Литература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43




ИмеЛитература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43
страница1/12
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер1.14 Mb.
ТипЛитература
източникhttp://borisminchev.info/download/developm_child_adolescent_psy.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


доц. Борис Минчев

септември 2003 г.

Лекции по Психология на развитието в детско-юношеска възраст за студенти по психология, ІV курс, задочно обучение


Лекции по Психология на развитието в детско-юношеска възраст за студенти по психология, ІV курс, задочно обучение 1

Общи проблеми на психичното развитие 1

Психическото развитие като научен проблем 1

Категории на възрастовата психология 2

Културната обусловеност на психичното развитие 4

Единици на развиващи се дейности 6

Индивидуалност и психично развитие у човека 6

Стилове на мислене по отношение на психичното развитие 7

Образи на детето и детството в европейския тип култура 8

Възникване на възрастовата психология 9

История на възрастовата психология 9

Методи на изследване във възрастовата психология 10

Как се отнасят биологично и социално в развитието на човешкия индивид 12

Човешкият геном и психично развитие 13

Развитието на човека във филогенетичен план 14

Проблемът за периодизацията във възрастовата психология 14

Ситуационна концепция за развитието 17

Психология на развитието през детството 20

Психоаналитична концепция за развитието на З. Фройд 20

Стадиална теория за интелектуалното развитие на Ж.Пиаже 21

Феномени на Пиаже. Съвременни оценки на идеите на Ж. Пиаже 21

Когнитивна теория за нравственото развитие на Л. Колбърг 23

Период на новороденото 24

Бебешка възраст 24

Психологически особености на ранното детство 25

Предучилищно детство 27

Обща характеристика на средното детство 29

Психично развитие през тийнеджърството 33

Литература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33

Таблица 1 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43

Таблица 2 Стадии на нравственото развитие според Лоурънс Колбърг 45

Таблица 3 Стадии на психо-сексуално развитие според З. Фройд 46

Таблица 4 Стадии на психо-социално развитие според Е. Ериксън 48



Общи проблеми на психичното развитие

Психическото развитие като научен проблем


Ние, хората на ХХ век, сме склонни да мислим, че живеем в един развиващ се свят. На първо място схващането ни за развитие предполага серия от промени. Като развитие, обаче, се интерпретират такива промени, които увеличават възможностите на развиващата се реалност, правят я по-ефективна и устойчива. Предполага се, че развитието е универсално състояние на човешката психика през детството. За да се опише някакъв процес на развитие освен констатиране на промени, трябва да се отговори на серия въпроси:

  • Представлява ли психическото развитие самостоятелен процес или е разновидност на други развиващи се процеси (биологични, социални, духовни)? Универсален феномен ли е развитието на психиката, или то е присъщо само за хората?

  • Континуален процес ли е развитието или прекъснат, разделен на стадии и периоди?

  • Каква е изходната точка на развитието?

  • Развитието натрупване и сумиране на опит ли е или диференциация на едно първично цяло?

  • Какви са движещите сили (факторите) на развитие?

  • Какви са механизмите на развитие?

  • Какво е направлението и траекторията на развитие?

  • Каква е динамиката на развитието?

  • Какви новообразувания и качествени възможности се появяват и кога?

  • Какви съдържания и функции (емоции, възприятия, внимание, скриптове, схеми, събитийни репрезентации и пр.) претърпяват развитие?

  • Какво се губи и какви негативни ефекти възникват в развиващата се реалност?

  • Какви фактори забавят и спират развитието, или дори го правят невъзможно?

  • Каква е крайната точка на развитието?

Всеки от тези въпроси изразява отделен аспект на цялостния проблем за развитието и да се обясни развитието като цяло означава да се намери добър отговор на всеки от тях. Впрочем тези въпроси не са изолирани и напредъкът в отговора на всеки от тях подпомага разбирането и на останалите. В края на нашия век няма психологическа теория, която да се справя задоволително с всички тези въпроси на развитието на психиката. Все пак е отбелязан напредък и възникването на продуктивни идеи, свързани с частични отговори на всеки от изброените по-горе 13 капитални проблеми на развитието.

Феноменът психично развитие в многообразието от аспекти и проблеми, които го съставляват, образува предмета на психологията на развитието. Последната е в тясно взаимодействие с редица клонове на психологията - зоопсихология, еволюционна психология, етология, възрастова психология, педагогическа психология и пр., но не се свежда до никоя от тях. Най-важна е връзката на психологията на развитието с общата психология, защото психологията на развитието черпи обяснителни модели от общопсихологическите теории и се опитва да реши един от главните общопсихологически проблеми - има ли психично развитие и какви са критериите и сферата на неговите прояви.

Категории на възрастовата психология


В описанието и обяснението на своя предмет възрастовата психология си служи с множество специфични понятия. Голямата част от тях се определят взаимно и образуват нещо като “понятийна мрежа”. Но оттук не следва, че това взаимоопределяне е пълно и симетрично. Има понятия, които в значителна степен влияят на останалите, те съставляват аксиоматична основа, или “базис на несъмненост” за психологията на развитието. Но така е и в най- добре развитите науки, напр. физиката. Едва ли има физик, който може да даде точно определение на “маса”, “енергия”, “вещество”, “поле” и други очевидности на физическата реалност. Всички науки заимстват своя базис на несъмненост от здравия смисъл на всекидневния човешки опит. Тези неопределими първични понятия, съставляващи базиса на несъмненост на науката, се наричат категории. Има философски категории, има и категории, специфични за дадена наука. По-долу ще бъдат представени категориите на психологията на развитието. Следва да се помни, че те могат да бъдат изразявани и тълкувани словесно, но не подлежат на строга логическа дефиниция.

  • Развитие - процес на уголемяване, усъвършенстване, на натрупване или диференциране на жизнените сили на индивида. Емпирично развитието се разкрива като серия от промени. Понякога вместо “развитие” се използват термините “формиране”, “растеж”, “съзряване”. Чрез тях се акцентира върху едни или други аспекти на психобиологичната природа на развитието. Съществуват обособени линии на биологично, социално, психично и духовно развитие. В рамките на всяка от тях, а и между тях се забелязва хетерохронност и хетерогенност на промените. Това прави цялостното развитие противоречив и сложен за обяснение процес. Единица на развитието е промяната. Всъщност промяната е системно качество и може да се разглежда на редица равнища: филогенеза, културогенеза, историогенеза, онтогенеза, новообразувания, микрогенеза. Тук те са подредени в нарастваща динамика и намаляващ обхват. На емпирично равнище развитието се регистрира като серия от промени, изразяващи микроразвитие и новообразувания. На нарастващо системните равнища – историогенеза, културогенеза, филогенеза – развитието се реконструира теоретично и е някакси “емпирично невидимо”. Развитието е не просто настъпателен, а диалектичен процес, на процес на придобивки и загуби. Загубите в развитието означават загуби в качеството на живота (напр., намаляване на удовлетвореността от живота, откритостта на преживяването, наивност) или придобиване на отрицателни “компетентности” (ревност, завист, агресивност и пр.).

  • Движещи сили (фактори) на развитието - основните причини, “двигателите” на развитието. Психологическите теории се различават най-много по предполаганите от тях фактори на развитието. Най-дискутираните фактори са наследственост, среда, научаване, собствена активност на субекта.

  • Образ на човека (детството) - социокултурно обусловена представа за възможностите на човека (детето), която обикновено се усвоява и отреагирва безкритично от психолозите и обуславя най-важните аспекти на теориите за човешкото развитие, които те изповядват или създават. Образът на човека е продукт на съвкупност от социални установки. В дадено време в едно общество функционират няколко образа на човека. Образът на детството като част от образа на човека е свързан с определен стил на възпитание (социализация). Когато се прави анализ на дадена теория за индивидуалното човешко развитие, следва да се разкрие образът на човека, от който изхождат нейните поддръжници.

  • Жизнен цикъл - предимно биологически обусловената динамика на увеличаването, стабилността и упадъка на жизнените сили на индивида от раждането до смъртта му. Предполага се, че жизненият цикъл включва индивидуално-генетически, расови и донякъде социокултурни детерминанти. Жизнен цикъл се наблюдава и у животните.

  • Жизнен път - човешкият живот схванат като (авто)биография. Жизненият път е индивидуализиран вариант на жизнения цикъл, доколкото индивидът влага в него свой принос, авторство.

  • Биологична ситуация на развитието - тя изразява съвкупност от особености на функционирането на човешкия организъм, типично присъщи за детството, зрялата възраст или старостта, които обуславят самочувствието и равнището на виталност у човека.

  • Социална ситуация на развитието - типична за даден възрастов период констелация от външни и вътрешни за човешкия индивид условия, които образуват система и придават посока и динамика на развитието. Терминът на М. Коул за това понятие е “ниша на развитие”. Всъщност социалната ситуация на развитието е онази част от социалната среда, към която индивидът е особено сензитивен през даден възрастов период. Предполага се, че социалната ситуация на развитието се сменя при навлизане в нов възрастов период. Тя съвпада с микросистемата на екологията на човешкото развитие съгласно У. Бронфенбренър. Тази микросистема според последния автор е включена в по-големите “матрьошки” на мезо-, екзо-, и макро-ситемата на средата. В динамичен план социалната ситуация на развитие се разгръща като съвкупност от задачи на развитието. Съответното за психичното развитие у животните понятие е видово-специфична ситуация на живот. Последната има генетични и екологически измерения.

  • Новообразувания (придобивки) – Първично те са феномени и ефекти на развитието. С този термин се обозначават нови качества, които се формират бързо и ефективно през даден възрастов период. Някои от новообразуванията възникват спонтанно като резултат на съзряването на организма(напр. локомоцията), но повечето изискват индивидуална инициатива и социокултурна подкрепа, за да се появят и да укрепнат. Тяхното възникване не е автоматично и те предстоят като задачи на развитието, които следва да се реализират през определен възрастов период. Новообразуванията могат да бъдат както от положително, така и от негативно естество. Съвсем накратко развитието може да се опише като серия от положителни новообразувания. Част от тях остават трайно в психоповеденческия репертоар на индивида, други изчезват в по-късни възрастови периоди. Има психолози (напр. А. Н. Леонтиев), които твърдят, че новообразуванията се появяват в т. нар. “водеща дейност” и след това проникват в другите пластове на психиката. За всяко от новообразованията (придобивките) има най-благоприятен (сензитивен) период на възникване. Извън съответен сензитивен период някои новообразувания (езикът, например) стават невъзможни.

  • Сензитивен период - определен отрязък от време, през който психиката е особено чувствителна, отзивчива на даден вид въздействия - емоционални, речеви, сексуални, духовни и пр. След отминаване на хронологическия период тази повишена чувствителност изчезва и често се сменя с чувствителност към друг вид въздействия. Предполага се, че сензитивните периоди са универсални черти на човешкото развитие и че такива периоди има и в психичното развитие у животните.

  • Водеща дейност - доминираща през даден възрастов период вид активност (напр. игра, труд, общуване, учение и пр.), в която възникват и укрепват новите възможности (новообразувания) на човешката психика. Предполага се, че постепенно новообразувания преминават от водещата дейност в останалите дейности на индивида. Така водещата дейност е локусът на най-интензивно развитие. В термините на М. Коул тя съставлява “локусът на промяна в развитието”.

  • Психологическа възраст - системно качество на човешката психика, съотнесено с определена хронологическа възраст. Възможно е у някои индивиди хронологическата и психологическата възраст да не съвпадат, но в повечето случаи се наблюдава съвпадение. Синоними на психологическата възраст са ери, сезони, стадии. Психологическата възраст е най-големият фрагмент на жизнения цикъл. Почти общоприето е, че жизненият цикъл у човека се разчленява на три възрасти - детство, зряла възраст и старост. Всяка от трите се дели на съответни възрастови периоди.

  • Криза на развитието - специфично противоречие между старите възможности и новите потребности на индивида, при възникването на което намалява ефективността на психичната регулация. Има концепции, които приемат задължителността на кризите в психичното развитие на човека(напр. Е. Ериксън, Д. Левинсън). Други, напр. М. Мийд, предричат възможност за безкризисно развитие в някои култури и индивиди. Засега най-изучени са кризите на 3-годишното дете, на юношеството и на 40-годишните мъже.

  • Задачи на развитието - съвкупност от умения и компетентности, които предстои да се усвояват през даден възрастов период в определена култура. Те изразяват ценностната система на съответната култура и са съобразени с възрастовите възможности на индивида. Тъй като з.р. са винаги “изисквания” на конкретна култура към индивида, някои автори (напр. М. Коул) ги наричат “локални задачи”. Всички з.р. водят до формирането на съответни психоповеденчески новообразувания. Справянето със з.р. е включено в съответната социокултурната норма за психическо и физическо здраве. Във всеки следващ възрастов период з.р. се усложняват и тяхното разрешаване е необходимо за адаптация към социокултурните норми на следващия етап.

  • Предизвикателства – всъщност те са фактор на развитие, противоположен по посока на действието си на “задачите на развитие”. Докато последните са външни изисквания, чрез които животът и обществото влияят активиращо върху индивида, предизвикателствата се появяват и действат “отвътре” – индивидът си ги поставя сам и сам се оценява, доколко ги изпълнява. Ясно е, че предизвикателствата не може да ти ги предяви някой друг. Всъщност предизвикателствата са провокативни, трудни цели. Смисълът на предизвикателствата е да генерират подбудителност отвъд задачите на развитието. За предизвикателства се намират поводи в жизнения път на индивида. За него също е изпитание и проблем дали ще може да се справи успешно. Предизвикателствата изискват силна воля и високо самочувствие от страна на индивида. Изпълнените предизвикателства усилват волята и извличат скрит потенциал от индивидуалността на индивида. Големите предизвикателства възникват не толкова от поводи, а от съзнателно смислообразуване и се превръщат в постъпки и дела на личността на индивида. Предизвикателствата са ориентирани дори повече към това да докажеш, че можеш на самия себе си, отколкото на другите хора.

  • Индивидуалност – особеното устройство на психобиологичните фактори, които са зададени в генетичната програма на индивида и създават неповторим контекст на неговото развитие. По-подробно този фактор ще бъде разяснен в един от следващите раздели.

Това са накратко категориите, които влизат в базисните обяснителни схеми на разнообразни психологически концепции и теории за развитието. Естествено във всяка теория относителната важност и специфичният смисъл на отделните категории се менят, дори някои изобщо отпадат от обяснителните схеми, но като цяло те съставляват език на взаимно разбиране в психологическата общност. Още понятия с категориален статус са приведени в лекцията за ситуационната концепция за развитието (напр. “празни места”, “умения” и пр.), но те нямат общо признание и не са получили признат категориален статус. Може би прави впечатление, че описаните категории се отнасят предимно до човешката психика и това е разбираемо, защото феноменът психично развитие е добре потвърден емпирично само за човешките индивиди.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Свързани:

Литература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43 iconСтадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже
Детето научава, че предметите продължават да съществуват дори когато не се виждат (постоянство на предметите). Появява се т нар телеграфна...
Литература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43 iconПознавателно развитие. Переспективи в теорията на Жан Пиаже за интелектуалното развитие

Литература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43 iconКурс лекции 1 Варна, 2005 г Увод 3 Общи проблеми на психичното развитие 5 Психическото развитие като научен проблем 5
Жизнен цикъл – определение, детерминация, разгръщане през зрелостта и старостта 58
Литература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43 iconНервно-психично развитие на бебето
Нервно-психичното развитие на детето следва установени закономерности. Съгласно тях, то има определен темп на развитие. Развитието...
Литература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43 iconУважаеми колега, От 18. 10. до 20. 10. 2012 г
Национална конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието с международно участие. Организатор на събитието...
Литература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43 iconЛекции по Психология на развитието в детско-юношеска възраст за студенти по психология, ІV курс, задочно обучение
Множество феномени и ефекти на развитието остават недообяснени при такива традиционни подходи. При това скрито се допуска, че факторите,...
Литература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43 iconПрограма и резюмета на националната конференция по детска неврология, психиатрия и психология на развитието с международно участие
Спектър на нарушенията в невропсихологическото развитие в първите години от живота. И. Иванов, А. Петкова, И. Соткова, Р. Йорданова,...
Литература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43 iconУстойчивото развитие в източна европа
Това налага един по-задълбочен поглед към съдържанието на категорията „устойчиво развитие”, позволяващо извеждането на специфични...
Литература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43 iconНеобходимо е разработването на стратегически план за развитие на субрегионално, но надобщинско ниво, който според новия Закон за регионално развитие да служи
Закон за регионално развитие да служи като основа за разработване на плановете за регионално развитие (на районите за планиране)...
Литература по общи проблеми на психичното развитие и детска психология: 33 Стадии на интелектуално развитие според Жан Пиаже 43 iconКанистерапия като начин за рехабилитация на деца с нарушение в интелектуално развитие

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом