Списание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г




ИмеСписание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г
страница1/3
Дата на преобразуване09.11.2012
Размер0.55 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.vas.bg/Documents/4-5-2005.doc
  1   2   3
Списание „Адвокатски преглед” - брой 4-5 от 2005 г.


СЪДЪРЖАНИЕ


ВЪВ ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

Декларация на Висшия адвокатски съвет


МЕЖДУНАРОДЕН ЖИВОТ

Открито писмо на председателите на европейските адвокатски организации до Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет по повод 33-тата конференция на председателите, Виена, 4 февруари 2005 г.


ИНДЕКС НА РЕФОРМАТА НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ

Индекс на реформата на адвокатската професия


АНАЛИЗ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА

По повод определение № 10188/7.ХІІ.2004 г. на ВАС – 5 чл. състав - Асен Запрянов, адвокат от Пловдив


ПРАВНА КНИЖНИНА

В правните списания

Нови книги, постъпили в библиотеката на ВАС


СЪДЕБНА ПРАКТИКА

Върховен касационен съд - гражданска колегия

Върховен касационен съд - наказателна колегия


ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

До Президента на
Република България
г-н Георги Първанов

До Председателя на Народното събрание
г-н Борислав Великов

До Министър председателя на
Република България
г-н Симеон Сакскобургготски

До Председателя на
Върховния касационен съд
г-н Иван Григоров

До Главния прокурор на
Република България
г-н Никола Филчев


Уважаеми господа,

През последните месеци главният секретар на МВР г-н Бойко Борисов системно разпространява в публичното пространство злонамерени и безпочвени твърдения срещу адвокатурата на Република България.
Неговите оскърбителни изявления, че адвокатите са „законни информатори на престъпността” и че адвокатите информират престъпниците за имената на анонимните свидетели, са израз на недопустимо за поста му непознаване на закона и на съдебната практика.
На всеки правник е известно, че адвокатите не знаят имената на анонимните свидетели, тъй като те не фигурират в делото. Личните данни на анонимните свидетели са известни на разследващия орган и прокурора. Освен всичко регламентът на статута на анонимния свидете няма нищо общо със Закона за защита на класифицираната информация, така че твърдението, че „адвокатските лобита в парламента си променят законите така, че организираната престъпност да минава през тях”, не само грубо засяга достойнството на адвокатурата в Република България, но и честта на българския парламент. Недопустимо е държавни чиновници да уронват престижа на институциите и така да подриват държавността.
Ако полицията счита, че отделни адвокати нарушават закона, тя следва да изпълни задълженията си по отношение на тях. До този момент не ни е известно да е образувано досъдебно производство за извършено престъпление от адвокат във връзка със Закона за класифицираната информация. Внушенията за промяна на този закон са в очевидно противоречие с Конституцията на Република България и принципите на справедлив процес, регламентирани от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Явен е стремежът на г-н Бойко Борисов да прехвърли върху адвокатурата отговорността за безсилието на собственото си ведомство в борбата с престъпността
Висшият адвокатски съвет остро протестира срещу манипулирането на общественото мнение от страна на главния секретар на МВР в името на собствения му имидж и предизборната му кампания.
Българската адвокатура винаги е била стожер на законността, на правата и законните интереси на гражданите. Силата на българската адвокатура е в закона, в истината и в нейната независимост. Тя няма да отстъпи от принципите си и не може да бъде поставена под натиск в услуга на партийни, политически или лични интереси.

Председател на Висшия адвокатски съвет

Траян Марковски

Открито писмо на председателите на европейските адвокатски организации до Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет по повод 33-тата конференция на председателите, Виена, 4 февруари 2005 г.


Ние, долуподписаните, призоваваме европейските институции да забавят предложението за една трета директива относно прането на пари дотогава, докато бъде извършена обстойна преценка на Втората директива относно прането на пари.
Втората директива възлагаше на адвокати при дейността им в определени случаи задължение за уведомление. Тогава официално беше признато, че разпоредбите за новите задължения за уведомление, които са възложени на адвокатите, трябва да бъдат прегледани още веднъж след три години, за да се преценят техните въздействия – вж. чл. 2 на Втората директива, който гласи: „За срок от три години от влизането в сила на настоящата Директива Комисията трябва да проведе специално проучване във връзка с доклада, предвиден в чл. 17 от Директива 91/308/ЕИО за главните точки, свързани с изпълнението на петия параграф от чл. 1(Е) на специфичното третиране на адвокатите и на другите независими юристи, на идентифицирането на клиентите в случаи на дистанционни сделки и на евентуалните последици за електронния обмен”.
Европейските адвокати винаги са обръщали внимание на това и ще го правят и в бъдеще, че наложените им задължения с Втората директива за уведомяване нарушава основните права на гражданите на ЕС. Ние вярваме, че правото на абсолютно поверително съветване от адвокат, без адвоката да трябва да осведомява държавните органи, е основно право на гражданина в една правова държава.
Няма никакви проучвания за въздействието на Втората директива върху гражданските и човешките права. Белгийската и полската адвокатура са оспорвали Втората директива пред своите национални съдилища, а френската адвокатура е подкрепата на други европейски адвокатски организации е отправила петиция до Европейския парламент относно въздействието на Втората директива. Във връзка с тази петиция компетентната комисия на Европейския парламент прие становище на 18 януари 2005 г., в което изразява мнението си за отлагане на предложението за третата директива.
Също така съществуват все повече доказателства, че Втората директива се прилага много различно, което води до това, че обременяването със задълженията за уведомление и старателност в някои от страните-членки е по-голямо, отколкото в други, в следствие на което при трансгранични случаи се стига до административно-технически натоварвания. Няма проучвания затова, коя система в дадения случай е по-ефективна от другите във връзка с целите, посочени във Втората директива.
Въз основа на всички тези обстоятелства ние молим неотложно европейските институции да отложат предложението за 3-та директива дотогава, докато бъде извършена проверка на практическото прилагане и последствията за човешките права на Втората директива и нейнота резултати бъдат преценени. Едва тогава в тази област трябва да бъдат предприети по-нататъшни законодателни мерки във връзка с прането на пари.


СЪОБЩЕНИЕ
От 25 до 30 септември 2005 г. в Прага - Чешка република, ще се проведе годишната конференция на Международната адвокатска асоциация.
Очаква се на конференцията да участват повече от 400 професионалисти от цял свят.
Повече информация за регистрация и участие желаещите могат да получат на тел. +44(0)207691 6868, fax +44(0)20 76916545, e-mail confs@int-bar.org, а също така и на адрес www.ibanet.org



Индекс на реформата на адвокатската професия


На 24.02. 2005 г. в хотел "Шератон" на конференция, организирана от Американската асоциация на юристите (ABA-CEELI) – Правна инициатива за Централна Европа и Евразия, беше представен Индексът на реформата на адвокатската професия в България (ИРАП).
ИРАП се основава на поредица от 24 фактора, извадени от международно признати стандарти за адвокатската професия.
Важно е да се отбележи, че от всички юридически професии авторите на изследването са избрали за обект именно адвокатската професия.
На представянето на ИРАП присъстваха г-н Марк Ласман – Директор на ABA-CEELI за България, г-н Антон Станков – Министър на правосъдието, г-н Даниел Фицгибън – ръководител на екипа, изготвил ИРАП и членове на Висшия адвокатски съвет.
Лектори по отделните фактори бяха адв. Р. Гарчев – Главен секретар на ВАС, адв. Анита Михайлова – член на ВСС, проф. Екатерина Трендафилова, проф. Александър Джеров, адв. Ралица Негенцова – Председател на ВДС.
Водещ на дискусията беше адв. Емилия Недева – Председател на Адвокатския съвет гр. Пловдив.
Индекс на реформата на адвокатската професия
в
БЪЛГАРИЯ

ВЪВЕДЕНИЕ
Правната инициатива за Централна Европа и Евразия на Американската асоциация на юристите („ABA/CEELI”) разработи Индекса на реформата на адвокатската професия (ИРАП), за да направи оценка на реформата на адвокатската професия в страните с развиваща се демокрация. ИРАП се основава на поредица от 24 фактора, изведени от международно признати стандарти за адвокатската професия и установени от организации като Организацията на обединените нации и Съвета на Европа. Факторите, включени в ИРАП, представляват показатели в области от основно значение, като например професионални свободи и гаранции; образование, обучение и достъп до професията; условия и стандарти за упражняване на професията; правни услуги; и професионални сдружения. Основното предназначение на Индекса е да осигури възможност на ABA/CEELI, на други организации, предоставящи съдействие в областта на правната реформа, на организации, финансиращи такова съдействие, както и на самите страни с развиваща се демокрация, да предадат по-добра насоченост на програмите за правна реформа, както и да следят напредъка по пътя на изграждането на по-етична, ефективна и независима адвокатска професия. Освен това ИРАП, заедно с аналогичния Индекс на съдебната реформа (ИСР), подготвен от ABA/CEELI, осигурява информация и по някои свързани теми, например корупцията, способността на правната система да разрешава конфликти, правата на малцинствата и реформата в правното образование.
Изследването ИРАП не осигурява цялостен преглед на общото състояние на адвокатската професия в дадена държава, за разлика от Докладите за правата на човека на Държавния департамент на САЩ и Държави в преход – поредица доклади, подготвяни от неправителствената организация Freedom House [Фрийдъм Хауз]. Изследването по-скоро се спира на конкретни условия, правни норми и механизми, които съществуват в правната система на определена държава, като оценява до каква степен същите съответстват на конкретни критерии за реформа към момента на провеждането на проучването. Освен това е необходимо да се отбележи, че този процес на анализ не е статистическо изследване. ИРАП се основава върху преглед на относимите правни норми, на обсъждания с неформални фокус-групи, събеседвания с лица, които са ключови източници на данни, и върху наличната информация по темата. Като разчита на разнообразни източници на информация, ИРАП представлява преди всичко правно изследване, което описва моментното състояние на една правна система през призмата на адвокатската професия.
Обхват на изследването
Оценката на реформата в адвокатската професия е свързано с две основни предизвикателства. Първото е да се даде определение на термините „лице, упражняващо правна професия” и „адвокат”. ИРАП главно насочва вниманието си към адвокатите. По света обаче повечето правни професии се разделят на различни категории. Например Съветът на Европа посочва няколко различни категории лица, упражнявани правни професии, сред които съдите, прокурорите, адвокатите, нотариусите, съдебните служители и съдия-изпълнителите. Възможно бе ABA/CEELI да включи всички посочени професии, а вероятно и някои други, в своето оценъчно изследване. Резултатът от подобна оценка обаче вероятно би се оказал или твърде сложен, или пък недостатъчно задълбочен.
С оглед запазване процеса на оценка по ИРАП в разумни граници, както и неговата по-широка приложимост, ABA/CEELI реши вместо това да се съсредоточи върху професията, която съставлява ядрото на правните системи, т.е. онази сред тях, която навсякъде е от основно значение за функционирането на системите на демокрацията и пазарната икономика. В резултат от това ABA/CEELI пренебрегна професии като нотариуси, съдия-изпълнители и съдебни служители, предвид разнообразието и ограниченията в изпълняваните от тях функции в различните държави. ABA/CEELI реши също да не отделя внимание на съдиите и прокурорите в рамките на ИРАП с цел съсредоточаване на този експертно-технически инструмент върху основната професия, посредством която гражданите търсят защита на своите интереси в отношенията си с държавата. Адвокатите на свободна практика, за разлика от съдиите и прокурорите, не са носители на държавно-властнически правомощия. Освен това ABA/CEELI разработи и ИСР, който насочва вниманието си към процеса на реформиране на съдебните системи в страните с развиваща се демокрация. Възможно е в определен момент ABA/CEELI да изготви и инструментариум за оценка на прокурорската професия.
След като ABA/CEELI определи коя категория лица, упражняващи правна професия, ще бъде обект на оценяване в рамките на ИРАП, остана да се даде определение на термина „адвокат”. В САЩ и някои други държави адвокатите са единна категория професионалисти. В повечето други държави обаче, адвокатите допълнително се разделят на още няколко групи в зависимост от правото си да участват в съдебни заседания. Във Франция например има три основни групи адвокати: avocats, avoués à la Cour, и avocats aux Conseils. Avocat e адвокат, който има пълна правоспособност и участва в заседания по дела пред всички съдилища, може да консултира и представлява клиенти във всички съдилища, пряко получава указания от клиентите си и обикновено се явява в съда от тяхно име. Avoué à la Cour се ползва с изключителното право да подава документи в Апелативния съд, освен по наказателни и трудови дела, където поделя това право с avocats. В повечето случаи avoués à la Cour подават единствено писмени документи по делото, но не се явяват на заседание. Те нямат никакви други права в който и да било друг съд. Avocats aux Conseils представляват клиентите си устно и с помощта на писмени документи пред Касационния съд и Държавния съвет (най-висшият по степен административен съд във Франция), [Tyrell and Yaqub, The Legal Professions in the New Europe [Тайръл и Йекъб, Правните професии в нова Европа], 1996. Освен правото на участие в съдебни заседания и други фактори допълнително затрудняват усилията да се даде общо определение на понятието „адвокат”, сред които големият брой юристи в държавната администрация и юрисконсулти, които не се считат за свободно практикуващи професията, както и практиката в някои държави, където е разрешено на лица без правно образование да представляват клиенти.
Посочените въпроси изправят ABA/CEELI пред дилемата, ако изключително се съсредоточи върху адвокатите по наказателни дела (т.е. най-общо упражняващите професията лица, които имат право на участие в заседания пред наказателни съдилища), вероятно да направи точна оценка на може би малък сегмент от представителите на инак по-широката адвокатска професия, като остави мнозинството от свободно-практикуващите адвокати извън обхвата й и по този начин остави у читателя изкривено впечатление за реформата на правната професия. Например по мнение на Съвета на колегиите и правните сдружения на ЕС (наричан по-долу „СКПСЕО”) [Council of the Bars and Law Societies of Europe -- CCBE] през 2002 в Полша практикуващите адвокати са 22 048. От тях едва 5 315, или 24 процента, са адвокати по наказателни дела в смисъла по-горе. Ако, от друга страна, ИРАП включи всички лица, които имат право да упражняват адвокатската професия, това също може да създаде неточна представа, тъй като и лица, които не са адвокати, а и адвокати, които не упражняват професията, биха попаднали в него. С цел да запази широтата в обхвата, без излишна сложност, ABA/CEELI взе решение да включи сред адвокатите в ИРАП онези, които имат висше юридическо образование и упражняват адвокатската професия по граждански и наказателни дела редовно и независимо, т.е. като се изключат юристи в държавната администрация и юрисконсулти. В допълнение, тъй като някои от факторите имат отношение единствено към адвокатите по наказателни дела, ABA/CEELI взе решение да разширява или свива съдържанието на понятието “адвокат” в зависимост от обсъждания фактор.
Конкретно в България обаче определенията и терминологията до известна степен се различават. Всички представители на правната професия, включително съдии, прокурори, следователи, адвокати, нотариуси, юристи в държавната администрация и юрисконсулти, които са завършили право, се считат за юристи -- термин, който българите обикновено превеждат на английски като “lawyers”. За да получи правото да упражнява адвокатска професия редовно и независимо, обслужвайки множество клиенти, независимо дали в съдебната зала или не, юристът трябва да бъде вписан в регистъра на адвокатска колегия, като по този начин получи статут на адвокат. На английски този термин се превежда като “attorney” [атърни].
Методологията на ABA/CEELI
Второто основно предизвикателство при оценяване адвокатската професия касае същността и средствата за провеждането на такова оценяване. Макар ABA/CEELI да има възможността до голяма степен да се уповава върху структурата и процеса на изготвянето на ИСР, изследванията в областта на правната реформа са оскъдни. Наличните ограничени изследвания по-скоро са насочени към съдиите и изключват други важни компоненти на правната система, например адвокатите и прокурорите. Според изучаващия демократичното обществено устройство учен Томас Керъдърс, „...застъпниците на идеята за правова държава са склонни да свеждат явлението до списък с институционални критерии, като основен акцент в него съдилищата”. Carothers, Promoting the Rule of Law Abroad: the Knowledge Problem [Утвърждаване на правовата държава в чужбина: проблеми на познанието], CEIP Rule of Law Series, No.34, (Jan. 2003). Освен това, също както и при ИСР, ABA/CEELI стигна до извода, че редица фактори, свързани с оценяването на правната професия, трудно се поддават на количествено описание, а също и че „...позоваването на субективни, вместо на обективни критерии... търпи критика”. ABA/CEELI, Индекс на съдебната реформа: Наръчник за оценителя по ИСР (2001)1.
ABA/CEELI компенсира липсата на изследвания, като при подготвянето на залегналите в ИРАП критерии се опря на основополагащи международни стандарти, например Основните принципи на ООН за ролята на адвокатите (1990) (наричани по-долу „Принципи на ООН”), Препоръка (2000) 21 на Съвета на Европа до държавите-членки относно свободното упражняване на адвокатската професия (2000) (наричана по-долу „Препоръки на СЕ”), както и на над 10-годишния опит на ABA/CEELI, натрупан в областта на правно-техническата помощ. Разчитайки се на тези два източника, ABA/CEELI подготви поредица от 24 положителни твърдения/фактори, които свидетелстват за изграждането на етична, ефективна и независима адвокатска професия.
За да подпомогне оценяването на тези фактори ABA/CEELI разработи помощен материал, в който се съдържат обяснения за тях и за международните стандарти, в които се коренят, изяснява се терминологията и се дават гъвкави насоки в съответните области на изследване. Бяха положени усилия да се избегне предпочтителното разглеждане на понятия от общото право, свързани с устройството и функционирането на адвокатската професия. Ето защо са включени някои фактори, които биха звучали донякъде непознато на американски или европейски юрист, като е необходимо да се разбере, че стремежът е бил да се улови най-доброто, което предлагат водещите правни традиции. Основните категории се отнасят до професионалните свободи и гаранции; образованието, обучението и достъпа до професията; условията и стандартите за упражняването й; правните услуги; и професионалните сдружения.
При изготвянето на ИРАП ABA/CEELI имаше възможност да използва в редица насоки опита си при създаването на ИСР и по-новия инструментариум за оценяване на КПВФДОЖ2. Например ИРАП заимства механизма за „присъждане на оценка” по факторите, като успя по този начин да избегне трудния и изпълнен с противоречия
1 ABA/CEELI, Judicial Reform Index: Manual for JRI Assessors. (2001). – б. пр.
2 КПВФДОЖ означава Конвенция на ООН за премахване всички форми на дискриминация по отношение на жените. ABA / CEELI разработи инструментариума във връзка с КПВФДОЖ в периода 2001 – 2002. вътрешен дебат, който протече при изготвянето на ИСР. Накратко ИСР, а сега и ИРАП, използват специфични за съответния фактор качествени оценки, но и двата инструментариума се отказват от всякакъв опит за цялостно оценяване напредъка на дадена държава по отношение на реформите, тъй като опитите за цялостна оценка биха се оказали непродуктивни3. На всеки от факторите или твърденията, залегнали в ИРАП, се присъжда една от следните три стойности: положителна, неутрална или отрицателна. Посочените стойности единствено отразяват взаимовръзката на фактора и неговото формулиране, от една страна, с правната уредба и практиката в областта на адвокатската професия в дадена държава, от друга. Когато съответното положение във висока степен отразява действителността в дадена държава, на държавата се присъжда „положителен” резултат за съответния фактор. Ако обаче факторът по никакъв начин не отразява условията в страната, му се присъжда „отрицателна” стойност. Ако условията в страната съответстват в някои отношения, но в други не, на съответния фактор се присъжда „неутрална” стойност.
В рамките на всеки национален ИРАП резултатите от тези 24 отделни процеса на оценяване се събират в стандартизиран формат. Също както при ИСР, е представено съотношението между фактора и действителността заедно с кратко обобщение, което описва основанията за съответния извод след всеки от факторите. Освен това се включва и по-задълбочен анализ, в който подробно се обсъждат различните проблеми. Това подреждане на информацията дава възможност за включването й в база данни, която позволява на потребителите лесно да сравняват и открояват резултатите, постигнати от различни държави в определени области, а също – в хода на осъвременяване на ИРАП – и в рамките на дадена държава с течение на времето. Две са основните причини да се заимства от ИСР по отношение на процедурата за оценяване, „присъждането на оценки” и формàта. Първата се свежда до някои съображения за удобство. Използването на изпробваната в рамките на ИСР методология позволи по-бързото изготвяне на ИРАП. Втората касае уеднаквяването. Изработването на единни формати ще даде възможност на ABA/CEELI да изгради взаимовръзки между информацията, генерирана в рамките на ИРАП, и съществуващия информационен корпус на ИСР. Това ще позволи на ABA/CEELI да представи много по-пълно правната реформа в обхванатите държави.
Две са новите области на развитие, в чиято основа е опитът във връзка с ИСР, а именно създаването на Комисия по съотношенията и използването на неформални фокус-групи. С цел постигане на по-голяма последователност при определяне на съотношението между факторите и изследваната действителност ABA/CEELI създаде комисия, в която се включва оценителят и подбрани служители на ABA/CEELI от централата във Вашингтон. Целта на комисията е да привнесе сравнителната гледна точка в специфичния за отделната държава опит на оценителя, както и да осигури механизъм за безпротиворечивото оценяване в различните държави. Целта при използването на неформални фокус-групи, които не се състоят само от адвокати, но и от съдии, прокурори, представители на неправителствени организации (наричани по-нататък „НПО”), а също и други държавни служители, е да се откроят проблемите и да се увеличи точността на оценката като цяло.
Възможно е според социолозите някои от критериите най-добре да бъдат проверявани посредством изследвания на общественото мнение или по-обширни събеседвания с адвокати и служители на съда. Давайки си сметка са потенциално твърде високите разходи и други свързани с този подход ограничения, ABA/CEELI взе решение да структурира проблемите, за да може да се получи пълноценен отговор като се задават
3 За по-подробно обсъждане по този въпрос вж. C.M. Larkin, “Judicial Independence and Democratization: A Theoretical and Conceptual Analysis,” 44 American Journal of Comparative Law. 605, 611 (1996) [К. М. Ларкин, „Независимост на съдебната власт и демократизация: теоретичен и концептуален анализ”, 44 издание на Американското списание по сравнително право]
ограничени въпроси на извадка от адвокати, съдии, журналисти и външни наблюдатели, които са подробно запознати с правната система. Като цяло ИРАП е замислен да се изготви от един или двама специалисти по право, които познават държавата и региона, събират обективните данни и провеждат събеседванията, необходими за оценяването на всеки от факторите.
Замисълът е ИРАП да изпълнява няколко функции. Най-напред ABA/CEELI и други субекти, осигуряващи експертна помощ по въпросите на правовата държава, ще имат възможността да използват резултатите от ИРАП за разработването на по-ефективни програми, които да обслужват усъвършенстването на независимото правно и процесуално представителство. На второ място ИРАП ще осигури на финансиращите организации, политическите фактори, НПО и международните организации така трудната за намиране информация относно устройството, естеството и статута на адвокатската професия в държавите, където се изготвя ИРАП. На трето място, в съчетание с ИСР на ABA/CEELI, ИРАП ще допринесе за цялостно разбиране на процеса на функциониране на правовата държава на практика. На четвърто място резултатите по ИРАП могат да послужат и като трамплин за местни застъпнически инициативи, например кампании за повишаване на обществената информираност относно ролята на адвокатите в демократичното общество, въпроси из областта на правата на човека, подготвянето на законови текстове, както и низови застъпнически инициативи за подобряване изпълнението от страна на правителството на международно признатите стандарти в адвокатската професия.
Благодарности
ABA/CEELI би искала да изрази своята признателност към екипа, който разработи в концептуално отношение ИРАП, в който са координаторите на проекта Клод Зуло, Заместник-директор на Програмата за държавите от Кавказкия регион на ABA/CEELI, Андрю Соломон, Съ-директор на Изследователската служба по проблемите на правовата държава на ABA/CEELI, Майкъл Мейа, Заместник-директор и Регионален директор за ОНД, Кристина Туртурица, изследовател в ABA/CEELI и Гевин Уийз, програмен служител в ABA/CEELI.
По време на едногодишната работа по ИРАП, редица експерти в областта на адвокатската професия дадоха своя принос и коментираха напредъка в нея. ABA/CEELI изразява своята признателност към ръководството в лицето на Дейвид Толбърт, бивш Изпълнителен директор; Мери Гриър, Директора на програмата но наказателно право на ABA/CEELI и Координатор на работата в област от специален интерес „Реформа на адвокатската професия”; и Скот Карлсън, бивш Регионален директор за Централна и Източна Европа и Координатор на работата в област от специален интерес „Съдебна реформа”, които направиха преглед на първоначалните редакции на факторите и структурата на ИРАП. Освен това ABA/CEELI отправя благодарност към членовете на Експертната група по ИРАП, които подпомогнаха ревизирането на първоначалната структура и фактори, и по-специално на Катлийн Кларк, Катрин Хендли, Стефàн Лейенберже, Уилям Майер, Авром Шер, Кристина Сторм, Рой Стъки, Рупърт Уолфи, и най-вече на Марк Дитрик, който впоследствие проведе пилотното тестване на ИРАП. И накрая ABA/CEELI благодари на адвокатите на постоянна работа в съответните държави, които се включиха в процеса, сред които са Марин Чику (Молдова), Татяна Чернобил (Казахстан), Гюлара Гюлиева (Азербайджан), Джетиш Джешари (Косово), Азамат Керимбаев (Киргизстан) и Едуард Макарчиян (Армения).
Оценяването в рамките на ИРАП се проведе между 27 септември и 8 октомври 2004 от екип под ръководството на Дениел ФицГибън, бивш представител на CEELI и юрист, работил в Русия, Азербайджан, Чешката република, Босна и Сърбия, както и в рамките на два предходни проекта за адвокатската професия в България. Останалите членове на екипа включват Виолета Костадинова, Тодор Дочев, Георги Тихолов и Биляна Гяурова-
Вегертцедер, юристи в службата на ABA/CEELI в София. Екипът получи силна подкрепа от останалите служители в София, включително националния директор за България Марк Ласман и представителя Джон Алийо. Правният аналитик на ABA/CEELI, д-р Карсън Клемънтс, осигури изследователска подкрепа, анализ на материално-правните норми, подготви и редактира доклада за публикуване. За целите на изследването екипът се срещна с над 50 адвоката, съдии, прокурори, държавни служители, журналисти и ръководители на НПО, като прегледа редица закони и други документи, събрани от ABA/CEELI или предоставени от интервюираните. ABA/CEELI е особено признателна на лицата, които се съгласиха да бъдат интервюирани по този проект, за отделеното време и оказаната подкрепа. Поверителен списък на интервюираните и общодостъпен списък на прегледаните документи се пази в службата на ABA/CEELI във Вашингтон, Окръг Колумбия.
Предварителна информация за България
  1   2   3

Свързани:

Списание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 2-3 от 2005 г
Отчет за дейността на Висшия адвокатски съвет за периода 20.ІІ. 2004 г. 25.ІІ. 2005 г
Списание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 6 от 2006 г
За разделението на властите и за самостоятелността на съдебната власт "Адвокатски преглед"
Списание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 1 от 2005 г
Въпроси по тълкуването на чл. 256 от Наказателния кодекс Славка Димитрова-Симеонова
Списание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 11-12 от 2005 г
Давността за налагане на дисциплинарно наказание по Закона за адвокатурата Георги Митов, адвокат от София, гл ас в Юридическия факултет...
Списание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 7-8 от 2003 г
Директива на Съвета от 22 март 1977 година за улесняване ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги...
Списание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 1-2 от 2004 г
Отчет за дейността на Висшия адвокатски съвет за периода 21. 02. 2003 г. 20. 02. 2004 г
Списание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 6-7 от 2005 г
Изпълнението на целите Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност...
Списание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 10 от 2005 г
Актуални въпроси на приложението на специалните състави на противозаконното отнемане на мпс с цел ползване по чл. 346, ал. 2 и ал....
Списание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 8-9 от 2005 г
Тайната на кореспонденцията между адвокат и клиент, лишен от свобода: решенията на българското законодателство в светлината на изискванията...
Списание „Адвокатски преглед брой 4-5 от 2005 г iconСписание „Адвокатски преглед брой 10-11 от 2004 г
Съвместно упражняване на адвокатската професия в България Валентин Бенатов, адвокат от София
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом