Атонският манастир "Св. Георги Зограф" в българо гръцките отношения




ИмеАтонският манастир "Св. Георги Зограф" в българо гръцките отношения
Дата на преобразуване08.11.2012
Размер154.16 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://anamnesis.info/GRIGOROV/Kurosvi_MSYE/Katq_Dimitrova.doc


Атонският манастир “Св. Георги Зограф”

в българо – гръцките отношения

(1944 – 1989)





Изготвил: Катя Димитрова

Специалност: МСЮИЕ

Ф. № 100002


Целта на настоящата курсова работа е да изложи основните проблеми, които възникват за българския Зографски манастир на Атон след 9.09.1944 г. и етапите, през които преминава (естествено заложени в българо – гръцките отношения), за да ги разреши. Отношенията между двете държави след Втората световна война преминават труден и сложен път на развитие. Нужно е да се спомене накратко какъв е фона на който протичат те, за да може да се разберат по-ясно някои действия на българската и гръцката страна. До подписването на мирния договор от 1947 г. двете държави не поддържат никакви връзки. Но дори и след него липсват преки контакти между двете правителства въпреки някои опити с посредничеството на ОН за започване на дипломатически преговори и за уреждане на граничния проблем и на задълженията на България по мирния договор. Този период завършва през 1953 – 1954 г., когато се възстановяват дипломатическите, икономическите и др. отношения. Но и след това – до 1964 г. те остават хладни, като главен проблем остават репарациите. Едва през с.г. с подписването на 12-те междудържавни спогодби се слага край на един дълъг период на хладни отношения и на неуредени въпроси и се слага началото за възходящо и ускорено развитие на българо – гръцките връзки (воененният преврат в Гърция от 1967 г. не променя значително отношенията между двете държави).

Според една легенда Света гора (или известна още като “Градината на Божията майка) получава името си, след като Света Богордица, се приютява на острова заедно с Йоан Богослов (пътуват за Кипър, но корабокрушират). Очарована от красивата природа тя се помолва на сина си, да й подари планината, нищо че е населена с варвари. И тогава се чул глас от небето” “Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мир.” Така още от основаването си (първият манастир е от периода IX – X в.), Атон е плуралистичен и с право на самоуправление. Статут потвърден от византийските императори и препотвърден дори след падането на тези земи под османска власт.

С чл. 62 от Берлинския договор Св. гора се поставя под международна защита, но през 1879 г. гръцките атонски манастири сключват помежду си тайно споразумение, с което се задължават да възпрепятстват по всякакъв начин на откриването на нови руски манастири и се забранява продаването на килии на руски монаси. На Лондонската мирна конференция от 1913 г. Атон се приема за независима и неутрална автономна област, която се намира под покровителството на балканските държави. Гърция протестира бурно изтъквайки доводи, че от 3000 г. “Градината на Божията майка” е гръцка и те си я искат (което не отговаря действително на истината, тъй като на Атон в 1913 г. има 7521 монаси, от които 3207 са гърци, а по време на османската власт са малцинство, а и територията е автономна монашеска република). Със Севърския мирен договор от 10 август 1920 г., който е поставен в сила по отношение на монашеския автономен режим на Света гора, и с Лозанския договор от 24 юли 1923 г. на Гърция се налага да зачете традиционните привилегии на негръцките атонски монашески общества като запази недвижимата им собственост. Освен това се дават пълни права на негръцките монаси.

До Първата световна война в манастирите на Света гора има 4000 гърци, 4000 руснаци, 600 българи, 600 румънци, 50 сърби. След включването на Атон в границите на Гърция (26 август 1923 г.) на Букурещката мирна конференция при определянето на границата между България и Гърция) положението на славянските манастири се влошава.

Международните договори след 1878 г. пропускат един важен проблем – за гражданството на атонските монаси от негръцки произход. В духа на традициите, битуващи от векове, традици на национална търпимост и самоуправление, би било редно да се даде възможност на монасите от негръцки произход сами да решат въпроса за своето гражданство и то да не се взема предвид при установяването им в Атон. Гърция използва тази пролука в договорите и я решава едностранно в своя полза.

През 1924 г. е приет нов устав – “Катастикос хартис” (в него е заложено, че на “Св. гора” могат да живеят само лица с гръцко поданство, живущите в Атон приемат гръцко поданство автоматично (като едно от условията е входна гръцка виза – цели се да няма подмяна на негръцки монаси с техни сънародници) , славянските манастири не могат да подновяват своите кадри, ограничава се посещението на поклонници на Атон, забранява се безмитното внасяне на продкути и пр.; забраните се прилагат, според гърците, за да не се отклонява вниманието на монасите от основните им задачи – прекарване в пост и молитва), утвърден от Вселенския патриарх, като през 1926 г. става и закон на гръцкото кралство. Подписан от “Зограф” и “Хилендар” без да си дават сметка, че Гърция няма право да издава устав и че това противоречи на Лозанския договор. От 1920 до 1941 г. съставът на “Зограф” спада от 200 на 70 души, а на “Панталеймон” – от 600 на 270 . През 1952 г. монасите българи са едва 30, но те са par excellence българско малцинство, а не гръцко и това качество се потвърждава от това, че ОН е приело 13 петиици подадени от него, в качеството му на българско, а не на гръцко.

С оглед изложените до тук факти трябва да се спрем и на конкретните проблеми в българо – гръцките отношения в този период. Успява ли българската страна да предприеме ефективни мерки, за да спре тази целенасочена гръцка политика. Основните проблеми, с които българската държава трябва да се справи са спомената политика по обезбългаряване (предприета целенасочено от 1913 г., което през 1959 г. довежда до 82 % гръцки монаси от общия брой на манастирите), отказ за допускане на поклонници, поставяне на игумен румънец през 60-те години, хранителна помощ. Гърция може да се предполага, че иска обезбългаряване на манастира, за да вземе имотите му.

Освен в манастира “Св. Георги Зограф” , български монаси населяват скита “Св. Богородица Ксилургу” и още 11 килии (този статут се запазва до към 1942 г. а през 1945 г. килиите намаляват на осем). Още по – прогресивно намалява броят на българските монаси. Поради провежданата политика и невъзможността да се подменя братството, много монаси умират поради старост, но няма кой да ги смени. Ако през 1913 г. то е било 340 души, то през 1950 са 50, а през 1959 г. са едва 21.

Наложеният от гръцките власти режим предизвиква реакция, но не в България (където може би докъм 60-те години няма активни и целенасочени действия за подобряване на положението поради липса на нормативна основа за по-голям интерес и активност към съдбата на Зографския манастир), а в Русия. В писмо от 29 юли 1952 г. до Пловдивският митрополит Кирил, руският патриарх Алексей напомня за съвещанието на автокефалните православни църкви в Москва от 1948 г. и за приетата резолюция, призоваваща за обединяване на усилията да се подобри положението на монасите от негръцки произход. Тя става достояние и на Константинополската църква, под чиято юрисдикция е Св. гора, но промяна не настъпва. “И досега се потъпкват вековни безспорни права на Руската, Грузинската, Румънската и други православни църкви върху техните древни обители в Св. гора – се изтъква в писмото. Забранили са не само влизането и заселването в манастирите на Св. гора на монаси от негръцка народност, но дори каноническата връзка с майката – църква, опитвайки се да проведат в живота различни мероприятия. Известни шовинистични кръгове се стремят да превърнат Атон в област изключително на гръцки манастири...”1

Към 1952 г. положението на българските монаси е много утежнено. Единственият канал по който пристига информация е Екзархийското наместничество в Цариград. Свещеникът на църквата “Св. Стефан” Йоаким Мустрев поддържа кореспонденция с игумена на Зографския манастир архимандрит Прокопий. По всичко си личи, че последният не може да пише свободно за случващото се в манастира и положението на манастира като цяло. От сведенията му става ясно, че “изнемогват, гладуват...и че режимът, под който са поставени е по-лош от затворнически”2. Липсват средства и манастирските сгради се рушат. Гръцките власти забраняват постъпването на нови монаси, дори когато са от местното българско население в Егейска Македония.

Във връзка с положението в Зограф, председателят на Екзархийското наместничество Тома Николов на 17 юни и през 1952 г. изготвя изложение озаглавено “Бележки относно българското монашество в “Св. Гора”. По българския генерален консул, в Цариград още на следващия ден то е изпратено в София. Въз основа на изложението началникът на отдел Трети Ненко Чендов подготвя на 12 септември (забавяне от 2 месеца) докладна записка до министъра на външните работи - Минчо Нейчев. Предложението на Чендов да е да се изпратят двама българи с турско поданство, които да съберат пълна и точна информация за положението в манастира “Св. Георги Зограф”. То е прието, но изпълнението му се бави до 30 януари 1953, тъй като генералният консул в Цариград не може да намери подходящи хора. С проблема се ангажира и българският посланик в Анкара – Йордан Чобанов. В този период отношенията с Гърция са все още неустановени, което не позволява на България да предприеме по-непосредствени и решителни мерки за разрешаване на проблемите в Зограф. Единственото което се действа е неуспешен опит за изпращане на материална помощ чрез МКЧК.

След възстановяване на дипломатическите отношения могат да бъдат използвани и дипломатически канали за решаване проблемите с манастира. Със строго поверително писмо до Коста Ламбрев (управляващ българската дипломатическа легация в периода от 1954 – 1959) от 8 март 1955 г. заместник – министърът му нарежда да бъде проучена възможността за посещение на Зограф. Ако това може да бъде осъществено до края на март двама дипломати трябва да заминат там и да проучат какви са условията при които живеят монасите, нуждите им от продукти и облекло. При отказ изисква от него да изясни възможността за пряка доставка на храни и облекло. Гръцкото министерство, под предтекст (а може и да е истина, не можем да знаем доколко той наистина е спазил процедурите; още повече че въпреки наличието (дори минимално) на документи и сведения по разглеждания въпрос не всяко действие трябва да се приема за чиста монета, независимо от гръцка или българска страна е то), че Ламбрев не е спазил изискваната процедура (по искане за посещение на Зограф) отказва посещение. Тогава, той, в началото на септември на два пъти в Солун се среща със Зографския монах Исидор, който разказва на дипломата за съхраняваните ръкописи. Манастирът според него е “съкровищница на българската история” 3, и за да не се закрие тази светиня, той отправя зова: “Человеци дайте!”4.

Гърция продължава да следва неотклонно своята полтика, въпреки всички опити от българска страна по някакъв начин да се промени статуквото. През 1957 г. са въведени допълнителни мерки към поклонниците от негръцки произход. Отнети са и привилегиите на манастира да внася безмитно стоки и храни, както и да изпраща монаси зад граница, най-вече в България. Гърция иска да откъсне напълно от света манастира “Св. Георги Зограф”, да го обезбългари и да настани гръцки монаси. Но докато българският манастир е стегнат от гръцките ограничителни мерки, в същото време Атина позволява на Белград да изпрати десет млади монаси. Което неизбежно повдига въпроса дали само гръцката страна има вина (макар че каква вина е това една държава да следва своя целенасочена политика, отстоявайки интересите си, независимо по какъв начин), или и България, със своята недотам ефективна политика и дипломация не успява да извлече максимума за своя манастир.

Призивите за помощ от Зограф продължават (чрез свещеника Й.Мустрев е изпратено писмо на игументът на манастира архимандрит Прокопий до външното министерство), което активизира българската страна. С постановление на МС от 7 март 1957 г. е утвърден внесенният проектоуказ за дейността на ефория “Зограф” (създадена на през 1926 г.,с указ на цар Борис III с цел осигуряване материална подкрепа за манастира, “докато същият пази българския си характер”5) за подпомагане на българския манастир “Св. Георги Зограф” и на скита ‘Достойно ест”. По покана на външното министерство на 7 април с.г. е проведен разговор с Панайотис Антонелос – секретар в гръцката легация. Предадено му е писмото от председателя на Зограф в България с молба да бъде допуснат през границата камион с храна за манастира, отказът е поради причина, нямаща конкретна връзка – неизплащането на българските репарации. Въпросът остава неразрешен и към края на 1958 г. едва през 1959 – 1960 Гърция позволява изпращането на храна чрез българската държава и Ефорията.

Активност проявавя и БПЦ. На редица свои заседания тя обсъжда въпроса с оредяващото българско монашество и след възстановяването на патриаршеското й достойнстово и подобряване отношенията с ГПЦ се предприемат стъпки към разрешаване на въпроса. На 29 май 1957 г. отправя писмо до Вселенския патриарх, че 10 български монаси (с течение на времето все по-малко братя искат да отидат в Зограф) да се заселят на Атон, но оттам мълчат. При което той се обръща към външото министерство, заявавайки желанието вече на 8 млади монаси да заминат за Света гора. Предприемат се стъпки към разрешаване на въпроса, но отговор има чак през 1961 г., когато отговорът на гръцката легация е, че всеки кандидат трябва сам да подаде кандидатура и документи. През 1962 г. продължават да се изпращат писма от Св. Синод, но резултати не се постигат.

Съвещанието на представителите на православните църкви през април 1963 г. във Великата лавра “Св. Атанасий Атонски” предоставя нова възможност за патриарх Кирил. Той се среща с патриарх Антигорас, който от своя страна обещава, че въпросът с изпращането на монаси в негръцките манастири трябва да се счита за решен. Той повтаря обещанието си и пред монасите в Зограф, но всичко остава само на думи, тъй като не предприема никакви действия. Тойва кара Светия синод да отправи ново писмо през юни с.г., поставяйки още по-настоятелно въпроса, тъй като след смъртта на няколко монаси братството наброява едва 12 човека. Писмата продължават и през 1964 г. като Антигорас определно бави и протаква нещата. Въпреки всички негови обещания – че е придвижил въпроса, че сам ще се заеме и че дори вече е решен, проблемът остава неразрешен. Усилията, подети от БПЦ се разминават с установения от гръцките власти канален ред, което затруднява и забавя изпращането на нови български монаси.

Поредната българска нота е от 14 август 1964 г. до гръцката легация, като отново е повдигнат въпроса с изпращането на монаси, напомнено е и за даденото обещание от патриарх Антигорас, както и за водените по този въпрос разговори в Атина от двете делегации през юли 1963 г. Отговор се получава едва октомври месец – гръцкото правителство е поставило въпроса пред съответните църковни власти, като не пропуска да спомене факта, че той е изцяло от тяхната компетентност. Въпросът е уреден едва две години по-късно – през лятото на 1966 г. с изпращането на първите 5-ма монаси за Атон, а посланик Никола Минчев ще направи първото официално посещение в манастира. Цялата епопея по подмладяване на българското братство, ясно потвърждава гръцкия стремеж да се ликвидира българското духовно присъствие в Атон – било от религиозни, политически, икономически, исторически причини, или от всички взети заедно. От др. страна именно този проблем дава възможност на Атина да го използва като разменна монета при разрешаването на други двустранни проблеми.

След изясняването на проблема с намаляващото братство (но не изцяло тъй като нуждата от монаси ще бъде наложителна и през следващите десетилетия), се появява нова заплаха - реалната опасност манастирът да загуби българския си характер вследствие на избирането на 9 февруари 1965 г. за нов игумен на манастира румънеца Дометий Трихня (ръководна личност е дядо Натанаил), подкрепян от растящия брой румънски монаси в манастира (още повече че Румъния няма свой манастир в Атон). Дометий е избран, защото когато е трябвало да има избори за игумен, никой от българите не е имал нужния сан и Натанил намерил румънец, на когото да плащат месечно възнаграждение. От румънеца се очаква лоялност, но той не е лоялен, тъй като прави посещение в Букурещ и се среща дори с Чаушеску. Една справка за манастира от  същата година информира, че в „Зограф” има общо 18 монаси, шестима от които са румънци. Това е причината в следващите години Българската църква, очевидно не без съгласието на държавата, да потърси интернационализиране на проблема, като предизвика намесата на Московския патриарх. На 11 ноември 1969 г. патриарх Кирил изпраща писмо до московския патриарх Алексий І, с което се иска съдействието на Москва за свикването на среща на православните църкви по проблемите в Атон.

Междувременно в Зограф се оформят две линии – едната на дядо Натанаил, който иска да се търси подходящ начин за премахване на Дометий,а другата, на по-младите – да се търсят по-здрави средства за премахване на игумена.

В следващите две десетилетия подходът на българската държава към манастира е насочен към реализирането на две основни цели. Първата е мобилизиране на всички налични ресурси за запазване на неговия български характер и подобряване материалното състояние на манастира (излишно политизиран от гръцка страна, като примерите са срещат както в предходни години, така и през 70–те, когато изпращането на храна и някои подаръци по случай големите християнски празници е прието като “застрашителна националистическа акция”6), а втората официално е насочена към изучаване, съхраняване и опазване на културното и книжовното богатство на Зограф.

Непосредствената цел в началото на 70-те години е смяната на румънския игумен на „Зограф”, като тази цел може да бъде постигната само след изпращане на нови и лоялни на БПЦ монаси в него. В този момент държавата се информира за положението в манастира главно чрез поклонническите групи, които започват да го посещават поне веднъж годишно и се състоят основно от свещеници и монаси, но и от светски лица с невинаги ясен статут.

През 1972 г. официално е подадена молба в Зографската обител да постъпят  трима нови български монаси – йеромонах Даниил, йеромонах Нектарий и йеромонах Галактион. Очевидно обаче за тях не е дадено разрешение, тъй като техните имена повече не се споменават сред членовете на монашеското братство. Положението допълнително се влошава през 1974 г., след като от манастира насилствено е изведен най-авторитетният български монах Натанаил. Според официалната версия на гръцките власти това е станало заради зилотските му пристрастия (зилотите в случая олицетворявт разбиранията на част от светогорските монаси, относно ритуалите, поведението и начина а извършване на богослужението в Света гора; при опит да наложат своите разбирания възниква конфликт с легитимното ръководство и зилотите се барикадират в манастира “Ватопед”), докато според самия Натанаил причината е в неговия конфликт с игумена Дометий.. Въпросът намира положително разрешение същата година и на Натанаил му е позволено да се върне в манастира след официален протест на българското външно министерство и след като Натанаил изпраща извинително писмо до Вселенския патриарх. Непосредствената цел за смяната на игумена е постигната през 1976 г.,когато за нов игумен е избран българският монах Евтимий. В архивите няма подробно описание за начина, по който смяната е станала възможна, само се споменава, че още през 1974 г. Дометий е изразил готовност да се оттегли от поста поради конфликтите в манастира. В следващите години личните конфликти между монасите допълнително се задълбочават, най-вече заради намесата на българската държава, която се опитва да определя кой да бъде включен в ръководството на манастира. Но на този въпрос няма да се спирам, тъй като той не засяга пряко разглеждания проблем в настоящата курсова работа.

Следващата криза в „Св. Георги Зограф” настъпва през 1980 г. и е свързана с официалното искане на гръцките власти манастирът да престане да се нарича „славянобългарски” и да смени печатът на манастира, който е със славянски букви, с такъв с гръцки букви. Проблемът се задълбочава дотолкова, че е обсъден от външните министри на България и Гърция Петър Младенов и Константинос Мицотакис, на която Мицотакис поставя условието манастирът да докаже, че настоящият печат с надпис „славянобългарски” в него е бил ползван преди 1930 г. В отговор българските монаси представят копие на документ от 1856 г., в който е използван настоящият печат на манастира, с което временно този дебат е прекратен. Въпросът от гръцка страна е поставен отново през 1984 г., но отново е париран по дипломатически и църковни пътища.

Така на дипломатическо равнище държавата успешно защитава българския характер на манастира, но същевременно през 70-те и 80-те години погазва неговата автономия и започва да се намесва активно и далеч не винаги успешно в неговия живот.

Последен аспект от взаимоотношенията между България и Гърция през разглеждания период е кражбата на “История славянобългарска” от Зограф през 1988 г. Идеята е била тя да се замени с точно фотокопие, което да остане в манастира. Кражбата е плод на целенасочена българска политика за спасяване на книжовното наследство в манастира. За какво спасяване става въпрос, когато манастирът е с български характер и се правят постъпления той да остане такъв? За пръв път идеята оригиналът на книгата да бъде подменен с копие се появява през 1970 г. и очевидно впоследствие тя продължава да съществува. Но реализацията на този план отначало е била отлагана заради противоречията в Зографския манастир, след това заради опасенията от дипломатически последици и от загуба на българския характер на манастира.

В крайна сметка политиката на българската комунистическа държава към Атон в контекста на българо – гръцките отноншения може да бъде обобщена като поредица от малки победи, които обаче не водят до изцяло успешна политика. От една страна, манастирът успява да запази българския си характер, през 60-те години в него започват да се приемат нови български монаси (макар и много малко на брой) и да се допускат поклоннически и изследователски групи. Повишаването на интереса на държавата към манастира се крие в патриотичното (или може би атеистично) разбиране, че манастирът е реликва от миналото, чиято единствена стойност се състои в неговия български характер. До голяма степен може да се твърди, че през разглеждания период манастирът „Св. Георги „Зограф” не само съхранява българския си характер, но и успешно защитава своята автономност, макар и с цената на редица конфликти и противоречия с Гърция. Колкото и да се смята, че манастирът “Св. Георги Зограф” е носител на българщината, че е една светиня и че държавата действа само и само той да бъде спасен, трябва да се имат предвид и други причини. Защото редки са случаите в историята, когато една държава, в случая, било то България или Гърция, да действат водени само от патриотични (или за Гърция – и религиозни) подбуди. Да, атонският манастир “Св. Георги Зограф” е светиня и става въпрос за запазване на човешкия му ресурс и български характер, проблеми донякъде разрешени от българската страна. Но дали наистина българската държава е действала, водена само от патриотично чувство и чувство за дълг към един духовен паметник на българщината...


Използвана библиография:


Даскалов, Георги. България и Гърция: От разрив към помирение 1944 – 1946., София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2004


Тодоров, Николай. Посланикът историк. Свидетелство за българо – гръцките отношения през 80-те год., София: Принтел,1996


75 години ефория “Зограф”, София, 2001


Осенски, Петър. Света гора, Зографски манастир// Международни отношения, № 5-6: Отворено общество, 1996


Попов, Любомир. Общуване с Гърция (Нещо като дневник на посланика)// Международни отношения, №. 1, 1995


Златев, Златко. Българо – гръцки отношения (1953 – 1954)// Минало, № 4,1996


Методиев, Момчил. Държавната политика към Зограф и кражбата на “История славянобългарска”// Християнство и култура, № 9 (32), 2008


Използвани архивни документи:


АМВнР, оп. 12 п, а.е. 683

АМВнР, оп 12 а – п, а.е. 91

АМВнР, оп. 12 а – п, а.е. 1353

АМВнР, оп 4 ш, а.е. 22

АМВнР, оп. 12 а – п, а.е. 91

АМВнР, оп. 12, а. е. 1235



1 АМВнР, оп. 4 ш, а.е. 22

2 АМВнР, пак там

3 АМВнР, оп. 4 ш, а.е. 22

4 АМВнР, пак там

5 75 години ефория “Зограф”, София, 2001 г., стр. 1

6 Тодоров, Николай. Посланикът историк. Свидетелство за българо – гръцките отношения през 80-те години. София. 1996, стр. 110


Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Атонският манастир \"Св. Георги Зограф\" в българо гръцките отношения iconРазмирното десетилетие в
България. Това в съчетание с разглеждане на политическото развитие на двете балкански държави, дава възможност да се проследи въздействието...

Атонският манастир \"Св. Георги Зограф\" в българо гръцките отношения iconМанастирите край град София Клас
София : “Малката “Света гора” Драгалевски манастир, Кремиковски манастир, Сеславски манастир, Лозенски манастир, Коколянски манастир,...

Атонският манастир \"Св. Георги Зограф\" в българо гръцките отношения iconЗакон за устройството
Св. Вмч. Георги Зограф" и скита "Достойно есть" в Света гора, Атон Република Гърция учредена към Министерството на външните работи...

Атонският манастир \"Св. Георги Зограф\" в българо гръцките отношения iconТема: строителство, строителен контрол
Георги Стоев, генерали и дипломати. Начело с Ангелов те участваха във вечерната служба и нощното бдение в манастира "Св вмч. Георги...

Атонският манастир \"Св. Георги Зограф\" в българо гръцките отношения iconНа българо-румънските отношения политически отношения
База за правното им регламентиране в новите условия е Договорът за приятелство, сътрудничество и добросъседство (подписан на 27 януари...

Атонският манастир \"Св. Георги Зограф\" в българо гръцките отношения iconЗа страноприемница "зограф"
Странноприемница “Зограф” е единствения хотел, разположен на старинната улица в живописния град Трявна, в непосредствена близост...

Атонският манастир \"Св. Георги Зограф\" в българо гръцките отношения iconВъпрос с искане за устен отговор h-0174/10
Кораби на турските военноморски сили се доближават до гръцките брегове, като например турската корвета „Бафра”, която на 24 март...

Атонският манастир \"Св. Георги Зограф\" в българо гръцките отношения iconНародно дело", 28 май 2003 г. Надяваме се Варна да стане ктитор на светогорския манастир "Зограф" Българските монаси съхраняват националната ни памет, побрана в 25 000 тома ръкописи и икони
Българските монаси съхраняват националната ни памет, побрана в 25 000 тома ръкописи и икони

Атонският манастир \"Св. Георги Зограф\" в българо гръцките отношения iconОбщински съвет пловдив
Сдружение „Сороптимист Интернешънъл – Старинен Пловдив” за издаване на фототипно издание на Втората Харитонова преправка на История...

Атонският манастир \"Св. Георги Зограф\" в българо гръцките отношения iconДо общински съвет
Изградена техническа инфраструктура в участъка от км. 0+000 до км. 3+094 на път ІІІ – 7008 Елхово – Изгрев – Пчела – М. Манастир...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом