Въпроси, които се задават много често




ИмеВъпроси, които се задават много често
страница8/13
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер1.36 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://g12tfm.eu/vaprosi_koito_se_zadavat_mnogo_chesto.doc
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

5. ВЪПРОСИ ОТНОСНО РЕЛИГИИТЕ (ВР)


Същност на религиите: Творенията на мирозданието достатъчно говорят на всекиго за своя Творец (Римляни 1:19-21). След грехопадението съвестта ни свидетелства за това, че сме отделени от Бога: "По това, че те (езичниците) показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а мислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават" (Римляни 2:15). В собственото си мислене и желание всички хора са търсили обратната връзка с Бога и по този начин са възникнали многобройни религии. Думата религия произхожда от латинското "религио" (= съвестност, страх от бога), което пък произхожда от глагола "ре-лигаре" (=правя обратна връзка, свързвам отново). По същество опитите да бъде възстановена тази връзка при всички религии се характеризират със следното: чрез измислени от самите хора предписания (например жертви) и чрез считани за важни предмети (например фигури на Буда, молитвени броеници и др.) хората се опитват да възстановят връзката с Бога. Под религия разбираме всички човешки опити да се достигне до Бога. При евангелието е обратното: сам Бог действа и идва при човека. Този библейски път ние не наричаме религия.


ВР1: Има толкова много религии. Не е възможно всички те да са погрешни. Не е ли прекалено, когато християнството твърди, че е единственият път към вечния живот?

ОВР1: Нито една религия не спасява, дори и християнската - когато християнството се превърне в религия. Има само един Бог - Този, който е направил небето и земята. Само Библията говори за този Бог. Само Той може да ни каже какво да направим, за да се спасим. Ако някоя религия беше в състояние да ни спаси от вечната погибел, то Бог би ни я посочил. Тогава разпъването на Исус не би било необходимо. Но тъй като жертвата на Голгота беше принесена, то тя е била абсолютно необходима за нашето спасение. Кръстът на Исус ни дава еднозначно доказателство, че няма по-евтин начин да се изкупят греховете ни пред Светия Бог. В кръстната смърт на Исус Бог е осъдил нашия грях, така че само личното ни обръщане към Исус Христос и отдаването на живота ни на Него могат да ни спасят. Във всички религии човекът трябва да се спаси сам чрез собствените си усилия; според евангелието Бог е направил всичко това чрез Своя Собствен Син и човекът приема спасението само чрез вяра. Затова в Деяния 4:12 се казва толкова категорично: "И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между хората, чрез което трябва да се спасим." Освен Исус няма друг мост към небето!

Всички религии са само бляскави миражи в пустинята на изгубеното човечество. Жадният не се нуждае от илюзия, а от истински воден извор. към погибел води и идеята за толерантността на всички фантастични представи на хората (Притчи 14:12). Човекът се нуждае от чиста вода. Библията ни показва категорично единствения оазис, единствения шанс за оцеляване - Исус Христос:

"Аз съм пътят и истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен" (Йоан 14:6).

"Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос" (1 Коринтяни 3:11).

"Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот" (1 Йоан 5:12).


ВР2: Не се ли молят християните и мюсюлманите на един и същ Бог? (Въпрос на един мюсюлманин)

ОВР2: "Мога ли да ви задам един контравъпрос: Вашият Бог Аллах баща ли е на Исус Христос?" - "Не, Аллах няма син. Това би било богохулство!" - "Виждате ли, тогава вашият бог и моят Бог не са една и съща личност."

Поради многото религии мнозина смятат, че в края на краищата всички те почитат един и същ Бог. Но още в старозаветното време библейският Бог се открива на хората като Единственият: "Аз съм първият, Аз и последният, и освен Мен няма Бог" (Исая 44:6). "Аз, Аз съм Господ и освен Мен няма спасител" (Исая 43:11). Този, живият Бог, е Богът на Авраам, Исаак и Яков; Той е Отец на Исус Христос (Марк 12:26). Между Аллах и Бащата на Исус Христос съществуват следните разлики:

1. Отношението между Бога и човека. В Исляма Бог изобщо не се открива на хората. Той остава недостижим в далечината. Постоянният възглас: "Аллаху абкар" - "Бог е все по-велик" - манифестира: лична връзка с бога не може да се установи. Аллах остава винаги отвъд - като ориенталски владетел, господстващ над своите поданици.

2. Отсошението баща-деца. За мюсюлманина понятието Божествено осиновление за човека и бащинството на Бога ("Авва Отче", Римляни 8:15) са неразбираеми, дори богохулни, защото Аллах е строго отделен от този свят.

3. Бог като човек. Централното събитие от библейския спасителен план е въплъщението на Бога в човека Исус Христос. Бог не само е живял сред нас, но и е изстрадал всички грехове чрез кръстната Си смърт. Последвалото от това спасение не се споменава в Исляма.

4. Божията милост и любов. Ако Бог може да бъде милостив към грешника, то цената за това е невъобразимо голяма: "Но ти си Ме заробил с греховете си, дотегнал си Ми с беззаконията си" (Исая 43:24). Бог е милостив към нас, защото ни е купил на висока цена (1 Коринтяни 6:20; 1 Петрово 1:19). Милостта на Аллах не струва нищо, тя е произволна.

5. Бог е нашата опора. При Исляма е немислим един Бог, който дарява прибежище, утеха, мир и сигурност на спасението: "Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното... ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ" (Римляни 8:38-39). В Исляма са немислими Божието себеунижение на кръста и изливането на Светия Дух в нашите сърца, немислимо е и Второто пришествие на Исус в сила и величие.

Богът на Корана и Богът на Библията биха могли да имат някакви прилики тук и там. Но при по-дълбоко вглеждане между тях няма нищо общо. По тази причина християните и мюсюлманите не се молят на един и същ Бог.


ВР3: По какво мога да позная, че евангелието не е религия, а има божествен произход?

ОВР3: При отговора на този въпрос могат да ни помогнат следните значителни разлики между евангелието и религиите:

1. Във всички религии човекът се опитва сам да достигне до Бога, но нито един търсач не може да изповяда откровено: "Аз имам лична връзка с Бога, имам мир в сърцето, моята вина е простена, сигурен съм, че имам вечен живот." В евангелието за Исус Христос Бог се обръща към нас. С кръста Той прехвърля мост над пропастта на греха и ни подарява спасението. Този, който го е приел, може да засвидетелства: "... понеже съм сигурен, че нито смърт, нито живот... ще може да ни отлъчи от Божията любов"(Римляни 8:38-39).

2. Пророчествата за Спасителя в СЗ (напр. Битие 3:15; Числа 24:17; Исая 11:1-2; 7:14) се изпълняват буквално. В нито една религия няма подобни пророчества, които са се изпълнили така точно.

3. Бог е осъдил всички религии като идолослужения и магьосничества (1 Коринтяни 6:9-10; Галатяни 5:19-21; Откровение 21:8) и е упълномощил като единствен Спасител Исус Христос: "Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение; Него слушайте" (Матей 17:5).

4. Бог е потвърдил жертвата на Исус Христос чрез Неговото възкресение от мъртвите (Римляни 4:24-25). Това е единственият гроб в световната история, който е останал празен: "Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тук, а възкръсна" (Лука 24:5-6). Всички основатели на религии са умрели и са в гробовете си.

5. В нито една религия Бог не напуска небето, за да спасява хората. В Исус Бог става човек: "И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина" (Йоан 1:14).

 


6. ВЪПРОСИ ОТНОСНО ЖИВОТА И ВЯРАТА (ВЖ)


ВЖ1: Защо живеем?

ОВЖ1: Ние съществуваме не защото сме възникнали от някакъв еволюционен процес, а защото Божията воля е била да създаде човека. Никъде в Библията Бог не споменава причината за създаването на човека, нито че Бог се е чувствал сам, нито че е изпитвал радост от творчеството, нито че е искал да има опонент, нито че е искал да създаде същества, които да обича. В Битие 1:26-27 се съобщава Божията воля за създаването на човека и нейното изпълнение: "Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие... и Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде, мъжки и женски пол ги създаде." Тук става ясно: ние сме желани същества. Ние не сме нито "космически изтърсаци" (Ф. Ницше), нито "цигани от покрайнините на Вселената" (Ж. Моно), нито някакви изчания от животинското царство, а произхождаме от директния творчески акт на Бога. Освен това Библията ни казва, че сме обичани от Бога: "Наистина те вълюбих с вечна любов" (Еремия 31:3) или "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот" (Йоан 3:16). Повече от всеки друг, този стих ни показва, че ние сме предназначени за вечен живот.


ВЖ2: Какъв се смисълът на живота?

ОВЖ2: Ние, хората, сме единствените земни същества, които се питат за смисъла. Интересуват ни три основни въпроса: Откъде идвам? Защо живея? Накъде отивам? Мнозина са разсъждавали по тях. Философът Ханс Ленк от Карлсруе подчертава, че не бива да очакваме отговори от неговата област, пишейки: "Философията дава рядко окончателни и съдържателни решения; тя създава въпроси, а не материали и резултати. За нея перспективата на един проблем е много по-важна, отколкото частичното решение на един стар въпрос." Писателят Херман Хесе пише: "Животът е безсмислен, ужасен, глупав, и въпреки това великолепен - той не се подиграва на човека, но не държи на него повече отколкото на един дъждовен червей." Френската писателка Симон де Бовоа, екзистенциалистка и атеистка, се губи в безсмислието: "Какъв смисъл има животът, когато той бива тотално унищожаван и изтребван? Защо е съществувал изобщо? Всичко е безсмислено: красотата на живота, делата на хората, всичко. Животът е абсурден." Също и науките като психология, биология, медицина не могат да отговорят на този въпрос, защото той не принадлежи към техния предмет.

Някои хора виждат смисъла на своя живот в това:

- да правят добро: мнозина държат на тази хуманистична идея, която не е специфично християнска. На християните е заповядано да правят добро (Галатяни 6:10; 2 Солунци 3:13), но този, който върши добри дела, съвсем не става християнин по този начин.

- да печелят уважение за себе си: спортистите се стремят към световни титли и златни медали. Творците търсят признание по световните сцени.

- да правят нещо непреходно: според тях по този начин те ще продължат да живеят в децата си или в обществото (напр. чрез фондации, свързани в тяхно име). Други искат да се увековечат в собствените си стихотворения, мемоари или дневници.

Не бива да забравяме че цялата световна слава е преходна. След смъртта нищо не можем да вземем със себе си, защото там, където отива човек, "нито ще имат някога дял в нещо, което става под слънцето" (Еклесиаст 9:6). Ако нашият живот е Божие творение, той ще има смисъл само тогава, когато бива живян с този Бог и бива воден от Него. Човешкото сърце - дори да притежаваше цялото щастие на този свят - би останало безутешно, празно и неудовлетворено, ако не намери мир в Бога. Това може да се обобщи в три точки:

1. Божията цел за нашия живот е, ние да дойдем във вярата. Без спасителната вяра в Господ Исус Христос ние сме изгубени. Затова Павел казва на началника на тъмницата във Филипи: "Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш, ти и домът ти!" (Деяния 16:31). В този смисъл Бог иска "да се спасят всичките хора и да достигнат до познание на истината" (1 Тимотей 2:4). Тъй като това спасение е от първостепенно значение за всеки човешки живот, Исус първо казва на паралитика: "Прощават ти се греховете" (Матей 9:2). Спасението на душата според Бога има предимство пред изцелението на тялото.

2. Когато сме спасени, ние служим на Бога: "Служете на Господа с веселие" (Псалм 100:2). Като последователи на Исус нашият живот трябва да е насочен така, че да привличаме и други последователи (Матей 29:19).

3. "Да възлюбиш ближния си както себе си" (Матей 22:39). С тази заповед Бог ни задължава не към далечните от Южна Африка или Чили, а към ближните, към хората, които са непосредствено до нас: нашите съпрузи, деца, родители, съседи и колеги. Библията предпоставя, че ние обичаме самите себе си, но тази любов трябва да е такава и към ближните ни. Библията нарича направеното от нас по точки 2 и 3 плод на живота ни. За разлика от всички преходни успехи само плодът е непреходен (Йоан 15:16). В края на нашия Бог търси плода и ни пита какво сме направили с поверените ни блага (живот, време, пари, таланти) (Лука 19:11-27). Дори чашата студена вода, която сме подали в името на Исус има значение за вечността (Матей 10:42).


ВЖ3: Как да съвместя ежедневния си живот с вярата?

ОВЖ3: В живота на този, който от цялото си сърце е повярвал в Исус Христос, настъпват ясни промени. Три момента маркират новия живот:

1. Скъсване с греха. След като при обръщението си сме получили прощение на вината си, започваме нов начин на живот, който из основи е скъсал с греха. Като новородени християни ние не сме безгрешни, но това, което преди е било обикновено, сега ни се струва катастрофа. Съблюдаването на заповедите, които не са създавани като забрани, а като помощ, за да благоуспеем, ще направи решителна корекция в живота ни. С тази нова ориентация ние показваме на Бога, че Го обичаме (1 Йоан 5:3), а за нашите приближени сме "Христово писмо" (2 Коринтяни 3:3), което може да бъде прочетено от всеки.

2. Ежедневният живот във вярата. Вярващият в Христос, който непрекъснато работи с Библията, намира в нея изобилие от полезни съвети във всички области на живота, някои от които се споменават по-долу. Тъй като в този пасаж става дума изключително за земния аспект на вярата, на преден план идват старозаветните книги Притчи и Еклесиаст. Тук намираме напътствия към нас самите (а) и към държанието ни с другите хора (б):

а) Към собствената ни личност:

- тяло (Римляни 13:14; 1 Коринтяни 3:17; 1 Коринтяни 6:19)

- ядене и пиене (Притчи 23:20)

- (вид на храненето преди грехопадението: Битие 1:29)

- (начин на хранене след потопа: Битие 9:3-4; 1 Коринтяни 8:8; Колосяни 2:16; 1 Тимотей 4:3-5)

- спане (Псалм 4:8; Притчи 6:6-11; Притчи 20:13; Еклесиаст 5:12)

- необходим труд (Изход 20:9-11; Изход 23:12; Притчи 6:6-11; 14:23; 18:9; 21:25; Еклесиаст 3:13; 10:18; 2 Солунци 3:10)

- трудът като житейски принцип (Еклесиаст 2:3-11)

- разплащане със сътрудниците (Исая 65:23; Еремия 22:13; Лука 10:7)

- свободно време (Притчи 12:11)

- печелене на пари и блага (Еклесиаст 4:6; 1 Тимотей 6:6-8; Евреи 13:5)

- чисто земен стремеж към тях (Еклесиаст 2:2-11)

- притежание (Матей 6:19; Притчи 10:22)

- богатство (Притчи 11:28; 13:7; 14:24; Еклесиаст 5:18)

- строеж на къща (Псалм 127:1; Еремия 22:13)

- спорт (1 Коринтяни 9:24-25; 1 Тимотей 4:8)

- грижи (Псалм 55:23; Притчи 12:25; Филипяни 4:6; 2 Тимотей 2:4; 1 Солунци 5:7)

- секс в брака (Притчи 5:18-19; Еклесиаст 9:9; 1 Коринтяни 7:3-6)

- секс извън брака (Притчи 5:20; 6:24-32; Еремия 5:8-9; Евреи 13:4)

- грях (Битие 4:7; Псалм 64:5; Плачът на Еремия 3:39; Йоан 20:23; 1 Йоан 1:9; 5:17; Евреи 1271)

- алкохол (Псалм 104:15; Притчи 23:30; 20:1; Ефесяни 5:18; 1 Тимотей 5:23)

- начин на говорене (Псалм 119:172; Притчи 12:14-22; 14:3,5; 18:20-21; 25:11; Ефесяни 5:19; Колосяни 4:6; Яков 1:19; Евреи 13:15)

- крамоли (1 Петрово 1:6-7; Яков 1:2-12)

- гузна съвест (1 Йоан 3:20)

- гняв (Ефесяни 4:26)

- време (Лука 19:13; 1 Коринтяни 7:29; Ефесяни 5:16)

- принципи (Филипяни 2:5)

- сънища (Еклесиаст 5:3)

- радост и веселба (Псалм 118:24; Притчи 15:13; 17:22; Филипяни 4:4; 1. Солунци 5:16)

- правене на добро от само себе си (Матей 22:39)

- точна мярка (Притчи 11:1,24; 20:10)

- собствена философия или религия (Притчи 14:12)

- младост (Псалм 119:9; Еклесиаст 11:9; 12:1)

- възраст (Псалм 71:9)

- смърт (Йов 14:5; Псалм 88:4; Еклесиаст 8:8)

Поведение при:

- болест (Еклесиаст 7:14; Яков 5:14-16)

- страдания (Псалм 46:2; 50:15; 77:3; 73:21-28; 107:6-8; Филипяни 4:19)

- депресии (Псалм 42:6; 119:25)

- страх от хора (Псалм 56:11; 118:6,8; Притчи 29:25)

- нещастие (Исая 45:7; Плачът на Еремия 3:31-37; Амос 3:6)

- ежедневни дейности (Еклесиаст 9:10; Колосяни 3:17)

- даване (Притчи 11:24-25; Еклесиаст 11:1; Малахия 3:10; 2 Коринтяни 9:6-7)

- поръчителство (Притчи 6:1; Притчи 11:15; Притчи 17:18)

- приемане на залог (Изход 22:25-26)

- търсене на указания път (Псалм 37:5; 86:11; 119:105)

- търсене на партньор (Песен на Песните3:1; Амос 3:3; 2 Коринтяни 6:14)

- страдание за справедливостта (1 Петрово 3:14)

- лъжеучения (Колосяни 2:8; 2 Петрово 3:17; 1. Йоан 4:6)

- намерения (Еклесиаст 9:10; Филипяни 4:14; Колосяни 3:23)

б) Съвети за поведението ни с другите хора:

- съпруг (Ефесяни 5:22-28; 1 Петрово 3:1-7; Евреи 13:4)

- деца (Второзаконие 6:7; Притчи 13:1; Ефесяни 6:4; Колосяни 3:21; 1 Тимотей 3:12)

- родители (Изход 20:12; Притчи 6:20; 30:17; Ефесяни 6:1-3)

- приятели (Михей 7:5)

- богобоязлива и грижовна съпруга (Притчи 12:4; 31:10-31)

- свадлива и безцеремонна жена (Притчи 11:22; 12:4; 21:19)

- врагове (Притчи 25:21; 30:17; Матей 5:22-44; Римляни 12:14)

- лоши хора (Притчи 1:10; 24:1-2; 1 Петрово 3:9)

- упорити, неразбрани хора (Притчи 9:7; 23:9)

- вярващи (Римляни 12:10; Галатяни 6:2-10; Ефесяни 4:32; Филипяни 2:4; 1 Петрово 3:8-9)

- съветници (Притчи 15:22)

- приближени (Матей 22:39; Галатяни 6:10; 1 Йоан 4:17-18)

- учители на вярата (Евреи 13:7)

- болни (Матей 25:36; Яков 5:14-16)

- лекар и лекарства (Матей 9:12; 1 Тимотей 5:23)

- чужди гости (Матей 25:35; Римляни 12:13; Евреи 13:2)

- бедни (Притчи 3:27; 19:17; Матей 21:34-40)

- измамници (Яков 5:19)

- лъжеучители (1 Йоан 4:1-3; Юда 23)

- съмняващи се (Юда 22-23)

- вдовици (1 Тимотей 5:3; Яков 1:27)

- радостни и скърбящи (Притчи 17:22; Римляни 12:15)

- стари хора (Левит 19:32; Притчи 23:22; 1 Тимотей 5:1)

- мъртви (Еклесиаст 9:5-6)

в) Указание за поведението към:

- църквата (Деяния 2:42; Евреи 10:25)

- природата (Битие 1:28)

- държавата (Матей 22:21; Римляни 13:1-7; 1 Петрово 2:13)

- Израел (Захарий 2:12)

3. В света, но не от света. Начинът на живот на вярващия в Христос е сведен до простата формула: "Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето, а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази" (Йоан 15:19). Вярващият в Исус живее в този свят като всички други, но неговият живот според т. 2. има измерения и във вечността, което се изразява в неговото отношение към Бог Отец и Неговия Син и духовното му поведение.

а) Поведението към Бог Отец и Исус Христос:

- любов към Бога (Второзаконие 6:5; Псалм 31:23; Матей 22:37)

- признание (Псалм 46:11)

- вяра (Евреи 11:6)

- мислене за Него (Притчи 3:5-6; Еклесиаст 12:1)

- пазене на Неговите заповеди (Еклесиаст 12:13; Михей 6:8)

- благодарност (Псалм 107:8; Ефесяни 5:20; Колосяни 4:2)

- хваление (Псалм 103:1-2; Ефесяни 5:20)

- пеене (Псалм 68:4; 96:1)

- призоваване (Псалм 50:15)

- поклонение (Матей 4:10)

- приближаване (Яков 4:8)

- любов към Господ Исус (Йоан 21:16; 2 Коринтяни 5:9; 2 Тимотей 4:8)

- призоваване (Деяния 7:59; Римляни 10:13)

- хваление (Откровение 5:12)

- приемане (Йоан 1:12)

- вяра (Марк 16:16; Йоан 11:25-26; Деяния 16:31; 1 Йоан 3:23)

- признание (Ефесяни 4:13)

- послушание (2 Коринтяни 10:6; 1 Петрово 1:22)

- следване (Лука 14:27; 14:33)

- служение (Ефесяни 6:7)

- общение с Него (Йоан 15:2; 1 Коринтяни 1:9; 11:23-29; 1 Йоан 1:3)

- оставане в Него (Йоан 15:4)

- молитва към Него и в Негово име (Йоан 14:13-14; Деяния 7:59; Ефесяни 5:20)

б) Духовни дела и поведение:

- Божието царство има приоритет (Матей 6:33; Колосяни 3:2)

- принасяне на плод (Псалм 126:5-6; Лука 19:13)

- принасяне на плодовете на Духа (Галатяни 5:22; Ефесяни 5:9)

- събиране на богатства за небето (Матей 6:20)

- разпространяване на Божието слово (2 Коринтяни 5:20; 1 Солунци 1:8)

- богоугодни дела (Ефесяни 5:10; 1 Солунци 2:4)

- проповядване на евангелието (Матей 28:19-20; Филипяни 1:27; 1 Тимотей 6:12)

- общение с вярващите (Матей 18:20; Деяния 2:42)

- живот в освещение (1 Солунци 4:3; 2 Солунци 2:13; Евреи 12:14)

- боравене с Библията (Исус Навин 1:8; Псалм 119:162; Колосяни 3:16)

- преследване на духовни цели (Псалм 39:1; Филипяни 3:14)

1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Свързани:

Въпроси, които се задават много често iconВъпроси, които се задават много често
Фрауенкирхе голяма част от посетителите бяха от нехристиянски среди. Имаше възможност също така след събирането да се задават въпроси...
Въпроси, които се задават много често iconИзказване на светлин русев
...
Въпроси, които се задават много често iconКогато бях районен пастор, един от по-интересните елементи на работата ми беше да отговарям на въпроси за дадена дума или фраза от оригиналния библейски език
Като студенти, изучаващи еврейски език за първа година, членовете имат безпрецедентен достъп до Интернет и софтуерни ресурси, които...
Въпроси, които се задават много често iconКакви са видовете Аутизъм Аутистично разтройство
Много преди получаване на диагноза Аутизъм, родителите се съмняват, че нещо е различно в тяхното дете. След тестването и консултациите...
Въпроси, които се задават много често iconИмате ли много различни занимания, с които запълвате свободното си време ?
Често ли се притеснявате за неща, които не е трябвало да направите или казвате ?
Въпроси, които се задават много често iconКонспект въпроси по
Задават се и се обосновават основните системни теxникоикономически xарактеристики и параметри, като технология, бързодействие, захранване,...
Въпроси, които се задават много често iconПараметри които характеризират мощността при работата на климатиците в режим на отопление
Често пъти, особено в режим на топло, много потребители на климатици, а и много сервизни техници не могат да установят има ли проблем...
Въпроси, които се задават много често iconПрограми с разклонена структура алгоритмите много често са разклонени. Разклоненията в програмите се описват чрез условния оператор и оператора за избор на вариант, които ще разгледаме по-долу.
Алгоритмите много често са разклонени. Разклоненията в програмите се описват чрез условния оператор и оператора за избор на вариант,...
Въпроси, които се задават много често iconОсновни въпроси на икономиката. Ограниченост на ресурсите и неограничените потребности. Алтернативни разходи. Граница на производствените възможности
Основни въпроси всяко общество независимо от формата на организацията му има да решава много икономически проблеми, които в обобщен...
Въпроси, които се задават много често iconВитамини и хранителни добавки при учениците
Все по-често и все повече родители, а и отговорни институции, си задават въпроса „Не се ли отнасяме твърде безотговорно към учениците...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом