Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога




ИмеСуфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога
Дата на преобразуване09.11.2012
Размер147.98 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.avatorot.com/_lekcii/2011/5.04.2011.doc
АУМЪ

5.04.2011г.

Л-я: Суфи.

ИР: Мъдростта на суфи.

Л-я: Кабала. Исак Лурия.

ИР: Исак Лурия.

Л-я: Неизвестната Библия.

ИР: Скритият език.


СУФИ


Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога е изпепеляване в Него, а то се дължи на голяма трезвост. Трезвост в суфизма означава опияненост от чистотата, от духовността.

Суфизмът царува без исляма – много просто, така, както здравето царува без болестите.

Суфизмът е едно саморазкритие на тайната на мистичното сърце. Суфизмът е подражание на чистотата. Суфизмът е изцяло самодисциплина. Значи, ти си дисциплината, ти решаваш какво да правиш, как да действаш.

Истинският суфи е извън пределите на отношенията, той превъзхожда отношенията.

Суфи се е отказал от самосъществуванието си, той е избрал изцяло съществуването на Бога, т.е. пълно отричане на себе си, и за да може Бог да живее свободно.

Суфи отсъства и присъства. Той е сред тълпата, а сърцето му е толкова високо в Бога.

Суфи не усеща обида, няма такова чувство, защото няма нафс, т.е. Аз – нито висше, нито нисше. Кого да обидиш тогава? Няма его, защото егото е, което усеща обида. Който има его, нафс, е пленник на двойнствеността и не е още верен на Бога, затова се обижда. Въобще обиждането означава липса на дълбочина.

Суфите казват: О, Боже! Небитието е нещастие за хората, но за мен то е благословение.

Баязид казва: Стегнатото сърце произхожда от разширението на нафса, т.е. стегнатото сърце произхожда от разширението на егото. После казва: Сърцето на Бога се намира в сърцето на човека. И казва: Аз се загледах в своята същност и аз станах Той.

И пак Баязид: Има много хора, които служат на Бога и се отдалечават от Него, просто защото егото е там. Каквото и да практикуваш, щом имаш его, ти се отдалечаваш.

Един ученик тридесет години служел на Баязид и всеки път, когато идвал при него, Баязид го питал как се казва. Тридесет години служене и Баязид не му знае името, и все му възлага някаква работа. Един път ученикът не издържал и казал: Господине, тридесет години вярно ти служа. Защо ми се подиграваш? Не си запомнил името ми! А Баязид бил толкова потопен в Бога, и му отговорил: Откакто Божието Име ме проникна и проникна в моето сърце, вече не помня други имена! Ето, вижте за каква преданост говорим – аз не помня други имена!

На въпроса „Какво трябва да се избягва в нашия духовен живот”, Баязид казва, забележете, става въпрос за избягване на духовните практики, но такъв е суфизмът, изключително извисен. Казва: Концентрирайте цялото си внимание на Бога, а не на духовните упражнения и практики! Забележете, пак ще повторя: Концентрирайте цялото си внимание на Бога, а не на духовните упражнения и практиките, които вършите!

И така, какво казват още суфите, Джунаид:

Този, който не мисли само за Бога, превръща всичките си добродетели в грехове. Този, който не мисли само за Бога, - все едно е какво добродетели има – превръща всичките си добродетели в грехове.

Всевишният е сътворил Своята Милост преди да е сътворил света.

И казва още Джунаид: Този, който повтаря Името на Бога, се потопява в това име, а само Името се слива с Бога.

Любовта (говорим за истинската любов и защо хората не я обичат, не държат на нея) е началото на изчезването. Тя подготвя човека до неговото самоотстраняване и самоунищожение, за да остане само Бог.

Ибн Араби казва: Няма никакво друго съществувание, освен съществуванието на Бога. Целият свят страда, защото мистичната любов, истинската любов към Бога е в провал. Това е големият проблем на хората – истинската любов, мистичната любов е в провал. Любовта е тайна сила за мистиците, тя е свещена, но за обикновените хора тя е тъмна сила, която проваля техния живот, защото те не я разбират. Те не могат да общуват с непознатото в нея.

А какво ни казва великият Ал Халладж: Когато я няма Любовта, какво ще направиш с религия? Въобще какво можеш да направиш, когато я няма Любовта. И казва: Иблис (т.е Сатана) ще изобличи религиите, защото е тайно посветен в Бога. И Учителят го казва, сега се сещам, когато са го питали за християните: Вие сте християни, но не сте Синове Божии. Разликата е огромна! Иблис (Сатана), както казах, е тайно посветен в Бога. Сатана знае, че религията е изпуснала Любовта, а който е изпуснал Любовта, той е изпуснал Бога.

И казва после: Любовта е смърт, велика смърт, в която изчезваш, за да се роди Бог! Любовта е пеперудата, в която трябва да проникне огъня и да умре в него. Тя не се задоволява само със светлината на огъня; тя иска да познае самия Бог и тя рискува – тя изгаря!


МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ


Който не е овладял висшето знание, той няма в себе си същност.

Колкото и много да си изучил нещата, ти не можеш да ги познаеш, ако не действаш правилно и истинно.

Благославяйте своя враг, защото Приятел ви го е изпратил. Ще повторя: Благославяйте своя враг, защото Приятел ви го е изпратил. Дали врагът ще ви извиси или ще ви снизи, всичко това е благо, защото изхожда от истината и ще покаже вашето ниво на развитие. Значи, дали ще ви извиси или снизи, това сте все вие; това ще покаже вашите избори, вашият подход, вашата степен.

Казват суфите: О, мъдрий! Не се страхувай от телесните мъки, защото те са порой от балсам. И те те лекуват (става въпрос за вътрешно, от нещо по-лошо).

Живей в Бога! Няма защо да очакваш деня на възкресението! То може и да не дойде, но все едно дали ще дойде или не – ти заживей в Бога. Тука само мога да добавя: ако ти си заживял в Бога, няма да чакаш никакво възкресение, ти вече - това е мярка – ти вече си възкръснал.

Всеки люби добрите в света. Но да любиш злите, враговете, означава да си победил и преодолял себе си.

Вие се заблуждавате, ако си мислите, че вратата на реалността се открива просто така, а не чрез духовен подвиг.

Разумът търси опора. Любовта е изчезване в Аллах. Значи, разумът все иска някъде да се подпре. Дето има една поговорка: когато човек падне в реката, е готов дори да се хване за змия – все за някаква опора. Любовта не търси такава опора, защото вътре в нея е Бог. Тя самата е опора на опорите и същевременно е без опора.

Разумът търси висше знание. Любовта търси висш приятел.

Казват суфите (за Бог): Ти Си явното и тайното, и все си Незрим.

За всяка крачка нагоре и за всяка крачка надолу, съществува разумна причина.

Който е познал своя Бог, за него е все едно дали е богат или беден, дали го хвалят или осъждат. И казва един суфи: Научих се да живея радостно в лишения и мъка. Научих се да живея с изтерзано сърце, съхранявайки усмивка. Научих се с мекота да преодолявам жестокостта и да приемам безпокойството като благо.

Сърце, което не е станало жертвеник, е позор за гърдите.

Един човек отишъл при един суфи, казва се Вахаб, и му казал: Научи ме на скромност. Вахаб отговорил: Аз не мога да направя това, защото скромността се явява учител на самата себе си. Изучавай я, практикувай я, а тя ще реши кога да те научи на себе си.

Любовта към Бога не може да се научи, тя е Божий дар.

Никой не може да намери пътя към Него сам по себе си. Нима човекът може да влезе в Неговия квартал, без Неговите крака? (така казват суфи).

Най-малко десет години трябва да страдаш, за да изправиш езика си, говора си и думите си. Значи, следващият път една от лекциите е също за Кабала, за буквите. Ще видите какви неща има и какви тайни в буквите, в думите, и който умее да подрежда буквите в думи правилно, върви по пътя към Бога, иначе – по пътя на карма. Значи, най-малко десет години трябва да страдаш и то разбира се, ако това си го поставил за цел: да очистиш езика си, думите си, говора си.

Суфи е този, който отделя лесно всяко бедствие и трудност от сърцето си. Значи това е също суфи-метод: много лесно отделя всяко бедствие и всяка трудност от своето сърце.

Обикновените хора получават това, което им е предначертано от съдбата, а суфи получава това, което не е писано в скрижалите на съдбата.


КАБАЛА

ИСАК ЛУРИЯ


Един от най-големите кабалисти:


За да създаде света, Бог е трябвало да му даде място в себе си. Трябвало е да се оттегли навътре в Себе Си (понеже всичко е Бог). Той е трябвало да Се сгъсти, да Се свие и да Се събере в т.н. цим-цум, т.е. в една точка. Скрил Се е в една точка, центъра на окръжността. Бог е направил движение вътре в Себе Си. Той е ограничил самия Себе Си, за да могат другите да съществуват. Той се е отделил от Своето дълбоко уединение и излязъл навън в изгнание, в Битие. Така Бог се е разпръснал на множество, на много части. Той е създал Битието, вселената и света, т.е. Той е отделил нещо от Себе Си, изгонил е нещо от Себе Си навън.

И казва Исак Лурия: Всичко създадено е акт на самоограничение на Бога. Той е създал творение от Нищото, като е излязъл навън и го е облякъл в материя и плът. Това е Негова Божествена Тайна. После Той е допуснал строгостта, за да може след време всичко да се завърне при Него. Някои наричат това жестокост, това е неправилно. Той е допуснал строгостта, за да може всичко след време да се завърне при Него.

След създаването на Творението, първичната субстанция е останала скрита, най-отгоре, както каймакът стои над млякото. Вътре в Себе Си Бог е оставил едно друго предвечно сияещо пространство и там в него влизат Синовете, избраните същества, след като Той им изпуска лъч светлина от Себе Си и им дава откровение за Себе Си. В това предвечно пространство всичко се лее, като най-първична светлина, наречена още Прасветлината на Бога. И според Василид, това е сферата на плерома, т.е. Великата пълнота, или гностичното място, мястото на откровението.

От това предвечно място, чрез еманация, т.е. излъчване, е възникнал първичния човек – Адам Кадмон, предвечния човек, т.е. същество преди вечността. Адам Кадмон е първото излияние на прасветлината. Той е изтекъл от т.н. Ен Соф или друго Име на Абсолюта, което означава още Безпределността, безпределната пълнота.

Адам Кадмон е първична висша форма, чисто духовна форма, в която Божеството е изляло Себе си. От тази субстанция на Адам Кадмон, Кабала казва: от неговите очи, уста, уши, ноздри е излизала голяма светлина, потоци от светлина. Това е било древното, духовното и безсмъртно тяло. То се е разпръсквало непрестанно като малки точки бяла светлина. По-късно, при грехопадението, човекът се отделя от тази прасветлина, от тази цялостна светлина и тогава тази светлина се скрива от него, но в човека остава една скрита бяла точка, чрез която след време той ще се завърне в целостта си. Тази точка е Искрата.

По-късно били създадени много същества, казва Исак Лурия, същества-чаши (така ги нарича той – чаши), върху които се е изливала тази прасветлина – серафими, херувими – най-различни видове чаши, и т.н. до човека. Но чашите, наречени хора, не издържали на тази прасветлина и се разбили на парчета, на множество. И това е наречено човечеството.

Разбира се, има и много същества, освен сефиротите, които приемат тази светлина и устояват на нея, включително и хора-чаши, които устояват на нея. След като хората-чаши не понесли тази прасветлина, което означава висшите светове, те слезли в сътворение. Така бил създаден външния съществуващ космос, докато преди това той бил несъществуващ, т.е. неограничен. Но е трябвало да стане външен, съществуващ, ограничен, т.е. заключен.

Зохар обяснява тази агада (т.е. легенда или предание), за създаването на сътворен и ограничен външен космос, като действие на сефиротата Гебура – т.е. сферата на Строгия съд, строгите същества. И хората били разрушени и станали външни чаши, съдове, с тела, поради голямата строгост.

Великото състрадание не е могло да смекчи тази строгост, но въпреки това светът се крепи на хармонията между състраданието и строгостта. Исак Лурия казва: Злото се явило, когато чашите-хора неса приели пълната светлина на Бога, за което в последствие били изгонени и паднали в празнота, т.е. в нисшите слоеве на Бездната. В древността тези хора били наричани „драматичните частици светлина”, т.е. изгонените частици светлина.

Така хората-чаши са пропаднали във външния космос, за да могат да израснат отново. Сещам се, за малко се прекъсвам: попитали Учителя, защо Бог не оправи света и хората? Учителят отговаря: - Защото Бог е Любов! Ако не беше Любов, щеше да оправи света. Друг път ще се спра повече на този въпрос, ще ви го обясня. ...за да могат да израснат отново и да се върнат в първичната светлина и тогава те вече могат да изпълнят своето първично назначение.


ИСАК ЛУРИЯ


Бог е породил съществата, за да породи Себе Си в тях. В съществата Бог иска да разгърне Себе Си и затова ги е родил, за развитие. Разбира се, има такива – Боян казва за църквите – на тях им е отнето развитието, отнето. Но след време Бог, понеже е Любов, ще им даде условия. Това е толкова велика любов, че тя мисли за всичко. Макар всичко това да е разтеглено в много прераждания, за Бог това няма значение, Той си остава Велика Любов.

Бог става личност, казва Исак Лурия, само в истинския човек или само в собственото си богоподобие. Значи, само в собственото си богоподобие Бог става личност. Например, както е в Мелхиседек, след време ще говорим и за него – един от най-древните учители на Атлантида.

Исак Лурия казва още: Божествената река тече нагоре. Ще обясня: Божествената енергия, истинската енергия в човека тече нагоре, в посока на Ен Соф или Безпределността. Когато тази енергия тече нагоре, тя се трансформира от енергия в субстанция.

Идването на месия, как го обяснява Исак Лурия? Идването на месия, пришествието на месия е символ. То означава: моментът, когато човек се е завърнал напълно и устойчиво в Божествения живот – това означава идването на месия. Когато човек се е завърнал напълно и устойчиво, става въпрос за принципно установяване в Божествения живот. Тогава ти живееш в Бога и разбира се, месия е дошъл. Иначе другите колкото и да чакат външния месия, той няма да дойде.

Учението за тикун, което изнася Исак Лурия: тикун, означава учението за възстановяването, т.е. природата на избавлението или възстановяването е мистична и няма нищо общо с очакване на Христос. Казано по-ясно: който се е завърнал в Бога, за него месия е дошъл. Всички други ще бъдат разочаровани, всички други, които очакват месия, а не са заживяли в Бога, ще бъдат разочаровани. Избавлението е завръщане в изначалното, в самия Бог, а не в някаква си гола вяра.

Исак Лурия казва нещо много важно за молитвата: Молитвата е бавно и постепенно пробиване на опасния път на мрака, който е преграда към Бога. Значи, постепенното натрупване на молитвата е пробиване на опасния път на мрака към Бога. Молитвата е събиране на духовна сила за пробиване на мрака. Молитвата е в сила, казва Исак Лурия, да променя дори решения на Самия Бог.

Злото съществува кармически в света и то има право да съществува, за да не се подкопае вярата в Божествената справедливост. Злото е просто чистото Божие въздаяние върху съществата и в това няма никакво противоречие.

Прераждането е дадена възможност на душата да си изработи самоосвобождение, тъй като царството Божие е вътре в нея.

Човечеството е едно всеобщо преселение на душите, за да изкупят себе си.

Върху човека властва зло от миналите му прераждания, а това зло може да се съкрати чрез много дейности, събрани в едно: усърдни молитви, чисти действия, разумно мислене, покаяние и много духовни усилия, старания и упражнения.

Изгнанието от рая и завръщането в рая са дълбоко мистични символи. Това е нещо, което се извършва вътре в Самото Божество. Злото съществува, защото е избор на Бога, казва Исак Лурия, т.е. Бог е избрал да бъде строг. С тази огромна, строга сила в Себе Си, Бог е преобразувал Луцифер от голяма светлина в голяма тъмнина.


НЕИЗВЕСТНАТА БИБЛИЯ

(въведение)


Става въпрос за гностичната Библия. Това е нещо огромно, по моите изчисления, някъде над 20-25 хиляди страници – т.е. тази Библия, която я няма във външната Библия. Скрита, като е наречена апокрифна, тайна, окултна, а окултна значи съкровена. Има право да е скрита и е трябвало така да стане, че да е скрита.


Писанието става свещено само при едно условие – когато човекът стане свещен. Това е мярка. Значи, когато човекът стане свещен, той вече – дали ще говори за Библията или за каквото и да говори, всичко е правилно; даже и да не говори.

„Не кради” според съкровения смисъл, според ангелите това означава: Не отнемай нищо от Бога, т.е. не считай Неговите добродетели за свои. В момента, в който смяташ, че правиш добро, в най-малкия миг, в който мислиш че си ти и кажеш „Аз”, и ако не знаеш какво влагаш... (защото посветените когато казват „аз”, те казват съвсем друго нещо: те казват „Нищото”, и някой път имитират Аз).

„Не убивай” според съкровения смисъл означава, че не трябва да държиш в себе си зло против когото и да е, и най-малкото зло против когото и да е. Писанието не е само за хората, (говоря за гностичната тайна Библия, за която постепенно и все повече ще говорим), не е само за хората, т.е. за ангелите, архангелите, серафимите – въобще за духовете от най-различни иерархии.

Когато се говори за „белия кон” в Библията, това символизира истинскотото разбиране на съкровения смисъл. Белият кон означава разбиране на Словото Божие. Защото думата „кон” означава на древен език постигаемост, реализиране. Въобще кон значи велик Разум, а думата „ездач” означава обладател на Разума.

Да разбираш правилно една дума, това е една цяла тайна вселена. Думата „змей”, „змия” е това, което скрива Божествените тайни от чувствените хора, от чувствените възприятия и от науката. Най-читаемата в света книга – Библията – е голям парадокс, въобще много парадоксално си остава най-непрочетената книга.

Първо, трябва да знаеш точно пътя си и тайната на тази дума (думата „път”, друг път ще се спра повече на нея). Но сега ще кажа нещо: Ако човекът си посвети живота на Библията, той става според тайната наука и гносиса – губещ. Човек трябва да посвети живота си на Бога и на себепознанието. Големият проблем на всички църкви и религии в света е, че нямат за цел себепознанието, което се превръща в познание на Бога.

Истинският човек си посвещава живота на Бога и чак после на други неща, за да може Бог да го учи и да му даде Собствената Си мярка, а не духовете. Не духовете да учат човека, а Бог чрез духовете, но вече влизане и влияние на Самия Бог.

Гносисът казва, че себепознанието се случва само чрез истинско търсене на Първото Същество – Бога.

Понеже не разбираме целостта на Бога, ние сме превърнали Луцифер в зло, възприели сме го като заплаха. И така, хора-призраци са тези, които нямат себепознание. Те са без реалност. Ето защо се случи грехопадението. То щеше да събуди търсенето на себе си. Така казва гносисът и това е наистина е така: целта на грехопадението е да събуди търсенето на себе си, на собствената си изгубена реалност. Ето защо грехопадението се е случило – за да има човекът цел и насоченост към Първото Същество – Бог. И когато човекът се познае, той се завръща в Бога, а Второто Същество, Сатана, ще усети своето безсилие и нищожност, т.е. Бог ще го заключи; при себепознанието Бог заключва Сатана.

Адам е бил разсечен на две, за да бъде подтикнат към развитие, в случая чрез пътя на знанието, страданието и смъртта. И Учителят казва: Когато Луцифер погледнал своето сияещо лице в огледало, казал – Аз. Оттогава той е започнал да потъмнява. „Аз” е процес на раздвояване. Само Безграничното може да каже „ АЗ Съм”.

Сакралният текст на Писанието е недостъпен за съвременното съзнание. Окултната наука казва, че невидимото се е изгубило, защото човекът е бил поразен чрез тайнствена духовна амнезия, т.е. слепота, наречена „вкусване от Дървото за познанието на доброто и злото”. Човекът може да започне да разбира истинската Библия, вътрешната Библия, само когато Бог започне да работи в него. Няма други условия – само когато Бог започне да работи в него. Защото в Бог има дълбочина, която я няма в никаква Библия и в никакво писание; за Него Библията е само капка в морето.


СКРИТИЯТ ЕЗИК


Съществува древен, скрит език. Той никога не е ставал явен. Има над шест хиляди езика, но този език никога не е ставал явен. Той е език на посветените, на Великите Учители. Всичко и всяко слово се изменя под влиянието на прасветлината на този език, и именно този език е скритият смисъл. Той е смисълът.

Чрез този език, според Учителя, много същества са станали богове, завърнали са се.

Когато този таен език проникне в тези текстове, тогава всяко учение става друго и разбираемо. На едно място Учителят казва за всички други учения, включително и религии: Не че са лоши, те вървят по една права пътека, по един прав път, но нямат методи. Това е техният проблем и затова в определен момент изостават; нямат методи.

Дори и много от първите християни и светци, казва скритият език, не разбраха, че непослушанието на Адам и Ева няма връзка с никакъв грях. Те не узнаха, че действащата змия, старовременната змия Сатана е единственият действуващ Бог. Не е действал Сатана – единственият е действуващият Бог и Той сам проваля човека. Това е Негова цел, Той проваля човека и човечеството, за да може да работи чрез него и да се извиси в него. Ето я великата Любов. Той го проваля, никакво грехопадение няма, никакво непослушание. Той го проваля, защото има много по-дълбоки цели, за да може да работи в този свят и в тези същества – в човека и човечеството, и да направи тези същества и човечеството творец. А кръстът е просто стар древен знак на посвещението. Кръстът означава завръщане в Бога.

Сам Господ Бог е древната змия – запомнете това, според скрития език – самият Господ Бог е древната змия, влязла в действие, за да изпълни своя дълбок замисъл. Дървото на Живота и Дървото на змията са загатване за два различни начина на мислене. Ще се отклоня за малко: в момента има два вида хора. Едни, които все повече ще изостават и ще се ожесточават, не ги подценявайте. Много от тях ще бъдат ваши близки; и далечни. Други, които все повече ще обичат Истината и ще се отдават на Истината и на Бога, и все повече ще се облагородяват. Това означава пресяването на човечеството и то в момента работи. Два различни начинана мислене: едните вървят по пътя на Дървото на Живота, т.е. все повече искат да мислят, както Бог мисли, а другите – по другото Дърво, т.е. частта от Бога.

Два начина на мислене – два начина на развитие. Тези две дървета са разделената раса в древността. Това се е случило в Атлантида, това е друга тема. Разделената раса си има своя скрита причина. Тя е потъпкала тайната на живота и тайната на съкровеността. И от там нататък тази раса е разделена, падналата раса и е слязла на човешко, животинско и още по-надолу – демонично ниво. След като съкровеното било изгубено, родили са се зверове и зверщина.

И така, запомнете! (Спомням си един брат на лекциите горе в братството често заспиваше, и на лекциите сестрите и братята казваха много хубаво: той слуша лекциите в другия свят. Така че, всичко е много точно! (Забележката е по повод нечие похъркване...)). Запомнете: Библията не говори на човешки език, (говоря за гностичната Библия), а на скрит език, а външното, неправилното и грубо разбиране на Библията е чисто саморазрушение.

Изразът „Бог се разкая, задето е създал човека” е много погрешен превод. Няма такъв превод въобще в истинската Библия. И това е много далече от скрития език, защото скритият език казва: Бог, който се разкайва, не е абсолютен Бог, не е съвършен Бог. Съвършеният Бог никога не стига до такова положение, да се разкае – Той не прави грешки. Както ще видим по-нататък в Кабала, самият Бог е скритият Абсолют, Той ще завърне след време нещата навътре. Като Абсолют е слязъл в Бога, т.е. Безпределността е слязла във вечността; след време вечността ще тръгне на път, пак към Себе Си, към Ен Соф или Безпределността.

Значи, Бог, Който се разкайва, не е Абсолют. В съвършенството никога няма разкаяние – според скрития език – никога няма разкаяние. Това означава, че тук въобще не става въпрос за Бога, а за някакви човешки, вмъкнати разбирания, има такива много в Библията, но това е друга тема. Човешки разбирания означава неразбиране.

Но има и друго: тайният смисъл е страшна сила и не се разкрива никога напълно. Чрез скрития език посветените и жреците знаят неща, които ги няма в сътворените светове.


Следващата лекция е на 3.05.2011г.


АУМЪ






Свързани:

Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога iconЕгарски епископ д-р Порфирий
Бога е погрешната представа за покаянието. Християнинът не разсъждава за Бога в юридически, още по-малко в моралистични рамки. Бог...
Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога iconН. Уолш Разговори с Бога част 1
Стоиш пред прага на едно изключително преживяване. Стоиш пред прага на един разговор с Бога. Да, да. Знам това е невъзможно. Човек...
Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога iconБога Нийл Доналд Уолш Въведение
Стоиш пред прага на едно изключително преживяване. Стоиш пред прага на един разговор с Бога. Да, да. Знам това е невъзможно. Човек...
Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога iconСтоиш пред прага на едно изключително преживяване. Стоиш пред прага на един разговор с Бога. Да, да. Знам това е невъзможно. Човек може да говори на Бога
Стоиш пред прага на едно изключително преживяване. Стоиш пред прага на един разговор с Бога. Да, да. Знам това е невъзможно. Човек...
Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога icon"Уникалните космически мащаби на неговата духовност и човещина са гордост за Габрово и България."
Лософия за живота, свое верую: "Невъзможно е да се живее приятно, ако не се живее по начин разумен, нравствен и справедлив", "Човек...
Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога icon          Човек така е създаден, че в него е вложена идеята за Бога и стремеж да бъде във връзка с Него. Обаче, оставен сам на себе си, човек се стреми по
Бога и стремеж да бъде във връзка с Него. Обаче, оставен сам на себе си, човек се стреми по най-разнообразни начини да намери пътя,...
Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога iconОсновен библейски курс " нашата вяра в бога" Имаме ли основание да вярваме в Бога?
Съществуването на Бога не може да бъде доказано чрез научни и математически формули. Бог е безкрайно велик, за да можем ние, ограничените...
Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога iconHeartCry Missionary Society
Защото ще бъда осъден от Бога. Но ако ви кажа истината, вие ще сте тези, които трябва да се страхуват и да треперят. Защото ако тълкувам...
Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога iconПлан за съчинение-"Дамата с рентегеновите очи" Фалшът,грозотата и безсмислието на един лишен от духовност свят
Увод:"Дамата с рентегеновите очи" е едно от най-добрите произведения на Светослав Минков. Тонът му е типично сатиричен. Писателят...
Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога iconЗащо вярвам в Бога?
В тази категория на въпроси поставям и въпроса защо вярвам в Бога. И така защо вярвам в Бога? Защото Го обичам! Точка! А защо Го...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом