I. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър




ИмеI. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър
страница1/6
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер0.65 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://uchebnazona.com/info/uchebna_zona36.doc
  1   2   3   4   5   6
I. КОНТЕКСТ НА УПРАВЛЕНИЕТО. ОРГАНИЗАЦИЯ, УПРАВЛЕНИЕ, МЕНИДЖЪР


1. Контекст на управлението

1.1.Определение - вътрешни и външни дейности и събития за организацията.

1.2. Външен контекст - конкуренция, технологични промени, икономически условия, политически и законодателни условия, обществена ценностна система, природни условия.

  • Конкуренция – предприятия, които произвеждат или предлагат едни и същи или подобни продукти или услуги;

  • Технологични промени – те се отнасят до разработване на нови процедури за производство на стоки и услуги или разработване на нов продукт;

  • Икономически условия - темп на инфлацията, лихвен процент върху кредитите, Брутен национален продукт, парични постъпления. Ако мениджърът не ги познава и отчита, обикновено се стига до тежки загуби за предприятието.

  • Обществена ценностна система – определя реакцията на клиента към продукта и следователно влияе върху продажбите. Променя се във времето и има отношение към начина на взаимоотношенията с други членове на предприятието.

  • Политически процеси - влияят върху организациите и населението.

  • Физически условия – климатични условия (слънчево, дъждовно, снеговалежи) и природни бедствия (урагани, земетресения) – влияят върху дейността на мениджъра.

Вътрешен контекст (ресурси на организацията) - информационни ресурси, финансови ресурси, материални ресурси, човешки ресурси.

  • Информационни ресурси - процедури, процеси, данни и други видове знания.

  • Финансови ресурси – капитал и други монетарни инструменти, използвани за осъществяване на настоящи и бъдещи дейности на организацията.

  • Материални ресурси – сгради, оборудване, суровини, обзавеждане и превозни средства

  • Човешки ресурси – членове на предприятието като притежатели на дялово участие, мениджъри, работници, служители и поддържащ персонал.

2. Организация, управление, мениджър

2.1. Организация - колектив от хора, систематично ангажирани в осъществяване на определена дейност. Ключовите моменти в дефиницията са:

  • Организацията се състои от хора

Тези хора са систематично ангажирани в определена дейност. Това предполага наличието на система от функции, роли и задачи в организацията, насочени към постигане на обща цел. Организацията може да бъде формална и неформална. Формалната организация представлява система от координирани дейности, при които групите от хора работят в сътрудничество под определено ръководство за постигане на общата цел. Успоредно с формалната организация винаги съществува и неформална организация. Хората постъпват и взаимодействат по начини, които не могат да се опишат в справочници, схеми и длъжностни характеристики. Целите на неформалната организация може да съвпадат с целите на формалната, но може и съществено да се различават. Дори когато целите съвпадат, неформалната организация може да оказва негативно влияние, като отнема част от времето, енергията и лоялността на своите членове към фирмата. Положителното влияние на неформалната организация се изразява в:

  • подобряване на комуникацията и координацията

  • допълнително мотивиране на нейните членове

  • установяване на неписани правила, улесняващи дейността на организацията

2.2. Управление

Според Питър Дракър управлението е "особен вид дейност, която превръща неорганизираната тълпа в ефективна, целенасочена и организирана група". То се разглежда като непрекъснат процес на осъществяване на следните дейности: планиране, организиране, кадрово осигуряване, ръководене и контролиране.

2.3. Мениджър - лице, което отговаря за изпълнението на задачите чрез осъществяване на надзор и наблюдение върху други членове и ресурси на организацията. Според мястото си в йерархията на организацията мениджърите са от начално, средно и висше равнище. Необходимите умения, както и разпределението на времето за изпълнение на основните управленски функции са различни за всяко равнище. Ролите, които мениджърът изпълнява, могат да се обособят в 3 групи (по Минцбърг):

  • междуличностни - роли на фигурант, лидер и свръзка

  • информационни - роли на комуникатор, разпространител и говорител

  • свързани с вземане на решение - предприемач, разпоредител, разпределител на ресурси, посредник

II. УПРАВЛЕНИЕТО КАТО НАУКА И ПРАКТИКА – ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СЪВРЕМЕННИ СХВАЩАНИЯ


  1. Историческо развитие на управленската теория

1.1. Класическа школа в управлението (Научен и административен мениджмънт)

Повечето от пионерите н управленската наука са в същото време и практикуващи мениджъри (например Фредерик Тейлър и Анри Фейол). При извеждането на принципи за управление те използват собствения си опит като ръководител. Целта им е да покажат най-добрия начин за управление.

Класическият подход обръща внимание преди всичко на структурата и дейността на формалната организация. Като фактори, определящи ефективността на организацията, се разглеждат разделението на труда, изглаждането на рационална структура, обхват на контрол и еднотипност на управлението.

„Научният мениджмънт” на Тейлър се заключава в разбиване на изпълняваните задачи на по-прости съставни части с помощта на предварителен анализ на работата и извършване на селекция и обучение на работниците за изпълняване на определена дейност по най-ефикасния начин.

Класическата школа се развива главно в две направления: Научен мениджмънт и Административен мениджмънт.

  • Научен мениджмънт – до тогава мениджмънтът като практика е базиран основно на опита, интуицията и здравия разум. Тейлър въвежда научния анализ на работния процес с оглед на намиране „на най–добрия начин” за изпълнение на задачата. След завършване на средното си образование започва работа като обикновен работник в местната металообработваща компания. След това завършва със степен „Магистър по машиностроене” и в качеството си на дипломиран специалист, той провежда серия от изследвания на технологичните операции. Първите му изследвания са били свързани с анализ на скоростта на рязане на метала с оглед повишаване на производителността на труда. Методите на научното управление на Тейлър са свързани с оптимизиране на времето за изпълнение на производствените задачи, тяхното опростяване и разбиването им на по прости технологични операции. Така те се възлагат на работниците и се следи изпълнението им. Тейлър издава своята книга „Принципите на научното управление”, която придобива широка популярност. Неговите принципи започват да се внедряват в много предприятия и те са следните:

1. Намиране на най-добрия начин – анализ на работния процес и научното му изследване чрез хронометриране на операциите и движенията – елиминиране на тези, които не водят до повишаване на производителността.

2. Научен подбор на персонала – съчетаване на физическите данни с изпълняваната работа. Най–важните качества за работника според Taylor са: възможност да произвежда; здрави мускули; малка уморяемост.

3. Финансово стимулиране – мотивиране на работниците. Въвежда акордната система на заплащане – price – rate – system.

4. Функционално ръководене – отделно мениджъра трябва да отговаря за планиране, управление и оценка на работата – за изпълнение на самата работа (задача). При това работникът ще получава разпореждания от функционалния началник.

Фредерик Тейлър е работил с Хенри Гант и създават „Гантовите графици” за календарно планиране и диспечиране на работата. Тейлър изучава мениджмънта от долу на горе по фазите на мениджмънта.

  • Административен мениджмънт – насочен към предприятията като цяло и разработва правила и принципи за мениджърите, които да направят тяхната дейност по–ефективна. Файол на 19-годишна възраст се дипломирал като минен инженер. Той изучава мениджмънта отгоре на долу по фазите на мениджмънта с наблягане върху общата администрация. Той е един от най-изтъкнатите теоретици и практици на управлението от началото на XX век. В продължение на 30 години е работил като изпълнителен директор на компанията. Когато е поел управлението й тя е била на границата на банкрута и я превръща в една от най-мощните компании във Франция. Тя се е прочула със своите превъзходни административни, технически и научни кадри.

Анри Файол въвежда 14 принципа в мениджмънта, като ги разпространява като валидни не само в бизнес организации, но и в правителствени, религиозни и финансови организации. Принципите са следните:

  1. Разделение на труда – увеличава резултата, опростява задачите. Валиден е за работници и за мениджъри.

  2. Административна власт – разпореждане, изискване на подчинение. Допълване на авторитета от заеманата позиция с личния авторитет и професионализъм. Властта създава авторитет!

  3. Дисциплина – лоша дисциплина, лошо лидерство, неуважение на правилата, въведени в организацията.

  4. Единоначалие – основен принцип според Фейол.

  5. Еднотипност на управлението – подобни задачи водещи към една цел се групират и ръководят от един мениджър.

  6. Субординация на интересите – организационните над личните в противен случай – конфликт.

  7. Възнаграждения – справедливи за всички работници в организацията.

  8. Централизация – по–голяма в малки фирми и обратно.

  9. Верига на командването – отгоре – надолу.

  10. Ред – координиране на човешки и материални ресурси, така че да има място за всичко и всичко да си има място.

  11. Справедливост и учтивост с подчинените.

  12. Стабилност в назначаването – планирано без текучество.

  13. Инициатива – насърчаване на работниците да действат по собствена инициатива, като са в състояние да решат проблема.

  14. Сплотяване на екипа – изграждане на хармонични отношения и чувство за единство.

1.2. Школа на човешките отношения (Поведенческа школа)

Тук ударението се поставя на значението на човешките отношения и ценности за ефикасна работа и ефективно функциониране на организацията. Представителите на това направление са по-скоро социолози, отколкото практикуващи мениджъри. Първият, който полага основите на концепцията за „социалния човек” е Елтън Мейо. В последствие неговите идеи се доразвиват от други социални психолози като Маслоу, МакГрегър, Херцберг и Ликерт. Освен на физиологичните и социалните потребности на индивида, те обръщат внимание и на човешките потребности от по-високо ниво – за себеутвърждаване и самоусъвършенстване. Те Дават основните насоки на практикуващите мениджъри за мотивиране на служителите, като приемат, че това ще доведе до по-високи резултати в работата.

Практиката показва, че връзката между удовлетвореността от работата и производителността не винаги и правопропорционална.


  1. Съвременни схващания

    1. Системен подход в управлението

Системния подход разглежда предприятието като отворена система с вход (капитал, труд, информация, материали) и изход (информация, продукти, удовлетворени клиенти), които са в непрекъснат оборот.





На входа на системата постъпват необходимите елементи на системата, а именно средства на труда (машини, съоръжения, оборудване), предмети на труда (суровини, материали, полуфабрикати) и човешки ресурси (персонал). Тези елементи се съединяват (трансформират се) и на изхода на системата се получава готов продукт (произвеждат се изделия). Като елемент на производствената система ролята на човешкия фактор (човека) е първостепенна.

Подобна аналогия спомага за:

  • Привличане на вниманието върху аспекти, свързани с динамиката на предприятието

  • Разбиране на подсистемите и необходимостта от съвместяване на техните цели

  • Съсредоточаване на вниманието върху взаимоотношенията както между съставните части на организацията, така и между предприятието и външната среда




    1. Ситуационен подход в управлението

Според този подход, нито една теория не може да гарантира постоянна организационна ефективност, а всичко зависи от обстоятелствата. В зависимост от конкретните условия подходящите да организацията структура и управленски стил са различни, т.е. отрича се съществуването на универсален, „най-добър” начин за управление.

Ситуационният подход първо, насърчава мениджърите да определят условията на конкретната ситуация и да анализират подходящите за следване алтернативи и второ, увеличава готовността за отреагиране на промените във външната среда.

III. ПЛАНИРАНЕ – ФОРМУЛИРАНЕ НА ЦЕЛИ

И УПРАВЛЕНИЕ ЧРЕЗ ЦЕЛИ


1. Същност на планирането

1.1. Планирането представлява комплекс от линии на поведение, процедури и методи, използвани от мениджърите за осъществяване на заявените от тях цели (Ендрю Силаги).

1.2. Планирането е тясно свързано с контрола.

От една страна планирането е процес на вземане на решение по следните въпроси: какво трябва да бъде направено, как, кога, с какво и от кого. От друга, контрола е процес на проверка изпълнението на заложените в плана цели и, ако се налага, предприемане на корективни действия според изискванията на плана или промяна на първоначалния план.

1.3. Не съществува единствен план, който да е в съетояние да покрие всички дейности в организацията. Една от особеностите на планирането е йерархичния му характер - плановете могат да представляват общи, дългосрочни стратегии, средносрочни тактики и политики и краткосрочни оперативни бюджета и графици.

1.4. Друга характерна особеност на планирането е, че се отнася за бъдещи периоди, т.е. свързано е с несигурност и риск. То цели намаляване на несигурноетта чрез осигуряване на общите насоки за действие и предварително предвиждане на неочаквани събития. Не съществува обаче гаранция за точността на прогнозата. Често се налага компромис между необходимостта от гъвкавост (осигурявана от краткосрочното планиране) и необходимоетта от взаимообвързаност на направените планове (задача на дългосрочното планиране)

Етапите на планирането са:

Мисия (предназначение и цели) - съдържа обяснение за това за какво е създадена фирмата. Елементите на мисията са:

- Историята на фирмата;

- Предпочитанията на собствениците;

- Пазарната сфера, в която действа фирмата;

- Ресурсите на фирмата;

- Отличителните белези на фирмата.

  • Стратегия - генерални програми за действие и разпределение на ресурсите за достигане на целите;

  • Политики - най–общи постановки направляващи вземането на решение;

  • Процедури - планове, които предписват метода на извършване на дадена дейност за разлика от политиките, те не предвиждат свобода на действие и са ръководство за действие, а не за размисъл;

  • Правила - предписват или забраняват конкретни действия;

  • Програми - комплекс от цели, политики, процедури, правила, набелязани задачи, ресурси и други елементи необходими за провеждане на поредица от дейности за определен период от време.

  • Финансови и други планове

2. Формулиране на цели

2.1. "Целите са необходими във всяка област, където изпълнението и резултатите директно влияят върху оцеляването и просперитета на бизнеса". (Питър Дракър).


2.3.При формулирането на целите трябва да се спазват определени изисквания, в противен случай планирането губи своя смисъл. Най-общо целите трябва да са измерими, достатъчно ясни, съвместими, конкретни, достижими и да подлежат на проверка. Освен това те трябва да са достатъчно на брой, което означава да не са прекалено малко и да не уплътняват времето на изпълнителя, но и да не са прекалено много и да го накъсват. По-големият брой поставени цели изисква подреждането им по приоритет. Целите, които си поставят предприятията са: стратегически, тактически и оперативни. Стратегическите цели са дългосрочни и се поставят от най-високото ниво на ръководството. Те се поставят в писмен вид. Тактическите цели – конкретизират стратегическите за по къс период от време. За тяхното изпълнение отговарят мениджърите на средно ниво на управление. Примери за тактически цели:

  • Маркетингови цели – увеличаване задоволяването на клиентите от продуктите и услугите на дейността на фирмата, увеличаване на продажбите и пазарните дялове и разширяване на продуктовия асортимент.

  • Иновационни цели – те са насочени към създаване на нови продукти и услуги и въвеждането на нов технологичен процес. Целта е да се произведе нов продукт и да се избърза да се пусне на пазара преди конкурентна фирма да го е пуснала.

  • Цели, свързани с печалбата – увеличаване на печалбата засяга дейността на цялата фирма.

  • Цели, свързани с материалните ресурси. Те са свързани с осигуряване на необходимата техника, съоръжения, технологични линии, производствени площи, суровини и материали

  • Цели, свързани с финансовите ресурси. Тези цели са свързани с набирането на капитал и финансово осигуряване на дейността на фирмата.

  • Кадрови цели. Те са свързани с наемането, развитието на сътрудниците на фирмата, както и с намаляването на отсъствията.

  • Цели, свързани с производството. Чрез тях се търси увеличение на произведената продукция от всеки работник във фирмата, а следователно и на ефективността от цялостната дейност.

Оперативните цели конкретизират още повече тактическите цели. Те са насочени към най-ниското ниво на управление.

IV. SWOT – АНАЛИЗ. ИЗБОР НА СТРАТЕГИЧЕСКИ АЛТЕРНАТИВИ.СТРАТЕГИЧЕСКИ МОДЕЛИ


  1. SWOT – анализ

    1. Определение – анализ и оценка на вътрешната и външната среда на предприятието с цел избиране на най-подходящата стратегическа алтернатива.

    2. Същност









Английската абревиатура на четирите елемента на SWOT анализът е:

S (Strengths) – силни страни, W (Weaknesses) – слаби страни, O (Opportunities) – възможности и T (Threats) – заплахи.

SWOT анализът представлява съставянето на стратегически баланс: силните страни – това са активите на фирмата в конкурентната борба, а нейните слаби страни – пасивите. Възможностите, които ни дава външната среда, са активите, от които може да се възползва предприятието, а заплахите – пасивите, които й пречат на дейността.

Целта на анализа е максимизирането на силните страни и външните възможности и минимизиране на слабите страни и заплахите.

Силните страни са тези, в които тя преуспяла и дават допълнителни възможности в развитието й. Силата й може да се състои в произвеждането на качествени продукти и високо квалифициран персонал. Слабите страни – отсъствие на нещо важно за функционирането и развитието на предприятието. Благоприятни възможности – благоприятните външни условия, които благоприятстват за постигането на бъдещия успех на фирмата

Заплахите – неблагоприятните външни въздействия, които оказват влияние върху дейността на предприятието и нейните резултати. Примери за силни и слаби страни, благоприятни възможни и заплахи са представени в следната таблица.

Табл. 4.1

S (силни страни)

W (слаби) страни

  1. Характерна компетентност

1.Неясно стратегическо направление

  1. Характерна компетентност

2.Влошаваща се конкурентна позиция

  1. Адекватни финансови ресурси

3. Остаряла техника

  1. Добри конкурентни умения

4. Несигурни печалби

  1. Признат лидер на пазара

5.Липса на талантлив и задълбочен мениджмънт

  1. Лидер в технологията

6. Липса на умения от служителите

  1. Предимства в себестойността


7. Вътрешни производствени проблеми

  1. Възможност и иновации на продукта

8.Изостанала организация в изследванията

  1. Конкурентни предимства

9. Тясна производствена гама

10. Доказан мениджмънт

10. Слаб имидж на пазара

11. Достъп да висококачествени материали

11. Маркетинг умения под средните

12.Добри финансови взаимоотношения

12. Недостатъчни финансови ресурси


13. Мощна дистрибуторска мрежа




O (възможности)

Т (заплахи)

  1. Обхващане на допълнителни групи клиенти

1. Вероятност за поява на нова конкуренция

  1. Навлизане на нови пазари

2. Нарастващи продажби на заместващи продукти

  1. Разширяване на производствена гама

3. Забавен ръст на пазара


  1. Диверсификация върху подобна продукция

4. Неблагоприятна правителствена политика

  1. Вертикална интеграция

5. Вероятност за рецесия

  1. Самодоволство на конкретни фирми

6. Променящи се нужди и вкусове на клиента

  1. Бързо разрастване на пазара

7. Неблагоприятни демографски промени

  1. Благоприятни законови и политически промени


8. Проблеми с доставчици




9. Поява на нови технологии в областта
  1   2   3   4   5   6

Свързани:

I. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър iconПрофесионална автобиография
Образование; лекции и семинарни занятия по дисциплините „Управление на малкия бизнес”, „Предприемачество”, „Основи на управлението”,...
I. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър iconЛекция 9 Управление на персонала. Социални аспекти на управлението
Управлението е установяване и поддържане на определена подреденост в социалната система. Чрез управлението социалните системи функционират...
I. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър iconУправление на персонала в рамките на система за управление на качеството (сук)
Това е серия от стандарти за управление на качеството и на подобренията в една организация. Те са организационни, а не продуктови...
I. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър iconЕвристични методи в управлението
Ефективното управление на една организация предпоставя компетентност, умения, желание и творческо мислене. Творчеството става една...
I. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър iconПроектите са средство за по-добър бизнес, за по-добри публични услуги, за по-добър живот Специално за econ. Bg
Г-н Апостолов, скоро се проведе Първата национална конференция по Управление на проекти. Какви са основните изводи за тенденциите...
I. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър iconУправление на продуктови данни (pdm) Въведение в управлението на продуктови данни
В този контекст терминът „продуктови данни” означава принципно цялата информация, която има някакво отношение към изделието. По-долу...
I. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър iconГаброво Катедра "Компютърни системи и технологии"
Изпълнението на функциите и задачите на управлението на дадена организация от управляващата система в нея представлява процесът на...
I. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър iconСтудентите от ІІІ курс специалност "стопанско управление" практическо обучение
Стопанско управление”. Продължителността му е 30 дни. Провежда се през лятото между ІІІ и ІV курс или още по време на V и VІ семестър...
I. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър iconПредпочитана длъжност / Сфера на работа
Маркетинг и маркетингови проучвания,управление на качеството,организация и технология на управлението,планиране и анализ на стопанската...
I. контекст на управлението. Организация, управление, мениджър icon1 Наименование на учебната
Основните концепции и теоретични подходи в социология на управлението, социалната същност и принципите на управлението; Съвременни...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом