Отвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си




ИмеОтвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си
страница1/26
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер3.9 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://duhovno-razvitie.com/linda_u.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26
Отвъдния свят

Линда Уилямсън






На корицата:

Отвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си ние сме духовни същества. Така че не се изисква много – просто отваряне на ума и малка промяна в съзнанието, за да вдигнем булото и хвърлим един поглед в по-високите измерения.

Линда Уилямсън

Можем интуитивно да се досещаме, че невидимата част от нашето същество остава да живее и след смъртта – душа, дух, както и да го наречете, но не можем да го докажем. Или може би можем?

„Душа“ е една от думите, които най-силно смущават учените. Тя не се вписва добре в техните механични теории за вселената. Все повече обаче стават доказателствата и научните факти, сочещи, че нещо у хората съществува независимо от тяхното физическо тяло. Непредубеденият човек ще намери в тази книга неоспорими доказателства, идващи от различни източници, че животът продължава и след смъртта.

Но словото на Линда Уилямсън съдържа едно може би още по-важно послание: Страхът е онова, което ни държи на разстояние от отвъдното. Той и съмнението в съществуването на духовни светове изграждат бариера, която осакатява сетивата ни. Все пак в сюблимни моменти от живота ни невидимият свят преминава през тази бариера. Линда Уилямсън ни посочва как да разпознаем тези усещания в нас и да ги направим сигурни. Тогава те се превръщат в най-неоспоримото доказателство за живот след смъртта. И вече не са просто познание, а истинска благословия.


Увод

Как ще узнаем какъв е отвъдният свят? - често питат хората. - Никой не се е върнал оттам, за да ни разкаже. Но точно там грешат. Винаги е имало контакти между този и другия свят. Откакто съществува писаната история, може да се открият истории за духове, видения и посещения на безплътни същности както ангели, така и демони. Библията е пълна със свръхестествени истории - явявания на ангели и на пророци, които говорят в състояние на транс. Иисус Христос се явява на своите ученици след смъртта си. Известната магьосница от Аендор всъщност е била медиум и Саул я е използвал, за да повика пророка Самуил. Медиуми е имало винаги, макар че са били смятани за вещици, за странни същества, с които е по-добре да нямаш работа - помислете и ще видите, че подобно отношение съвсем не е рядко и днес.

Откакто преди повече от 100 години се зароди медиумизмът, до нас си дошли безброй описания на отвъдния свят чрез различни медиуми. Когато ги съпоставим, виждаме, че тези описания ни разкриват една доста пълна картина. Затова една част от книгата е посветена на работата на медиумите и ролята им за утвърждаването на вярата в съществуването на живот след смъртта.

Разбира се, това не е всичко, трябва да продължим нататък. Имаме и друг източник на информация - разказите на хора, които са имали преживявания близо до смъртта - изпадналите в клинична смърт, върнати към живот с помощта на лекарите.

Важна част от книгата са спонтанните контакти с отвъдния свят чрез сънища, видения, чуване на гласове и най-различни други начини. Ще прочетете разкази на обикновени хора, които - може би като вас - никога не са мислели, че имат свръхсетивни, или както често ги наричат "пси-способности" и в много от случаите не са вярвали в Отвъдният свят в живота след смъртта, но са били принудени да изменят възгледите си въз основа на това, което са преживели. Защото в действителност "мъртвите" много често се свързват с нас.

В един момент, след като въз основа на преживяното от обикновени хора и на информацията от медиуми добиете по-ясна представа за отвъдния свят, ще обобщим в отделна част доказателствата, и то преди всичко от материален, физически характер, за съществуването на живот след смъртта.

Книгата съдържа и още един интересен аспект, провокиран от работата ми на медиум. Не всички, които идват при мен, са претърпели загуба на близък човек. През последните години ме посещават все повече млади хора и причината е, че те вече са били в контакт с отвъдното. Това пробуждане настъпва съвсем спонтанно и естествено. Тези млади хора не искат доказателства, че има друг живот, възприемат го като неоспорим факт. Младите търсят помощта ми, за да развият своите способности на медиум и да могат да ги използват правилно. Така че ще разгледаме въпроса как сами можем да развием способностите си на медиум.

Още един проблем, който предизвика обществен интерес след първата ми книга, е духовното лечение. Много хора са разтревожени от страничните ефекти при лечението с медикаменти, което често води до увреждане на здравето. Затова ще се запознаем с работата на медиумите лечители и същността на духовното лечение.

Няма да пропуснем и други творчески и хуманни аспекти на медиумизма, които, сигурна съм, ще ви се сторят много интересни.

Но главната ми цел при написването на тази книга беше да проникна в най-дълбоката и най-основната от всички тайни: какво се случва, когато умрем, и какво представлява другият свят? Не твърдя, че мога да дам отговори на всички въпроси, много неща са ми неизвестни. Но за едно можем да бъдем сигурни - към смъртта не трябва да пристъпваме със страх; това е началото на едно ново и велико пътешествие.

Линда Уилямсьн

Първа част

МЕДИУМИЗМЪТ И СВИДЕТЕЛСТВАТА МУ ЗА ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА

Глава 1

Началото

Когато през 1848 година семейство Фокс се премества в новия си дом в Хайдсвил, щата Ню Йорк, къщата вече имала репутацията, че е обитавана от духове. Няколко предишни наематели се били оплакали, че чуват стъпки и странни почуквания. Едно момиче, наето за прислужница, дори видяло призрак на мъж в спалнята.

Джон Фокс не се разтревожил много от слуховете. Той и жена му Маргарет били методисти, бедни, но уважавани хора. Имали няколко деца, повечето от които вече били напуснали дома, но дъщерите им Кейт и Маргарет все още живеели при тях.

Обаче били изминали едва няколко седмици, откакто се нанесли в къщата, и новите наематели били обезпокоени от необясними потропвания. Шумовете станали толкова силни и непрекъснати, че семейството не можело да спи през нощта, а децата се страхували да останат сами в стаята си. Джон Фокс се заел да разследва причините, но не открил никакво обяснение.

Една нощ те лежали будни както обикновено и слушали потропванията, когато една от дъщерите решила да опита да се свърже с неспокойния дух, който ги преследвал. Тя се провикнала смело от леглото си „Направете като мен, мистър Сплитфут" и плеснала с ръце няколко пъти. Веднага било отговорено със същия брой почуквания.

Изплашена, но и заинтригувана, се присъединила и майката, която помолила призрака да посочи колко деца има тя. В отговор дошли седем почуквания, по едно за живите й деца и едно за детето, умряло като бебе.

Семейството извикало съседите да чуят. Те също разпитали призрака и били смаяни от отговорите, показващи, че невидимото същество знае толкова много за тях и за живота им. Тогава някой подхвърлил идеята да разговарят чрез азбуката, като помолили призрака да почуква, когато стигнат до подходящата буква. Чрез този примитивен метод установили, че призракът е бил уличен продавач, който е убит в къщата и заровен в мазето. Когато разкопали мазето, били открити човешки кости.

Новината за странните събития се разпространила из общността, семейството се намерило обсадено от орди от хора, искащи да чуят потропванията. Семейство Фокс били притеснени от тази нежелана известност. Дори повикали свещеник да освободи къщата от призрака, но нищо не се получило.

Явлението, изглежда, се било насочило към най-малката дъщеря Кейт и в опит да се възстанови спокойствието, тя била изпратена при овдовялата й сестра Лия в близкия Рочестър. Но почукванията я преследвали и там и скоро домът на Лия станал прицел на клюки.

Сега изглеждало, че с тях се свързват много различни духове. Посланията се изписвали буква по буква и взели да стават все по-настойчиви, затова сестрите се почувствали длъжни да дадат гласност на случая. Веднъж им било казано: „Вие сте избрани да тръгнете сред хората и да убедите скептиците във великата истина за безсмъртието."

След дълго обмисляне сестрите решили да изпълнят искането на духовете. Те наели една зала и провели нареченото впоследствие Първо публично спиритично събрание. Един от съмишлениците им, Илайъб Капрон, изнесъл доклад за почукванията и поканил публиката да назначи комисия за тяхното изследване.

Комисията била сформирана своевременно и участниците чули звуците, идващи от пода и стените на стаята, в която се били събрали. Те били единодушни, че не могат да намерят естествено обяснение на явлението. Друга, по-критична комисия подложила на изследване самите сестри. Първо ги претърсили, след това ги накарали да застанат пред масата върху пухени възглавници, с вдигнати до глезените поли. Почукванията продължили и смаяни, членовете на комисията се произнесли в полза на сестрите.

Окуражени от това признание, сестрите и майката започнали да пътуват из страната, като провеждали публични събрания и частни сеанси в домовете. Те станали първите професионални медиуми. По това време около тях започнали да се наблюдават други феномени. Местели се предмети, повдигали се тежки маси. Понякога се появявали ръце и лица на фантоми.

Качеството на демонстрациите било различно. Сестрите установили (нещо, което по-късно се потвърждава от много медиуми), че здравословното им състояние и условията, при които работят, влияят на силата, с която се проявяват безплътните същества, използващи ги като инструмент. Участниците в сеансите също влияели върху резултатите. Когато публиката се състояла от търсещи зрелища безделници, демонстрациите били груби, дори необуздани, а отговорите на въпросите - лекомислени и безсъдържателни. А когато присъствали сериозни изследователи, отговорите били интелигентни и дори възвишени.

Където и да отидели, Фокс предизвиквали бурни спорове и привличали тълпи от хора, изгарящи от желание да видят новите чудеса. Но те не били единствените, които произвеждат феномени. Събитията в Хайдсвил запалили мания по свръхестественото. Спиритизмът се разпространявал като епидемия. Навсякъде изниквали медиуми, били образувани църкви, а хората се събирали по домовете си да викат духове и да експериментират сами с мистериозните проявления.

Спиритичната маса се превърнала в модно развлечение. Участниците поставяли ръце върху масата, извиквали буквите от азбуката и чакали масата леко да се наклони или да тропне по пода, за да се образува посланието. Това бил бавен и тромав метод на свързване и без съмнение движенията на масата били подпомагани с лек натиск от страна на недобросъвестни медиуми или участници. Все пак понякога били произвеждани явления, които не могат да се припишат на трикове и човешки манипулации, били те съзнателни или не. На един от сеансите на Лия скептичен изследовател попитал духа за името на майка си и къде била починала. Той бил сразен, когато почукванията на масата дали точните отговори, и неговият положителен доклад обръща "Ню Йорк" хералд към каузата на спиритизма.

Тъкмо, когато новото движение набира скорост, то се натъква на сериозно препятствие. Маргарет Фокс дава признание, че почукванията в Хайдсвил са били измама и че тя и сестрите й са произвеждали шумовете, като са тракали със ставите на коленете и на пръстите на краката си. Скоро след това тя се отказва от изявлението си, казвайки, че го е направила по принуда, но вече е нанесена вреда на каузата.

Все пак въпросното признание не довело до приключване на експериментите. По това време Маргарет била изпаднала в крайна бедност и била пристрастена към алкохола, а според думите на един неин познат „тя би се заклела във всичко за 5 долара". Нейното обяснение просто не се връзва с фактите. Много е трудно да се види как няколко стави, макар и подвижни, ще произведат залпове от звуци, които са чути не само в Хайдсвил, а и на много други места, нито пък да обяснят сходни феномени, експериментирани от много други хора.

Но макар и дискредитиран, спиритизмът не е унищожен, защото междувременно той среща свой достоен представител в лицето на една забележителна жена - Ема Хардинг Бритън. Родена в Англия, Ема Бритън заминава за Америка да работи в театрална трупа. В Ню Йорк среща Кейт Фокс, която провеждала спиритични събрания. Ема описва като „заобиколена от придирчива, мърмореща тълпа от изследователи и любопитни, повтарящи часове наред буквите на азбуката, докато не по-малко измъчени, търпеливи духове потропват за имена, възраст и дати, за да задоволят всички присъстващи". Но медиумизмът на Ема приема различна форма. Тя става известна като транс-медиум. По това време - 1850-те години, спиритизмът започва да развива своя философия, силно повлияна от шведския философ Сведенборг и „пророка от Плаукипси" - американецът Ендмън Джаксън Дейвис. Тя се основава също така на ученията на различни медиуми, които твърдят, че са ги получили от духовните си водачи. Някои от ученията са изтъркани и банални, но други са задълбочени, но други са задълбочени и са предизвикателство за ортодоксалното мислене, защото представят система на вярата, която за много хора е по-логична от постулатите на църквата.

Ема Бритън пътувала из Америка, Канада, Австралия и Нова Зеландия, разпространявайки новата религия, но хората, които се събирали да я слушат, се подлагали значителен риск. Тъй като движението печелело привърженици, то все повече и повече предизвиквало неприязънта на църквата и скептиците. Последователите му често били подлагани на психически и физически тормоз, били отбягвани от съседи и приятели. В едно градче в южните щати на Америка събранието, пред което Ема изнасяла лекция, било прекъснато, защото една тълпа заплашила присъстващите, че ще ги линчува до един.

Въпреки заплахите, Ема работила дълги години, преди майка й да я накара да се върне в Англия. До това време спиритизмът се установил в Америка. Първият медиум, дошъл в Англия, е мисис Хейдън, която пристигнала от Америка в 1852 г. и наела помещение в Лондон, като обявила: „Спиритичните феномени са на разположение от 12 до 15 ч и 16 до 18 ч." Както и в Америка, провеждането на сеанси било популярно развлечение и модните домакини канели своите гости на сбирка с „Чай и спиритична маса".

Но тук има хора, които приемат темата по-сериозно. През 1882 г. група академици от Кембридж, сред които Хенри Сидуик и Фредерик Майерс, основават Общество за пси-изследвания (ОПИ), което има за цел „да изследва широка група от спорни явления, отнасящи се към понятия като месмеризъм1, метафизика и спиритизъм... без предубеждения и предразсъдъци от какъвто и да било вид".

За съжаление, въпреки тази декларация за добронамереност, от самото начало позицията на Обществото силно се наклонила към скептицизма, затова много членове, които били приобщени към спиритизма, напуснали редиците му. Но Обществото продължило своите изследвания упорито и сериозно и привлякло такива известни учени като естественика Алфред Ръсел Уолъс, сър Оливър Лодж и химика сър Уилям Крукс.

Най-известният медиум на това време, който е изследван внимателно от Крукс, е Даниел Дъглас Хоум. Шотландец по произход, Хоум става световноизвестен със своите дарби. Той е провел сеанси пред някои от коронованите особи на Европа, сред които император Наполеон III и императрица Южени и цар Николай II. Първата му съпруга била кръщелница на цар Николай I.

Постиженията на Хоум били изключителни по всякакви стандарти. В негово присъствие се материализирали форми, на сеанси с маса се появявали ръце, които при докосване изчезвали, музикални инструменти свирели сами. Понякога тялото на медиума се удължавало с около 30 см. Един присъстващ на сеанса бил поканен да се увери в това и когато поставил ръцете си на талията на Хоум, открил, че има празно място между сакото и панталоните му!

Най-изключителната способност на Хоум обаче била левитацията. Крукс отбелязва, че няколко пъти е виждал Хоум изцяло повдигнат от пода заедно със стола, на който седи. При една прочута демонстрация на Хоум по време на транс, за която свидетелстват очевидци, той излетял с главата напред през един от прозорците на третия етаж и се прибрал в стаята с краката напред през съседния прозорец.

Нито веднъж през кариерата си Хоум не е бил уличен в хитрост или измама. Същото не може да се каже за друг известен медиум от това време - Еусапия Паладино. Еусапия е италианска селянка, изследвана отблизо от ОПИ, които отбелязват няколко интересни феномена с нея. Масите около които седяла Еусапия, се местели, предмети летели във въздуха, пердетата се развявали, сякаш духал силен вятър. Но най-необикновената черта на медиумизма на Еусапия била способността й да произвежда нещо, което било наречено псевдоорганизми - протуберанси от ектоплазма, които излизали от различни части на тялото й и хващали присъстващите или ги държали за дрехите като ръце - фантоми.

Най-скептично настроените изследователи от ОПИ били почти убедени, че това е заслужаващ признание медиум - и точно тогава Еусапия била хваната в измама. След този случай ОПИ отказали да се занимават с нея, въпреки че някои членове, между които сър Оливър Лодж, били категорични, че поне част от това, което са видели, е било истинско.

Еусапия илюстрира един проблем, който постоянно предизвиква разногласия сред изследователите: някои медиуми, които в добрите си години произвеждат истински феномени, са склонни да мамят, когато силата им намалее или духовете отказват да им се подчиняват. Това, естествено, довежда до дискредитиране на цялото явление. Някои медиуми измамници бяха разобличени, но други, които не са злоупотребявали, бяха несправедливо обвинени.

Най-противоречивият случай в летописите на пси-изследванията е свързан със сър Уилям Крукс и Кейти Кинг. Крукс е бил многоуважаван учен. Той е откривателят на талия и пионер в областта на електричеството - неговата къща е първата електрифицирана в Лондон. Но загубва уважението на много свои колеги учени, когато насочва вниманието си към пси-явленията. А когато публикува записки от сеансите си с младия лондонски медиум Флоранс Кук, недоверието към него се обръща в скандал.

Крукс твърдял, че водачът на Флоранс - Кейти Кинг, се материализира в плътна форма, облечена в бяла ефирна роба, и свободно разговаря с присъстващите на сеанса, фотографирана е как върви рамо до рамо с Флоранс и дори - след като първо поисква разрешението й, я прегръща и я целува. „Духът, пише Крукс, беше истински като самата мисис Кук."

Циниците се смеят подигравателно и извеждат съответните заключения. Някои стигат по-далеч, като допускат, че Крукс е имал връзка с Флоранс и че сеансите са измама, в която той е замесен. Крукс обаче настоява, че той и останалите очевидци са видели медиума и материализираната форма да стоят една до друга и че са забелязали разлики между тях. Например Кейти Кинг била с няколко сантиметра по-висока от Флоранс, имала по-блед тен и ушите й не били продупчени. Друга участничка в сеанса - Флоранс Мариат, свидетелства, че видяла Кейти Кинг да се „стопява" в края на сеанса, както восъчна кукла се разтопява до горящ огън" - последна останала главата, а след това и тя изчезнала. Обаче мисис Мариат била известна като спиритистка, така че свидетелството й било отхвърлено.

Случаят остава неизяснен. Той е само един от примерите, когато надеждни и интелигентни свидетели съобщават за духове, материализирани в плътна форма. Коментарът на Кук: „Аз не казвам, че това е възможно, казвам, че се е случило", обобщава отношението на много очевидци, твърдящи, че са видели с очите си нещо, в което другите отказват да повярват, защото им звучи невероятно.

След години физическият медиумизъм (материализация, спиритични маси и други подобни) загубва своята популярност и до голяма степен е изместен от познатия днес тип медиумизъм. Менталният медиумизъм включва ясновидството и оперира само със съзнанието на медиума; няма проявления, които да могат да бъдат видени от хората, намиращи се около медиума.

Това явление предоставя много по-плодотворно поле за работа на изследователите. Вече ги няма подозрителните тъмни стаички и подскачащите маси. Менталният медиум има много по-малка възможност да мами. Ако той може да съобщава имена, дати и доказуеми факти относно смъртта - информация, с която не може да се сдобие по никакъв друг начин, това сигурно доказва, че връзката с духовния свят е възможна.

Леонора Пайпър - един от първите медиуми от този тип, които привлекли вниманието на ОПИ, осъществявала тази връзка много прецизно. Посетителите й били анонимни и информацията, която съобщавала (тя работи в транс, нещо обичайно в онова време), била проверявана внимателно и била точна в много голяма степен.

Все още обаче някои изследователи продължавали да се съмняват. Тя не взема ли информацията по телепатичен път от живите? Дори когато тази възможност била изключена - защото съобщените от нея факти не били известни на никой от посетителите, се лансира теорията, че тя черпи информация от някакъв вид универсално съзнание от типа на колективното безсъзнателно на К. Г. Юнг. За хората, работещи в областта на спиритизма, подобни теории са излишни и абсурдни. За тях случаят е доказан, а доказателствата са налице за всеки непредубеден.

Междувременно спиритизмът започва да става по-организиран. През 1890 г. Ема Бритън основава Национална федерация на спиритистите с цел да обедини много различни църкви под една егида. По-късно тя се преименува в Национално обединение на спиритистите, което все още съществува и към него са асоциирани много църкви.

Първата световна война, която причини трагедии и смърт в почти всяко английско семейство, предизвика и нарастване на интереса към живота след смъртта. Двамата най-видни представители на спиритизма по това време са сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл. Книгата на Лодж „Реймънд, или живот след смъртта", в която той разкрива доказателствата, които е получил от загиналия си син, донася утеха на хиляди хора. Същевременно тя някак шокира с описанието на отвъдния свят, който изумително наподобява на земния. Реймънд споделя, че той и неговите другари войници могат да ядат и пият, дори да пушат и да пийват уиски със сода, ако силно им се прииска! Конан Дойл също загубва син във войната и когато получава от него убедителни доказателства, че той продължава да съществува, решава да посвети останалия си живот на разпространението на спиритизма. След войната активно изнася лекции във Великобритания и в чужбина, като заедно с него на подиума излизат медиуми, демонстриращи учението, което той проповядва.

Периодът преди, по време и след II световна война в много отношения е апогей на спиритизма. Църквите процъфтяват. Ще спомена само някои от превъзходните медиуми - Хелън Хюджес, Естел Робъртс и Лилиан Бейли, за които все още се говори с уважение и адмирации. Редовно се провеждат големи събрания, в които хиляди хора участват с огромно желание.

Спиритистите все още са обект на преследване, нещо немислимо в наши дни. През 1944 г. Хелън Дънкан е арестувана по Закона за вещиците от 1735 г. и прекарва няколко месеца в затвора заради обвинението, че „претендира, че се свързва с духове". Но неволите на тази епоха помагат на движението да укрепне и да се обедини, а също така да се достигне високо ниво на медиумизма - медиумите трябвало да бъдат добри, за да устоят на нападките на скептиците и на често зле настроената публика. Единодушно е становището, че като цяло качеството на медиумизма е било по-добро от сега.

Днес изискванията към медиумите са по-големи от всякога. Нарастващият интерес към метафизиката допринесе за пораждането на едно ново, отворено и търсещо съзнание, особено сред младите. Дорис Стоукс получи популярност, каквато не е имал никой медиум преди нея. Кариерата й беше забележително явление, както всяко нещо, което демонстрираше на сцената. Тя обикаляше света и привличаше тълпи от слушатели, където и да се намираше. Всички нейни книги са бестселъри. Медиите я описваха като „пси-суперзвезда". Дорис Колинс също стана национална звезда, а други медиуми, макар и не толкова известни за широката публика, привлякоха много привърженици в Англия и в чужбина. Техният успех показва, че днешните хора не изпитват необходимост църквата и духовенството да им казват в какво да вярват, а имат потребност да търсят, да изследват, да открият сами смисъла на живота - смисъл, който не може да бъде намерен единствено с понятията и представите на земния живот.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26

Свързани:

Отвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си icon„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме
Място, където ще ходят да се прекланят маскираните и предрешените сред нас, преструвайки се, че има целебна сила. А истинските сред...
Отвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си iconКак биваме спасени?
Даже има писмо оставено от новия ни собственик и господар и то е тъй радостно за нас, защото в него служителите Му ни пишат, че ни...
Отвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си iconОбразът на Левски е символ на смелост и себеотрицание. Понятия като че ли забравени в днешната действителност. Това е човек, стигнал до прозрението, че „Времето
Левски е символ на смелост и себеотрицание. Понятия като че ли забравени в днешната действителност. Това е човек, стигнал до прозрението,...
Отвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си iconСвидетелства за проповедници, стр. 58,59
Когато ние като народ разберем какво означава тази книга за нас (кн. Откровение), между нас ще се види голямо съживление и пробуждане....
Отвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си iconСмисълът на страданията
Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре...
Отвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си iconСлава на Исус Христос! + Т. Откр. + М. Откр
Когато ние като народ разберем какво означава тази книга за нас, между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме...
Отвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си iconНоосферен риск?
Твореца на всичко в нас и около нас, сътворява чрез Общението си с Ноосферата, под влиянието (с помощта) на имагинерното въздействие,...
Отвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си iconРусия Владимир Мегре кои сме ние? Пета книга две цивилизации
Ние все бързаме нанякъде, все към нещо се стремим. Всеки от нас желае да изживее щастлив живот, да срещне любовта си, да създаде...
Отвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си iconРусия Владимир Мегре кои сме ние? Пета книга две цивилизации
Ние все бързаме нанякъде, все към нещо се стремим. Всеки от нас желае да изживее щастлив живот, да срещне любовта си, да създаде...
Отвъдният свят е около нас и непрекъснато си взаимодейства с нас. Ние навлизаме в него, когато заспим и постоянно сме свързани с него, тъй като в същността си iconКои сме ние, защо сме тук, на Земята, къде отиваме, какво е било преди и какво ще бъде след нас?
Всеки човек рано или късно се замисля върху най-важния въпрос какъв е смисълът на неговия живот. Кои сме ние, защо сме тук, на Земята,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом