На С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти




ИмеНа С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти
страница1/19
Дата на преобразуване08.11.2012
Размер2.38 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://palaviat-moliv.com/milenata/books/
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19
Вещицата от Портобело

Паулу Коелю


На С.Ф. Кс. - слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти.


Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.

Лука, 11:33


Преди тези изявления да напуснат бюрото ми и да поемат по пътя, който в крайна сметка съм им отредил, мислех да ги превърна в традиционна био­графия, където реалната история е описана след за-дълбогено проугване.

Заех се да прогета някои биографии, които може­ха да ми бъдат от полза при писането, и разбрах ед­но - авторовото мнение за главния герой неминуемо оказва влияние върху резултата от проугването. Тъй като намерението ми не беше да споделям какво мисля аз, а да покаока как историята на „вещицата от Портобело" е видяна от основните действащи лица, изоставих идеята за биография. Реших, ще е по-добре просто да пресъздам разказаното от тях.


Херън Райън, 44 г., журналист

Кой не пали лампа, за да я скрие зад вратата. Целта на светлината е да разпръсква повече светли­на, да отвори очите на хората и да им разкрие чудеса­та, които ги заобикалят.

Никой не принася в жертва най-важното, което притежава — любовта си.

Никой не поставя мечтите си в ръцете на онези, които могат да ги унищожат.

Никой освен Атина.

Дълго след смъртта й нейната бивша учителка ме помоли да я придружа до град Престопанс в Шотлан­дия. Там, позовавайки се на някакъв феодален закон, който още през следващия месец беше премахнат, градът публично оневини и реабилитира 81 човека (и техните котки), екзекутирани по обвинение в магьос­ничество през XVI и XVII век.

Според официалния говорител на лордовете на Престънгрейндж и Долфинстоун „мнозинството би­ли осъдени без никакво конкретно доказателство, са­мо въз основа на показанията, дадени от свидетелите на обвинението, които твърдели, че усещат присъст­вието на зли духове".

Няма смисъл отново да припомням всичките екс­цесии на Инквизицията, с килиите за изтезания и кла­дите, пламтящи от омраза и желание за мъст. Но по пътя Еда неведнъж каза, че в този жест има нещо, ко­ето на нея й е трудно да приеме - градът и четиринай-сетият лорд на Престънгрейндж и Долфинстоун „прощават" на брутално екзекутираните.

- Вече сме в XXI век, а потомците на истинските престъпници, на онези, които са погубили невинни хора, все още смятат, че е тяхно право да „проща­ват". Разбирате ли какво имам предвид, Херън?

Разбирах. Нов лов на вещици започва да набира скорост. Този път оръжието не е вече нажеженото же­лязо, а иронията и репресията. Всеки, който случай­но открие у себе си някаква дарба и се осмели да говори за своите възможности, ще бъде приеман с не­доверие. И обикновено съпругът, съпругата, бащата, синът, който и да било, вместо да се гордее с тази дар­ба, накрая забранява тя да се споменава - да не би се­мейството да стане за присмех.

Преди да познавам Атина, смятах, че подобни дарби са просто проява на непочтено експлоатиране на човешкото отчаяние. Пътуването ми до Трансил­вания във връзка с документалния материал за вам­пирите също имаше за цел да покаже колко лесни за манипулиране са хората. Някои суеверия, колкото и да са абсурдни, остават да битуват във въображение­то и накрая от тях се възползват хора без скрупули. Когато посетих замъка на Дракула, реконструиран само за да внушава на туристите, че се намират на изключително място, бях потърсен от представител на правителството. Той намекна, че ще получа „вну­шителна" (тази дума използва) премия, когато фил­мът бъде излъчен по Би Би Си. Според този човек аз съдействах за поддържането на важен мит и заслужа­вах щедро възнаграждение. Един от екскурзоводите каза, че от година на година броят на посетителите расте. Всяко споменаване на мястото щяло да има положителен ефект, независимо дали се твърди, че замъкът не е автентичен и че Влад Дракула е истори­ческа личност, която няма нищо общо с мита, или че всичко е плод на делириума на някакъв ирландец (Б. р.: Брам Стоукър), който никога не е посещавал тези места.

Точно тогава осъзнах, че колкото и строго да се придържам към фактите, неволно помагам на лъжа­та. И макар че идеята на мояфилм беше да развенчая мястото, хората пак ще си вярват в каквото пожелаят. Екскурзоводът имаше право - в действителност аз съдействах на пропагандата. Веднага се отказах от проекта, въпреки че вече бях инвестирал значителна сума в пътуването и проучванията си.

Но отиването до Трансилвания в крайна сметка оказа огромно влияние върху живота ми - запознах се с Атина, която търсеше майка си. Съдбата, забуле­ната в мистерии неумолима съдба, ни изправи един срещу друг в невзрачното фоайе на един още по-не­взрачен хотел. Присъствах на първия й разговор с Диъдри, или Еда, както обича да я наричат. Присъст­вах така, сякаш наблюдавах самия себе си в безсмис­лената борба на сърцето ми срещу това да бъда при­влечен от жена, която не е от моя свят. И ликувах, ко­гато разумът изгуби битката и единствената алтерна­тива беше да се предам и да приема, че съм влюбен.

А тази любов ми даде възможност да присъствам на ритуали, за които изобщо не подозирах, че същест­вуват. Видях две материализации, няколко транса. Смятайки, че съм заслепен от любовта, се усъмних във всичко, но вместо да ме парализира, съмнението ме тласна в океан от неща, чието съществуване не допусках. Тъкмо тази сила ми даде възможност в най-трудните моменти да се изправя срещу цинизма на приятели журналисти и да пиша за Атина и нейна­та работа. И тъй като любовта ми още е жива, макар че самата Атина е мъртва, аз съм все така силен. Ала най-голямото ми желание е да забравя всичко, което съм видял и научил. В този свят аз можех да плувам единствено хванат за ръка с Атина.

Това бяха нейните градини, нейните реки, нейните планини. Сега, след като тя си отиде, на мен ми е нужно час по-скоро всичко да се върне постарому.

Ще се концентрирам върху проблемите на движени­ето по пътищата, върху външната политика на Вели­кобритания, върху данъчното облагане. Искам отно­во да мисля, че магията е просто добре отработен трик. Че хората са суеверни. Че нещата, за които на­уката няма обяснение, не бива да съществуват.

Когато сбирките в Портобело започнаха да стават неконтролируеми, зачестиха разговорите за нейното поведение, макар днес да съм щастлив, че тя никога не ме послуша. Защото, ако има някаква утеха в тра­гедията да изгубиш любим човек, тя е в необходима­та вяра, че може би така е по-добре.

Аз лягам и ставам с тази увереност - по-добре, че Атина си отиде, преди да слезе в ада на този свят. Ни­кога нямаше отново да постигне вътрешен мир след събитията, определили я като „вещицата от Портобе­ло". Остатъкът от дните й щеше да представлява гор­чив сблъсък между нейните най-съкровени мечти и колективната реалност. Доколкото я познавам, тя щеше да се бори докрай, да вложи цялата си енергия и да пожертва радостта си, опитвайки се да докаже нещо, в което никой не е готов да вярва.

Кой знае. Тя търсеше смъртта както корабокру­шенецът търси остров. Сигурно е стояла на много спирки на метрото късно вечер, очаквайки похитите­лите, които все не идваха. Ходеше в най-опасните квартали на Лондон в издирване на нападателя, кой­то така и не се появи. Предизвика гнева на силните, които не успяха да дадат глас на яростта си.

Докато най-сетне намери смъртта си - беше бру­тално убита. Но в края на краищата колко от нас не са видели как само за миг изчезват важните неща в живота? И не става дума единствено за хора, а също и за идеали, за мечти. В състояние сме да устоим ден, седмица, няколко години, но накрая винаги гу­бим. Тялото ни продължава да е живо, но на душата рано или късно бива нанесен смъртоносен удар. Съ­вършеното престъпление. Така и не узнаваме кой е погубил радостта ни, какви мотиви е имал, не науча­ваме къде са виновниците.

А виновниците, които не назовават имената си, дали съзнават докъде водят техните действия? Мис­ля, че не, защото и те самите са жертви на създадена­та от тях реалност - колкото и да са тиранични, аро­гантни, безсилни и властни.

Те не разбират, а и никога не биха разбрали света на Атина. Чудесно е, че го казвам тъкмо така - света на Атина. Най-накрая приемам, че съм бил там само пътьом, оказано ми е било благоволение като на чо­век, който е допуснат във великолепен дворец, яде най-отбраните ястия, но знае, че това е само едно празненство - дворецът не му принадлежи, храната не е приготвена с неговите пари, в даден момент светлините ще угаснат, стопаните ще си легнат, прислугата ще се разотиде по стаите, вратата ще бъ­де затворена и той отново ще се окаже на улицата, очаквайки таксито или автобуса, които ще го върнат в посредственото му ежедневие.

И аз се завръщам. По-точно част от мен се завръ­ща в света, където има смисъл само онова, което мо­же да бъде видяно, докоснато и обяснено. Отново ис­кам да ме глобяват за превишена скорост, искам хо- . рата да се карат пред касите в банката, да се оплакват от времето, искам филми на ужасите и Формула 1. В този свят ще трябва да живея през остатъка от дните си. Ще се оженя, ще имам деца, а миналото ще е далечен спомен, за който денем ще се питам: как съм могъл да бъда толкова сляп, как съм могъл да бъда толкова наивен?

Ала зная също, че нощем друга част от мен ще блуждае из пространството и ще контактува с неща, които са точно толкова реални, колкото е и този па­кет цигари и чашата с джин. Душата ми ще танцува с душата на Атина, аз ще съм с нея, докато спя, ще се събуждам плувнал в пот, ще пия вода в кухнята и ще разбера, че за да се преборя с призраците си, трябва да използвам някои неща, които не принадлежат на действителността. Тогава, по съвет на баба ми, ще поставя една отворена ножица на нощното шкафче и така ще отрежа продължението на съня.

На другата сутрин ще гледам ножицата и ще се упреквам. Но аз трябва отново да се нагодя към този свят, иначе ще полудея.


Андреа Маккейн, 32 г., актриса

"Никой никого не може да манипулира. В една връзка и двамата знаят какво правят, дори после ня­кой от тях да се оплаква, че е бил използван."

Така казваше Атина, но правеше тъкмо обратното. Аз бях използвана и манипулирана, а чувствата ми въобще не бяха зачетени. Нещата са още по-сериоз­ни, когато става дума за магия. В крайна сметка тя беше моя учителка. Трябваше да ми обясни свещени­те мистерии, да събуди у мен незнайната сила, която всеки притежава. Когато се впускаме в приключение из такова непознато море, сляпо се доверяваме на на­шите водачи и вярваме, че те знаят повече от нас.

Е, аз мога да ви уверя, че не е така. Не знаят пове­че. Нито Атина, нито Еда, нито хората, с които се за­познах покрай тях. Тя твърдеше, че се учи, докато преподава, и въпреки че в началото отказвах да по­вярвам, накрая се убедих, че може би е истина. Уста­нових, че това е още един от многото й начини да ни накара да свалим гарда и да се предадем на нейното очарование.

Хората, които са отдадени на духовно търсене, не мислят, те искат резултати. Искат да се почувстват силни и да са далеч от безличната тълпа. Искат да бъ­дат специални. Атина си играеше с чувствата на дру­гите по доста плашещ начин.

Струва ми се, че в миналото си Атина се е прекла­няла пред света Тереза от Лизийо. Католицизмът не представлява интерес за мен, но доколкото знам, Те­реза е имала нещо като мистично и физическо едине­ние с Бог. Атина веднъж спомена, че би желала съд­бата й да е като нейната. В такъв случай трябваше да влезе в манастир и да посвети живота си на съзерца­ние или помощ за бедните. Би било далеч по-полез­но за света и далеч по-малко опасно от това чрез му­зика и разни ритуали да води хората към отровно пристрастяване, чрез което можем да влезем в кон­такт с най-доброто, но също така и с най-лошото от нас.

Аз я потърсих, за да намеря отговор на въпрос, свързан със смисъла на моя живот - въпреки че не се издадох при първата ни среща. Още в началото тряб­ва да съм разбрала, че Атина не се интересува от то­ва. Тя искаше да живее, да танцува, да прави любов, да пътува, да се обгражда с хора, за да им покаже колко е мъдра, да демонстрира дарбите си, да прово­кира съседите и да се възползва от нашето невежест­во, макар и придавайки духовно лустро на търсения­та си.

Винаги когато се срещахме - за магически ритуа­ли или за да отидем на бар, - аз усещах силата й. Почти бях в състояние да я докосна - толкова мощ­но проявление имаше. Отначало бях очарована, ис­ках да стана като нея. Но веднъж в един бар тя започ­на да коментира „Третия ритуал", който е свързан със сексуалността. Направи това пред моя приятел под претекст, че ме обучава. По мое мнение целта й бе да съблазни мъжа, когото обичах.

И, разбира се, накрая успя.

Не бива да се говори лошо за хора, които са пре­минали от този живот в астралния свят. Но на Атина няма да й се наложи да отговаря пред мен, а пред всички онези сили, които, вместо да впрегне в услу­га на човечеството и за своето собствено духовно из­висяване, тя използва единствено за лични облаги.

А ето и най-лошото. Започнатото от нас можеше и да доведе до нещо добро, ако не беше стремежът й към показност. Трябваше просто да действа по-дис­кретно и днес щяхме заедно да изпълняваме отреде­ната ни мисия. Но тя не успяваше да се контролира, смяташе се за господарка на истината, мислеше, че е в състояние да преодолее всички прегради, използ­вайки чара си.

И какъв беше резултатът? Аз останах сама. А ве­че не мога да захвърля работата по средата. Трябва да стигна до края, въпреки че понякога се чувствам слаба и почти винаги съм обезсърчена.

Не се изненадвам, че животът й свърши така - тя вечно флиртуваше с опасностите. Казват, че екстро-вертите са по-нещастни от интровертите. Тъкмо за да компенсират това, имат нужда да доказват на себе си, че са доволни, щастливи, че харесват живота си. В нейния случай това е съвършено вярно.

Атина осъзнаваше харизмата си и направи нещаст­ни всички, които я обичаха.

Включително и мен.


Диъдри О'Нийл, 37 г., лекарка, позната като Еда

Ако един непознат мъж се обади днес по теле­фона, поговорим си малко, не настоява за нищо, не казва нищо особено, но все пак ни е оказал внимание, каквото рядко получаваме, сме готови да легнем с него още същата нощ, при това донякъде влюбени. Такива сме ние, жените, и в това няма нищо лошо - в природата ни е да се влюбваме лесно.

Тъкмо тази любов ме отведе при Майката, когато бях на деветнайсет години. Атина също беше на де­ветнайсет, когато за първи път изпадна в транс по време на танц. Но това беше единственото общо по­между ни - нашата възраст при посвещаването.

Във всичко останало бяхме напълно различни, особено в начина, по който се борехме с останалите. Като нейна учителка аз винаги давах най-доброто от себе си, за да мога да направлявам вътрешните й тър­сения. Като нейна приятелка - макар да не съм си­гурна, че тя ме смяташе за такава - се опитвах да я предупредя, че светът все още не е готов за промени­те, които тя се стараеше да провокира. Спомням си как прекарах няколко безсънни нощи, докато взема решението да я оставя да действа на воля, водена единствено от доводите на сърцето си.

Най-големият й проблем беше, че е жена на двай­сет и втори век, която живее през двайсет и първи. И че позволява на хората да видят това. Дали си плати? Без съмнение. Но щеше да плати много по-висока цена, ако беше потиснала своята мощ. Щеше да е огорчена, разочарована, вечно загрижена „какво ще си помислят хората", вечно повтаряща „нека първо свърша тази и онази работа, пък после ще се посветя на мечтите си", вечно оплакваща се, че „подходящи­ят момент така и не идва".

Всеки търси съвършения учител. Ала учителите също са хора, макар ученията им понякога да са све­щени. Но хората трудно възприемат това, че не бива да бъркат учителя с урока, ритуала с екстаза, човека, който им обяснява символа, със самия символ и не­говата същност. Традицията е свързана със силите на живота, а не с хората, които я предават. Но ние сме слаби и молим Майката да ни прати водачи, когато тя ни праща само знаците на пътя, който трябва да извървим.

Горко на онези, които си търсят пастири, вместо да жадуват свободата! Срещата с висшата енергия е постижима за всекиго, освен за хората, които пре­хвърлят отговорностите си на другите. Времето ни на тази земя е свещено и трябва да използваме всеки миг.

Значението на това послание бе напълно забраве­но - дори религиозните празници се използват, за да се отиде на плажа, в парка или на ски. Вече няма ри­туали. Обикновените дейности вече не се превръщат в свещенодействия. Когато готвим, се оплакваме, че си губим времето, а бихме могли да превръщаме храната в любов. Работим и смятаме, че това е Бо­жие наказание, когато би трябвало да използваме уменията си, за да си доставяме удоволствие и да разпръскваме енергията на Майката.

Атина изкара на повърхността богатия душевен свят, който се намира във всеки един от нас, без да си дава сметка, че хората още не са готови да приемат заложбите си.

Когато търсим смисъла на живота си или пътя на познанието, ние, жените, винаги се отъждествяваме с някой от четирите класически архетипа.

Девата (и тук не става дума за сексуалността) е онази, чието търсене се осъществява посредством пълната независимост. Всичко, което тя научава, е плод на способността й сама да посреща предизвика­телствата.

Мъченицата открива в болката, в себеотдаването и страданието начин да опознае себе си.

Светицата намира истинския смисъл на живота си в безграничната любов и в способността да се разда­ва, без да иска нищо в замяна.

И най-накрая Вещицата, която търси пълната на­слада без ограничения и така оправдава съществува­нето си.

Атина представляваше и четирите едновременно. При положение че обикновено се избира само един от тези женски модели.

Естествено, можем да оправдаем поведението й, като се позовем на факта, че всички, които изпадат в транс или екстаз, губят връзка с реалността. Но не е така - физическият и духовният свят са едно. Можем да съзрем Божественото във всяка прашинка, но това няма да ни попречи да я отстраним с мокра гъба. Божественото не изчезва, а се преобразява в чиста повърхност.

Атина трябваше да внимава повече. Когато раз­съждавам за живота и смъртта на моята ученичка, съзнавам, че е по-добре да променя малко поведени­ето си.

Лела Зейнеб, 64 г., нумеролог

Атина ли? Какво необикновено име! Да видим... нейното максимално число е девет. Оптимистка, об­щителна, не остава незабелязана в тълпата. Хората отиват при нея в търсене на разбиране, съчувствие, щедрост и тъкмо затова тя трябва да е много пред­пазлива, защото популярността може да й завърти главата и накрая да изгуби, вместо да спечели. Също така трябва да си мери приказките, тъй като има склонност да говори повече, отколкото повелява здравият разум.

Що се отнася до минималното й число - то е еди­найсет. Смятам, че се стреми към някакво лидерство. Проявява интерес към мистичното, чрез него се опитва да създаде хармония за околните.

Но това веднага влиза в несъответствие с числото девет, което представлява сбор от рождените й дата, месец и година, сведени до една цифра. Тя винаги ще бъде преследвана от завист. Ще е обзета от тъга, ще бъде затворена и характерът й ще й създава пробле­ми. Да внимава със следните отрицателни вибрации: прекомерни амбиции, нетърпимост, злоупотреби с властта, екстравагантност.

Заради това несъответствие предлагам да се по­свети на нещо, което изключва емоционалния кон­такт с хората, например да работи в областта на ин­форматиката или инженерните науки.

Починала ли е? Съжалявам. С какво се занимава­ше все пак?

С какво все пак се занимаваше Атина? Атина правеше от всигко по малко, но ако трябва да обоб­щя живота й, бих казал, ге тя бе жрица, която раз­бираше силите на природата. По-тогно тя бе говек, който поради простата пригина, ге няма какво да губи или да огаква от живота, рискува повеге от останалите и накрая се превърна в силата, която смяташе, ге владее.

Работи като помощник в супермаркет, в банка, продаваше терени. И никога не престана да бъде проявление на жрицата, която носеше в себе си. Съ-жителствахме в продължение на осем години. Дъл-жах й това - да отдам погит на паметта и и да възстановя нейната идентичност.

Докато събирах тези материали, най-трудно ми беше да убедя хората да ми позволят да цитирам истинските им имена. Някои казваха, ге не желаят да бъдат въвлегени в такава история, други искаха да запазят в тайна мнението и гувствата си. Обясних, ге всъщност целта ми е всигки замесени да я разберат по-добре, ала никой не би повярвал на ано­нимни разкази.

И тъй като всеки, с когото говорих, смяташе, ге неговата версия за събитията е единствена и кате-горигна, накрая приеха. По време на записите раз­брах, ге нищо не е абсолютно еднознагно. Нещата съществуват в зависимост от индивидуалните възприятия. А гесто се оказва, ге най-добрият нагин да разберем кои сме е, като узнаем как ни възприе­мат околните.

Това не ознагава, ге ще постъпим както огакват от нас, но поне ще се опознаем по-добре. Аз гувствах дълг към Атина да възстановя нейната история и да напиша нейната легенда.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Свързани:

На С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти iconПресдоси е автор: Проф. Стоянка Узунова Изложба: Цветно вдъховение (Батик) Откриване: 26 юни (четвъртък) 2008г
Цветя, слънце, светлина, топлина, настроение, усмивки по лицата – мечта и реалност
На С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти iconЧие е това дете? Бил Уилсън
За мен той беше пример за любов и загриженост пример, който да следвам до края на живота си. Посвещавам книгата „Чие е това дете?...
На С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти iconИзбрани музикални упражнения
Ние не пеем на това външно слънце. А когато туй наше слънце изгрее, то ни изпраща своята светлина, която носи радост в живота ни....
На С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти iconВечно ще съм благодарен за приятелството и подкрепата на толкова много хора. Длъжник съм на всички. И все пак това посвещение е израз на признателност Към
За мен той беше пример за любов и загриженост пример, който да следвам до края на живота си. Посвещавам книгата „Чие е това дете?...
На С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти iconДигитален кантар
Не го използвайте навън (ако не е предвиден за това). Пазете уреда от топлина, директна слънчева светлина, влажност, не го потапяйте...
На С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти iconСамолетни почивки
Дори през ноември в Коста де ла Луз се чувствате като на слънчевите Кариби, заобиколени от много топлина и светлина, безкрайни плажове...
На С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти iconТермопомпи се използват за трансформиране на свободна топлина от постоянни източници: въздух, вода, земя и отпадна топлина, в топлина с полезно температурно
Те се използват за жилищни и търговски сгради за отопление, охлаждане и за битова гореща вода. Съществуват голям брой различни термопомпи...
На С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти iconПравно историческифакулте т катедра «социология» социологически хоризонти 2007 г. Изд-во югозападенуниверситет "неофитрилск и "
Няколко вратички пред всички онези, които търсят, изследват и тълкуват пресечните точки между различни научни пространства
На С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти iconКак да се предпазим от електрически ток по време на работа
То ни дава светлина и топлина, движи машините, скъсява разстоянията, оживява радиото и киноекраните. Неоценима е неговата полза за...
На С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти icon"Човекът е осъден да бъде свободен" Сартр
От друга страна идва парадоксът – живият организъм може да съществува самостоятелно, но е зависим от множество фактори – светлина,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом