Съдържание




ИмеСъдържание
страница1/15
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер0.94 Mb.
ТипАнализ
източникhttp://nmd.bg/wp-content/uploads/2009/11/Childrens-rights-BG-report-June-2010_-BG.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15





СЪДЪРЖАНИЕ




СЪДЪРЖАНИЕ 2

Резюме 3

Въведение 7

I.Преглед на националната правна, административна и стратегическа рамка за защита на правата на децата 7

II.Общи принципи по прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето 15

III. Семейна среда и алтернативни грижи 20

IV.Здравеопазване 23

V. Образование 26

VI. Мерки за специална закрила 29

VII. Практики в популяризирането на Конвенцията и правата на детето 32

Приложение 1 Библиография 34

Приложение 2 Добри практики 35

Приложение 3 Обобщение на препоръките 45

Приложение 4 Полезни контакти и списък на организации, предоставящи социални услуги за деца по области 53


Резюме


Докладът цели да представи съществуващите в България законодателство, политики и практики по отношение правата на децата. За постигането на целта са използвани следните методи - преглед и анализ на действащата нормативна, стратегическа и административна уредба за правата на детето в Република България, експертни оценки и анализ на политиките и практиките за правата на децата и анализ на статистическа информация.

Въз основа на идентифицираните проблеми и направените изводи са формулирани предложения за промени с цел ефективно реализиране на правата на децата в страната. Всички подробни препоръки са обобщени в Приложение 3.

България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на детето през 1991 година, като през 2000 година е приет и Законът за закрила на детето. Това десетгодишно забавяне на практическото прилагане на Конвенцията и отсъствието на ефективни политики за детето и семейството, днес има сериозни измерения по отношение на спазване правата на децата, качеството на грижата и развитието и достъпа до услуги.

Глава I прави преглед на националната правна, административна и стратегическа рамка за закрила на детето. Анализът показва, че моделът на системата за закрила на детето не осигурява условия за провеждане на ефективна политика и налага предприемане на целенасочени, стратегически ориентирани мерки за трансформация, най-вече по отношение разпределението на правомощията между органите в системата за закрила на детето и в начина за организиране на администрацията за прилагане на политиката. Нормативната уредба възлага различни правомощия във връзка със закрилата на детето на множество органи, повечето от системата на централната изпълнителна власт. Между органите в системата за закрила на детето липсват надеждни механизми за координация, а разпределението на правомощията не е балансирано – приоритет имат по-скоро въпросите, свързани със социалната политика и контрола, докато позитивните и превантивни елементи са поставени на втори план. Наличието на множество стратегически и програмни документи, всеки със своите цели, приоритети и задачи, на практика създава впечатление за липса на приоритети и превръща всички тези документи във формални актове, без реално практическо приложение и нарушава континюитета на политиката и административната дейност. Препоръчва се възприемане на широката концепция за закрилата на детето, включваща всестранно гарантиране на правата и задоволяване и потребностите на детето като индивид, личност и гражданин, както и развиване на политики с фокус върху превенцията, ранната интервенция и подкрепата на родителите, а не налагането на санкции и етикети като „безотговорни”. Необходимо е и усъвършенстване на структурата и съдържанието на нормативната уредба, още повече, че съгласно Закона за нормативните актове1 ”Обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.” [чл. 10, ал. 1]. При планиране на мерките за усъвършенстване е препоръчително да се направи цялостна кодификация на нормативната уредба и синхронизиране на механизмите по последващо издаване на подзаконови актове.

Глава II представя политиките и практиките за прилагане на общите принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето. Разглеждат се правото на недискриманация, участието на децата и детската бедност и благосъстояние. Липсата на данни за децата в България, разделени по възраст, местоживеене, етнически произход, социален статус, увреждане и др., е причина често да се правят грешни интерпретации и неефективни политики. Необходимо е да се създаде база данни за всички деца в България, които са на възраст за задължително образование, която да съдържа данни за възрастта, местонахождението, етнически произход, социален статус, увреждане на децата. В тази връзка е необходимо да се въведат и задължителни и редовни обучения на всички професионалисти, работещи с деца, относно правата на децата и принципа за недискриминация. Правото на участие на децата налага необходимостта да се създаде нормативна рамка и култура, която го утвърждава. Необходими са конкретни законови разпоредби, които да постановяват правото на създаване на демократически формации в училищата, да утвърждават задълженията на родителите да изслушват децата си, да представят механизми за оплакване и обжалване във всички сфери на публичната политика, като образование, здраве, детска закрила, младежко правосъдие, както и да дефинират правото на независимо застъпничество и представителство при търсене на обезщетение срещу нарушаване на правата или при защита срещу преследване. 326 157 деца в България живеят в риск от бедност според данните от европейското изследване EU-SILK за 2008 година. Това представлява 26 % спрямо 21.4 % от общото население и е един от най-високите проценти за Европа. През призмата на детските права, детската бедност се разбира като многопластов и многоизмерим проблем, който обхваща не само липсата на доходи, но и липсата на достъп до подходящи жилищни условия, образование, здравни услуги и като цяло липсата на възможност за участие в обществения живот. Борбата с детската бедност и детското благосъстояние изисква интегриран и холистичен подход във всички политики за деца и родители. Ранното детско развитие предоставя възможности за намаляване на бедността и неравенството. Препоръчва се поставянето на приоритет на темата на европейско, национално, регионално и местно ниво, като най-добрият интерес на детето и детското благосъстояние трябва да бъдат част от оценките за въздействие на всички политики и законодателни инициативи. Разработването и прилагането в практиката на стандартите за ранно детско развитие, заложени в Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г., трябва да бъде друг ключов приоритет в детските политики.

Глава III разглежда политиките и практиките по отношение правото на детето на семейна среда и алтернативни грижи. Семейната политика в България се разглежда през призмата на демографската политика, социалната защита и интеграция. Българските семейства получават най-ниските семейни помощи за отглеждане на деца в Европа, при това с ограничения в дохода на член от семейството. Липсата на фокус върху превенцията чрез гарантиран достъп до универсални услуги за всички деца и семейства и услуги в подкрепа на семейството, както и отсъствието на адекватна образователна програма за подготовка на младите хора за родителство води до висок брой на абортите и увеличаване на броя на изоставените в институции деца. По данни на Държавната агенция за закрила на детето към месец декември 2009 г. броят на децата настанени в специализирани институции е 6730 деца. На 24 февруари 2010 г. правителството прие национална стратегия „Визия за деинституционализацията в Република България”. Безспорно, приемането на този програмен документ и дългосрочният политически ангажимент за закриване на институциите са огромна крачка напред. В същото време, въпреки усилията на държавата, на практика системата от институционална грижа все още остава широко отворена. Броят на постъпилите в институции деца от 0 до 3 годишна възраст за 2009 г. е 2094, от които 1416 са деца до една година. Необходимо е да се разработи самостоятелно обособена семейна политика (а не като част от демографската политика, социалната защита и интеграция) с ясни цели, мерки и дейности, като в същото време се възприеме семейно ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние (социална сфера, образование, здравеопазване, закрила на детето и др.).Препоръчва се затварянето на пътя на децата към институциите, като се финансират и популяризират превантивните мерки по изоставянето на детето. Реформирането на системата за закрила на детето и нейното финансово и ресурсно подпомагане е крайно наложително с оглед осигуряване качество на мерките за закрила на децата в институции и децата живеещи в риск от изоставяне. Необходими са и промени в законодателството, така че младежите напускащи грижи да се разглеждат като социална група, нуждаещи се от специфична подкрепа, което да гарантира продължителност и системност на услугите за тях.


Глава IV прави преглед на политиките в областта на здравеопазването и достъпа до здравни услуги. Основен принцип в областта на детските права и детското здраве е разбирането, че децата не са „умалени възрастни”. Те имат своите физиологични особености, психични особености, но също така децата са и специален тип клиенти на здравната система, тъй като техният реален достъп до здравни услуги зависи от родителите /настойниците им. За съжаление философията на здравната реформа до този момент показва липса на чувствителност в тази посока. Като цяло общите индикатори като майчина и детска смъртност за България продължават да бъдат тревожно високи (почти 2 пъти по-високи от средните за ЕС). Още по-тревожна е голямата дисперсия в стойностите по типове населени места и етнически и социални групи. Като цяло, здравният статус на българските деца се влошава систематично, а за съжаление липсват достатъчно данни и изследвания, които да позволят пълна картина и подробен анализ на ситуацията. Необходимо е да се вземе предвид препоръката на Комитета на ООН по правата на детето и да се разработи цялостна програма за подобряване на майчиното и детското здраве, на принципа «Здраве във всички политики». В контекста на икономическа криза, тази програма трябва да има приоритетни цели и да гарантира предоставянето на базисни здравни грижи и услуги за най-уязвимите групи деца, в частност децата от ромски произход и децата, живеещи в селски райони. Препоръчва се реформиране на системата за оценяване и насочване на децата с увреждания, както и разработване и въвеждане в практиката на обучения за медицинския персонал за правата на децата и обучения за разпознаване жертви на насилие, кърмене и др. Необходимо е и разработване на насоки за подобряване на родилната помощ в съответствие с насоките на Световната здравна организация и регламентиране на ролята и функцията на социален работник във всяко родилно отделение и неонтология. Сериозни усилия трябва да се положат и за разработване на ефективни програми и съвременни методи за преподаване на здравно образование и изграждане на здравна култура в децата и младите хора.

Глава V представя политиките и практиките в областта на образованието с фокус върху качеството на образованието и приобщаващото образование. Образованието е заявен приоритет в държавната политика, но за съжаление това не намира отражение при разпределението на бюджетните средства (средствата за образование и култура тази година са с 300 млн. лева по-малко в сравнение с 2009 г.), както и в действията за реформиране, даване на публичност и отчетност на предприеманите мерки в образователната система. Дълбоката демографска криза и икономически преход доведоха до намаляване с 50% на учениците, концентрация на 1/3 от цялата ученическа популация в 4 общини и поверяването на грижите за социално значим брой деца на възрастни или далечни роднини. Броят на децата с увреждания в общообразователните училища за периода 2005-2008 година е нараснал от 717 до 2563, макар че това все още е нищожна част от всички деца. Все още съществуват различни форми на образователна сегрегация, основани на наличието на увреждане, специфични затруднения и различна етническа принадлежност. Продължава настаняването на деца в специални училища и домове, в които те израстват отделени от връстниците си, а образованието, което им се предлага, ако въобще имат достъп до такова, е с по-ниско качество и се ръководи от правила, критерии и стандарти, различни от тези в общообразователните училища. Издръжката на един ученик в системата за специално образование е 3,3 пъти (или с 230% повече)2 по-висока от издръжката за ученик в общообразователно училище. В сферата на образованието ромските деца са с най-високият процент на отпадащи от училище, като наблюденията на експерти от неправителствени организации показват, че този процент се е увеличил чувствително след закриването на 300 училища през 2008 г. и в момента достига критични стойности. Секторната политика за образование засяга всички български деца през 3/4 от детството им. Ето защо е спешно тя да придобие елементите на политика, основана на данни и измерване на резултати. Необходимо е МОМН да се присъедини към органите на националната статистика и регулярно да оповестява и публикува данни от информационната система на образованието за да се улесни обменът на неагрегирана информация между образователната система и останалите системи за услуги за деца и приложи на практика принципът за прозрачност и отчетност. Препоръчва се и разработване на минимален стандарт за образователна услуга и изграждане на споделена с всички публични институции и заинтересовани страни визия за нейното съдържание, изпълнение и контрол.

Глава VI разглежда мерките за специална закрила като прави подробен преглед на политиките и практиките по отношение пренебрегването на деца, детското и младежкото правосъдие и децата на улицата. Превенцията на насилието над деца разбирана като наличие на ясни механизми за откриване, сигнализиране и регистриране на случаи на насилие; провеждане на правни процедури, зачитащи най-добрия интерес на детето; развитие на мрежа от услуги за подкрепа и възстановяване на жертвите на насилие е все още по-скоро пожелание, отколкото практика. Проблемът със сигнализирането и регистрирането на случаите на насилие над деца у нас продължава да бъде много сериозен в две основни сфери – образование и здравеопазване, в чиито структури няма ясни правила за сигнализиране и регистриране на насилие, нито въведени политики за сигурна и безопасна среда на децата. Тази констатация се илюстрира твърде красноречиво с нарастващия брой на случаи на насилие между деца в училище. Предприетите действия са от регистъра на ограничения и репресия, а не от този на грижа и подкрепа. В България успоредно действат два закона – Закон за закрила на детето (ЗЗД) и Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН), без да е ясно кой от тях е с приоритет в случаите, когато има дете в конфликт със закона, но то не е наказателно отговорно. Основен проблем е липсата на институция, която цялостно да е ангажирана със случая, да следи за неговото развитие и необходимост от промяна т.е. да „управлява случая” на езика на социалната работа. Сериозно е нарушаването на правата на малолетните деца, които са въвлечени в извършването на престъпление от възрастни лица. Тези деца не се разпознават като жертви, а спрямо тях се прилагат наказателни мерки по ЗБППМН, като се образуват възпитателни дела от тези местните комисии. Децата до 14 години са обект на възпитателни мерки по ЗБППМН, а не на мерки за закрила по ЗЗД, което е явно нарушение на техните права. Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни отдавна е подложен на сериозни критики и следва да бъде заменен от нов, модерен закон, който да осигури връзката със системата за закрила на детето, да премахне санкционния подход към малолетните деца, да създаде гаранции за справедлив процес за непълнолетни извършители и да осигури реална защита на децата, жертви на престъпления и свидетели в наказателен процес. Успоредно с това се налага създаване на нова нормативна уредба, която да е базирана върху международните стандарти за младежко правосъдие и създаване на компетентност в системата за работа със случаи на деца правонарушители. Наложителна е промяна в нормативната уредба, която да гарантира въвеждането на еднократно изслушване, от специално подготвени професионалисти в подходящи условия на детето, жертва или свидетел на насилие и/или престъпление. Специализирането на специалисти от цялата правосъдна система за гарантиране на специални условия на детето, жертва или свидетел на престъпление е крайно наложително.

Глава VI представя популяризирането на Конвенцията на ООН за правата на детето, а в приложение 2 са описани четири добри практики по отношение популяризирането на Конвенцията и участието на децата, идентифицирани по време на изследването и подготвянето на доклада. Приложение 4 представя списък по области на неправителствени организации, които работят в областта на децата и семействата и тяхната сфера на дейност.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

Свързани:

Съдържание iconСъдържание съдържание 2 встъпление 3
Речник на юридическите термини и съкращения, най-често използвани при работата на съдебните служители 34
Съдържание icon«By becoming a monster one learns what is to be human.» Съдържание Съдържание 1

Съдържание icon3. Оптимално водно съдържание – wopt
Параметри, определящи уплътняването са: уплътнителната работа А; водното съдържание (w), и обемната плътност на скелета (d). Зависимостите...
Съдържание iconКратко съдържание Кратко съдържание 2
Всички запазени марки, използвани в тази книга, са собственост на техните притежатели
Съдържание iconКратко съдържание Кратко съдържание 2
Всички запазени марки, използвани в тази книга, са собственост на техните притежатели
Съдържание iconКратко съдържание Кратко съдържание 2
Всички запазени марки, използвани в тази книга, са собственост на техните притежатели
Съдържание iconКратко съдържание Кратко съдържание 2
Всички запазени марки, използвани в тази книга, са собственост на техните притежатели
Съдържание iconКратко съдържание Кратко съдържание 2
Всички запазени марки, използвани в тази книга, са собственост на техните притежатели
Съдържание iconКратко съдържание Кратко съдържание 2
Всички запазени марки, използвани в тази книга, са собственост на техните притежатели
Съдържание iconКратко съдържание Кратко съдържание 2
Всички запазени марки, използвани в тази книга, са собственост на техните притежатели
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом