Химична връзка и строеж на молекулата




ИмеХимична връзка и строеж на молекулата
Дата на преобразуване11.11.2012
Размер80.58 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://chemistrydept.weebly.com/uploads/6/5/1/9/6519660/progdent.doc




М е д и ц и н с к и У н и в е р с и т е т


Медицински факултет

Катедра “ Медицинска химия и биохимия






У ч е б н а п р о г р а м а

по Медицинска химия


за студенти по дентална медицина

Обща и неорганична химия. - 20 часа




Тема 1. Химична връзка и строеж на молекулата – 4 часа

1.1. Ковалентна връзка. Представи на Люис. Метод на валентните връзки и метод на молекулните орбитали. Хибридизация. Полярни и неполярни молекули. Диполен момент -постоянен и индуциран. Йонна връзка. Метална връзка.

1.2. Водородна връзка. Вътрешномолекулна и междумолекулна водородна връзка. Роля на водородната връзка за стабилността и формиране на биологичните структури.

1.3. Комплексни съединения. Координационна теория на Вернер. Видове комплексни съединения, пространствен строеж и изомерия. Хелати. Стабилност на комплексните съединения. Приложение на някои хелати в стоматологичната практика.



Тема 2. Дисперсни системи –7 часа

2.1. Разтвори. Разтворимост. Произведение на разтворимост. Концентрация на разтворите. Колигативни свойства на разтворите. Осмоза и осмотично налягане. Изотонични разтвори. Разтвори на слаби и силни електролити. Активна концентрация и йонна сила.

2.2. Представи на Брьонстед-Лоури за киселини и основи. Представи на Люис. Протолизни процеси. Сила на протолитите и протолизни константи. Фактори, от които зависи силата на протолитите.

2.3. Автопротолиза. Йонно произведение на водата. Водороден показател. Методи за определяне на рН.

2.4. Буферни разтвори. Свойства. Уравнение на Хендерсон&Хаселбалх. Буферен капацитет. Биологично значение - буфери на кръвта. Буферни разтвори, използвани в стоматологичната практика.

2.5. Хидролизни процеси. Хидролиза на соли и органични вещества. Степен на хидролиза и хидролизна константа. Връзка между хидролизна и протолизна константи. Биологично значение на хидролизните процеси.

2.6. Колоидно-дисперсни системи. Същност, видове и получаване. Диализа. Строеж. Свойства на колоидните разтвори. Стабилност и коагулация. Разтвори на високомолекулни съединения. Биологично значение. Обратими и необратими хидроколоиди (алгинати), използвани като еластични отпечатни материали в стоматологията.


Тема 3. Химична кинетика и химично равновесие – 3 часа

3.1.Скорост на химичните реакции. Зависимост на скоростта от концентрацията на реагиращите вещества. Закон за действие на масите. Молекулност и порядък на химичните реакции. Кинетични уравнения. Влияние на температурата. Активираща енергия. Уравнение на Арениус.

3.2. Катализа. Същност и механизъм на хомогенната и хетерогенната катализа. Роля на катализаторите в жизнените процеси – биокатализа.

3.3.Химично равновесие. Уравнение на реакционната изотерма. Фактори,от които зависи химичното равновесие. Стационарно състояние. Критерии за определяне на посоката на протичане на химичните процеси. Термодинамични величини – ентропия, енталпия и свободна енергия.


Тема 4. Окислително-редукционни процеси 4 часа

4.1. Електронен обмен и видове редокспроцеси. Обратим галваничен елемент. Галваничен елемент в устната кухина. Термодинамика на окислително-редукционните процеси. Редокспотенциал. Уравнение на Нернст. Посока на протичане на редокспроцесите. Връзка между редокспотенциал и равновесна константа. Редоксвериги – биологично значение. Редокскатализатори.

4.2. Корозия на металите. Същност на процеса. Видове корозия. Биокорозия. Защита на металите от корозия.


Тема 5. Гранично повърхностни явления. Адсорбция 2 часа

Същност на адсорбцията. Повърхностна енергия и повърхностно напрежение. Видове адсорбция. Адсорбционно равновесие. Адсорбционна изотерма. Адсорбция от разтвори. Лиотропни редове. Обменна и избирателна адсорбция. Медико-биологично значение на адсорбцията. Повърхностно-активни вещества и използването им в стоматологията. Хроматография.

Органична химия –25 часа



Тема 1. Въглеводороди-4 часа

1.1. Мастни въглеводороди: наситени и ненаситени. Конформационна (ротационна) изомерия. Свойства. Механизъм на електрофилно присъединяване към двойна връзка. Реакции на полимеризация и поликондензация. Пластмаси като стоматологични материали. Алициклени въглеводороди: циклопентан, циклохексан - конформация „стол” и „вана”. Ароматни въглеводороди. Критерии за ароматен характер – правило на Хюкел. Механизъм на електрофилно заместване. Ориентация в бензеновото ядро. Полиядрени ароматни въглеводороди. Канцерогени.


Тема 2. Алкохоли, феноли и сярасъдържащи съединения -2 часа

Киселинно-основни свойства на алкохоли и феноли – сравнително разглеждане. Получаване на алкохолати, фенолати, етери и естери. Механизъм на естерификация. Окисление. По-важни представители. Биоокисление на метанол, етанол и етиленгликол. Тиоалкохоли и тиоетери-свойства. Представители. Биологично значение. Меркаптани (тиопласти), използвани като отпечатъчни материали в стоматологията.


Тема 3. Оксосъединения (алдехиди и кетони) – 2 часа.

Сравнително разглеждане на свойствата на оксосъединенията. Реакции на

нуклеофилно присъединяване. Окисление. Кондензационни процеси. Шифови бази в живите организми. Алдолна кондензация, реакция на Каницаро и ролята им при биологичните процеси. По-важни представители. Приложение в стоматологичната практика. Хинони. Понятие за витамин К1 (филохинон).


Тема 4. Карбоксилни киселини – 5 часа

4.1. Монокарбоксилни киселини. Мастни наситени и ароматни едноосновни киселини. Свойства. По-важни представители. Производни на карбоксилните киселини: соли (сапуни), халогениди, анхидриди, естери, амиди, нитрили. Инвертни сапуни в стоматологията. Видове естери: плодови, восъци и мазнини. Мазнини-строеж и свойства. -окисление. Осапунване на мазнини. Фосфолипиди-видове. Глицерофосфолипиди-кефалини и лецитини-биологично значение Ненаситени монокарбоксилни киселини-свойства и представители. Незаменими висши мастни ненаситени киселини (витамин F) и роля на полиненаситените -3 киселини за сърдечно-съдовата профилактика. Понятие за простагландини.

4.2. Наситени дикарбоксилни киселини- по-важни представители и химически свойства. Ненаситени дикарбоксилни киселини-малеинова и фумарова киселини. Ароматни дикарбоксилни киселини.

4.3. Производни на въглеродната киселина: фосген, карбамид, уретани, уреиди, биурет, гуанидин, креатин, креатинфосфат, креатинин.

4.4. Субституирани карбоксилни киселини. Монохидроксимонокарбоксилни киселини. Свойства. Оптична активност и оптична изомерия. Конфигурация (абсолютна и относителна), хирален център. Молекули с повече от един хирален център. Енантиомери и диастереоизомери. Фишерови проекционни формули. Връзка между конфигурация и биологична активност. Дву- и триосновни хидроксикарбоксилни киселини: ябълчена, винена, лимонена. Алдехид- и кетокарбоксилни киселини: глиоксалова, пирогроздена, ацетоцетна киселина

( равновесна тавтомерия) оксалоцетна. Киселини, участващи в цикъла на Кребс. Кетонови тела- биологично значение. Лекарства-производни на салициловата киселина.


Тема 5. Аминопроизводни-2 часа

5.1. Алифатни и ароматни амини. Представители. Базични свойства на амините. Кондензация с карбонилни съединения (Шифови бази). Взаимодействие с азотиста киселна, диазотиране, купелуване (получаване на азобагрила). Приложение на азобагрилата в клиничната практика. Амиди с лекарствено значение-фенацетин и парацетамол. Аминоалкохоли–коламин, холин и сфингозин. Ацетилхолин. Катехоламини: допамин, норадреналин, адреналин. Допингови средства - амфетамин и метамфетамин.

5.2. Сулфанилова киселина и сулфонамиди. Понятие за антиметаболити. По важни представители-сулфазин, сулфатиазол, сулфацетамид, сулфагванидин.


Тема 6. Аминокиселин и пептиди – 2 часа

6.1. Аминокиселини- класификация, представители. Строеж и киселинно – основни свойства: амфотерност, рК и рI. Химични свойства: декарбоксилиране, дезаминиране, получаване на амиди, комплексообразуване. Ароматни аминокиселини- р-аминобензоена киселина. Локални анестетици: анестезин, новокаин. Структурни аналози на новокаина – лидокаин и баикаин. Приложение в стоматологичната практика.

6.2. Пептиди. Стереохимия на пептидната група. Биологично важни пептиди: глутатион. Пептидни хормони: вазопресин, окситоцин, инсулин.


Тема 7. Въглехидрати – 3 часа

7.1. Класификация. Монозахариди – строеж, оптична изомерия и представители. Химични свойства: окисление, редукция, нуклеофилно присъединяване, ферментация, образуване на гликозиди, кондензация с хидроксиламин и фенилхидразин, Шифови бази (неензимно гликирани протеини, глико-хемоглобин). Биологично важни естери. Витамин С и ролята му като антиоксидант.Дизахариди. Редуциращи и нередуциращи дизахариди- представители и свойства. Галактозомия.

7.2.Хомополизахариди-структура и свойства. Представители: нишесте (амилоза, амилопектин), гликоген и целулоза. Хетерополизахариди – хондроитинсярна киселина, хепарин, хиалуронова киселина, алгинова киселина.


Тема 8. Хетероциклени съединения – 5 часа

8.1. Петатомни хетероциклени съединения с един хетероатом. Група на пирола. Строеж и свойства на пирола. Биологично-активни производни на пиролидина: пролин, хидроксипролин, пирамем. Природни пиролови пигменти: хемоглобин и билирубин. Индол. Невромедиатори и хормони производни на индола: триптамин, серотонин, мелатонин.

8.2. Петатомни хетероциклени съединения с два хетероатома-група на пиразола. Строеж и свойства на пиразола. Лекарствени средства, производни на пиразола – антипирин, пирамидон, аналгин. Понятие за антипиретици.

8.3. Петатомни хетероциклени съединения с два хетероатома-група на имидазола. Строеж и свойства на имидазола. Хистидин и хистамин. Антихистаминови препарати. Витамин В7 биотин.

8.4. Шестатомни хетероциклени съединения с един хетероатом-група на пиридина. Строеж и свойства на пиридина. Пиперидин, пиридинкарбоксилни киселини. Никотинамид витамин РР, витамин В3 , тубазид, корамин, витамин В6 (пиридоксин). Пиридиниеви соли – дезинфекционни средства в стоматологичната практика.

8.5. Шестатомни хетероциклени съединения с два хетероатома-група на пиримидина. Строеж и свойства на пиримидина. Барбитурова киселина и барбитурати. Пиримидинови бази: цитозин, урацил, тимин. Антиметаболити с противотуморна активност: 5-флуороурацил. Витамин В1 (тиамин).

8.6. Бициклични хетероциклени съединения. Група на птеридина-строеж и производ-ни: фолиева киселина и витамин В2 (рибофлавин). Група на пурина. Строеж и свойства. Кислородни производни на пурина. Пикочна киселина. Метилови производни на ксантина: кофеин, теофилин, теобромин. Пуринови бази - аденин и гуанин.

8.7. Нуклеинови киселини. Хидролиза на нуклеиновите киселини. Нуклеозиди и нуклеотиди. Първична и вторична структура на нуклеиновите киселини.

8.8. Алкалоиди. Обща характеристика. Никотин, атропин, кокаин, хинин и морфин. Производни на морфина: кодеин и хероин. Физиологично действие.


Курсът е 45 часа.

Препоръчвана литература:

1. Учебник по химия за студенти по медицина и стоматология, М.Иванова, Зл.Костадинова, К.Найденов, М.Николов, Ст.Робев, Мед.изд. “Арсо”, София, ІІ издание, 2000 г.

2. Practical Course of Chemistry for Medical Students. The authors are from the Department of Chemistry&Biochemistry, Faculty of Medicine, Medical University, “Реко”, Sofia 2006.


Ръководител на катедра Завеждащ сектор

Медицинска химия и биохимия„Медицинска химия”





................................................ ...........................................

проф. д-р Ваньо Митев, дбн доц. д-р Кирил Найденов

Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Химична връзка и строеж на молекулата iconФилиал Пловдив Специалност: мтт
Причината е спонтанното разпадане (дисоциация) на молекулите на тези вещества, наречени електролити. Те представляват вещества с...

Химична връзка и строеж на молекулата iconМетална кристална решетка и метална хим. Връзка. Зонна теория на твърдото тяло и някои хим. Свойства на металите
На решетка и метална химична връзка: Известно е, че всички метали притежават физични, механични и химични свойства, които ги отличават...

Химична връзка и строеж на молекулата iconФакултет по Фармация
Съвременни квантово-механични представи за химичната връзка в комплексните съединения. Донорно-акцепторен механизъм на обра­зу­­ване...

Химична връзка и строеж на молекулата iconРазгадават тайната на молекулата на живота
Мащабно международно проучване на молекулата на живота има за цел да открие ново поколение лекарства, които да изместят досегашните...

Химична връзка и строеж на молекулата iconХимична връзка
Водородна връзка- същност, видове, значение. Роля на водородните връзки за стабилността и формиране на структурата на молекулите....

Химична връзка и строеж на молекулата iconЗаконосъобразността на обжалвания административен акт състав на ас
Основните съображения са във връзка с неотменяемост на влязлото в сила разрешение за строеж, каквото по правни последици представлява...

Химична връзка и строеж на молекулата iconГените казано най-общо са "рецептата", "чертежа", по който се изгражда живия организъм
Молекулата на дезокси-рибо-нуклеиновата киселина /днк/ е организирана като две свързани, допълващи се (комплементарни една на друга)...

Химична връзка и строеж на молекулата iconУчебен План по Медицинска Химия за ІІ- ри Семестър 2011/2012 година Студенти по Медицина І курс
Връзка молекулна структура-химична активност. Конформация и конфигурация – биологично значение. Механизъм на sr, ae и

Химична връзка и строеж на молекулата iconВисше транспортно училище "тодор каблешков" катедра "строителни конструкции" конспек т по учебната
Въведение. Работа на строителните материали в конструкциите и класификацията им. Състав и строеж на материалите: макроструктура,...

Химична връзка и строеж на молекулата iconКонспек т по анатомия за студенти медици І курс
...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом