Въпроси, които се задават много често




ИмеВъпроси, които се задават много често
страница5/13
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер1.36 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://g12tfm.eu/vaprosi_koito_se_zadavat_mnogo_chesto.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

ВС9: Колко е траел един ден от Сътворението?

ОВС9: По този въпрос е дискутирано твърде горещо, защото са развити много теории, които взаимно си противоречат. Най-бързо ще стигнем до отговора, ако изясним най-напред броя на използваните информационни източници. Нито една от съвременните науки не ни дава данни или факти, които да можем да интерпретираме. Информация за това черпим от казаното от Бога в Библията - в Битие и в заповедите на Синайската планина.

Разказът за сътворението е построен по строга хронология, при което отделните дела са извършени в 6 последователни дни. И тук Библията се проявява като стриктна книга (сравни с теза В8О в приложението, част I), като при използването на една физична единица се споменава и съответният метод на измерване (Битие 1:14). По този начин дължината на един ден е дефинирана достатъчно точно дори и за научните претенции: това е онзи геоастрономичен период от време, който се определя от продължителността на едно завъртане на Земята около оста й и възлиза на 24 часа. В десетте заповеди от Синай Бог обосновава шестте работни дни и деня за почивка като указание за седмицата на сътворението: "Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа... защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всички, което е в тях, а на седмия ден си почина" (Изход 20:9-10). В подкрепа на еволюционното учение се правят опити дните от сътворението да се представят като по-дълги периоди. При това стиха от Псалм 90:4: "Защото хиляда години са пред Теб като вчерашния ден, който е преминал" произволно се замества в Битие 1 като в математическа формула. (В Псалм 90 и във 2 Петрово 3:8 става въпрос за Бога като Вечния, който не се подчинява на хода на времето.) Тази "библейска математика" води до еволюционно удължаване на времето с 1:365000, но трябва да я отхвърлим като неправилна. Със същото време бихме могли да парафразираме Матей 27:63, в резултат на което би се получило: "След 3000 години ще възкръсна." Някои критици често ни упрекват, че вярата в това, че "Бог е създал Вселената за шест дни" не е необходима за спасението. Тук бих попитал: Вярвате ли, че Исус е възкръснал след 3 дни? Отговорът на този въпрос почти винаги е да. Тогава продължавам: Фактът, че Исус е възкръснал след 3 дни също не е пряко свързан с моето спасение. Защо тогава да правим такива разлики по отношение на една и съща Библия? В едното вярваме, а на другото не се доверяваме? Някои други аргументи за седмицата на сътворението и доводи против произволното преиначаване на дните в епохи са обсъдени по-подробно в Г2.


ВС10: Има ли две противоречащи си сведения за Сътворението?

ОВС10: Първите две глави и други части на Библията се занимават с тематиката на сътворението. Всички сведения за сътворението се допълват и в целостта си дават едно подробно описание на творческите действия на Бога. При работа с Библията има две противопоставящи се линии: вярно на Библията и критично отношение към нея. Решението в едната или в другата посока става едва в Новия Завет при интерпретирането на възкресението на Исус и Неговите чудеса. Разделянето на тези две напълно различаващи се разбирания на Писанието започва обаче още в началото на Библията.

1. Вярно на Библията схващане. Сведенията за сътворението според Битие 1 и 2 (както всички други части на Библията, които според 2 Тимотей 3:16 са написани с Божие водителство), не са написани по човешки, а сам Бог е източникът на тази информация. Нито един човек не е бил свидетел на творческите действия на Бога и само Той, чрез откровенията Си, може да ни съобщи в каква поредица и според какви принципи е творил. В крещящо противоречие с това схващане е следната ръководна идея:

2. Критично схващане. Тук сведенията за сътворението в Битие 1-2:3 и 2:4-2:25 трябва да се разделят и да се припишат на различни автори: елоистите (нов източник) и яхвистите (по-стар източник), които са променили собствените си възгледи за произхода на света и живота. След вавилонския плен отделните части са обединени в общо произведение. За да се подкрепи тази хипотеза за два източника, се прибягва до постулирането на противоречия и различно време на възникване на двата разказа. Двата главни аргумента, които се привеждат, са:

а) Разказите се различават по различните имена на Бога (Елохим, Яхве).

б) Текстовете си противоречат по реда на сътворението "растения - животни - човек" в първия разказ и "човек - растения - животни" във втория.

Срещу тези два аргумента на критичната хипотеза има важни доводи:

Към а): В Библията Бог ни се разкрива като Отец, Син и Свети Дух с повече от 700 имена (виж също въпрос ВБ3), за да може да ни покаже многобройните Си качества. Да приписваме различните Божи имена на различни автори, по логиката на горното схващане би означавало, че авторите трябва да са най-малко 700. Това е едно произволно допускане, което изобщо не съответства на цялостното свидетелство на Библията.

Към б): След Битие 2:4 не започва друг разказ за сътворението, произхождащ от друг източник, а просто един детайл, описващ сътворението на човека по-подробно. Тук става въпрос за паралелно сведение на Битие 1:2:3, но с друга цел - централната тема може лесно да се разпознае: "Как, къде, в какъв ред и в какво отношение един към друг Бог е създал двамата първи човека?" Този метод на разказване намираме и в други библейски сведения, където едно събитие първоначално се представя хронологично и в цялост, а при повторното разказване се набляга на по-важните детайли. В ст. 8 изрично се казва, че Бог е насадил градината. Насаждането на градина предполага вече съществуващи растения. След насаждането се казва: "И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво" (ст. 9); това също не бива да се бърка със създаването на дърветата. Използваните думи "насади" и "да произраства", за разлика от използваните в Бит. 1, не са глаголи за творческо действие, защото те описват дейности, които използват вече съществуващи неща. Интерпретацията на ст. 19 също е от голямо значение. Ако той се разгледа изолирано и от него се извади заключение (в нарушение на принципа на тълкуване А4, вж. приложение, част II), може да се каже, че животните са създадени след човека. Ако се съобразим със силната антропоцентричност (насоченост към човека) на Битие 2:7-25, тогава е ясно, че вече не става въпрос за момента на създаване на животните, а за изпробване на умствено-говорните спосоности на току-що създадения човек - как той ще назове животните. Подчиненото изречение иска само да наблегне на това, че изброените животни - забележително е, че се споменават предимно полски животни, които произхождат от един и същи ден на сътворението като човека - също са произлезли от ръката на Твореца. В немското издание този контекст е изяснен чрез превеждането на еврейския текст от ст. 19 с две различни времена на глаголите ("приведе" в минало свършено, "беше създал" в минало предварително).

"И Господ Бог, който беше създал от земята всички полски зверове и всички въздушни птици, ги приведе пред човека, за да види как ще ги наименува" (Битие 2:19).


ВС11: Възможно ли е било да се поберат динозаврите в Ноевия ковчег?

ОВС11: В 40-та глава на книгата Йов динозаврите не само се споменават, но дори са описани и подробности от устройството на телата им (ст. 15-18, 23):

"Погледни сега веемота, който съм направил заедно с теб. Яде трева като вол. Ето, в слабините му е силата му и мощта му — в мускулите на корема му. Накланя опашката си като кедър, жилите на бедрата му са оплетени здраво. Костите му са като бронзови цеви, ребрата му са като железни лостове. ... Ако се разлее река, той не бърза да бяга, не го е грижа, ако и Йордан да се устреми в устата му."

Лутер не е превел името на животното веемот, тъй като по негово време не е живяло животно, на което би подхождало горното описание. Силната опашка ни насочва към крокодил, но той е месояден и не съответства на горния текст. Друго голямо и живеещо предимно във водата животно, което да е тревопасно, е хипопотамът. Но неговата кандидатура също отпада, защото той има малка перкообразна опашка. Остават само онези гигантски животни от рода на динозаврите, към които това описание подхожда точно. Книгата Йов принадлежи към най-старите книги на Библията, чието време на възникване обаче не е известно. Поради променената от потопа земна повърхност с различни планини, реки, езера и океани споменаването на Йордан в Йов 40:23 е ясно указание за времето след потопа, в което все още са живели динозаври. Следователно тези животни също би трябвало да са спасени с Ноевия ковчег. Възрастните животни биха заели доста място в ковчега, така че може да се предполага, че Ной е взел само млади екземпляри или яйца. Във времето след потопа тези животни не са намерили вече подходящите природни и климатични условия, за които са били създадени, и впоследствие са измрели. Това обяснение за края на динозаврите е много по-естествено от другите хипотези, измисляни в противоречие с библейските сведения.


ВС12: Коя е според вас научната аргументация, която най-добре доказва Сътворението и опровергава еволюционното развитие?

ОВС12: Животът ни се разкрива в такива разнообразни форми, че дори едно просто едноклетъчно, при цялата си простота, е изградено толкова комплексно и целенасочено, както никое произведение на човешкия откривателски дух. За обяснението на живота и неговия произход има две принципно различни възможности: еволюция и сътворение. Според еволюционното учение животът се дефинира по следния начин:

"Животът е едно чисто материално явление, което трябва да може да се опише по физико-химичен път и се отличава от неживата природа по своята сложност."

Междувременно срещу еволюционното учение бяха приведени важни доводи от много учени от различни области (напр. информатика, биология, астрономия, палеонтология, геология, медицина). В основата на противоречието сътворение/еволюция стои един неразрешим спори, чиито причини са в различните тезиси на двата модела (вж. ВС1). От тази патова ситуация би могло да се излезе само ако съществуваше една система, която да се ориентира само по научни експериментални закони. Тези закони трябва да се формулират доста ясно и конкретно и да могат да бъдат експериментално проверени. Един единствен експериментално доказуем противен пример оборва дадена хипотеза. Ако това не стане, тя получава значението на природен закон и придобива голям авторитет за преценката на все още непознати случаи. В този смисъл само експериментално доказаният закон за запазване на енергията става универсално приложим. Единственият по рода си полет до Луната стана възможен, защото при всички необходими предварителни изчисления се изхождаше от строгото спазване на закона за запазване на енергията. Подобен авторитет и валидност имат и експерименталните закони на информацията, така че тук за първи път имаме възможността да достигнем до обоснована аргументация на природните закони. Материята и енергията са необходими основни величини на живота, но чрез тях не можем да направим разлика между живите и неживите системи. Основен белег на всички живи същества е съдържащата се в тях информация за основни жизнени процеси (реализиране на всички жизнени функции, генетична информация за размножението). Процесите на пренасяне на информацията играят основна роля при всичко, което живее. Например, когато насекомите пренасят полени на цветовете на растенията, това на първо място е процес на пренос на информация (генетична); участващата материя тук не е от значение. С това животът в никакъв случай не е напълно описан, а е засегнат само един извънредно важен фактор.

Най-комплексната система за обработка на информация безспорно е човекът. Ако съберем заедно всички информационни процеси в човека, т.е. съзнателните (говор, информационно управление на волевите моторни движения) и несъзнателните (информационно управляеми функции на органите, хормоналната система), то дневно се обработват около 1024 бита. Тази астрономическа стойност на количеството информация превишава цялото знание на човечеството, което е съхранено в библиотеките на света (1018 бита) с около един милион пъти.

Ако разгледаме въпроса за произхода на живота от гледна точка на теорията на информацията, то при една система, която носи или преработва информация, са налице следните експериментални закони:

1. Няма информация без код.

2. Няма код без свободно и волево договаряне.

3. Няма информация без предавател.

4. Няма информационна верига, без в началото й да стои разумна първопричина.

5. Няма информация без първоначален разумен източник, т.е. информацията по същество е величина, присъща на разума, а не на материята.

6. Няма информация без воля.

7. Няма информация без петте йерархични равнища:

- статистика (аспекти на честотата на срещаните знаци и пренасянето на сигнали)

- синтаксис (аспекти на кода и правила за образуване на изречението)

- семантика (аспекти на значението)

- прагматика (аспекти на действието)

- апобетика (аспекти на резултата и целта).

8. Няма случайна информация (по-подробно в Г5: 94-177 и Г6: 77-94).

В противоречие с еволюционното учение животът може да се дефинира по следния начин:

Живот = материална част (физични и химични аспекти) + нематериална част (информация от разумен източник)

До днес всички концепции за автономно възникване на информацията в материята (напр. хиперцикъла на Айген, молекулярно-дарвинистичните опити на Кюперс) са се провалили. Непонятно е, че Айген още вярва, че може да обоснове някога с чисто материални процеси произхода на информацията: "Ние трябва да търсим един алгоритъм, едно природонаучно предписание за възникване на информацията" (Стъпала към живота, Пипер, 1987 г., стр. 41). Неговото твърдение, че "информацията възниква от неинформацията" (стр. 55) противоречи на всички експериментални закони и не се основава на реалността. Горните осем закона на информацията са били доказвани безброй пъти в практиката и досега не са били опровергани експериментално в нито една лаборатория на света. Така че, логично е да се запитаме дали животът не произхожда от целенасочен творчески процес. За този принцип ни говори Библията. Необходимият от гледна точка на информатиката информационен източник за всяка информация е споменат в Библията още на първата страница: "В начало Бог създаде" (Битие 1:1). Еволюционното учение твърди още, че информацията в живите същества не се нуждае от предавател. Това твърдение се оборва категорично чрез ежедневното опитно потвърждаване на горните информационни закони. Информатиката ни дава днес най-силните аргументи за възникването на живите същества чрез сътворение.

 


4. ВЪПРОСИ ОТНОСНО СПАСЕНИЕТО (ВСП)


ВСП1: Как получаваме това благословение - чрез вяра или чрез дела?

ОВСП1: В Новия Завет намираме две твърдения, които на пръв поглед си противоречат:

а) Спасение чрез вяра: "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона" (Римляни 3:28).

б) Спасение чрез дела: "Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра" (Яков 2:24).

Според централната идея на Новия Завет в Господ Исус Христос има спасителна сила (Йоан 3:16; Марк 16:16; Деяния 13:39; 16:31). Тази спасителна вяра не се състои в считане на библейските факти за верни, а в личната връзка с Божия Син: "Който има Сина, има този живот" (1 Йоан. 5:12). Който се обърне към Господ Исус Христос, преживява с това най-голямата промяна в своя живот. Това си проличава във всекиго по начина на живот и делата: "Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди" (Йоан 14:15); "но и вие свидетелствате" (Йоан 15:27); "търгувайте с това, докато дойда" (Лука 19:14); "в усърдието бъдете нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа" (Римляни 12:11); "на никого не връщайте зло за зло" (Римляни 12:17); "обичайте неприятелите си" (Матей 5:44); "не забравяйте гостолюбието" (Евреи 13:2); "не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си" (Евреи 13:16); "Паси овцете ми" (Йоан 21:17). Службата в името на Исус с практикуването на дадените ни дарби е безусловно следствие на спасителната вяра. Тези действия в Новия Завет се наричат плодове или дела на вярата. Който не действа, е изгубен. "А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби" (Матей 25:30). В противоречие с делата на вярата, при делата на закона (Галатяни 2:16) или мъртвите дела (Евреи 6:1; 9:14) става въпрос за делата на тези, които не вярват. Тук също е в сила следното: когато двама правят едно и също нещо, то далеч не е еднакво. Контекстът на Яков 2:24 (вж. т. б) показва, че вярата на Авраам е водела след себе си конкретни дела: той е бил послушен на Бога, напускайки родината си (Бит. 12:1-6) и е бил готов да пожертва сина си Исаак (Яков 2:21). По същия начин делото на някогашната блудница Раав (Яков 2:25), а именно спасението на израелските съгледвачи в Ханаан е следствие на вярата в Бога (Исус Навин 2:11). Така става ясно, че делата са неотделими от вярата. Точно както човешкото тяло е мъртво без духа, така и вярата е мъртва без съпътстващите я дела (Яков 2:26). Горните стихове не са в противоречие. Тук имаме случай на допълващи се твърдения (вж. принципите на тълкуване А3 и А14 в приложението, част II).

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Свързани:

Въпроси, които се задават много често iconВъпроси, които се задават много често
Фрауенкирхе голяма част от посетителите бяха от нехристиянски среди. Имаше възможност също така след събирането да се задават въпроси...
Въпроси, които се задават много често iconИзказване на светлин русев
...
Въпроси, които се задават много често iconКогато бях районен пастор, един от по-интересните елементи на работата ми беше да отговарям на въпроси за дадена дума или фраза от оригиналния библейски език
Като студенти, изучаващи еврейски език за първа година, членовете имат безпрецедентен достъп до Интернет и софтуерни ресурси, които...
Въпроси, които се задават много често iconКакви са видовете Аутизъм Аутистично разтройство
Много преди получаване на диагноза Аутизъм, родителите се съмняват, че нещо е различно в тяхното дете. След тестването и консултациите...
Въпроси, които се задават много често iconИмате ли много различни занимания, с които запълвате свободното си време ?
Често ли се притеснявате за неща, които не е трябвало да направите или казвате ?
Въпроси, които се задават много често iconКонспект въпроси по
Задават се и се обосновават основните системни теxникоикономически xарактеристики и параметри, като технология, бързодействие, захранване,...
Въпроси, които се задават много често iconПараметри които характеризират мощността при работата на климатиците в режим на отопление
Често пъти, особено в режим на топло, много потребители на климатици, а и много сервизни техници не могат да установят има ли проблем...
Въпроси, които се задават много често iconПрограми с разклонена структура алгоритмите много често са разклонени. Разклоненията в програмите се описват чрез условния оператор и оператора за избор на вариант, които ще разгледаме по-долу.
Алгоритмите много често са разклонени. Разклоненията в програмите се описват чрез условния оператор и оператора за избор на вариант,...
Въпроси, които се задават много често iconОсновни въпроси на икономиката. Ограниченост на ресурсите и неограничените потребности. Алтернативни разходи. Граница на производствените възможности
Основни въпроси всяко общество независимо от формата на организацията му има да решава много икономически проблеми, които в обобщен...
Въпроси, които се задават много често iconВитамини и хранителни добавки при учениците
Все по-често и все повече родители, а и отговорни институции, си задават въпроса „Не се ли отнасяме твърде безотговорно към учениците...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом