Генерална дирекция „Комуникация




ИмеГенерална дирекция „Комуникация
страница1/8
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер0.73 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://ec.europa.eu/publications/booklets/eu_glance/60/bg.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8
Европейска комисия

Генерална дирекция „Комуникация“

Ръкописът завършен през 2006 г.


Европа в 12 урока

Паскал Фонтен


Какви са целите на ЕС? Защо и как е бил създаден? Как функционира? Какви постижения вече е осигурил за гражданите си и какви нови предизвикателства стоят пред него? Как може да се засили участието на гражданите?

Може ли във века на глобализацията ЕС да се конкурира успешно с другите големи икономики и да запази социалните си стандарти? Може ли Европа да продължи да играе водеща роля на световната сцена и да спомогне в защитата от тероризма?

Това са само част от въпросите, които Паскал Фонтен, експерт на ЕС и бивш университетски преподавател, разглежда в новото издание на своята популярна брошура „Европа в 12 урока“ от 2007 г.


Европейски съюз



1. Защо Европейски съюз?

2. Десет исторически стъпки

3. Разширяване и политика на съседство

4. Как функционира ЕС?

5. С какво се занимава Европейският съюз?

6. Единният пазар

7. Икономическият и паричен съюз (ИПС) и еурото

8. Към общество на знанието

9. Европа на гражданите

10. Свобода, сигурност и правосъдие

11. Европейският съюз на световната сцена

12. Какво е бъдещето пред Европа?


Важни дати в историята на европейската интеграция



1. Защо Европейски съюз?



Мисията на Европа през ХХІ век е:


  • да осигури мир, благополучие и стабилност за гражданите;

  • да преодолее разделението на континента;

  • да се погрижи за сигурността на гражданите;

  • да насърчава икономическото и социално развитие;

  • да се справи с предизвикателствата на глобализацията и да съхрани многообразието на народите на Европа;

  • да утвърждава поддържаните от европейците ценности, като например устойчивото развитие, спазването правата на човека и социалната пазарна икономика.





I. Мир и стабилност


Преди да се превърне в реална политическа цел, идеята за обединение на Европа е само мечта в съзнанието на философи и мислители. Виктор Юго, например, си представя мирни „Съединени европейски щати“, вдъхновени от хуманистични идеали. Тази мечта е сломена от ужасните войни, опустошили континента през първата половина на 20 век.


От руините на Втората световна война обаче се ражда нова надежда. Устоялите на тоталитаризма по време на войната са решени да сложат край на омразата между страните и на съперничеството в Европа и да създадат условия за траен мир. Между 1945 г. и 1950 г. редица смели държавници, между които Робер Шуман, Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и Уинстън Чърчил се заемат да убедят своите народи да поставят началото на нова епоха ― според тях в Западна Европа трябва да се установи нов ред на основата на общите интереси и на договори, гарантиращи върховенството на закона и равенството на всички страни.


Робер Шуман (министър на външните работи на Франция) се заема с идеята, първоначално замислена от Жан Моне, и на 9 май 1950 г. предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). В държавите, които някога са воювали една срещу друга, производството на въглища и стомана трябва да бъде обединено с общ върховен орган на управление. По един твърде прагматичен, но и дълбоко символичен начин суровините на войната започват да се превръщат в инструмент за помирение и мир.


II. Европа отново заедно


След падането на Берлинската стена през 1989 г. Европейският съюз насърчи обединението на Германия. Когато през 1991 г. съветската империя се разпада, бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа, след десетилетия под авторитарното иго на Варшавския договор, виждат бъдещето си като част от семейството на демократичните европейски народи.


Процесът на разширяване продължава и до днес. През октомври 2005 г. започват преговори за присъединяване с Турция и Хърватия, а редица други балкански държави поеха по път, който след време би могъл да ги доведе до членство в ЕС.


ІІІ. Сигурност и безопасност


И през ХХІ в. Европа все още е изправена пред решаването на въпроси на безопасността и сигурността. ЕС трябва да предприеме ефективни действия, за да гарантира сигурността и безопасността на своите държави-членки. Съюзът трябва също така да работи конструктивно с регионите в близост до своите граници, например Балканите, Северна Африка, Кавказ и Близкия изток. Той трябва да защитава и военните и стратегическите си интереси, като работи в сътрудничество със съюзниците си, особено в рамките на НАТО, и същевременно изгражда реална обща европейска политика в областта на сигурността и отбраната.


Вътрешната и външната сигурност са двете страни на една и съща монета. Борбата срещу тероризма и организираната престъпност налага полицейските сили на всички държави от ЕС да работят в тясно сътрудничество. Превръщането на ЕС в „пространство на свобода, сигурност и правосъдие“, където всеки има равен достъп до правосъдие и е еднакво защитен от закона, е едно ново предизвикателство, което изисква тясно сътрудничество между отделните правителства. Институции като Европол (Европейската полицейска служба) и Евроюст, който улеснява и подобрява координацията между прокурорите, съдиите и полицейските служители в различните държави от ЕС, също трябва да играят по-активна и ефективна роля.


IV. Икономическа и социална солидарност


Европейският съюз е създаден, за да постигне политическата цел за съхраняването на мира, но неговият динамизъм и успех произтичат от това, че той е част и от икономиката.


Населението на държавите-членки на ЕС съставлява все по-малка процентна част от населението на света. Ето защо държавите-членки трябва да продължават да се обединяват, за да си осигурят икономически растеж и да бъдат конкурентоспособни на световната сцена спрямо другите водещи икономически сили. Нито една отделна страна от ЕС не е достатъчно силна, за да отстоява сама икономическите си интереси в световната търговия. Единният европейски пазар осигурява на фирмите изключително важна основа за добра конкурентоспособна позиция на световните пазари.


Свободната европейска конкуренция обаче трябва да бъде уравновесявана от общоевропейска солидарност. За европейските граждани тя присъства с ясни и реални ползи ― в случай на наводнения или други природни бедствия те получават помощ от бюджета на ЕС. Структурните фондове, управлявани от Европейската комисия, насърчават и допълват усилията на националните и регионалните органи в ЕС за намаляване на различията между нивата на развитие в различните части на Европа. Средствата от бюджета на ЕС и заемите, които Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска, се използват за подобряване на транспортната инфраструктура в Европа (например за разширяване на мрежата от автомагистрали и високоскоростни железопътни линии). По този начин се осигурява по-добър достъп до отдалечените райони и повече стимули за трансевропейската търговия. Икономическият успех на ЕС ще се оценява отчасти по способността на неговия единен пазар, наброяващ половин милиард потребители, да бъде от полза за колкото е възможно повече граждани и предприятия.


V. Идентичност и многообразие в условията на глобализация


Постиндустралните общества на Европа стават все по-сложни. Жизненият стандарт трайно се е повишил, но все още съществуват големи различия между богати и бедни. Разширяването задълбочи тези различия, тъй като към ЕС се присъединиха страни, чийто жизнен стандарт е по-нисък от средния за ЕС. Ето защо е важно държавите-членки на ЕС да работят заедно за преодоляване на различията.


Трябва да се отбележи, че всички тези усилия не се правят с цената на компромиси по отношение на културните или езиковите черти на отделните държави-членки. Напротив, много от дейностите на ЕС спомагат да се развие нова стопанска дейност на основата на регионалните специалитети и изобилието от традиции и култури.


Половинвековната традиция на европейската интеграция показва, че цялото е по-голямо от сбора на съставните му части. Европейският съюз като единна цялост има много по-голямо икономическо, социално, технологично и политическо влияние, отколкото би имала самостоятелно всяка една от държавите-членки. Следователно единният глас и действия на Европейския съюз дават собствена добавена стойност.


Защо?


  • Защото ЕС е водещата световна сила в търговията и като такава играе решаваща роля в международните преговори, като тези в рамките на обединяващата 149 страни Световна търговска организация (СТО), както и при прилагането на Протокола от Киото срещу замърсяването на въздуха и изменението на климата.

  • Защото ЕС заема ясна позиция по деликатни въпроси, засягащи обикновените хора, например опазването на околната среда, възобновяемите енергийни източници, принципът на предпазливостта в сигурността на храните, етичните аспекти на биотехнологиите и необходимостта от защита на застрашените видове.

  • Защото във връзка с Конференцията на високо равнище от 2002 г. в Йоханесбург ЕС предприе важни инициативи за устойчиво развитие на цялата планета.


Старата поговорка „Съединението прави силата“ е по-актуална от когато и да било за гражданите на Европа. В същото време европейската интеграция не уеднаквява различните начини на живот, традиции и култура на отделните нации. Напротив ― ЕС превръща многообразието си в една от ключовите си ценности.


VI. Ценности


EС се стреми да утвърди хуманистични и прогресивни ценности и да направи така, че човечеството да печели, а не да губи от настъпващите големи глобални промени. Нуждите на хората не могат да бъдат задоволени само чрез пазарните сили или чрез едностранни действия.


ЕС това е една хуманна идея и един обществен модел, които голямото мнозинство от неговите граждани поддържат. Европейците тачат своето богато наследство от ценности, сред тях вярата в човешките права, социалната солидарност, свободната стопанска инициатива, справедливото разпределение на плодовете на икономическия ръст, правото на защитена околна среда, уважение към културното, религиозното и езиковото многообразие и хармоничното съчетаване на традицията и прогреса.


Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена на 7 декември 2000 г. в Ница, включва всички права, признати днес от държавите-членки на ЕС и техните граждани. Тези ценности са в състояние да породят чувство на обща принадлежност между всички европейци. Така например всички държави-членки на ЕС забраниха смъртното наказание.

2. Десет исторически стъпки




1951 г.: Създадена е Европейската общност за въглища и стомана от шестте държави основателки

1957 г.: Римският договор установява общ пазар

1973 г.: Общността се разширява до девет държави-членки и развива своите общи политики

1979 г.: Първите преки избори за Европейски парламент

1981 г.: Първото средиземноморско разширяване

1993 г.: Изграждане на единен пазар

1993 г.: Договорът от Маастрихт създава Европейския съюз

1995 г.: Европейският съюз се разширява до 15 държави-членки

2002 г.: Въвеждат се еуро банкноти и монети

2004 г.: Още десет държави се присъединяват към Съюза



1. На 9 май 1950 г. в декларацията на Шуман се предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС).Тя става факт с Парижкия договор от 18 април 1951 г. Така се въвежда общ пазар за въглища и стомана между шестте държави основателки (Белгия, Федерална република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия). В този момент от историята след Втората световна война целта е да се осигури мир между победените и победилите в Европа и те като равностойни партньори да си сътрудничат в общи институции.


2. По-късно, на 25 март 1957 г., с Договора от Рим шестте държави решават да създадат Европейска икономическа общност (ЕИО) на базата на един по-голям общ пазар на редица стоки и услуги. Митата между шестте държави са напълно премахнати на 1 юли 1968 г. През 60-те години се въвеждат и общи политики, особено в търговията и земеделието.


3. Инициативата е толкова успешна, че Дания, Ирландия и Обединеното кралство решават да се присъединят към Общността. Това първо разширяване, от шест на девет държави-членки, става през 1973 г. Междувременно се провеждат нови социални политики и политики за околната среда и през 1975 г. се създава Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР).


4. През юни 1979 г. Европейската общност прави решителна крачка напред с първите избори за Европейски парламент при пряко и всеобщо право на глас. Тези избори се провеждат веднъж на пет години.


5. През 1981 г. към Общността се присъединява Гърция , последвана от Испания и Португалия през 1986 г. Това засилва присъствието на Общността в Южна Европа и изостря още повече нуждата от разширяване на програмите за регионална помощ.


6. Световната икономическа рецесията от началото на 80-те години донася и вълна от „европесимизъм“. Въпреки това надеждата се възвръща отново през 1985 г., когато Европейската комисия, под председателството на Жак Делор, оповестява Бяла книга, в която завършването на единния пазар се предвижда за 1 януари 1993 г. Тази амбициозна цел е заложена в Единния европейски акт, подписан през февруари 1986 г. и влязъл в сила на 1 юли 1987 г.


7. Политическият облик на Европа драстично се променя с падането на Берлинската стена през 1989 г., довело до обединението на Германия през октомври 1990 г. и установяването на демократично управление в страните от Централна и Източна Европа след отхвърлянето на съветския контрол. Самият Съветски съюз престава да съществува през декември 1991 г.


Междувременно държавите-членки преговарят по новия Договор за Европейски съюз, който съставеният от президенти и/или министър-председатели Европейски съвет приема през декември 1991 г. в Маастрихт. Договорът влиза в сила на 1 ноември 1993 г. Като добавя областите на междуправителствено сътрудничество към съществуващите интегрирани структури на Общността, този договор създава Европейския съюз (ЕС).


8. Новият европейски динамичен подем и променящото се геополитическо положение на континента подтикват още три държави— Австрия, Финландия и Швеция — да се присъединят към ЕС на 1 януари 1995 г.


9. Към този момент ЕС вече е на път да реализира най-голямото си постижение — създаването на единна валута. Еурото се въвежда за финансови (безналични) операции през 1999 г., а самите банкноти и монети идват три години по-късно в 12-те страни на Еурозоната. Сега еурото наред с американския долар е една от основните световни валути за плащания и поддържане на резерв.


Днес европейците се сблъскват с глобализацията. Новите технологии и все по-интензивното използване на Интернет преобразяват икономиките, но поставят и социални и културни предизвикателства.


През март 2000 г. ЕС приема Лисабонската стратегия за модернизиране на европейската икономика и за привеждането ѝ в състояние да се конкурира на световния пазар с други основни играчи като САЩ и новоиндустриализираните държави. Лисабонската стратегия е ориентирана към насърчаване на иновациите и инвестициите и към адаптирането на европейските образователни системи според нуждите на информационното общество.


В същото време националните икономики страдат от товара на безработицата и нарастващите разходи за пенсии и това прави реформите още по-необходими. Избирателите все по-настоятелно искат от своите правителства да намерят решения на тези проблеми.

  1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

Генерална дирекция „Комуникация iconГенерална дирекция за комуникация дирекция за връзка с гражданите
Клетвена декларация относно критериите за изключване и случаите на конфликт на интереси 32
Генерална дирекция „Комуникация iconГенерална дирекция „Комуникация
Ес насърчава езиковото и културното многообразие на своите граждани. Той прави това, като подпомага преподаването и изучаването на...
Генерална дирекция „Комуникация iconЕвропейски бежански фонд Държавна агенция за бежанците при мс
От дирекция „споделени ресурси“, генерална дирекция „вътрешни работи и правосъдие“ на европейска комисия
Генерална дирекция „Комуникация iconГодишна работна програма за 2013 г за безвъзмездните средства, управлявани от Генерална дирекция по финанси Въведение
Годишна работна програма за 2013 г за безвъзмездните средства, управлявани от Генерална дирекция по финанси
Генерална дирекция „Комуникация iconЕвропейска комисия генерална дирекция данъчно облагане и митнически съюз

Генерална дирекция „Комуникация iconГлавна дирекция "Комуникация" Дирекция "Информационни бюра" Информационно бюро за България
Докладчик по проекта за Регламент относно условията за достъп до газопреносни мрежи
Генерална дирекция „Комуникация iconАнкетнакарт а
Проект, съфинансиран от Европейския съюз, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони”
Генерална дирекция „Комуникация iconДоклад на комисията
Общ преглед на хуманитарните операции на генерална дирекция „Echo“ през 2006 г. 6
Генерална дирекция „Комуникация iconГенерална дирекция за информация
Предоставяне на услуги за мениджмънт на етажното пространство за Парламентариума Посетителски център на Европейския парламент
Генерална дирекция „Комуникация iconБърз растеж на икономиката ?
Панайотис Карвунис, заместник-генерален директор на Генерална дирекция “Комуникации” на Европейската комисия
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом