Общи положения




ИмеОбщи положения
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер125.53 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://parliament.bg/bills/39/154-01-22.rtf


Проект

ЗАКОН
ЗА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ


Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат редът за емитирането на държавен дълг и за издаването на държавни гаранции, видовете дълг и агентството по държавния дълг.

Чл. 2. (1) Официалната информация за консолидирания държавен и държавногарантирания дълг се публикува от министъра на финансите.

(2) Информацията по ал. 1 се публикува ежемесечно.

Чл. 3. Неизплатената част на консолидирания държавен дълг към края на всяка година като съотношение спрямо прогнозния брутен вътрешен продукт не може да надвишава съотношението от предходната година, докато това съотношение е над 60 на сто.

Чл. 4. Министерството на финансите извършва наблюдение и анализ на консолидирания държавен и държавногарантирания дълг, като създава необходимите процедури и механизми за това.

Глава втора

ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ

Чл. 5. Всички финансови задължения, поети от Министерския съвет от името и за сметка на държавата при спазване на изискванията на Конституцията, съставляват държавния дълг и представляват безусловно задължение на правителството.

Чл. 6. Емитирането на държавен дълг може да става чрез:

1. емисии на държавни ценни книжа;

2. сключване на кредитни споразумения.

Чл. 7. (1) Държавен дълг може да се емитира в следните случаи:

1. за финансиране на бюджетния дефицит;

2. за финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми, когато са одобрени от Народното събрание.

(2) Държавен дълг може да бъде емитиран и за финансиране на преструктуриране на дълга, при условие че вследствие на това не се увеличава номиналният му размер.

Чл. 8. Държавният дълг може да бъде договарян, емитиран и изплащан в левове и/или в чуждестранна валута.

Чл. 9. (1) Всички задължения, които съставляват държавния дълг, са равнопоставени, независимо от това кога са възникнали и в каква форма.

(2) Вземанията на кредиторите от лихви и погашения по главниците по държавния дълг съставляват приоритетно вземане от бюджета.

Чл. 10. Министърът на финансите предлага в проекта на закон за държавния бюджет за съответната година:

1. лимит за общия размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината;

2. лимит за общия размер на държавния дълг към края на бюджетната година.

Чл. 11. (1) Министърът на финансите изготвя годишен отчет за управлението на държавния дълг.

(2) Годишният отчет по ал. 1 се разглежда от Министерския съвет и се внася в Народното събрание заедно с отчета за изпълнението на държавния бюджет за съответната година.

Чл. 12. (1) Министърът на финансите разработва тригодишна стратегия за управление на държавния дълг, която съдържа предложения за финансиране на дефицита на държавния бюджет и оценка на очакваните разходи по дълга.

(2) Стратегията по ал. 1 се актуализира ежегодно и се внася за одобряване от Министерския съвет заедно с тригодишната бюджетна прогноза.

Чл. 13. (1) Министерският съвет сключва кредитните споразумения за предоставяне на заеми на държавата и определя реда за емитиране на държавни ценни книжа.

(2) Министърът на финансите договаря и подписва от името на правителството кредитните споразумения за предоставяне на заеми по ал. 1.

(3) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на заемите.

Чл. 14. Условията и редът за придобиване, изплащане и търговия с държавни ценни книжа се определят с наредба на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.

Чл. 15. (1) В случай че условията на кредитните споразумения предвиждат целево финансиране, министърът на финансите може да предоставя средствата от заема на държавни органи, финансови институции или на други юридически лица.

(2) Лицата по ал. 1 могат да предоставят средствата за финансиране на инвестиционни проекти или на други мероприятия на трети лица, отговарящи на изискванията на кредитора, като за целта се сключва споразумение между министъра на финансите и лицата по ал. 1. За предоставените средства третите лица предоставят обезпечение в полза на Министерството на финансите.

Глава трета

ДЪЛГ НА ОБЩИНИТЕ И НА СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ

Чл. 16. Дългът на общините и на социалноосигурителните фондове не е гарантиран от държавата и не представлява задължение за правителството освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.

Чл. 17. (1) Общините и социалноосигурителните фондове са длъжни да информират Министерството на финансите за емитирания от тях дълг и издадените от тях гаранции.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя в 10-дневен срок преди емитирането на дълга или издаването на гаранция.

Чл. 18. В случай че съществува опасност от нарушаване на изискването на чл. 3, министърът на финансите може да предложи в закона да държавния бюджет за съответната година ограничения за емисията на дълг на общините и на социалноосигурителните фондове.

Чл. 19. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за представяне на информация за състоянието и движението на дълга, емитиран по реда на тази глава.

Глава четвърта

ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ

Чл. 20. Всички финансови задължения, за които Министерският съвет е издал гаранции по предвидения в Конституцията и в този закон ред, съставляват държавногарантирания дълг.

Чл. 21. (1) Всички задължения, които представляват държавногарантиран дълг, са равнопоставени, независимо от това кога са възникнали и в каква форма.

(2) Лихвите и погашенията по главницата по държавногарантирания дълг се заплащат от кредитополучателите.

Чл. 22. (1) Министерският съвет сключва споразуменията за издаване на държавна гаранция.

(2) Министърът на финансите участва в преговорите за предоставяне на заем с държавна гаранция и подписва от името на правителството споразуменията за издаване на държавна гаранция и гаранционните писма.

(3) Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на заеми и гаранционни споразумения.

Чл. 23. В случай на вече издадена държавна гаранция, промени в кредитното или в гаранционното споразумение могат да се правят само след предварително одобрение от министъра на финансите.

Чл. 24. Издаването на гаранция от името на правителството с гаранционно писмо се ратифицира от Народното събрание.

Чл. 25. (1) Получателите на държавногарантирани кредити ежемесечно предоставят информация на министъра на финансите за състоянието и движението на кредита.

(2) При необходимост министърът на финансите може да изисква допълнителна информация за държавногарантираните кредити от държавните органи, предложили издаването на гаранцията.

Чл. 26. Условията, на които трябва да отговарят проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и процедурите по издаване на държавни гаранции се определят в наредба на Министерския съвет.

Чл. 27. Държавната гаранция се активира само в случай че:

1. кредитополучателят не извърши частично или цялостно плащане по кредита в съответствие с условията по кредитното споразумение;

2. кредиторът е предприел мерките и действията, предвидени в съответното кредитно споразумение, за събиране от кредитополучателя на дължимите суми.

Чл. 28. В случаите по чл. 27, т. 1 кредитополучателят в 3-дневен срок уведомява министъра на финансите.

Чл. 29. Министърът на финансите уточнява с кредитора мерките, които следва да бъдат предприети за активиране на държавната гаранция, както и сроковете, в които държавата следва да плати просрочената сума.

Чл. 30. От деня на извършване на плащане по активирана държавна гаранция държавата, представлявана от министъра на финансите, се суброгира в правата на кредитора по кредитното споразумение.

Чл. 31. (1) Кредитополучателят е длъжен да възстанови на Министерството на финансите в пълен размер сумите, изплатени на кредитора по активираната държавна гаранция, и направените разходи във връзка с плащането.

  1. Министърът на финансите предприема всички мерки съгласно действащото законодателство за възстановяване на сумите, изплатени по активирана държавна гаранция.



Глава пета

ДЪЛГ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА

Чл. 32. Дългът на Българската народна банка не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на правителството освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.

Чл. 33. Българската народна банка може да емитира дълг съгласно разпоредбите на Закона за Българската народна банка.

Глава шеста

ЧАСТЕН ДЪЛГ

Чл. 34. Всички финансови задължения, поети от местни лица, които не действат от името на държавата, общините, социалноосигурителните фондове или Българската народна банка, съставляват частния дълг.

Чл. 35. Частният дълг не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на правителството, общините, социално-осигурителните фондове или на Българската народна банка освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция.

Чл. 36. Българската народна банка регистрира и наблюдава финансовите задължения на местните лица към чуждестранни лица съгласно действащото законодателство.

Глава седма

АГЕНТ ПО ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ

Чл. 37. (1) Българската народна банка при договорени между министъра на финансите и управителя на Българската народна банка условия действа като агент по държавния и държавногарантирания дълг.

(2) За изпълнение на функциите по ал. 1 Българската народна банка създава и поддържа система за регистрация и обслужване на държавния и държавногарантирания дълг.

(3) Взаимоотношенията по ал. 1 се уреждат с договор за агентство, като Министерството на финансите заплаща на банката комисиона за извършваните от нея агентски функции.

Чл. 38. За изпълнение на агентските си функции Българската народна банка:

1. организира и провежда от името и за сметка на Министерството на финансите аукциони и подписки за продажба на държавни ценни книжа;

2. регистрира сделките с държавни ценни книжа на вторичния пазар и създава условия за развитието му;

3. извършва съвместно с Министерството на финансите подбор на първични дилъри на държавни ценни книжа и осъществява текущ контрол върху изпълнението на критериите за оценка и избор на първичните дилъри;

4. предоставя информация за финансовото състояние на участниците на пазара на държавния дълг;

5. изпълнява други, взаимнодоговорени дейности.

Чл. 39. Министърът на финансите може да сключва договор за агентство и с други местни или чуждестранни лица.

Глава осма


АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 40. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 17, 23, 25 и 28, както и на нормативните актове по прилагане на този закон се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.

(2) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от упълномощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ


§ 1. По смисъла на този закон:

1. “Емисия на дълг” е поемането на финансови задължения от определените в закона субекти.

2. “Издаване на държавна гаранция” е сключването на гаранционно споразумение, поемането на гаранционни задължения в кредитните споразумения или при емисията на облигации или при издаването на гаранционно писмо от името на държавата.

3. “Консолидиран държавен дълг” е номиналната стойност на държавния дълг, дълга на общините и на социалноосигурителните фондове.

4. “Социалноосигурителни фондове” са фондовете на Държавното обществено осигуряване, фонд “Професионална квалификация и безработица” и на Националната здравноосигурителна каса.

§ 2. За изчисляване на съотношението по чл. 3 се използват размерът на брутния вътрешен продукт по текущи цени от одобрената от Министерския съвет тригодишна бюджетна прогноза и официално обявеният размер на консолидирания държавен дълг, представен в левове, преизчислен по курса на Българската народна банка за съответните валути за последния работен ден на годината.

§ 3. Когато договорите за заем или гаранционно споразумение са ратифицирани от Народното събрание, министърът на правосъдието изготвя юридическо становище за факта на ратифицирането, което служи като уведомление за кредиторите.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. В § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (oбн., ДВ, бр.114 от 1999 г.; изм., бр. 63 от 2000 г.) ал. 3 се отменя.

§ 5. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет определя реда за емитиране на държавни ценни книжа.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбата по чл. 26.

(3) В срока по ал. 2 министърът на финансите и управителят на Българската народна банка издават наредбата по чл. 14.

(4) В срока по ал. 2 министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за предоставяне на информация за състоянието и движението на дълга на общините и на социалноосигурителните фондове.

§ 6. Разпоредбата на чл. 2 влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона.

§ 7. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.


19 юли 2001 г. Вносители: Надежда Михайрова и група н.п.

Мотиви
към проекта на Закон
за държавния дълг


Актуалността на проблематиката относно държавния дълг произтича от неговото сравнително високо равнище, както и от дългосрочните му влияния и ефекти върху икономическото и общественото развитие.

Представеният проект на 3akoн за държавният дълг има за основна цел да регламентира по сравнително устойчив начин правата, отговорностите и взаимоотношенията между институциите, имащи отношение към държавния дълг. Негови подцели са внасянето на единство и системност в регулациите и подобряване на правната рамка. Функционалната му koнcmpykцuя е построена върху съществуващата практика със съответни подобрения в посока на хармонизиране с европейските стандарти в тази сфера.

Основните моменти в 3aкoнoпpoeкma са следните:

1. Дадени са дефиниции на видовете дълг в съответствие с регулациите на Европейския съюз и клacuфuкaцuяma на ОИСР. Въвежда се дефиницията за консолидирания държавен дълг, който обединява държавния дълг, дълга на социалноосигурителните фондове и дълга на общините.

2. Въвежда се ограничение в нарастването на дълга kamo съотношение към брутния Вътрешен продукт, което не може да нараства спрямо предходната година, докато равнището му не слезе под 60 на сто. Освен вътрешнофискалната значимост на подобна регулация тя има за цел да потвърди решимостта на страната в средносрочен план да достигне Маанстрихския критерий.

3. Уточнени са редица задължения и отговорности на правителството и в частност на министъра на финансите, kamo ангажиментите да определят годишни лимити за нови заеми, да представят тригодишна стратегия за политиката в областта на управлението на дълга, да съставят годишни отчети за управлението на дълга, да регулират пазара на държавни ценни книжа.

4. Въведена е равнопоставеност на всички видове държавен дълг и приоритетност при неговото обслужване спрямо останалите бюджетни разходи.

5. Уредени са пълномощията и процедурите за издаване на държавни гаранции, kamo е предвидено Muнucmepckuяm съвет да утвърждава проектите, подлежащи на финансиране с държавна гаранция, а министърът на финансите да отговаря за вcuчku финансови въпроси, свързани със съответното финансиране.

6. Подчертано е обстоятелството, че дългът на социалноосиаурителните фондове и на общините не ангажира правителството. Предвидено е Министерството на финансите да бъде предварително информирано при емисии на такива дългове с цел да се извършва наблюдение на задлъжнялостта на тези субекти. Въвежда се също така право за министъра на финансите при вероятност от увеличаване на задлъжнялостта да предлага в проекта на закон за държавния бюджет ограничения върху емисията на дългове на общините и социалноосигурителните фондове.

7. Регулирано е фuckaлнomo агентство на Българската Народна Банка no отношение на държавния и държавногарантирания дълг.

Приемането на 3akoнonpoekma ще осигури ясни взаимоотношения между институциите и правила при емитирането на държавен дълг. Въвеждането на задължение за оповестяване на средносрочна стратегия за управление на дълга и ежегоден отчет за извършеното в тази област са предпоставки за провеждане на прозрачна политика и осъществяване на eфekmuвeн обществен контрол. Съсредоточаването на отговорностите в тесен кръг от институции дава гаранции, че емитирането на дълг е резултат от единната политика в тази област. Това от своя страна ще създаде сигурност у инвеститорите и ще доведе до намаляване цената на финансиране на бюджета в средносрочен аспект.


19 юли 2001 г. Вносители: Надежда Михайрова и група н.п.


Свързани:

Общи положения icon2012 общи положения раздел I. Общи разпоредби чл. 1
Чл с този правилник се урежда дейността на ег ”Бертолт Брехт” – гр. Пазарджик, ул. „Пирдоп“ 1
Общи положения iconПърви общи положения
Чл. Тази Наредба установява основните положения и задължения на физическите и юридическите лица, свързани с организацията и безопасността...
Общи положения iconЧаст първа общи положения. Опазване на компонентите на околната среда и управление на отпадъците
Общи положения. Опазване на компонентите на околната среда и управление на отпадъците
Общи положения iconПравила за работа с потребителите
Общи положения
Общи положения iconУстав на сдружение с нестопанска цел
I. общи положения
Общи положения iconМинистерство на регионалното развитие и благоустройството
Първа. Общи положения
Общи положения iconНаредб а рекламна дейност на територията на община варна общи положения общи изисквания
Приложение методика за определяне на наемни цени за кв м рекламна площ от нрдов при разполагане на рие върху места, общинска собственост...
Общи положения iconАграрен университет пловдив справочник за прием на студенти в
I. общи положения
Общи положения iconАграрен университет пловдив справочник за прием на студенти в
I. общи положения
Общи положения iconАграрен университет пловдив справочник за прием на студенти в
I. общи положения
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом