки можем да заключим с достатъчно основание, че на тези видове на изображенията на Тракийският конник е показан Аполон Копиеносецът, Аполон Пастирът, Аполон убиващ Питон и Аполон Прорицателя.


На следващата плочка е изобразен Бог като римски войн на кон. Оброчната плочка е изпълнена в стила на Тракийския конник, но силно се различава в тематиката от идеята за показване на образа на Бог Аполон. На главата си ездачът носи римска каска. На лявата му ръка е нанизан овален щит, изнесен напред и закриващ шията на коня.. С дясната ръка нанася удар с матара/късо келтско метателно копие/. Носи кожена римска броня. Конят е със седло. Вижда се богата сбруя с два подкоремни и един подопашен колан. Нагръдният колан се спуска от седлото и се ориентира от предния подкоремен колан. Положението на краката на конника показва, че те нямат опора от седлото. Юздата на коня е в лявата ръка на ездача и е силно извита в ляво. Това предполага специфична езда и дресировка на коня. Римският меч виси от дясната страна, за да може да се види. Използването му в боя от коня е затруднено от липсата на стремена. Под коня са падналите врагове, а зад него върви пленник. Композицията говори за конник от драгунски тип. Конят е използван основно за придвижване, а боят се е водил основно пеша. Това навежда на мисълта, че появата на стремето не е предизвикала веднага промяна в тактиката на използването на конницата поради възпиращото действие на системата на обучение на войската и традицията на бойното изкуство. По тази причина към добре развитата сбруя на римския конник не се включва и стреме. В езика на българите такъв войн на кон се е наричал Мадар от името на основното му въоръжение- матара. Падналият на земята щит има знак, по който може да се определи противника. Вероятно плочката е посвещение на Арес във връзка с бойна победа.

На тази плочка е изобразен Арес.

На този барелеф под свод е показан Конник с три глави, облечен в риза с късо развято наметало. Обут е в обувки до глезена, разцепени от вътрешната страна и с връзки. Язди без седло. Десният крак е свит в коляното назад, а левият му крак пуснат напред. Конникът е обърнат към зрителя от кръста на 90º. Лявата ръка не се вижда, а дясната е вдигната като за поздрав. Конят в пълен профил е стъпил на олтар. Показани са само двата му десни крака. Пред коня зад олтара стоят изправени две забулени жени. Над тях се вижда под небето бюста на богиня. Зад коня, хванал опашката му стои изправен мъж с брада. Той е на нивото на жените и вероятно става въпрос за слуга. Над него стои друга богиня, но всички персонажи са определено по-дребни от Конника.

От лявата му страна под Конника стои куче, захапало муцуната на повален на земята срещу него кон, който излиза из-зад олтара и трябва да е бил принесен като жертва на Бога. Трите лица на Конника са напълно различни. Средното лице е на възрастен мъж с брада. Лицето, което е най-напред, е на по-млад мъж, също с брада. Лицето, което е най-назад е на съвсем млад мъж и влиза във формата на лицето на Аполон от повечето плочки, където то се вижда ясно. Тук Конникът дава идеята за триединния бог. Най-вероятно са изобразени като единосъщие Бог-Син Аполон, Бог-Отец Зевс и Бог-Свети Дух Дионис. Трите имена лесно се разчитат като Всевишния, Всесилния и Всесветлия. Тази плочка носи твърде значима информация, която води към търсене на връзката между християнството и тракийската предхристиянска религиозна мисъл. Може би идеята за триединния тракийски Бог ще обясни какво прави надписа на гръцки на Кръста на Спасителя. Може би надписът не е точно на гръцки, а на езика на галите от Галилея, сред които Той се е родил. По същият начин както преди това сред тях се е родил Орфей. Дошъл от небето или Отишъл на небето? Във всеки случай името на Орфей подсказва, че той живее на небето и сега.


На тази плочка препуска жена. Конят е в кариер и в пълен профил. Ездачката е обърната на 90 º в дясно. Облечена е до кръста и е с развято наметало. Опашката на коня е насочена назад и усукана около ръката на една попътна фигура на човек. Двете уши на коня се разминават. Гривата е показана между тях като корона. Отпред и навътре са две женски фигури. Ездачката язди без седло, боса и държи в дясната си ръка за задния десен крак грифон. Под коня са един срещу друг куче и лъв. Лъвът е захапал орловата глава, а кучето държи със зъби десния му преден крак. Конникът не е въоръжен.

Под черта са три композиции с кучета и лъвове.

Сводът показва, че е изобразена богиня.


На следващата композиция се вижда, че на двете плочи е изобразена Артемида с Пан и нимфите. Животното, което носи и хвърля на лъва и кучетата си е грифон, който на втората плочка се вижда съвсем ясно.


На тази композиция е показана пак Артемида. Богинята язди гола с наметало и копие в дясната ръка. В краката на коня са две кучета и паднал на колене елен-лопатар. Вероятно тук се представя мита за Актеон, който видял голата Артемида да се къпе, заради което бил превърнат от богинята в елен и разкъсан от собствените си ловни кучета. Кучето на преден план е от порода подобна на копой. Сводът над ездачката показва, че е небесен жител.


На този релеф от село Дряново е изобразена жена с ловни кучета, които преследват на голяма скорост дивеч. Така е изглеждала в митологията сестрата на Аполон Артемида


На показаните по-горе изображения от третата серия виждаме няколко персонажа на Античната митология. Арес като римски войник в бой на кон, Артемида на лов, Артемида, наказваща Актеон за богохулство, Артемида убила грифон и една неочаквано изображение на Триединния бог на тракийците.

Онова, което е общата отличителна черта на следващите изображения, е липсата на свод. Композициите са изпълнени в маниера на вече разгледаните изображения на богове, но липсата на свод води към идеята, че това са изделия с погребално-възпоменателен характер.


1   2   3

Свързани:

Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconНай-старият тракийски град открит до Старосел
Древен тракийски град под билото на Средна гора откри археологът от ним марин Христов. Градът се намира близо до култовия тракийски...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconМаршрутноразписани е
Направление : Депо-Тракийски-Дружба іі-добротица- градска градина – Гара юг- тракийски- депо
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconКалимок Бръшлен" Защитена местност „
Тук се намира и една от най-големите тракийски области, залята от реката, от която днес е останала единствено гробницата при село...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни icon4. Римско владичество над Родопите
Македония римляните покорили цяла Гърция. Десетилетия след това родопските траки бесите устоявали на нашествениците. Първоначално...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconВаканционният клуб "Термалис" е разположен в парк с площ 95 декара в курортния комплекс Красновски Бани, община Хисар. Само на 50 км от „Пловдив" и 110 км от
Термалис“ е разположен в парк с площ 95 декара в курортния комплекс Красновски Бани, община Хисар. Само на 50 км от „Пловдив“ и 110...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconОт корубаглар до лозенец миналото на София е интересно не само защото градът е един от най-старите в Европа, възникнал преди няколко хиляди години, но и е
Миналото на София е интересно не само защото градът е един от най-старите в Европа, възникнал преди няколко хиляди години, но и е...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconНай-старото известно име на града
Те обясняват произхода на селищното име с езика на траките, според тях „германея“ означавало „гореща вода“. Други предполагат, че...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconВинарски Комплекс
Комплексът се намира в подножието на Средна Гора, във втора предохраняема зона на Тракийски култов център в непосредствена близост...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconПотомци на тракийски бежанци учредиха младежка секция в Средец
Младежка секция към Тракийско дружество „Лазо Лазов” гр. Средец учредиха 19 млади и ентусиазирани потомци на тракийски бежанци. Събранието...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни icon"Richest" Grave of Thracian King Unearthed in Bulgaria
Нике. Според специалистите златният пръстен (снимката вдясно) с богиня, която държи венец пред конник, доказва, че наистина става...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом