Закон за дипломатическата служба




ИмеЗакон за дипломатическата служба
страница1/4
Дата на преобразуване10.11.2012
Размер425.67 Kb.
ТипЗакон
източникhttp://old.government.bg/fce/001/0035/files/2205_zakon.doc
  1   2   3   4




ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА


22.03.2007 г.


Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Предмет

Чл. 1. Този закон урежда:

1. принципите, организацията и дейността на дипломатическата служба;

2. правоотношенията със служителите в дипломатическата служба;

3. правилата за професионално кариерно развитие на дипломатическите служители;

4. правоотношенията по осъществяване дейността на дипломатическата служба в чужбина.


Дипломатическа служба

Чл. 2. (1) Дипломатическата служба е специализирана държавна администрация под ръководството на министъра на външните работи, чиято дейност се осъществява от служителите в Министерството на външните работи и в задграничните представителства на Република България като негови структурни звена.

(2) Дипломатическата служба подпомага Народното събрание, Президента на републиката, Министерския съвет и министъра на външните работи при осъществяване на техните правомощия в областта на външната политика на Република България и международните отношения.


Принципи

Чл. 3. Дипломатическата служба се изгражда на кариерна основа в съответствие с принципите на законност, професионално кариерно развитие, йерархична подчиненост, лоялност, стабилност, прозрачност, отговорност, партийна необвързаност, приемственост, мобилност.


Служители в дипломатическата служба

Чл. 4. Служители в дипломатическата служба са:

1. дипломатически служители (дипломати), които са държавни служители с дипломатически ранг;

2. държавни служители без дипломатически ранг;

3. технически служители, които са служители по трудово правоотношение.


Глава втора

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА


Раздел І

Органи за управление


Приложим закон

Чл. 5. Основните принципи на организация и дейността на дипломатическата служба, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им се уреждат по този закон, а по неуредените от него въпроси се прилага Законът за администрацията.


Министър на външните работи

Чл. 6. (1) Министърът на външните работи ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външната политика на Република България и международните отношения.

(2) Министърът на външните работи ръководи дипломатическата служба.


Заместник-министри

Чл. 7. (1) Заместник-министрите подпомагат министъра на външните работи при изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 1 и при разработването, координацията и осъществяването на конкретни политики и програми в изпълнение на политическата програма на правителството.

(2) Министърът делегира с писмена заповед правомощия на заместник-министрите и определя техните функции.

(3) Правомощията на министъра в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен от него с писмена заповед за всеки конкретен случай заместник-министър.

(4) Заместник-министрите контролират работата на дипломати­ческите и консулските представителства във връзка с изпълнението на задачите, които са от тяхната компетентност.


Раздел ІІ

Министерство на външните работи


Постоянен секретар

Чл. 8. (1) Най-високата професионална дипломатическа длъжност в Министерството на външните работи е постоянният секретар.

(2) Постоянен секретар може да бъде само дипломатически служител, който:

1. има дипломатически ранг "посланик";

2. е заемал ръководна длъжност в Министерството на външните работи;

3. е бил ръководител на задгранично представителство по чл. 23,
ал. 1 най-малко 3 години.

(3) Постоянният секретар се назначава от министъра на външните работи чрез конкуренция, основана на професионални качества.

(4) Постоянният секретар се назначава за срок 5 години. Този срок може да бъде удължен най-много с една година.


Правомощия на постоянния секретар

Чл. 9. (1) Постоянният секретар:

подпомага министъра при изпълнението на неговите функции по чл. 6, ал. 2;

координира и контролира функционирането на дипломатическата служба и взаимодействието на нейните структурни звена;

осигурява спазването на принципите на професионалното кариерно развитие на служителите в дипломатическата служба;

организира опазването на държавната и служебната тайна в Министерството на външните работи.

(2) Постоянният секретар участва в работата на политическия кабинет на министъра на външните работи по право.


Административен секретар

Чл. 10. (1) Административният секретар подпомага министъра по административно-техническите, стопанските и финансовите въпроси.

(2) В случаите, когато дипломатически служител се назначава за административен секретар, той трябва да има дипломатически ранг не по-нисък от "пълномощен министър" и да е заемал ръководна длъжност в Министерството на външните работи.


Генерални директори

Чл. 11. (1) Министърът на външните работи определя измежду директорите генерални директори и им възлага координиращи функции.

(2) Генерален директор може да бъде само дипломатически служител, който отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 2.

(3) Генерален директор се назначава от министъра на външните работи чрез конкуренция, основана на професионални качества.


Политически директор

Чл. 12. Политическият директор е определен от министъра на външните работи генерален директор, който отговаря за изработването на националните позиции и външнополитическата координация по линия на Общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз.


Посланици за специални поръчения.

Специални координатори

Чл. 13. (1) Министърът на външните работи назначава за изпълнение на определени външнополитически задачи:

посланици за специални поръчения – дипломати с ранг “посланик”, които са били ръководители на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 най-малко 3 години;

специални координатори – дипломати с ранг не по-нисък от “пълномощен министър”, които са били ръководители на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 най-малко 3 години.

(2) Правомощията на посланиците за специални поръчения и на специалните координатори се определят със заповед на министъра на външните работи по предложение на постоянния секретар.


Директори

Чл. 14. (1) Директорите в Министерството на външните работи се назначават от министъра на външните работи чрез конкуренция, основана на професионални качества.

(2) В случаите, когато дипломатически служител се назначава за директор, той трябва да има дипломатически ранг не по-нисък от "пълномощен министър" и опит от работа в задгранично представителство
най-малко 3 години.


Ръководител на инспектората

Чл. 15. (1) Инспекторатът се ръководи от главен инспектор, който е дипломатически служител с ранг не по-нисък от “посланик” и е бил ръководител на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 най-малко
3 години.

(2) Главният инспектор се назначава от министъра на външните работи.


Раздел IIІ

Съвещателни органи


Колегиум

Чл. 16. (1) Колегиумът е съвещателен орган към министъра на външните работи по въпросите на дипломатическата служба.

(2) Колегиумът се състои от заместник-министрите, постоянния секретар, административния секретар, генералните директори, главния инспектор и директорите на дирекции.

(3) По преценка на министъра на външните работи в заседанията на колегиума могат да участват и други служители по въпроси от тяхната компетентност.

(4) Колегиумът се свиква най-малко веднъж на 3 месеца и се председателства от министъра, а в негово отсъствие - от заместник-министър или постоянния секретар в зависимост от характера на обсъжданите въпроси.


Компетентност на колегиума

Чл. 17. Колегиумът дава предложения и мнения по:

актуални въпроси на външната политика;

организацията и дейността на дипломатическата служба;

работната програма и проекта на бюджет на Министерството на външните работи;

откриването и закриването на задгранични представителства;

други въпроси по преценка на министъра на външните работи или по предложение на член на колегиума.


Атестационна комисия. Състав

Чл. 18. (1) Атестационната комисия е съвещателен орган към министъра на външните работи по въпроси на кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията в дипломатическата служба.

(2) Министърът на външните работи определя със заповед състава на атестационната комисия. Членове на комисията по право са заместник-министрите, постоянният секретар, генералните директори и ръководителят на структурното звено по човешките ресурси в Министерството на външните работи.

(3) Атестационната комисия се ръководи от постоянния секретар.

(4) Министърът на външните работи издава Правилник за организацията и дейността на атестационната комисия по предложение на постоянния секретар, след като се вземе мнението на колегиума.


Заседания на атестационната комисия

Чл. 19. (1) Заседанията на атестационната комисия са законни, ако присъстват две трети от членовете й.

(2) Решенията на атестационната комисия се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите.

(3) Атестационната комисия се свиква на редовни заседания най-малко два пъти годишно от постоянния секретар.

(4) В заседанията на атестационната комисия участва с право на глас директорът на дирекцията, в която работи дипломатическият служител, чието положение се разглежда.

(5) По предложение на постоянния секретар в заседанията на атестационната комисия могат да участват и други служители без право на глас.

(6) За заседанията на атестационната комисия се водят протоколи.


Компетентност на атестационната комисия

Чл. 20. (1) Атестационната комисия:

провежда периодичното атестиране на дипломатическите служители;

прави предложения за даване и повишаване на дипломатическия ранг на дипломатическите служители;

прави предложения за нотифициране с дипломатически ранг;

предлага проект за ежегодната ротация;

обсъжда други въпроси, свързани с положението на служителите в дипломатическата служба.

(2) Атестационната комисия осъществява дейността си, като приема решения.


Раздел ІV

Задгранични представителства


Задгранично представителство. Откриване и закриване

Чл. 21. (1) Задграничното представителство на Република България е структурно звено на дипломатическата служба, което осъществява дипломатическа и/или консулска дейност в друга държава или при международни правителствени организации.

(2) Задгранични представителства са:

посолствата;

постоянните представителства и постоянните делегации при международните организации;

генералните консулства и консулствата, вицеконсулствата и консулските агентства;

дипломатическите бюра и бюрата за връзка;

специалните мисии по смисъла на Конвенцията за специалните мисии.

(3) Откриването, определянето на вида и закриването на задграничните представителства се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи.


Състав

Чл. 22. (1) Задграничното представителство се състои от ръководител, дипломатически служители, административни служители, технически служители и обслужващ персонал по смисъла на Виенската конвенция за дипломатическите отношения.

(2) В задграничното представителство се създават служби в зависимост от неговия вид, клас, функции и състав.


Ръководител на задгранично представителство

Чл. 23. (1) Ръководител на задгранично представителство на Република България е:

извънредният и пълномощен посланик;

постоянният представител на Република България при международните правителствени организации.

(2) Задграничното представителство на Република България може да се ръководи и от:

управляващ;

временно управляващ;

ръководител на дипломатическо бюро, бюро за връзка или специална мисия;

генерален консул;

консул.

(3) Ръководителят на задграничното представителство:

ръководи, координира и контролира дейността на задграничното представителство в съответствие с указанията на министъра на външните работи;

осъществява общ контрол върху дейността на всички служби и служители, дългосрочно командировани в приемащата страна от други държавни учреждения и организации;

спира временно изпълнението на указания, дадени от министри и ръководители на ведомства, като незабавно информира за своето решение и мотивите за него министъра на външните работи и съответния ръководител.

(4) Ръководителите на службите и служителите в задграничното представителство са подчинени на ръководителя на представителството.


Условия за назначаване на ръководител на задгранично представителство

Чл. 24. (1) За ръководители на задгранични представителства се назначават професионални кариерни дипломати, които имат минимално изискващия се дипломатически ранг и длъжностна категория съгласно Класификатора на дипломатическите длъжности в дипломатическата служба по чл. 43.

(2) По изключение за ръководител на задгранично представителство по чл. 23, ал. 1 може да бъде назначено лице, което не е от състава на дипломатическата служба, само когато то:

1. е изявена личност, която се ползва с безспорно добро име и авторитет в Република България;

2. отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 1 - 5.

(3) Броят на ръководителите на задгранични представителства по чл. 23, ал. 1, които не са от състава на дипломатическата служба, не може да надхвърля 10 на сто от общия брой на всички ръководители на задгранични представителства по чл. 23, ал. 1 във всеки момент.

(4) На ръководител на задгранично представителство, който не е от състава на дипломатическата служба, се дава временен дипломатически ранг само за времето на задграничния му мандат.

(5) Ръководителите на задгранични представителства, които не са от състава на дипломатическата служба, преминават задължителна подготовка по план, утвърден от постоянния секретар.


Почетен консул

Чл. 25. (1) Министерският съвет може да назначава почетни (нещатни) консули на Република България в други държави по предложение на министъра на външните работи при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Почетните консули не принадлежат към състава на дипломатическата служба.

(3) Почетни консули могат да бъдат само изявени личности с доказано добро отношение към България, които се ползват с добро име и авторитет в държавата на назначението.


Глава трета

ВЪЗНИКВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРАВООТНОШЕНИЯТА СЪС

СЛУЖИТЕЛИТЕ В ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА


  1   2   3   4

Свързани:

Закон за дипломатическата служба iconЗакон за дипломатическата служба
Министъра на външните работи, която подпомага дейността на Президента на Републиката, Министерския съвет и Народното събрание при...
Закон за дипломатическата служба iconЗакон за дипломатическата служба
Обн. Дв, бр. 78 от 28. 09. 2007 г.; доп., бр. 42 от 05. 06. 2009 г.; изм., бр. 97 от 10. 12. 2010 г., в сила от 10. 12. 2010 г.;...
Закон за дипломатическата служба iconОбщи положения
Чл. (1) Дипломатическата служба е специализирана държавна администрация към министъра на външните работи
Закон за дипломатическата служба iconПриложение №1 списък
Допълнителна ротация през 2012 г. За лица, извън състава на дипломатическата служба
Закон за дипломатическата служба iconЗакон за дипломатическата служба
Обн. Дв бр. 78 от 28 Септември 2007г., изм. Дв бр. 42 от 5 Юни 2009г., изм. Дв бр. 97 от 10 Декември 2010г., изм. Дв бр. 100 от 21...
Закон за дипломатическата служба iconМинистерствонавъншнитеработ и запове д
На основание чл. 5, ал. 7 от Устройствения правилник на Министерство на външните работи, чл. 38, ал. 8 от Наредба №1 от 17 юли 2008...
Закон за дипломатическата служба iconЗакон за дипломатическата служба
Обн. Дв бр. 78 от 28 Септември 2007г., изм. Дв бр. 42 от 5 Юни 2009г., изм. Дв бр. 97 от 10 Декември 2010г., изм. Дв бр. 100 от 21...
Закон за дипломатическата служба iconОбщи положения
Чл. (1) Дипломатическата служба е специализирана държавна администрация под ръководството на министъра на външните работи, чиято...
Закон за дипломатическата служба iconЗакон за държавния служител
Чл.   С този закон се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния...
Закон за дипломатическата служба iconЗакон за държавния служител
Чл. С този закон се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом