Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище




ИмеСборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище
Дата на преобразуване09.11.2012
Размер145.14 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.mego.bg/attachments/article/10/GeorgiIvanchev_referat.doc
Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес” съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище, свързани с възпитанието на младите хора и гражданското образование. Основните авторски позиции са резюмирани в следните теми:

  1. Гражданското образование и съпътстващите го актуални проблеми.

Идеята за формирането на граждански ценности у младото поколение не е нова за българското общество. Тя е вписана в българските традиции в образованието ни още през периода на Възраждането, когато идеите за личностна и национална свобода стават основополагащи в борбата за българско самосъзнание и независимост. Моралната философия на Българското възраждане е силно застъпена и в следосвобожденското ни демократично образование, което се родее с най-ценното от общочовешките идеали на западноевропейското общество.

През втората половина на 20 век този демократичен педагогически процес е силно ограничен поради т.н. „дефицит на демокрация”, водещ до създаването на несвободна личност, принудена да изповядва каноните на комунизма, което я поставя в пълна зависимост от партийно-държавния модел на мислене.

Не по-малко трудно се оказва и предизвикателството на последното десетилетие на 20 век към българското образование, натоварено да възпитава ценности в негативна обстановка, характерна за обществата в преход - силни миграционни процеси, включително сред младите и високообразовани хора, безработица, бедност, корупция, липса на толерантност, етническо напрежение и т.н. От една крайност - унификация в мисленето и всеобщи задължения към обществото, младият човек попада в друга - освободеност в мисленето и поведенческия модел, което води до сериозни деструктивни процеси при изграждането на личността - липса на мотивация за градивни дейности (овладяване на учебното съдържание, общественополезни дейности) и заместването им с „ценности” като наркотици, алкохол, безразборни сексуални контакти, зависимост от виртуалната реалност и др.

Именно това налага държавните институции да осъществят реализацията на т.нар.”гражданско образование”, чиито приоритети са личностното развитие и социалната реализация на българските деца. Образователната реформа стартира през 1999г., но съществува реален риск понятийният и терминологичен апарат, знания и умения, макар и преподавани от професионалисти, да останат суха учебникарска материя, която е маргинална част от възпитателния процес.

За гражданско образование се заговори почти веднага след промените, дори трябваше да има матура. През 1999 година стартира поредна реформа в образованието с осем културнообразователни области, една от които е “Обществени науки и гражданско образование”. Въведоха се държавни образователни изисквания за гражданското образование за различните образователни етапи. Те се оказаха с твърде високи стандарти, трудно постижими от повечето ученици, свързани със усвояване на сложна, неразбираема терминология, с преобладаващи теоретични знания и липсващи практически умения за справяне в определени ситуации, за бърза ориентация и работа с някои документи. Може би това се дължи и на избрания интегрален подход за реализация на целите, чрез които знанията по гражданско образование се дават чрез различните хуманитарни предмети – история, география, философия, етика, свят и личност и др., а не като отделна дисциплина и предмет. Постигнатото според мен е незадоволително и обезпокоително и затова е необходима някаква промяна, съобразена с възрастовите възможности и обществените потребности. В подкрепа на това бих посочил някои изводи за резултатите от направена анкета с ученици в две възрастови групи от VІІІ и ХІІ класове на елитно училище.

Прави впечатление, че не се познава значението на твърде популярни и често употребявани термини, и то ученици в ХІІ клас. Само 32 % от анкетираните се доближават до смисъла и съвременното значение на понятието “гражданско общество”; 71 % не знаят какво е “тоталитаризъм” и “авторитаризъм”; 76 % не правят разлика между “малцинство” и “етническа група”; 48 % не познават същността и основната разлика между политическите и неправителствените организации. Друго интересно е, че не се познават основните държавни институции – 79 % от анкетираните дванадесетокласници не знаят кой е Председателят на Народното събрание, а 68 % от осмокласниците не знаят кой е Председателят на Министерския съвет. Хубавото е, че има и позитивни и обнадеждаващи резултати, например – 72 % от големите ученици, които са потенциални гласоподаватели, биха гласували. Това е израз на гражданска позиция, но се опасявам, че при това ниво на обществени познания ще бъдат лесно податливи на манипулации. 32 % от анкетираните по-малки ученици смятат, че познаването и изучаването на православните християнски ценности и морални добродетели би било сериозна пречка за разпространението на недъзите в съвременното общество – престъпност, корупция, наркотична зависимост и др. Процентът не е голям, но е някакъв показател, че трябва да се работи и в тази посока.

Затова мисля, че е крайно необходима промяна на начина, по който се преподава и усвоява гражданското образование в българското училище, ако наистина желаем постигането на ефективни резултати. Според мен би трябвало:

  1. Да се променят стандартите за отделните етапи в ДОИ за гражданското образование, като бъдат съобразени с възрастовите възможности и обществените потребности.

  2. Да се промени терминологичният апарат – да бъде по-разбираем и лесно усвоим.

  3. Да се намали обемът на теоретични знания и се увеличи усвояването на практически умения.

  4. Да се промени интегралният начин за даване на знания по гражданско образование и се въведе комбиниран, като задължително се създаде учебно помагало, особено за прогимназиален и гимназиален етапи.

  5. Преподавателите и учителите да бъдат специално подбрани, обучени и подготвени, защото те трябва не само да дават знания, но и да внушават ценности и формират умения.

  6. Задължително да бъде въведено изучаването на православните християнски добродетели, не като религиозно обучение, а като усвояване на морални ценности.

  7. Да се акцентира върху патриотичното възпитание като част от гражданското образование, защото, за да си достоен гражданин на Европа, трябва задължително да съхраниш и запазиш своята идентичност.

  1. Религия и гражданско образование

През последните няколко десетилетия голяма част от българския народ остана непросветен в религиозно отношение, защото религиозното образование бе извадено от учебно-възпитателния процес. Религиозната култура отслабна дори в семейства със здрави църковни традиции и висок християнски морал.

Религиозно просветеният човек има ясна представа за смисъла на човешката свобода и за задължението си да я използва за обществено и свое добро. Единствено християнската религия е религия на свободата и любовта и изисква от своите последователи да бъдат свободни и да зачитат свободата на другите хора. Само свободни хора могат да бъдат творци, да участват в обществения живот и да отговарят за делата си.

Нашият опит потвърждава необходимостта от духовно възпитание и християнска култура и отрежда конкретно място на високия морал в частния и обществен живот на хората. В този дух през последните години се създадоха благоприятни условия за въвеждане на предмета „Религия”. Дори е въведен като СИП и ЗИП, но друг е въпросът колко училища в България проявяват смелост да предлагат тази дисциплина на своите ученици. Културни институции и религиозни хора намират за полезно да се въведе религия в обучението на нашите ученици, но за съжаление трябва да отбележим и още едно съществено обстоятелство, което се явява като пречка. Голяма част от родителите не познават същността на християнската религия и поради това не смятат, че тя допринася за нещо добро за децата им, или отъждествяват християнството с религиозно суеверие, което застрашава психическото здраве на децата. Родителите имат предубеждения към религиозното обучение в училище, без да са убедени, че вярата не се предава с насилие, а човек я носи в себе си, но е много важно дали ще се развие под погледа на специалист богослов или в секта. Към това се добавя и безразличието, а някъде и агресивното поведение на директори и учители, които не съдействат за въвеждане на религия в училище, които се оправдават със светския характер на образованието.

В действителност картината е различна. Чрез религиозното обучение нашата църква желае да възпитава децата в нов универсален човешки морал, опитва се да им разкрие границите на християнската свобода и да ги подготви да се ползват от духовните блага на обществото ни.

За това е много важно да се познава същността на християнската религия, духовно-нравствената полза от нейното изучаване и толерантността на нашата Църква към младежите по пътя на веровото им утвърждаване. Християнската култура е белег на висока лична култура.

Съдържанието на предмета „Религия” е да въведе учениците в историко-философската и религиозно-нравствената култура на християнството. Да възпитава у децата религиозна толерантност, уважение към човешката личност и любов към хората. Да изложи съдържанието на църковните традиции и съзидателните начала на християнството. Да помага на учениците да развиват вярно чувство за ориентация в многообразния социален и религиозен живот.

Значението на религиозното образoвание за живота на човека е, че:

-християнството разширява културата на човека;

-християнството формира правилния възглед;

-религията помага на човека да се социализира;

-християнската култура е предпоставка за добро нравствено поведение.

  1. Семейството, личността на детето и унаследеният модел на взаимоотношенията между поколенията.

Преди българското училище да изгражда добродетели като патриотизъм, етническа толерантност, емоционална грамотност, гражданско поведение и пр., то трябва да обърне внимание на бедстващото българско семейство, намиращо се в дълбок колапс – социално-икономически и ценностно-духовен.

Родителите не могат да осигуряват на своите деца необходимите средства за образование, култура, свободно време, облекло, развитие на таланта. Децата получават богата информация, работят с компютри и още от малки владеят европейски езици. Те искат да се отнасяме към тях като към личности. Често обаче се прилагат методите и принципите на забраната, насилието, страха и подчинението. В практиката се наблюдава и един друг феномен, който според Ерих Фром се отнася до това, че когато човек постигне субективната си свобода и се освободи от собствените си предразсъдъци, той се оказва лабилен, не може да се справи и търси нова зависимост - от родителите, от учителите, от улицата, от алкохола, наркотиците и сектите. Тя се превръща в психологическа зависимост от авторитарен тип.

Унаследеният модел е все още моделът на колектива, на неуважение към личността, модел на зависимости и подчинение. Днес съществува огромен контингент от хора, които не знаят какво искат, не знаят как да се справят в ежедневието си, не могат да решават своите проблеми. Всичко това се отразява негативно върху тях и още по-негативно на въздействието им върху децата. А би трябвало институцията училище и институцията семейство да бранят морала и правата на личността на детето, да са повече дружелюбни към тях. Защото желание и мотивация у децата се създават само чрез уважение и обич. Другото формира у тях чувство за малоценност и негативизъм. Същото се отнася до средствата за масова информация, които би следвало да възпитават хуманизъм, а не насилие.

Практиката показва, че деца, които са потискани в семейството, са конфликтни в училището. От друга страна, в семейството емоционалните връзки са силни и там всичко се прощава, което означава, че слабостта на емоцията е водеща и тогава в тези семейства трудно се регламентират взаимоотношенията между родители и деца.

Възпитателният подход на родители и учители е мултикомплексен подход и най-често той е субективен, защото самото възпитание най-често е субективен акт. Това означава, че е крайно необходимо едно ново възпитание на възпитателите, т. е. на родителите и учителите, необходима е промяна в манталитета, промяна в унаследения модел на натиск и насилие. Защото този модел действа дълбоко подсъзнателно. Общественият модел е променен, но субективният бавно се променя. А личността на детето, за да бъде то психически пълноценно, има нужда да получи от семейството любов, сигурност и покровителство, утвърждаване на собствената личност.

Унаследеният модел се базира на феномена на пропастта между поколенията: като малък - унижаван, като голям - неудачник. Тогава свободата я няма, правата също. Базисното чувство за доверие е накърнено. Страшно е, когато семейството не осигурява общуване, грижи, обич. Необщуването на родителите с децата нарушава емоционалните права на децата.

Унаследеният модел е най-вече психологически.

В СОУ "Любен Каравелов" – Видин, проведохме една експресна анкета, в която участваха 121 ученици. Те отговориха на 15 въпроса:

1. Чувствате ли се дискриминирани в семейството и в училището си заради раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически и други убеждения?

2. Чувствате ли се свободни в семейството си?

3. Чувствате ли се свободни в училище?

4. Зачита ли се личното ви достойнство в семейството?

5. Зачита ли се личното ви достойнство в училище?

6. Чувствате ли се добре защитени и обградени с грижи в семейството?

7. Чувствате ли се добре защитени и обградени с грижи в училище?

8. Срещате ли любов в семейството?

9. Дават ли ви се равни възможности за развитие в семейството?

10. Дават ли ви се равни възможности за развитие в училище?

11. Поемат ли вашите родители отговорност за вашето образование и обучение?

12. Получавате ли първа помощ и защита в училище?

13. Били ли сте обект на експлоатация или жестоко отношение в семейството?

14. Били ли сте обект на експлоатация или жестоко отношение в училище?

15. Учат ли ви в училище да живеете в мир и сътрудничество с всички хора и да проявявате разбиране и търпимост?

Анкетата показва, че съществуват редица проблеми в училището и семейството и във взаимоотношенията между поколенията, което изисква и тяхната промяна. Свободата и гражданското общество предоставят този шанс. "Победата на свободата е единствено възможна, ако демокрацията се развие в общество, където личността, нейният растеж и щастие са цел и смисъл на системата, където животът няма нужда да намира оправдание в успех или в нещо друго, а личността не е подчинена на някаква външна сила или манипулирана от нея." /З, 217/

В рамките на утвърдените форми на гражданското образование в училище, както и в други такива, трябва да бъде възстановен пълноценният диалог деца - възрастни.

IV. Ролята на субективния фактор в процеса на гражданското образование.

Гражданското образование е насочено към изграждане на социалната култура на учениците, тя дава знания за ценностите, институциите, механизмите и процедурите на демократичното общество и да изгражда умения за тяхното прилагане. Като краен резултат се предполага изграждане на свободна личност с активна гражданска позиция, усвоила основни общочовешки ценности. Тези знания, умения, ценности трябва да се превъплътят в реални поведенчески актове, а не да останат в книга или в класната стая.

Тук особено важно място заема личността на учителя. Темите, които трябва да се дискутират, са голямо предизвикателство за него. Преподавателят трябва да се ползва с доверието на учениците, да е интересен и да провокира мислене. Това е материя, в която покровителствено-назидателният тон е по-скоро вреден и може да доведе до обратна реакция и коренно противоположен резултат. Тук всеки има своя позиция. В точните науки две плюс две е равно на четири, но тук крайният резултат не е толкова категоричен! Тук отказът от позиция също е позиция и нежеланието да се направи избор също е избор. Ученикът трябва да бъде оставен самостоятелно да направи своя избор и да изгради своя позиция, каквито и да са те. Това трябва да бъде уважено! Дали ученикът ще изгради активно или пасивно гражданска позиция, дали общочовешките ценности ще достигнат до сърцата на младите хора, обаче зависи от учителя, от умението му да открие път до душата на всеки ученик. При всички случай обаче преподавателят трябва да бъде отворен за диалог, за дискусия. Има нужда от система за квалификация на преподавателите, която да бъде извършена сериозно, не за отбиване на номера и усвояване на средства. Компетентните органи също не трябва да вменяват на субектите в учебния процес чувството за безалтернативност към пропагандираните идеи, в противен случай рискуват да върнат спомени от времената на политикоинформацията и партийните секретари. Мое лично мнение е, че механичното привнасяне на ценностни модели, неотчитащи спецификата на съответния регион, културно-историческото му развитие, особеностите на националния характер и местните проблеми, няма да доведат до нужния ефект, но и рискува да създаде нови проблеми.

В заключение целите на гражданското образование могат да бъдат постигнати с обединените сили на всички субекти в образователния процес – училище, държавни органи, граждански организации, общество – всички заинтересовани от доброто качество на образованието в България.

V. Обучението по литература и гражданското образование.

Като част от хуманитарното знание и гражданско обучение изучаването на български език и литература е призвано както да помогне за изграждането на една цялостна светогледна и ценностна представа у младите хора, така и да осигури обективните предпоставки и подготви свободното формиране на тяхното национално самопознаване и идентичност като им даде възможност да си изградят определен начин на мислене и светоусещане.

Без да обсъждам и давам оценка на учебното съдържание и държавните образователни изисквания на гражданското образование, смятам, че обучението в часовете по български език и литература (БЕЛ) също може до допринесе за възпитанието на младия човек, защото възприятието на художествения текст носи не само естетическа наслада, но и непосредствено и емоционално изгражда етични ценности.

За съжаление обаче часовете по БЕЛ са малко, а обемът от художествените текстове е твърде голям и това затруднява постигането на очакваните резултати- литературоведски знания и възпитание в морални ценности. Добър и уместен начин за осъществяването на тези цели е изразяването на собствената позиция на младия човек в т.нар. есе, което е все още недостатъчно застъпено в часовете по БЕЛ поради няколко причини - липса на ясни критерии за оценяването му, липса на достатъчно учебни часове, неизползването му като изпитен формат в средното образование. То обаче има предимства, които съм длъжна да изтъкна. На първо място, есето е жанр, който дава възможност на ученика да покаже умение да изрази в логически последователен текст мнение, което да аргументира на базата на знания за художествения текст, литературното направление, към което се отнася, и характерните за него естетически ценности. По този начин ще демонстрира своята литературоведска компетентност и умение за изграждане на текст.

От друга страна, есето може да бъде мерило и за степента на социокултурната компетентност на младия човек, т.е. разбирането на родовите, националните и общочовешките ценности, свързани с отделни етапи от обществено-историческото развитие.

От трета страна, но немаловажна, ученическият текст дава възможност да видим ценностния ориентир на детето, а актуалната оценка на даден художествен факт ще бъде обратна връзка на учителя за работата му- дали е успял да изгради моралните устои на гражданската личност.

И тук е мястото да се обърна към МОН с предложение есето като писмен аргументативен ученически текст да намери своето място в българското училище, но преди това да се изградят ясни критерии за неговото оценяване. Вярвам, че това е начин да намалим отчуждението на учениците от литературата като досадна учебникарска дисциплина и да ги направим активни личности не само в процеса на обучение, но и личности с изградени граждански позиции.

VI. Работата по европейски проекти – част от гражданското образование

Предстоящото приемане на България в ЕС поставя нови предизвикателства пред българското училище, които не могат да бъдат успешно посрещнати без качествено гражданско образование. Чрез него се изгражда социална култура у учениците, дават се необходимите знания за европейските ценности, институции и механизми на демократичното общество и се създават умения за тяхното прилагане. Безспорно това е един труден процес, за осъществяването на който се търсят различни форми и подходи.

Според мен една от успешните форми за постигане на целите на гражданското образование е участието в различни европейски проекти.

На първо място проектите допринасят за установяване на професионални и лични контакти на ученици и учители с техни колеги и връстници от други европейски страни и обмяна на полезен опит и добри практики. Сътрудничеството между тях помага за взаимното опознаване – култура, начин на живот, мислене и т.н. Контактите допринасят и за опознаване на образователните системи на отделните държави, методите на преподаване и формите на обучение.

Работата по подобни проекти мотивира учениците за активно участие не само в урочната работа, но и в извънурочните дейности и създава у тях едно ново самочувствие на знаещи и можещи хора, провокирайки ги да участват успешно в редица конкурси и състезания. По този начин смятаме, че се осъществява по-лесното им приобщаване към европейските реалности.

Участието на учителите в проектите рефлектира върху повишаване на техния педагически опит, доближавайки ги до европейските стандарти, както и върху мотивацията на всеки един от тях за използване на нови методи и подходи в своята работа. Чрез работата по проекти успешно се осъществява мултидисциплинарният подход. Все по-често се реализират съвместни уроци по различни дисциплини като биология, физика, история, география, в които се съчетават новите технологии и езиковите умения.

Всичко това създава предпоставки за бъдеща работа по подобни проекти с цел по-успешното ни интегриране към европейската образователна система.

VII. Гражданското образование, видяно през погледа на учениците.

Цялото общество е длъжно да предаде морала и идеалите си на младото поколение, не само родителите, или само учителите. Но докато няма какво да се направи, за да се облекчи българинът от нуждата да работи като вол, за да изхрани децата си, та да има време и да ги възпита, то можем да променим образованието така, че от училище младите да не излизат само хора, а и Граждани, и Българи. Повечето хора едва успяват да се погрижат за физическото израстване на отрочетата си, та какво остава за духовното. Защо една Дания да може да учи децата си на семейни бюджети, а ние да не можем? Та ние имаме толкова богата история и култура, толкова обширно социално наследство, че вече е трудно всичко да се включи само в едно родинознание.

Нека има повече часове по хуманитарните дисциплини, за да имат младите възможност да се вгледат в себе си и да се самоусъвършенстват духовно.


Георги Иванчев -

Председател на Фондация „Миньо Балкански”

Дирекнор на ПМГ”Екзарх Антим І”- Видин

Свързани:

Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище iconМорал, етика и гражданско възпитание в образователния процес програма
Ст н с. Симеон Ангелов, секретар по международното сътрудничество, бан, съмишленик на инициативата
Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище iconФондация Миню Балкански Национален Институт за Oбразование Национална Конференция морал, етика и гражданско образование
За да говорим за морал и етика, трябва преди всичко да спечелим доверието и възхищението на ученика, да предизвикаме очакване и събудим...
Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище iconЕтическо образование и морално възпитание: необходимата връзка в съвременното обучение
Защо все пак Албер Камю твърди, че най-добрият морал е този, който се внушава? И само образованието по етика ли е начинът да се внушава...
Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище icon3. Управление на образователния процес
В университета функционира система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на образователния продукт, която е приета...
Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище icon„Организация на образователния процес по икономически дисциплини Код:               Време на провеждане:                  Място на провеждане
Вид: монофазна програма „Организация на образователния процес по икономически дисциплини”
Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище iconМорал, етика, толерантност към различието
Какво бихме извели като поука от анализиране на немалко “шокиращи случаи” за “помъдряване” на образователната ни система? Кога трябва...
Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище iconУчебник по бизнес-етика От тази сентенция следва един единствен извод: където има етика и морал там ня
От тази сентенция следва един единствен извод: където има етика и морал там ня
Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище iconОтчет за изпълнение на реализирани проекти по Програма за развитие на физическото възпитание и спорта
Програмно финансиране на Приоритетна област 1 Създаване на условия за развитие на система от извънкласни и извънучилищни дейности...
Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище iconПредизвикателства на интеркултурното образование
Учителите по български и турски език за интеркултурното и билингвалното обучение и възпитание в българското средно училище
Сборникът „Морал, етика и гражданско възпитание в образователния процес съдържа материали, които свободно интерпретират проблемите на българското училище iconМодул "Директор" Информационно-консултантска система в помощ на административно-образователния процес
Информационно-консултантска система в помощ на административно-образователния процес
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом