Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни




ИмеНаричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни
страница1/3
на онова
Дата на преобразуване12.11.2012
Размер282.15 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2011/07/trakiiski_konnik.doc
  1   2   3
КОННИКЪТ


Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни плочки, но също така се открива на погребални съоръжения и на скални стени.

Препуска тракиецът във вечността и ни хвърля предизвикателството на една неразбираема близост до нас и изящна простота. От много години пред науката виси въпросът „Кой е този ездач? Бог или човек? И ако е бог, чий е този бог, как е влязъл в пантеона на примитивния селски народ?

Трябва да си стискал с крака корема на коня, хванат за гривата му, за да можеш да усетиш как ездачът от плочката и онези момчета, които бяхме ние, сме едно и също нещо. Ездата без седло, по селски, никога не може да се забрави. Както миризмата на конската пот, на тревата, на горещото лято, както праха от полския път и осила в крачолите. Този ездач сякаш иде да ни каже, че животът ни не е тръгнал от нищото, че преди нас, също такива като нас, момчета са се носели като хали по пътищата, пряко нивите и чеирите, стиснали хълбоците на кончетата си, развели коси и къси пелерини. Времето от оброчната плочка препуска пред очите ни. Миналото на народа ни, ние от миналото препускаме към днешния си ден, който вече е в миналото.

Можем да усетим Конника, макар и да не го разбираме напълно, защото все още някои от сегашните лекари, агрономи, учители, инженери и просто българи в детството си са яздили конете на бащите си, докато те са си гледали работата по къра. Дойдоха тракторите и автомобилите, ние бяхме във възторг от машините, но Кончето си отиде от нивите на бащите ни, отиде си с волята ни! И не иска да се върне! Сегашните деца могат да яздят само в пасажа или на хиподрума. Качени на седла, с поводи, с треньори те не знаят какво е свободната езда на свободния кон. Като този от Тракийския конник. И няма да усетят вятъра в ушите му, болката от гръбнака на животното, който те реже, а няма сила, която да те откаже от летенето, от пиянството на галопа.

Много са мненията за това какво представлява Тракийският конник, който в литературата се нарича и Херос. Повечето мнения клонят към хипотезата, че той изобразява някакъв бог от неизвестния пантеон на траките. Съществуват и предположения, че Конникът изобразява Аполон, Дионисий, Митра и други богове, че носи едновременно белези на два-три бога, че е събирателен образ на Божеството. Видимата прилика в композициите на изобразяването на Конника и Свети Георги кара мнозина от изследователите да свързват двата персонажа.

Тук му е мястото да кажем, че за коренното население на нашите земи, въпреки изобилието на артефакти, ние знаем и зачитаме само онова, което е написал за тях Херодот. Нещо е останало и от други автори, но то по същество или се вмества в рамките на сведенията на Херодот или просто се игнорира, ако противоречи на основната хипотеза за тях като примитивен народ. В същото време старият историк, ако е автор на онова, което му се приписва и ако е написал точно това, което е стигнало до нас, не казва много за тракийците.

В беглите описания на тракийските народи Херодот е изпуснал тук-там сведения, които в общи линии не се връзват с цялостната представа за тях, която седи в основата на господстващото осъзнаване на тяхното наследство.

На първо място той казва, че те са земеделски народ. От това следва, че това население стояло в предните редици на движението на народите към материалното и духовното съвършенство. Днешните повърхностни представи на градското население за културата на земеделците в условията на развитата индустриална цивилизация, далече не съответстват на картината от преди две–три хиляди години. Културата на древните земеделските народи е онова, което ние имаме като представа за материална и духовна култура. Културното наследство на скотовъдните народи е несъизмеримо по-слабо в сравнение с това, което остава след земеделските. При ловно-събираческите народи състоянието на нещата е на нивото на Палеолита. Наследниците на тези народи от Античността до днес не могат напълно да приемат нито начина на живот, нито ценностната система на земеделската култура, която е основата и на индустриалната цивилизация на нашето време.

Земеделието иска уседналост на населението, защита на земите и домовете, организация на човешките и материалните ресурси на основата на общата територия. Следователно такова население не може да живее без държава, за която пък писмеността е основен инструмент на функциониране. От тук веднага следва, че ако тракийските народи са били безписмени и по тази причина ние не намираме тракийски документи, тогава те са били и без държавна организация. В същото време сведенията за тях изключват тази възможност, защото сведения за тракийски царе, значи държави, дава още Омир, а той е безспорен авторитет в историята на света. Следователно, през второто хилядолетие преди Христа тракийските народи вече са имали държави и съответно са имали писменост. Не е възможно една огромна маса от народи, с тяхната ясно описана висока икономическа и съответстващата и интелектуална мощност, да не са имали и собствена писменост. Човек трябва да не е на ясно с основни неща в държавното управление, за да е в състояние да си представи една държава на безписмен народ. Някои ще кажат, че са ползвали гръцката писменост. Гръцка писменост преди да е имало такова нещо като грък? Всичко може да се съчини, но някой да твърди аргументирано, че във Троянската война са участвали йонийци, които ние наричаме гърци, не е възможно. По него време техните бащи все още са хвърляли срекметата си в делтата на Нил или в заливите на Северна Африка.

Второто, което се вижда от Историята на Херодот е това, че в периода около 7-8 век преди Христа, тракийското население на Атика е превъзхождало многократно йонийските колонисти от Атина в културата на обработката на земята и отглеждането на храните.

На трето място, е сведението, че тракийците на Крез, лидийците, са владели цяла Мала Азия до идването на персите. Това неоспоримо говори, че икономическата и военната сила на един от тракийските народи, който, пак според Херодот, не е нито най-големия, нито най-силния от огромното тракийско море, е владял много векове йонийските гърци. Това не може да се върже с господстващата днес представа за тракийците като народ, който през цялото си съществуване си доставял произведения на бита и разкоша от гърците и дори пишел с тяхната азбука. От същите тези гърци, които през цялата Античност и през цялото Средновековие не са били самостоятелен и свободен народ. Градът-държава не е държава. Полисът не е народ. Няколкото йонийски колонии не правят държава Йония и още по-малко изсмуканата от пръстите Антична Гърция. Йония е една територия, населена с поробено от чужди народи население през всичките дълги векове на известната ни история. Византия е другото име на Източната Римска империя, а не на Гърция. Гърция е най-младата национална държава на Европа. Тя е създадена за пръв път в историята на човечеството като държавно териториално формирование на гърци едва като политически резултат на войната на Русия с Турция от 1828-29 година. Тогава за първи път йонийските гърци получават държава. При това не на територията на Йония, която е техния последен собствен ареал на обитаване, а на Балканския полуостров, където с много резерви може за се приеме, че Атина е била точно полис на йонийски колонисти. Местото на града, застрояването му и културното наследство дават една картина, която не съответства на възможностите и начина на живот на този малочислен основно рибарски народ. С по-голямо основание руснаците са можели да им подарят Таврия, защото там са имали две-три колонии. Или Сицилия-заради Сиракуза, за която също претендират да е била йонийска колония. А може би крайбрежието на Либия и Египет, че поне там е исконната им родина.

Това трябваше да се напише, за да се видят сериозните противоречия между данните на сведенията на източниците, информацията на артефактите, и господстващото схващане, че тракийците са били много, но слабо развити в сравнение с „елините”. Всички приказки за това, как неуките траки се възхищавали на изящното изкуство на превъзхождащите ги гърци и си доставяли от тях предмети на бита и изкуствата, са в сферата на приказките за лековерни дечица. И изкуството е резултат на силата на икономиката. Слабата икономика дава слаби резултати във всичко. Тя не може да роди изкусни майстори, не може да роди силни войни, безстрашни мореплаватели, мъдри философи, блестящи лекари и математици. Слабосилието на полисите е родило само рибарските мрежи и склонността към самохвалство на йонийските гърци. За това, че тези думи имат своето основание, свидетелства и Тракийският конник, който излиза от земите ни за да ни отвори очите за силата и славата на бащите ни.

В тази работа се налага да се ограничим в рамките на една представителна извадка от артефакти, носещи Конника, защото да се прострем върху цялото поле на археологическите находки, свързани в някаква степен с него, тук е невъзможно.

Тези артефакти са основно оброчни плочки, на които е изобразен конник, сам или в компания. За да не се завъртим в многообразието на находките, нека се опитаме да систематизираме изображенията на Конника по главните им белези.

Онова, което прави веднага впечатление, е наличието или отсъствието на свод над персонажа. Една част от изображенията са оформени в горната си част като свод, който най-вероятно е символ на самото небе. Следователно, конникът язди по небето, той е небесен конник и трябва да принадлежи към жителите на небето. По пътя на тези разсъждения стигаме до извода, че плочките със свод във всеки случай изобразяват някакъв бог. Другите плочки, на които небето отсъства, е възможно да са посветени на човек, вероятно починал. Не може да се изключи напълно и възможността персонажът също да е от божествен произход, а художникът тогава трябва да е бил от друга школа, което за онези условия е малко вероятно. Както ще видим по-надолу, изображенията се подчиняват на канон и възможността да се излиза от него сигурно е била незначителна.

В интерес на организацията на анализа на изображенията, който е задачата на тази работа, в началото ще се занимаем с няколко, за които има основание да се мисли, че на тях е изобразен Бог. На всички тях Конникът е мъж.

На първата плочка, която ще гледаме, е показан Тракийският конник в една много изчистена композиция. Работата е на човек с изразен талант и голямо майсторство. Така е възможно да видим персонажите ясно и да определим точно характеристиките им. Преди всичко тук трябва да се съгласим с идеята, че в изображенията на Конника няма случайни и безсмислени присъствия, че всяко нещо в композицията има своето место в изказа на скулптура. Така ще можем да работим системно и да не се лутаме в мъглата на случайностите.

На плочката се вижда млад мъж, яздещ кобила с юзда, без седло и без стреме. Движението е от ляво на дясно, конят е в поза на галоп. Ездачът е обърнат на 20-30º в дясно. Тялото му е покрито само от елек без ръкави и наметало, закачено през врата. През дясното си рамо е препасан с колан, който слиза към левия хълбок. Вероятно е препаска за тежък нож, който виси от ляво. От пъпа надолу е гол. Краката му висят зад плешката на коня, а с лявата ръка се подпира на десния бут на животното. Позата е характерна при задържане на хода на коня и при спиране. Долу под коня са изобразени куче по посока на движението и насреща легнал на земята бик. Бикът е представен от главата на животното. Тук трябва да видим едно характерно за тракийското изкуство представяне на бичата глава като череп на животното. На този начин на показване на бика в тракийското изкуство е обърнал специално внимание Петър Георгиев в книгата си „Убий Сабазий, убий българина”. Пред коня има фигура, която не се разпознава, но напомня кацнала срещу Конника птица. Тази птица се вижда по-ясно на една друга плочка от тази серия, която показваме по-долу.

Композицията представя говедар на кон с куче.




На тази плочка се вижда галопиращата двойка в пълен профил на коня, като Ездачът е обърнат от кръста към зрителя на 90º. Язди кобила върху седло, като сбруята не се вижда. Облечен е до таза с риза и наметало, което се вее. Опашката на коня се спуска на вълна надолу заради ограничението на местото, но формата показва бързо движение на коня. Лявата ръка на Конника не се вижда, а дясната е вдигнал за хвърляне късо метателно копие. Копието е с каменен връх и е захванато за пръта с превръзка. Долу кучето е захапало зад главата змей. Композицията е изработена с голямо умение да се предаде движението и напрежението на борбата. Безспорно това е сцена, която показва Бог, който убива змей или дракон. Пред коня долу са показани и скалите на входа на пещерата, на където бяга змея за да се избегне удара на копието.




Следващата композиция отново представя Бога, убиващ змей или дракон. Богът е изобразен с метателно копие в дясната ръка, готвещ се да нанесе удар на поваления от двете му кучетата змей. На тази плочка Богът е съпроводен от две кучета вместо едно, както е на повечето места. Конят е с юзда и седло, но сбруя не е показана. Богът е облечен с дълга до коленете риза с наметало, прихванато на дясното рамо. Лицето на ездача е обърнато към змея.


Тук конят препуска в пълен профил. Конникът е извърнат към зрителя на 90º,облечен в дълга до коленете надиплена риза, препасана в кръста. Вижда се отделно от ризата развято наметало. Язди на седло, хванато с подкоремен колан и надлъжна сбруя. Не се виждат стремена. Гръдния и подопашния колани, както и коремния колан, са добре видими. Опашката на коня виси на вълна. Ездачът държи с лявата си ръка гривата на коня, въпреки че има юзда, а с дясната е насочил надолу копие с раздвоено назад острие. Копието е бойно метателно копие с метален връх. Това не е ловджийско копие. Захващането за гривата показва, че стремена няма, въпреки разполагането на краката напред.

Сцената под коня изобразява куче, което е захапало вълк, който води овца. Пастирът гони вълка и се готви да го убие. Сцената изобразява Бога като пастир в момента на борбата с вълци. Тази сцена изобразява много реалистично и с познаване на техниката на отвличане на овца от вълк. Хваща я със зъби за врата, тя бяга с него и като я отдалечи от стадото, вълкът я убива и разкъса на удобно место. Тези детайли показват, че в изображенията Тракийския Конник има много и достоверна информация за живота на тракийското население през античността. Безспорното отлично познаване на бита на овчарите от автора на барелефа свидетелства за това, че този епизод е широко известен и утвърден като форма в практиката на изобразяването на подвизите на Бога.


На този релеф конникът язди върху лъвска кожа. Препаски не са показани. Под коня лъв напада бик. Ездачът го поразява с метателно копие, което по естетически съображение не е показано. И тук е изобразен Бог-пастир, който защитава стадото от хищника. Опашката на коня и тук е навита, въпреки че коня е в галоп и наметалото се вее от вятъра.


Това е парче от оброчна плочка от Карасура край Чирпан. Конникът тук е облечен с дреха от две части. Ризата е дълга до кръста и е с късо наметало. Обърнат е към зрителя на 60°от кръста и с лице на 90ºкъм зрителя. Язди без седло. Конят галопира. Плащът е къс и развят. Положението на дясната ръка, която се вижда, подсказва жест на нанасяне на удар с копие. Копието е леко изразено. Лявата ръка не се вижда. Опашката на коня не се вее. Други фигури не се виждат. Оформена като свод горната част на композицията говори, че тук е представен Бог, който язди кон и се готви или заплашва да удари с метателно копие.


С
  1   2   3

Свързани:

Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconНай-старият тракийски град открит до Старосел
Древен тракийски град под билото на Средна гора откри археологът от ним марин Христов. Градът се намира близо до култовия тракийски...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconМаршрутноразписани е
Направление : Депо-Тракийски-Дружба іі-добротица- градска градина – Гара юг- тракийски- депо
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconКалимок Бръшлен" Защитена местност „
Тук се намира и една от най-големите тракийски области, залята от реката, от която днес е останала единствено гробницата при село...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни icon4. Римско владичество над Родопите
Македония римляните покорили цяла Гърция. Десетилетия след това родопските траки бесите устоявали на нашествениците. Първоначално...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconВаканционният клуб "Термалис" е разположен в парк с площ 95 декара в курортния комплекс Красновски Бани, община Хисар. Само на 50 км от „Пловдив" и 110 км от
Термалис“ е разположен в парк с площ 95 декара в курортния комплекс Красновски Бани, община Хисар. Само на 50 км от „Пловдив“ и 110...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconОт корубаглар до лозенец миналото на София е интересно не само защото градът е един от най-старите в Европа, възникнал преди няколко хиляди години, но и е
Миналото на София е интересно не само защото градът е един от най-старите в Европа, възникнал преди няколко хиляди години, но и е...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconНай-старото известно име на града
Те обясняват произхода на селищното име с езика на траките, според тях „германея“ означавало „гореща вода“. Други предполагат, че...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconВинарски Комплекс
Комплексът се намира в подножието на Средна Гора, във втора предохраняема зона на Тракийски култов център в непосредствена близост...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни iconПотомци на тракийски бежанци учредиха младежка секция в Средец
Младежка секция към Тракийско дружество „Лазо Лазов” гр. Средец учредиха 19 млади и ентусиазирани потомци на тракийски бежанци. Събранието...
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни icon"Richest" Grave of Thracian King Unearthed in Bulgaria
Нике. Според специалистите златният пръстен (снимката вдясно) с богиня, която държи венец пред конник, доказва, че наистина става...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом