Мода най-често срещаната стойност – в случая е 143. 4 хил. – тя се среща 2 пъти; медианата




ИмеМода най-често срещаната стойност – в случая е 143. 4 хил. – тя се среща 2 пъти; медианата
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер192.69 Kb.
ТипАнализ
източникhttp://www.kirova.org/STAT-DOSTAP DOMAKINSTVA INTERNET.doc




СТАТИСТИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ДАННИТЕ ЗА ДОСТЪПА НА ДОМАКИНСТВАТА ДО ИНТЕРНЕТ (2006 г.)


Анализирайки данните на НСИ за достъпа на домакинствата до Интернет (общо и по местоживеене) за 2006 г. се установява, че от всички анкетирани 2921.9 хил. домакинства само 151.1 хил. имат достъп до Интернет, а 2694.9 хил. нямат достъп до глобалната мрежа. 75.9 хил. не са дали отговор на тоз въпрос.




Сх. 1. Достъп на домакинствата до Интернет - общ брой (хил.)


Структурата на достъпа е показана на следващата схема, от която се вижда, че само 5.2% от всички анкетирани са дали положителен отговор, а 92.2% е делът на семействата, които нямат достъп до Интернет. Делът на въздържалите се е 2.6%.




Сх. 2. Структура на достъпа до Интернет – общо (%)

Разглеждайки структурата на достъпа до Интернет по местоживеене (в градовете и селата) можем да кажем, че 143.6 хил. са семействата в градовете, ползващи Интернет, докато в селата броят им е многократно по-малък – 7.5 хил.


Таб. 3. Структура на достъпа до Интернет по местоживеене

място

брой (хил.)

отн. дял (%)

в градовете

143.6

95.0%

в селата

7.5

5.0%

Общо

151.1

100.0%


От следващата графика се вижда, че 95% от анкетираните, които имат достъп до Интернет, живеят в градовете, докато делът на ползващите тази услуга в селата е много малък – едва 5%.




Сх. 3. Отн. дял на достъпа до Интернет в градовете и селата (%)


Вариационният анализ на месечните данни за достъпа до Интернет дава следните резултати:

За градовете:

- средноаритметичната стойност е хил.;

- мода - най-често срещаната стойност – в случая е 143.4 хил. – тя се среща 2 пъти;

- медианата, т.е. позиционната средна е равна на 143.2 хил.;

- минималната стойност е 141.9 хил. която е отбелязана през м. януари 2006 г.;

- максималната стойност е 143.6 хил., отбелязана за м. декември същата година.

- средноквадратичното отклонение се пресмята по формулата

,

тъй като n=12 и е по-малко от 30.




  • дисперсията е равна на




Сх. 4. Достъп до Интернет в градовете по месеци (хил.)


От горната графика се вижда че достъпът до Интернет през месеците януари – май е под средната стойност за годината, докато през следващите месеци той нараства и се задържа нас средната стойност 142.97 хил.


За селата:

- средноаритметичната стойност е хил.;

- мода - най-често срещаната стойност – в случая е 6.9 хил. – тя се среща 2 пъти;

- медианата, позиционната средна е равна на 7.05 хил.;

- минималната стойност е 6.60 хил. която е отбелязана през м. януари 2006 г.;

- максималната стойност е 7.50 хил., отбелязана за м. декември същата година.


- средноквадратичното отклонение е равно на




  • дисперсията е равна на






Сх. 5. Достъп до Интернет в селата по месеци (хил.)


Достъпът до Интернет в селата през месеците януари – юли е под средната стойност за 2006 г., която е 7.08 хил. През останалите месеци той нараства незначително. Това се обяснява с липсата на мрежови ресурси в малките населени места, както и с тяхното обезлюдяване. Също така в много села младежите мигрират в по-големите градове, за да учат или работят.


Прилагайки метода на плъзгащите се средни получаваме следните резултати:

Таб. 4. Плъзгащи се средни относно достъпа на Интернет в градовете през 2006 г.

месец

в градовете

(хил)

плъзгащи се средни (хил.)

1 м.

141.9

 

2 м.

142.1

142.0667

3 м.

142.2

142.3333

4 м.

142.7

142.6000

5 м.

142.9

142.9000

6 м.

143.1

143.1000

7 м.

143.3

143.2667

8 м.

143.4

143.4000

9 м.

143.5

143.4333

10 м.

143.4

143.4667

11 м.

143.5

143.5000

12 м.

143.6

 



и т.н.


Графично изглаждането на данните за ползването на Интернет в градовете е показано на следващата графика. Наблюдава се трайна тенденция към постепенно нарастване на достъпа до Интернет през годината, като максимумът се достига в края на годината.



Сх. 6. Изглаждане по метода на плъзгащите се средни

(за градовете)


Таб. 5. Плъзгащи се средни относно достъпа на Интернет в селата през 2006 г.

месец

в селата

(хил)

плъзгащи се средни (хил.)

1 м.

6.6

 

2 м.

6.7

6.7333

3 м.

6.9

6.8000

4 м.

6.8

6.8667

5 м.

6.9

6.9000

6 м.

7

7.0000

7 м.

7.1

7.1000

8 м.

7.2

7.2000

9 м.

7.3

7.3000

10 м.

7.4

7.4000

11 м.

7.5

7.4667

12 м.

7.5








и т.н.

Графично изглаждането на данните за ползването на Интернет в селата е показано на следващата графика. Наблюдава се тенденция на много бавно увеличаване броя на ползващите Интернет в селата.




Сх. 7. Изглаждане по метода на плъзгащите се средни

(за селата)


Метод на средния прираст и средния темп


І-во тримесечие:



ІІ-ро тримесечие:



ІІІ-то тримесечие:




ІV-то тримесечие:











Таб. 6. Пресмятане на средния абсолютен прираст (за градовете)

месец

в градовете (хил)

средни стойности по тримесеция

среден абсолютен прираст




1 м.

141.9

 

142.0667




2 м.

142.1




3 м.

142.2




4 м.

142.7


142.9000

0.2778

5 м.

142.9




6 м.

143.1




7 м.

143.3


143.2667

0.1222

8 м.

143.4




9 м.

143.5




10 м.

143.4


143.5000

0.0778

11 м.

143.5




12 м.

143.6





Изгладените стойности са следните:








Метод на базовите индекси

Прилагаме този метод, като за база приемаме броя на ползващите Интернет в градовете през м. януари.


Таб. 7. Базови индекси (за градовете)

месец

в градовете

базови индекси



1 м.

141.9

 

2 м.

142.1

1.0014

3 м.

142.2

1.0021

4 м.

142.7

1.0056

5 м.

142.9

1.0070

6 м.

143.1

1.0085

7 м.

143.3

1.0099

8 м.

143.4

1.0106

9 м.

143.5

1.0113

10 м.

143.4

1.0106

11 м.

143.5

1.0113

12 м.

143.6

1.0120




Сх. 8. Динамика на изменението на базовите индекси (за градовете)

Базовите индекси (за градовете) нарастват от 1.0014 за м. януари до 1.0120 за м. декември.


Таб. 8. Базови индекси (за селата)

месец

в селата

базови индекси



1 м.

6.6

 

2 м.

6.7

1.0152

3 м.

6.9

1.0455

4 м.

6.8

1.0303

5 м.

6.9

1.0455

6 м.

7

1.0606

7 м.

7.1

1.0758

8 м.

7.2

1.0909

9 м.

7.3

1.1061

10 м.

7.4

1.1212

11 м.

7.5

1.1364

12 м.

7.5

1.1364




Сх. 9. Динамика на изменението на базовите индекси (за градовете)


Базовите индекси (за селата) нарастват от 1.0014 за м. януари до 1.0120 за м. декември.

Следващата графика отразява динамиката на изменение на базовите индекси относно достъпа до Интернет както в градовете, така и в селата. От нея се вижда, че базовите индекси отразяващи динамиката на достъпа до Интернет за селата са по-големи в сравнение със същите по месеци за градовете. Това показва, че пазарът на Интернет услугите се разраства, макар и бавно, в селата, отколкото в градовете.




Сх. 10. Сравняване динамиката на изменение на базовите индекси за градовете и селата


Метод на верижните индекси


Таб. 9. Верижни индекси (за градовете)

месец

в градовете

верижни индекси



1 м.

141.9

 

2 м.

142.1

1.0014

3 м.

142.2

1.0007

4 м.

142.7

1.0035

5 м.

142.9

1.0014

6 м.

143.1

1.0014

7 м.

143.3

1.0014

8 м.

143.4

1.0007

9 м.

143.5

1.0007

10 м.

143.4

0.9993

11 м.

143.5

1.0007

12 м.

143.6

1.0007

Верижните индекси за градовете се менят в интервала 0.9993 - 1.0014.



Сх. 11. Динамика на изменението на верижните индекси

(за градовете)


Таб. 10. Верижни индекси (за селата)

месец

в селата

верижни индекси

1 м.

6.6

 

2 м.

6.7

1.0152

3 м.

6.9

1.0299

4 м.

6.8

0.9855

5 м.

6.9

1.0147

6 м.

7

1.0145

7 м.

7.1

1.0143

8 м.

7.2

1.0141

9 м.

7.3

1.0139

10 м.

7.4

1.0137

11 м.

7.5

1.0135

12 м.

7.5

1.0000


Верижните индекси за селата се менят в интервала 0.9855 – 1.0299.




Сх. 12. Динамика на изменението на верижните индекси (за селата)


От следващата графика се вижда, че верижните индекси за селата се изменят в по-голям диапазон, отколкото верижните индекси за градовете. Освен това те имат и по-големи стойности от верижните индекси за градовете, с изключение на тази за м. април.




Сх. 13. Сравняване динамиката на изменение на верижните индекси за градовете и селата


Таб. 11. Изменение на абсолютния прираст при постоянна и верижна основа

(за градовете)

месец

в градовете

Абс. прираст при постоянна основа

Темп на абс. прираст при постоянна основа (%)

Абс. прираст при верижна основа

Темп на абс. прираст при верижна основа (%)

1 м.

141.9

 

 

 

 

2 м.

142.1

0.20

0.14

0.20

0.14

3 м.

142.2

0.30

0.21

0.10

0.07

4 м.

142.7

0.80

0.56

0.50

0.35

5 м.

142.9

1.00

0.70

0.20

0.14

6 м.

143.1

1.20

0.85

0.20

0.14

7 м.

143.3

1.40

0.99

0.20

0.14

8 м.

143.4

1.50

1.06

0.10

0.07

9 м.

143.5

1.60

1.13

0.10

0.07

10 м.

143.4

1.50

1.06

-0.10

-0.07

11 м.

143.5

1.60

1.13

0.10

0.07

12 м.

143.6

1.70

1.20

0.10

0.07


Следващата графика показва изменението на темпа на абсолютния прираст при верижна основа за



Сх. 14. Именение на темпа на абсолютния прираст при верижна основа (за градовете)


Таб.12 . Изменение на абсолютния прираст при постоянна и верижна основа

(за селата)

месец

в селата

Абс. прираст при постоянна основа

Темп на абс. прираст при постоянна основа (%)

Абс. прираст при верижна основа

Темп на абс. прираст при верижна основа (%)

1 м.

6.6

 

 

 

 

2 м.

6.7

0.10

1.52

0.10

1.52

3 м.

6.9

0.30

4.55

0.20

2.99

4 м.

6.8

0.20

3.03

-0.10

-1.45

5 м.

6.9

0.30

4.55

0.10

1.47

6 м.

7

0.40

6.06

0.10

1.45

7 м.

7.1

0.50

7.58

0.10

1.43

8 м.

7.2

0.60

9.09

0.10

1.41

9 м.

7.3

0.70

10.61

0.10

1.39

10 м.

7.4

0.80

12.12

0.10

1.37

11 м.

7.5

0.90

13.64

0.10

1.35

12 м.

7.5

0.90

13.64

0.00

0.00




Сх.15 . Именение на темпа на абсолютния прираст при верижна основа (за селата)


От следващата графика се вижда, че темпът на изменение на абсолютния прираст за селата е по-голям в сравнение с този за градовете, с изключение на стойността му за м. април 2006 г.




Сх. 16. Сравняване на темповете на изменение на абсолютния прираст за градовете и селата


Средногеометричният темп на растеж за градовете е:







Средногеометричният темп на растеж за селата е




Следователно средногеометричният темп на растеж за селата е по-голям от този за гладовете.

Свързани:

Мода най-често срещаната стойност – в случая е 143. 4 хил. – тя се среща 2 пъти; медианата iconКарцином на бъбрека
Определение: Бъбречният карцином произхожда от епителните клетки на бъбречните каналчета. Среща се най-често между 45 и 65 годишна...
Мода най-често срещаната стойност – в случая е 143. 4 хил. – тя се среща 2 пъти; медианата iconБъбречно-каменната болест (нефролитиаза) е заболяване което протича с образуване на конкременти (камъни) в бъбречното легенче и неговите чашки,които могат да
Предполага се обаче,че латентните (безсимптомните)форми са 4 пъти повече. Среща се най-често в страни със топъл и сух климат,като...
Мода най-често срещаната стойност – в случая е 143. 4 хил. – тя се среща 2 пъти; медианата iconКримска хеморагична треска
Разпространено е в почти всички области на страната, но най-често се среща в Бургаска, Пазарджишка, Хасковска, Кърджалийска, Разградска...
Мода най-често срещаната стойност – в случая е 143. 4 хил. – тя се среща 2 пъти; медианата iconПрессъобщение състояние на банковата система към 30 юни 2009 г
Паричните средства са 5 715 409 хил лв. 22% от сумата на активите, финансовите активи, определени по справедлива стойност и на разположение...
Мода най-често срещаната стойност – в случая е 143. 4 хил. – тя се среща 2 пъти; медианата iconМинистерство на труда и социалната политика агенция за социално подпомагане
Рдсп-монтана – 2 случая; рдсп-пазарджик – 14 случая; рдсп-перник – 18 случая; рдсп-плевен – 14 случая; рдсп-пловдив – 20 случая;...
Мода най-често срещаната стойност – в случая е 143. 4 хил. – тя се среща 2 пъти; медианата iconХемофилия На латински език: Haemophilia. На английски език: Hemophilia. Определение
Определение: Хемофилията е най-често срещаната наследствена коагулопатия. Протича с кръвоизливи поради нарушение на плазмената фаза...
Мода най-често срещаната стойност – в случая е 143. 4 хил. – тя се среща 2 пъти; медианата iconСърдечно – съдова система
Сърцето се съкращава средно 70 пъти в минута или 100 хил пъти в денонощие като транспортира 7500 л кръв
Мода най-често срещаната стойност – в случая е 143. 4 хил. – тя се среща 2 пъти; медианата iconКакво представлява розацеята?
Розацеята е хронично възпалително заболяване на кожата най-често на лицето и деколтето, изразяващо се в зачервяване на кожата, поява...
Мода най-често срещаната стойност – в случая е 143. 4 хил. – тя се среща 2 пъти; медианата iconСпециализиран бюлетин по тематиката " Здравеопазване "
Литва – близо 30 на 100 хил., следвана от Унгария с 23 на 100 хил души. Най-малко самоубийци пък имало в Кипър 2,4 на 100 хил. Най-честите...
Мода най-често срещаната стойност – в случая е 143. 4 хил. – тя се среща 2 пъти; медианата iconТеоретизации върху женския глас: философия и основания
Защото бързам да направя тази уговорка съвременната теоретична мисъл често пъти използва като взаимозаменяеми „глас" и „език" или...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом