Конспект на лекции по "Психологически теории на развитието"




ИмеКонспект на лекции по "Психологически теории на развитието"
страница1/8
Дата на преобразуване06.10.2012
Размер342 Kb.
ТипКонспект
източникhttp://www.borisminchev.info/download/Lektsii po Psyhologicheski Teorii na Razvitieto.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8


Доц. Борис Минчев

Януари 2006 г.

www.borisminchev.info

Конспект на лекции по “Психологически теории на развитието”

1.Научната теория 1

2.Кратка история на теоретичното мислене в психологията. 3

3.Критерии и параметри на развитието 4

4.Теория на развитието на Х. Вернер 6

5.Теория на растежа и съзряването на А. Гезел 8

6.Еволюционно-етологични теории 9

7.Руски теории на развитието 10

8.Екологическа теория на развитието на У. Бронфенбренър 11

9.Трансперсонални концепции за развитието 12

10.Американски изследователски подходи към развитието 13

11.Групово-социализационна теория на Дж. Харис 14

12.Феноменологично-ситуационистка теория на М. Мерло-Понти 15

13.Български концепции за психичното развитие 16

14.Перспективи на изследването на психичното развитие 16



  1. Научната теория


Теорията е форма на интелектуално отнасяне към света като цяло или към неин фрагмент. Думата “теория” е от старогръцки произход и значи “съзерцание”. В това значение се чувства стремеж светът да бъде схванат непосредствено, неподправено от човешко действие и страст. В думата се съдържа копнеж да се улови скритата определеност на нещата във вид на същност, истинност. В тотален мащаб теоретични са физиката и философията. Пропити от теоретичност са също химията, математиката и част от биологията. Другите науки изграждат дребномащабни и плуралистични теории за своята предметна област.

Учените се стремят да направят теория от своите занимания, или да проверят определени предсказания на заварена от тях теория. Методите на изследване съществуват заради теорията, а не обратното. На структурно равнище теорията се състои от съвкупност от понятия, съединени от релации между тях. Така теорията може да се оприличи на понятийно-релационна мрежа. В определени случаи теорията заедно с практиката на нейното използване за изследване и с даден стил на мислене образуват “научна парадигма” (Т. Кун). Физиката, химията, биологията и може би математиката са “монопарадигмални науки. В дадено време в тях има господстваща система от научни твърдения – единна теория – и “добра” практика, приета от почти всички, наричащи себе си “физици”, “химици”, “биолози”. Да ги отхвърляш значи да дисквалифицираш себе си като представител на съответна наука. Това единомислие не е резултат на конформизъм, а по-скоро на вяра, че такава трябва да бъде науката. Тази вяра в историко-научен план се е рушала в сблъсъка с множество аномалии на обяснителните схеми на господстващата теория и се стигало до т. нар. “научни революции” (пак по Т. Кун). В случая за нас е важно, че в дадено време теорията в “добре развитите науки” е единствена и безалтернативна за повечето учени.

Теорията има няколко специални функции – описателна, измервателна, обяснителна, предсказателна и формираща. Всяка предхождаща функция в указаната поредица е предпоставка за реализацията на следващата. В образцов вид тези функции се изпълняват във физическата теория.

Често се говори, че науката има емпирични и теоретични слоеве. Първите съставляват база данни и факти, от които после се градят теоретични конструкции. Всъщност по-често се случва обратното – едни сътворени чрез въображението системи от теоретични твърдения си търсят емпирично потвърждение и вторично произвеждат данни и факти. Така фактологията на науката е теоретично обременена още при възникването си. Затова не съм склонен да мисля, че си струва да говорим за “чисти” и “първични” данни и факти на науката. Понякога се случва и така: биват откривани особени “феномени”, които служат като предизвикателства да бъдат асимилирани от теорията.

Как стоят нещата в психологията? Психологията далеч не се подчинява на този модел на монопарадигмална научност. Тук цари теоретичен плурализъм. Както казва Л. С. Виготски, в психологията съществуват много психологии, защото няма една психология. В това изказване се таи мечтата по едната единствена психология, която да е приемливо обяснение на психологическите феномени за всички психолози. Всъщност у всички теоретици се забелязва желание да превърнат любимата си теория в единственото легитимно обяснение на психическата реалност. Метафорично последното може да се нарече “теоретичен империализъм”. Всъщност психолозите-теоретици често действат като обикновените хора, на които им е трудно да бъдат безпристрастни наблюдатели на едно зрелище без да си формират пристрастно отношение към участниците и то дори на един от тях. Тази почти всеобща човешка склонност се проявява и когато хората разсъждават теоретично – те копнеят да уловят единната истина чрез единствено адекватната й теория. Всъщност в теоретичното изследване възникват философски питания – има ли истина изобщо, може ли тя да бъде “уловена”, с какви средства, как може да проверим дали не се заблуждаваме? Отговорите са много, тук няма да ги разглеждам, само ще отбележа, че са върху тях си струва да се мисли упорито и с пълна откритост.

И така в психологията за разлика от физиката съществува теоретичен плурализъм. Често това се приема като фундаментален недостатък на психологическото познание. На него обаче може да се погледне и позитивно – хубаво е, че психологията позволява множество гледни точки върху психичната реалност. Предимството на психологията е в богатството на възможните перспективи, които обуславят и множественост на въздействията върху психологическата реалност. Реално психологията е стартирала като конкуренция на няколко изследователски програми (М. Г. Ярошевски), а по-нататъшното й разгръщане е увеличило главоломно нейните обяснителни модели и концепции. Следва да се отбележи, че всяка от множеството теории в психологията има свои области на релевантност, където тя намира потвърждаващи жизнени ситуации и психологически практики, а за останалите области съответната теория мълчи, нямайки какво да каже. За да добие минимална валидност дадена теория следва да намери поне една област на релевантност, иначе казано да бъде потвърдена поне в един тип жизнени ситуации. Областите на релевантност се състоят от проведени експерименти, извършени наблюдения в естествена среда и пр., които са предсказани от или вторично се съгласуват с теорията. Всяка психологическа теория не е въобще за субективния свят като цяло, а обяснява дадени психологически явления – когнитивни, емоционални, личностни, групови, морални и пр. Никой не е създал теория, чиято зона на релевантност е психологическия универсум в неговата пълнота.

Ще нахвърля една условна стадиална схема на развитието на теоретичните конструкции в науката въобще и в психологията в частност. В началото у даден изследовател се появяват възгледи за феномени, които той изучава (І стадий). След това тези възгледи добиват системно-логичен вид и прерастват в персонална концепция (ІІ стадий). След това чрез лични усилия или чрез последователи, концепцията добива емпирична достоверност. Иначе казано, около концепцията се замислят и провеждат емпирични изследвания, които я потвърждават в някаква степен (ІІІ стадий). Поради съотвествие с духа на времето или поради качествата й, концепцията получава социално-научно признание - брой цитирания, финансиране и пр. Това й създава авторитет, който нерядко се преживява като статут на истинност (ІV стадий). Последният V стадий показва някакво чувство за изучаваната реалност (в нашия случай човешко психично развитие), което вече не се опира на теории, а е интегрален израз на интуицията на най-големите изследователи.

Строго погледнато, в психологията на развитието същестуват възгледи и концепции на разни стадии на теоретично развитие. Най-авторитетните концепции (на ІV стадий) биват тържествено наричани “теории”. Всъщност това означава, че те са получили достатъчно солидно публично признание. Това не винаги гарантира истинност, а по-скоро съответствие на духа на времето.

Само по себе си разнообразието от концепции относно развитието е постижение на психологическата общност. На това разнообразие може да се гледа и позитивно – то позволява психолозите да имат различни очаквание в разнообразни ситуации, в които е възможна психологическа интервенция. Това води до гъвкави подходи и до нетривиални решения.
  1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

Конспект на лекции по \"Психологически теории на развитието\" iconПрограма „Психология и психопатология на развитието
Психологически теории за развитието през жизнения път бихейвиористки, дейностни, символно-интеракционистки, културно-психологически...
Конспект на лекции по \"Психологически теории на развитието\" iconСоциално-психологически аспекти на лидерството. Научни теории за лидерството
Тема: Социално-психологически аспекти на лидерството. Научни теории за лидерството
Конспект на лекции по \"Психологически теории на развитието\" iconГуииии и. А. Козловский избранные лекции по теории и практике религиозного мистицизма Том Буддизм. Христианство. Норд-Пресс Донецк 2009
К 592 Избранные лекции по теории и практике религиозного мистицизма. Буддизм. Христианство. Донецк: Норд Пресс, 2009. 322 с. 15Вы...
Конспект на лекции по \"Психологически теории на развитието\" iconКонспект за държавен изпит
Молекулни основи на развитието на растенията. Молекулни основи на развитието на растителния прорастък. Фотоморфогенез. Cop9 сигналозома....
Конспект на лекции по \"Психологически теории на развитието\" iconКонспект урока-лекции с использованием икт по теме «Советский тыл в годы Великой отечественной войны»
Данный материал представляет собой конспект урока-лекции с использованием икт по теме «Советский тыл в годы Великой отечественной...
Конспект на лекции по \"Психологически теории на развитието\" iconКонспект за изпит по Психология и Логика
Основни психологически концепции: Бихевиоризъм, Психоанализа, Хуманистична психология
Конспект на лекции по \"Психологически теории на развитието\" iconВарненски свободен университет
Училищна психология и психология на развитието, Психологически проблеми на консултативната практика и психокорекции
Конспект на лекции по \"Психологически теории на развитието\" iconКонспект за провеждане на кандидатдокторантски изпит по Християнска апологетика Образователно-квалификационна степен „доктор
Критичен анализ на политически, етнологически, социални и психологически хипотези за произхода на религията
Конспект на лекции по \"Психологически теории на развитието\" iconКонспект за докторантски конкурс по журналистика
Медии и общество. Медийна култура. Теории за природата и функционирането на медиите
Конспект на лекции по \"Психологически теории на развитието\" iconКонспект за докторантски конкурс по журналистика
Медии и общество. Медийна култура. Теории за природата и функционирането на медиите
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом