Окончателно




ИмеОкончателно
страница1/2
Дата на преобразуване11.11.2012
Размер325.09 Kb.
ТипРешение
източникhttp://www.justice.government.bg/new/Documents/Verdicts/CASE_ILIA_STEFANOV_v_BG.doc
  1   2






ПЕТИ СЪСТАВ


ДЕЛО: ИЛИЯ СТЕФАНОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ


(Жалба № 65755/01)


РЕШЕНИЕ


СТРАСБУРГ


22 май 2008 г.


ОКОНЧАТЕЛНО


22/08/2008




Това решение може да претърпи редакционни промени.

По делото Илия Стефанов срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващо в състав::

Пеер Лоренцен (Peer Lorenzen), председател,

Снежана Ботушарова (Snejana Botoucharova),

Карел Юнгвирт (Karel Jungwiert),

Райт Марусте(Rait Maruste),

Ренате Йегер (Renate Jaeger),

Марк Вилигер (Mark Villiger),

Изабел Берро Льофевр (Isabelle Berro-Lefèvre), съдии,

и Клаудия (Claudia Westerdiek), секретар на отделението,

След като обсъди въпросите в закрито заседание, проведено на 29 април 2008 г. постановява следното решение, което беше прието на посочената по-горе дата:


ПРОЦЕСЪТ

1. Делото е заведено по жалба ( № 65755/01) срещу Република България, подадена в Съда на основание на член 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ( "Конвенцията") от г-н Илия Павлов Стефанов , български гражданин, роден през 1967 г., живущ в София ("жалбоподателят"), на 19 декември 2000 година.

2. Жалбоподателят се представлява пред Съда от г-н Н. Руневски, адвокат, който практикува в София. Българското правителство ("Правителството") се представлява пред Съда от техния представител, г-жа М. Коцева, от Министерството на правосъдието.

3. Жалбоподателят твърди конкретно, че извършеното претърсване и изземване в офиса му е незаконно и неоправдано, че неговият мобилен телефон е подслушван незаконно, и че той не е имал ефективни средства за правна защита по отношение на тези действия.

4. На 3 октомври 2005 г. Съдът решава да уведоми правителството за жалбата. Съгласно разпоредбите на член 29 § 3 на Конвенцията, решава да разгледа жалбата по същество, едновременно с нейната допустимост.

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

5. Жалбоподателят е практикуващ адвокат. Той е член на Софийската Адвокатска Колеги от 1994 г. насам. Неговият офис е разположен в центъра на гр. София.

6. На 23 ноември 2000 г., лицето - Р.С. внася жалба във Второ РПУ - София. Той твърди, че предния ден, 22 ноември 2000 г., е отвлечен от няколко лица, които работят за бившия му работодател, компанията МИГ Груп АД. Той е отведен при лицето г-н K.Г., служител на тази компания, който заплашва него и семейството му с насилие, поради невъзстановяването на пари, които дължи на дружеството. По-късно той е отведен в офиса на жалбоподателя, където е принуден да подпише писмено уверение за плащане на пари, както и договор за предаване на своя автомобил. Всички тези документи са изготвени от жалбоподателя.

7. На 24 ноември 2000 г., жалбата на г-н Р.С. е насочена към Първо РПУ в София, където на 29 ноември 2000 се открива наказателно разследване срещу неизвестен извършител относно твърденията за изнудване в съгласно член 214, ал. 1 от Наказателния кодекс 1968 .

8. Около обяд на 29 ноември 2000 г., полицията довежда г-н K.Г. и две други лица за разпит. За ареста на г-н K.Г. е информиран жалбоподателят, който е юридически съветник на МИГ Груп АД. Той се обажда на полицейския служител, отговарящ за случая като предлага да сътрудничи, като отиде в полицейското управление.

9. Жалбоподателят отива в полицейското управление около 14 часа на 29 ноември 2000 година. След като влиза в сградата, е отведен в помещение, в което вижда няколко други лица, призовани за разпит, и не му се позволява да си тръгне. Въпреки това, не е издадена заповед за арестуването му, а в 16:00 часа полицията решава да задържи г-н K.Г. и другите две лица, за двадесет и четири часа.

10. Между 18:30 ч. и 19:00 ч. на същия ден, служителят, отговарящ за разследването разпитва жалбоподателя като свидетел. Жалбоподателят заявява, че познава г-н Р.С., тъй като той е служител на МИГ Груп АД. Въпреки това, той заявява, че не го е виждал на 22 ноември 2000 г. и напълно отрича твърденията, че на този ден г-н Р.С. е принуден да подпише някои документи в офиса на жалбоподателя. Той казва също, че има компютър в офиса си и че г-н K.Г. е негов клиент. След разпита на жалбоподателя, му е позволено да напусне полицейското управление.

11. В 20:00 ч. на същия ден, няколко полицейски служители запечатат вратата на офиса на жалбоподателя и поставят стража пред вратата.

12. Жалбоподателят твърди, че малко след това, мобилният му телефон е подслушван, за което свидетелства постоянен шум по линията. Правителството отрича това, като заявява, че следственото дело не съдържа никакъв документ, свързан с подслушване. В подкрепа на това, те правят опис на всички документи по преписката.

13. В 14:40 ч. на следващия ден, 30 ноември 2000 г. полицейски служител, отговарящ за случая организира очна ставка между жалбоподателя и г-н Р.С., в качеството им на свидетели, с цел да се елиминират различията между техните версии за събитията от 22 ноември 2000 година. Двамата поддържат своите оригинални версии. Очната ставка завършва в 14:45 часа.

14. В 16:00 часа на 30 ноември 2000 г. полицейският служител, отговарящ за случая изисква от Софийския окръжен съд заповед за обиск на офиса на жалбоподателя. Той заявява, без да дава допълнителни подробности, че въз основа на наличните доказателства има основания да се смята, че обектите и документите, които ще бъдат от значение за разследването, могат да бъдат намерени там. Той също така заявява, че предложеното претърсване ще се извърши същия ден.

15. Към 16:30 ч. същия ден, дежурният съдия в Софийския окръжен съд, като прави преглед на доказателствата, събрани до този момент, издава заповед за обиск на офиса на жалбоподателя. Приема, че има доказателства, достатъчни да се даде възможност на съда да направи правдоподобно предположение, че в офиса се намират обекти, които ще бъдат от значение за делото. По-конкретно, на жертвата на твърденията за престъпление е дадена информация за офиса и се твърди, че доказателствата за това престъпление може да се намерят там.

16. Между 18:30 ч. и 21:40 ч. на същия ден, полицейският служител, отговарящ за делото, подпомогнат от други двама полицаи, изпълнява заповедта за обиск на офиса на жалбоподателя. Те изземват компютър, монитор, принтер и други периферни устройства, тридесет и три дискети, парче хартия с отбелязани регистрационни номера на пет моторни превозни средства, както и сертификат от езикова школа, за завършен курс от г-н Р.С. по английски и немски език. Компютърът и дисковете са намерени на бюрото срещу входната врата, а някои документи са намерени в шкаф за папки до прозореца. Претърсването се извършва в присъствието на двама поемни свидетели, съседи на жалбоподателя. Жалбоподателят пристига на място след началото на претърсването. Полицията съставя протокол, съдържащ опис на конфискуваните предмети. Протоколът е подписан без коментар от поемните лица. Жалбоподателят вписва, че се противопоставя на претърсването, тъй като то е извършено в нарушение на Закона за адвокатурата от 1991 г. (вж. точка 25 по-долу).

След претърсването, офисът на жалбоподателя е запечатан.

17. На 6 декември 2000 г., служителят, отговарящ за случая, се обръща към експерт да определи дали твърдият диск на иззетия компютър и дискетите съдържат файлове, които имат връзка с разследването. Той предоставя компютъра, с всичките периферни устройства и дискети на експерта. На 15 декември 2000 г., експертът информира служителя, че въпреки, че е претърсил съдържанието на твърдия диск и дискетите със специална програма използваща ключови думи, не е намерил такива файлове.

18. Междувременно, на 13 декември 2000 г., жалбоподателят иска от прокуратурата да върне конфискуваните от него вещи.

19. На 5 февруари 2001 г., прокурор от Софийската районна прокуратура решава да прекрати разследването. Той преценява, че въпреки мерките, които са предприети, самоличността на предполагаемите извършители не е установена. Той също така нарежда, компютърът, мониторът, принтерът, периферните устройства и дискетите на жалбоподателя да му бъдат върнати.

20. На 2 март 2001 г., жалбоподателят иска от председателя на Софийския градски съд да го информира дали между 1 октомври и 31 декември 2000 г., съдът е издавал заповед за подслушване на някой от неговите телефони. В писмо от 6 март 2001 г., председателят на Софийския градски съд казва на жалбоподателя, че искането му е оставено без последствие, тъй като неговият правен интерес в тази област следва да е удовлетворен от съществуването на Закона за специалните разузнавателни средства от 1997 г. и член 111 и следващите от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) от 1974 г. (вж. точка 26 по-долу).

II. РЕЛЕВАНТНОТО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

A. Претърсване и изземване в рамките на наказателно производство

21. Член 134 § 1 от НПК, в сила към въпросното време, предвижда, когато има достатъчно основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети или книжа, които могат да имат значение за делото, да се извършва претърсване за откриването и изземването им.

22. Съгласно член 135 § 1 от НПК, в сила към въпросното време, претърсване и изземване в досъдебното производство се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. Заповедта е издадена в извънсъдебно производство, без уведомяване и участие на заинтересованите лица. Изключение от изискването за издаване на заповед е възможно само в неотложни случаи, когато протоколът за извършеното следствено действие се представя за одобряване на съдия не по-късно от 24 часа. (член 135 § 2 от НПК).

23. По правило, претърсване и изземване трябва да се извършват през деня и в присъствието на лицето, което използва помещенията, както и на две поемни лица (член 136 § 1 и 137 § 1 от НПК). Служителите, които извършват претърсването не могат да предприемат действия, които не са необходими за обиска (Член 137 § 4 от НПК).

24. През април 2006 г., тези разпоредби са заменени с членове 159-63 от НПК от 2005 година.

25. Член 18 (1) от Закона за адвокатурата от 1991 г., понастоящем заменен от член 33 (1) от Закона за адвокатурата 2004 г., предвижда, че файловете и книжата на адвокат са неприкосновени и не могат да бъдат проверявани или конфискувани.


B. Прехващане на телефонни комуникации

26. Вътрешният закон, регламентиращ тайно наблюдение е подробно описан в точки 7-51 на решението на Съда в казуса на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България (№ 62540/00, 28 юни 2007 г.).

C. Свидетели по наказателното производство

Член 95 § 1 от НПК, в сила към въпросното време предвижда, че свидетелите в наказателното производство са длъжни да се явят за разпит при призоваване и да останат на разположение на властите, докато е необходимо за тази цел.

D. Законът за отговорността на държавата за вреди от 1988 г.

28. Член 1 (1) от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от 1988 г., който е в сила във въпросното време (на 12 юли 2006 г. променен на Закон за отговорността на държавата и общините за вреди), предвижда държавата да носи отговорност за щети, претърпени от частни лица, в резултат на незаконосъобразни решения, действия или бездействия на държавни служители, извършени в хода на или във връзка с изпълнението на административни актове. Според практиката на Върховния касационен съд, действията на следствието и прокуратурата в рамките на наказателно разследване, не се считат за административни действия и следователно те не носят отговорност по силата на член 1 от закона (реш. № 615 от 10 юли 2001 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2000 г.; тълк. реш. № 3 от 22 април 2004 г. на ВКС по тълк.д. № 3 / 2004 г., ОСГК).

29. Член 2 от закона предвижда отговорност на следствието, прокуратурата и съдилищата в шест ситуации: незаконно досъдебно задържане; предявяване на обвинение или присъда, ако при производството по-късно бъдат отменени; принудително медицинско лечение или принудителни мерки, наложени от съда, ако неговото решение по-късно бъде отменено като незаконосъобразно; и изтърпяване на присъда над определения срок.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО

I. ТВЪРДЕНИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ЧЛЕН 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

30. Жалбоподателят твърди, че извършеното претърсване и изземване в офиса му не са законни и необходими в едно демократично общество. Той също така твърди, че властите са подслушвали мобилния му телефон. Той се позовава на член 8 от Конвенцията, който гласи, доколкото е съотносимо:

"1. Всеки има право на зачитане на личния ... живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

2. Не се допуска намеса на държавните власти в упражняването на това право освен в случаите, когато това съответства на закона и е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната сигурност, обществената безопасност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или за защита на правата и свободите на другите."

A. Претърсване и изземване в офиса на жалбоподателя

1. Представени становища от страните по делото

31. Правителството представи позицията, че намесата в правата на жалбоподателя по член 8 от Конвенцията има правно основание в членове 32, 33 и 34 от Конституцията на Република България от 1991 г. и съответните разпоредби на НПК, които са напълно в съответствие с изискванията на Конвенцията. Също така, тази намеса е преследвала легитимна цел и е била необходима за нейното постигане. Претърсването в офиса на жалбоподателя е било пряко свързано с нуждите на разследването, тъй като обектите, открити и иззети там са имали пряка връзка с разследваното престъпление. Освен това, жалбоподателят и двете поемни лица - съседи, които не са имали никакъв интерес от изхода на делото са присъствали на обиска. Навлизането в личния живот на жалбоподателя е сведено до минимум: съдържанието на твърдия диск на компютъра и на конфискуваните дискове е изследвано чрез специален софтуера, като са използвани ключови думи, което означава, че съдържанието на електронните документи не е проверено в пълен размер. Няма никакви индикации, че получената информация е разкрита на трето лице, копирана или използвана неправилно. В заключение, намесата не е продължила неразумно дълго, тъй като компютърът е върнат на жалбоподателя два месеца след изземването му.

32. Жалбоподателят представя становището, че претърсването и изземването, които са били отразени широко във вестниците, са накърнили сериозно професионалната му репутация. Те са извършени в нарушение на член 18 (1) от Закона за адвокатурата 1991, който защитава професионалната тайна на адвокатите. Тъй като е предизвикано единствено от изявленията на г-н Р.С., те не се основават на достатъчно доказателства. Те, също така са непропорционално грубо посегателство не само върху професионалната му тайна, но и върху личния му живот - иззетият компютър е съдържал лични писма, електронна поща, статии, написани от него и почти завършена книга с есета и поеми. Тъй като компютърът е останал в ръцете на полицията за значителен период от време, въпреки че цялото съдържание на твърдия диск е могло да бъде копирано за десет минути, то е могло да бъде четено от полицейски служители. Изземването на електронни данни не е било необходимо с оглед на факта, че по това време не е било възможно да се ползват като доказателство в съда.


2. Преценката на Съда

A. Допустимост

33. Съдът счита, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на член 35 § 3 на Конвенцията. Също така отбелязва, че не е недопустимо и на други основания. Следователно трябва да бъде обявено за допустимо.

B. По същество

34. Съгласно практиката на Съда, обиск в адвокатска кантора, включително, както е в конкретния случай, на електронни данни, представлява намеса в "личния живот", "дом" и "кореспонденция" (вж. Ниймитц срещу Германия, Решение от 16 декември 1992 г., серия А, № 251-Б, стр. 33-35, § § 29-33; Taмосиус срещу Обединеното кралство (реш.), № 62002/00, ECHR 2002-VIII; Салинен и други срещу Финландия, № 50882/99, § § 70-72, 27 септември 2005 г.; и Вийзер и Бикос Бетайлигунген ООД срещу Австрия, № 74336/01, § § 43-45, ЕСПЧ 2007 -...).

35. Подобна намеса води до нарушение на член 8, освен ако може да се докаже, че е "в съответствие със закона", че преследва една или повече законни цели, както е определено в точка 2, и е била "необходима в едно демократично общество" за постигане на тези цели.

36. Що се отнася до първото от тези изисквания, Съдът отбелязва, че член 18 (1) от Закона за адвокатурата 1991 г., в сила към дадения момент, предвижда, че файловете и книжата на адвокат са неприкосновени и не могат да бъдат проверявани или изземвани (вж. точка 25 по-горе). Не изглежда, че съществува прецедентна практика, чрез която да се изясни точно обхватът на тази разпоредба, и по-специално дали тя забранява изземването на материали, защитени от привилегиите на професионалния юрист при всякакви обстоятелства. Ето защо има основания за съмнение, дали претърсването и изземването са "в съответствие със закона". Съдът обаче не намери за необходимо да определи това положение, тъй като, поради причините, които следват, смята, че тези мерки са несъвместими с член 8 от Конвенцията в други отношения (вж. Функе срещу Франция, решение от 25 февруари 1993, серия А, № 256-A, стр. 23, § 51; Кремю срещу Франция, решение от 25 февруари 1993 г., серия А, № 256-B, стр. 61, § 34, както и Миайле срещу Франция ( № 1), решение от 25 февруари 1993 г., серия А, № 256-C, стр. 88, § 32).

37. Съдът отбелязва, че претърсването и изземването са наредени в рамките на наказателно разследване, започнато в съответствие с обвинения за изнудване. Те следователно са послужили на легитимна цел, а именно превенция на престъпността.

38. За да се определи дали тези мерки са "необходими в едно демократично общество", Съдът трябва да изследва наличието на ефективните гаранции срещу злоупотреба или произвол, съгласно националното законодателство и да провери как тези предпазни мерки, работят по отношение на обекта на разследване в конкретния случай. Елементи, взети под внимание в това отношение са тежестта на престъплението, във връзка с което са извършени претърсване и изземване, независимо дали са извършени в изпълнение на заповед, издадена от съдия или съдебен служител - или в резултат на последващ съдебен контрол - дали заповедта се базира на основателно съмнение, и дали обхватът й е разумно ограничен. Съдът трябва да преразгледа начина, по който обискът е изпълнен, и, когато се отнася за адвокатска кантора - дали е извършен в присъствието на независимо поемно лице, за да се гарантира, че не се отстранява материал, който е обект на законна професионална привилегия. Съдът трябва също така да отчита степента на възможното въздействие върху работата и репутацията на лица, засегнати от обиск (вж. Камензинд срещу Швейцария, решение от 16 декември 1997 г., доклади за съдебни решения 1997-VIII, стр. 2893-94, § 45; Бък срещу Германия, № 41604/98, § 45, ECHR 2005-IV; Смирнов срещу Русия, № 71362/01, § 44, ЕСПЧ 2007 -...; и Вийзер и Бикос Бетайлигунген ООД, цитирани по-горе, § 57).

39. Като прилага тези принципи в настоящия случай, Съдът отбелязва преди всичко, че обиск и изземване съгласно НПК, трябва по правило да се извършват по силата на съдебна заповед (вж. точка 22 по-горе). Всъщност, в настоящия случай, обискът е извършен по заповед, издадена от Софийския районен съд (вж. точка 15 по-горе). Съдът не счита, че фактът, че заповедта е получена по извънсъдебна (ex parte) процедура е проблематичен сам по себе си (вж. Тамосиус, цитирано по-горе). Въпреки това, фактът, че молбата за заповед е предмет на съдебен контрол, не дава сам по себе си достатъчна гаранция срещу злоупотреба. Съдът трябва да разгледа конкретните обстоятелства и да направи оценка дали правната рамка и нормите за упражняване на правомощия са адекватна защита срещу произволна намеса от страна на властите (вж. Кронин срещу Обединеното кралство (реш.), № 15848/03, 6-ти януари 2004).

40. Съдът, също така отбелязва, че полицията е подала искане за разрешение за обиск след получаване на показания от няколко свидетели, включително и жертвата на твърденията за пресъпление и на жалбоподателя (вж. точки 6, 8, 10 и 13 по-горе). Информацията, която те получават от тези показания дава основания да се заключи, че изнудването е извършено в офиса на жалбоподателя. Вярно е, че молбата за заповед не споменава конкретни факти. Въпреки това, съдията, до когото молбата е подадена е в състояние да направи преглед на доказателствата, събрани до този момент, както и в решението си да се позове изрично на заявеното от г-н Р.С. (вж. точка 15 по-горе). Съдът, поради това е удовлетворен, че заповедта се базира на основателно съмнение.

41. Въпреки това, Съдът отбелязва, че нито издаването на молбата, нито самата заповед специфицират какви предмети и какви документи се очаква да бъдат намерени в офиса на ищеца, или как те ще бъдат от значение за разследването. Освен това, при издаването на заповедта, съдията дори не засяга въпроса дали може да се изземва привилегирован материал. Според практиката на Съда, заповедта за обиск трябва да бъде изготвена, доколкото е приложимо, по начин, който съдържа обхвата й в разумни граници (вж. Ван Росем срещу Белгия, № 41872/98, § 45, 9 декември 2004). Това е още по-важно в случаите, когато претърсваните помещения са офис на адвокат, който по правило съдържа материали, които са обект на професионална юридическа привилегия (вж. Ниймитц, цитирано по-горе, стр. 35-36, § 37). Ето защо, Съдът намира, че при тези обстоятелства, заповедта е изготвена в твърде широк смисъл и по този начин не е била в състояние да сведе до минимум намесата в правата жалбоподателя и неговата професионална тайна, съгласно член 8. Съдът добре съзнава, че при спешни ситуации може да се окаже трудно разработването на детайлни мотиви. Въпреки това, от момента, в който полицията е подала искане за разрешение за обиск, вече е запечатала офиса на жалбоподателя (вж. точка 11 по-горе), като по този начин предотвратява риска от унищожаване на доказателства. Поради това, Съдът не смята за излишно по-задълбоченото обсъждане на този въпрос в настоящия случай, особено като има предвид, че член 18 (1) от Закона за адвокатурата от 1991 има за цел да осигури защита в това отношение (вж. точка 25 по-горе).

42. По-нататък Съдът отбелязва, че прекомерно разширеното съдържание на заповедта намира отражение в начина, по който е приведена в изпълнение. Въпреки, че нищо във фактите не подсказва, че документи, защитени от професионална юридическа привилегия са засегнати по време на обиска, трябва да се отбележи, че полицията изземва целия компютър на жалбоподателя, включително периферните устройства, както и всички дискети, които са намерени в кабинета му (вж. точка 16 по-горе). С оглед на това, че компютърът очевидно се използва от жалбоподателя за неговата работа, то е естествено да се предполага, че твърдият диск, както и дискетите, съдържащи материали попадат под защитата на професионалната юридическа привилегия. Вярно е, че по-късно експертът ползва ключови думи за сканиране на данните, които те съдържат, което донякъде ограничава проникването. Все пак това става няколко дни след обиска, след като компютърът и дискетите са иззети без подбор от кантората на жалбоподателя (вж. точка 17 по-горе), като не съществуват гаранции, че по време на междинния период цялото съдържание на твърдия диск и дискетите не са инспектирани или копирани. Това води Съда до заключението, че претърсването нарушава професионалната конфиденциалност на жалбоподателя до степен, която е непропорционална на обстоятелства (вж. Ниймитц, стр. 35-36, § 37; Смирнов, § 48 и Вийзер и Бикос Бетайлигунген ООД, § § 63 и 65 in limine, всички цитирани по-горе). Следва да се отбележи също, че компютърът, включително всичките му периферни устройства, се задържат от властите повече от два месеца: изземването е на 30 ноември 2000 г., проверката от експерта се извършва преди 15 декември 2000 г. и след това се държат до прекратяването на производството на 5 февруари 2001 г. (вж. точки 16, 17 и 19 по-горе). Според Съда, това трябва да има отрицателно влияние върху работата на жалбоподателя и е трудно да се приеме как задържането на компютъра след 15 декември 2000 г. е благоприятствало целите на разследването.

43. В допълнение, Съдът отбелязва, че въпреки че претърсването е извършено в присъствието на две поемни лица, които са съседи, но не са юристи (вж. точка 16 по-горе). Това може да се приеме за проблематично, тъй като отсъствието на правна професионална квалификация дава много малка вероятност, тези наблюдатели наистина да могат да идентифицират, независимо от обискиращия екип, материали, които са защитени от професионална юридическа привилегия, в резултат на което, те не предоставят ефективна защита срещу прекомерна намеса от страна на полицията в професионалната конфиденциалност на жалбоподателя (вж. като примери за противното, Taмосиус и Вийзер и Бикос Бетайлигунген ООД, § § 60 (г) и 62, и двете цитирани по-горе). Това е особено вярно по отношение на електронните данни, конфискувани от полицията, тъй като не е видно, че някаква пресяваща процедура е проведена по време на претърсването (вж. Вийзер и Бикос Бетайлигунген ООД, цитирано по-горе, § 63).

44. И накрая, Съдът отбелязва, че съгласно българското законодателство, жалбоподателят не е имал средства за оспорване на законосъобразността на заповедта или на нейното изпълнение. Нито НПК, нито някакъв друг законодателен акт съдържат разпоредби с такъв ефект, като Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от 1988 г. предвижда само ограничени основания за отговорност, които не включват издаване или изпълнение на заповеди за обиск (вж. точки 28 и 29 по-горе, и, като примери за противното, Бък, § 46 и Смирнов, § 45 in fine, и двете цитирани по-горе; както и Чапъл срещу Обединеното кралство, решение от 30 март 1989 г., серия А, № 152-A, стр. 25, § 60 in fine).

45. С оглед на гореизложеното, Съдът заключава, че недостатъците на изпълнената процедура са такива, че извършването на претърсване и изземване в офиса на жалбоподателя може да се разглежда като мярка, която е непропорционална на преследваната законна цел. Следователно е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

B. Твърденията за подслушване на мобилния телефон на жалбоподателя

1. Представените становища на страните

46. Становището на правителството е, че твърдението на жалбоподателя, че неговият мобилен телефон е подслушван, не се потвърждава от никакви доказателства. Ако властите са искали да подслушват телефон, те е трябвало да получат разрешение в съответствие със специална процедура, предвидена в Закона за специалните разузнавателни средства от1997 година. Тази процедура изисква изготвянето на редица документи. Въпреки това, след като са проверили делото за разследването срещу жалбоподателя, правителството не открива никакви документи, които дават основание за извода, че има намеса в мобилните телефонни комуникации за целите на събирането на информация.

47. Жалбоподателят казва, че подслушването на неговия телефон започва веднага след като неговото бюро е запечатано, което е видно от смущения по линията. Той не е имал никакъв начин да потвърди или разсее опасенията си в това отношение, тъй като съгласно българското законодателство такава информация не може да бъде дадена. Той също така заявява, че ако е имало такова подслушване, то е незаконно, защото той е само свидетел и властите не са разполагали с доказателства за основателни съмнения срещу него. С оглед на това, както и в качеството на жалбоподателя на адвокат, намесата в телефонните му комуникации очевидно не е необходима в едно демократично общество. Той заключава, че такива обстоятелства съставляват нарушение на член 8.


2. Преценката на Съда

48. Телефонните разговори се обхващат от понятието "личен живот" и "кореспонденция" по смисъла на член 8 (вж. Вебер и Саравиа срещу Германия (реш.), № 54934/00, § 77, ЕКПЧ 2006-XI, с допълнителни препратки). Член 8, следователно е приложим. Въпреки това, Съдът трябва да определи също така дали е имало намеса в правата на жалбоподателя по тази разпоредба.

49. В случаите, когато жалбоподатели твърдят, че самото съществуване на закони за упълномощаване на органи за тайно наблюдение на комуникациите им представлява намеса в техните права съгласно член 8, Съдът не изисква доказателство, че действително подслушване на комуникациите е извършено (вж. Клас и други срещу Германия, решение от 6 септември 1978, серия А, № 28, стр. 16-20, § § 30-38; Малоун срещу Обединеното кралство, решение от 2 август 1984, серия А, № 82, стр. 31, § 64; Вебер и Саравиа, цитирани по-горе, § § 76-79, и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев, цитирани по-горе, § 59). Въпреки това, когато, както е в случая, същността на оплакването на жалбоподателя не е по член 8, че неговите права са застрашени от много закони, позволяващи съществуването на таен надзор, но вместо това, че мерките за наблюдение са действително приложени към него, Съдът трябва да се убеди, че има разумна вероятност, някои такива мерки да са приложени (вж. Халфорд срещу Обединеното кралство, решение от 25 юни 1997 г., Доклади 1997-III, стр. 1016-17, § § 47 и 48, и стр. 1018 -20, § § 53-60).

50. За да се оцени дали тази разумна вероятност е установенa, Съдът няма да ограничи своята проверка за наличието на преки доказателства за скрито наблюдение, до каквито ще бъде изключително трудно да се добере, но ще разгледа съвкупността от обстоятелствата по случая.

51. В конкретния случай, Съдът отбелязва, че единственият елемент, който води до предположение, че има намеса в обажданията по мобилния телефон на жалбоподателя е твърдението за смущения от вечерта на 29 ноември 2000 г. (вж. точка 12 по-горе). Въпреки това, такива нарушения не са непременно показателни за подслушване и не могат да дадат основание за извода, че е извършено скрито наблюдение. Вярно е, че когато жалбоподателят по-късно се допитва до председателя на Софийския градски съд дали са издадени заповеди за подслушване срещу него, той отказва да му даде тази информация (вж. точка 20 по-горе). Вярно е също, че по българското законодателство, съгласно тълкуванието на Върховния административен съд, изрично се забранява оповестяването на информация за това дали едно лице е подложено на тайно наблюдение и дали са издадени заповеди за тази цел, в резултат на което, освен ако те са впоследствие наказателно преследвани въз основа на материали, събрани чрез скрито наблюдение, или ако е имало изтичане на информация, заинтересованите лица не могат да разберат дали те някога са наблюдавани (вж. Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Екимджиев, цитирани по-горе, § 91). Въпреки това, с оглед на проучването на цялостната ситуация в конкретния случай, категоричният отказ от страна на правителството за извършване на скрито наблюдение, както и липсата на всякакви документи, свързани с мерките за наблюдение по време на разследването по делото (вж. точки 12 и 46 по-горе), Съдът не намира за установено, че е имало намеса в правата на жалбоподателя относно зачитането на личния живот и кореспонденцията във връзка с мобилния му телефон.

52. От това следва, че оплакването е явно необосновано и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с член 35 § § 3 и 4 от Конвенцията.

II. ТВЪРДЕНИЯТА ЗА НАРУШЕНИЯ НА ЧЛЕН 13 НА КОНВЕНЦИЯТА

53. Жалбоподателят твърди, че е лишен от ефективни средства за защита по отношение на неговите оплаквания съгласно член 8 от Конвенцията. Той се позовава на член 13 от Конвенцията, който гласи:

"Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."

A. Представените становища на страните

54. В своето становище, правителството не засяга тези оплаквания.

55. Жалбоподателят заявява, че въпреки очевидните нарушения на правата му по тази Конвенцията, той не е имал достъп до ефикасни правни средства за тяхната защита и възможност за получаване на обезщетение. Решението на Софийския окръжен съд да издаде заповед за обиск на офиса му не е предмет на обжалване, както и действията на полицията по време на претърсването също не подлежат на никаква форма на контрол.

B. Преценката на Съда

56. Действието на член 13 изисква наличието на средство за защита на национално ниво, позволяващо на компетентния национален орган както да работи по същество относно съответната жалба по Конвенцията, така и да предоставя подходящо обезщетение, въпреки че на договарящите се страни се дават някои възможности за преценка за начина, по който те изпълняват своите задължения съгласно тази разпоредба. Въпреки това, подобно средство за защита се изисква само във връзка с оплаквания, които могат да се разглеждат като доказуеми от гледна точка на Конвенцията (вж. Халфорд, стр. 1020, § 64 и Камензинд, стр. 2896-97, § 53, и двете цитирани по-горе).

1. Претърсване и изземване в офиса на жалбоподателя

57. Като взема предвид своите заключения по член 8, по отношение на претърсването и изземването (вж. точки 34-45 по-горе), Съдът счита, че жалбата в това отношение е защитима. Съответно, той заключава, че тя не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 на Конвенцията, нито недопустима на други основания. Следователно трябва да бъде обявена за допустима и съдът трябва да определи дали българското законодателство, предоставя на жалбоподателя ефективно средство за защита в това отношение.

58. Съдът подчертава в самото начало, че фактът, че жалбоподателят не е официално обвинен, преследван или подсъден въз основа на доказателства, получени по време на претърсването е без последствия по отношение на неговата жалба по силата на член 13. Дори ако производството, което е спряно през 2001 г., е прекратено и не поражда негативни последствия за него, това не представлява подходящо обезщетение за неговите оплаквания на основание на член 8 (вж. по подразбиране - Кхан срещу Обединеното кралство, № 35394/97, § 44, ECHR 2000-V; и П.Г. и Дж.Х. срещу Обединеното кралство, № 44787/98, § 86, ECHR 2001-IX).

59. Въпреки че Съдът не счита, че понятието - ефикасно средство за защита в този контекст предполага възможност за оспорване на издаването на заповед за претърсване (вж. по подразбиране - Taмосиус, цитирано по-горе), той отбелязва, че правителството не показва някакъв път на защита, който жалбоподателят би могъл да скедва, за да отстоява правата си по член 8, нито се позовава на прецеденти на националната съдебна система. Няма разпоредба в НПК, или в друго българско законодателство, която да определя процедура, по която едно лице може да оспори законосъобразността на обиск или изземване и да получи обезщетение в случай, че те са наредени или изпълнени незаконно. Подобни твърдения явно не попадат в обсега на членове 1 и 2 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от 1988 г., който предвижда само ограничени основания за отговорност (вж. точки 28 и 29 по-горе).

60. Следователно е налице нарушение на член 13 от Конвенцията по отношение на претърсването и изземването, извършени в кантората на жалбоподателя.

2. Предполагаемото подслушване на мобилен телефон на жалбоподателя

61. Съдът отбелязва, че въз основа на доказателствата, представени от страните, не намира за установено, че е имало намеса в правата на жалбоподателя относно зачитането на личния живот и кореспонденцията във връзка с неговия мобилен телефон, и съответно намира, че неговата жалба в това отношение е явно неоснователна (вж. точки 48-52 по-горе). От това следва, че жалбоподателят не разполага с една "доказуема" претенция в това отношение (вж. Халфорд, цитирано по-горе, стр. 1021-22, § § 69 и 70).

62. От това следва, че оплакването е явно неоснователно и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с член 35 § § 3 и 4 от Конвенцията.

III. ДРУГИ ПРЕДПОЛАГАЕМИ НАРУШЕНИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА

A. Предположения за нарушаване на член 3 от Конвенцията

63. Жалбоподателят твърди, че претърсването, изземването и запечатването на офиса му представлява унизително отношение. Той казва, че тези събития са широко оповестени в пресата и видяни от няколко от неговите клиенти, което е имало негативно влияние върху професионалната му репутация. Той се позовава на член 3 от Конвенцията, който предвижда:

"Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание."

64. Съдът отбелязва, че за да бъде едно отношение "унизително" и в нарушение на член 3, унижението трябва да е достигнало едно минимално ниво на суровост. Преценката за този минимум зависи от всички обстоятелства по случая (вж. Костело-Робъртс срещу Обединеното кралство, решение от 25 март 1993 г., серия А, № 247-C, стр. 59, § 30). Съдът многократно подчертава, че страданието и унижението трябва да надхвърлят неизбежния елемент на страдание или унижение, свързани с дадена форма на законно третиране (вж. Кудла срещу Полша [GC], №. 30210/96, § 92, ECПЧ 2000 -ХI; и Джалох срещу Германия [GC], №. 54810/00, § 68 in fine, ECHR 2006-IX). Така, едно задържане само по себе си не повдига въпрос по силата на член 3 (вж. Кудла, цитирано по-горе, § 93). Нито вземането на кръв или проби от слюнката на един заподозрян достига минималното ниво на тежест, за да се квалифицира като нехуманно и унизително третиране (вж. Шмид срещу Германия (реш.), № 32352/02, 5 януари 2006 г.).

65. Като прилага този тест при обстоятелствата на конкретния случай, Съдът констатира, че макар претърсването и изземването, извършени в офиса на жалбоподателя да могат да накърнят професионалната му репутация, те са очевидно под минималното ниво на тежест, необходими за привеждане в действие на Член 3.

66. Следва, че това оплакване е явно неоснователно и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с член 35 § § 3 и 4 от Конвенцията.

  1   2

Свързани:

Окончателно iconОкончателно
На основание член 44 § 2 от Конвенцията настоящото решение е окончателно. То може да бъде предмет на редакционни промени
Окончателно iconОкончателно
Настоящото решение е окончателно съгласно член 44 § 2 от Конвенцията. Същото може да подлежи на редакционни промени
Окончателно iconОкончателно
Това решение е окончателно при обстоятелствата по член 44 § 2 от Конвенцията. То може да претърпи корекции по формата
Окончателно iconОкончателно
Настоящото решение е окончателно съгласно член 44 § 2 от Конвенцията. Същото може да подлежи на редакционни промени
Окончателно iconОкончателно
...
Окончателно iconОкончателно
Настоящото решение става окончателно при наличие на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от Конвенцията. Може да стане предмет на редакционна...
Окончателно iconОкончателно
Това решение става окончателно при наличието на обстоятелствата, посочени в член 44 § 2 на Конвенцията. Същото може да претърпи редакционни...
Окончателно iconОкончателно
Тава решение става окончателно при условията, определени в член 44, алинея 2 от Конвенцията. То може да бъде предмет на редакторска...
Окончателно iconОкончателно
Настоящото решение ще стане окончателно при условията определени в член 44 § 2 от Конвенцията. Върху него могат да бъдат извършени...
Окончателно iconОкончателно
Настоящото решение ще стане окончателно при условията определени в член 44 § 2 от Конвенцията. Върху него могат да бъдат извършени...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом