Въпроси, които се задават много често




ИмеВъпроси, които се задават много често
страница6/13
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер1.36 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://g12tfm.eu/vaprosi_koito_se_zadavat_mnogo_chesto.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

ВСП2: Защо Бог е измислил метода да кръста за изкуплението? Не е ли бил възможен и друг метод?

ОВСП2: Разпъването на кръст не се споменава пряко в Стария Завет, но в пророчествата се срещат някои подробности, които се отнасят само до разпятието, като напр. Псалм 22:16: "прободоха ръцете Ми и краката Ми". Апостол Павел отнася старозаветния стих: "защото обесеният е проклет от Бога" (Второзаконие 21:23) към разпънатия Исус (Галатяни 3:13). Възприетият от персите начин на умъртвяване е смятан от римляните за "най-жестокият и ужасният" (Цицерон), и "най-позорният" (Тацит). Кръстът е бил включен в Божия план; Исус "издържа кръста, като презря срама" (Евреи 12:2). "И стана послушен до смърт, даже смърт на кръст" (Филипяни 2:8). Възможността за друг вид смърт - пребиване с камъни, обезглавяване, отравяне, удавяне - би трябвало да се изключи чрез аналогията между грехопадението и изкуплението: грехът дойде от дърво, дървото на познаване на добро и зло (Битие 2:17); той трябваше и да се изкупи на дърво - кръстът на Голгота е дървото на проклятието (Галатяни 3:13). Исус умира безславно, изключен от всякаква човешка общност; Той е проклет.

Мойсеевият закон осъжда грешника на проклятие. Това проклятие виси над всички хора след грехопадението. Исус взе на Себе Си Божието проклятие вместо нас. Словото на кръста е спасителното послание за всички хора, които чрез греховете си са под проклятието.

Папа Йоан Павел II веднъж нарече Освиенцим Голготата на 20-ти век. В този смисъл днес съществува едно теологично направление, което вижда Исус в солидарност с всички други страдащи, измъчвани и убивани хора, които са страдали като Него и са умрели от ужасна смърт. Кръстната смърт на Христос не бива никога и по никакъв начин да се сравнява със смъртта на други хора, нито Неговият кръст - с кръстовете, които са били издигани в Ерусалим или Рим. Кръстът на Христос, Божия Син, е от друго качество, различно от качеството на всички други кръстове. Исус изстрада не само несправедливостта на силните на деня, но единствен понесе Божия гняв към греха. Само Той беше жертвеният Агнец, който понесе като замести божията присъда "за мнозина". "Словото на кръста" (1 Коринтяни 1:18) оттогава е центърът на християнското послание. Затова Павел има да казва само едно: "защото бях решил да не зная между вас нищо друго освен Исус Христос, и то Христос разпънат" (1 Коринтяни 2:2). А. Л. Кохил ни показва значението на кръста в една известна песен:

"Който погледне с вяра към Исус на кръста, ще получи спасение в същия миг; затова погледни към Него, изпратения от Отца, който заради тебе понесе страдания."


ВСП3: Как е възможно Исус да е умрял преди 2000 години за грехове, които ние извършваме сега?

ОВСП3: Божият спасителен план за падналия човек е съществувал още преди създаването на света (Ефесяни 1:4), защото, давайки свобода на човека, Бог не само е имал предвид възможността за грехопадението, но дори го е предвидил. Бог би могъл да извърши спасението чрез Господ Исус Христос както веднага след грехопадението, така и в края на световната история; важното е, че това става веднъж (Евреи 9:28). В първия случай цената за греха е платена предварително, а във втория случай това става с обратно действие. В търговската практика са познати и двата случая: предварително плащане и отложено плащане. В Своята мъдрост Бог е определил "оптималния момент". Предвид на това в Посланието към галатяните се казва (4:4): "А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си." Хората, които са живели преди идването на Исус и са спазвали тогавашните Божии указания, са спасени точно по същия начин чрез жертвата на Голгота, както и тези, които са родени след това и са приели евангелието (Евреи 9:15). В Римляни 5:8 е изразен времевият аспект на извършеното за нас спасение: "Но Бог доказва Своята любов към нас в това, че още когато бяхме грешници Христос умря за нас."

По времето на Авраам или Йов законът все още не е съществувал. Тези хора са действали според своята съвест и са се доверявали на Бога. Той им е счел това за праведност (Римляни 4:3). По времето на Давид заповедите от Синай са съществували отдавна. Те са били мерилото за праведността пред Бога; греховете са били изкупвани чрез жертви на животни. Но тези жертви не са можели да покрият греха (Евреи 10:4), те просто са били указание за идващата жертва на Исус. По тази причина Той е наречен "Божият Агнец, който носи греха на света" (Йоан 1:24). Едва чрез Неговата жертва е извършено окончателното покриване на вината. Ние живеем във времето на изпълнената жертва. Затова преобразите (жертвите на животни) са вече отменени и ние получаваме прошка въз основа на извършената истинска жертва.


ВСП4: Не би ли било по-ефективно, ако Исус беше страдал само за греховете на хората, които молят за прошка, вместо за греховете на целия свят?

ОВСП4: Според Божия закон над греха тегне смъртна присъда (Римляни 6:23). Нека си представим, че въз основа на евангелието за Исус Христос в цялата световна история се беше обърнал само един човек, тогава цената за греха на този единствен човек също би била смърт. Авторът се присъединява към мисълта на Херман Бецел, че любовта на Исус е била толкова голяма, че Той би провел тази спасителна акция дори и за един единствен покаял се човек. От друга страна извършеното спасително дело е от такава величина, че стига за всички хора. Затова Йоан Кръстител казва: "Ето Божият Агнец, който носи греха на света" (Йоан 1:29). Прошка може да приеме всеки, който желае. Следващата случка би могла да ни изясни това по-нагледно:

Един заможен ирландски земеделец веднъж изнесъл на работещите в имотите си доста оригинална проповед. Той оповестил на всички важни места из обширните си земи следното съобщение:

"В идващия понеделник във времето от 10 до 12 часа ще се намирам в бюрото на резиденцията си. В това време съм готов да изплатя всички дългове на своите работници. Носете неплатените си сметки."

Това необикновено предложение дни наред било предмет на разговори. Някои мислели, че това е лоша шега, други - че има някаква зла умисъл, защото такова нещо не им било предлагано никога досега. Обявеният ден дошъл. Събрало се множество хора. Точно в 10 часа господарят влязъл в бюрото си. Никой не се осмелявал да пристъпи. Хората обсъждали истинността на подписа и евентуалните мотиви на шефа. Най-накрая в 11,30 дошла една възрастна двойка. Мъжът с вързоп сметки в ръка попитал с треперещ глас дали тук се плащат сметките. Подиграли му се: "Досега нищо не е платено!" Друг казал: "Още никой не е опитал, но ако той наистина го прави, тогава елате бързо и ни кажете." Въпреки подигравките двамата старци се осмелили. Те били посрещнати с радост. Всички суми били събрани и те получили от господаря си подписан чек за цялата сума. Когато, изпълнени с благодарност, те искали да излязат навън, господарят казал: "Моля ви, останете тук до 12 часа, докато затворя бюрото." Двамата старци посочили чакащата отвън тълпа, която искала да чуе от тях за случилото се, дали предложението е истинско. Получили твърд отказ: "Вие повярвахте на думите ми, и тези, които са отвън, трябва да направят същото, ако искат да им се изплатят задълженията. Предложението на господаря важало за всички негови хора и неговите пари били предостатъчни за изплащането на всички дългове. Без задължения обаче останала само възрастната двойка, която се доверила на думите му." (Това се отнася за теб, Ф, Кьониг, стр. 127 и сл., със съкращения)

По същия начин смъртта на Исус е достатъчна за изкуплението на всички хора: "И както чрез едно прегрешение (на Адам) дойде осъждането на всичките хора, така и чрез едно праведно дело (на Исус) дойде на всичките хора оправданието, което докарва живот" (Римляни 5:18). Спасителното предложение се отнася до всеки и затова може да се проповядва на всеки човек. Но спасени са само тези, които се осмеляват да повярват на думите на Исус и лично Го приемат.


ВСП5: Въз основа на жертвената смърт на Исус Христос Бог предлага прошка за греховете на всички хора. Защо тогава Бог не опрости направо всички?

ОВСП5: Въз основа на жертвената смърт на Исус Бог предлага на всички хора спасението, затова апостол Павел така всеобхватно проповядва пред Ареопага: "Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят" (Деяния 17:30). Всички могат да се спасят и да не погинат поради грехопадението. Щом като е можело да бъде простено на Павел, който се е стремял да унищожи Божията църква, колко повече на всеки друг! от двамата разбойници, които са били разпънати заедно с Господ Исус, се е спасил този, който е отишъл при Него с вината си. Другият е отхвърлил Исус и Му се е подиграл, и с това е останал в греховете си. Виждаме, че Бог не дава общо опрощение, а действа според свободното решение на всеки отделен човек.

"Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклятието; затова изберете живота, за да живееш ти и потомството ти" (Второзаконие 30:19).

"И да кажеш на този народ: Така казва Господ: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта" (Еремия 21:8).

Този, който действително търси прошката, на него тя ще се даде въпреки големите му прегрешения: "Ако са греховете ви като мораво,.." (Исая 1:18). Това може да се обясни и така: човек не погива поради греха си, а поради волята си, т.е. поради нежеланието си да се покае. В небесата при Бога има само доброволци, никой не бива настанен там насила.


ВСП6: Според мен има възможност за спасение и след смъртта. Божията благодат би трябвало да е по-голяма от това, което казвате.

ОВСП6: Този въпрос се поставя много често, когато наистина се тревожим за спасението на хора, които са ни били близки. На практика изникват доста въпроси: какво става с хората:

- които са чули за Исус по разводнен или изопачен начин?

- с тези, които в своите църкви са получили като християнско послание едностранни, често политически ориентирани представи, и в които същинското християнско послание е доста неясно?

- с тези, които имат документ, че са християни, но не са живели така, както казва Библията?

- тези, при които евангелизационните ни усилия са останали напразни, защото не сме намерили правилния подход към сърцата им или защото те не са приели евангелието?

- с тези, които са били възпитани в съзнателен атеизъм или в секти с погрешни учения?

- с многото млади хора, на които днес точно в часа по религия в училище им се преподава за привидната недостоверност на Библията, и които по тази причина никога повече в живота си няма да се занимаят с въпросите на вярата?

- и накрая с хората, които поради прегрешенията си никога не са имали възможността да попаднат в сферата на влияние на евангелието?

Тези въпроси предизвикват много размишления и водят до различни групи отговори, които се основават или на спасение след смъртта, или изобщо изключват възможността за вечна гибел. Тук ще споменем само някои от противоречащите си идеи:

1. Всеопростителите твърдят, че след едно време на осъждане всички, без изключение, ще бъдат спасени. Както Сталин и Хитлер, така и спиритистите и нихилистите (по-подробно в Г3: 69-71).

2. Според католическото схващане вярващите, които се нуждаят от очистване, ще отидат в чистилището, преди да бъдат допуснати до небето. Това учение е основано от Августин и папа Григорий Велики. Допускането, че страданията на бедните души в чистилището могат да се съкратят чрез ходатайствените молитви на живите, става причина през Средновековието да се въведе празникът задушница и опрощаване на греховете.

3. При мормоните съществува възможността техни членове да се кръщават на мястото на вече починали, за да могат по този начин да се спасят невярващи дори и от предишни поколения.

4. Според учението на Свидетелите на Йехова за хората няма нито рай, нито ад. За техните последователи ще има нова земя, вместо вечно общение с Бога и Неговия Син Исус Христос в небесата. Другите остават в гроба или могат да излязат на свобода чрез т. нар. "изкупителна жертва".

5. Новоапостолската църква е въвела "служба за мъртвите", при която самозваните апостоли могат да въздействат и в света на мъртвите. Тяхното спасение се осъществява от починалите вече апостоли, които продължават "спасителната си работа" в задгробния свят.

6. Други групировки застъпват учението, според което починалите вярващи в Христос отиват на небето, а невярващите биват окончателно унищожени, така че повече не съществуват.

7. Едно друго схващане се основава на стиха в 1 Петрово 3:18-20, от който някои тълкуватели извеждат заключението, че ще има проповядване в царството на мъртвите с цел спасение. (по-подробно вж. Г3: 63-90)

Всички тези схващания се опитват - сигурно с добри намерения - да дадат надежда на споменатите по-горе групи хора. Всички тези спекулации изобщо не могат да ни помогнат, затова ние ще попитаме Този, който единствен може да ни помогне - Бог в Своето слово. Нека се опитаме с помощта на библейските текстове да проверим дали съществува възможност за спасение след смъртта. Тъй като тук става дума за извънредно важен въпрос, можем да изходим от това, че Бог няма да ни остави в неизвестност за Него (ср. тезис Б51 в приложението, част I). Също така Библията ще ни помогне да разпознаем лъжеучителите, за да не бъдем заблудени от техните учения.

1. След смъртта идва съд. В светлината на Библията се разкриват всички представи, според които предоставянето на възможност за спасение на човека след смъртта се разглежда като заблуждение и човешка фантазия, защото "... е определено на човеците веднъж да умрат, а след това - съд" (Евреи 9:27). Това се отнася както за хора, които в някаква форма са дошли в съприкосновение с Божието послание, така и за такива, които никога не са го чули: "понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище" (Римляни 14:10). Този съд Бог е предоставил на Своя Син. Няма да се съди това, което е станало отвъд границата на смъртта, а делата тук и днес: "защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло" (2 Коринтяни 5:10). От този съд никой не е изключен: вярващи, равнодушни, свободомислещи, заблудени, езичници... накратко - целият свят (Деяния 17:31).

2. Критериите за съда. Критериите за Божия съд не подлежат на никакъв произвол: никой не се предпочита и никой не се ощетява (1 Петрово 1:17; Римляни 2:11). Бог ни е известил Своите критерии. Ние ще бъдем съдени според библейската мярка: "... словото, което говорих, то ще го съди в последния ден" (Йоан 12:48). Нека обобщим най-важните критерии според Светото писание:

а) Според Божията справедливост. Трябва да бъдем напълно сигурни: "Наистина Бог няма да извърши беззаконие, нито Всемогъщият ще изкриви съда." (Йов 34:12), защото той е справедлив съдия (2 Тимотей 4:8). Тук няма да има никакви извъртания и изопачения, защото истината и справедливостта ще се изявят в пълна светлина: "Господи, Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди" (Откровение 16:7).

б) Според мярката на това, което ни е поверено. Нито един човек не е еднакъв с друг, и на всекиго е поверено нещо различно. Неевангелизираните езичници имат минимални познания за Бога, изхождащи от мирозданието (Римляни 1:20). и от тяхната съвест (Римляни 2:15). Един богат човек има повече възможности да подкрепи разпространението на евангелието, отколкото един беден. Надареният с интелектуални способности има особена отговорност. Има разлика между този, който живее при диктатура с многобройни ограничения, и този, който може да действа в свободна страна. Господ казва в Лука 12:48: "И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще изискват."

в) Според нашите дела. Бог познава делата на всеки един от нас и ще въздаде на всекиго според делата му (Римляни 2:6). Дела да както извършените ни действия (Матей 25:34-40), така и неизвършените (Матей 25:41-46). Действията на всички хора са записани в Божиите книги и въз основа на тях те ще бъдат съдени (Откровение 20:12-13).

г) Според нашите плодове. Това, което правим в името на Исус (Лука 19:13) - нашето поведение, нашите действия - обозначено от Библията като нетленен плод (Йоан 15:16). Той е основният критерий за преценката в съда (Лука 19:16-27). Когато всички мъртви дела изгорят, трайното ще бъде възнаградено (1 Коринтяни 3:14).

д) Според нашата любов. Любовта е един особен плод, защото е най-големият от всички (1 Коринтяни 13:13). Тя е изпълнението на закона (Римляни 13:10). Тук се има предвид това, което правим в любовта си към Бога (Матей 22:37) и любовта към Исус Христос (Йоан 21:15). Самопожертвувателната любов се отличава от любовта по сметка: "Защото, ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада?" (Матей 5:46). Фарисеят Симон беше поканил Исус в своята къща, без дори да му даде вода да си измие краката, грешницата обаче помаза краката Му със скъпоценно миро (Лука 7:44). Тя получи прошка за много повече грехове и затова отдаде на Господа много повече любов (Лука 7:47). Любовта е плод на Духа (Галатяни 5:22), тя има вечно значение.

е) Според нашите думи. Според казаното от Исус нашите думи имат решаващо значение за вечността. Този аспект на съда може би осъзнаваме в най-малка степен.

"И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден, защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш" (Матей 12:36-37).

ж) Според нашата отговорност. Ние сме призвани към отговорност според сътворената структура на личността ни. Бог ни е дал голяма свобода да носим тази отговорност. Също и в случаи на заблуда ние сме отговорни за своите действия. Въпреки че неподчинението на Адам е станало не по негова воля, а чрез заблуда, той е трябвало да понесе последиците. Тъй като заблудите във вярата водят към погибел, библейските предупреждения в това отношение са много настойчиви (напр. Матей 24:11-13; Ефесяни 4:14; 5:6; 2 Тимотей 2:16-18). По тази причина лъжеучителите в сектите не бива да бъдат подценявани относно последиците от техните действия.

з) Според отношението ни към Исус Христос. Нашето лично отношение към Божия Син е решаващият момент: "Който вярва в Сина, има вечен живот, а който не слуша Сина, няма да види живот, а Божият гняв остава върху него" (Йоан 3:36). Грехът е навлякъл проклятие на всички хора (Римляни 5:18). Единственият изход е нашата връзка с Христос: "И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус" (Римляни 8:1).

3. Присъдата в съда. Всеки отделен човек ще бъде съден индивидуално, според гореспоменатите критерии. Няма да бъде пропуснат нито един аспект в живота на човека. Какво ще гласи крайната присъда? Ще има разделение на хората на две, формулирано от Исус по следния начин: "Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот и малцина са онези, които ги намират" (Матей 7:13-14).

Няма никакъв "среден път" за нерешителните и няма никакво неутрално място между небето и ада. Накрая - както вече виждаме и в този живот - ще различаваме само спасени и погинали. На едната група Господ ще каже: "Елате вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света" (Матей 25:34), а другите ще чуят: "Не ви зная откъде сте... махнете се от Мен всички вие, които вършите неправда" (Лука 13:25-27). В последната група влизат не само невярващите и езичниците, но и хора, които са знаели за посланието на Исус, но не са му служили в послушание. Те ще казват учудено: "Ядохме и пихме пред Теб и в нашите улици си поучавал" (Лука 13:26).

4. Нашите позиции. Според Библията след смъртта няма никакви възможности за спасение. Решението трябва да се вземе в този живот, затова Господ Исус казва: "Борете се да влезете през тясната врата" (Лука 13:24). В съда ще бъдат отворени книгите, съдържащи всички подробности на нашите дела (Откровение 20:12). Блажени са тези, чиито имена са записани в книгата на живота. Нехристиянските религии нямат никаква спасителна сила. Как ще бъдат спасени хората, които никога не са чували спасителното послание, но са се стремели към Бога (Деяния 17:27) и към вечния живот (Римляни 2:7), това не знаем. Но за нас, които сме чули евангелието, няма никакво извинение, никакво измъкване (Евреи 2:3), ако не приемем спасението. Ние сме имали възможността да се спасим. Как се приема това спасение, е обяснено подробно в приложението (част I, т. 10).

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Свързани:

Въпроси, които се задават много често iconВъпроси, които се задават много често
Фрауенкирхе голяма част от посетителите бяха от нехристиянски среди. Имаше възможност също така след събирането да се задават въпроси...
Въпроси, които се задават много често iconИзказване на светлин русев
...
Въпроси, които се задават много често iconКогато бях районен пастор, един от по-интересните елементи на работата ми беше да отговарям на въпроси за дадена дума или фраза от оригиналния библейски език
Като студенти, изучаващи еврейски език за първа година, членовете имат безпрецедентен достъп до Интернет и софтуерни ресурси, които...
Въпроси, които се задават много често iconКакви са видовете Аутизъм Аутистично разтройство
Много преди получаване на диагноза Аутизъм, родителите се съмняват, че нещо е различно в тяхното дете. След тестването и консултациите...
Въпроси, които се задават много често iconИмате ли много различни занимания, с които запълвате свободното си време ?
Често ли се притеснявате за неща, които не е трябвало да направите или казвате ?
Въпроси, които се задават много често iconКонспект въпроси по
Задават се и се обосновават основните системни теxникоикономически xарактеристики и параметри, като технология, бързодействие, захранване,...
Въпроси, които се задават много често iconПараметри които характеризират мощността при работата на климатиците в режим на отопление
Често пъти, особено в режим на топло, много потребители на климатици, а и много сервизни техници не могат да установят има ли проблем...
Въпроси, които се задават много често iconПрограми с разклонена структура алгоритмите много често са разклонени. Разклоненията в програмите се описват чрез условния оператор и оператора за избор на вариант, които ще разгледаме по-долу.
Алгоритмите много често са разклонени. Разклоненията в програмите се описват чрез условния оператор и оператора за избор на вариант,...
Въпроси, които се задават много често iconОсновни въпроси на икономиката. Ограниченост на ресурсите и неограничените потребности. Алтернативни разходи. Граница на производствените възможности
Основни въпроси всяко общество независимо от формата на организацията му има да решава много икономически проблеми, които в обобщен...
Въпроси, които се задават много често iconВитамини и хранителни добавки при учениците
Все по-често и все повече родители, а и отговорни институции, си задават въпроса „Не се ли отнасяме твърде безотговорно към учениците...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом