Законодателна рамка на дарителството в България




ИмеЗаконодателна рамка на дарителството в България
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер65.38 Kb.
ТипЗакон
източникhttp://www.dfbulgaria.org/wp-content/uploads/2011/09/fundraizing-regulation-Krasi1.doc



BULGARIAN CENTER FOR NOT-FOR-PROFIT LAW

1000 Sofia, Bulgaria; 6 Dobrudja str.

tel./fax: (+359 2) 981 66 17; (+359 2) 988 81 66

e-mail: info@bcnl.org; website: www.bcnl.org


Законодателна рамка на дарителството в България1


І. Законодателна рамка на предоставянето на дарения


Нормативната уредба: Закон за задълженията и договорите (ЗЗД); Закон за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО); Закон за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ), Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)


Общи правила

Общата правна уредба на даренията се съдържа в ЗЗД. Съгласно закона, дарението е договор който се сключва между две страни (дарител и получател на дарението), по силата на който дарителят безвъзмездно предоставя свое собствено имущество на другата страна – получател, която го приема с благодарност. Българското законодателство не съдържа специална уредба на т. нар публично набиране на дарения т. е. чрез кампании, при които даренията се предоставят за публично обявена социална кауза. Поради това в тези случаи се прилага общата правна рамка и изисквания за предоставяне и получаване на дарения.

Има няколко основни правила относно предоставянето на дарения, които следва да се имат предвид с оглед тяхната правна валидност:

  • Когато се даряват недвижими имоти, това следва да става задължително с договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт;

  • Когато се даряват моторни превозни средства, това следва да става задължително с писмен договор за дарение с нотариална заверка на подписите на двете страни;

  • Освен в горе посочените случаи, законът не изисква задължително дарението да бъде в писмена форма. За да се приемe, че е валидно в този случай е достатъчно имуществото, което се дарява да бъде фактически предадено на получателя;

  • Когато имуществото, което се дарява е на стойност над 5 000 лева е препоръчително договорът за дарение да е в писмена форма с оглед на това да може да бъде доказано дарението в рамките на съдебен процес при евентуален бъдещ спор;

  • По принцип анонимните дарения са невалидни. Под „анонимни” се разбират дарения, при които самоличността на някоя от двете страни не би могла да бъде установена. Този проблем стои на практика, когато се набират дарения чрез дарителски каси. За да се преодолее проблемът следва до касите да има книга на дарителите, в която да се вписват имената и стойността на всяко дарение. Следва да се има предвид също така, че съгласно действащите в България регламентация на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, подобни дарения се третират като съмнителни сделки и лицата не следва да приемат подобни дарения, преди да са установили самоличността на дарителя и произхода на дарението.



Данъчно облагане на даренията и данъчни облекчения за дарители

В българското законодателство са предвидени данъчни облекчения за дарители – юридически лица и физически лица, в случаите когато получатели на дарения са лица, които попадат в изрично и изчерпателно посочени в данъчните закони категории.

Съгласно ЗКПО облекчението за дарители – юридически лица се изразява в признаване за данъчни цели на счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на лицата посочени в чл. 31 от закона (например: училища, детски градини и ясли, юридически лица с нестопанска цел в обществена полза (ЮЛНЦ), регистрирани в Централен регистър (ЦР) при Министерство на правосъдието (МП), хора с увреждания, социално слаби лица, деца с увреждания или без родители, културни институти). Дарения в полза на културни институции и организации (по смисъла на закона за меценатството) могат да намалят данъчната основа с до 15%. Дарения в полза на Център „Фонд за лечение на деца” и център „Фонд за асистирана репродукция” могат да намалят данъчната основа с до 50 %.

Съгласно ЗДДФЛ облекчението за дарители – физически лица се изразява в намаляване до 5 на сто на годишният доход на лицето с направени през годината дарения. Дарения в полза на културни институции и организации (по смисъла на закона за меценатството) могат да намалят данъчната основа с до 15%. Дарения в полза на Център „Фонд за лечение на деца” и център „Фонд за асистирана репродукция” могат да намалят данъчната основа с до 50 %. Отново в закона са посочени категориите лица, които следва да са получатели на даренията, за да може да се ползват тези облекчения – чл. 22 ЗДДФЛ. Повечето от категориите съвпадат с тези посочени в ЗКПО.

В Закона за местните данъци и такси е регламентиран специален местен данък дарение. Общото правило е че този данък се дължи за всякакви дарения и неговият конкретен размер се определя от всяка една община самостоятелно в границите, определени от закона (3,3% до 6,6% от стойността на дарението). Заплащането на данъка се дължи по принцип от получателя на дарението, но е възможно при изрична уговорка данъкът да се дължи и от дарителя. Освобождаване от облагане с този данък законът предвижда за някои категории лица, изчерпателно посочени в чл. 48 от закона (например: държавни или общински училища, детски градини и ясли, ЮЛНЦ в обществена полза, вписани в ЦР при МП, лечебни заведения, даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани).

Един от налагащите се все повече в практиката начини за набиране на дарения е чрез благотворителни СМС-и. Към момента мобилните оператори третират тези съобщения като облагаеми доставки и начисляват ДДС върху цялата стойност на съобщенията, въпреки че действащото българско законодателство за облагане с ДДС не дава основание за подобна практика.


ІІ. Проблеми при публичното набиране на дарения


Прегледът на правната регламентация, както и наложилата се практика при набирането на дарения разкриват следните основни проблеми:


  • Липсва специална уредба на публичното набиране на дарения

Необходимо е да се помисли в следните насоки при бъдеща регламентация на публичното набиране на средства:

    • какви каузите могат да се използват за публично набиране на дарения;

    • по какъв начин да става публично им оповестяване;

    • кой може да организира такива кампании;

    • как се контролира разходването на средства, събрани чрез публични кампании.


Механизмите, които се използват за публичното набиране разкриват някои специфики, които правят сега действащите общи правила и изисквания неприложими или утежняващи самият процес. Например, необходимостта от издаване на документи от страна на получателите на дарения с оглед възможността за ползване на данъчни облекчения от страна на дарителите. При публичното набиране на дарения, контактът между дарител и получател е в много случаи индиректен или опосреден, което затруднява издаването и връчването на подобни документи.

Индиректният контакт между дарител и получател поставя и проблема за прозрачността и отчетността при разходването на набраните средства. Би следвало да има механизъм чрез който всеки един дарител да може да проследи за какво конкретно са били използвани дарените от него средства, и доколко това е допринесло за постигане на конкретната кауза.


  • Липсват адекватни механизми за насърчаване на дарителството

Предвидените в българското законодателство данъчни облекчения са недостатъчни, за да бъдат определени като „насърчаващи” дарителството. Също така към момента в България съществуват само този механизъм за насърчаване за разлика от други европейски страни, където са познати и други механизми. Пример за подобен механизъм е процентното законодателство известно още като Закон за 1%, и което съществува в редица европейски страни като Унгария, Румъния, Словакия, Литва, Полша. Според този механизъм данъкоплатците могат да определят по какъв начин ще се използва определен процент от платения от тях данък. Процентът е различен в различните страни. Освен финансовия ефект, този механизъм има и следните важни характеристики и последици:

  • Данъкоплатците сами определят как да се изразходва част от техните данъци;

  • Спомага се развитие на гражданско общество;

  • Допринася се за развитие на дарителска култура.




  • Скрита реклама

При организирането на публични дарителски кампании, при които медиите се използват за популяризиране на кампанията, следва да бъде отбелязано, че съгласно Закона за радиото и телевизията/ електронните медии, публичното упоменаване на дарителите се счита за скрито търговско съобщени.


  • ДДС регламентацията върху даренията

Наложилата се неправомерна практика за начисляване на ДДС върху благотворителни СМС-и следва да бъде преустановена, тъй като по този начин дарителите заплащат данък на държавата, който не е дължим по закон.



  • Липса на регламентацията върху доброволчеството

България е единствената страна в целия Европейски съюз, в която доброволческият труд не е законово регламентиран. Липсват дефиниция за доброволец, какви права и задължения има човек, когато полага доброволен труд и какви права и задължения имат организациите, които приемат доброволци. В много случаи полагането на доброволен труд директно противоречи на Кодекса на труда и създава затруднения на организациите, които разчитат на доброволци. Доброволният труд е огромен ресурс (предвид факта, че 3% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз е от доброволчески труд) и е важно да има рамка, която да го регулира и насърчава.

.


ІІІ. Препоръки


  • Уредба на публичното набиране на дарения;

  • Уеднаквяване на размера на облекченията за дарители;

  • Преустановяване на практиката за начисляване на ДДС върху SMS за благотворителни кампании;

  • Регламентиране възможността дарителите да бъдат цитирани в електронните медии, без това да се третира като скрито търговско съобщение, според Закона за радиото и телевизията.

  • Регламентиране на доброволчеството.

1 Анализът е подготвен от Българския център за нестопанско право.

Свързани:

Законодателна рамка на дарителството в България iconЗаконодателна рамка в Република България
Република България приема и ще прилага изцяло достиженията на правото на ес в областта “Енергетика” в сила към 31. 12. 1999 г
Законодателна рамка на дарителството в България icon2. законодателна рамка и принципи на управление на отпадъците 10
Подготовка на мерки за управление на отпадъците в региони Левски, Борово, Велико Търново и Варна-България
Законодателна рамка на дарителството в България iconДарителството в павликени исторически измерения ( 1878 1945 )
Техните дарителски жестове осигуряват условията и подпомагат развитието на българското просвещение, те са в основата и на българското...
Законодателна рамка на дарителството в България iconПодготовка на проекти, финансирани със средства от фондове на Европейския съюз Предварителна програма
Модул 1 Законодателна и институционална и рамка на структурните инструменти на ес
Законодателна рамка на дарителството в България icon3. Законодателна Рамка
Марпол 73/78 е ратифицирана от всички черноморски страни. Черно море е обявено за “специален” район за защита, където страните са...
Законодателна рамка на дарителството в България icon3 Законодателна рамка на общественото участие
Правителството се нуждае от т н широка обществена подкрепа, за да осигури успех на програмата си и планираните мерки. Поради това...
Законодателна рамка на дарителството в България iconЗаконодателна рамка
Сборяново край свещения извор “Демир Баба теке”. Атрактивността на “Сборяново” е впечатляваща и с красивия и вълнуващ пейзаж, природни...
Законодателна рамка на дарителството в България iconКръгла маса
На 19 декември 2009 г в зала „Изток” на Народното събрание се проведе Кръгла маса на тема: „Определяне на законодателна рамка и Концепция...
Законодателна рамка на дарителството в България iconНационална квалификационна рамка на република българия
Ниво на Квалифи-кационната рамка на Европей-ското простран-ство за висше образова-ние (крепво)
Законодателна рамка на дарителството в България iconНационална стратегическа референтна рамка на Република България за програмен период 2007–2013 г
Националната стратегическа референтна рамка на Република България е дългосрочен документ, описващ ролята на Структурните фондове...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом