Въпроси, които се задават много често




ИмеВъпроси, които се задават много често
страница7/13
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер1.36 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://g12tfm.eu/vaprosi_koito_se_zadavat_mnogo_chesto.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13

ВСП7: Какво става с децата, които са умрели твърде рано, за да могат да вземат някакво решение? Какво става с пометнатите и душевно болните? Те изгубени ли са?

ОВСП7: В основата на този проблем лежи въпросът от кой момент нататък зародишът става човек. Ако вярваме на светските мнения, добиваме впечатлението, че това зависи от произволните индивидуални схващания или държавни законодателства. Търсейки надеждни критерии за началото на човешкия живот, нека видим какво казва Библията по този въпрос. Ние ставаме индивидуални личности след сливането на мъжкото семе с женската яйцеклетка. При развитието на всеки ембрион имаме работа с директното въздействие на Твореца: "Защото Ти си образувал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това" (Псалм 139:13-14). При посвещаването на Еремия Бог казва, че Той го е видял като личност далеч преди неговото раждане и му е поверил избраната от Него задача: "Преди да ти дам образ в корема, познах те, и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите" (Еремия 1:5).

Ние твърдим: Човекът е индивид още от самото начало и според многобройните библейски текстове (напр. Лука 16:19-31; Евреи 9:27) той е вечно творение, чието съществуване никога не престава.

Но къде отива човекът, след като е прекрачил прага на смъртта? Отговорът е еднозначен при тези хора, които са чули евангелието и са били в състояние да вземат решение. Божията воля е също недвусмислена: "Господ... заради вас търпи дълго време, понеже на иска да погинат някои, а всички да дойдат на покаяние" (2 Петрово 3:9). Спасението и погибелта зависят само от нашата воля. Ние имаме свободата да тръгнем към небето или към ада. Двата пътя са предоставени на нашия избор (Второзаконие. 30:19; Еремия 21:8).

Споменатите в горния въпрос групи хора нямат възможността да вземат това жизненоважно решение. Според едно средновековно лъжеучение се е смятало, че душите на некръстените деца след смъртта отиват в погибел. Тук става дума за небиблейското учение, че кръщението спасява малките бебета. Според централните библейски учения спасителна сила има не кръщението, а вярата в Господ Исус Христос (Деяния 16:31). За отговор на горния въпрос кръщението няма да ни помогне, защото при пометнатите деца това е невъзможно. Отговора намираме в Божиите норми: "Наистина Бог няма да извърши беззаконие, нито Всемогъщият ще изкриви съда" (Йов 34:12), защото Неговите присъди са напълно справедливи (Откровение 16:7) и ще бъдат извършени, без да се взема предвид светското положение на дадената личност (1 Петрово 1:17; Римляни 2:11). Трябва да бъдем сигурни, че гореспоменатите хора няма да погинат. Те самите не носят никаква вина за съдбата си. Когато при Господ Исус са били доведени малки деца (дори и бебета), неговите ученици са видели в това ненужно натоварване на своя Учител, който и без това е имал тежък ден. Но тъкмо при тези обстоятелства Исус посочва по забележителен начин децата като наследници на небесното царство: "Оставете децата да дойдат при Мен; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство" (Марк 10:14).


ВСП8: Длъжен ли е бил Юда да предаде Исус, за да се осъществи спасението?

ОВСП8: Трябва да припомним, че спасението се осъществява не чрез Юда, а чрез Господ Исус. Неговата смърт е била необходима, за да бъде изработено спасението за хората. Един абсолютно безгрешен човек е трябвало да понесе върху Себе Си присъдата над греха на мястото на грешниците. Според Божия план "Той беше предаден за прегрешенията ни и беше възкресен за оправданието ни" (Римляни 4:25). При разпятието са участвали чрез намерения и дела много хора - както римляни, така и юдеи: Синедрионът (Марк 14:64), събраното множество (Йоан 19:7; Деяния 13:28); Пилат (Марк 15:15) и римските войници (Марк 15:24). Юда също е бил пряк участник чрез предателството си. Това не е било принуждение от Бога за него, а неговото свободно решение. Това, че Господ Исус е предвидил действията на Юда (Йоан 13:21-30) и че това е описано подробно в Стария Завет чрез пророците (Захария 11:12-13), се основава на Божието всезнание, а не на Неговата принуда. Мотивите на Юда не могат да се разпознаят еднозначно в библейските текстове. Хайнрих Кемнер формулира дори възможността Юда да е искал нарочно да доведе Господ Исус до такава стресова ситуация, за да може Той най-после да демонстрира силата Си на Израел. Юда изобщо не е могъл да си представи, че Исус без всякаква съпротива ще допусне да бъде умъртвен. Въпреки че много хора са участвали директно в убийството на Исус, те не са същинските виновници, защото Исус е умрял заради греховете на цялото човечество. Всеки един от нас е участник в смъртта на Исус, защото "Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме" (Исая 53:5).

Отричането на Петър от Исус пред една незначителна слугиня може да се сравни с предателството на Юда. Съществената разлика между тези двама души се състои не в техния грях, а в покаянието. Тъй като Петър се е покаял за своето отричане (2 Коринтяни 7:10: "Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, за което не съжаляваш; а скръбта по света докарва смърт"), на него му е било простено. Юда също би получил прошка, ако я беше потърсил на правилното място - при Исус. Юда не се е върнал при своя Господар, затова остава "горко"-то за неговите дела: "Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!" (Лука 22:22)


ВСП9: Мога ли да родя дете, след като знам, че вероятността то да погине е 50%? (Въпрос на наскоро повярвала млада жена)

ОВСП9: Много съпружески двойки не искат да имат деца с оглед на нарастващото замърсяване на околната среда или на заплахата от война при днешния потенциал на въоръженията. Сега в ГФР имаме отрицателен прираст на населението, което към края на века ще намалее с около два милиона - от 61 на 59 милиона. Мартин Лутер ни разкрива един друг възглед, отговаряйки на известния въпрос какво би направил, ако знаеше, че утре светът ще загине: "Бих насадил едно ябълково дръвче."

Горният въпрос изразява голямото съзнание за отговорността, която не само че се съобразява с вечността, но й дава приоритет. За да му дадем отговор, трябва най-напред да изясним два други въпроса: какво казва Библията относно броя на децата и тяхното спасение. Според реда на Сътворението ние сме създадени мъж и жена. първата получена от Бога заповед към човека гласи: "Плодете се и се размножавайте" (Битие 1:28); тя никога не е била отменяна. Способността да се раждат деца е също дар от Бога, както и самите деца: "Ето, наследство от Господа са децата и награда от Него е плодът на утробата" (Псалм 127:3). На многото деца се гледан като на особено благословение: "Блажен човекът, който е напълнил тула си с тях (децата)" (Псалм 127:4). "Жена ти ще бъде като плодовита лоза сред дома ти, децата ти - като маслинени издънки около трапезата ти. Ето, така ще се благослови човекът, който се бои от Господа" (Псалм 128:3-4). Бог не само ни подарява деца, но Неговата воля е те да дойдат при Него:

"Затова да вложите тези мои думи в сърцето си и в душата си и да ги вържете като знак на ръката си, и да бъдат като превръзки над очите ви. Да учите на тях синовете си, като говорите за тях — когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш" (Второзаконие 11:18-19).

Ако следваме тези Божии наставления, резултатът няма да закъснее: "Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, и то няма да се отклони от него дори когато остарее" (Притчи 22:6). При такова възпитание децата приемат вярата и се спасяват. Има и едно богато Божие благословение: "Аз любя онези, които Ме любят, и онези, които Ме търсят ревностно, ще Ме намерят" (Притчи 8:17). Бог има особена любов към младежите, които се обръщат към Него: "Помня за теб милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста, как Ме следваше в пустинята, в непосята земя" (Еремия 2:2).

Като вярващи ние трябва да раждаме децата си с увереността, че възможността те да погинат в никакъв случай не е 50%; те имат Божието благословение, ако ги възпитаваме библейски. Опитът на много вярващи семейни двойки показва, че децата им намират пътя на вярата, ако от малки ги наставляваме в Библията.


ВСП10: В Библията пише, че Бог предопределя съдбите на хората. Можем ли тогава да говорим за свободна воля, след като решенията за спасение или погибел са взети отдавна?

ОВСП10: Учението за предопределението е представено предимно от Калвин и Августин. Това е едно учение, което изхожда от божественото предопределение, че хората са предвидени за вяра или неверие, спасение или погибел. Заради тази двойна възможност говорим за "двойно предопределение". Нека видим какво казва Библията по този въпрос.

В отговорите на горните въпроси беше изтъкната преди всичко свободата на човека относно неговото решение. Тук би могло да се създаде впечатлението, че единствено човекът е активната страна, а Бог е пасивната. Това обаче не е в духа на Библията. В Римляни 9:16-18 четем: "И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от бога, който оказва милост. ... И така, към когото иска, Той показва милост, и когото иска закоравява." Тук ударението пада недвусмислено на божието действие. Човекът се намира също така в активната и свободно формираща ръка на Твореца, подобно на глината в творящата ръка на грънчаря: "Но, о, човече, ти кой си, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буза са направи съд за почит, а с другата част - съд за непочтена употреба?" (Римляни 9:20-21) Тача че ние нямаме никакви заслуги към спасението. Свободното решение на човека е неотделимо от Божия свободен избор. Идеята за предопределението може да се докаже със следните библейски стихове:

Матей 22:14: "Защото мнозина са призвани, а малцина - избрани."

Йоан 64-65: "Но има някои от вас които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е онзи, който щеше да Го предаде. И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца."

Ефесяни 1:4-5: "Както (Бог Отец) ни е избрал в Него (Исус) преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос по благоволението на Своята воля."

Римляни 8:29-30: "Защото, които предузна, тях и определи да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова, а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави."

Деяния 13:48: "И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот."

Относно библейското разбиране за предопределението основополагащо значение имат следните аспекти:

1. Моментът. Предопределението става при всички положения далеч преди нашето съществуване: преди създаването на света (Ефесяни 1:4), преди зачеването (Еремия 1:5) и от самото начало (2 Солунци 2:13).

2. Служението. Предопределението се съдържа в служението за Бога. Например Бог определя Соломон, за да построи храма (1 Летописи 28:10), рода на Леви - за свещеническа служба (Второзаконие 18:5), Исус определя ученици за апостоли (Лука 6:13; Деяния 1:2), Павел става "избран съд" за мисионер сред езичниците (Деяния 9:15), всички вярващи са предопределени да принасят плод (Йоан 15:16).

3. Без оглед на заслугите на личността. Предопределението не става според човешките заслуги и мерила. Бог гледа много повече на нищожното: Израел е най-малкият народ (Второзаконие 7:7), Мойсей не е никакъв оратор (Изход 4:10), Еремия е твърде млад (Еремия 1:6), към Христовата църква принадлежат най-вече незначителните в този свят (1 Коринтяни 1:27-28).

4. За спасение, а не за погибел. Какво е Божието намерение за човека - спасение или погибел? Бог недвусмислено открива Своето намерение спрямо нас: "Както овчарят търси стадото си за деня, когато се намира между разпръснатите си овце, така и Аз ще потърся овцете Си и ще ги избавя от всичките места, където бяха разпръснати в облачния и мрачен ден" (Езекиил 34:12). Исус обобщава причината за Своето идване на този свят с думите: "Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото" (Матей 18:11). Чрез Исус бог сам търси хората, предопределени за вечния живот. Божията воля за спасение е насочена към цялото човечество: "Който (Бог) иска да се спасят всичките хора и да достигнат до познание на истината" (1 Тимотей 2:4). Тази Негова воля е разкрита и в 1 Солунци 5:9: "Защото Бог ни е определил не на гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос." Между спасение и предопределение в Писанието откриваме здрава и неделима връзка, докато между проклятието и предопределението не намираме такава. Следователно Бог не предопределя никого за погибел. Бог закоравява сърцето на фараона едва въз основа на упоритото му езическо поведение и в никакъв случай това не е предопределено от раждането му. Библията непрекъснато свидетелства, че може да стане "твърде късно", но тя никъде не учи, че има предопределение за ада. С убийството на Йоан Кръстител Ирод преминава тази граница, така че Исус не му отговаря (Лука 23:9).

Ние смятаме, че е вярно и едното, и другото (твърдения, които се допълват!): Бог определя човека за спасение. Когато блудният син решава: "Ще стана да отида при баща си" (Лука 15:18), баща му излиза да го посрещне и приеме (Лука 15:20). Когато приемем спасението като наше свободно решение, чрез нас се осъществява Божето благословение: "Наистина те възлюбих с вечна любов" (Еремия 31:3), и те избрах преди създаването на света (Ефесяни 1:4). Преди ние да се решим за Бога, Той отдавна се е решил за нас. Бог очаква и уважава свободното ни решение; но без Неговата милост не е възможно никакво приемане (Римляни 9:16). При колко хора Божието предопределение (Филипяни 2:13) и свободната човешка воля сочат в една посока (Филипяни 2:12), знае само Господ.


ВСП11: Можете ли научно да докажете, че има ад?

ОВСП11: Науката има своите граници, които са твърде ясни, но за съжаление доста често се прекрачват. Възможностите за познание и обяснение достигат дотам, докъдето можем да измерваме процесите в материалния свят. Там, където те нито могат да се измерват, нито да се изразяват в числа, науката е безпомощна. По тази причина естествените науки не бива да прекрачват тези граници, защото в противен случай престават да бъдат науки и се превръщат в спекулации. Така че науките не дават информация за произхода или края на този свят. Също така, по въпросите за отвъдния свят не можем да очакваме отговори от науката.

Щом като тя не може да ни каже нищо за съществуването на ада, има едно своеобразно място, откъдето можем да почерпим сведения за това: Голготският кръст ни сочи реалността на небето и ада. Кръстът е най-добрият тълкувател на Писанието. Ако хората достигаха до небето като на поточна линия, то той би бил излишен. Ако имаше друга религия или някакъв друг път за достигане на спасението, Бог не би умъртвил по този начин любимия Си Син: наистина има ад. Господ Исус направи всичко, за да можем да избегнем ада. Без делото на Голгота всички ние бихме отишли в погибелта (Римляни 5:18). Бихме могли да обобщим кръста с едно изречение: "Там Божият Син ни спаси от ада." Нямо нищо по-велико от Голгота, което да е направено за човека. Господ Исус е проповядвал настойчиво за любовта и милостта, благостта и справедливостта, приканващи към небето, но за ада Той е говорел с особена сериозност. Наричал го е бездънната бездна, място, "където червеят им не умира и огънят им не угасва" (Марк 9:44) и "вечно наказание" (Матей 25:46). Знаейки тази реалност, Той ни предупреждава с нарастваща настойчивост, за да не попаднем там:

"Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли, защото по-добре е за теб да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла" (Матей 5:29-30).

"... по-добре е за теб да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън" (Матей 18:8).

 

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   13

Свързани:

Въпроси, които се задават много често iconВъпроси, които се задават много често
Фрауенкирхе голяма част от посетителите бяха от нехристиянски среди. Имаше възможност също така след събирането да се задават въпроси...
Въпроси, които се задават много често iconИзказване на светлин русев
...
Въпроси, които се задават много често iconКогато бях районен пастор, един от по-интересните елементи на работата ми беше да отговарям на въпроси за дадена дума или фраза от оригиналния библейски език
Като студенти, изучаващи еврейски език за първа година, членовете имат безпрецедентен достъп до Интернет и софтуерни ресурси, които...
Въпроси, които се задават много често iconКакви са видовете Аутизъм Аутистично разтройство
Много преди получаване на диагноза Аутизъм, родителите се съмняват, че нещо е различно в тяхното дете. След тестването и консултациите...
Въпроси, които се задават много често iconИмате ли много различни занимания, с които запълвате свободното си време ?
Често ли се притеснявате за неща, които не е трябвало да направите или казвате ?
Въпроси, които се задават много често iconКонспект въпроси по
Задават се и се обосновават основните системни теxникоикономически xарактеристики и параметри, като технология, бързодействие, захранване,...
Въпроси, които се задават много често iconПараметри които характеризират мощността при работата на климатиците в режим на отопление
Често пъти, особено в режим на топло, много потребители на климатици, а и много сервизни техници не могат да установят има ли проблем...
Въпроси, които се задават много често iconПрограми с разклонена структура алгоритмите много често са разклонени. Разклоненията в програмите се описват чрез условния оператор и оператора за избор на вариант, които ще разгледаме по-долу.
Алгоритмите много често са разклонени. Разклоненията в програмите се описват чрез условния оператор и оператора за избор на вариант,...
Въпроси, които се задават много често iconОсновни въпроси на икономиката. Ограниченост на ресурсите и неограничените потребности. Алтернативни разходи. Граница на производствените възможности
Основни въпроси всяко общество независимо от формата на организацията му има да решава много икономически проблеми, които в обобщен...
Въпроси, които се задават много често iconВитамини и хранителни добавки при учениците
Все по-често и все повече родители, а и отговорни институции, си задават въпроса „Не се ли отнасяме твърде безотговорно към учениците...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом