За първи и втори клас




ИмеЗа първи и втори клас
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер219.6 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://ethnotolerance.org/biblioteka/Monitoring_1-2/Muzika_1-2.doc
МОНИТОРИНГ НА ЕТНОЦЕНТРИЗМА В УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ, ПРЕДСТАВЕНО В УЧЕБНИЦИТЕ ПО МУЗИКА

ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС


Целта на настоящата рецензия е да се разгледа учебното съдържание и дейностите за работа с учениците в учебниците по музика за първи и втори клас и да се открият възможности за осъществяване на интеркултурен диалог в условията на мултикултурна учебна среда.

Нашата първа задача е да проследим доколко учебното съдържание отразява културата на българския народ като монолитно недиференцирано общество и дали отразява културата и на етническите малцинства (турци, роми, арменци, евреи, руснаци и др.), живеещи на територията на България, чиито деца се обучават в масовото българско училище.

Втората ни задача е да установим доколко учебниците подпомагат учениците да се чувстват комфортно в своите идентичности и дават ли им те възможност за запознаване с други култури и усвояване на интеркултурни умения, които да им помогнат да реагират на срещата с другостта от позициите на гъвкавия етноцентризъм.

Не можем да не се съгласим с твърдението че: ”В качеството си на универсален език музиката е основен елемент както в изграждането на мостове между различията, така и в създаването на общности без граници. От друга страна, младите хора, които растат и учат в България сега, са бъдещите граждани на света и трябва да притежават активни нагласи за общуване без предразсъдъци. Ето защо е особено важно учебните материали по този предмет едновременно да отразяват и съграждат многообразието на обществата и да предразполагат обучаемите към приемане, в дух на равнопоставеност, на тяхната многоликост.”[2]


Потенциал на учебните програми по музика за първи и втори клас за реализиране на интеркултурно образование


Музиката е включена в културно-образователната област “Изкуства”, заедно с изобразителното изкуство и е предвидено чрез интегрирането на тези два учебни предмета да се постави началото на формирането на естетическа култура и на развитието на творческите способности на децата от начална училищна възраст в тези области на изкуството.

В учебната програма по музика за първи клас е записано, че тя “предполага учениците да получат първоначални знания за :

- трите основни жанрови разновидности – песен, танци и марш;

- елементите на музикалната изразност .....;

- разнообразието, спецификата и красотата на българския фолклор (курсивът е мой) ;

- многообразието на музиката и мястото и в живота на хората...

…програмата предвижда много форми на колективна работа, като особен акцент имат задачите, чиято цел е изграждане на умения за работа в колектив, толерантност към различното мнение и възможностите на другите.” [3]

Възможно е осъществяване на връзки по отношение на:...обогатяване на знанията за традициите на народа ни (роден край), ... възпитаване на толерантност като елемент на гражданското възпитание” [3]

Сред целите на обучението по музика в първи клас за нас от значение е тази за “възпитаване в дух на съпричастност и любов към българската традиция и култура.” (курсивът е мой) [3]

При реализирането на стандарт № 2 в ядрото “Елементи на музикалната изразност” се очаква: ”да се разграничават българските народни инструменти (курсивът е мой) от останалите”. В ядрото “Музика и игра” стандарт №1 е “Знае обредно-обичайната същност на най-популярни фолклорни музикални примери – коледуване, лазаруване и сурвакари” (курсивът е мой) и това се разработва в тема № 1 Български народни обичаи и традиции (курсивът е мой), и като основни дейности се предвижда учениците “да коментират някои форми на битуване на фолклора: да слушат родна музика”, а стандарт № 2 е “Играе право хоро”.

В ядро “Функциониране на музиката. Музика и общество” стандарт №1 предвижда ученикът да “разпознава по-типична музика, марш, валс, право хоро и ръченица (курсивът е мой).

Така формулираните цели и очаквани резултати в учебната програма не дават големи възможност за използването на интеркултурния подход, тъй като основното внимание е насочено към българската фолклорна традиция и към научаването на български народни песни. Възникват някои смущаващи ни въпроси и проблеми като например: Как ще се приеме включването на българската фолклорна традиция като задължителен за усвояване учебен материал от деца от ромската и турската етнически групи, които се идентифицират като мюсюлмани? От друга страна възниква съмнение дали толерантостта, предвидена за формиране у децата, ще може да се осъществи при липсата на подходящи текстове или илюстративен материал в учебниците.


За използване в първи клас са одобрени от Министъра на образованието и науката четири учебника :

1. Музика за първи клас с автори Генчо Гайтанджиев, Мария Попова и Пенка Младенова, Издателство “Булвест 2000”, С., 2002.

2. Музика за първи клас с автори Галунка Калоферова, Вяра Сотирова и Росица Драганова, Издателство “Просвета”, С., 2002.

3. Музика за първи клас с автори Пенка Минчева и Петя Пехливанова, Издателство “Рива”, С., 2002.

4. Музика за първи клас с автори Евгения Заякова, Светла Кръстева и Йорданка Методиева, Издателство “Труд”, С., 2002.


А за втори клас, в съответствие с новата учебна програма по музика и съгласно измененията, направени през 2003 година в член 3 ал. 1 от Наредба № 5, който гласи: “За всеки учебен предмет от общообразователната подготовка министърът на образованието и науката одобрява не повече от три учебника за определен клас....” [1], в този списък са включени:

1. Музика за втори клас с автори Генчо Гайтанджиев, Мария Попова и Пенка Младенова, Издателство “Булвест 2000”, С., 2003.

2. Музика за втори клас с автори Галунка Калоферова, Вяра Сотирова и Росица Драганова, Издателство “Просвета”, С., 2003.

3. Музика за втори клас с автори Пенка Минчева и Петя Пехливанова, Издателство “Просвета”, С., 2003.

Веднага прави впечатление, че три от авторските колективи на учебници за първи клас са продължи успешно, що се отнася до спечелването на конкурса, работата си с учебници за втори клас, като единият е сменил издателя си.

В общото представяне на новата учебна програма за втори клас е посочено, че тя дава възможност да се усвоят първоначални знания за: ....”българския песенен и танцов фолклор” (курсивът е мой) [4], а по отношение на интегративните връзки да се запознаят учениците с “българските народни традиции и тези на етносите, населяващи нашите земи (курсивът е мой) (физическо възпитание и околен свят)” [4]. Тази възможност, предвидена в програмата за запознаване с традициите на етносите, населяващи нашите земи, е доста обнадеждаваща и предпоставя благоприятни условия за реализиране на интеркултурен диалог.

В таблицата за очакваните резултати по отношение на стандарт № 1 “Знае обредно-обичайната същност на най-популярни фолклорно-музикални примери” и стандарат № 2 “Играе право хоро и ръченица” в ядрото “Музика и игра” е посочено, че това ще се реализира чрез темите “Български народни обичаи и традиции” и “Коледуване и лазаруване” (по отношение на стандарт № 1) и темите “Право хоро” и “Ръченица” (по отношение на стандарт № 2). В колона 5 Контекст и дейности е записано, че стандартите могат да се удовлетворят, като се даде възможност учениците:

“- да слушат обредни песни в оригинален и обработен вид;

  • да се запознаят с фолклорни примери на други етноси от съответния регион (курсивът е мой);

  • да коментират отразяването на народните традиции и обичаи от електронните медии;

  • да правят музикални колекции от народни песни и инструментални пиеси, подходящи за изпълнение на право хоро и ръченица;..........

  • да импровизират движения на предпочитана музика, като проявяват толерантност към предпочитанията и възможностите на другите... [4].

Като изключим ограничеността на подхода, визиращ само регионалното разположение на етносите, не можем да не признаем, че тук за пръв път се срещаме с практическа възможност за осъществяване на среща на култури. Друг е въпросът какво ще се случи или няма да се случи, ако учениците учат в етнически хомогенно училище – например чисто ромско или чисто турско, каквито не липсват в редица региони на страната – Шуменски, Силистренски, Търговищки, Монтански, Видински, Сливенски и други.

Ако направим сравнителен анализ на двете програми - за първи и втори клас, безспорно можем да видим малка светлина в дъното на тунела при втори клас, но тя може да се види само с очите на интеркултурно компетентния учител (А колко ли са тези учители?). Силното присъствие на българската фолклорна традиция, заложена в стандартите – и оттам в програмата, неминуемо дава отражение и върху учебното съдържане в учебниците.


Потенциал на учебниците по музика за първи и втори клас за реализиране на интеркултурно образование


Предвид спецификата на нашата изследователска задача – мониторинг на етноцентризма в учебното съдържание – няма да правим детайлен педагогически анализ на учебниците по отношение на тяхното съдържание, структура, художествено и полиграфическо изпълнение или интерактивност.

При представянето на оценката за всеки учебник ще имаме предвид двата подхода, които сме използвали при изследването им – количествен анализ на съдържанието и контент-анализ.

Количественият анализ според нас трябва да се свърже с класифицирането на текстовете в учебника от гледна точка на тяхното авторство – народни или авторски; етническа и религиозна културна традиция, която пресъздават, и разделянето в методическо отношение на песни и музика за изпълнение и за слушане.

От разработения специално за целите на изследването инструментариум тук ще направим анализ на използваната от нас карта за контент-анализ на интеркултурния профил на учебника, включваща два основни критерия: представителност на културите и етноцентристки представи. По отношение на първия критерий текстовите и извънтекстовите компоненти на учебника са обединени в смислови полета, представени в когнитивната част на учебника – като познавателни текстове или илюстрации и във въпросите и задачите, поставяни пред децата в инструктивно-методическите текстове и апарата за улесняване на усвояването.

Вторият критерий е свързан с етноцентристки представи за природата и технологиите и такива за социалния живот.

Ще представим анализа на учебниците в последователността им от списъците по-горе:

1. Музика за първи клас с автори Генчо Гайтанджиев, Мария Попова и Пенка Младенова.

Учебникът съдържа общо петдесет и едно музикални произведения, от които за пеене са предвидени двадесет и осем, а за слушане – двадесет и три.

Авторовите произведения са тридесет и девет, шест от които са предвидени за слушане музикални творби от световноизвестни композитори като П. И. Чайковски, Камий Сен-Санс, Морис Равел и други.

Българските народни песни са девет: “Комарко се женеше”; “Пиленце пее”; “Коледарче”; “Здрава, здрава годинчица”; “Лаленце се люлее”; “Боряно, Борянке”; “Севделино”; “Карамфило моме” и “Седнало е Джоре”. Представянето на българската фолклорна традиция се допълва от “Хоро” от Добри Христов; “Право хоро” и “Ръченица” в изпълнение на оркестър от народни инструменти; “Зимно хоро” на Петър Ступел и Цветан Ангелов; “Ръченица” на Васил Казанджиев и “Кукерски игри” на Костадин Варимезов, т.е. общо още шест произведения.

В учебника не присъства произведение от ромски, турски или арменски автор или представящо фолклорните традиции на тези етноси, традиционно присъстващи в България, но това, както вече стана ясно, и не е предвидено в учебната програма.

Обобщените резултати от контент-анализа показват, че по отношение на първия критерий - представителност на културите в когнитивната част на учебника са идентифицирани общо двадесет и три смислови полета. Три от тях отразяват културата на българския народ като монолитно недиференцирано общество. Това са текстовете на стр. 44 – песента “Знамето ни е трицветно”, предвидена за разучаване за пеене; “Детство мое” и “Родина” – за слушане. По отношение на илюстрацията обаче не можем да устоим на изкушението да изкажем нашето съмнение относно англосаксонския произход на двете деца, седнали на поляната.

Най-голям е броят на смисловите компоненти, отразяващи културата на мнозинството – т.е. българите – общо шестнадесет. Роми са представени на една илюстрация на стр. 9, наред с представители на други култури и народи – африканци, бразилци, американци, испанци. Илюстрацията вероятно изобразява ромска сватба или друг празник, съпроводен с музика и танци.

Пределно общият извод е, че учебникът е българоцентристки и не дава дори потенциални възможности за запознаване с фолклор, песенно богатство или традиции на другите етноси, населяващи нашата родина, както и за осъщестяване на интеркултурен диалог.

2. Музика за първи клас с автори Галунка Калоферова, Вяра Сотирова и Росица Драганова.

Учебникът съдържа общо шестдесет и три музикални произведения, от които за пеене са предвидени двадесет и седем, а за слушане – тридесет и шест.

Авторовите произведения са четиридесет и три, десет от които предвидени за слушане музикални творби от световноизвестни композитори като П. И. Чайковски, Камий Сен-Санс, Йозеф Щраус, Йохан Щраус – баща и други.

Българските народни песни, предвидени за пеене, са седем: “Опни ми тропни ми”; “Станенине, господине”; “Здрава, здрава годинчица”; “Свири рак”; “Лаленце се люлее”; “Боряно Борянке” и “Синигер се женеше”. Българският фолклор е представен и чрез предвидените за слушане откъси от “Дунавско хоро” на Дико Илиев; “На трапеза и ръченица” на Иван Варимезов; “Кукерски танц” на Васил Казанджиев, “Ръченица” на група “Българи”; “Мъжко хоро” за кавал и народен оркестър и “Право хоро” на Румен Мелников и двете песни за разучаване - “Коледа” от Добри Христов и “Мартенички” на Иван Калайджиев и Атанас Душков.

В учебника е включена за слушане песента “Книжка сладкодумна” на композитора Хайгашод Агасян и при желание името може да се използва за идентифициране на етническата му принадлежност.

Обобщените резултати от контент-анализа показват, че по отношение на първия критерий - представителност на културите - в когнитивната част на учебника са идентифицирани общо четиринадесет смислови полета, които отразяват културата на етническото мнозинство т.е. българите и още шест, свързани с дейности, предвидени за изпъление от учениците. Независимо че българските народни песни, предвидени за изучаване, са с две по-малко от първия учебник, този е не по-малко българоцентристки – дори нещо повече – вниманието се насочва точно към българския песенен фолклор и култура.

Известна тревога буди илюстративният материал на стр. 36, свързан с три песни, две от които представени като популярни – “Четници се пишат” (за пеене) и “Радецки” (за слушане), “Вятър ечи” от Добри Чинтулов. На едната от илюстрациите е представено българското знаме, а на другата гвардейски духов оркестър и около тях доста оръжие – старовремски пушки и пищови. Текстовете на песните биха могли да предизвикат етническа враждебност, ако се изведе основната им, при това обща идея за борба срещу турските поробители.

3. Музика за първи клас с автори Пенка Минчева и Петя Пехливанова.

Учебникът съдържа общо седемдесет и пет музикални произведения, от които за пеене са предвидени тридесет и едно, а за слушане – четиридесет и четири.

Авторовите произведения са общо петдесет и осем, от които двадесет са песни за разучаване, тридесет и осем за слушане. Част от музикалните творби, предвидени за слушане, принадлежат на известни чужди композитори като П. И. Чайковски, С. Прокопиев, Дм. Кабалевски, Камий Сен-Санс, Й. Щраус, Й. Брамс и много други, а друга не малка част (общо двадесет и три) са произведения на български автори като П. Хаджиев, Ал. Райчев, Св. Обретенов, Б. Карадимчев и др.

Българските народни песни, предвидени за пеене, са осем : “Тарльо телци пасе”, “Комарко се женеше”, “Тръгна Желка”, “Три тъпана бият”, “Ой, Коледо, мой Коледо”, “Сурва, сурва година”, “На мегдана” и “Ой, Лазаре”. В списъка на произведенията, предвидени за слушане, от българската фолклорна традиция присъства народната песен “Снощи седенки кладохме”, няколко хора и ръченици. Тук са предложени също така песни на други народи, напр.

две американски “Старият Макдоналд” и “Джингъл белс”(за пеене) и една руска песен на Дм. Кабалевски – “Веселушка, Ревливка, Сърдитка”, които обогатяват репертоара.

В списъка на песните за пеене са включени една на Жул Леви и три на Хайгашод Агасян. Разговорът за етническата принадлежност на тези български композитори може да бъде подходящо използван за разкриване на многообразието.

Обобщените резултати от контент-анализа показват, че по отношение на първия критерий - представителност на културите – в когнитивната част на учебника са идентифицирани общо осемнадесет смислови полета. Две от тях отразяват културата на българския народ като монолитно недиференцирано общество. Това са песента “Знамето ни е трицветно”, предвидена за разучаване за пеене - стр. 5, и песента “Родната ми къща” на Петър Ступел и Калина Малина, която също трябва да се пее - стр. 6. На илюстрацията на стр. 5 е изобразен българският национален трибагреник и три деца с черна, руса и червена коса, които маршируват. Тази илюстрация позволява интеркултурен и толерантен диалог върху различието, успоредно с формирането на представа, че всички сме граждани на една страна.

За съжаление останалите шестнадесет смислови компонента в когнитивната част на учебника са силно българоцентрични, тъй като предлагат български народни песни и хора и са подкрепени с илюстративен материал, оформен в параметрите на българската национална носия. Три смислови компонента, свързани с предвидени дейности в учебника, привличат вниманието като значими за мониторинга на българския етноцентризъм. На стр. 31 има два смислови компонента – единият е свързан с когнитивна дейност - разучаване на българската народна песен “Три тъпана бият”, подкрепена с илюстрация на тъпанджия, облечен с българска национална носия, и едни смислов компонент, свързан с творческа работа, а именно - създаване на колекция от български народни песни. Другите два смислови компонента са на разтвора, образуван от стр. 52 и 53. На стр. 52 темата е свързана с обичая лазаруване и задачата е да се разпознаят атрибути на лазарката, а на стр. 53 е представен обичаят, свързан с кукерските игри, като конкретната задача е да се нарисуват кукерски маски.

Илюстрациите на Николай Додов, в сравнение с тези на Буян Филчев, в Музиката на Галунка Калоферова и колектив, са по-автентични и по-силно въздействащи по посока етноцентризма.

4. Музика за първи клас с автори Евгения Заякова, Светла Кръстева и Йорданка Методиева.

Учебникът съдържа общо шестдесет музикални произведения, от които за пеене са предвидени двадесет и девет, а за слушане – тридесет и едно.

Авторовите произведения са тридесет и осем, от които четиринадесет са на песни за разучаване, а останалите за слушане. Част от музикални творби, предвидени за слушане, принадлежат на известни чужди композитори като Дж. Росини, Фр. Грубер, В. А. Моцарт, Дж. Верди, Камий Сен-Санс, Й. Щраус, а друга не малка част са произведения на талантливи и популярни български автори като Д. Христов, Б. Карадимчев, П. Льондев, П. Ступел, Ал. Райчев и др.

Българските народни песни, предвидени за пеене, са единадесет: “Кальо Портальо”, “Дядо оре на могилка”, “Момиче, момиче”, “Я скокнете, да скокнем”, “Приветствие към домакина”, “Здрава, здрава годинчица”, “Четници се пишат”, “На въже”, “Лаленце се люлее”, “Хайдете, момне ле”и “Цвърчат сойки”. Българският фолклор присъства и чрез откъси за слушане и авторови песни, които са в духа на традицията: ритми на тъпан; “Хоро”; “Серафимско сворнато хоро”; “Странджанско хоро”; “Стане нине, господине”; “Коледа” от Добри Христов за пеене, “Зимно хоро” на Петър Ступел и Цветан Ангелов; “Подаръци от баба Марта” на П. Льондев и П. Йорданова – за пеене, “Ръченица”, “Дунавско хоро” на Дико Илиев, “Чук, чук, яйчице” на Дора Габе за пеене, “Великденска песен”.

Особеност на този учебник е включване на песни на народи от различни краища на света, представящи разнообразни национални и етнически модели на песенно творчество. На стр. 23 е предложена за слушане португалската песен “Седем утрини”; на стр. 25 - немската детска народна песен-игра “Хей, дете танцувай с мен” е за разучаване за пеене; на стр. 33 е румънската детска народна песен “Танц румънски, мил и драг” - за пеене; на стр. 39 е богато илюстрирана и предложената за слушане китайска народна музика “Чуруликането на сто птици” и на стр. 42 - африканската народна песен “Гумбу Кумбу” е за слушане и също така е подходящо илюстрирана с малки негърчета. Това са доста сполучливи според нас опити да се запознаят първокласниците с различието - както езиково, така и в антропологически аспект - негроидна раса, монголоидна раса – китайка на илюстрацията; европеидн

За съжаление нищо не се казва или показва във връзка с етносите, населяващи нашата родина.

1. Музика за втори клас с автори Генчо Гайтанджиев, Мария Попова и Пенка Младенова

Учебникът съдържа общо петдесет и седем музикални произведения, от които за пеене са предвидени тридесет и шест, а за слушане – двадесет и един откъса от инструментална музика.

Авторовите песни, предвидени за разучаване, са осемнадесет. Българските народни песни, предвидени за пеене, са четиринадесет: “Льох мари, бульо Гандовице”, “Кокъц, кокъц, Коледо”, “Превила се тънка върбица”, “Побляла е вакла овца”, “Седнало е Джоре”, “Ситно се оро виеше”, “Хубав Петко”, “Росица роси”, “Девойче бело, цървено”, “Ой, Лазаре”, “Ой, Лазаре”1, “До две се люлки люлеят”, “Тука ни каят”, “Отишла Лалка”.

Българският фолклор присъства и в по-голямата част от музиката за слушане: “Сватовска ръченица”, “Пайдушко хоро”, “Пайдушко” от “Тракийски танци”, “Пернишко хоро”, “Ръченица” на Дико Илиев, “Пазарджишко право хоро”, “Македонски мелодии”, “Македонска китка”, “Добруджански ръченик”, “Хоро стакато”, “Хорце”, “Хоро Койчовата”, “Дивотинска копаница”, “Граовско хоро” (общо четиринадесет).

Обобщените резултати от контент-анализа показват, че по отношение на първия критерий - представителност на културите - в когнитивната част на учебника са идентифицирани общо двадесет и пет смислови полета. Двадесет и едно от тях отразяват културата на българския народ като етническо мнозинство. Това са преди всичко народни песни и хора.

Отграничени са и двадесет и три смислови компонента, свързани с дейности на учениците, от общо сто и три, които съдържат етно- или интеркултурен потенциал. От тях шестнадесет са свързани с представянето на българската култура, за три може да се приеме, че се свързват с монолитното недиференцирано българско общество.

Ромска култура е представена в три смислови когнитивни компонента и в два, свързани с дейности. На стр. 21 “Пазарджишко право хоро” е в в изпълнение на Трайчо Синапов и Димитър Пасков – Тигъра с инструментална група. От снимковия материал е видна ромската принадлежност на двамата музиканти. Задачата на същата страница, свързана с разпознаването на “знаменити български акордеонисти”, също има интеркултурен потенциал, като се има предвид, че двама от тримата музиканти са роми.

На стр. 29 има снимка на Иво Папазов, която може да се използва от добре подготвения в интеркултурно отношение учител като основа за взаимно обогатяващ диалог.

На стр. 49 е включена снимка на оркестър “Канарите”, които изпълняват “Граовско хоро”, и е подадена кратка текстова информация за тях без етномаркери. И тук има потенциал, който може да се използва.

В темите на стр. 21 и 49 са обособени и общо три смислови компонента, интегративно отразяващи факти от различни етнически култури.

В общата оценка за ентоцентризма на този учебник бихме могли да кажем, че е направен малък, но сполучлив опит с включването на ромски музиканти за представянето и на елементи от ромската култура.

2. Музика за втори клас с автори Галунка Калоферова, Вяра Сотирова и Росица Драганова

Учебникът съдържа общо шестдесет и девет музикални произведения, от които за пеене са предвидени двадесет и осем, а за слушане – четиридесет и едно .

Авторовите песни, предвидени за разучаване, са седемнадесет и още двадесет - за слушане.

Част от музикални творби, предвидени за слушане, принадлежат на известни чужди композитори като Р. Шуман, П. И. Чайковски, В. А. Моцарт, Камий Сен-Санс, Й. Щраус, Е. Григ.

Българските народни песни, предвидени за пеене, са седем: “Рече мама да ме жени”, “На мегданя”, “Карамфилке”, “Гости сме ви коледари”, “Дена”, “Би, що би зима”, “Мъри бульо хубава, хубава”. В списъка за слушане са включени девет хора и ръченици и народната песен “Тук ми казаха, Лазаре”.

В учебника е включено “Анадолско хоро” в рамките на темата “Музика на народите”, представена на стр. 36-37. В този тематичен кръг са и две чужди песни - еврейската популярна песен “Игра” и руската народна песен “Брезичка”. Богатото илюстриране – общо девет материала - показва представители на различни етноси, народи и култури – негри, индианци, руси, испанци, индийци, евреи, турци.

Децата, обучавани по този учебник, ще имат възможност да слушат френска танцова музика и американската популярна песен “Старата кошара”.

Обобщените резултати от контент-анализа показват, че по отношение на първия критерий - представителност на културите – в когнитивната част на учебника са идентифицирани общо шестнадесет смислови полета. Десет от тях отразяват културата на българския народ като етническо мнозинство. Това са преди всичко народни песни и хора.

Три когнитивни компонента отразяват културата на българския народ като монолитно недиференцирано общество – на разтвора от стр. 2-3 песента “Вече съм голяма” и звуковата картина “Моята ваканция”, които позволяват споделяне на индивидуален опит, взаимно обогатяване и проява на толерантност към различието, и на разтвора от стр. 4-5, където са песните “Родина” и “Отново на училище”.

Отграничени са и пет смислови компонента, свързани с дейности на учениците, от общо четиридесет и седем задачи, които съдържат етно- или интеркултурен потенциал. Всички те обаче са свързани с представянето на българската култура.

Като автори са представени Бенцион Елиезер с една песен и Хайгашод Агасян с една песен за пеене и две за слушане. Като изходна позиция тези имена могат да се използват като етномаркери за представяне на културите, чийто носители са те.

3. Музика за втори клас с автори Пенка Минчева и Петя Пехливанова

Учебникът съдържа общо шестдесет музикални произведения, от които за пеене са предвидени тридесет и едно, а за слушане – двадесет и девет.

Българските народни песни, предвидени за пеене, са девет: “Жълто игличе”, “Пустото петле шарено”, “Гъдуларче”, “Извило се хоро”, “Прела Райка”, “Стани нине, господине”, “Герчо с тамбурата”, “Санда” и “Лаленце се люлее”. За слушане от българския фолклор са предложени “Дунавско хоро” от Дико Илиев, “Право хоро”, “Ръченица”, ““Пайдушко” от “Тракийски танци”, “Проводи ма майчинко”, “Пиринска мелодия”.

От световната класика са включени откъси от произведения на П. И. Чайковски, Й. Щраус, Дм. Шостакович, Ант. Вивалди, В. А. Моцарт.

Обобщените резултати от контент-анализа показват, че по отношение на първия критерий - представителност на културите – в когнитивната част на учебника са идентифицирани общо двадесет и пет смислови полета. Осемнадесет от тях отразяват културата на българския народ като етническо мнозинство. Това са преди всичко народни песни и хора.

Три когнитивни компонента отразяват културата на българския народ като монолитно недиференцирано общество. Те могат да бъдат открити в разтвора от стр. 4 и 5 (песента “Родина”) и на стр. 35 в илюстрациите на кътчета от родината.

На стр. 9 има един когнитивен компонент, представен чрез кратък текст, внушаващ етническа равноценност, и втори, включващ ромската детска песен “Веселба” и илюстрация към нея. Към това се добавя и задача да се изпеят и други ромски песни при възможност.

На стр. 15 с подобен дизайн е предложена детската турска песен “Приспивна песен” с много красива илюстрация на майка с фередже и бебе. Има и задача, предпоставяща етническа равноценност: “Ако във вашия клас има деца, които могат да изпеят арменска, еврейска или гръцка песен, чуйте техните изпълнения.”

Отграничени са и четиринадесет смислови компонента, свързани с дейности на учениците, от общо сто и пет задачи и дейности, които съдържат етно- или интеркултурен потенциал. От тях единадесет са свързани с представянето на българската култура, а останалите три са свързани с ромска и турска култура и едно поле, внушаващо етническа равноценност.


Оценяване на възможностите на учебниците по музика за втори клас да реализират интеркултурни цели


В качеството на експерти бяха подбрани десет учители от различни училища в общините Върбица, Каолиново, Каспичан и Шумен – петима българи (двама мъже и три жени) и петима турци (двама мъже и три жени).

Най-широко използваният учебник по музика за втори клас в Шуменска област се оказа този на Г. Калоферова и колектив и поради тази причини седем от учителите оценяваха него.

Още при първия критерий “Интерес към опознаване на етнокултурните различия” се разкриват различните оценки на учителите българи и турци. Първите считат, че учебникът в средна и висока степен формира интерес, докато турците са посочили отговорите “отсъства” такава възможност или, ако допускат съществуването й, то това е в ниска степен.

Същата зависимост продължава да се открива и при втория критерий “Нагласи за признаване/утвърждаване на етнокултурните различия”.

И по третия критерий “Запознаване с общото в предназначението, символиката и ценностните послания на празниците и други събития от различните етнокултурни системи” оценките се различават значително – българите смятат, че учебникът помага на ученика във висока степен, докато учителите – турци, че подобни възможности има в ниска степен.

Четвъртият критерий “Откриване на факти, свидетелстващи за наличието на междукултурни взаимодействия в бита и вярванията на хората” отново разделя оценките по начин подобен на първите три.

При петия критерий “Изследване на собствената културна идентичност в случаите, когато ученикът принадлежи към етническото мнозинство” всички учители са единодушни, че този учебник във високо степен съдейства за това, но в случаите когато ученикът принадлежи към някоя от малцинствени етнически групи: роми, турци, арменци, евреи или други оценките са полярни – при българите - много високи, а при турците - много ниски.

Шестият критерий е “Откриване на стереотипни представи и негативни предубеждения, свързани с възприемането на различните етнически групи”. Всички учители считат, че това е допустимо в ниска степен т.е. учебникът не съдейства за формирането на стереотипни представи и негативни предубеждения, което се установи и при контент-анализа. В този случай ниските оценки са позитивни и показват, че учебникът не съдейства за взаимното опознаване на културите, но поне не формира негативни нагласи.

Същите са оценките и по последните два критерия: “Идентифициране на дискриминационно поведение, основано на етнокултурни различия” и “Овладяване на стратегии за преодоляване на неразбирателството, резултат от етнокултурни различия.” За съжаление ниските оценки тук са резултат на липсата на присъствие на чужда култура и на силния български етноцентризъм.

Като цяло ниските оценки на интеркултурните възможности на учебника по музика за втори клас на Г. Калоферова, дадени от практикуващи учители в етнически хетерогенни райони с компактни маси турско и ромско население, са в синхрон със съдържателната характеристика, която представихме по-горе.

По отношение на другите два учебника по музика за втори клас оценките, дадени от учителите-експерти, не се различават от тези за първия коментиран учебник. Като тук заслужава да се отбележи, че мъжете българи са по-критични от жените българки. Единствената оценка “висока степен” е дадена по петия критерий по отношение на възможностите на ученика от етническото мнозинство да изследва собствената си културна идентичност.


Общи изводи и оценка на междукултурния потенциал на учебниците по музика за първи и втори клас за възприемане на многообразието:


Текстовите компоненти и една част от илюстративния материал съдържат потенциал за отразяване и конструиране на социалното многообразие по света и за предразполагане на учениците към приемането му в дух на равнопоставеност. Въпреки това в тази област са възможни много и то сериозни подобрения.

Използването на думите “българин”, “български” при разглеждане на фолклора на места накланя везните към формирането на етноцентристки подход при представянето на темите. Акцентът, поставен в учебните програми, и особено в учебниците с избора на предимно български народни песни, които преобладават в списъка на песните за разучаване и пеене, могат да оставят у учениците впечатление, че в българското общество има една единствена етническа и религиозна група – тази на православните християни, което не е вярно както от историческа, така и от съвременна гледна точка. Подценяването на достиженията на отделните етнически групи в българското общество при представянето на многолика социална действителност намира най-силно изражение при представянето на българския принос към световната култура на национално равнище, без да се вземат под внимание достиженията на предствители на етнически общности като турци, роми, евреи, арменци и руснаци.

Учебниците предлагат богат визуален материал за изграждането у ученика на представи за многообразието на обществото. Картинните образи в голяма степен създават пъстра мозайка от социални групи и общности, отразяващи социални, етнически и религиозни различия. За съжаление българската национална носия е най-често внушаваният образ.

Позитивни постижения са включването на градски и селски песни от различни региони на страната, които показват разнообразие, но отново в рамките на българското.

Заложените в учебниците разнообразни образователни задачи и дейности - репродуктивни, активни и творчески, изследователски и етнографски, позволяват на ученика да усети многообразието в процеса на обучение, като по този начин превръща учебния процес в увлекателен и ценен. Но с цел развиване на разбирането на децата за многообразието и приемането му в дух на равнопоставеност, е добре да се създадат условия за релативизация на личностните позиции и възможности за емпатия чрез ролеви задачи.


ЛИТЕРАТУРА:

  1. Наредба № 5 от 15 май 2003 година за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала. Обн. ДВ, бр. 49/2003; изм. ДВ, бр.72/2003

  2. Харакчийска, Цв., М. Кацарска Световната музика за гражданите на света. www.helpdeskbg.org

  3. Учебната програма по музика за първи клас. www.minedu.government.bg

  4. Учебната програма по музика за втори клас. www.minedu.government.bg




1 В учебното съдържание присъстват две песни с еднакво заглавие, но с различен текст.

Свързани:

За първи и втори клас iconЗаявление за записване в първи клас през учебната 2012/ 2013 г
Уведомени сме, че окончателното записване в първи клас се извършва с оригинал от удостоверението за завършен клас в срок до 07. 06....
За първи и втори клас iconСоу "Христо Ботев" – гр. Глоджево, обл. Русенска
Егн който/която е посещавал (-а) / не е посещавал (-а) Подготвителен клас/група преди първи клас, да бъде приет (-а) в първи клас...
За първи и втори клас icon     При осъществяване на допълнителния час под формата на модул „Туризъм се изхожда от това, дали учениците от съответния клас усвояват предвиденото по
Танци“, „Водни спортове“. Ако в първи и втори клас те са усвоили материала от това ядро и в трети клас продължават да го изучават,...
За първи и втори клас iconНо в рио светла Христова з а І клас поматематик а за учебната 2010/ 2011 година 31 учебни часа годишно изготвил : Маргарита Чавдарова
Учебната програма за задължителноизбираема подготовка по математика за първи клас е разработена в съответствие с дои и в съответствие...
За първи и втори клас iconДневен режим за втори срок на учебната 2012 /2013 година за 1-8 клас
Следобяд се провеждат възпитателни дейности в 3 сборни групи – една от 1 и 2 клас; една от 3 и 4 клас;една от 5-8 клас
За първи и втори клас iconПисмено изпитване по български език – глагол, втори клас Име б клас, №
Име б клас, №
За първи и втори клас iconТи успешно завърши първи клас! Цяло лято те чакат игри, веселие, забави, море, балкан, приятели, почивка… ти напълно ги заслужи. Но дори през ваканцията недей
Ти напълно ги заслужи. Но дори през ваканцията недей да забравяш най-добрите, най-мъдрите и най-верни твои другари книгите! По-долу...
За първи и втори клас icon2 Анализ на читанките от 1 до 4 клас Съдържателен анализ на учебниците от началния етап на основната степен на образование (1 – 4 клас)
Читанки за 1 клас на държавно издателство „Народна просвета” – 1990 г и читанка за първи клас на издателство „Народна просвета” от...
За първи и втори клас iconМедиен мониторинг по тема: Архитектура 31. 01. 06
Магистралите от­иват в транспорта. Първи, втори и трети клас шосета остават в агенция "Пъти­ща", която е към строител­ното министерство....
За първи и втори клас iconВтори клас за втори срок

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом