Полезни Изкопаеми




ИмеПолезни Изкопаеми
страница3/3
Дата на преобразуване07.11.2012
Размер176.37 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.koronal.com/downloads/kandidatstudenskitemi/tema2geo.doc
1   2   3
Значение и видове. Полезните изкопаеми имат голямо сто­панско значение. От количеството и качеството на полезните изкопаеми до голяма степен зависи производството на електроенергия и топлоенергия, на черната и цветна металургия, на машиностроенето, на промишлеността за строителни материали, на химическата, стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост. Някои от находищата на полезни изкопаеми са били известни и разработвани още в древността, а други през периода на феодализма и капитализма. През следосвобожденския период на развитие геологопроучвателните работи не бяха на висота и се твърдеше, че страната е много бедна на полезни изкопаеми и следователно не съществуват условия за развитие на промишлеността. След Втората световна война нашите геолози осъществиха геологопроучвателни работи, каòо използваха най-нови научни методи и съвременна техника, в резултат на което бяха открити и картирани редица находища на разнообразни полезни изкопаеми. За съжаление обаче рудите ни са бедни на метално съдържание. Откритите полезни изкопаеми улесняват специализацията на страната и отделните райони в развитието на химическата, порцеланово-фаянсовата и стъкларската промишленост и про­мишлеността за строителни материали. Благодарение на разкритите находища на полезни изкопаеми бързо развитие получи­ха отраслите, които имат необходимите суровини. Съществува тясна връзка и зависимост между находищата на полезни изкопаеми, земеповърхните форми и строежа на земната кора. Голямото разнообразие на полезни изкопаеми в на1пата страна се обуславя от продължителното и твърде различно по характер геотектонско развитие на тукашните земи. Заедно с проявата на земекорните движения и въздействието на екзогенните процеси върху геоложката основа за образуване на полез­ните изкопаеми, за техния характер и териториално разположение значителна роля са изиграли многократните прояви на магматизма и вулканската дейност. Благодарение на разкритите находища на полезни изкопае­ми у нас се пристъпи към развитие на структуроопределящите отрасли на промишлеността. В днешно време към природните ни богатства, макар и лошокачествени, интерес проявяват такива известни фирми като белгийската “Солвей" (закупила фирма Соди Девня), ирландската фирма “Наван Рисорез" (мина “Челопеч"), американската фирма “Тексако", английската фирма “Ентърпрайз ойл" и много други. Полезните изкопаеми в зависимост от предназначението си се разделят на: горивни, рудни и нерудни. Енергийните (горивните) полезни изкопаеми с тяхното раз­лично агрегатно състояние, химически състав, количество и те­риториално разположение се обуславят до голяма степен от палеогеографското развитие и спецификата на геоложката осно­ва в нашите земи. Въглищните запаси, които придружават ста­рите седиментни (утаечни) скални формации от палеозойска, мезозойска и старотерциерна възраст, представляват неразделна част от силно деформираните гънкови структури в обсега на хълмистите и планинските земи. Младотерциерните и особено лигнитните въглища придружават нагънатите плиоценски Плас­тове в Дунавската равнина, котловинните дъна на Горнотракийската низина. Нефтът и природният газ, поради малкото им относително тегло, обикновено са привързани към ядките на антиклиналните структури в нагънатите земи или към локалните сводови издувания в плацидните и низинни земи. При отлагането на морските хлориди се е образувала каменна сол в Провадийско, при отлагането на карбонатите - варовици и гипс. Тези полезни изкопаеми се отлагат в плитките езерни и морски басейни. Във връзка с активната вулканична и магматична дей­ност в планинските райони са се образували различни метални (или рудни) полезни изкопаеми. Полезните изкопаеми са се образували в земните недра в резултат на геоложки и тектонски процеси. Те са различни по произход, вид и място на образуване. Полезните изкопаеми в България са образувани в различни епохи от геоложката история на земите ни. Обвързани са с главните морфоструктури и с техния скален състав. Във всяка морфоструктура има специфични полезни изкопаеми. Например в Дунавската равнина преобладават нерудните полезни изкопае­ми (каолин, глини, варовици, пясъци), нефт и природен газ, в Преходната област - руди на черни и цветни метали, въглища. Изкопаеми горива са въглищата, нефтът и земният газ. В миналото основният вид изкопаемо гориво са били въглищата, Тяхното разработване започва непосредствено след Освобождението на България. Добивът на въглища тогава е бил малък. През 1939 г. в Перник са добити 1666 хил. т въглища, въпреки че спасите са били 175 млн. т. Сега запасите са значително намалели. Общите запаси на въглища в България се изчисляват на 4,8 млрд. т натурално топливо, разпространени в около 40 въглищни басейна. В зависимост от калоричността въглищата се разделят на: лигнитни, кафяви, черни и антрацитни. Има два вида запаси: геоложки и промишлени. Геоложките запаси - това са най-общите открити от геолозите и определени в тонове находища. Определя се видът и броят на пластовете. Промишлените запаси включват само тези Пластове, които могат да се експлоатират. Въглищата, както и нефтът и земният газ, се определят от два вида показатели: калоричност и дебелина на пластовете на въглищата. Първият показател - калоричността, бива: натурална и приведена към условно топливо. По-важна от техноло­гична гледна точка е калоричността условно топливо, тъй като тя дава представа за фактическото количество запаси на въгли­щата. Привеждането на натурален вид топливо в условен вид топливо се осъществява с помощта на формулата: X=N.Q/7000, където Х - условно топливо; N - количеството на въглищата (енергиен източник) в натура; Q - калоричността на този източник; 7000 - калоричността на черните въглища. Вторият показател, определящ въглищата, е разположението на пластовете и дебелината им, от които зависи тяхната себестойност. Калорèчността зависи от времето на тяхното образуване и продължителността на тяхното овъгляване. По-старите въгли­ща по-дълго време са се овъглявали в земята и са най-калорични. Калоричността на въглищата зависи от съдържанието на влага, пепел и сяра в тях. Лигнитните въглища са най-широко разпространени в Бъл­гария. Техните запаси възлизат на 4,5 млрд. т (натурално топли­во), но те съдържат големи количества влага - 55-56% и пепел до 30%. Затова са нискокалорични. Тяхната калоричност е от 1200 до 1800 ккал. Образувани са в неозойската ера през палеогена и неогена, Пластовете са дебели, но с високо съдържание на примесни материали. Поради голямото съдържание на влага, пепел и сяра лигнитните въглища най-широко се използват за гориво в електроцентралите и парокотелните. Намират приложение и в химическата промишленост -за производство на азотни торове, а при брикетиране - и за битови нужди. Брикетирането на лигнитите по сухия способ увеличава два пъти калоричността им. Високата влажност и пепелно съдържа­ние на лигнита намаляват неговата транспортируемост. Най-голямото находище на лигнитни въглища е “Марина изток". Запасите им там са около 2856 млн. т. Лигнитът на “Марица изток" е нискокалоричен - средно 1540 ккал/кг, но се цени, понеже се разкрива на компактни маси и на малка дълбочина. Това позволява прилагането на открита експлоатация (по кариерния способ), която е по-евтина. Лигнитите от басейна се използват в три ТЕЦ-а - “Марица изток 1" (с мощност 500 мгвт), “Марица изток II" (1230 мгвт) и “Марица изток III" (840 мгвт). Втори лигнитен басейн е “Марица запад", разположен предимно около Димитровград (при гр. Меричлери). Запасите са около 268 млн. т. Лигнитът в този район също се използва като гориво в ТЕЦ “Марица-З". Друг важен лигнитен басейн е Софийският. Той обаче не е компактен. Обхваща Софийската кот­ловина. Състои се от отделни находища, по-важни от които са Станянци, Алдомировци, Храбърско, мина “Болшевик", Кътина, мина “Чукурово" (Габра). Общите запаси са 68 млн. т. Средната калоричност - 1200-1500 ккал. Влажността е 55%. Лигнитът в Софийския басейн е на малка дълбочина. С изключение на руд­ник “Чукурово-2" всички останали се експлоатират по кариерен способ. Близостта на находището до София значително улеснява неговата експлоатация. Намира приложение в електроцентралите в София за производство на електроенергия и за битови нужди. Друг лигнитен басейн е Ломският. Това е единственото находище на лигнитни въглища в Северна България. Пластовете се намират под нивото на р. Дунав и са силно оводнени, което е голяма пречка за тяхната експлоатация. Запасите възлизат на 277 млн. т. В Елховския басейн запасите на лигнити .възлизат на 656 млн. т. Теса с ниска калоричност. Близо половината от запасите са под града (247 млн. т) и евентуалното им използване ще бъде свързано с разрушаването и преместването му. Находища на лигнитни въглища има разкрити и в Гоцеделчевско - мина “Канина" (запаси - 4,6 млн. т), в Кюстендилско - мина “Бистрица" (запаси - 32 млн. т) и в Старозагорско. Добитите лигнитни въглища от тези находища са с висока себестойност и това затруднява тяхното по-нататъшно разработване. Втори по значение са кафявите въглища. Геоложките запа­си на кафяви въглища са 300 млн. т. Най-големите басейни са Бобов дол (162 млн. т), Пернишкият (37 млн. т), Черноморският (80 млн. т). Тяхната калоричност варира от 3 до 5 хил. ккал. Те имат старотерциерна геоложка възраст и са доброкачествени. Използват се главно за електропроизводство, отопление и др. С най-голямо стопанско значение е Бобовдолският басейн. Има няколко рудника. Въглищата се използват от ТЕЦ “Бобов дол". Същата е с мощност 630 мгвт и задоволява част от потребностите на Югозападна България, а част от ел. енергията се изнася в Република Македония. Въглищата от Пернишкия басейн са на изчерпване. Те са висококалорични. Намират приложение за промишлени цели и в бита.Бургаският (Черноморски) въглищен басейн има локално значение. Разположен е при с. Рудник, Бургаско. С местно значение са и въглищата при с. Брежани, Благоевградско (със запаси 23 млн. т), и при град Николаево, Староза­горско. Черните въглища са по-висококалорични. Могат да се коксуват, което е от значение за черната металургия. Имат мезозойска геоложка възраст. Съдържат от 3 до 6% влага и 30% пепелно съдържание. Пластовете са тънки. Най-важният въглищен басейн - Балканбас със запаси 9 млн. т е разположен между градовете Габрово, Твърдица и Сливен. Експлоатацията е затруднена поради сложните геолож­ки условия, тъй като въглищата се намират между гънките на скалите в Стара планина и са силно милонитизирани (натрошени). Пластовете са тънки, поради което себестойността на продукта е много висока. Добиваните в Балканбас въглища се обогатяват в ЦОФ “Твърдица" и се изпращат за коксуване в МК "Кремиковци". Запасите на черни въглища при с. Горно Озирово, област Монтана, възлизат на 917 хил. т, а при Зелениград (община Белоградчик) - на 420 хил. т. Голямо постижение на нашите геолози беше откриването на черни въглища в Добруджа (Каварненски микрорайон) при с. Македонка. Запасите са 409 млн. т. Неудобството при тях е това, че се намират на дълбочина 1370-1950 м под земята, т.е. под морското ниво, поради което въглищата са оводнени. Находища има и в Белоградчишко, но те нямат стопанско значение. Антрацитните въглища са най-калорични - 5-6 хил. ккал. Те имат само 2,5% влага. Най-голямо количество има в Западна Стара планина. Геоложките запаси са 2,5 млн. т. Намират се в Свогенския басейн, но поради високото пепелно съдържание се налага тяхното обогатяване на гара Томпсън. Добивът е силно затруднен поради сложната геоложка обстановка. Намират приложение предимно в стъкларската, карбидната и вародобивна промишленост, при които е необходима по-висока температура. България разполага с голям брой находища на уран. Уранът ни обаче е с ниско съдържание. Основните находища (общо 46 мини) се намират в Софийско, Пловдивско, Санданско, Хасковско, Смолянско, Сливенско, Тополовградско, Малкотърновско, Свогенско и другаде. С няколко постановления на Министерския съвет се предвижда закриване на рудниците. До 1990 г. в тях се добиваше уранова руда, която се обогатяваше в тогавашния СССР. Днес е много трудно да се намери фирма, която да обогатява нискокачествен уран. По тези причини България внася уран от редица африкански държави (ЮАР, Нигерия и др.) Нефт и земен газ Нефтът е основна суровина на нефтохимическата промишленост, основа на органичния синтез. Той е изходна суровина за моторни горива, технически и други масла, пластмаси, синтетични влакна и др. Подобно е значението и на земния газ, с тази разлика, че той е отлично гориво за битови нужди. Нефтът и природният газ намират приложение и в електропроизводствотo, циментовата, стъкларската, порцеланово-фаянсовата промишленост. През 1951 г. беше открит първият български нефт в района на Тюленово, Каварненско. През 1962 г. бе открит нефт и при долни Дъбник и Гиген, а през 1975 г. - край Долни Луковит, Плевенско. Общите запаси са незначителни (около 20 млн. т) - основната част в шелфа на Черноморското крайбрежие. Добивът е 32 хил. т (1996 г.). Земен газ 5е открит в Лонгоза (Варненско) и с. Чирен, Врачанско. На базата на последния бяха построени циментовият завод при с. Бели извор, Врачанско, и АТЗ - Враца. Земен газ се добива и при с. Деветаки (Ловешко). Такъв бе открит и при с.Бутан, Врачанско. Във връзка с находището при с. Крива бара бе построена газова електроцентрала. Очаква се да се открият нефт и природен газ в шелфа на Черно море и във Варненския залив. Нуждите от земен газ в страната са по-големи от добивите и затова България го внася от ОНД чрез газопровод с две трасета: северно - Девня, Шумен, Плевен, Кремиковци, София, Перник, с клон до Враца - Бели извор, и южно трасе - Карнобат, Сливен, Стара Загора, Димитровград, София. Годишно внасяме около 4,5 млрд. куб. м земен газ. Рудните полезни изкопаеми са основна предпоставка за развитието на черната и цветната металургия. У нас са установени находища на основните руди: желязна и манганова, основа за производството на черни метали, и на оловно-цинкова и медна руда, които са основа за производството на цветни метали. Най-голямото ни железнорудно находище е в Кремиковци. То е открито през 1953 г. Запасите са 202 млн. т при средно метално съдържание 30,2%, на малка дълбочина. Кремиковското находище е комплексно. Освен желязна руда то съдържа големи количества манган (6,2%) и барит (18%), а също олово (0,4%), цинк и др. примеси. В него се срещат и почти всички видове железни руди без магнетит, а именно: лимонит (66%), сидерит (21%) и хематит (13%). Компактността на находището и малката дълбочина компенсират ниското средно съдържание на метал и сложната технология на извличане на желязото. Кремиковското находище е предпоставка за развитие на черната металургия в България. Находището при с. Крумово, Ямболско, е 230 хил. т. Средното му съдържание на метал е 43%. Друго находище е при с. Мартиново и Чипровци, обл. Монтана (6 млн. т). Запасите на железни руди не могат да осигурят необходимите количества руда за черната металургия и затова се налага внос. Промишлените интереси предвиждат разработване находищата на манганова руда. В България най-перспективно находи ще е това при с. Оброчище и с. Църква, Добричко. Запасите са III млн. т. Металното съдържание е малко (29%). Манганова руда има при с. Игнатиево, Варненско, и с. Пожарево, Софийско. В България има малки количества хромови руди. Металното им съдържание е едва 18%. Находищата са пръснати в Крумовградско (с. Голямо Каменяне, Аврен и Черничево) и Асеновградско. С голямо промишлено значение са медната и оловно-цинковата руда. Оловно-цинковите руди са съсредоточени в няколко басейна. Най-голямо е находището в Родопския минен басейн, в който се намират над 60% от промишлените запаси - Мадан, Златоград, с. Маджарово, Ерма река, Лъки, Рудозем, Бориева река. Рудата първоначално се обогатява във флотационни фаб­рики в Рудозем, Лъки, Маджарово, Ерма река, Кърджали, а след това се преработва в ОЦЗ Кърджали и в КЦМ Пловдив. С по-високо метално съдържание е оловно-цинковата руда в Хасковско и при с. Устрем, Тополовградско (650 хил. т). По-малки находища има в Осоговска планина при с. Гюешево (18 млн. т) и във Врачанска планина (5 млн. т). Металното съдържание в оловно-цинковата руда е 1-3%, т.е. по-малко от средното съдържание в световен мащаб. Ниското съдържание на метал налага осъществяването на флотация на рудата. Страната ни е богата на медни руди, които са с голямо стопанско значение. Находища има в “Медет", “Асарел", м. “Елшица" и м. “Радка", Панагюрско, м. “Елаците", Етрополско (274 млн. т), Медни рид и Върли бряг, Бургаско (14 млн. т). Значително по-малко са находищата в Малкотърновско (2,6 млн. т) и м. “Плакалница", Врачанско (1,2 млн. т). Медната руда е с ниско метално съдържание. Налага се обогатяване. Рудата, добивана в Панагюрско, се обогатява в МОК “Медет" и МОК “Асарел". Рудата, добивана в Медни рид и Росен (Бургаско), се обогатява в МОК Росен, а тази, добивана в М. Търновско - в МОК М. Търново, и се изпращат в металургичния комбинат между Златица и Пирдоп. В страната има находища на полиметални руди в Кърджалийско и Тополовградско (с. Устрем). Има малко самородно злато - м. “Злата", Трънско, в Осогово и по долината на р. Огоста. Най-голямото находище на злато е при Челопеч (запаси 54,5 хил. т). То се експлоатира от ирландската фирма “Наван Рисорез". В страната има малки находища на сребро, платина, на молибденови руди - при с. Росово, Кюстендилско, Бов, Софийско и Лозен, Старозагорско. Находища на антимон са открити при с. Рибново, а на никел - при с. Лялево (Гоцеделчевско). Молибден се среща в медните руди, добивани в Бургаския мед­но-руден басейн. Волфрамови съставки има в находището при Грънчарица (Велинградско). Нерудните полезни изкопаеми са основна суровина за такива важни промишлени отрасли като стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост, циментовата и керамичната, производството на огнеупорни материали, на вар и др. Те имат голямо значение и за производството на изкуствени торове, в содовата и металургична промишленост. У нас са установени над 60 вида нерудни полезни изкопаеми, от които около 35 намират приложение в промишлеността и строителството. Те са магмени (гранит, сиенит, монцонит, габро), метаморфни (мрамори, гнайси) и седиментни (варовици, доломити, перлит, гипс, трас, каолин, каменна сол и др.). Варовиците най-често се използват за производството на карбид, сода, вар, цимент. Най-големи запаси има във Врачанс­ко и в Пиргово (Русенско), чиито варовици се отличават с много добри качества. Използват се за облицоване на огради. Варовици има и в Предбалкана: Враца, Ловеч, Троян, Тетевен, Габрово, В. Търново, Франгенското и Авренско плато, а също и в Плевенско, Пазарджишко. Радомирско, Старозагорско, Софийско (гр. Сливница). При с. Манастирище, област Монтана, се добиват мушелкалк и бигор, които се използват като облицовъчен мате­риал, а при с. Челюстница, област Монтана - брекчи. Брекчите след полиране също са много добър материал за облицовка на сгради. Гипсът се намира в две основни местонахождения - Видинско при селата Кошава и Сланотрън, и Старозагорско при селата Ковачево, Гледачево и гр.Раднево. Гипсът намира широко приложение в строителството при производството на цимент, в медицината и зъботехниката. В Раднево работи фабрика за про­изводство на печен гипс. Каменната сол намира приложение в химическата и хранително-вкусовата промишленост. С най-голямо значение е каменният щок при гара Мирово, Провадийско. За неговото проучване известен дял имат и българските геоморфолози. Запасите му се изчисляват на около 4,4 млрд. т. Подобен солен щок е открит и при Омуртаг. Глините придобиват все по-голямо промишлено значение. Най-широко приложение имат обикновените глини, от които се произвеждат тухли и цигли. Най-големи запаси има в Северна България, където се намират и най-големите промишлени пред­приятия за тухли и цигли. Глините, добивани при с. Клисурица. област Монтана, са. основна суровина на завода за подова кера­мика в град Монтана. С голямо промишлено значение са също и огнеупорните глини, разкрити в Плевенско (с. Буковлък и с. Опанец), Радомирско (с. Жаблено и с. Елов дол), с. Нови хан, Софийско. Каолинът е широко разпространен в Северна България - Каолиново и Тодор Икономово (Шуменско), Сеново (Разградско), Вятово (Русенско), при Нови хан и Елин Пелин, Софийско. Той е най-важна суровина за стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост. Трас е новоразкрита ценна суровина за производство на цимент. Най-големи находища има в Кърджалийско (до яз. “Сту­ден кладенец"), в местността “Железни врата". Перлитът намира приложение в строителството - главно като изолационен материал. С промишлено значение са находищата в Кърджалийско (с. Воденичарско, Еньовче). фелдшпатът, талкът и слюдите са открити в Кърджалийски окръг, Намират приложение в строителството, а талкът - в химическата промишленост и медицината. Към зеолитите се числят над 30 минерала с общо име зеолити. Намират приложение като минерална добавка за подобряване структурата на минералния състав на почвата, към храната на домашните животни и за дезодорация на животновъдни ферми. Използват се още като пълнители в хартиената и каучуковата промишленост, за облицоване на тръби, при изготвянето на специални бетони. Зеолити у нас има в Кърджалийско. Кредата намира приложение като фураж в птицевъдството. Находища има при с. Бяла вода (Плевенско) и в Кърджалийско. Находища на магнезит има в Пловдивско, а на фосфорит - в Кюстендилско. Тези два минерала намират приложение в строителството. Находища на флуорит има в Благоевградско (с. Палат) и Михалково, Смолянско. Намира приложение в стъкларската промишленост. Гранитът се среща предимно в Рила и Средна Стара планина, сиенит и андезит - във Витоша и при Пловдив, риолит - в Западните Родопи (между селата Дорково и Костандово), трахит - в Източните Родопи. Използват се като строителен мате­риал. Българитът е с румено-червен до черен цвят. Използва се като баластра при жп транспорт, за оцветяване на стъкла при производството на бутилки. Среша се в Бургаско. Алунитови кварцити - представляват суровина за произ­водство на алуминий, сярна киселина. за специални бързо втвърдяващи се и разширяващи се цименти, в химическата и керамична промишленост. Сярната киселина, получавана от алунитови кварцити, е 10 пъти по-евтина от тази, получавана от пирити. Алунитови кварцити има в Югоизточна България. Мраморът представлява чист метаморфозиран варовик. На­мира приложение в строителството за производство на облицов­ки, мозайки, за изработване на скулптури и др. Мрамор у нас има в Пирин (с. Илинденци - сив цвят), в Родопите при с. Лепеница и Велинград (бял с тъмни жили). С високи декоративни качества са мраморите при М. Търново и Берковско (черно-червено и тъмнозелено). Базалтът се намира в 14-те базалтови могили между Свищов и Сухиндол, в Габровско (при Плачковци) и в Кърджалийс­ко. Използва се за строеж и за производство на лети базалтови изделия (в гр. Плачковци). Полезните изкопаеми имат огромно значение за развитието на стопанството. Недостигът на рудни полезни изкопаеми се компенсира чрез внос. В заключение - България разполага със запаси на въглища с ниски енергийни качества, на незначителни ресурси на нефт и природен газ и на нискокачествени рудни минерални суровини. Сравнително по-перспективни са находищата на висококачествени нерудни полезни изкопаеми (каолин, кварцов пясък, фелдшпати, бентонити) и на суровини за циментовата промишле­ност. Нашият каолин се отличава с високи технологични качес­тва, Той е отлична добавка към хартиената промишленост, а от кварцовия пясък има възможност да се произвеждат над 70 вида синтетични силикати. Затова е нужно да се разшири проучването на българитите, зеолитите и нефтошистите, да се използват в производството последните постижения на науката и техниката и да се подобри организацията на работа.
1   2   3

Свързани:

Полезни Изкопаеми iconНа полезни изкопаеми
...
Полезни Изкопаеми iconКонкурс за академична длъжност "Доцент"
Доцент” по професионално направление 8 „Проучване, добив и обработка на полезните изкопаеми”, специалност „Обогатяване на полезни...
Полезни Изкопаеми iconПрограма за опазване на околната среда
Количествени характеристики на ресурсите (гори, води, обработваема земя, полезни изкопаеми и др.)
Полезни Изкопаеми iconГ-жа евдокия манева
Относно:„Обхват и съдържание на доклад за овос на инвестиционно предложение: „Добив на метални полезни изкопаеми от находище”Цар...
Полезни Изкопаеми iconНеметални полезни изкопаеми
...
Полезни Изкопаеми iconПриоритетни оси на научните изследвания в мгу „СВ. Иван рилски
Търсене, проучване и разработване на находища на полезни изкопаеми (подземни богатства) при сложни минно-геоложки условия, на големи...
Полезни Изкопаеми iconСтановище на доц. Р. Луканова,дх – нцооз относно
Относно: Доклад за овоз на инвестиционно предложение „Добив на неметални полезни изкопаеми – вермикулитова суровина от находище „Ливаде”,...
Полезни Изкопаеми iconОбщинапазарджи к
Анализ на средата 5 стр. Физико-географска характеристика 6 стр. 1 Местонахождение, съседни общини 6 стр. 1 Релеф 7 стр. 1 Климат...
Полезни Изкопаеми iconОколна среда и човешко общество
Тук е особено актуално нарастващото ползване на невъзобновимите природни ресурси на земните недра (нефт, природен газ, камъни и кафяви...
Полезни Изкопаеми iconЕвропейски парламент 2009 2014
Ес да подпише Насоките на ООН на комплексна проверка за отговорност по веригата за доставки на полезни изкопаеми от опасни райони...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом