Възможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на република българия




ИмеВъзможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на република българия
страница1/4
Дата на преобразуване09.11.2012
Размер380.34 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.blhr.org/media/documents/Експертизите_в_нак._процес_и_изискванията_на_чл._6_ЕКПЧ.doc
  1   2   3   4



ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЗАЩИТАТА

ВЪВ ВРЪЗКА С ЕКСПЕРТИЗИТЕ

В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

И ИЗИСКВАНИЯТА НА ЧЛЕН 6

ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА

НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ


Ивайло Цонков


Члeн 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) установява правото на гражданите на справедлив съдебен процес. Решаващо значение за гарантиране на това право има изискването за осигуряване на “равенство на оръжията, на средствата” (“Equality of Arms”) за страните1. Същевременно новият Наказателно-процесуален кодекс (НПК) продължи традицията да обявява състезателността (и основния неин характеризиращ елемент – равните права на страните) като основен принцип на наказателния процес (чл. 12 НПК). Реалното проявление на всеки принцип обаче зависи от конкретната правна регламентация на отделните процесуални институти, т.е. от съдържанието на пряко регулативните правни норми.

В светлината на изложеното следва да се обсъдят някои въпроси, свързани с експертизата като способ за доказване, както и с определянето на вещи лица. Обсъждането ще се ограничи до делата от общ характер.


І . Очертаване на проблема

Значението на специалните знания за изясняване на фактите по делото е безспорно – често те сериозно влияят и върху изхода на делото2. Това значение расте непрекъснато с развитието на техниката и със задълбочаването на научните постижения. Вещите лица следва непрестанно да актуализират и обогатяват своите специални знания, за да бъдат адекватни на променящата се действителност3. Правилността на тази теза е очевидна, поради което привеждането на аргументи в нейна подкрепа не е предмет на настоящата работа.

При наказателните дела от общ характер решаващите експертизи обикновено се провеждат още на досъдебната фаза. Някои от тях не могат да бъдат извършени повторно месеци или години по-късно (напр. установяване на увреждания на обвивките и тъканта на главния мозък или увреждания на вътрешните органи на починалия пострадал; всякакви други увреждания при кремиран пострадал; състоянието на различни системи на автомобила, участвал в ПТП, върнат на собственика и ремонтиран/продаден/откраднат и т.н., и т.н.4).

Вещите лица, извършващи експертизи в първата фаза на процеса, се избират и назначават от прокурора или от разследващите органи. Обичайна практика е органът на досъдебното производство да работи с ограничен кръг специалисти от различните области на науката, изкуството или техниката. Това се обяснява с неговите лични впечатления за компетентността, добросъвестността и други качества на вещото лице. В регионите на някои съдилища изборът е дори обективно стеснен – поради липсата на съответни специалисти.

Възнаграждението за труда на вещите лица обикновено се определя от органа, който ги е назначил (разбира се, в нормативно очертаните рамки). За някои от тях тези възнаграждения са най-важният доход5, за други – единствен допълнителен доход към пенсията6.

Казаното очертава потенциалната зависимост на (някои) вещи лица от органите, натоварени с обвинителната функция в наказателния процес7. Не може да се изисква от обвиняемия и неговия защитник да установяват, че в конкретния случай тази зависимост е реална – те нямат достъп нито до информация колко често обвинителят е назначавал точно този специалист, нито до данъчните декларации на вещото лице – за да установят доколко е зависимо от получаваните експертни възнаграждения. Още повече, че НПК не счита подобна зависимост за пречка пред назначаване на вещото лице (арг. от чл. 148, ал. 1, т. 3 от НПК).

Това законово решение обикновено се оправдава с тезата, че прокурорът и разследващите органи са длъжни да бъдат обективни (арг. от чл. 14, ал. 1 от НПК), да работят за разкриване на истината (чл. 13, ал. 1 от НПК). А щом не са предубедени – не могат да индуцират предубеденост и у вещите лица. Тази декларативна аргументация не държи сметка поне за две неща: първо, държавните органи също не са безгрешни; второ, от психологическа гледна точка е наивно да се очаква, че човекът, който след много усилия е “разкрил извършителя” и писмено е аргументирал акта за привличане като обвиняем, ще може да бъде обективен и безпристрастен.

Следва изрично да се подчертае, че не е задължително обсъжданата зависимост да се съчетава с неправомерно поведение на процесуалния орган (напр. указания или намеци относно съдържанието на експертното заключение). Важно е друго – че тя може да е мотив за даване на заключение, подкрепящо тезата на органа, който е назначил експерта и който ще определи възнаграждението му. НПК следва да осигури начини за преодоляване на такива съмнения – защото не може да има справедлив процес, ако дори на повърхността му съществуват съмнения в “равенството на средствата”.

По мнение на автора, без да се лишаваме от вярата в обективността на органите на досъдебното производство, може да помислим и за реални гаранции. Например, дългоочакваната система за случайно разпределяне на делата и случайно избиране на съдебни заседатели би могла да се разпростре и върху избора на вещи лица измежду посочените в съответния списък специалисти. Също така е възможен вътрешноинституционен контрол върху свързаността на конкретен дознател (следовател, прокурор) с конкретни вещи лица. Повторяемост на избора лесно се установява от постановленията за назначаване на вещи лица, респ. за определяне на тяхното възнаграждение. По-нататък ще стане дума и за други (процесуални) способи за осигуряване на “равенство на оръжията” (на обвинението и защитата) по въпросите на експертизата.

Обсъдената до тук “зависимост от обвинителя” не изчерпва проблема. Възможна е и обвързаност на вещото лице само с обвинителната теза – т.е. без зависимост от обвинителя. Такъв е случаят, когато експертното заключение е имало решаващо значение за повдигането на обвинение. Също и при вече повдигнато обвинение – когато вещото лице (дори да е случайно определено) по собствено вътрешно убеждение дава заключение в подкрепа на обвинителната теза.

В крайна сметка, общото и същественото при всички разгледани до момента хипотези е това, че прокурорът ще разчита в съда на експерт, вече ангажиран с обвинителната теза8.

Но дори да се игнорират посочените по-горе зависимости, следва ли че проблемът с експертизите е напълно решен. По мнение на автора – не, защото този проблем има и друг аспект.

Експертното заключение може да е невярно. Причините за това – многобройни и разнообразни. Само като примери, без претенции за изчерпателност, могат да бъдат посочени някои от тях:

  • пропуски на вещото лице9;

  • неправилно използване на доказателствени и други материали10;

  • използване на остарели знания, несъответни на съвременното ниво на развитие на науката и техниката11;

  • даване на експертно заключение извън рамките на специалните им знания12;

  • липса на достатъчно отговорност/добросъвестност13.

Тук не е мястото да се обсъжда дали до подобни “неблагополучия” в експертните заключения се е стигнало съзнателно или по непредпазливост (небрежност или самонадеяност). За осъдения това няма значение. Има смисъл обаче да се припомни, че вещите лица носят наказателна отговорност и за невярно заключение, дадено по непредпазливост (чл. 291, ал. 2 от НК). И да се постави риторичният въпрос колко са вещите лица, осъдени (на основание чл. 291 от НК) за дадени неверни заключения в наказателното производство.

Вещите лица, изготвили експертно заключение в досъдебната фаза, се призовават в съдебната фаза за да поддържат пред съда заключенията си. Често това са единствените експертни заключения в доказателствената основа на бъдещата присъда. Разбира се, съществува възможност за провеждане на разширена допълнителна, респ. повторна експертиза (чл. 153 НПК). В тези случаи новите вещи лица ще бъдат назначени от съда (ръководно-решаващият орган във втората фаза на процеса). Тогава първите два от очертаните по-горе проблеми (съмнението за зависимост на вещите лица от държавното обвинение, както и зависимостта от вече заетата позиция в полза на обвинението) ще избледнеят – когато при съдебната експертиза отново участват и специалистите, посочени в досъдебното производство, респ. ще отпаднат ако новата експертиза се извършва само от определени от съда вещи лица.

Третият обсъден проблем – опасността от невярно експертно заключение – ще остане и в тези случаи. Защото съдебното определение не може да компенсира (евентуално) липсващите професионализъм, отговорност или добросъвестност.


ІІ. Допустимо ли е очертаните проблеми да се поставят и във връзка с досъдебното производство, след като чл. 6 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на справедлив съдебен процес.



По мнение на автора това е допустимо, поне поради следните съображения:

1. ЕКЗПЧОС има за цел да закрепва реални, а не декларативни, илюзорни права. Поради това гаранциите за справедлив съдебен процес, предвидени в чл. 6, следва да се отчитат и в досъдебното производство – доколкото съществуват случаи, когато неосигуряването на тези гаранции на досъдебната фаза не може да се компенсира чрез осигуряването им в съдебната фаза (такъв би бил случаят с невъзможността в съдебната фаза да се проведе допълнителна или повторна експертиза – вж. по-горе, втория абзац на т. І). Поради това Европейският съд по правата на човека изрично се е произнесъл по делото Имбриоша против Швейцария, че изискванията (гаранциите), съдържащи се в чл. 6 (и особено в неговата т. 3), могат да бъдат приложими и преди внасяне на делото в съда14. Разбира се, начинът, по който тези гаранции ще се прилагат извън съдебната фаза, ще зависи от спецификата както на самото извънсъдебно производство, така и на конкретните обстоятелства по него.

2. Съмнението за зависимост от прокурора на експертите, назначени от него или от неговите органи, остава и когато се явяват пред съда. Още повече, че те вече са обвързани с експертно заключение, за което са получили и възнаграждение. В крайна сметка, доколкото обвинителният акт се основава и на техните заключения, дотолкова те са “свидетели на обвинението”, помощници на прокурора пред съда.

3. Независимо от чл. 6 от ЕКЗПЧОС, НПК гарантира на обвиняемия право на защита. Това е основен принцип на процеса (чл. 15 НПК), при това действащ и в досъдебната фаза. Той изисква осигуряване на ефикасни средства за реално упражняване на защитата. А за защитата от особена важност е експертното заключение.

4. В наказателния процес действа и принципът за разкриване на обективната истина (чл. 13 НПК). Възможността за субектите, осъществяващи функция по защитата, своевременно да индицират грешки, пропуски, противоречия и други дефекти при провеждане на експертизата и в експертното заключение несъмнено ще подпомогне разкриването на истината. Отделно от това ще се спестят много сили, време и средства, ако се избегне погрешният път, към който насочва привидно убедителното, но невярно експертно заключение.



ІІІ. С какви права разполагат обвиняемият и неговият защитник и доколко тези права са в състояние да компенсират възможностите на прокурора и неговите органи да назначават експертизи, да избират вещи лица и да определят възнаграждението им, а в съдебната фаза да разчитат на специалните знания на тези експерти (всичко това – като конкретна проявна форма на фундаменталното неравенство между държавното обвинение и защитата).



При привличането на обвиняем (чл. 219 НПК) не се предоставят доказателствени материали. В акта за привличане като обвиняем (постановление или протокола от първото действие на разследването срещу лицето) могат дори да не се посочат доказателствените материали – ако посочването им ще затрудни разследването (арг. от 219, ал. 3, т. 4 НПК). Следователно към този момент обвиняемият и неговият защитник не само нямат право да се запознаят с материалите от евентуална експертиза, но може и въобще да не научат, че такава е извършвана – дори ако тя съществено е повлияла върху решението за привличане на обвиняемия.

Защитникът има право да участва във всички действия по разследването с участие на обвиняемия (чл. 99, ал. 1, изр. 2 от НПК и арг. от чл. 55, ал. 1, изр. 2 от НПК). Разпоредбите са в общата част на НПК, следователно се отнасят и към досъдебната фаза на процеса. При други действия по разследването, когато не е предвидено присъствие на защитника и обвиняемия, същите могат да присъстват, но само с разрешение на органа на досъдебното производство и ако присъствието им няма да затрудни разследването (арг. от чл. 224 НПК). Идеята е да контролират и влияят (законосъобразно) на тези действия по разследването. Независимо дали участват или присъстват, обвиняемият и защитникът запазват своето процесуално качество и свързаните с него права, и по-конкретно – правото на искания, бележки и възражения. Приемаме, че тези възможности се отнасят и до провеждането на експертизата като способ за доказване15. В тези случаи обаче:

1. Съществуват хипотези, когато участието на защитника е очевидно неуместно или безсмислено16. Недопустимо е защитниците да присъстват и при самото написване на експертното заключение – това е интелектуална дейност, на която чуждото присъствие очевидно ще пречи.

2. Основният проблем обаче е друг и касае случаите, когато няма формални основания да се откаже на защитника да присъства при експертизата. Става дума за това, че обичайно нито защитникът, нито обвиняемият имат специални знания от областта на експертизата, до участие/присъствие при която са допуснати. Без такива знания участието/присъствието им представлява излишна активност – защото те няма да могат нито да се ориентират задълбочено в случващото се, нито да правят обосновани искания (вкл. отводи, искания за допълнителни задачи и т.н.), бележки и възражения, нито да разберат в дълбочина експертното заключение (когато изобщо им бъде предоставено за запознаване). Допълнително затруднение представлява и липсата на информация за събрания към момента доказателствен материал по делото – дори да са запознати с някои доказателства/доказателствени средства (когато са използвали горепосочените права по чл.чл. 55, 99 и 224 НПК), то това е съвсем различно от цялостното и в подробности (в дълбочина) познаване на доказателствения материал.

Поради посочените причини искания за участие/присъствие при експертизи почти не се правят в практиката, а направените се отхвърлят като недопустими.

Обвиняемият и неговият защитник имат право да се запознаят с всички материали по делото, вкл. и експертните заключения, едва при предявяването на разследването (преди това в нито един момент на разследването няма задължение на ръководно-решаващия орган да им покаже тези материали)17. Утвърденият и неоспорван нито в теорията, нито в практиката таен и несъстезателен (инквизиционен) характер на досъдебното производство предопределя като безнадежден всеки опит за по-ранно проучване на материалите по делото чрез позоваване на правото “да се запознае с делото и да прави необходимите извлечения” (декларирано от чл. 55, респ. чл. 99 от НПК – разпоредби от общата част на НПК)18.

Тук следва да се подчертае единствено това, че запознаването с експертните заключения отново има формален характер поне поради горепосочената причина: обикновено нито защитникът, нито обвиняемият имат специални знания от областта на експертизите, чиито заключения им се предоставят за проучване19. Поради същата причина те не са в състояние адекватно, прецизно да формулират и убедително да обосноват искания, бележки и възражения във връзка с експертизите и извършилите ги вещи лица (вж. по-горе, т.ІІІ.2.) .

В съдебното производство състезателността е максимално разгърната и значително нараства възможността за реално (и в пълнота) упражняване от страните на всички техни процесуални права.

Във връзка с темата на статията това означава, че обвиняемият и защитникът са получили възможност подробно и задълбочено да се запознаят с експертните заключения, както и да получат консултации от специалисти в съответните области. Могат да наложат разпита на вещите лица (арг. от чл. 282, ал. 3), да им задават въпроси (чл. 282, ал. 1 и ал. 2 от НПК), да правят различни бележки и възражения, а най-вече – искания (за допълнителна или повторна експертиза; за нови експертизи – с различен обект на изследване и със специфични задачи; дори за включване на конкретни специалисти в състава на експертизите – НПК не забранява това). Разбира се, съдът може да им откаже. Особено ако не са (поради липса на нужните специални знания) достатъчно убедителни...

  1   2   3   4

Свързани:

Възможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на република българия iconЗа експертизите и равенството на страните в наказателния процес. Емил Хайрабедян
Един от факторите, които накърняват равенството на страните в наказателния процес, е едностранният подход при изготвянето на експертизите...
Възможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на република българия iconЕвропейското членство на България и представителство на организирани интереси: динамика и перспективи
Ефективно взаимодействие между органите на държавната администрация с оглед защитата на правата и интересите на Република България,...
Възможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на република българия iconМотиви към присъда №83 постановена на 18. 04. 2012 година по н о. Х дело №88/2012 година по описа на крс, ІІ състав
Егн за извършено от тях в съизвършителство престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение второ, във връзка с чл. 194, ал. 1,...
Възможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на република българия iconНационална заключителна kонференция по проект
Ефективно взаимодействие между органите на държавната администрация с оглед защитата на правата и интересите на Република България,...
Възможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на република българия iconВисш адвокатски съвет
Във връзка с постъпилото искане от главния прокурор на Република България относно противоречиво решавани въпроси, свързани с приложението...
Възможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на република българия iconУказания за експертите
Целта е да се изложат правата на обвиняемите по време на наказателния процес – а не да се описва самият процес
Възможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на република българия iconРепублика българия
На основание чл. 71, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (зуо) и във връзка със заявление...
Възможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на република българия iconРепублика българия
На основание чл. 71, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (зуо) и във връзка със заявление...
Възможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на република българия iconРепублика българия
На основание чл. 71, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (зуо) и във връзка със заявление...
Възможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на република българия iconРепублика българия
На основание чл. 78, ал. 9, във връзка с чл. 35, ал. 3 и 5 от Закона за управление на отпадъците (зуо) и във връзка със заявление...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом