Тема: Външни отношения Унгария и нато за периода от 1990г до 1999г




ИмеТема: Външни отношения Унгария и нато за периода от 1990г до 1999г
Дата на преобразуване09.11.2012
Размер182.57 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.rl-studio.com/student/images/docs/121_hungary nato-kurs.doc


Курсова работа

по

Външна политика на Източноевропейските страни

Тема:

Външни отношения Унгария и НАТО за периода от 1990г. до 1999г.


Специалност: Международни отношения


Съдържание:


1. Увод…………………………………………………………………… стр. 3


2. Създаване и развитие на НАТО…………………………………… стр.3


3. Начало и развитие на взаимоотношенията между

Унгария и НАТО………………………………………………………. …….. стр.4


4. Поканата за присъединяване към НАТО………………………… стр.5


5. Продъжаване на преговорите между НАТО и Унгария 1997-

1998г…………………………………………………………….…… стр.7


6. Присъединяването на Унгария към НАТО – 1999 г…………… стр.10


7. Основна позиция на унгарското правителство по време на

преговорите с Алианса…………………………………………….. стр.11


8. Отношения Унгария-НАТО по време на Косовската

криза…………………………………………………………………... стр.12


9. Проблемите на Унгария в областта на разходите за отбрана…стр.16


10. Заключение…………………………………………………………стр.17


12. Библиография………………………………………………………стр.19


1. Увод

След края на “студената война”, много европейски страни, в това число и Унгария, поемат външнополитически курс на присъединяване към евро-атлантическите структури. Настъпилите политически промени превръщат членството в Европейския съюз и НАТО в основна цел на всяко унгарско правителство.

Присъединяването към НАТО е един от безспорните успехи на унгарската външна политика. То е сред най-важните събития в най-новата унгарска история. Освен гаранции за сигурността на страната, членството в НАТО донася обаче и нови проблеми за Унгария. Съществуват редица спорни въпроси, които тепърва предстоят да бъдат решавани.Ето защо отношенията между Унгария и НАТО ще продъжжават да за заемат основно място в унгарската външна политика.


2. Създаване и развитие на НАТО

Северноатлантическият договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон, създава съюз на десет европейски и две североамерикански независими държави, поели задължение за взаимна отбрана. Между 1952 г. и 1982 г. още четири европейски страни се присъединяват към Съюза, с което общият им брой става 16. След приемането на Полша, Унгария и Чешката република на 12 март 1999 г. членовете стават 19.

Сам по себе си Северноатлантическият договор представлява един документ, който съответства на духа на Устава на ООН, като легитимността му също се основава на този Устав. Според договора държавите-членки се задължават да поддържат и развиват индивидуалните и колективните си отбранителни способности, което създава основа за колективно планиране на отбраната. Правото на колективна отбрана, заложено в Устава на ООН, е залегнало в член 5 на договора - въоръжено нападение срещу един или повече членове на НАТО ще се смята за нападение срещу всичките членове на Съюза.

Приемането на нови членове на Съюза се урежда в Член 10 от договора, който постановява, че други европейски държави, които подкрепят принципите на договора и допринасят за сигурността в евро-атлантическата зона, могат да бъдат поканени да се присъединят.

На 6 юли 1990 г. е приета Лондонската декларация, с която се предлага сътрудничество между пакта и източноевропейските страни, които вече не се смятат за врагове.

През ноември 1991 година на Римската среща на високо равнище на НАТО са направени важни констатации за характера на бъдещите конфликти и противници. Следващите години са особено важни за изясняването на няколко въпроса – каква е необходимостта от НАТО, какви ще бъдат взаимоотношенията на организацията с другите актьори на европейската сцена – Европейският съюз, Русия, бившите страни от източния блок, и как трябва да бъде реформирана организацията, за да отговаря на новите условия. Взет е курс към разширяването на НАТО.

През декември 1991 година в Брюксел в присъствието на 16 държави-членки на НАТО и 9 страни от бившия Варшавския договор се създава Северноатлантическия съвет за сътрудничество (САСС – North Atlantic Cooperation Council).

На 10 – 11 януари 1994 година на брюкселската среща на високо равнище на НАТО е приета разработената от САЩ програма “Партньорство за мир”. Тази програма е от изключително значение, защото с нея НАТО дава сигнал, че отваря вратите си и в бъдеще ще е готова да приобщи страните от Източна и Централна Европа.


3. Начало и развитие на взаимоотношенията между Унгария и

НАТО

Унгария осъществява официални отношения с НАТО на 18 юли 1990 година, когато Йожеф Антал – унгарският министър-председател, посещава седалището на НАТО в Брюксел. Той заявява пред генералния-секретар на Пакта, Манфред Вьорнер, че посланикът на Унгария в Брюксел получава пълномощия за поддържане на връзка със Северноатлантическия алианс. През ноември, същата година, М. Вьорнер посещава Будапеща, за пръв път в историята на военния пакт. Той е приет от президента на страната Апад Гьонц и министър председателя –Антал.

През октомври 1992 г. във въздушното пространство на Унгария, започват да патрулират натовските разузнавателни самолети AWACS, които наблюдават въздушното пространство на Босна. Унгарският министър Ласло Ковач, и Гьорг Келети, министърът на отбраната, подписват в Брюксел програмата за взаимодействие между НАТО и Унгария.

През февруари 1995, Гейза Йесенски – външният министър на Унгария, подписва в Брюксел рамковия договор за “Партньорство за мир”. В перода 26 – 29 май 1995 г. Парламентът на НАТО се събира да заседава в Будапеща. Това е първият случай в 40 годишната история на Алианса, когато заседава в държава не-членка на пакта. През декември същата година унгарският парламент гласува за участие на унгарски технически военен контингент в рамките на IFOR. Пристигат и първите NATO-IFOR войски на територията на Унгария. Унгарското правителство им предоставя военна база и летище в град Тасар, южната част на страната.


4. Поканата за присъединяване към НАТО

В Мадрид на 8 юли 1997 г. се провежда среща на НАТО, на която ръководството на Алианса взима решение да покани за членство в организацията три държави – Чешката република, Полша и Унгария. Изготвя се документ - “Проучване относно разширяването на НАТО”, който е представен на заинтересованите държави. Проучването се занимава с необходимостта от по–добра система за сигурност в цялата евро-атлантическа зона, без да бъдат създавани нови разделителни линии.

Според документа, разширяването на НАТО ще допринесе за укрепването на вътрешната стабилност на новите членки, като насърчи демократичните реформи, включително чрез засилен граждански контрол върху въоръжените сили. Проучването уточнява моделите на разширяване, което ще се осъществява на базата на чл. 10 на Северноатлантическия договор.

Декларира се, че главният фактор за приемането на дадена страна ще бъдат нейната способност и желание да бъдат спазвани политиката, принципите и процедурите на НАТО, не само на хартия, но и на практика. Важен признак за реална готовност на една страна да стане членка на блока ще бъде нейният ангажимент да участва в колективната отбрана и новите мисии на НАТО за поддържане на мира (IFOR, SFOR).

Решението за приемане на дадена държава ще бъде взето от съюзниците, като нито една външна сила няма право на вето върху процеса на разширяване. НАТО ще приема своите нови членове не като европейска организация за колективна сигурност, а като Северноатлантически съюз за отбрана и водене на коалиционна война с употреба на ядрено оръжие.

В много анализи и коментари мненията съвпадат в това, че най – заинтересовани от разширяването са САЩ и Германия – първата заради укрепване на глобалните си позиции чрез запазването на НАТО, втората заради създаването на икономически и стратегически хинтерланд от приятелски и зависими държави. Сравнително резервирани са Франция и Великобритания, но и в Съединените щати съществува твърдо ядро от политици консерватори, които смятат, че с разширяването блокът ще се “разводни” и няма да е в състояние да решава първоначалните си задачи.


5. Продъжаване на преговорите между НАТО и Унгария 1997-

1998г.

Преговорите за приемане на Унгария в НАТО започват на 10 септември 1997 г. в Брюксел и приключват в края на октомври. Същевременно, в допълнение към срещите на високо равнище, се провеждат и експертни консултации, които да изяснят техническите детайли. Унгарската делегация е оглавявана от Ференц Шондьи, заместник министър на външните работи. Делегацията на НАТО е оглавявана от Клаус-Петер Клайбер, заместник генерален-секретар по политическите въпроси. Основната цел на преговорите за приемане е да изяснят, дали Унгария съзнава и приема принципите на Договора от Вашингтон, чрез който се основава НАТО, както и правата и задълженията, които поражда. Трябва да бъдат изяснени и готовността на Унгария да участва в командната структура на НАТО, приноса, който ще предостави унгарския бюджет и подкрепата, която страната ще окаже на Алианса. По време на преговорите Унгария демонстрира, че страната има готовност да действа в съзвучие с духа на Вашингтонското споразумение, както и че Будапеща приема механизма за взимане на решения в организацията и има готовност да участва в нея конструктивно. НАТО предоставя възможност за допълнителни консултации свързани с международните договори, споразуменията за действия на НАТО в различни сфери – политически, военни и споразумения за сигурност. Част от тези споразумения са достъпни в сравнително начална фаза на преговорите, преди пълноправното членство. Останалата част от споразуменията обаче е достъпна единствено за пълноправни страни-членки. В първата фаза на преговорите са обсъждани само политически въпроси. В следващата фаза се обсъждат военни въпроси, въпроси свързани със сигурността, както и финансови аспекти на членството. Предимството на постепенните преговори е, че основните условия на членството ще бъдат изяснени преди референдума през месец ноември.

В хода на преговорите, генералният-секретар на НАТО -Хавиер Солана изразява загриженост във връзка с предстоящия референдум в Унгария и около финансовите неразбирателства. На 29 октомври се избистря пречката пред приемането на Унгария, а именно финансовия въпрос. Унгария се задължава да внася членски внос в размер на 6,65 % от годишния бюджет на Алианса.

Остава вече само проблемът с референдума. Той се провежда на 16 ноември 1997 г. Резултатите от него са следните – от 49,24 гласували от общия брой на избирателите (8 019 724 души) 85,33 % - 3 327 118 души, подкрепят членството в Алианса. Така вече са премахнати двете най–големи пречки пред присъединяването. Унгария трябва да изпрати два документа. Единият е писмо, което да съдържа официалното желание на държавата за присъединяване, а в другия, Унгария трябва да декларира, че поема финансовите изисквания на бюджета на военния Алианс.

На 17 ноември 1997 г., след успешно завършил референдум Айдраш Мимоньи, НАТО посланикът на Унгария в Брюксел предава на Хавиер Солана, документа изпратен от Външното министерство, в който се потвърждава, че Унгария желае да стане пълноправен член на военния пакт. Той също така изразява готовността на Унгария да участва в интегрираните военни структури и в планирането на общата защита с останалите членки на пакта. Официалната унгарска позиция е, че Унгария цели да се възползва от правата, които ще получи като стане пълноправен член, но в същото време е способна и готова да изпълни всички изисквания, поставени от страна на НАТО. С предаването на документа официално приключват присъединителните преговори между Унгария и НАТО.

През януари 1998г. се състои среща на Съвета на НАТО, на която присъстват и пратеници на трите кандидат-членки. Андраш Шимони, пратеникът на Унгария в Съвета, обявява, че от този момент представители на тези три страни ще присъстват на всички заседания на Съвета. На 9 февруари унгарският парламент гласува за присъединяването на Унгария към пакта и с голямо мнозинство приема присъединяването и законопроекта отнасящ се за Северноатлантическия договор. (Законодателните органи на шестнайсетте членки на НАТО одобряват присъединяването на страните-кандидатки от месец февруари до декември 1998 г.). На следващия ден президента на Унгария Ариад Гьонц подписва документа за присъединяване.

На 24 юли 1998г. – министър-председателят Виктор Орбан, прави официално посещение в Брюксел където води преговори с Хавиер Солана. На 9 септември в централата на НАТО в Брюксел Янош Мартони - новият външен министър на Унгария, участва в преговори с Х. Солана и генерал Нойман - председател на военната комисия на НАТО. Унгарското правителство подкрепя идеята, държавата, благодарение на своето геополитическо и стратегическо положение в Източна и Централна Европа, да се превърне в домакин на средноголямо натовско командване. През ноември Ищван Шимичко, заместник председател на комисията по отбрана към парламента, преговаря в щабквартирата на НАТО в Брюксел по тази тема и получава одобрението на ръководството на пакта.

На 2 декември завършва ратификационния период и това дава възможност на генералния секретар Хавиер Солана да изпрати покана на кандидат-членките. Остава още само ратификацията от страна на парламентите на Унгария и Полша и последващото я изпращане на присъединителните документи във Вашингтон, който изпълнява функцията на гарант. На двудневната среща на министрите на отбраната от НАТО, проведена на 2 декември 1998 г. не се взима решение към кое от крилата на пакта да се присъединят трите кандидат-членки – Унгария, Чешката република и Полша. Според предварителните очаквания Унгария се присъединява към Южния генерален щаб със седалище Неапол. На срещата на министрите на отбраната на държавите–членки и кандидат-членки на НАТО, унгарският представител Гьорг Келети изразява желанието на Унгария да се присъедини към южното крило на НАТО. Министрите одобряват проучването на Унгария, според което Унгария трябва да отдели един милиард и половина долара за присъединяването си.

На 16 декември 1998г. Унгария приема да поеме задълженията, произтичащи от пълноправното й членство и проявява готовност да допринесе за общата сигурност. Според Ласло Ковач – външния министър на Унгария членството на Унгария в НАТО няма за цел участие във войни, а напротив - предотвратяването им. Той подчертава още, че страната подкрепя процесите на интеграция на съседните държави в Северно-Атлантическия алианс.


6. Присъединяването на Унгария към НАТО – 1999 г.

На 29 1999г. януари – Х. Солана изпраща писмо до Янош Мартони, в което кани страната да се присъедини към НАТО и да изпрати документите за присъединяването във Вашингтон. На 8 февруари във Веспрем е открита нова военновъздушна база, с което се осъществява връзката с натовската противовъздушна система. Ден по-късно унгарският парламент приема с 330 гласа “за” и 13 -“против” и 1 “въздържал се” законопроекта за присъединяване към Северноатлантическия алианс. На следващия ден президентът подписва присъединителния акт. На 12 март – Янош Мартони, заедно с чешкия и полския си колеги, предават присъединителните актове на американското правителство и се превръщат в пълноправни членки на НАТО.


7. Основна позиция на унгарското правителство по

време на преговорите с Алинса

Най-силният аргумент на унгарското правителство, който то представя на обществеността е, че членството в НАТО е изискване за присъединяване към Европейския съюз. Основната позиция на правителството е, че членството в НАТО ще засили стабилността в страната и целия регион, като на страната ще бъдат предоставени гаранции за сигурност. В чисто военен аспект, Унгария ще получи следното от членството си в НАТО: ще може да използва техническите нововъдения, да използва инфраструктурата на НАТО, както и финансова подкрепа за модернизация на армията. Всеки потенциален агресор ще трябва преди да извърши нападение срещу страната да вземе предвид и членството й в НАТО, като се предполага, че до голяма степен разходите на агресора, както и усложняването на ситуацията, до което би довела военна агресия на практика биха го отказали от военни действия. Основна причина за това е, че военно нападение срещу Унгария би принудило агресора да води война с всички членове на Пакта. По този начин, една от най-положителните черти на НАТО, която е изтъквана от унгарското правителство е, че членството в Алианса би попречило на бъдеща агресия срещу страната.

Повишаването на сигурността ще окаже положителен ефект върху бизнеса, тъй като след приемането на страната в НАТО, Унгария се очаква да се превърне в страна с по-сигурна инвестиционна среда. Подобна позиция заема и организацията Нова атлантическа инициатива (New Atlantic Initiative) – организация създадена от изтъкнати политици и бизнесмени в Прага. Според НАИ, НАТО не само защитава демокрациите, но е и жизненоважен фактор за разпространяването на демократичните ценности в други страни. Пълноправното членство в НАТО се очаква да доведе до промени в две основни направления – от една страна след присъединяването унгарският представител на заседанията на Североатлантическият съвет(Съвета на НАТО) ще придобие право на вето и на участие в изготвянето на дневния ред. Пред унгарските представители се отварят вратите към комисии, на чиито заседания досега те не са присъствали, като например комисията за ядрено планиране. Другата новост е, че от момента на присъединяването към военния пакт, Унгария трябва да внася своя дял в бюджета на НАТО.

Първото разширяване на НАТО през 1999 г. година е чествано като първа голяма стъпка по пътя към превъзмогването на разделението в Европа. С това Западният алианс възнаграждава същевременно и напредъка на Унгария в процеса за реформи. Но междувременно държавите-членки на НАТО констатират и дефицити в дееспособността на новите партньори. До тази констатация достига и Международният център за конверсия в Бон, който проучва преструктурирането на въоръжените сили в Централна и Източна Европа. Андреас Хайнеман-Крюдер, който ръководи изследователски проект за реформа на въоръжените сили в Източна Европа, е на мнението, че Унгария е била приета твърде рано в НАТО и не е била подготвена за членството. Според организацията, става въпрос за чисто политическо, а не за военно решение. Най-важната цел при първата фаза на приемане на нови членки е постигането на по-голяма политическа стабилност в Европа. Икономическите и военните критерии изиграват второстепенна роля при отправянето на покана за членство в Алианса.


8. Отношения Унгария-НАТО по време на Косовската

криза

Когато Унгария се присъединява към НАТО през март 1999 г., тя изглежда е водена предимно от желанието за постигане на сигурност, отколкото от стремежа за присъединяване към страната на победителите в “студената война”. Иронията в случая е, че едва 12 дни след като става член на Алианса, НАТО предприема въздушни удари срещу Югославия. Унгария de facto влиза във война с южния си съсед. След началото на войната, проучванията на общественото мнение показват, че въпреки че унгарското общество подкрепя въздушната кампания на НАТО и свободното използване на унгарското въздушно пространство, 2/3 от населението не подкрепя евентуално използване на унгарска територия за нападение срещу Югославия (72% от населението е против това, да се използува територията на страната за операции на НАТО срещу Югославия.). Още по-голям брой унгарци се противопоставят на възможното използване на унгарски войници за наземна офанзива или мироопазваща мисия.

През месец май 1999 г. в Унгария пристигат 20 американски изтребители “Хорнет”. Екипирани с бомби с лазерно насочване, самолетите на американските морски пехотинци започват да извършват бойни полети от южна Унгария. Унгарският външен министър Янош Мартони заявява следното по време на посещение в базата на американските самолети Еф-18: “Точно това е НАТО, към което искахме да се присъединим в продължение на 10 години – организация, която защитава определени ценности”.

По време на въздушните удари срещу Югославия на преден план излиза стратегическата позиция на Унгария за военни операции на НАТО. Унгария е единствената страна-членка на НАТО, която има граница с Югославия. Близостта й до столицата Белград, както и до други основни градове в страната, дава възможност за бързо разполагане на сили на НАТО, ако има необходимост от това. Както обявява НАТО, започването на бойни мисии от Унгария се прави с две основни цели – да бъде намалена тежестта на базата на НАТО в Авиано, Италия и да бъде отворен още един фронт срещу режима на Слободан Милошевич. Унгарската външна политика е принудена да лавира между про-натовските настроения от една страна, а от друга с просръбските нагласи. Освен това, унгарското ръководство се изправя и пред още един проблем – дълбоките резерви в обществото за съдбата на около 350 хиляди етнически унгарци, живеещи във Войводина, северната югославска провинция, която преди края на Първата световна война е унгарска територия. По време на Косовската криза, унгарците и от двете страни на границата изразяват опасения, че ако мирно решение на кризата не регулира статута на Войводина, както Дейтънските мирни споразумения не се отнасят до Косово, това може да доведе до нов конфликт на Балканите.

Унгария е изправена и пред други опасности. Като изолиран член на НАТО, който има граница със Сърбия, конфликтът може много лесно да се разпространи, като кризата допълнително се усложни и на практика би могла да обхване целия регион. Проблемите за Унгария са предизвикани и от това, че бомбардировките не протичат по предварително изготвения план. Югославия не се предава толкова бързо, колкото се очаква. В резултат на това, войната става все по-скъпа. Поради продължителния конфликт, в Алианса се наблюдава разединение. Италия обявява, че много трудно би допуснала наземна офанзива от своя територия. Същевременно, Гърция продължава да се противопоставя на употребата на сила.

Вследствие на всичко това, цялото внимание се фокусира върху Унгария. Съвсем естествено, това създава проблеми на правителството, което многократно обявява, че Унгария няма да участва в наземна операция. Унгарската делегация във Вашингтон обявява публично в края на април, че НАТО използва въздушното пространство на страната за нападения. Само 2 седмици по-рано, са огласени съобщения за югославски изтребители летящи близо до унгаро-сръбската граница.

В началото на май върху унгарското правителство се оказва все по-силен натиск да вземе участие в наземна операция. Унгарският външен министър Янош Мартони всеки ден подчертава, че Унгария няма да участва по никакъв начин в наземна операция и че НАТО не планира подобни действия. Промяната на това становище би създала проблеми за правителството не само по отношение на връзките с обществеността (Public relations), но така също и политически проблеми. И левите, и десните партии, които от началото на конфликта запазиха мълчание, надигат глас. Крайно-лявото изразява все по-открито анти-НАТО-вски позиции и се противопоставя на Алианса на демонстрации срещу войната. Социалистите и Свободните демократи, партиите, които допринасят за включването на Унгария в НАТО, открито поставят под съмнение правилността на действията на Алианса.

Още по-опасни за правителството, а и за целия регион, са исканията на десните и крайно-десните и по-специално на Унгарската партия на истината и живота, на Ищван Чурка. Чурка публично настоява за промяна на границите на Унгария, като бъдат възвърнати тези територии, загубени през Първата и Втората световни войни. Техните аргументи са, че границите на Югославия, така или иначе се променят. Поради тази причина, те настояват Унгария да предяви претенции за Войводина. Като първа стъпка към това, партията на Чурка смята, че Войводина трябва да получи автономия, подобна на тази в Косово. В много отношения, това не е изненадващо, крайно-десните никога не са признавали настоящите граници на Унгария. Интересният факт в случая е, че те обикновено фокусират своето внимание към Трансилвания и Словакия. В действителност, преди Косовската криза, много от крайно-десните привърженици, не смятат, че Войводина е от особена важност, тъй като има твърде смесен етнически състав. Тази ситуация поставя неочаквано силни проблеми пред НАТО.

Правителството прави опит да убеди обществеността в това, че има ограничено участие в Косовската криза. Някои представителите на правителството обаче обявяват, че по-активна роля на Унгария във войната срещу Югославия ще осигури спазването на правата на етническите унгарци във Войводина

Заплахата за ревизия на границите може да предизвика действия и от страна на Русия, като по този начин, целият регион би бил обхванат от криза, имайки се предвид, че отношенията между Унгария и Русия също са в криза. Така правителството се изправя пред нов сериозен проблем – национализма. Унгария постепенно затъва в тресавището, след като ден след ден се замесва все повече в конфликт, който страната с нищо не е предизвикала. Докато буреносните облаци се събират бавно на хоризонта, единствените надежди на страната тогава са или НАТО да се откаже от военните си цели, или Югославия да се огъне под натиска.


9. Проблемите на Унгария в областта на разходите за

отбрана

След приемането на първите три страни западните партньори, и главно Съединените Щати, се надяват освен това на поръчки за тяхната оръжейна индустрия, тъй като Унгария, Чешката република и Словакия трябва да модернизират армиите си и да ги приравнят към стандартите на НАТО. Унгария обаче разочарова партньорите си: вместо да закупи американски или френски бойни самолети, унгарското правителство избира една шведска оферта.

Последното разширяване на НАТО през 1999 г., когато в алианса влизат Чешката република, Полша и Унгария, засега показва, че механичното приемане на, в голяма степен неподготвени “новобранци”, води до отслабване на Алианса. Засега постиженията на трите страни на натовското поприще очевидно не са големи. “Новобранците,” настанили се под чадъра на сигурността на НАТО през 1999 г., през изминалите години не правят нищо от онова, което обещават при приемането си - нито за модернизиране на своите армии, нито при разходите за отбраната. Особено зле се представят Чешката република и Унгария, които както смятат в Брюксел, очевидно са влезли в НАТО, за да не правят нищо. При тях разходите за отбраната и досега са по-малко от определените в алианса 2% от брутния вътрешен продукт, инвестициите за модернизиране на армиите също не издържат никаква критика. За трите години членство в НАТО Будапеща е купила със свои пари само една съвременна оръжейна система - системата за противовъздушна отбрана “Мистрал”, френско производство, за повече от 100 млн. долара. През всичките години на членство в НАТО Унгария е получила единственото боеспособно оръжие от Русия. В замяна на погасяване на дълга на бившия СССР тя получава повече от 500 бронетранспортьора БТР-80 и автомобили “Нива”, а преди това една ескадрила съвременни МиГ-29. Тези факти карат някой специалист да твърдят, че унгарската армия е небоеспособна и че може би е било избързано с приемането на страната в Северноатлантическия пакт

10. Заключение


Годините, последвали първия прием на трите страни – Полша, Унгария и Чешката република не са леки и донасят редица изпитания, като Косовската криза и операциите на НАТО на Балканите. Такива трудни изпитания естествено показват в каква степен новите страни наистина са се превърнали в пълноценни съюзници. Става ясно обаче, че съюзът не е доволен от напредъка и приноса на новоприетите членки. Оказва се, че посткомунистческият преход ще отнеме по-дълго време от първоначалните очаквания. Забавена е реформата в армията, борбата с курупцията върви бавно, освен това нелегалната търговия с оръжие и търговията с ембаргови страни още не е преодоляна. Тези значителни проблеми ще бъдат заложени в отношенията между Унгария и НАТО и за в бъдеще. Пречките и конфликтите възникнали по време на присъединяването на Унгария и останалите две страни карат страните членки на Алинса да преосмислят позициите си и да гледат дори малко скептично към новата група от държави, които са в процес на пресъединяване към НАТО.


Библиография:



  1. Gvosdev, Nikolas K. - A Proper Reckoning - NATO expansion, October 3, 2002




  1. Jordan, Michael J. - “Hungary: NATO Wants More Than Words During Yugoslav Campaign,” - http://www.rferl.org/nca/features/1999/06/F.RU.990608134931.html




  1. Хофман, Кристияне, Проблемите във връзка с приемането на Чешката република, Полша и Унгария в НАТО - http://www.dwelle.de/bulgarian/aktuelles/315349.html - 08.11.2002




  1. NATO-After Kosovo, Policy Review, December 1999 & January

http://www.policyreview.org/dec.99/dowd/html



  1. John Horvath, Hungary Edges Closer to War, 01.05.1999, http://www.heise.de/tp/english/inhalt/co/2799/1.html




  1. Chronicle of a Conflict Foretold - Hungary, NATO and the Kosovo crisis [Part II] –http://www.cereview.org/authorarchives/csardas_archive/csardas29old.html



Свързани:

Тема: Външни отношения Унгария и нато за периода от 1990г до 1999г iconПозиция за преговори глава 26 външни отношения
Република България приема и изцяло ще прилага достиженията на правото на ес в областта “Външни отношения”
Тема: Външни отношения Унгария и нато за периода от 1990г до 1999г icon@заголовок = Авиация нато "разбомбила" отношения между Пакистаном и США
В связи с произошедшим принято решение кардинально пересмотреть отношения Пакистана с сша, их союзниками по блоку нато, а также командованием...
Тема: Външни отношения Унгария и нато за периода от 1990г до 1999г iconДипломна работа на тема
Ii методика за анализ на финансовото състояние на фирма Финпро за периода от 1999г до 2002г
Тема: Външни отношения Унгария и нато за периода от 1990г до 1999г iconЗакон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост
Март 1999г., изм. Дв бр. 56 от 22 Юни 1999г., изм. Дв бр. 64 от 16 Юли 1999г., изм. Дв бр. 67 от 27 Юли 1999г., изм. Дв бр. 69 от...
Тема: Външни отношения Унгария и нато за периода от 1990г до 1999г iconАнотирана библиография на трудовете
Икономически и политически отношения между България и Австро-Унгария през периода на Стамболовия режим 1887–1894 г. / Рец.: Цветана...
Тема: Външни отношения Унгария и нато за периода от 1990г до 1999г iconНато – проблеми на разширяването
Нато в Европа чрез програмата "Партньорство за мир". През май 1997 г е подписан Основополагащият акт нато — Русия. През юли 1997...
Тема: Външни отношения Унгария и нато за периода от 1990г до 1999г iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Теория на международните отношения" Тема: "
Тема: “Структурни трансформации в системата на международните отношения след края на Студената война”
Тема: Външни отношения Унгария и нато за периода от 1990г до 1999г iconТема: строителство, строителен контрол
Корпоративни и външни отношения, която се заема от Алекс Нестор, доскорошен главен мениджър Инвестиционни проекти. Той ще бъде основното...
Тема: Външни отношения Унгария и нато за периода от 1990г до 1999г iconУважаеми г-н областен управител
България и Съединените щати ще се срещнат със своите партньори от останалите 24 страни членки на нато на срещата на Алианса в Букурещ....
Тема: Външни отношения Унгария и нато за периода от 1990г до 1999г iconМагистърска програма "международни бизнес отношения" Курсова работа по " Увод в Международните бизнес отношения" Тема: "
Отношения при необходимост за международна закрила на обектите на интелектуална собственост 7 стр
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом