Административно право




ИмеАдминистративно право
страница1/7
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер0.75 Mb.
ТипКонспект
източникhttp://www.bglegis.com/adm_pravo_lekzii Miroslava.doc
  1   2   3   4   5   6   7
АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО


Доц. Цветан Сивков


КРБ – Конституция на Република България

АПК – Административно процесуален кодекс

ЗАНН – Закон за административните нарушения и наказания

ЗМСМА – Закон за местното самоуправление и местната администрация

ЗАТУРБ – Закон за адмитистративно-териториалното устройство на Република България

ЗА – Закон за администрацията

ЗУТ – Закон за устройство на територията

ЗНА – Закон за нормативните актове

ЗСВ – Закон за съдебната власт

НПК – Наказателно-процесуален кодекс

ГПК – Граждански процесуален кодекс

ЗАП – Закон за административното производство (отметен)

ЗМВР – Закон за МВР

ЗВО – Закон за висшето образование


Материалното право го четем от тези лекции.

Процесуалното право се чете от коментарите на АПК:

Коментар на АПК – син – Хрусанов.

Коментар на АПК – тъмно червен – Костов, Хрусанов, Еленков и др.

От учебника могат да се четат общи постановки – принципи в процеса, доказателства, страни, субекти. Може да се ползва учебника и в частта на производствата по ЗАНН.


КОНСПЕКТ ЗА ИЗПИТ :


  1. Понятие за държавно управление (изпълнителна власт).

  2. Предмет, система и източници на административното право.

  3. Административни норми и административни правоотношения.

  4. Административен статут на физическите лица и организациите.

  5. Органи на изпълнителната власт – понятие, видове.

  6. Централни органи на изпълнителната власт.

  7. Административно-териториално деление. Местни органи на изпълнителната власт.

  8. Администрация – организация и принципи на дейност.

  9. Държавна служба.

  10. Форми и методи на изпълнителната дейност.

  11. Административен акт – понятие.

  12. Видове административни актове.

  13. Действие на административните актове.

  14. Условия за законосъобразност на административните актове – компетентност.

  15. Условия за законосъобразност на административните актове – законосъобразност по същество и съответствие с целта на закона.

  16. Изисквания за законосъобразност на административните актове – форма и производство.

  17. Недействителност на административните актове.

  18. Изпълнение на административни задължения.

  19. Способи за обезпечаване законосъобразно и правилно действаща администрация – обща характеристика. Контрол на представителните органи. .

  20. Административен контрол – понятие. Контрол на Министерския съвет.

  21. Централистичен (ведомствен) контрол.

  22. Специализиран административен контрол.

  23. Контрол в системата на местното управление.

  24. Правораздавателен надзор върху администрацията.

  25. Системи на административното правораздаване.

  26. Прокурорски надзор върху администрацията.

  27. Административна принуда – понятие, видове. Принудителни административни мерки.

  28. Административнонаказателна отговорност – обща характеристика.

  29. Административно нарушение.

  30. Административно наказание – понятие, видове. Адиминистративнонаказателно отговорни лица.

  31. Имуществена отговорност за вреди от незаконосъобразни актове и действия на администрацията.


АДМИНИСРАТИВЕН ПРОЦЕС


  1. Понятие за административен процес.

  2. Субекти, страни и участници в административния процес.

  3. Принципи на административния процес.

  4. Доказване, доказателства и доказателствени средства в административния процес.

  5. Производство по издаване на индивидуални административни актове.

  6. Производство по издаване на общи и нормативни административни актове.

  7. Оспорване на административни актове по административен ред.

  8. Възобновяване на производства по издаване на административни актове.

  9. Производства по предложения и сигнали.

  10. Оспорване на индивидуални административни актове пред първа съдебна инстанция.

  11. Оспорване на общи и нормативни административни актове пред първа съдебна инстанция.

  12. Оспорване на индивидуалните административни актове пред съд на основата на специална клауза.

  13. Касационно производство.

  14. Отмяна на влезли в сила съдебни актове.

  15. Изпълнение на административни актове и съдебни решения.

  16. Производство по установяване на административни нарушения.

  17. Производство по налагане на административни наказания.

  18. Оспорване на наказателните постановления. Касационно производство.

  19. Възобновяване на административнонаказателни производства.

  20. Изпълнение на наказателните постановления и решения на съдилищата по административнонаказателни дела.



Въпрос 1: Понятие за държавно управление (изпълнителна власт).


Понятието за държавно управление идва от един по-общ и принципен въпрос, какъвто е разделението на властите. Разделението на властите в исторически план идва като отрицание на монархическия абсолютизъм, което означава съсредоточаване на властта в монарха. Разделението на властите, така както идва при нас от философските разсъждения, представлява баланс и възпиране. То означава напрактика, че властта е единна, но се упражнява от различни системи от органи, които взаимодействат помежду си, но в същото време се и ограничават. Този принцип, принципа на разделение на властите, от философски и политически влиза и в законодателството. В чл. 8 на КРБ пише, че държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Държавното управление има своето място в управлението на обществото.

Управлението най-общо означава целенасочено въздействие върху обществото, което има за цел да поддържа обществото с всички негови компоненти в определено състояние. Въздействието върху обществото се осъществява по два начина – от една страна е въздействието върху обществото, което оказват морала, традициите, църквата, политическите партии, различни неправителствени организации, съобразно тяхната насоченост, цели и идеи. Това въздействие върху обществото има своите особености – то няма задължителен характер, основава се на представите, на членовете на обществото, на традициите, морала, религията. Тук спазването на предписанията, правилата и нормите няма задължителен характер. То не е гарантирано или придружено от принуда. Спазването на традиции и на морални норми няма задължителен характер.

Държавното управление се характеризира с други особености. На първо място те произтичат от факта, че държавата е всеобщ регулатор на обществото. Тя е единственият всеобщ регулатор на обществото. Държавата създава правила за поведение, очаква тяхното спазване и освен това те имат задължителен характер. Задължителността е гарантирана с принуда и евентуално със санкции при неизпълнението. Държавата е единственият всеобщ регулатор, излъчен от обществото, с цел да гарантира неговата жизнеспособност и поради това държавното управление, управлението, което се осъществява от държавните органи, при условията на разделение на властите, има задължителен характер. Въздействието на държавата е различно при различните власти.

Законодателната власт създава правила за поведение, които имат задължителен характер. Изпълнителната власт привежда тези правила в действие, а съдебната власт решава спорове относно прилагането на закона и относно защитата на правата и интересите на гражданите. Тук има поне две важни особености. Първата важна особеност е, че изпълнителната власт има подзаконов характер и второ, че изпълнителната власт е в непрекъснат контакт с обществото и с отделните негови части.

Заедно с изпълнителната власт съществуват още няколко понятия. Това са изпълнителна дейност и администрация. Изпълнителната дейност това е принципен еквивалент на изпълнителната власт, като тук ударението се поставя на дейността, която извършват съответните органи. Освен това съществува и една друга особеност – изпълнителна дейност се осъществява и от органи, които са извън изпълнителната власт. Пример за такива органи са съдилищата. Така например съдът дава разрешение едно лице, което не е навършило 18 години да сключи брак. Друг пример за изпълнителна дейност, извън изпълнителната власт, е Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията.

Непосредствено с изпълнителната власт е свързано и понятието администрация. Под администрация се разбират две неща, на първо място това е система от органи или апарат, който извършва определена дейност и на второ място, това е начинът, по който функционира тази система от органи. Често пъти ще се използва и понятието държавно учреждение. Държавното учреждение е организиран комплекс от персонални и имуществени елементи, който се ръководи по определен начин и извършва дейност в определени рамки, наречени компетентност.

Когато говорим за държавно управление следва да имаме предвид, че то се разбира в два смисъла. Държавно управление в широк смисъл на думата е цялата дейност по властническото въздействие върху обществото. Освен това съществува държавно управление в тесен смисъл на думата, което е дейността на изпълнителната власт и изпълнителните органи.

Няколко са особеностите на изпълнителната власт и изпълнителната дейност. На първо място, тя има подзаконов характер. Това означава две неща – това е дейност въз основа на закона и в изпълнение на закона. Въз основа на закона означава съобразяване и спазване на принципите, а в изпълнение на закона това е дейност в изпълнение на конкретни правила. На следващо място, тя има непрекъснат творчески характер. Това е разликата със съдебната власт. Съдебната власт, като правило решава въпроси от миналото, т.е. възникнали спорове.

Изпълнителната дейност се осъществява по два начина. Те се наричат оперативна самостоятелност и обвързана компетентност. Те показват по какъв начин изпълнителната власт прилага закона. При оперативната самостоятелност законовата норма е формулирана така, че административният орган може да избере какво поведение да има. Той може да избере дали, кога и как да действа. Това означава, че той, в рамките на закона, може да прецени какво поведение може да има. Тук преценката на актовете е по целесъобразност и по законосъобразност. Правната норма е формулирана общо и дава възможност за преценка при нейното прилагане. Когато става дума за обвързана компетентност органът няма възможност за преценка. Той просто прилага правилото за поведение съдържащо се в закона към конкретния случай. Тук законосъобразното решение може да бъде само едно. Не е възможна и не е допустима преценка по целесъобразност.


Въпрос 2: Предмет система и източници на административното право.


Предмет – това са специфични обществени отношения между субекти на административното право, които възникват в процеса на изпълнителната дейност на държавните органи. Правоотношенията, които възникват могат да бъдат по вертикала или по хоризонтала. По хоризонтала са отношенията между субекти, които са равнопоставени. При тях няма подчиненост, йерархическа, служебна или друга. По вертикала се развиват отношенията, когато между субектите има йерархическа служебна зависимост. В рамките на изпълнителната власт, без да се нарушава принципът на разделение на властите, съществуват отношения по правотворчество, правоприлагане и правораздаване.

Административното право регулира отношения свързани с осъществяване на изпълнителната дейност. Основна характеристика на метода на правно регулиране е, че той е властнически. Това зависи от характера на обществените отношения. Това зависи от съществуващото и юридически установено неравенство между страните. В най-честия случай, правните промени имат едностранен характер. Те зависят от волята на държавния орган и водят до правна промяна в сферата на лицето, до което се отнасят. Системата на административното право е обусловена от неговата регулаторна функция за отношенията между изпълнителната власт и обществото. Съществуват материалноправни и процесуалноправни норми. Освен това съществуват общи и специални норми. Общите регулират обща дейност и общи правила, специалните регулират конкретни отношения. Такова е съотношението между АПК и Закона за радио и телевизия или АПК и ЗУТ.

Източниците на административно право представляват властнически актове на компетентни държавни органи, които съдържат административноправни норми. Те са винаги писмени, освен това, поради спецификата на предмета за регулиране, те са най-често с подзаконов характер. Естествено е да започнем с Конституцията, която има най-висша правна сила. Тя определя правата и задълженията на гражданите и организацията на държавните органи, в това число и най-важните изпълнителни органи.

На следващо място това са законите, които регулират основни обществени отношения и трайни такива в областта на изпълнителната дейност. Някой от тях имат общ характер като АПК и ЗАНН а други регулират конкретни отрасли такъв е Закона за отбраната и въоръжените сили, ЗУТ и други.

Подзаконовите нормативни актове са уредени на 2 места – в АПК и в Закона за нормативните актове.

Да се обърне внимание чл. 6, 7, 8, 9 от АПК и да се знае в кои случаи кои органи какви подзаконови нормативни актове могат да издават.

Отношение към проблема за източниците на административното право имат още актовете на Конституционния съд и тълкувателната дейност на Върховния административен съд. Освен това България, като член на Европейския съюз е длъжна да инкорпорира в своето право и актовете на европейските институции.


Въпрос 3: Административни норми и административни правоотношения.


Административните норми и правоотношения действат основно в сферата на административното право и изпълнителната дейност. Правните норми в административното право представляват общо правило за поведение, което регулира отношения в сферата на държавното управление чрез властнически метод. Това е една от основните отличителни черти на административното право спрямо гражданското право, при което най-често има съгласуване на воли между равнопоставени субекти. Субектите, до които се отнасят административно правните норми, имат специфично качество – те са субекти, въз основа на административното право. Административноправните норми се съдържат и в законови и в подзаконови нормативни актове.

Административноправните норми имат същите елементи, както и правните норми въобще – хипотеза, диспозиция и санкция. Като правило те не са в една разпоредба, а често пъти не са и в едни нормативен акт. Така например санкцията най-често е уредена само в ЗАНН или пък в края на всеки закон има т.нар. административно-наказателни разпоредби.

Съществуват различни видове административноправни норми.

Според характера на правилото – задължаващи, забраняващи, позволяващи, оправомощаващи.

Според ролята която им е отредена – материални и процесуални.

Според териториалното действие – общи и за определена територия.

Административноправните норми действат по определен начин. Правоотношенията се развиват въз основа на административноправни норми. Те представляват конкретизация на правната норма, по отношение на страните на административното правоотношение. Правопораждащият факт е посочен в правната норма. Основна характеристика на административното правоотношение е съществуването на власт и подчинение, като съдържание на правоотношенията. Правопораждащ факт може да бъде правомерен факт от обективната действителност или някакво събитие. Правопораждащ факт например е издаденият административен акт. С него се възлагат права и задължения на субекта на административното право. Събитие, което води до административни правоотношения е например раждането на дете.

  1   2   3   4   5   6   7

Свързани:

Административно право iconВъпросник по административно право и административен процес административно право-обща част
Условия за законосъобразност на административните актове -законосъобразност по същество и съответствие с целта на закона
Административно право iconАдминистративно право
Административното право като отрасъл на действащото право се характеризира с предмет и метод на правно регулиране
Административно право iconЮридически факултет Въпросник по Административно право и административен процес
Регионални и местни органи на изпълнителната власт. Административно-териториално устройство
Административно право iconЮридически факултет Въпросник по Административно право и административен процес
Регионални и местни органи на изпълнителната власт. Административно-териториално устройство
Административно право iconРазписание 2 гр. ІІ курс право задочно обучение, І семестър, уч. 2012-2013
От 10. 30 часа Лекции по Административно право и административен процес- доц д-р Б. Йорданов
Административно право iconАдминистративно право 24
Административното право (АП) е най-динамичния клон на правото, то регулира управленческите отн/я. Ап има сложна, многообразна нормативна...
Административно право iconДлъжностнахарактеристик а за длъжността главен юрисконсулт
Задълбочени теоретически и практически знания на правната уредба на трудовите, осигурителните отношения, гражданското право и гражданския...
Административно право iconАдминистративно-технически услуги „общинска собственост
Приемане на документи за изкупуване право на собственост от физически и юридически лица на земя с учредено право на строеж
Административно право iconКурс събота 25. 08. 2012 08. 00 11. 45 2Б. 203 Административно право 13. 00 20. 45 2Б. 203
Разпис на учебните занятия за студентите от 2 курс на спец. "право" – зад обучение
Административно право iconПроизводството е с правно основание чл. 63 от занн
Нп №1014/25. 05. 2010 г на Началника на С. “ПП” към одмвр-б., с което му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом