Тема власт и политика




ИмеТема власт и политика
страница1/3
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер376.16 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://sofianet.net/svubit/Politologiq/3.doc
  1   2   3
ПОЛИТОЛОГИЯ


ТЕМА


Власт и политика


  1. Власт:

Властта и политиката са тясно свързани. Властта е способността на един човек или група от хора да подчинят волята и действията на други хора на собствената си воля.

Властта, като явление, е абсолютно необходима за осъществяването на човечеството. За да съществува човечеството, хората трябва да живеят на групи. Живота налага да живеем в различни групи, било то държави, общности, семейства, приятелски кръгове и др.

  • Публична форма на власт и обществена форма на власт:

    • Обществената форма на власт е типична за първобитното общество. Всички членове на групата са социално равни, всеки един е свободен. Никой за нищо на може да го задължи. Основната грижа е изкарването на прехраната. Решенията се взимат от група, която се събира и решава. Това е най-демократичното вземане на решение, защото е от всички членове на групата. За да се реализира обществената форма на власт, групите от първобитното общество са се намирали в пасивно състояние.

С годините започва разделението между хората, съобразно съдържанието на техния труд. Това различие води до по-висока производителност. Така възниква първото разделение на хората. Появяват се първите форми на частната собственост. Възниква второ разделение между хората по отношение на производството. Започва натурална размяна.

Сформират се слоеве на бедни и богати. Решенията започват да се взимат по друг начин. Образува се публичната власт (властта е съсредоточена в една част от обществеността). Появява се желанието на хората да властват.

Благата са ограничени и има само два начина за тяхното разпределение:

  • Поравно на всички;

  • За едни повече, а за други по-малко;

Всеки се стреми да вземе повече за себе си. Започва борба за благата. Един от начините, чрез които човек може да си осигури повече блага е чрез властта. Възниква борба за власт.



  1. Политика:

За разлика от властта, политиката не винаги е съществувала. Появява се като обществено явление в онзи момент от историята на човечеството, когато то се разделя на различни групи. Всяка от тези групи си има собствени интереси. Обособяват се социални групи.

Механизмът, който е призован да балансира интересите на различните социални групи се нарича политика.

Този механизъм може да се раздели на няколко съставни части, които, само събрани заедно, съставят явлението политика:

  1. Политически отношения – трябва да има повод за възникване на отношенията. Тук поводът е властта. Политическите отношения, които възникват между големи групи от хора по повод на властта в обществото и по повод на нейното завоюване, стоят в основата на политиката. Тези отношения са в състояние да влияят, проникват и “обагрят” всички останали обществени отношения.

  2. Политическа идеология – е идеологическото отражение на общественото битие в общественото съзнание, което е пречупено през призмата на определени групови интереси. Това отражение е под формата на политически идеи, възгледи и др.

  3. Политически институции – политическите интереси на човек или група от хора могат да се обединят в политическа институция (партии и др.).



ТЕМА


Възникване на политическите идеи в древността.


Древногръцки полис.


С времето хората разбират, че имат нужда от отседнал начин на живот и нужда от частна собственост. Така се появяват първите им поселения. Възникват полисите - това е човешка общност, различна от общината и племето по начина на своето управление. В зависимост от това кой управлява, кой властва в полиса, гърците извеждат и различни понятия за формите на държавата – демокрация, аристокрация, плутокрация, охлокрация, тимокрация, монархия, олигархия, тирания, деспотия, политея и др.

На едно място се заселвали деспоти (първенците на народа), започвали да произвеждат, а преминаващите, примамени от плодородието, се установявали на места, определени от деспота.

Придошлите губят своята независимост и са принудени да се съобразяват с деспота.

Деспотите започват да съсредоточават властта в собствени ръце, предават я по наследство.

През ХІІ и ХІ век пр. н. е. големи маси дорийски племена нахлуват от север и се заселват в Пелопенес. Завладяното местно население получава подчинено положение и се означава с термина “тети”, т. е. покорени. Тетите не са роби, те са само присъединена подчинена група на племето на завоевателя. Властта от ръцете на деспотите, преминава постепенно по ръководството на старейшини, които я предават също по наследство. С течение на времето старейшините започват да приемат статут на василевси. Населението се разделя на знатни хора и демос.

С развитието на полиса, хората които живеят в него се увеличават. Земята започва да недостига за изхранването на всички. Тогава част от полиса “майка” се откъсва и се създава нов полис.

В тези времена качеството на знатност се е губело и придобивало лесно.

В древногръцкия полис се създава орган, наречен народно събрание, който е в основите на съвременната демокрация. То представлява събиране на свободни граждани на определено място през определен период от време, където се взимали решения за битието на хората. Така се заражда орган, който е в основите на законодателността.

Историята на древногр. полис показва, че се е развивал по два пътя. Тези два пътя са олицетворение на различни полиси – Спарта и Атина:


Спарта


През VІІІ – VІ в. пр. н. е. се извършва т. нар. “колонизация” на гръцките острови и на бреговете на Средиземно и Черно море. Тя дава тласък на робовладението. Само в Спарта то не получава разпространение, защото в нея се запазва старото положение на съществуване на кастата на завоевателите – спартанци и на кастата на покорените – илоти, които са били в положение на полуроби. Има и още племена, подвластни на спартанците. Такива са “периеките”, живели на границите на Спарта. В Спарта завоевателите изцяло поемат управленската функция, а завоюваните – стопанската функция. Създадена е през VI в. пр.н.е. и е бил най-силния полис в Гърция. Равенство, справедливост в отношенията, спартанците реализират чрез икономическо равенство помежду си. Всички спартанци са в еднакво икономическо положение. Няма частна собственост. Земята принадлежи на полиса. На всеки спартанец се дава част от земята и определен брой роби, чрез които той се препитава, но не ги притежава. Точно затова Спарта се е наричала “община на раваните”.

Обособили се социални групи:

    • Илоти – съставени от безправните и робите;

    • Периеки – свободни граждани, но без политически права (не са можели да участват с глас при взимане на решения);

    • Спартанци – знатната част от обществото. За тях единственото достойно нещо е било да се занимават с войнска дейност и управление на полиса.

Тъй като спартанците са водили непрекъснати войни, са стигнали до извода, че за да е силна армията, трябва всички войни да са равноправни.

Всяко новородено момче се представяло пред съвета на старейшините, които преценяват дали детето е здраво. Ако това е така, то става грижа на полиса. Давали му се земя, роби и други привилегии, присъщи само на спартанците.

Възпитанието на спартанците било в следните насоки:

    • Да са физически здрави;

    • Да владеят войнски умения;

    • Да са дисциплинирани;

За разлика от възпитанието момчетата, момичетата били подготвяни да доставят удоволствие на мъжете, когато не са на поход.

Един от основните законотворци на Спарта е Ликург. Според него, животът на спартанците трябва да е суров.


  1. Властта в Спарта:

Организирана е по следния начин:

    • Двама царе (за мирно време и за военно време). Дейността им се е контролирала от т.нар “еполи” – духовни лица, които са имали задължение на всеки седем години да гадаят по звездите дали царят си е свършил работата.

    • Народно събрание – избира еполите и съвета на старейшините. Въпросите, които възниквали се решават от съвета на старейшините (28 души на възраст над 68 г.), които се избират пожизнено от НС.



Атина


Атина е антипод на Спарта. Нещата там се развиват по друг начин под влияние на робовладелството. Атиняните разбират понятието равенство по коренно различен начин. Около 750 г. пр.н.е. настъпва краят на царството като форма на държавно управление. На нейно място идва олигархията с начело архонт (законотворец), който управлява. По-късно архонтите стават девет на брой.

В Атина се обособяват няколко социални групи:

  • Земевладелци;

  • Демиурги;

  • Геомори;

  • Търговци;

В историята на Атина се отличават трима велики архонти:

  • Солон (640-560 г. пр. Хр.) - Една от важните реформи в Атина е извършена от Солон през 594 год. пр. н. е. До Солон кастовото деление почива върху присъединяването, след него – върху робовладението. Той противопоставя вече свободни и роби. Завладяните до този момент тети остават свободни и придобиват равнопоставеност на завоевателите дарийци, като низша каста остават само робите. Тетите запълват социалната недостатъчност на атинското общество в управленската сфера.

Солон залага на тези демократични ценности, премахващи сексуалното неравенство. Според него, за да се възцари справедливостта всеки трябва да приеме чуждата болка като своя;

  • Клистен;

  • Перикъл - племенник на Клистен по майчина линия. Перикъл е забележителна личност с изключителен авторитет. Способен дипломат и добър пълководец, високо образован и културен човек. Този талант в борбата за установяване на демокрацията се огражда с възможно най-културните хора на епохата. Една от най-важните реформи е влизането в сила на системата за заплащане на гражданите за изпълняваните от тях обществени задължения. Постепенно тази практика се прехвърля и в-у длъжностните лица, които служат на Атина вътре и извън нея, и в крайна сметка се разпространява и върху тези, които са на военна служба. Сумата от два обола, която се нарича диета, се получава от всеки и се равнява на стойността на минималната дневна издръжка за обикновения атинянин. Интересно е, че атинските съдилища не допускат адвокати. Всеки гражданин е длъжен да се защитава сам. По тази причина се множат специални лица, вещи в юриспруденцията. Те съставят умели оправдателни или обвинителни речи, които се наизустяват. Мащабната външна политика на Перикъл отговаря на интересите не само на робовладелския елит, но и на широките кръгове на демоса.

“Ние създадохме държава, напълно и във всички отношения самозадоволяваща се в мирно и във военно време. Нашият строй се нарича демократичен, защото е на мнозинството, а не на малцинството. По отношение на частните интереси, нашите закони дават равноправие за всички. Що се отнася в политическо отношение, всеки може да има предимство, но не защото поддържа една или друга група, а в зависимост от неговата доблест, даваща му слава в едно или в друго дело…”

“Ние се ползваме от богатството като удобно средство за дейност, а не за самохвалство. Ако се признаеш за беден у нас не е срамно. По-позорно е да се измъкваш от бедността, не чрез труд. Елада е център на просвещението, защото всеки човек у нас може да се приспособи към многочислените видове дейност и изпълнявайки своята работа с изящество и ловкост, може да придобие за себе си високо благосъстояние.”


ТЕМА


Политическите идеи на древногръцките философи.


Питагор


Питагор се смята за един от най-оригиналните представители на научната и философска мисъл на древна Гърция, една от най-интересните и колоритни фигури на античния свят, смятан до времето на Херодот за най-великия мислител сред елините.

Питагор става върховен жрец в храма на Аполон в Делхи, след като се връща от 30-годишен престой в Египет. Благодарение на дейността му, много скоро храмът става притегателен център на древните гърци.

По-късно Питагор се установява в гр.Кротон, където създава т.нар “питагорейско дружество”, което се е занимавало предимно с математика. Една от задачите му е била да обучава младите атиняни. Според него, обучението на младежите трябва да премине през три етапа:

  1. Първи етап – студентите пасивно усвояват знанията на преподавателите;

  2. Втори етап – всеки студент получава задача да проучи определен въпрос, по който има натрупани знания. Следва това студентът излиза с доклад, в който изразява мнение по въпроса. След дискусия, в чийто ход се формират някои изключително важни и задължителни качества на бъдещите водачи:

    1. Умението да понася критика;

    2. Умението да защитава собствената си позиция;

  3. Трети етап - на студента се поставя задача да провери въпрос, по който няма информация и не е изследван. На този етап се формират откривателски качества.

Питагор прави извода за божествения произход на човешкото съзнание. Той твърди, че природата е велик създател, но тя не може да създаде предмети с идеална геометрична форма. Само човекът в своето съзнание може да сътвори предмети с идеални форми, от което следва, че той е творение на Бог.


Хераклит


540 -475 пр. н. е.

Древногръцки философ, благородник от град Ефес, с пренебрежително отношение към масите. Използвал парадоксите и загадките, за да докаже, че светът се изменя постоянно. Заради сложния и критичен език, който той използвал при писането на произведенията си е наречен “Тъмният” и “Плачещият” философ. Хераклит е един от първите, които ни позволяват да почувстваме значението на личността при създаването на философските системи. Негови произведения са “За природата”, “Музи”, “Логос”. В учението на Хераклит човешките закони се разглеждат като производни от божествените закони и се поддържа тезата, че народът трябва да се сражава за своя закон така, както за своите крепостни стени. И нещо твърде важно и интересно, добавя Хераклит. По-важно за законите, казва той, е да съответствуват на логоса, на разума, на бога, отколкото да бъдат приети от народното събрание.

Питагор е привърженик на силата и принуждаването при решаването на спор. “Войната е баща и цар на всичко”


Демокрит


(460-370 пр. н. е.) - Древногръцки философ. Роден ок. 460 г. пр.н. е. Ученик на Левкип. Произведения - “Малкият световен ред”, “За усещанията”, “Космография”,”За геометрията” и др. Запазени са само фрагменти. Основоположник на материалистичната философия. Смята, че целта на живота е евтимията- свободата от страх и страст, безметежната мъдрост. Смята, че душата е смъртна и се разсейва след смъртта на тялото.Според него: “Насилието и принудата в човешките взаимоотношения са неприемливи. Даже държавата няма право да ги практикува. Това е възможно само ако гражданите осъзнават или приемат, че интересите на държавата стоят над личните интереси.” Прилагането на насилие в отношенията между хората води до проява на враждебност, противоборство, “разгул на необузданите страсти”. Ако в една държава се появи враждебност, това води до гражданска война, а в нея няма победители. Може би Демокрит е първия, който дава определение на политиката: “Политиката, това е изкуството да се управлява държавата, най-висшето изкуство, което е призовано да умиротворява, да предотвратява враждата и противоборството.”

Демокрит също е бил известен със своите съвети към политиците:

  • “мъжествен” политик е не този, който побеждава враговете на бойното поле, а който властва над собствените си интереси;

  • колкото са по-малко достойни гражданите за заеманите от тях длъжности, толкова те стават по-небрежни и преизпълнени с глупост и наглост;

  • длъжностното лице се избира на за да води работите лошо, а за да ги води добре. Напълно справедливо е, че хората по-дълго помнят направените от политиците грешки, отколкото техните удачни дела;

  • човек трябва да се подчинява на: закона на властта и на умственото превъзходство;



Сократ

(469-399 г. пр. н. е.) - Древногръцки философ, излагащ възгледите си във форма на беседа. Негови ученици са видни философи и държавници като: Платон, Ксенофонт, Алкивиад и др. Сократ осъществява прехода от натурфилософията към антропологичните идеи в античността. Основни идеи на Сократ - “Аз зная, че нищо не зная” и “Познай себе си”. Не са останали писмени документи от него. Идеите му са достигнали до нас, чрез неговите ученици. “Защо хората грешат?” “Причината не е в непоправимата порочност на човешката натура. Хората грешат от незнание и заблуда. Пътят за преодоляването на греха е опознаването на истината на правдата, справедливостта, добротата и знанието, които могат да бъдат достигнати само с общите усилия на всички хора. Човек направлява своя живот, ръководейки се преди всичко от външни авторитети и емоционални подбуди. Добрите резултати в политиката са не толкова резултат от принципите на самата политика, а от умението на политиците да прилагат тези принципи.” Сократ стига до извода, че една държава трябва да се управлява от знаещите, можещите, подготвените хора: “Царе и управници са тези, които носят скиптъра, не които са получили властта чрез жребий, насилие или измама, а тези които могат да управляват.” През 399 г. пр.н.е. срещу него са повдигнати обвинения в безбожие и че развращава младежта. Изправен е пред съд. Признават го за виновен и го осъждат на смърт. По-късно приятелите му осигуряват възможност да избяга, но той отказва, защото това означава да се откаже от своите идеи.

ТЕМА

Платон и Аристотел за политическото устройство на обществото

  1   2   3

Свързани:

Тема власт и политика icon5 Власт и политика политика провеждане и поддържане на определен курс от действия чрез вземане на решения, които включват стратегия, тактика, цел
Платон и Аристотел – демокрацията като охлокрация /власт на тълпата/; “неправилна” форма на управление, основана на ласкателството...
Тема власт и политика iconПредмет на политологията. Понятие за политика
Тя е източник на блага, на обогатяване. Тя създава сигурност за притежателите си. Ето защо, връзката м/у политика и властта е пряка...
Тема власт и политика iconДоклад за дейността на областна администрация-плевен-2005г
Провеждане на държавната политика в областта, координирането работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации...
Тема власт и политика iconТема: Власт и политика
Условие за съществуване на хората – 1 трябва да живеят на групи; 2 хората общността трябва да действат заедно за постигане на една...
Тема власт и политика iconТема: Пласментна политика на "Nissan Motor Co." Ltd
Въведение в теоретичните аспекти на пласментната политика
Тема власт и политика iconТема: здравеопазване
Песимистите често казват: На такъв народ такава власт! Да, но и при такава власт България продължава да прави голяма наука и май...
Тема власт и политика iconТема: Методика и методология на амортизационната политика и прилагането и в практиката
Амортизационна политика съгласно изискванията на Националното счетоводно законодателство
Тема власт и политика iconОсновава се на вярата в специални знания и умения, притежавани от собственика на тази власт, които са необходими и важни за останалите. Еталон на власт
Успехът на мениджъра,зависи от следните условия: да използва властта открито и законно; да подбере "най-добрата" власт за въздействие...
Тема власт и политика iconХарта на клиента
Общинска администрация Брусарци, като орган на изпълнителната власт осъществява държавната политика на Р. България в сферата на публичните...
Тема власт и политика iconФорум фискална децентрализация в българия фокусиране на дебата
Тя подпомага институциите (централната власт, изследователските институти, университетите и асоциациите на местната власт) с технически...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом